Меценат на българската наука и култура

обединението на Народната и Прогресивно-либералната партия и търговията с тютюни (1918–1920)33, а с дъщерята Ана – изграждането на френско-български комитет за подпомагането на врангеловите войски

в България, търговията на брат й с тютюни (1919–1921)34. В писма от дъщеря му Харитина и нейния съпруг Димитър Яблански се анализира

дейността на дружество „Балкан“ и Кредитна банка, мисията на Ив. Евстр. Гешов в Лондон в хода на подготовката на мирния договор с България след Първата световна война, вдигането на секвестъра върху имоти на български поданици в Румъния (1879–1921)35.

Показателни за авторитета и признанието, които получава за заслугите

си като финансист, експерт, дипломат и политик, са многобройните

отличия, с които Гешов е награден. От чуждестранните признания ще спомена орден „Таковски кръст“ І и ІІ ст. (1888, 1897) от сръбските крале Милан І и Александър І, орден „Меджидие“ І и ІІ ст. (1896, 1898)

29 ЦДА, ф. 568К, оп. 2, а.е. 4, л. 1.

30 Пак там, оп. 1, а.е. 29, 88, 90.

31 Пак там, а.е. 30, 91–93.

32 Пак там, а.е. 32, 94–96.

33 Пак там, а.е. 97–98.

34 Пак там, а.е. 99–100.

35 Пак там, а.е. 101–103.

140

унгарския император Франц ЙосифІ36. Ив. Евстр. Гешов е лауреат и на най-високото отличие в Царство България – династическия орден на българските царе „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ (1913, 1916)37. В качеството си на ръководител на българската червенокръстка организация получава орден „Червен кръст“ (1906)38 и е награден също от италианския, руския, сръбския Червен кръст39.

Богата е документацията, която илюстрира разностранната обществена

ангажираност на Гешов като член на различни дружества и организации.

Членските карти от „Алианс Франсез“, Института за международна

размяна на научни изследвания, Международния институт за разпространение на социалните проучвания, Народната библиотека в Париж, Международния комитет на Червения кръст в Женева, дипломите

от Френското археологическо дружество и други организации (1906–1923) удостоверяват неговата ерудиция, експертност, научен опит и ярка обществена позиция40.

Документи за Ив. Евстр. Гешов се намират и в други фондове на ЦДА41, както и в други архивохранилища. В своята цялост те представят

автентично един достойно изживян живот, посветен на служба на родината и съзиданието народно, очертават образа на политик и държавник

от европейски мащаб – един от първостроителите на модерна България.

36 Пак там, а.е. 5–10в, 388.

37 Пак там, а.е. 477.

38 Пак там, а.е. 483.

39 Пак там, оп. 2, а.е. 1284–1286.

40 Пак там, оп. 1, а.е. 13–16, 18, 485.

41 Вж. например следните фондове: № 3К (Монархически институт в България (1879–1946), № 22К (Карима, Анна (Анна Тодорова Велкова) (1871–1949), № 52К (Петров, Рачо (Р. П. Стоянов) (1861–1942), № 121К (Маджаров, Георги Михайлов (1891–925), № 129К (Чешмеджиев, Никола, Радев (1871–1952), № 135К (Василев, Григор (Гр. В. Гьорев) (1883–1942), № 159К (Министерство на финансите (1879–1944), № 161К (Семеен фонд Гюмюшгердан (1768–1932), № 166К (МВРИ (1879–1944), № 173К (Народно събрание (1879–1944), № 177К (Министерство на народното просвещение (1887–1949), № 233К (Държавно обвинителство (1907–1923), № 242К (Министерство на правосъдието (1879–1944), № 252К (Ляпчев, Андрей Тасев 1866–1933), № 254К (Стоянов, Трайко), № 321К (Българска легация в Цариград (Анкара) (1878–1946), № 325К (Българска легация в Тирана (1925–1944), № 327К (Българска легация в Букурещ

(1868–1945), № 369К (Калфов, Христо Димов (1883–1945), № 370К (МВРНЗ (1889–1948), № 600К (Стоилов, Константин Константинов (1853–1901), № 700К (Семеен

фонд Георгиеви, Евлогий и Христо (1819–1897), № 907К (Камбуров, Светослав Димитров (Фурен), № 989К (Екзарх Йосиф I (Лазар Йовчев) (1840–1915), № 1154К (Попов, Иван Петров (1865–1966), № 1325К (Заимов, Стоян Стоянов (1853–1932), № 1599К (Андонов, Иван (И. А. Савов) (1854–1937), № 1632К (Петров, Рашко (Р. П. Чорапчиев) (1834–1894), № 2097К (Константинов, Алеко Иваницов (1863–1897).

141

ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ И

Анна Илиева

Регионален исторически музей - Пловдив

„Най-силните умове на епохата,

най-чистите характери залягаха

на читалищното дело, с което се

градеше бъдещето на нашия народ.”

Лазар Йовчев (Екзар Йосиф)

Успехът на възрожденското читалищно дело, на неговото растящо във времето обществено значение, се гради преди всичко на обстоятелството,

че то привлича вниманието и подкрепата на родолюбивите,

мислещи млади и образовани люде – учители, вестникари, църковници,

еснафи, търговци и други представители на различни слоеве на възрожденското общество. По думите на Лазар Йовчев (бъдещият Екзарх Йосиф): „Участието в читалищните работи стана нещо свято, беше атестация за благородство, за граждански идеализъм, то предаваше

на личността неуведомен ореол.“1 Възникването на читалищата е своеобразен опит да се допълни училищното образование с просветна дейност сред възрастните. А влиянието им върху управлението на училищата

не е пряка намеса в училищните работи заради материалната подкрепа, а се гради върху големия обществен и културен авторитет на читалищните дейци, посочва А. Димитров2. „В читалищата се крие разковничето, което ще ни отвори съкровищницата на онова народно благополучие, което всинца желаем и всегда бленуваме. Ние трябва да ги броим като съсредоточие за сближение и събуждане на възрастните,

като огнище за съживяване на българщината по най-заглъхналите в гърцизма и невежеството квартали“, записва в отчета за 1873 г. председателят

на пловдивското читалище Ив. Евстр. Гешов3. Той е склонен да сподели със съвременниците си, че българският народ работи много, но живее зле, защото не е развит умствено. Същевременно е наложително

всяка утвърдила се в народния живот институция да се обновява и развива в духа на потребностите на новото време. За читалищата това означава да ориентират своята работа така, че заедно с „вехтите“ си

1Читалище, І, 17 юли 1870, с. 513.

2 Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. С., 1987, с. 129.

3 Гешов, Ив. Ев. Изложение на делата на Пловдивското читалище за 1873 лето. - В: Ръководител на основното учение, Цариград, І, № 8, 15 апр. 1874, с. 114.

142

чисто просветни длъжности, да се ангажират с отварянето, организацията,

материално и морално слабите български общини и училищни настоятелства. Накратко – бъдещето на народните читалища е в прерастването

в културно благотворителни дружества. Обединените в тях родолюбци трябва да имат нагласата да жертват пари и време за общата кауза. Гешов е убеден: „Положенито на заведения като читалищата ни е най-верно отражение на обществото, в което живеем. Ако обществото е събудено и родолюбиво и те ще дадат плод. Ако ли е заспало, те ще бъдат заспали“4. С практическата си дейност на полето на читалищното

дело най-младият, и по общо признание, най-успешен председател на пловдивското възрожденско читалище доказва, че единство между думи и дела е единствено условие за достойна и плодотворна дейност в полза на всебългарския напредък.

През лятото на 1872 г. кантората на Братя Гешови в Англия е затворена и семейството на Евстрати Гешов се завръща в родината. На път за Пловдив,

фамилията остава за няколко месеца в Цариград. За този епизод от младостта си Ив. Евстр. Гешов разказва: „Стигнал до Цариград, аз влязох там в сношение с много дейци на народното Възраждане. Там намерих и дадох за обнародване в сп. Читалище /септември 1872/ статия върху лорд Странгфорд“5 Срещите с водещи личности от кръга на Централното българско

читалище и сп. „Читалище“, без съмнение, повлияват на решението на младия образован техен сънародник да постави началото на своята обществена

кариера и да застане най-близо до ентусиазираните млади интелектуалци,

които през февруари 1869 г. основават българско читалище в неговия роден град. При това е убеден, че би могъл да бъде полезен за усъвършенстването на читалищната дейност като се опира на преките си наблюдения върху работата на сродни с нашите читалища просветно-благотворителни

организации в Англия. За Елена Стателова този избор на 23-годишния българин, с европейско образование и възпитание и с придобит

опит във финансовите дела, е логичен и очакван, отговаря на неговия манталитет, подготовка и характер6. В годините на равносметка сам той коментира: „Аз разсъждавах, че и под турско владичество пак ще са нужни мъже, които имат подготовката за една обществена, ако не политическа дейност... В тогавашна Турция едно поле ни бе позволено да обработваме. Това бе полето на духовния живот, нивата на просветата и веднага след завръщането си в България в 1872, аз се впрегнах в тази нива, да взема и аз скромно участие в нейното разработване“7.

4 Пак там, с. 117.

5 Гешов, Ив. Ев. Спомени из години на борби и победи. Съставители: И. Бурилкова и Ц. Билярски. С., 2008, с. 39.

6 Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. С., 1994, с. 16.

7 Гешов, Ив. Ев. Спомени за години…., с. 27.

143

и популярност младият мъж дължи на своя произход – представител

на дружната, доказала с делата си своето трудолюбие, усърдие и постоянство в борбите на пловдивските българи търговско-банкерска фамилия Братя Гешови. Представители на три поколения от просветения

Гешов род присъстват сред абонатите на 42 български книги в периода 1836-1875 г. При това са записвани на разни места, където в различно време живеят и работят – Карлово, Галац, Виена, Манчестър, Цариград и най-много в Пловдив. Там основната част на фамилията се установява в началото на ХІХ в. Някои от заглавията са записвани, за да бъдат раздавани като дарения на училищата в Карлово и Пловдив. В двата града те са известни като щедри дарители на българските училища,

влизат в настоятелствата на пловдивското епархийско и девическо училища, в управата на пловдивската църковно-народна община. „Г-н Гешов е чадо на оная част от българския народ, която всякога е имала най-здраво начало за обществените въпроси, които са се разгледовали доста между народа ни и на които патриотизмът е от най-искрените“, отбелязва през 1874 г. Драган Цанков9.

Учредителният протокол на Пловдивското българско читалище е с дата 16 февруари 1869 г. На този ден 85-те членове-основатели приемат устава и правилника за управление на институцията. В края на с. г. ново общо събрание внася допълнение към тези документи10. Като се основават

на мемоарни източници, някои автори посочват различни факти и години, в които са правени опити за отваряне на читалище на територията

на Епархийското класно училище11. От записите в протоколната

книга на читалището се установява също приемственост със създадената

през 1867 г. от главния учител Йоаким Груев читалня в eдна от училищните класни стаи. За неговото създаване и функциониране подробно разказва Д. Юруков, ученик на Й. Груев. В приходната част на финансовата равносметка за първата читалищна година е отбелязано:

„От предишното читалище на учениците от 1867 лето през Йоаким

8 Юруков, Д. Старо време. Пловдив, 1947, с. 16.

9 Пак там, с. 65.

10 Архив РИМ-Пловдив, ф. ІІ-2167, л. 2-9, 14-16, 32.

11 Кондарев, Н. и др. Народните читалища преди Освобождението. Т. 1. С., 1972, 279-280.

144

На 16 февруари 1869 г. учредителното събрание на читалището избира

за председател Атанас Малеев, записар Константин Помянов, съкровищник П. Аврадала, както и четирима спомагателни членове. Между тях е и роденият в Пазарджик Георги Николов Консулов, по това време търговец в Пловдив. На този факт първа обръща внимание Св. Запрянова и така коригира трайно наложилата се в литературата теза, че пръв председател на читалището е Георги Н. Консулов. Не е известно по какви причини избраният председател А. Малеев се дистанцира

от поста. Доказано е, че финансовата равносметка за първата читалищна година е подписана от тандема Г. Консулов - А. Малеев. Годишният отчет е съставен, четен и подписан само от Г. Консулов13. Може да се предположи, че известно влияние върху разместването в читалищното настоятелство изиграва фактът, че на пловдивското читалище

цариградските деятели възлагат координацията на дарителската акция в подкрепа на отваряне на българско училище с читалище в Одрин.

През 1869 г. пловдивското читалище внася 3205 гр. в подкрепа на сънародниците си. Същевременно в касата на читалището постъпват от неговите събратя от Железник, Карлово и Калофер 972 гр., към които се прибавя дарението от 1000 гр. на Г. Золотович. Известно е още, че през есента на 1869 г. в одринското българско училище е изпратен за учител читалищният писар К. Помянов. В началото на 1870 г. в подкрепа на местните дейци заминава и А. Малеев. Ако се позовем на написаното от Хр. Г. Дановдо одринския книжар Г. Димитров, на братя Гешови се разчита да използват влиянието си над местните водачи и да ги подкрепят

за повече решителност и единодушие в народните дела, както и да съдействат за изпращане на български свещенослужители в Одрин 14.

На 25 януари 1870 г. за председател на читалището официално е избран

Г. Консулов. Събранието го преизбира и на 31 януари 1871 г. На ново общо събрание, състояло се на 9 март с. г., Консулов е освободен по причина „остави града ни“ и се завръща в родния Пазарджик. Председателските

ангажименти поема до края на годината учителят Димитър

Славиди. На 10 февруари 1872 г. за председател на читалището е избран учителят Хр. Д. Павлов. Той управлява читалищните дела с помощници:

писар Д. В. Манчов, касиер К. Пеев, както и шестима спомагателни

членове. От това настоятелство на 21 февруари 1873 г. приема председателските задължения Ив. Евстр. Гешов.

12 Архив РИМ-Пловдив, ф. ІІ-2167, л.5; Юруков, Д. Цит.съч., с.12.

13 Архив РИМ-Пловдив, ф. ІІ-2167, л.7-9, 12; Запрянова, Св. Българското възрожденско

читалище и българската просвета и култура. - В: Годишник на Регионален исторически музей-Пловдив – Пловдив в културната история на България, 2004, 8-13.

14 Архив РИМ-Пловдив, ф. ІІ-2167, л. 15; Юбилеен сборник Христо Г. Данов. Пловдив,

1905, с. 81.

145

Още с отварянето на читалището, главното внимание, усилия и средства ръководството насочва към устройството и издръжката на начални

от квартала. Гаранти за покупката на имота стават Братя Гешоглу заедно с Цоко Каблешков и Тодор Кесяков15. През 1871 г. се открива нова дарителска подписка. Целта този път е възстановяването на сградата

и дейността на училището в махала Св. Троица, основано от големия

народен благодетел Малки Вълко Куртевич. Зданието е завършено в началото на 1872 г. и осветено на училищния празник Св. Троица на 6 юни с. г. Новоназначеният учител Димитър Матевски започва занятията

с 30-40 деца от квартала. От 1871 г. се установява практиката читалището

да издържа ученик-сирак в горните класове на класното училище срещу задължението да учителства в читалищните училища след завършване

на образованието си. При завръщането си Гешов е впечатлен от настъпилите промени в родния му град. Той с удоволствие оценява делата на пловдивското читалище и ги поставя редом със събития като пристигането на първия български екзархийски митрополит Панарет и построяването на нова сграда на епархийското училище, наричано вече Семинария. Той отдава заслуженото на постиженията на своите предшественици, които действат решително в духа, а не в буквата на читалищния правилник, концентрират усилията си и успяват за кратко

време да открият и финансират двете български махленски начални училища. „От това нещо по-целесъобразно не можеше да се намери“ категоричен е Гешов.

Искрен, деятелен, на моменти темпераментен, Ив. Евстр. Гешов остава реалист в оценките си за свои и за чужди. В качеството си на читалищен председател той оценява трезво и обективно силата на немалобройния

гръцки и гъркомански елемент в града. Отчита реалистично

това влияние, съхранило през годините обаянието на гръцкия език, култура и образование. Отдава дължимото на местните гърци, които отделят значителни средства и внимание за напредъка на своите училища. По тази причина „наша длъжност е да бъдем будни, обаче не само да се борим с противниците си, но и да залегнем на образованието

си... Човечеството никога няма да одобри жестоката ни борба, която сме вдигнали против гърците, ако не се мъчим да направим нашите не само разпалени българи, но и добри хора, полезни членове на голямата чаловеческа челяд.“ И в тези усилия мястото на читалището е да обединява

и направлява дейността на Централното училище, първоначалните

читалищни училища. То е длъжно чрез събрания, сказки, четене и

15 Македония, г. ІV, № 16, 13 окт. 1870, с. 4; Право, г. VІІ, № 17, 3 юли 1872, с. 2-3.

146

на народния елемент на града ни“16.

Младият мъж поема ръководството на читалището на 24 февруари 1873 г. и остава на този пост до 25 март 1875. Изследователите са единодушни,

че в този период заведението достига върха на своето развитие,

налага се като динамичен център на българската култура. По негова

лична оценка тогава „благодарение на добри и енергични другари нещо се направи за пловдивските училища“17. С тези откровения сам Иван Евстр. Гешов насочва вниманието към един въпрос твърде бегло засегнат в изследванията – кръга от съмишленици, с които успява да реализира основните цели на възрожденското читалище. Според него те са културно-просветни за възрастните и благотворителни по отношение

на децата в училищата. Най-често като източник на информация за този период се използват спомените на Рада Киркович, писани през 20-те години на XX в. По тази причина обаче те носят всички недостатъци

на този род извори – неточности поради разстояние на времето и субективизъм. Настоящето изследване има намерение да внесе повече известна обективност и конкретност по въпроса като се позовава на данни от читалищните архиви.

Избраното през февруари 1873 г. читалищно настоятелство предизвиква

интерес не само поради личността на своя млад и високообразован

председател, но и заради авторитетното присъствие в него на добре познати и уважавани в пловдивското общество мъже. За писар е избран 17-годишният възпитаник на Робърт колеж Константин Хаджикалчов, син на прочутия хаджи Калчо Дренски. Касиер-ковчежник става Хр. Г. Данов. Съветници-помагачи са Д. В. Манчов, П. Аврадала, Ив. П. Герджиков,

Ив. Ст. Гешов. През следващата година в настоятелството влизат

като писар книжарят Вълко Иванов и касиер П. Аврадала. Новите лица сред помощниците са учителят П. Горбанов, Дим. Старипавлович, Иван Душков и трима представители на градския еснаф. От „ланшните

спомощници“ остават известният с щедростта си към българската просвета Душо Хаджидеков, Хр. Д. Павлов, Ив. Стефанов Гешов и К. Хаджикалчов, все личности, които оставят трайна следа в живота на възрожденския Пловдив и на следосвобожденска България18. Тези са хората, които по решение на общото събрание застават до младия амбициозен

председател и споделят най-пряко с него отговорностите за читалищните дела през следващите две години. От тях заслужава внимание

най-вече К. Хаджикалчов. Въпреки многобройните си лични,

16 Гешов, Ив. Ев. Изложение на делата на Пловдивското читалище през 1874 година, прочетено на 23 марта 1875 г. - В: Читалище, Цариград, V, № 10, 30 май 1875, с. 434; Чилингиров, Ст. Българските читалища. Т. 1, С., 1930, с. 372.

17 Гешов, Ив.Ев. Изложение делата…., с. 40; Генчев, Н. Възрожденският Пловдив. Пловдив, 1981, с. 452.

18 Архив РИМ-Пловдив, ф. ІІ-2167, л. 50-64.

147

в новите модерни български времена19.

Възпитан в уважение и респект към българската църква, с поемането

на председателските задължения Ив. Евстр. Гешов успява да привлече

за каузата на читалището водещи представители на българския клир в града. През 1873 г. читалищни членове са Левкийският епископ Гервасий, игуменът на Араповския манастир Герасим и игуменът на манастира Св. Петка Макарий. През 1874 г. към тях се присъединява

лично Н. В. Преосвещенство Пловдивският митрополит Панарет. Какво значение отдава на този факт Ив. Евстр. Гешов се илюстрира с думите, с които започва изложението си пред годишното събрание на 25 февруари 1875 г.: „Събрали сме се да празнуваме за първи път под председателството на един народен архиепископ празника на нашето

читалище“20. Присъствието на водещи църковни служители сред читалищните членове има и своите преки материални последици. Висшите

духовници стават едни от най-щедрите читалищни благодетели. През 1873 г. основно със средства на митрополит Панарет е издигната оградата около Светотроическото училище. През следващата година в полза на читалищната каса, отделно от полагащия се членски внос, той внася 312 гр. като дарение. По примера на своя владика през 1873 г. Гервасий Левкийски подпомага читалището с 10 наполеона, а на следващата

година игуменът на Рилския манастир Пантелеймон - с 104 гр.21

Въпреки ограниченията, които произтичат от статута му на руски дипломатически представител, Найден Геров със своя безспорен авторитет

сред сънародниците си има лични заслуги за успешната дейност на пловдивското читалище. За тази привързаност показателно е, че едва тринайсет годишен неговият първороден син Герчо става най- младият член на читалището. Той е между 22-мата членове, които се ангажират да внесат максималния членски внос от 104 гр. през 1873 г. Същото прави и през 1874 г. Данните от читалищната равносметка за 1873 г. показват,

че поднасяйки своите благопожелания на рождения ден на своя малък съмишленик, читалищните деятели попълват дружествената каса с още 45,50 гр. От визитите по домовете на Митрополит Панарет и Найден Геров за новата 1874 г. в касата влизат 195 гр. Доказателство, че Н. Геров следи отблизо читалищните работи се открива в кореспонденцията

с Евлоги Георгиев. На 21 юни 1875 г. букурещкият банкер заключава: “На читалището в Пловдив, както казвате, че издържа разни

19 През 1911 г. Константин Хаджикалчов е избран за подпредседател на първия всебългарски

читалищен съюз, сътрудничи на читалищния орган сп.“Читалище“.

20 Гешов, Ив. Ев. Изложение на делата на Пловдивското читалище през 1874 ..., с. 438.

21 Архив РИМ-Пловдив, ф. ІІ-2171, л. 3, ф. ІІ-2169, л. 8.

148

Опирайки се на съдействието на всепризнати авторитети сред гражданството,