Меценат на българската наука и култура

началото на войната, когато Белград в циркуляр пледира за права върху цяла Западна и Югозападна Македония38. Но тогава Иван Евстратиев

Гешов не само, че не прави нищо, но дори и не протестира срещу неправомерните изказвания на западните ни съседи.

Когато вече България е притисната отвсякъде, включително и от Румъния, външният министър залага единствената му останала силна карта – а именно обръща се към Петербург с молба за помощ. Апелът търси да се обоснове в подписаната още през 1902 г. тайна българо-руска

конвенция, за която Гешов разбира едва през есента на 1911 г. Той твърде късно научава не само за нея, но и за водените преговори по подновяването й от кабинета на демократите, но дори и тогава в наличните

документи няма сведения той да е обсъдил въпроса със своя предшественик Александър Малинов, за да види на какъв етап са били прекъснати разговорите по въпроса. В началните дни на 1913 г. Гешов отчаяно нарежда на Теодоров, изпратен в Петербург, да търси руското съдействие въз основа на този документ. Руската страна, обаче, отказва под предлог, че българският цар не е бил доволен от конвенцията и я смятал за недостатъчна39. Важно е да се отбележи, че Гешов не знае за въпросната конвенция, защото договорът се съхранява в архива на двореца – факт, който свидетелства за липсата на приемственост в българската

външна политика, за което са виновни не само министрите, но в частност и монархът.

***

Когато става премиер и поема управлението на Министерството на външните работи и изповеданията, Иван Евстр. Гешов вероятно се вижда като визионер и реформатор на външното ведомство на една суверенна държава. И наистина, подетите инициативи за преструктуриране

На 1 октомври 1912 г. с царски указ е приета оставката на Ст. Бобчев като министър на народното просвещение, а на 2 октомври сутринта той вече е приет в качеството му на извънреден пратеник и пълномощен министър в Петербург на аудиенция при Царя. Указ за назначението му за такъв не бе намерен. - Държавен вестник, № 223,3 окт. 1912; № 234, 16 окт. 1912.

38 Мишев, Д. Цит. съч.

39 Спомени на Георги Калинков. – В: Балканските войни..., 193-196; Стателова, Е., Р. Попов, В. Танкова. История на българската дипломация..., с. 461-462.

132

ера обаче не му достига нито достатъчно воля, нито време, за да доведе тези свои намерения до успешен край.

върху неговите взаимоотношения с подчинените. Беглият поглед върху събитията показва, че той предпочита да работи, или по-скоро обстоятелствата му налагат да работи, с един определен, малоброен кръг от личности, посветени във външнополитическите намерения на правителството. Нещо повече, на някои от тях е отредена по-важна

роля, отколкото им позволява професионалният пост. Вече стана

дума за Ризов, но тук трябва да се спомене и Теодор Теодоров, който не само че е информиран за най-важните разисквания, но и съществените въпроси се решават с негово знание. Същевременно други дипломати не получават съществени инструкции (случаите с Маджаров и Калинков) или пък остават напълно непосветени в проектирания

Балкански съюз. Изолирането на определени дипломати за сметка на други, държането им в неведение в драматичните дни на решаващ военен конфликт разстройва и без това несъвършената структура на външнополитическото ведомство и огорчава дипломатическите

служители заради негласуваното им доверие.

Динамичните събития около сключването на Балканския съюз и поредицата от двустранни преговори по подготовката на договореностите

разкриват всъщност колко неподготвен е външният министър

за военен сценарий. Нерешителността на Гешов го отклонява от първоначално набелязания път на мирна външна политика и го хвърля в непонятните му тайни съглашения и подготовки за военен конфликт. Именно понеже в тази сфера той е слаб40, не е трудно да бъде изолиран от ръководенето на външната политика и всъщност да се принизи до ситуацията на един редови външнополитически функционер, който наред с малък „дипломатически съвет“ колективно

да взема решенията по предстоящия конфликт. Когато междубалканските

християнски отношения видимо се изострят, уплашен и обезсърчен, Гешов изпуска нишките на управлението от ръцете си41. Безплодните опити да се постигне съгласие с Румъния или надеждата

за руска закрила само затвърждават впечатлението, че дипломатическият

ресурс на премиера е изчерпан, затова и последвалата му оставка е очаквана.

40 Виж тук статията на В. Златарски и абзаца за ваимоотношенията на Иван Евстр. Гешов с главното командване.

41 Българският пълномощен министър в Белград Андрей Тошев разказва за изпратено писмо от сръбските управляващи до Гешов, вече в хода на войната (февруари 1913), в което те твърдят, че желаят ревизия на териториалните клаузи на сключения по-рано съюзнически

договор. Българският министър-председател е толкова шокиран от сръбските претенции, че единственото, което му хрумва, е да натовари своя подчинен да го върне на сърбите, с молбата да го смятат за неподадено, което те, разбира се, отказват да направят. Вж.: Спомени на Андрей Тошев. - В: Балканските войни..., с. 171.

133

ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА

В ЦЕНТРАЛНИЯ ДЪРЖАВЕН АРХИВ

Д-р Йордан Мантарлиев

Централен държавен архив

Животът и делото на учения, политика и общественика Иван Евстратиев

обобщава един от най-пълните му биографи проф. Елена Стателова „няма събитие от икономическия, политическия и културния живот на нова България, до което да не се е докосвал Ив. Ев. Гешов. Няма начало,

което да не е свързано с неговото име“. Целта на настоящия текст е да бъдат изложени в синтезиран вид документалното богатство и наследство

в „Семеен фонд Гешови“, съхранени в Централния държавен архив (ЦДА) – ф. 568К.

Първото постъпление във фонда е прието в бившия Централен държавен

исторически архив (ЦДИА) през 1960 г., а второто – през 1962 г. След научно-техническата обработка на документите се обособяват два инвентарни описа, обхващащи периода 1833–1948 г. Първият съдържа

1086 архивни единици, а инвентарен опис № 2 – 1329. Общият им обем е 8,46 линейни метра (л.м) и са многократно използвани от изследователите.

В годините 1972–2001 г. последват и нови постъпления, регистрирани като допълнителни, с по-незначителен обем (0,40 л.м.), чието обработване и включването в научен оборот тепърва предстои. Документите са на български, английски, немски, френски език.

Основен тематичен кръг в „Семеен фонд Гешови“ е документалният масив, свързан с държавническата и обществено-политическата дейност

на Ив. Евстр. Гешов. Многобройни са материалите, осветляващи участието му в Източнорумелийската делегация през февруари – юни 1879 г. Както е известно, изработеният от Европейската комисия Органически

устав на Източна Румелия предоставя широка автономия на областта в рамките на Османската империя. Допуска се обаче въпросите

за личността на главния управител и за турските гарнизони да се разрешат чрез допълнителни споразумения между великите сили. По инициатива на Централния комитет на гимнастическите дружества през февруари – юни 1879 г. в големите европейски столици и в Русия е изпратена делегация с цел сондиране мнения на западни държавници за евентуални отстъпки при прилагането на Берлинския договор. Намеренията

са да се действа от името на целия български народ, поради което

134

Източна Румелия и Княжество България, символизиращи националното

единение. За делегат от Източна Румелия е избран Ив. Евстр. Гешов – виден пловдивски общественик, главен редактор на местния вестник „Марица“ и председател на Окръжния съвет. От Търново, където

заседава Учредителното събрание, той се отправя през Букурещ и Виена за Париж, за да изчака втория делегат д-р Георги Янкулов. Във френската столица двамата се срещат с френския външен министър Уйлям-

Хенри Вадингтон, с председателя на парламента Жюл Гамбета, с френски и чуждестранни журналисти, пред които излагат нерешения източнорумелийски въпрос. В Лондон на българските делегати е отказана

среща с британския външен министър лорд Солсбъри с аргумента, че британското правителство няма да допусне промени в Берлинския договор. Връчен е мемоар от името на южнобългарското население. Отпечатани са позиви в английската преса1.

През 1885–1886 г., както проличава от разменените телеграми, по настояване на министър-председателя и външен министър Петко Каравелов,

Ив. Евстр. Гешов отново е на дипломатическа мисия, този път в Копенхаген, Лондон, Париж и Букурещ. Целта е да се защити българската кауза чрез преговори с представители на великите сили за признаване на Съединението между Княжество България и Източна Румелия от 6 септември 1885 г. и за регулиране на българо-сръбските отношения след избухналата война2.

Другата група от документи, широко застъпени във фонда, са тези, които осветляват дейността му като ръководител на Народната партия. Гешов застава начело на партията през месец април 1901 г.3 и активно участва в партийния и организационен строеж. През периода 1901–1923 г. до него са изпращани списъци с имена на представители на партията, включени във властта на местно и централно равнище, документи по проектираното сливане на Народната с Прогресивно-либералната партия,

по организирането на партийния печат4.

Разнообразни са деловите му интереси и изяви и това личи от съхранената

документация. Финансистът Гешов ръководи банкерската къща „Евлогий Георгиев“, член е на Управителния съвет (УС) на осигурително

дружество „Балкан“5. Изключително компетентен в стопанската област и в битността си на министър, той е автор на редица нормативни

документи с икономическа и социална насоченост. Като пример могат да се посочат законопроектите и законите за беглика; патентите

1 ЦДА, ф. 568К, оп. 1, а.е. 3, 36–37, 88, 126, 145–145а, 256–257, 272, 328, 373, 454–455, 462, 468, 544, 548; Стателова, Е. Цит. съч., 24–36.

2 ЦДА, ф. 568К, оп. 1, а.е. 186, 553–554.

3 Стателова, Е. Цит. съч., с. 136.

4 ЦДА, ф. 568К, оп. 1, а.е. 654–668.

5 Пак там, оп. 2, а.е. 128–130, 378, 386, 388.

135

уреждането на пред- и след военните дългове, репарационните задължения

на България6. Трудовете му по стопанска история „Нашите градинарски дружества“, „Българската задруга“, изследванията за българските

заеми и други публикации са високо ценени и в чужбина. На тях се обръща внимание в писмата от Цани Гинчев, Кузман Шапкарев и Зигфриц Клаус7.

Поредният тематичен дял съставляват документите за взаимоотношенията

на Ив. Евстр. Гешов с братята Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово, сродници на съпругата му Мария8. Значителна част заема кореспонденцията между Гешов, Евл. Георгиев и свързани с него лица по стопански, обществено-политически и финансови въпроси за времето

от 1879 до 1922 г. В нея се съдържа информация за делегацията, изпратена от Източна Румелия, която да изложи пред великите сили исканията за ревизиране на Берлинския договор; за положението в автономната

област; за построяването на жп линията Ямбол – Бургас; за устава на БНБ, цените на акциите и облигациите на Варненската железница,

за реализиране на идеята на стария банкер и родолюбец от 1887 г. за построяване на текстилна фабрика в родния му град Карлово; за управлението на имотите му в България и Румъния; по завещанието му и дарението от 6 млн. лв. за основаване и поддържане на Висше училище

в България и др.9 Като универсален наследник на Евл. Георгиев, след неговата смърт, Ив. Евстр. Гешов надзирава и субсидира строежа на българската болница „Евлогий Георгиев“ в Цариград, заема се с довършването

и мебелирането й. Здравното заведение е открито през април

1902 г.10. Писмата и преписките по завещанието и материалите по делото, заведено от държавата през 1907–1908 г. срещу универсалния наследник във връзка с изпълнението на завета, очертават апогея на тенденциозните политически обвинение от страна на управляващите народнолиберали11.

Ив. Евстр. Гешов е министър-председател на страната по времето на подписването на българо-сръбските и българо-гръцките договорености,

оформящи Балканския съюз. Поради това не буди учудване наличието

на огромен брой документи във фонда от периода 1911–1913 г., посветени на подготовката на договорните отношения, преговорните

6 Пак там, оп. 1, а.е. 521, 530–532, 605, 685.

7 Пак там, а.е. 165, 233, 371, 699, 701.

8 Пак там, оп. 1, а.е. 712; Стателова, Е. Цит. съч., с. 18.

9 ЦДА, ф. 568К, оп. 1, а.е. 38–41, 80–87.

10 Пак там, оп. 2, а.е. 15. По-подробно вж. Стателова, Е. Цит. съч., 110–113; Енциклопедия

Дарителството. Дарителски фондове и фондации в България 1878–1951. Т. 1. А–Й. Съставители: В. Николова, Р. Стоянова. С., 2011, с. 228.

11 ЦДА, ф. 568К, оп. 2, а.е. 16–17, 19–27.

136

процеси, развоя на военните действия, положението на фронта, противоречията

са разнообразни по произход и вид: бележки, кореспонденция

с цар Фердинанд І, с българските дипломатически представители в чужбина, с военни и цивилни лица, публикации в печата12. В своята цялост те отразяват напрегнатото ежедневие на държавника Гешов.

Анализът на изминалите събития намира отражение в излязлата през 1915 г. книга на Ив. Евстр. Гешов „Балканският съюз. Спомени и документи“.

В нея авторът защитава тезата си, че Балканският съюз се явява единственото средства за ликвидирането на османското наследство на Балканите. Пактът е изпълнил предназначението си, но е миниран от необоснованите и нереални териториални претенции на съюзниците на България13. От разменените през периода 1915–1919 г. писма и телеграми

между Гешов и акад. Николай Державин, проф. Павел Милюков, Михаил Маджаров (дипломатически представител в Санкт Петербург), Георг Бускет (почетен държавен съветник в Париж, бивш делегат на френските банки в София), Университета в Яш, Румъния, американската

легация в Цариград, италианската легация в София и други е видно желанието за получаване на книгата, нейното издаване на английски, френски и други езици и пласирането й в чужбина14.

През 1919 г. Ив. Евстр. Гешов изпълнява поредната си дипломатическа

роля. Солунското примирие от септември 1918 г., с което България излиза от Първата световна война, заварва държавникът в Швейцария, където синът му Евстрати е на лечение. Дори и личните проблеми не отклоняват родолюбивия българин от грижите за съдбините на държавата.

Той отделя най-много внимание на въпроса за третирането на България на предстоящата мирна конференция в Париж, като се явява в услуга на българската легация в Швейцария. В Берн се среща и разговаря

с чужди дипломати и експерти, съветник е към българската делегация

на конференцията за мир във френската столица, а през август 1919 г. посещава Лондон, за да се опита да спечели международна подкрепа15.

За неуморната дейност на Гешов през този период гворят пис12

Пак там, а.е. 706–708, 710, 719, 721, 727–728, 730–731, 733–734, 736, 739–742, 744–748, 751–752, 754–762, 765–767, 770–775, 779–782, 784, 787–790, 793–796, 798–799, 801–802, 805–809, 813, 815–816, 818, 820, 824–827, 829–831, 833–834, 839, 841, 848–857, 860–865, 867, 869–872, 875, 880–885, 891–893, 895–903, 905–913, 915–920, 925–927, 929–930, 932–939, 941–943, 945–947, 950–953, 955–956, 962–963, 970, 973–974, 978–979, 990–992, 995–997, 1002, 1004–1009, 1012–1013, 1015, 1018, 1029–1036, 1038–1047, 1049, 1052, 1054, 1067, 1069, 1075, 1081.

13 Стателова, Е. Цит. съч., 242–243.

14 ЦДА, ф. 568К, оп. 1, а.е. 44, 52–54, 140, 158, 161–162, 168, 178–180, 184, 195, 197, 201–202, 205, 209, 216, 225, 236, 238, 242, 244, 246, 250, 253, 267, 275, 287–289, 305, 307–310, 313, 319, 334, 337, 344, 352, 354, 356, 358, 367–368, 372, 378, 382–383, 392–394, 422, 425–426, 460, 464, 627–638; оп. 2 а.е. 140.

15 Стателова, Е. Цит. съч., 248–254.

137

излага финансовото състояние на България и аргументира искането за излаз на страната на Егейско море. Всички изложени становища са подплътени с исторически и етнографски аргументи16.

Друга добре очертана тематична зона в „Семеен фонд Гешови“ оформят

документите за високохуманното и благотворително дело на Ив. Евстр. Гешов. Той оглавява Българското дружество „Червени кръст” в продължение на 25 години (1899–1924). Запазени са архивни документи

за избирането му за председател, участието в международни конференции, за отношенията и връзките с чужди партньорски червенокръстки

организации, за организирани концерти с благотворителна цел. Българският червен кръст (БЧК) е институцията, пряко ангажирана

с подпомагането на българските военнопленници след Първата световна война в страните от Антантата с храни и парични средства, с оказване на помощ на войниците и техните семейства по време и след войните (1912, 1916, 1918–1919, 1921–1922)17. Благодарствените писма

за направени от Гешов дарения дават представа за тази съществена страна от неговата личност. Такива са например писмата от Градското общинско управление в Карлово за предоставени 6700 зл. лв. (1899)18; от дружествата „Майчина грижа“, „Лепта за най-бедните“ и „Милосърдие“

в София, от Благодетелната комисия за подпомагане на страдущите

македонци и др. (1902–1903, 1909, 1920)19. Не липсват и лични благодарствени писма и молби за помощ, като тези от Петко Гяуров за подпомагане да завърши техническо артилерийско училище в Петербург

(1903)20; от Николай Даскалов за съдействие с парични средства при откриването на дружество за опазване на народното здраве, дом на трудолюбието (1903) и др.21. Във фонда се съхраняват и писмата от Тодор

х. Пулиев до Гешов за отпускане на средства за бедни ученици, за безплатни трапезарии и други благотворителни начинания в Пловдив (1905)22; от Димитър Иванов (Елин Пелин), „скромен писател“, от 18 февруари 1912 г. за предоставяне на парична помощ от 1000 лв. заради големи „материални затруднения“, която ще бъде върната до края на годината23.

Институция с благотворителна цел е и студентското общежитие „Дом Иван и Мария Евстр. Гешови“. Идеята за дарението датира от

16 ЦДА, ф. 568К, оп. 1, а.е. 557–561, 569–572, 575, 578, 886.

17 Пак там, а.е. 51, 279, 285, 486–496, 503–504; оп. 2, а.е. 619.

18 Пак там, а.е. 414.

19 Пак там, а.е. 442, 444–445, 452, 539; оп. 2, а.е. 1168.

20 Пак там, оп. 1, а.е. 173.

21 Пак там, а.е. 176.

22 Пак там, а.е.106.

23 Пак там, а.е. 280.

138

Гешов отстъпва свой имот срещу заплащане на стойността му. На това място трябва да се построи дом за бедни студенти от Висшето училище в София, деца на загинали или останали неработоспособни от войните от 1912 и 1913 г. офицери, подофицери и войници, които чрез конкурс да живеят безплатно в него24. Официалното откриване на дома е на 11 март 1926 г., а през октомври 1950 г. дейността на фондацията е прекратена25. Във фонда се намират публицистични материали за дома, проект за архитектурен план, за строежа, за прехвърлянето на студентския

дом към Софийския университет, за застраховане на имуществото,

наредби за управлението му, устави, списъци и други документи по приемането на студенти, за отпускане на помощи, приходо-разходни отчетни документи, за изплащане на заплати на служителите, благодарствени

писма от отседнали пансионери26. Само като пример ще посоча, че през 1938–1939 г. броят на домуващите в общежитието юристи е 14 души, на медиците – 21, на агрономите и лесовъдите – 19, на ветеринарните

медици – 14, на художниците – 6, на музикантите – 4, на студентите

от Историко-филологическия факултет – 10 и от Физико-математическия

– 1227.

е завещанието му от 1 септември 1923 г. Като дългогодишен председател на Българското книжовно дружество (БКД) (1898–1911) и пръв председател на Българската академия на науките (БАН) (1911–1924)28, на академията е оставена къща в София на ул. „Сердика” № 4, от чиято продажба да се довърши постройката на собствена сграда. Настоятелството се задължава още да издава или подпомага издаването на негови и на други изследователи статии, студии и научни трудове, посветени на идеите и идеалите на Гешов, на книги по история на България

за годините, през които той е работил като публицист и общественик.

На ефорията „Евлогий и Христо Георгиеви“ е отделена сума за довършване и мебелиране сградата на започнатия вече „Дом Иван и Мария Евстр. Гешови“ в София за 100 бедни студенти. Условието, записано

в завещанието, е домът да се довърши две години след смъртта му и в него да се приемат с конкурс не само студенти от Университета

24 Пак там, оп. 2, а.е. 5, л. 2; Стателова, Е. Цит. съч., с. 239.

25 По-подробно вж.: Енциклопедия Дарителството..., Т. 1, 229–232; Енциклопедия Дарителството. Дарителски фондове и фондации в България 1878–1951. Т. 3. Институции

и организации, управляващи дарения и благотворителни фондове. Съставители:

В. Николова и Р. Стоянова. С., 2011, 162–163.

26 ЦДА, ф. 568К, оп. 1, а.е. 618; оп. 2, а.е. 79, 80–127, 228, 253, 279а, 304, 307, 318, 462, 1070, 1233, 1235.

27 Пак там, оп. 2, а.е. 95.

28 Пак там, оп. 1, а.е. 235; Енциклопедия Дарителството. Дарителски фондове и фондации

в България 1878–1951. Том 3…, 118–119.

139

памет, на която свещенослужител, общественик или книжовник да произнася реч върху милосърдието, любовта към ближния, мира и приятелството

между балканските народи и по други въпроси с нравствена тематика29 .

Възможност за един различен, пространен поглед върху живота на учения, общественика и политика дава кореспонденцията със семейството

му. При по-старателно вглеждане в нея, освен личните и битови моменти, отново се откроява значимата обществена ангажираност на Гешов. Така например, в писмата до съпругата Мария той споделя мнението

си по политически въпроси: за заминаването в Рим и Петербург като делегат на Източна Румелия, за сключването на Лондонския мирен договор (май 1913), за правителствената промяна в България през 1913 г. и др. (1874–1922)30. Със сина Евстратий разменя мисли за основаването

на Англо-българска банка в София, за мисията си в Лондон за запознаване

на английската общественост с клаузите на Ньойския договор,

за резултатите от парламентарните избори през 1919 г. в България, за вдигане секвестъра от българските имоти в Букурещ (1905–1921)31. В писма до другия син Евлогий разяснява собствения поглед върху спорните и нерешени проблеми с Румъния след падането от власт на правителството на Александър Стамболийски през 1923 г., по вътрешнополитически

и стопански въпроси (1919–1921, 1923)32. С Никола обсъжда