Липса на връзка между висшето образование и потребностите на бизнеса и на публичните институции

Липса на връзка между висшето образование и потребностите на бизнеса и на публичните институции

Налице е сериозно разминаване между структурата и профила на завършващите студенти на образователно-квалификационните степени „бакалавър” и „магистър” и ОНС „доктор” и динамиката на пазара на труда в България и ЕС. Неотложният характер на реформите в това направление се засилва и от вътрешните диспропорции в националния и регионалните пазари на труда в България. Като основни проблеми за решаване се очертават:

• 
  сериозен/растящ недостиг на кадри в областта на инженерно-техническите, природните и педагогическите науки;
  
• 
  изоставане в обучението по нови професии, необходими за зелената икономика, високотехнологичните и иновативни дейности;
  
• 
  технологичното изоставане в сферата на услугите и при голяма част от МСП, работещи главно като подизпълнители на крупни европейски и транснационални компании (доминиращото търсене на персонал е за нискоквалифицирани и рутинни дейности)
  

• 
  несъответствие между очакваните знания, умения и компетентности и реално проявените в практиката;
  

Наред с потребностите на бизнеса важна е ролята на държавния и публичния сектор при определяне на политиките във ВО и необходимостта от кадри. Освен бизнеса (стопанския сектор) има много потребители на кадри от секторите, свързани с нематериалните блага – държавни и общински институции и неправителственият сектор в областите държавно управление, регионално развитие, съдебна система, медицина, образование, здравеопазване, сигурност, спорт, култура (музейна и галерийна мрежа, театър, кино, музикална индустрия, културен туризъм и др.).

2.3.1 Разминаване между компетентностите на завършилите и потребностите на пазара на труда.

2.3.2 Недостиг на кадри в областта на инженерно-техническите, природните, педагогическите и други сфери.

2.3.3 Липса на връзка между съдържанието на обучението (учебни планове и програми), пазара на труда и практиката.

2.3.4 Необходимост от практическа подготовка на студентите в реална работна среда.

2.3.5 Недостатъчно кариерно ориентиране на завършващите студенти.

4. Недостатъчна връзка между обучението и научните изследвания

През последните години не беше трансформирана и модернизирана връзката между обучението и научните изследвания – дейности, които по традиция са институционално разделени в България. Административната реформа в институтите на БАН, наложена централизирано и с директна финансова принуда от правителството, не доведе до очакваните резултати. По този начин действието на ключовия триъгълник на знанието: образование – научни изследвания – иновации, на практика беше възпрепятствано.

Целесъобразно е да се засили приносът на иновациите в създаването на добавена стойност (в това отношение България изостава сериозно: достигнатото равнище е 26% при 45% средно за ЕС – по данни на МИЕ и Евростат). Трябва да се положат всички необходими усилия и ресурси, за да бъде създадено ново поколение учени, да се издигне общественият престиж на призванието „учен”. Основен приоритет следва да бъде изграждането на икономика, основана на знанието, която да съчетава в себе си синергията на триъгълника „образование – научни изследвания – иновации”.

Фундаменталните, приложните и иновативните изследвания имат своята специфичната роля в обществото на знанието и недостатъчното им финансиране води до изоставане и има негативен ефект върху развитието на обществото и икономиката.

Българските публикации в научни списания, включени в световната система за рефериране, индексиране и оценяване намаляват. Докато броят на такива публикации в областта на природните науки, математиката и медицината въпреки намаляването е на добро ниво, техният брой в областта на обществените и на хуманитарните науки е извънредно нисък. Причините за това са исторически: липса на традиция, а до скоро и липса на достъп до самите списания.

Във всички научни области е необходимо стимулиране на публикуването в научни списания, включени в световната система за рефериране, индексиране и оценяване. Тези публикации правят изследванията и изследователите разпознаваеми, което води едновременно до проверяемост на постиженията и до повишаване на престижа на ВУ с по-голям брой публикации, по-висок импакт фактор и импакт ранг и по-голям брой цитирания.

В системата за ВО има ВУ с богата научна дейност и други със скромни научни резултати, но средствата за наука се разпределят между всички. Право на финансиране за научна дейност от националния бюджет трябва да имат само ВУ със сериозни научни резултати, а размерът на средствата за наука да зависи от тези резултати. ВУ следва да се отчитат пред държавата и обществото за ефективността на изразходваните средства за наука и да имат задължението да осигуряват участие на студентите и докторантите в научните изследвания.

Основните предизвикателства, свързани с връзката между обучението и научните изследвания са:

2.4.1 Недостатъчно финансиране на фундаментални, приложни и иновативни научни изследвания.

2.4.2 Остаряла и недостатъчна научна инфраструктура.

2.4.3 Средствата за наука се разпределят между всички ВУ независимо от научните резултати.

2.4.4 Недостатъчен брой публикации в научни списания, включени в световната система за рефериране, индексиране и оценяване.

2.4.5 Недостатъчно участие на студенти, докторанти, постдокторанти и специализанти в научноизследователска дейност.

2.4.6 Недостатъчна комерсиализация на научните резултати.

2.4.7 Затруднения пред проектната дейност – съфинансиране, информационно осигуряване.

2.4.8 Недостатъчна изследователска мобилност.

5. 
   
   Каталог: pub
   pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
   pub -> Съдържание
   pub -> Съдържание уводни думи
   pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
   pub -> Азбучен списък на преподавателите
   
   
   
   Изтегляне 0.9 Mb.
   
   Сподели с приятели: