Между пустинята и живота
Изтегляне 5.52 Mb.
|
V „...Защо свива скръб сърцето Ми, Господи - и защо душата Ми се пълни с нещо тъмно и опасно, с нещо мътно и чудно, с нещо ледно и страшно? Защо са пълни с ужас Моите нощи – и защо дните Ми са мрак и слепота?
- Които дирят звездна везба и слънчеви ваяния, небесни полунощни цветя и водопади от пламък, пътекики от лунна паяжина и заповеди, писани с огън. Защо, Господи, пред Моя морен поглед възраства тъмната орис на вси минали векове? - На вси минали векове, чиято стъпка глъхне по ледните плочи на моя спомен — глъхне кърваво, както си отива джелатин, облизал с език своя нож и с коси избърсал своите ръце. Виждам: и днес светът върви към кървав заник! - Към кървав заник и яростна нощ, когато ще помръкне сетнята звезда — когато ще угасне сетният мъждив сън на човека. Та сега ли трябваше да се родя, когато настръхналата кожа на вси роби чака меч, а очите на вси властници ожидат зрелище на мъка? - Зрелище на мъка, която къса на кървави дрипи душата, за да я обагри с жестокост и да я натруфи с одежди на стаена ярост. Те Ме дебнат — и знам: ще Ме убият. Аз не ще смогна завърши своето дело — и Моята реч ще се прекъсне незавършена. - Ще се прекъсне незавършена, та мнозина ще леят сълзи по недочутото, ала още повече ще бъдат онези, чийто глас и днес мълви лукаво: „Нека спре! Той много каза още с първа дума!" И Моята реч ще отглъхне тъй, както отглъхва звънът на тишината, когато настъпва нощ. - Настъпва нощ, господи — Моята душа коленичи пред всичко велико и светло, което си дарил на човека, а Моят поглед чака в тъмен трепет страшното видение, което ще Ме поведе на смърт и разпятие!" VI Рибарят от Кефар-Наум отведе момите и блудниците в къщата на Шимеон бар Йона, наречен Кефас, което значи Камък. Това име му бе дал учителят в деня, кога бе видял, че вярата на рибаря е твърда като скала и волята му е по-упорита от морски талаз. Човекът, наречен Кефас, имаше брат, по име Андреас бар Йона, рибар, с когото живееше в една хижа край езерото на Тибериас. Там се сбираха често учениците на Мешиах и жените, що вървяха с тях. Андреас бар Йона бе отначало послушник Иоканаанов. Учителят го бе видял край брега на Иарден, че с навъсено лице пропъжда враговете на пророка, дошли с умисъл да уловят в дума предтечата, за да го обвинят и убият. Пратениците на Xepoдeca се плашеха от жилавите ръце на рибаря и трепереха пред погледа му. Отпосле Андреас бар Йона видя Мешиах и го последва. А след това Иоканаан Магид бе заключен от че-иривластника в кулата Махеро, обвинен в метеж сре- щу Рома145. И неговите послушници станаха ученици на Иешу бар Иосефа. В деня, кога непознатият рибар доведе в хижата момите и блудниците, за да намерят Мириам от Мигдол, Андреас бар Йона сушеше мрежи по високите колове на хижата. Вътре нямаше никой. Всички бяха отишли в Цезарея с учителя. Шеломит, Олда и другите моми не намериха Мириам. Но Андреас им каза, че ще прати да я повикат. И той поръча на рибаря да отиде в хижата на Зебадия, дето живееха двама братя - Иакоб бар Зебадия146, старец, и Иоканаан бар Зебадия, шестнадесетгодишен момък. А те бяха учени- ци на Мешиах. Андреас бар Йона остави мрежите мокри и въведе в хижата момите. - Защо търсите Мириам? — запита ги той. Олда Свирачката отвърна: - Искаме да я видим и да я запитаме що я откъсна от града и насладите, за да я хвърли в рибарските хижи. Андреас бар Йона рече навъсен:
Шеломит Танцувачката запита апостола с уплаха: - Какъв е този бяс? Рибарят отвърна с притихнал глас - Тя обича Учителя. И ние Го обичаме. Ала тя Го-обича - както жена обича мъж... Учителят я рядко до-пуска до себе си - и тя живее в хижата на Зебадия, додето бясът я напусне. Мешиах й повели да живее там. Олда Свирачката попита:
Апостолът отвърна гневно: - У тебе живее Баал-Зебуб. И у другите като тебе. Да знаех, че сте безверници, нямаше да ви пусна в тази хижа, дето Мешиах е спал толкова нощи! Идете при Него – и той ще ви изцери: Той с дума и поглед изгонва бесове! Той е кротък и чист, а бесовете бягат от кротка дума и чист поглед. В очите на Мириам от Мигдол светеха седем страшни пламъка. И те погаснаха един по един пред леда на погледа Му, защото е поглед на Мешиах. Тя говореше безумици и протягаше ръце към Учителя, за да целува с наслада дрехата Му, Тя Му поливаше с нард, миро и касия нозете, а после ги , бършеше с дългите си черни коси. Ала мене се струва, че и в това имаше бяс, защото ръцете й трепереха u устните й докосваха с безумен шемет нозете на Божия Син. - Вие ще я питате защо е дошла тук. Та нима тя ще ви каже? Ала аз бих ви казал една дума: идете при Мешиах да ви изцери! Той се не гнъси от блудниците — и лекува всички болести на дух и тяло: за него хората са равни до един. Идете, додето не сте намерили своята гибел! А една от свирачките, синеока блудница, запита рибаря: - Много ли жени вървят след учителя ти? Кои са те? Андреас бар Йона рече:
Олда Свирачката попита: - С кого живее Мириам? Апостолът отговори: - В хижата живеят синовете на Зебадия — Иакоб и Иоканаан, които Мешиах нарече Синове на Мълнията. Те са Му верни и плашат всеки враг на Царството с небесен огън. Ала те не са сега там: с Него отидоха. Мириам е сама. Шеломит Танцувачката запита със смях: - Млад ли е Иоканаан бар Зебадия? Аз съм чула, че бил още момче. Рибарят рече: - Не съм срещал старец, по-мъдър от този младеж. Иоканаан е нежен, разбира всеки поглед на Учителя, тълкува всяка Негова дума, говори притчи като Него, привлича към себе си всички. Мешиах го обича по-вече от другите и милва кротко косите му. Казват, че Иоканаан е пророк. Той помълча, па каза:
Слова на вечен живот имаш - и целебна реч докосна душите ни, та се прибдигнахме. Можем ли потърси другиго?" И не еднаж той е показвал гореща ревност. Ала пак той не разбира притчите и не долавя мъдрите загадки на Учителя. - Не. Иоканаан е най-мъдър между нас. Той говори насаме с Мешиах и записва думите Му. Той се е учил и владее тръстта. Той пише. А ние – не можем. - Аз искам да го видя! - рече Шеломит. - Той обича ли жени? - Не знам. Той е в Цезарея с Учителя. След два деня ще дойдат тук. Додето момите говореха тихо помежду си и се подсмихваха, в хижата влезе непознатият рибар и каза, че Мириам от Мигдол ги чака отвън, край езерото. - Защо не дойде? — запита Шеломит. - Кажи й да дойде при нас! Но Андреас бар Йона забрани с движение на ръката и рече:
VII „...Вие търсите свидетелство за Мешиах в гла- визните на Закона и стълповете на Пророците: затова ви презирам! Онзи, когото бихте назвали Мешиах, трябвало да носи образа, набелязан от вашите мъртви книги. Вие го търсите тъй както лихоимец търси своя длъжник - в чъртите на паметна дъска. Ала не прозряхте ли едрата лъжа на своите про-
Чуйте тогава истината - и вижте позора на своите надежди! Иакоб бе предрекъл, а Моше записал преди години: “Не ще се вземе жезълът от ръката на Иехуда, нито ще се лиши от цар потомството му, додето дойде Обещаният — а Той е надежда на вси племена." Вашият патриарх в тези думи изрече своята слепота, защото ви предсказа вечно царство — до дните на Мешиах: той каза, че жезълът на Иехуда не ще падне от рьката му — и чужди цар не ще сложи сандал върху главите ви, додето не дойде Мешиах. Но три пъти оттогава Иехуда пада под чужда власт - и три пъти тугин грабва жезъла му. Иокайахим147 бе ваш сетен цар — и Бабелон плени народа ви заедно с цар и велможи. При Цедекиас148 враговете разсипаха Свещения град и разрушиха храма, като изнесоха оттам всичко скъпо. Кнеус Помпеус149 отново взе подир години града, а Социус ви сложи ярем. Питам ви: преди кое от тези три робства се роди Мешиах, щом вашият пророк казва, че не ще падне жезълът на Иехуда, доде не дойде Обещаният? И защо чакате още своя Мешиах, щом вярвате в древното пророчество? Нали робство не ще има, доде се не роди Той? А ето: вие преживяхте нощта на три робии, вие сте и днес роби — а Мешиах се не роди ни преди първото робство, ни - преди второто, нито — преди сетньото. Погледнете се: вие дъвчете като беззъби старци лъжливите слова на древни скъдоумци — и като молеп-сани от безумие повтаряте: „Истина е, истина е: не ще падне жезълът от ръката на Иехуда... доде се не роди Обещаният!" Вие вярвате само лъжи, защото сънливият ви ум търси дрямка. Да бе излязъл Син Божи с лъжи пред вас и с измамна чудеса, и със сладки приказки, за да приспи вашата клюмнала душа — вие бихте разбили света за Него, защото ви трябва цар лъжец и вожд измамник. Ала Аз ви казвам истината — а вие нямате уши за истини! Та кой е вашият Мешиах? И кого чакате вие? Вие чакате човек досъщ като вас — измамник, лакома лихоимец и лицемер: това са знаците на вашия Мешиах. Ала щом такъв Мешиах чакате, знайте, че вие сте до един пророци, царе и съдници - знайте, че всеки от вас е Мешиах! Мешиах ще дойде да ви каже думи, които друг не знае. Той ще ви каже притчата за Морето на Смъртта. Чуйте, синове земни, притчата за Морето на Смъртта! ...Печално е това море. Водите му са черна смола. Тежко и мудно се извиват тези води — както се вие
Там никога не вали дъжд. Там никога не капва роса. Безплодни и пусти са бреговете на това страшно море. Във водите му няма риба: там нищо не живее. Само късно презнощ из черните талази надигат рошави глави космати бесове. Те дебнат съня на човека и му пращат зловонни видения. А денем вълните изхвърлят по черния пясък люспи горчива сол и тъмна смолестта пяна. Две реки се втичат от две страни в морето, без да му влеят живот: разбирате ли това? Под вълните на това море почива пепелта на два умрели града, дето дълги векове са царували Грехът и Позорът. Кога се разиграе буря (то става много рядко), вълните се бият о канарите като огромни гневни чукове. ...Знаете ли това море? Чули ли сте за това море? - То е Морето на Смъртта. Не сте ли примирали под жестоките удари на тези разярени чукове? Не сте ли сещали в гърлото си горчилката на тази черна сол? Не се ли е потърсвала душата ви сред знойното мълчание на това мъртвило? Ако не знаете Морето на Смъртта, не знаете най-страшното Посвещение, през което минава душата.
Слънцето свети и за слепците. И на безухи говори Син Божи. Когато се препълни ръката, златото се посипва по земята. Може ли да се пълни пълен потир? 3а да се напълни, ръката трябва да бъде изпразнена. Всяка нова истина, узряла в душата Ми, Ме пърли като огън и аз трябва да ви я дам, без да се питам имате ли съкровищница за златото Ми. И на безухи говори Син Божи. Слънцето свети и за слепците. „Ако не давам, не ще получа. Ако не говоря, не ще ми каже нищо Бог." Това ви завещах — да го помните! Вие чакате Мешиах от рода Давидов. Другиго чакайте тогава: Аз не съм потомец на оногова, който уби Урия, за да излъсти Бетшеба150, макар да го смятате свой най-велик цар. Ала слънцето свети на слепците, без да ги пита виждат ли го. Бог се грижи дори за онези, които мълвят, че няма Бог. Защото слънцето няма нужда от похвала на слепец, нито Бог от признаване на безумец. Кажете ми, от кого има нужда Мешиах? Ала кажете ми също, кой няма нужда от Мешиах?" VIII Бетама, край Иерушалаим. Лятната къща на Елиазер бен Шамуела. Широки стъпала водят към мраморното преддверие. От двете страни портокали и лаври в каменни вази. Посред постлания с плочи двор порфирен водоем с водосток от сребро. Вляво, дето свършва дворът, се вие пътека между кипариси и зокуми. Вдясно - дълбок прозрачен вир с риби. В сянката, хвърлена от мраморната кула — каменни столове, покрити с възглавници от коприна. Там седящ - Елиазер бен Шамуел, сестрите му Марта и Мириам151, Елкезай бен Цоф, Каинан Законник, Иосеф от Ариматаим и Никодемос Законник. По пътеката отляво приближават Иехуда от Кериот и Луканус Иустус! Луканус Иустус (на Иехуда).Не, хебреино - на моя разум не са незнайни техните заблуди. Видях край солниците на Мъртво море цели тълпи, които наричат есеи. Те постят, молят се, мъчат тялото си с работа и бич, за да познаят рядкото блаженство, що носи човеку притихналата плът и възбуденият дух. Те не са глупци: от някои техни мъже чух мъдри слова. Може би те са далечни ученици на Зенона Елеатски152, който преди три века учеше в Атене хората да водят естествен и разумен живот. Те са като стоиците търпеливи, спокойни и кротки. Може би те знаят думите на Зенона: „Най-върл враг човеку е тревогата, защото се ражда в самия него, и то — нечакано." В Египет има други, които наричат терапевти, защото лекуват духовни и телесни недъзи. Аз намирам, че теса пак есеи. За тях говорят, че знаели върховни тайни, чужди другиму: не знам тъй ли е. Иехуда от Кериот. Познавам много есеи. Те имат книги, писани на тайнствен език. Те говорят притчи. За тях е притча всяко цвете, всеки камък, всеки облак, всяко човешко лице, всеки звук. Цял свят е за тях образ на Голямото невидимо, отразено долу като върху тиха вода. Те знаят тайни. Луканус Иустус. Заблуда. Но аз привикнах отдавна. Знам всички заблуди. Не ще чуя ново. Иехуда от Кериот. Смела ти е речта, благороден Луканусе, защото си чул само веднъж Иешу бар Иосефа. Луканус Иустус (не вижда хората, които седят в сянката, и се запътва към стълбата). Нали затова ме доведе — да го чуя! Кога ще дойде той? Иехуда от Кериот. Дали ще дойде, не знам твърдо. Но чух — и вярвам да дойде. Ето (показва седналите хора) — чакат го. Луканус Иустус (съзира ги). Кои са те? Виждам само Елиазера, Елкезая и Каинана. А другите? Иехуда от Кериот. Ще ги опознаеш. Ела! Отиват при седналите. Зад кипарисите се чува шум на много хора, които бързат някъде. Глас (зад кипарисите). Къде е Той? Къде е наистина Той? Глас на жена. Той е в къщата на Елиазера. Друг глас. Не, Аз ида оттам. Чакат Го, но не е още дошъл. Гласовете затихват. Стъпките се топят в мълча- нието на гората. Не се чува вече нищо. Луканус Иустус. Чух, че Иоканаан бил самин есей: това аз не знам. Ала думите, що долових в неговите строги речи, не са думи на есей: есеите ми се видяха по-кротки и по-тихи. Но — всички те са беглеци, уморени от живот и борба. Те ми се виждат слаби хора. Човек трябва да живее, за да завещае на другите своя опит; а що би завещал в пустинята на морни от живота? Що ще спечели животът от тези бледи мършави мечтатели? Роби са те - и не ще дигнат на престол своята мисъл. Мъртва мисъл е тя. Безплодни съчки са техните бълнувания. Преди години чух в Александрия спор между хебреин и стоик. Хебреинът се казваше Филон. Те говореха умно. И Филон ми се видя забавен. Той мълвеше за вечния кръговрат на Словото — люлка и начатък на вси богове. Не мога да отрека: в думите му блестеше правда. Първият човешки вик и крехкото скърцане на стилона по каменната плоча — са родили боговете. Но Филон под Слово не разбираше ни песен-та, ни писмените знакове. Смътна, несмела и отвлечена е философията му. Той учи да обичаме Бога, да страдаме за хората, да плачем по всеки клетник и да не вадим нож срещу злото. Това ми не харесва твърде. Не бих се оставил разбойник да ме срещне с безоръжна ръка. Ръката, що не смее да улови меч, заслужава да бъде отрязана с меч: тъй мисля аз. Елкезай бен Цоф. Ромянино, пророкът от Назарет не говори това. Иехуда, ти го чу онзи ден. Луканус Иустус. Знам. Той ми се вижда ученик на Хилеля. Хилел учи хората на бедност. „Блажени бедните!" — говори той. И проклина богати, благородници и властници. То е учение на плебей. Хилел проповядва, кротост, смирение, мир. Той хули лицемерието на вашите жреци. И говори, че някаква бъдна орис ще накаже злите. Чул съм за новия пророк: Назарянинът повтаря думите, що съм слушал от много Хилельови ученици. Нищо ново не носи той. Аз вярвам, че и той ще тръгне като тях гол: последниците на Хилеля носят скъсани дрехи, а той желае да ги надмине. Едно го дели от тях: Назарянинът ми се вижда горделив. Елиазер бен Шамуел. Не, благородниче! Не го знаеш. Той не презира като Иоканаана богатите и се не гордее с бедност. Той е по-мъдър от учениците на Хилеля, та мнозина от тях летят подире му, както не са летели дори след учителя си. Каинан Законник. Той е пророк. Луканус Иустус. Мъчно разбирам земята, която всеки ден ражда по един пророк... Та по вас има по-вече пророци, отколкото рибари!... Иехуда от Кериот. Не знам пророк ли е. Той ми се вижда мъдър и силен, защото не дава сърцето си на никоя жена... Може би той е назир. Брата му Иакоба съм виждал: Иакоб е назир. Елкезай бен Цоф. Светът, знатен ромянино, без пророци не може. На всеки хиляда годин се ражда пророк — и хиляда годин властва над духовете. Той умиpa, а духът му хиляда години води света: тъй съм чул. Аз не съм поклонник на Ахурамазда153, но тача високо всеки пророк и се прекланям пред истините, изречени през неговия хазар. Казано е в Книгата на Еноха154: “Ден иде: голям ден. – Ще завърши Михаел155 хилядогодишните кръгове, за да дойде Спасителят, роден от междуочието на Небесния човек. Един език ще заговорят хората тогава. Един закон ще застане над народите. В едно племе ще се прелеят всички. Тогава на земята ще дойде щастие." Иде този ден, близо е, знатен ромянино: Назарянинът носи ключовете на това щастие. Той е — сетният пророк. Луканус Иустус. Не ми са чужди тези думи. Аз имам свитъците на две сибили. Там се говори за това. Но кой ти каза, че младият проповедник е образ на тази надежда? Аз не чакам пророци: те са лек за пияни умове и политащи души. Що би донесъл на света пророк, който изреди вси бъдни бедствия и победи на човека? Да знаеше, книжниче, що те чака, самин би смлял отрова и веднага би я изпил: бъдещото не би зарадвало никого. Тъй аз мисля. Елкезай бен Цоф. Той ще направи света честит — аз виждам това, защото ще му посочи още една пътека... Оттам, дето царува блаженство, той слиза тук, дето мъката кипи като бурно море. Неговата душа ще се израни, но той ще направи света честит – след време... И други преди него сочиха пътеки: той ще посочи най-стръмната; по нея малцина ще тръгнат... Но — подир години — цял свят ще си спомни за него. (Тихо.) Аз го знам от момче — от времето, кога напусна роден дом заради дома на своя Небесен Баща. Аз пръв му разкрих що трябва на света. И чух от него думи, които ме зачудиха. Той - е, той е Мешиах! Луканус Иустус. Знам тази дума. Вие наричате Месия своя бъдещ цезар. Елкезай бен Цоф. Наричат го някои. Мъдрите-не. Израел не ще има вече никога земен цар, защото изби пророците, а нечестивците направи свои царе. Съдба виси над дванадесетте колена: тази съдба не ще им даде вече цар! Иехуда от Кериот. Не вярвам в Мешиах. Не търся цар. Човек е цар на себе си — на ширното царство, което си е оградил. Цар дирят тълпите — цар — да ги води. На слепци трябва — тояга. А силният е самин цар — в своето безкрайно царство. Иосеф от Ариматаим. Не може, Иехуда! Не може народ без цар. Аз чакам дните, когато ще паднат властниците — и ще дойде Помазаник — да сбере пръснатите колена под жезъл. Луканус Иустус. Напразно бълнувате за царе. Аз жаля, че Херодес Антипас е хилав. Откак стана тетрарх на Галилея и Перея, той хвана властта като юзда на чужди кон. Немарлив и слаб е, бои се от цезаря, угажда му. Трепери пред проконсула Лупиус Вителиуса156, управител на Сирия. А жена му Херодиас157 го изкълчи — и той почна да вярва дори в призраци. Само сенаторът Публиус Султициус Квириниус бе строг u неговата желязна ръка смири мнозина. Ала — що би сторил дори той с палавата душа на вашия народ? Вие денонощно сънувате бунт - и чакате някой безумец да ви поведе. Опасно е да ви управлява човек. На лудост избива вашата мечта: да смъкнете цезаровитe образи от знамената на легионерите, да счупите орлите по лабарумите158, да разсипете мраморните сгради, да махнете гербовите щитове, поставени от прокуратора- това наричате сваляне на ромската власт! Що сториха Иуда, син Церифаев, и Матиас Маргалот — вашите законници? Убиха ги, както се убива избягал роб. Плебейска борба бе: плебейска смърт ги стигна. Иуда Голонит и фарисеят Садок дигнаха бунт. Що искаха? - Господар не трябвало да бъде наричан никой, защото господар бил техният бог. А своите царе някога не наричахте ли господари? Не плащахте ли им кървави данъци? А Рома ви не кара да се биете. Давид, Саломо и Саул159 не бяха ли ваши господари? - Луди бяха тези бунтовници. Прокураторът Копониус уби метежниците. А гледам: и днес кипи бунт. Менахем, син Иудин, и някой си Елиазер изново реват против орлите, изново търсят дърво — да им направят кръст от него. Боя се да не бъде и онзи, когото звете Месия, лековерен недоволник, излязъл в све- та с мечта за престол и блян за далечна корона. Никодемос Законник. Не. Той зове към друго царство и към друга свобода. Той казва нови думи, неказане от другиго. Той се не бори с Рома. Луканус Иустус. С Рома не може да се бори ни- кой. Борят се - с прокуратора на Иудея. Ала Понтиус Пилатус е сръчен. Той дава много свобода, не тре- вожи се с вашите дребни борби, затваря ухо пред ва- шите луди спорове. Рома с желязо взе света - и с желязо пресича всеки опит за метеж. Ала Рома не насилва никого да вярва в нейните богове и да срича нейните истини. Прокураторът не пречи никому. Той се не бои от вас. Метежът кипва, стига своя връх, прелива - и тъкмо тогава настъпва ден за свирепи присъди и за кървава разправа. Вие - не ще успеете! Елиазер бен Шамуел. Нашият народ знае другото лице на Понтиус Пилатуса: злобното и жестоко лице, което за ромяните е тайна. Елкезай бен Цоф.Той не говори ни за Рома, ни за Херодеса, ни за прокуратора. Той говори – за Бога. Земната власт се губи от очите му. Той гледа небето — и неговата мъдрост чертае дните на Небесно царство. Луканус Иустус. Разбирам те тогава, старче, Той е мечтател и поет. Той иде от Галилея. Там има потоци, вино и плодове. По дворовете растат смоков- ници, лози, нарове и портокали. Там са сини планините и въздухът е пресен. В душата на вашия пророк няма развалата на фарисейска мисъл, ни сухото „трябва" на садукеите. Той е поет, роден в планините, това разб- рах сега. Ала все още не разбирам що иска той. В неговите слова гърми борба, в думите му блика много любов, но аз долавям, че той не обича никого. Той е горделивец и обича само себе си и своите студени за- мисли. Иехуда от Кериот. Не знам обича ли някого. Та и кой заслужава обич? С него са били всички несправедливи — и баща, и майка, и братя... Каинан Законник. Това е право. Знам от време: бесноват го обявиха най-близките му, та понечиха да го вържат и оковат... А сетне, като видяха, че след него лети цял народ, и майка, и братя тръгнаха подире му като омагъосани: станаха му ученици. Но той ги сложи в най-долния ред... Мириам, майка му, се изгуби в тълпата изцерени бесновати блудници, рибари, разкаяни митари и хора без име... Неговите апостоли дори не й отделят внимание. И тя върви след него, презирана и тласкана, но все още вярна — като псица, която пази своето щене... Наричат я само майка на Иакоба и Иосефа, а него наричат Син на Елохима... Елиазер бен Шамуел. Виждал съм я. В нея има много привързаност и обич. И оттам, от тъмната сян- ка, дето са я тласнали, тя гледа с дълбока обич сина си, когото не смее да прегърне. И оттам — тя дели не- говите радости, беди, страхове и скърби. Каинан Законник. Той я не обича. Не знам защо я не обича. Елкезай бен Цоф. Той носи нова любов и нови скрижали за любов. Всуе дирите у него това, що пишат ромските песнотворци за любовта! Луканус Иустус. Може би той е чел „Пир" от Платона... Елкезай бен Цоф. Знам ли? Неговите замисли не спят в никоя книга: той дава на хората това, що го учи сърцето му. Луканус Иустус. Вървят ли след него жени? Той ги не обичал, казват. Никодемос, ти каза веднъж: „Той се унася след зова на своето небесно призвание. Той е нежен към жените, ала ги обича само като сестри." Не знам дали е тъй. А те? Обичат ли го те, Иехуда? Иехуда от Кериот. Това не знам. Елиазер бен Шамуел. Виждам, че те обичат повече него, отколкото делото му. Той ги гледа с широк поглед, а те това търсят. Жената не разбира инак освен със сърцето. За нея няма вяра, истина, Небесно царство, изкупление: има — любов. Тя обича само като жена. Когато каже: „Той говори мъдро", тя разбира, че трепетът на устните му пълни душата й с шемет. Друго тя не знае — и не може. Каинан Законник. А те вървят след него като омагьосани. Те го обичат повече от учениците му. Те падат пред нозете му, милват косите му, целуват коленете му... Те хвърлят на земята дрехите си, за да мине по тях — и после целуват белезите, оставени от неговите сандали... Нежността на душата му се разлива като тиха и кротка вълна, като лек и милващ шъпот, като мътен чар, който се излъчва от очите му, от устата му, от ръцете му, от целия него . Мириам от Мигдол го боготвори и трепери пред него. Дори учениците я не обичат, защото смятат това не- достойно. Когато учителят се допре до нея, по снага- та й плъзват тръпки. Иехуда от Кериот (гневно). Аз не искам да се говори за това! Всички го изглеждат. Луканус Иустус се усмихва. Мълчат. Зад кипарисите отляво се чува шум на тълпа - гласове и глъчка. През клонете на дърветата се виждат пъстри дрехи на жени и мъже. Мириам Шамуел. Той иде! Всички ставата и тръгват към пътеката. Само Марта Шамуелсе изгубва по стъпалата към преддверието. След малк осе показва пак. В ръката й се вижда ваза от ахат, запечатана със златен печат. Марта гледа през клоните на портокаловот дърво към пътеката. Когато хората приближават, тя счупва печата с един удар о каменния стълп. Пред стъпалата дохожда Иешу бар Иосеф, окръжен от апостоли. Зад тях се виждат гостите на Елиазера, а по-назад – тълпите. Марта пада пред нозете на Иешу бар Иосефа и разлива по нозете му благовонната течност. Иешу бар Иосеф. Чудна е миризмата на това миро, Марто, но тя е по-слаба от благовонието на твоята вяра! Каталог: files2012 files2012 -> Българите потомци на царствените скити files2012 -> Няколко думи, относно съдбата на завещаното ни книжовно наследство от великия писател Николай Райнов Изтегляне 5.52 Mb. Сподели с приятели:
|