Меценат на българската наука и култура

както и на младата генерация учители, получили образование

в Европа и в Русия, читалищните дейци, групирани около своя млад председател, успешно се противопоставят на опитите на консервативно

мислещите представители на по-старото поколение да ограничат делата

на читалището в рамките на чистото просвещение. Не случайно в отчета си на 24 февруари 1874 г. Ив. Евстр. Гешов отделя доста време, за да покаже защо читалището е постъпило правилно, когато е „приняло

да гради, отваря и поддържа първоначалните училища, когато се видя, че няма други да се заловят за тази работа“23. И все пак отчита факта, че „разпространението на просветата между народа ни си остава основна нужда“ на институцията. Той с удовлетворение констатира, че в последната година настоятелството успява да привлече в читалищния салон много повече слушатели от преди. През зимата на 1873-1874 г. той успява да организира сказки и разисквания по тях редовно в съботните

вечери и така поставя „едно добро начало и пример за другите

градове“. Живото представяне на популярни знания чрез разкази и общуване на хората от образованите слоеве на обществото с най-широк

кръг техни сънародници е от особено значение, защото ораторите

по-лесно убеждават и разпалват народа. По тази причина сказките трябва да заемат предно място в читалищните програми. Любопитно, но и показателно е, че и след половин век през 1924 г. подобни мисли и разсъждения споделят основателите на Всебългарския читалищен съюз начело с председателя проф. Ив. Шишманов и подпредседател - някогашният пловдивски читалищен деятел К. Хаджикалчов24.

Прегледът на държаните сказки и имената на сказчиците през зимата на 1873-1874 г., показва, че най-често пред слушателите застават учителите от класното училище – Й. Груев (вече моавин), Д. Благоев, Хр. Д. Павлов, Гр. Караджов, П. Горбанов, С. Веженов. По представляващите особен интерес

здравни въпроси говорят популярните градски лекари Р. Петров и К. Киркович. С беседи по обществените дела и икономиката се изявяват К. Хаджикалчов, Ив. Ст. Гешов и председателят – Ив. Евстр. Гешов. Интригуващо

за присъстващите на тези читалищни вечери е съчетаването на част от беседите с опити по физика и химия. За целта читалището купува за над 6  000 гр. модерната по това време фантасмагория25.

22 Архив РИМ-Пловдив, ф. ІІ-2171, л.1, 3; Из архивата на Найден Геров. Под редакцията на Тодор Панчев (ИАНГ). Т. 1. С., 1911, с.139

23 Гешов, Ив. Ев. Изложение на делата на Пловдивското читалище за 1873 ..., с.115.

24 Макариополски, Й. Читалищата преди Освобождението. - В: Училищен преглед, г. ХVІІ, 1924, № 5-6, с. 432; Шишманов, Ив. Наложителни реформи в читалищата. С., 1924, 11-12.

25 Архив РИМ-Пловдив, ф. ІІ-2167, л. 62.

149

В отчета за 1874-1875 г. се прави констатацията, че традицията се следва и през тази читалищна година. За съжаление обаче броят на слушателите

В отчета за първата година като председател на най-важната културно-

обществена българска институция във възрожденския Пловдив, Ив. Евстр. Гешов използва думи на благодарност и уважение към тези от своите съграждани, които твърде „насърчително“ са се отзовавали на поканите на читалището. И по тази причина той е склонен да ги постави

наравно с материалните благодетели на институцията. В отчета за следващата година той е по-емоционален и с огорчение коментира поведението на някои свои съграждани, които остават безучастни към читалищните нужди. Все пак в характерния си дипломатичен стил споделя

надеждата, че тези образовани люде ще се ангажират „с по-голяма отговорност и самоутвърждение“27.

Както в отчетите си през 1874 и 1875 г. така и в спомените си, Ив. Евстр. Гешов посочва, че особен успех за него лично, а и за читалището е създаването на т. нар. Разисквателно дружество с ученици от горните класове на Пловдивската семинария. „По примера на това що бях видял в Манчестър аз основах през зимата на 1873 г. едно Разисквателно дружество

при Пловдивската семинария“. Подробно за организацията и делата на Дружеството разказва М. Маджаров. Според него Ив. Евстр. Гешов има не само инициативата за създаването на дружеството, но и лично присъства на повечето негови прояви. Маджаров признава, че първите уроци по обществено поведение, умението да се дискутира и да се изразява публично, той и неговите другари получават като ученици

в Пловдив, умело напътствани и насърчавани от Ив. Евстр. Гешов28.

Образованието на българчетата в градските покрайнини е другата голяма грижа на читалището, която трайно присъства в публичните изяви

на неговия председател. Ив. Евстр. Гешов с удовлетворение приема

сторено от своите предшественици – отварянето и поддръжката на читалищните училища – Новомахаленското и Светотроическото. Инициативата

в предишните години читалището да поема издръжката на възпитаници от горните класове на Семинарията носи своите първи плодове. Читалищните стипендианти с успех управляват през 1873-1874 г. първоначалните заведения: в Нова махала – Г. Кирилов, в Гюлбахча

– Ст. Александров. Доколко настоятелството отделя внимание на тази своя цел е показателен фактът, че дори в нарушение на читалищ26

Гешов, Ив. Ев. Изложение делата на Пловдивското читалище за 1873..., с.117; Гешов,

Ив.Ев. Изложение на делата на Пловдивското читалище за 1874 г...., с. 436.

27 Гешов, Ив.Ев. Изложение на делата на Пловдивското читалище за 1874 г..., с. 436.

28 Гешов, Ив. Ев. Изложение на делата на Пловдивското читалище за 1873..., с. 36; Маджаров, М. Спомени. София, 2004, с. 158.

150

с интересите на читалището.“ По нататък от изложението става ясно, че причината за забавянето е отварянето на най-новата рожба на заведението – началното училище в махала Гюлбахча. Там, по-думите му „отколе се усеща нуждата от отделно училище“, в което да се приберат

българчетата от квартала29.

Настоятелството и читалищните членове имат достатъчно основания

да бъдат доволни от постигнатото през двете години, когато то се управлява от Ив. Евстр. Гешов. Още в първата година той отбелязва в отчета си, че в трите читалищни училища се образоват почти толкова ученици, колкото общината поддържа в главното мъжко училище. По данни от годишните отчети, протоколната книга и финансово-счетоводните

тефтери в трите читалищни заведения се учат през 1873-1874 г. 220 деца, а през 1874-1875 г. - 225. Според сключените контракти годишната заплата на Димитър Матевски в Светатроическото училище през 1873-1874 г. е 4 000 гр., но заради останали предишни плащания му е броено 5  058. Според контракта заплатата му за следващата година става 4  500 гр. Далеч по-скромни са сумите, които получават младите учители в останалите училища, които по правило са бивши училищни

стипендианти. През 1873-1874 г. новомахаленските възпитатели Ат. Гугов и Хр. х. Матев получават съответно 1114 и 2320 гр. През 1874-1875 г. трудът на Г. Кирилов в Нова махала е оценен за 2  038 гр., а на младия читалищен възпитаник Ст. Александров в Гюлбахча на 1  876 гр.30

През 1873 г. голяма част от разходите на читалището отиват за изграждане

на стена, която да отделя Светатроическото училище от околните

къщи, населени основно от гърци и гърчеещи се семейства. За целта са похарчени 3  750 гр., дарени предимно от митрополит Панарет. Същата година за разни дребни читалищни разходи са платени още 577,85 гр.31 В източниците не се споменават суми, отделяни за Новомахаленското

училище. Може да се предположи, че неговата издръжка вече се поема от местните българи и с финансовите благодеяния на известния родолюбец Душо Хаджидеков.

Най-значимото и най-дръзко във финансово отношения действие на читалището през 1873 г. е закупуването на къщата на някоя си Мария Георгеовица в махала Гюлбахча за 5  200 гр. (10 т. л.). От тях са заплатени 3  100 гр. от читалищни пари и 2  800 гр. заем. По този повод Ив. Евстр. Гешов споделя, че настоятелството, въпреки финансовото

състояние на читалището, се възползва от открилата се

29 Гешов, Ив. Ев. Изложение на делата на Пловдивското читалище за 1873..., с.113.

30 Архив РИМ-Пловдив, ф. ІІ-2167, л.11-13, 60, 69.

31 Пак там, ф. ІІ-2167, л.16а;ф. ІІ-2169, л.13.

151

„сгодна възможност“ и закупило къщата само преди месец, за да устрои

– махаленците ще го използват за „събирание и разговаряние“. Вероятно при освещаването на училищната сграда в навечерието на общото годишно събрание през февруари 1874 г. е събрана сумата от 309,50 гр. в полза на читалищната каса.32 Читалищните архиви съдържат

любопитни сведения за законни плащания при формирането на покупката. Дадени са 104 гр. на съдията (моллата) и други 110,50 гр. за „подписа“. Освен това за бакшиши на „ефендито, мюдюрина и посредника“ са дадени почти тридесет гроша33.

„С работата на нашите читалищни училища, аз мисля, че трябва да се похвалим - пише в отчета си Ив.Евстр. Гешов - И трите са не само разсадници на първоначално образование, но и до нейде като средище за събирание и събуждание чрез вестници и разговори на възрастните“34. Цитираният текст налага извода, че не само Новомахаленското

училище, но и в останалите две читалищни училища, съобразно с възможностите им, успешно се осъществява основната

обществена задача, с което се е захванало централното градско читалище – просвещението на гражданството, а не само на децата. Очевидно най-голямо желание и инициативност в това отношение проявяват българите от многолюдната Нова махала. Констатацията на Ив. Евстр. Гешов е: „От новата учебна година (1873-1874 г., б.а.) насам при това училище се е съставило едно читалище... Новото чадо на читалището ще помогне на баща си да убеди новомахаленци да вземат във себе си поддържанието на тяхното училище и тъй да облекчат читалището от един товар“. Тези думи дават повод на изследователите

да приемат тезата за съществуването в Пловдив на второ българско читалище35. Обезкуражителен обаче се оказва опитът да се отвори второ училище в махалата, където масово се заселват българи

от околните села. В него успяват да се съберат само десетина деца. Като причина се отчита и обстоятелството, че в многолюдния квартал все още не е изградена българска църква. В плановете на настоятелството влиза в следващите години при наличието на средства

да се отвори училище в някое от големите села в близост до Пловдив, както и училище за момичета в квартал Мараша36.

32 Пак там, ф. ІІ-2171, л.10-11.

33 Пак там, л.12.

34 Гешов, Ив.Ев. Изложение на делата на Пловдивското читалище за 1874 г..., с. 436.

35 Кондарев, Н. и др. Цит.съч., с. 280

36 Гешов, Ив. Ев. Изложение на делата на Пловдивското читалище за 1873..., с. 119; Гешов, Ив. Ев. Изложение делата на Пловдивското читалище за 1874 г..., с. 437.

152

Под управлението на Ив. Евстр. Гешов пловдивското читалище продължава

Според читалищната архива през 1873 г. своя дял за поддръжката на читалищните възпитаници внасят Копривщица – 208 гр., Рахманларе

(дн.Розино, Карловско) – 176 гр. и Батак – 104 гр. През 1874 г. постъпват 208 гр. от Казанлък и 104 гр. от Клисура. Основната тежест пада върху пловдивчани - през 1873 г. те внасят 827,25 гр., а през 1874 г. – 605 гр. През двете години пълен стипендиант на читалището е батачанинът

Георги Кожухаров, а частично е подпомогнат Таню Пеев, който работи и като слуга в читалищната стая. След завършването на курса на учението си той става учител и читалищен деец в родния си Чирпан. Освен преките си педагогически ангажименти Кожухаров съставя

и издава учебници, а в края на живота си завещава книги и средства

за българските училища37.

Като го поставят начело на своята най-важна културно-обществена

институция пловдивските българи свързват с Ив. Евстр. Гешов надеждите си за обновление, разнообразяване и динамизиране на позатихналата дейност на читалището. Но новите идеи и начинания изискват укрепването и добро финансово управление на неговите средства. В това отношение изборът на младия, но вече доказал се на банкерско-търговското поприще мъж, е логично, особено на фона на неговата принадлежност към фамилия със здрави корени и възможности.

В отчета си за 1873 г. читалищният председател използва като аргумент за напредъка на читалищното дело факта, че то е събрало

в касите си и изразходвало за своите дела над 5  000 гр., докато равносметката за първата година е само около 1 000 гр. В годината, предшестваща неговия избор равносметката надвишава малко 4200 гр.38 Броят на организираните читалищни членове остава постоянен. През 1872 г. те са 111, колкото и през 1873 г., а следващата са 110. Средствата от членски внос обаче намаляват съответно: 7  110 гр. за 1872 г., 1  671 гр. за 1873 г. и 6  413,50 гр. за 1874 г. С огорчение и вероятно като покана да внесат своя дял в читалищната каса, настоятелството

вписва в тефтерите си имената на онези имотни граждани, които като че са „пропуснали“ да внесат лептата си към читалището.

39 По този повод Ив. Евстр. Гешов задава въпрос: „Толкоз паметта ни ли е къса и спомените краткотрайни, щом стане дума за пари?“ От друга страна посочва примера на тези, които са готови да жертват

пари, средства и време за доброто на сънародниците си. Горещ

37 Архив РИМ-Пловдив, ф. ІІ-2169, л. 12; ф. ІІ-2171, л. 14-15.

38 Пак там, ф. ІІ-2168, л. 48.

39 Пак там, ф. ІІ-2168, л. 48, 54; ф. ІІ-2171, л. 17а.

153

привърженик на публичното им оповестяване като пример за останалите,

за 1873 г., той съобщава имената на тези родолюбци: митрополит Панарет, епископ Гервасий, Манол Рашков, Павел Герджиков, Тодор Пулиев, Никола Чалики и Йоаким Груев с дарение за читалищаната библиотека. В резултат приходите от различни дарения значително превишават тези от събрания членски внос. През 1874 г. значителна

финансова подкрепа читалището получава отново от митрополит Панарет, отец Пантелеймон Рилски, Стефан Илич, Ат.Тасев, Душо Хаджидеков и други с по-малки суми. С незначителен принос от 56,50 гр. се отчитат градските еснафски организации – ахтари, бакали,

часовникари, кондурджии. Лично председателят внася 106,25 гр. за дрехите на сиромашките деца по Великден 1874 г., а през март за спомен от венчавката си с Мария Т. Пулиева – 104 гр. Примерът на своя председател последват и други негови съмишленици – Ив. Петров,

Илия Калев, Г. Кирилов, които по същия повод за спомен оставят

известни суми, за да отбележат този факт от живота си. По повод други лични празници, честитявания, именни дни и други в „кесията“

на читалището се внасят през 1873 г. 1 151 гр., а през следваща – 1 153,75 гр. Общо като волни подаръци постъпват 3  340,75 гр., като само за празника Света троица те са 1144,75.40

За да подпомогне читалищната каса по инициатива на своя председател

настоятелството организира лотария с различни „ръкоделия“, закупени за 1 000 гр. Напечатани и продадени са 750 билета на стойност

7  500 гр. Реалната полза за читалището, според документацията, в началото на 1874 г. възлиза на 4  506 гр., а в началото на следващата 6  022 гр. Билетите се продават не само в града, но и в Карлово, Цариград,

Калофер, Чирпан, Хасково. Читалищните архиви доказват, че Ив. Евстр. Гешов активно се заема с разпространението на напечатаните от Хр. Г. Данов във Виена билети и заради това е особено щастлив да отчете на 24 февруари 1874 г. пред Общото събрание: „От лотарията доста сполучихме“41.

С основаването на читалището се свързват и първите театрални прояви

в Пловдив. Както убедително показват източниците, с тази основна за всяко възрожденско читалище дейност, пловдивските деятели се заемат

още през 1869 г. с представлението „Пловдив - някога и сега“. Когато

в неговата пета година Ив. Евстр. Гешов приема председателските задължения, подобни прояви са утвърдени в читалищната традиция. Освен това те се радват на особена популярност сред гражданите от всички социални категории. Живото слово и емоциите привличат хората,

които се смеят и плачат на глас на представлението на една пиеса,

40 Пак там, ф. ІІ-2167, л.58, 69; ф. ІІ-2171, л.7.

41 Пак там, ф. ІІ-2171, л.4-5; ф. ІІ-2167, л.55.

154

която прочетена само „не би поклатила ни една мишца на лицето“42, пише Гешов. Още повече, че театралните представления носят определена

на 25 октомври и 6 ноември 1873 г. носят чист приход от 2  779 гр., а други две представления „По неволя лекар“ и „Нова мода“ на 9 и 11 февруари 1874 г. в Новомахаленското читалище се задоволяват с 1  500 гр. За представената на 22 февруари с.г. пиеса Ив. Евстр. Гешов споделя с читалищните членове дни по-късно своето недоволство, че финансовите резултати от представлението не отговарят на вложения за него труд, а още по-малко от сполуката на актьорите43.

С поемането на председателското място Ив.Ев.Гешов започва да си задава въпроса доколко съжителството на читалището с Централното епархийско училище възпрепятства и ограничава възможностите на най-широк кръг граждани да посещават неговите прояви и библиотека и да общуват помежду си. „Едно читалище да се посетява не трябва да бъде на едно недостъпно здание вътре в махалата, но некгде на достъпно място в града“, разсъждава той. Така отчита добре познатата търговска максима:„магазин на кьоше“. Поставя въпроса и от друга не по-малко прагматична основа: „Докато дойде неделя, вестниците увехтяват, а вехтите

вестници кой се обръща да ги погледне?“, риторично пита той. Добавя още, че тази слабост настоятелството е длъжно да обсъди и да вземе решение. Със своите единомисленици, читалищни членове, той споделя, че в град като Пловдив читалището реално се сблъсква със специфични проблеми. Повечето имотни и образовани активни жители

имат по домовете си лични библиотеки и получават вестници. За останалите, главно ученици, остава възможността да четат вестници и книги, да общуват в широко отворените за тях книжарници на Хр. Г. Данов и Д. В. Манчов. Салоните на черковната община пък масово се посещават от тези, които обичат да споделят мисли по политически и религиозни актуални въпроси. Доколко известният от възрожденската преса конфликт между „младите“ членове на читалището, обединени около своя председател, и т.нар. „стари“, начело с Йоаким Груев, има връзка с решението през 1873 г. читалището да закупи собствена сграда,

е въпрос на допълнително изследване. Не е известно как и кога се взема решението през октомври 1873 г. Пловдивското читалище да закупи

за 2  464 гр. къщата на своя дългогодишен член и активист Богдан Икономов, намираща се на Рилско-метохската улица, в близост до Българската

църковна община44. Икономов е родом от Пазарджик, но живее

от дълги години в Пловдив, занимава се с ботушарство (кундур42

Запрянова, Св. Цит.съч., с. 12; Гешов, Ив. Ев. Изложение на делата на Пловдивското читалище за 1873..., с. 117.

43 Архив РИМ-Пловдив, ф. ІІ-2167, л. 54-55; ф. ІІ-2169, л. 9; ф. ІІ-2171, л. 4.

44 Пак там, ф. ІІ-2167, л. 54; ф. ІІ-2169, л. 15; ф. ІІ-2168, л. 39.

155

джийство) и е спомоществовател на книги. През 1874 г. по къщата се правят незначителни ремонти за 45,50 гр. Известни суми са отделени за издаването на свидетелство за собственост (52,52 гр.), а през април с.г. 103 гр. за пред съдията. Същата година читалището плаща 380,25 гр. емляк (сграден данък). Не минава и без задължителните „подаръци“ – 75 гр. за някой си Хюсеин, вероятно посредник. През 1874 г. като кирия (наем) от къщата в годишната равносметка е записана сумата 1  027 гр. През 1879 г. читалищният дом се продава за изплащане на дълговете на възрожденското читалище. Както отбелязва А. Т. Гяуров, по решение на Митрополитския съвет и след проведен търг, той е продаден на отец Марко за 65 т. л. Документът е подписан от митрополит Панарет, Гервасий

принос той работи в своята романтична младост и формира своите житейски и обществени възгледи. Остава му единственото утешение,

че читалищният имот е продаден далеч по-скъпо от сумата, за която е закупен, към която се прибавят приходите от него през годините на ползване. Малка победа за всеки уважаващ себе си финансист.

Ив. Евстр. Гешов се чувства дълбоко свързан с града, в който се е родил и познава като основен фактор за народната пробуда, доказано средище на търговско-стопанския живот на Европейска Турция. С тези намерения и надежди той се ангажира едва 23 годишен като председател

на Пловдивското читалище. За да даде повече публичност на делата на институцията младият председател представя за отпечатване в популярното

цариградско списание „Читалище“ отчетите, които подготвя и прочита пред общите отчетни събрания за 1873 и 1874 г. Това е акт на разбирането, че водачите на обществени заведения, които разчитат не само на морална, а преди всичко на финансова подкрепа на гражданството,

са длъжни публично да отчитат работата си не само пред своите членове. Практически това е принципът, към който Ив. Евстр. Гешов се придържа от първите стъпки, та чак до края на своята уникална обществена

кариера и благотворителна дейност.

Единствен наследник на заможно търговско-банкерско семейство, при това откъснат за дълго от родната среда, като приема председателството

на читалището Ив .Евстр. Гешов има реалната възможност да опознае с цялата му сложност, многообразие и противоречивост българско

общество. Сблъсква се с тъмните и светлите страни в характера и поведението на своето сънародници, с нуждите на разните общест45

Гяуров, А. Т. Кратки бележки за миналото на Пловдив. Пловдив, 1899, 10-11.

156

вени съсловия. Както показват читалищните архиви, неговите членове (спомощници) представляват пъстрата картина на пловдивското възрожденско

доста му е дадено“46.

46 Нова Марица, г. І, № 8, 3 апр. 1907.

ФАМИЛИЯ ГЕШОВИ И ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА МИСИЯ

НА ДРАГАН ЦАНКОВ И МАРКО Д. БАЛАБАНОВ

СЛЕД АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Доц. д-р Пламен Божинов

Институт за исторически изследвания при БАН

Темата за външнополитическите инициативи и прояви на българите

в годините на Източната криза 1875-1879 г. не е нова и непозната за българската историография. Дейността и ролята на Иван Евстратиев

Гешов в хода на събитията от онова време и по-специално около