Май 2014 г. София, България съдържание


Необходимост от рестартиране на реформите



страница8/10
Дата01.12.2017
Размер0.9 Mb.
#35828
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Необходимост от рестартиране на реформите


Независимо от значителното забавяне и фрагментарността на предприетите мерки, съществената реформа в системата на висшето образование и науката няма алтернатива. Това предизвикателство по принцип не среща съпротива от академичната общност. Необходимостта от ускорена модернизация и европеизация се разбира и от представителите на по-широката общественост, на бизнеса и неформалните организации, работещи в сферата на образованието и науката.

Следователно, налице е благоприятна основа за продължение на започналите промени, за нанасяне на належащите корекции в тях (в случаите, когато не са доказали своята ефективност), както и за по-смела ориентация към международните критерии и изисквания. Необходима е и политическа воля от страна на законодателната и изпълнителната власт, натоварени с отговорността да вземат стратегически и текущи управленски решения.

Особено важно е да се търси и постигне широк обществен консенсус по бъдещите законодателни и управленски промени, за да се прекъсне порочната практика на изчакване, отмяна и пренаписване на стратегическите документи след поредната смяна на управляващото мнозинство. Проблемът за приемствеността на стратегиите и политиките в областта на висшето образование и научните изследвания в България също трябва да намери своето трайно решение.

Осъществяването на този поврат към национално сътрудничество и конструктивизъм ще бъде улеснен, ако се ползват утвърдени практики на други европейски страни, стартирали реформите още през 90-те години и апробирали успешно различни варианти. Другото условие за успех е оценката на въздействието на практическите образци, въведени в част от българските висши училища, които съчетават националните академични традиции с иновативните подходи.

Възможности за успешно продължение и за корекции, нанесени „в движение”, съществуват по отношение на следните мерки:

1. Изменение на Закона за висшето образование;

2. Изменение на Закона за развитие на академичния състав в Република България.;

3. Разширяване и укрепване на връзката между:

а/ висшето образование и научните изследвания;

б/ науката, бизнеса, публичните институции и регионите;

4. Разширяване и ускоряване на студентската и преподавателска мобилност;

5. Изграждане на мрежа от звена за продължаващо и непрекъснато обучение и учене през целия живот.

    1. SWOT анализ на състоянието на системата на висшето образование


СИЛНИ СТРАНИ:

СЛАБИ СТРАНИ:

Въведена тристепенна система на обучение : бакалавър – магистър – доктор (Болонски процес).

Разработен Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления.

Въведена Система за натрупване и трансфер на кредити.

Въведени вътрешни Системи за оценяване и поддържане на качеството.

Въведена и поддържана от Министерството на образованието и науката на Информационна система, която включва Регистър на висшите училища, Регистър на академичния състав на висшите училища, Регистър на действащите и прекъснали студенти и докторанти, Регистър на завършилите студенти и докторанти, Регистър на банките, отпускащи кредити по Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

Разработена и действаща Рейтингова система на висшите училища в Република България.

Създадена Национална агенция за оценяване и акредитация (НАОА) като независима агенция към Министерския съвет.

Приета Национална квалификационна рамка.

Приета Национална квалификационна рамка за учене през целия живот.

Приета Национална стратегия за развитие на научните изследвания.

Приет Закон за развитие на академичния състав в Република България/

Осигурен национален лиценз за достъп до научните бази данни на реномирани издателства и информационни платформи.

Въведено обучение по съвместни програми с водещи европейски университети, завършващо с издаване на дипломи от два университета.

Изградени във ВУ звена за непрекъснато, продължаващо или следдипломно обучение и центрове за кариерно развитие.



Фрагментарност на системата, липса на цялостна визия (стратегия) за развитие на висшето образование.

Липса на баланс между автономията на университетите и степента на контрол, упражняван от държавата.

Липса на законови предпоставки за упражняване на ефективен контрол и санкции при неефективно управление и незаконосъобразна дейност на ВУ.

Липса на съответствие на предлаганото образование и потребностите на пазара на труда; планирането на приема на студенти не е съобразено с нуждите на икономиката.

Усложнени процедури за акредитация и наличие на субективни критерии. Липса на обвързване на финансирането с оценките от акредитацията и Рейтинговата система и липса на стимули за подобряване на качеството.

Остаряла нормативна уредба.

Проблеми при прилагането на ЗРАСРБ, трудности при привличане на преподаватели и при стимулиране на развитието им.

Застаряващ академичен състав; слаба мотивация и недостатъчно висок социален статус на академичния състав; липса на интерес към академична кариера.

Липса на разнообразни източници за финансиране на висшето образование; неефективна система за финансиране и разпределение на държавната субсидия.

Финансирането на научната дейност не зависи от резултатите, недостатъчно силна връзка между висшите училища и науката, слабо включване на студентите в научно­изследователска дейност, липса на иновации.

Недостатъчни възможности за учене през целия живот.

Недостатъчна вътрешна и външна академична мобилност.

Проблеми, свързани с издаването на Европейското дипломно приложение и формалното прилагане на Системите за натрупване и трансфер на кредити.


ВЪЗМОЖНОСТИ:

ЗАПЛАХИ:

Осъвременяване и хармонизиране на нормативната уредба.

Укрепване ролята на „триъгълника на знанието” във висшите училища и утвърждаването им като основни научни центрове.

Утвърждаването на висшите училища като центрове за учене през целия живот.

Засилване на партньорствата с бизнеса и комерсиализация на научните резултати.

Засилване на практическата насоченост на обучението във висшите училища; пригодност за заетост – осигуряване на съвременни знания, умения и компетентности.

Актуализиране на учебните планове и програми; въвеждане на нови методи на преподаване.

Оптимизиране на процедурите за акредитация.

Създаване на условия и система за мотивация и повишаване квалификацията на академичния състав.

Засилване на мобилността на студентите и академичния състав

Осигуряване на реална автономия и отговорност на висшите училища –създаване на механизми за ефективен контрол и за саморегулиране.

Повишаване ефективността на управлението на висшите училища.

Въвеждане на нов модел за финансиране на висшето образование и научните изследвания, ориентирано към резултатите



Демографската криза и намалелият брой на кандидатстудентите.

Диспропорциите на пазара на труда.

Хроничното недофинансиране на висшето образование и науката.

Намаляване на интереса към българското висше образование.

Липса на достатъчно добре подготвени кадри в приоритетни области.

Недостиг на академичен състав. Липса на интерес у младите хора към академична кариера.








Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница