Между пустинята и живота
Изтегляне 5.52 Mb.
|
II Дворец на коен-хагадола Иосеф бен Кайафа в Иерушалаим. Широка приемна стая. Таван с прозорци от разноцветна слюда, подпрян с високи финикийски черни стълпове. Корнизът изписан с лози, класове, храмови знакове и стихове от Петокнижието. На бронзови вериги висят четири златни светилника. Подът — със сини и бели плочи; столове с лъвски нозе, дълги ниски столици, покрити с дебел син плат. През широката врата се вижда плет от железни пръчки, а зад него — големи каменни гърнета с персийски тръндафили. След пладне. Отвън грее силно слънце. Иосеф бен Кайафа ( нисичък побелял човек, пъргав, с живи очи, малко прегърбен, облечен празнично — говори на Абгата бен Езра, мъж от санедрина). Той ме плаши, Абгата. Аз не съм добре. Той иде за ден да разсипе това, що съм зидал години. Добре знаеш: много са онези, от които трябваше да се отърве народът. Ето (Вади плочки от черна кост, нанизани на сребърни брънки.) — това са паметните плочи на присъдата. Колко имена е записала тук червената багрилка! „Иехуда от Гамала с тринадесет заклетници. Матиас Маргалот с двадесет и двама сподвижници. Акраб от Иопа с шестима ученици. Иоканаан бен Закариах, наречен Магид, с четирма есеи, ученици негови..." — и още много. От всички само Иоканаан и есеите са още живи, но лежат затворени. Не ще ги отмине: чието име стои записано с червено на черна плоча, той е вече мъртъв. (Бавно.) Да убиваш — не е добро. Трябва да убива само волята народна: да убива тогава, когато отмъстява и се пази от убийци. Не бяха ли убийци тези? (По-гръмко.) Днес — аз съм народна воля. Днес отмъщавам аз. Те бяха убийци. Аз — трябва да убивам. „Око за око, смърт — за смърт!" Волята, голямата воля на народа — виси над мене. Ако не убивам, тази воля ще ми отмъсти. Аз знам само един свет закон: мъстта. Не мъстят ли и нам — скрито и тайно? Не мъсти ли Ханан137? Не мъсти ли Иешу бар Иосеф? Не мъстеше ли Иоканаан Магид? Колко мъчно надвихме тази мъст! Абгата бен Езра. Право е. Нашите имена за малко щяха да лежат върху черните плочи, а костите ни — по дупките край Еном138. Иосеф бен Кайафа. Години борба. Години за народно добро. Рома би ни смазала. Да бяха изпъкнали през Хананово време още два метежника, Израел не би живял сега. Па и сега се мъчно крепи. Що усилия отне борбата — и що пари! Аз се разорих. Дай на Понтиус Пилаmyca, дай на Xepoдeca, после на Сейана, после — на цезар Тибериуса! Останах без ръце. Защо бе това? — За да спася от смърт народа. Заложих на Симонид Прозелита всичко — с надежда, че след време поне частица ще си върна. Всичко, що имах, дадох на Понтиуса и Херодеса. А те ми казаха, че трябва да отнеса работата Сейану. За него заложих останалото. А когато узнах от Сейана, че трябва да се даде на императора, продадох се цял за дългове. (С потиснато сърце; гледа надолу.) И сега, когато е време да бера плода на голямата сеитба, иде той — и ми застава на път. Ти, Абгата, би ли го пожалил? Абгата бен Езра. Аз — не. Но ти можеш. Сега си добре. По Кармел и Башан пасат стадата ти; три крайморски града — Cop, Иопия и Антиохия — ти предлагат своите главни тържища; големи складове, пълни с ценна стока, ти носят доход; твои кораби кръстосват всички морета; два пъти в годината посрещаш от изток кервани с коприна, благовонни, кехлибар, златни изделия и скъпа кост. Ти можеш да се не боиш от никого, защото си богат. Иосеф бен К ай а ф а. Зле мислиш. Нямам и наполовина богатствата, що споменаха устата ти. Ти се лъжеш, Абгата. Кайафа е още бедняк. А ти забравяш големите разходи по пирове, посрещане, изпращане. От мене заемат всички ромски чиновници, а никой не смята да връща. Тези пари са изгубени. Аз съм зле. Абгата бен Езра. Не си. Аз знам. Иосеф бен Кайафа. За друго бе думата. Още ни чака борба. В същия дворец на Xepoдeca Велики живее с мене главният цезаров бирник. Той бди чрез своите съгледвачи и подслушвачи над мене и над целия народ. Те узнават всичко. Една кохорта от шестстотин души може да затвори винаги вратите на храма, щом прокураторът чуе, че в Двора на мъжете метежник проповядба бунт. Работата е мъчна. Той трябва да бъде заловен овреме. Боя се, че може да пламне целият народ и да изгори страната: ние сме роби. Мъжете ще пратят на корабите да гребат до гроб, а нас ще избият: Рома се не шегува. Абгата бен Езра. Нима го смяташ толкова опасен? Иосеф бен Кайафа. Аз го знам. Що ще правим, ако избухне метеж? Нашите имоти ще бъдат отнети и ромският меч не ще ни пожали. Аз се боя. Абгата бен Езра. Що прави той сега? Иосеф бен Кайафа. Не ми е казано. (Отива до лявата врата.) Нека дойде етиопецът! Влиза черен едноок мъж с гъжва от жълт плат. Той е гол. На пояса му виси къс нож. Ушите му са прободени с шило. Иосеф бен Кайафа (на роба). Кога си дошъл? Едноокият роб. Днес, господарю. Иосеф бен Кайафа. Помниш ли що ти казах, кога те пратих да го следиш? „Върви подире му: ти ще бъдеш негова сянка!" Изпълни ли това? Едноокият роб. Изпълних. Аз нося новини на господаря. Иосеф бен Кайафа. Що знаеш? Едноокият роб. Много. Той лекува болни. Аз видях в къпалнята Бетезда139 мъже, излекувани от него. Той ги лекува с поглед, дума и движение на ръката. Народът се сбира на тълпи в къпалнята, спи край устието на подземния прокоп, що води за Силоам, и чака белия многоок ангел на Самария да размъти водите. Аз не съм видял ангела, но видях пророка, който лекуваше там разслабени. Пророкът лекува. Иосеф бен Кайафа. Той не е пророк. Едноокият роб. Той е пророк, господарю. Той предрече смърт на Иоканаана пред седмина есеи. Те си отидоха с плач. Той предрече смърт на оногова, който го предаде на смърт. Абгата бен Езра. Що рече той? Едноокият роб. Каза, че виновникът за смъртта му ще бъде убит в същия ден, когато убият и него. Аз не знам кого подозира. Може да подозира мене. Аз се боя. Иосеф бен Кайафа. Ти не си пратен да го убиваш. Не бой се! Друго що носиш? Едноокият роб. Царят на Едеса140 — Абгар Укама — се научил от търговци за галилейския пророк. Той бил от години болен от страшна язва, та пратил до пророка послание с молба да отиде и да го излекува. Назарянинът му прати своя образ на кърпа и царят оздравя. Аз видях пратениците на Абгар Укама и говорих с тях. Те донесоха на пророка злато и скъпоценни камъни. Назарянинът каза на пратениците да раздадат даровете на народа. — В земята, дето съм роден, на острова между Нил и Астабора, в града Мерое, царува Кандакия, черна царица141. Търговци изнасят оттам абанос, слонова кост, смоли, благовонни кори и зърна, скъпи камъни и злато на люспи. Те казали на царица Кандакия за галилееца. Тя му пратила дарове и го замолила да отиде да я поучи. Иосеф бен Кайафа. Добре е да отиде. Той може там да сбере ученици. Там го не познават. Никой не ще го хули за греха на майка му. Добре е да отиде. Едноокият роб. Той няма да отиде. Той каза на търговците: „Кажете на царицата това, що сте чули да говоря пред народа! Нека тя живее по веления- та на Мешиах и като изпълни заповедите на Бога, не- ка си раздаде имота на бедните, да облече дреха от лен и боса да дойде при Мене, та да ме последва!" Това каза пророкът. Аз чух. Абгата бен Езра. Галилеецът е много надменен. Аз не обичам това. Той трябва да говори, както подобава на столар. Иосеф бен Кайафа. Казали той нещо за мене? Едноокият роб. Боя се да ти кажа, господа- рю. Иосеф бен Кайафа. Не. Ти ще кажеш всичко. Що ти каза той? Едноокият роб. Той те нарече убиец. Той нападна мъжете от санедрина. Каза, че Кайафа е купил с подлост и злато първосвещенишкия чин. Той те не обича. Иосеф бен Кайафа. Върви си и прави това, що си правил досега. Едноокият роб. Господарю, имам да говоря. Иосеф бен Кайафа. Още ли? Едноокият роб. Още. Иосеф бен Кайафа. Що? Едноокият роб. Аз не мога вече да го следя и да ти казвам това, що подслушвам. Той е пророк. Аз се боя да ме не слети беда. Вчера пред мене се яви големият черен ангел на моята земя и ми каза да не подслушвам словата на Божия Син. Иосеф бен Кайафа. Той не е Божи Син. Ти щевършиш това, що си вършил досега. Едноокият роб. Господарю, моля те със сълзи на очи: не мога! Иосеф бен Кайафа. Ще го вършиш! Едноокият роб. Не. Убий ме! Не. Иосеф бен Кайафа. Иди при Хаслева, предай му ножа си и му кажи, че съм поръчал да ти наложи наказание на непослушен роб! (Робът излиза.) Абгата, плочите! Къде са плочите? Още едно име трябва да се запише: Иешу бар Иосеф. III „Глас Господен се носи над водите! Властителят на славата гърми! Гласът Божи влиза в сърцето като шъпот, а излиза оттам като буря: чуйте го, синове на земята! Над много води издигна Йехова седалището си. И своя престол сгради над бури, вихри и светкавици. Гласът на Елохима е мощен: кедри чупи гласът на Бога и троши несъкрушими канари! Човече, чуй Моя глас! Моето име е Девир, което значи Пророчество. Моето прозвище е Гедер, което значи Крепост. А ти си човек и ти нямаш ни име, ни прозвище. Човече, чуй Моя глас! Пророк Ошеа се ожени за блудницата Гомер. А вие Ме карате да слушам лудите бълнувания на вашите пророци и да вярвам в речите на език, побеснял от вино, блуд и гняв! Нов език ще чуете от Мене — и нови пророчества ще ви донесе кървавият меч на Сина Божи! Не се ли боите от Оногова, за Когото вашите певци говорят, че с дъх разтапя като восък планините? ...Ти влезе в каменен град, опасан с яка стена, укрепи се с бойници и зъбери от гранит, затвори се в своята сетня крепост, приготви си лък — и стрели намаза с отрова. — Не, не! Смъртта и там ще те намери! Когато настъпи Царство Божие, ще рухнат вси крепости и стрелите ще се впият в сърцето на стрелеца. Ала и друга притча има за Царството Божие -то е притчата за града. Притчата за града ще ви кажа. Сгради царят град u висока стена от камък го огради. И дигна здрави двери о дърво, обкова ги плътно с плочи от желязо и мед, запречи ги с лостове и подпори, а от двете страни на дверите издига стълпове за отбрана и кули за бой. Ала враг налетя една нощ града (то бе тъмна и бурна нощ, когато се не виждаше нищо — и пазачите на кулите спяха). И разтърси гръм крепостта — и паднаха кулите, а дверите се широко разтвориха. И влезе врагът, та плени съкровищата на града и в окови изведе бранниците, а царя взе роб. На град, укрепен за бой, е подобно Царството Божие. И всеки, който влиза в него, трябва да влезе като враг и насилник. Истина, истина ви казвам: който не стане враг и насилник на душата си, не ще влезе никога в Царството, че то се взема насила — и похитителите стават данници на това Царство! Знаете ли знака на Божието царство? Знак на Божието Царство е това, че в него няма робство, няма властник и данници, няма чужда повеля, няма казъни смърт. Та що е вашето земно царство? Не е ли — глума за душата? Не е ли — жалка измама, на която душата не ще робува занапред? Нима душата може да се окове или осъди? Нима може да се убие или разпне на кръст? О, безумни властници на плътта: душата не ще ви се никога поддаде! От деня, кога разтвори двери Царството Божие,
Защо кълнеш, безумче, клетника, когото си посетил? Защо забравяш сините ресни и кедровия дом? Ти влизаш в бедната хижа на щастливеца — и не можеш понесе, че той ти не завижда на порфирата и кедровия дом! Ще дойде ден — и ти ще му се молиш да ти посочи пътеката, що го е направила щастлив, ала той не ще ти я каже, защото никой не би дръзнал да разкрие ориста на своята душа! Царството Божие го е направило честит. Ала ти питал ли си себе си де е Царството Божие? Да се бе запитал, лесно би го налучил. Защото — Царството Божие е във вас. Още една притча ще ви дам — притча за Царството Божие. Кога резбар поиска да направи скъпо украшение от дърво, той ще вземе чемшир. Не ще погледне окото му високите горделиви дървета, вирнали нагоре надменни корони. Той ще избере малкото дърво, защото е твърдо като камък и стегнато като мишци на бранник. Така и Син Човешки, кога отвори дверите на Цар-
Що иска от вас Вестителят на Царство небесно? Иска да погледнете в душата си и да речете “Иехова шама!” (което значи “Бог е там!”). И когато страдате, изранени от людска неправда, да си кажете кротко в сърцето: “Йехова шалом!” (Което значи “Бог носи мир!”) Имате ли душа за Божие жилище и сърце – за Божи мир? Ако нямате, не питайте кой друм води към Царство небесно. Защото за безока душа няма друм към небесата и за нефели нозе няма пътека към вечността! Това ви казвам – да се не блазните от лишни надежди и да не кърмите умиращи блянаве по отвъден живот. Който има уши – да слуша!” IV Сафет, планинска височина, издигната над езерото Гинц Нецар. Светли скали, потънали в слънце. На север се възправят, стопени в горещо небе, белите къдрави върхове наХермон. На запад се гънат като вълни плоските бърда на Голонитис и Перея, които се изгубват като висока стълба към Цезарея Филипика. В дъното се вижда езерото, позлатено от обилни лъчи. Между тамарисите, капровите дървета и зокумите се гънат пътеки. Там, дето дървесата се разредяват, начеват цветни ливади. Стръмни пътеки водят от езерото към височината Сафет. Гората е пълна с мъже и жени. По пътеките се катерят тълпи. Олда Свирачката (на няколко нагиздени моми). Не можем я намери: тука има толкова свят! А между учениците на Иешу бар Иосефа не можах да я съзра. Напразно бихме път от Кефар-Наум дo тука. Тя е останала в града. Шеломит Танцувачката. Не е. Тука е, между народа. Иехуда ми поръча да я намеря и да й кажа нещо. Той би дошъл сам, но е болен. Една мома. Мириам не ще се върне при него. Тя върви с Назарянина. Иехуда не вижда ли това? Та кой го не знае? Хора от санедрина заплашваха много пъти учениците със смърт — дано увещаят Мириам да се върне. Повечето другари на Кайафа й бяха любовници. А тя сега не дири никого. Те са луди по нея. Кайафа я желае. Олда Свирачката. Пророкът учи на целомъдрие. Блудници тръгват след него и захвърлят своите, любовници. Вричат се да живеят без мъж. Вчера той каза в синагогата: „Блажени безплодните! Блажена утробата, която никога не е раждала — и гръдта, която никога не е кърмила!" Това казва той. И те го слушат... Шеломит Танцувачката. Знатните го мразят, защото им отнема блудниците. По него тръгнаха всички. А те не ще му простят, защото не могат живя без сластни радости. Аз знам: те ще го убият. Никой от тях не вярва, а него всички хулят, че разбивал вярата и корял закона. Те ще го убият... Олда Свирачката. Не. Него не ще посмеят. Та нали цял народ е с него! Народът се раздвижва. По пътеката слиза надолу Иешу с учениците си. Гласовете млъкват. На поляната, дето спира Назарянинът, се трупат тълпи. Шеломит Танцувачката. Аз не виждам никъде Мириам от Мигдол. Олда, потърси я между жените. Олда Свирачката. Може да е отзад, в гората. Там има много хора. Да идем да я потърсим! Народът притихва. Учениците на Иешу окръжават своя учител. Той начева да говори. Гласът му е тежък и неспокоен. Иешу бар Иосеф. Преди век Шимон Макеба142 изсече сикли от сребро с два образа: бадемова клонка и съсъд с мана. Притча бяха тези образи по сиклите, ала вашите бащи не отбираха от притча и не диреха показалци към вечното. Бадемът бе образ на воля към безсмъртие, а маната бе знак на Божа подкрепа. Но не подириха бащите ви в себе си воля към безсмъртие, нито им се поревна подкрепа от Бога. Па и днес, колчем стане реч за Бог и за безсмъртие, вие дигате очи към небето... Небе? Нима в онази празнота горе вие намерихте пълнотата на своята надежда? Та що е небе? Не съскат ли от него мълнийни камшици? Не реве ли от него гръм? Не пръхтят ли по него гибелни пожари? И - не ви ли плаши това, та дигате нагоре очи? — Знам, знам: и днес вие наричате Божеско онова, от което треперите! И днес в душата ви страхът ражда богове! Един садукей (на тълпата). Така говори само езичник. Той не е ни Мешиах, ни пророк. Само езичници съм чул да говорят тъй. Иоканаан бар Зебадия. Мълчи, когато се говори! Друг садукей. Той не трябва да мълчи! Твоят учител хули нашите бащи и мята клетви върху нас. С чия власт прави това? Иоканаан бар Зебадия. С власт, дадена от Бога. Антониус Муза. Той е мъдър. „Първият страх създава боговете" — рече той. Той е ученик на Епикура. Първият садукей. И ромянинът казва, че вашият учител говори като езичник. Защо го слушате? Иешу бар Иосеф (студено и рязко). Стига. Вие хулите езичниците. Няма ли завист и злоба в тези хули? Не се ли виждате много низко, като погледнете езичниците и себе си? Защо хулите тогава? (Мерно и по-спокойно.) Иаван u Рома стигнаха това, което вие клетници - не ще стигнете никога! — Те метнаха мрежи по вси морета на човешката мисъл и дотегна им всяка мъдрост, защото капнаха от умора. И ето: сега минава всеки, та граби с жадни ръце, а те го усмихнато гледат. Що направихте вие? Вие открихте учението за своя жесток Бог — и го завихте с нечисти плащаници, защото се уплашихте, че който мине, ще ви завиди и ще го открадне... (Сгорчива скръб.) О, колко позор разкрива душата на това племе, което Ме роди! Вие издигнахте до небето грамада от книги, в които завещахте на света своите лъжи — и в които се силехте като пъдари на чуждо лозе да пазите от друго племе пътеката на спасението. Но — знаете ли що остана под плащаницата — и знаете ли що пазят вашите пъдари, облечени в златен ефод? — Те пазят кости на мъртво божество — и всеки, който мине, смее ви се и се гаври с вас! А вие се озлобявате — и слюнката ви става кървава — и жлъчката избива в очите ви! О, презряно племе, което Ме роди! Езичниците от Иаван и Рома откриха с упорно дело език за своята душа - и език за света — и език за своите божества. А вие мълчите пред тях като неми — или плезите език, за да види светът пъпките на вашата язва! Иаван и Рома намериха думи да изразят най-тънкия трепет на душата и най-прозрачното движение на човешкия копнеж. И пяха те за своите божества, за славата на човешкия дух и гиздостта на човешката снага. — Не беше то — не беше то онова, що не достига и до днес на човека; не беше онова, що и до днес душата дири; ала те все пак намериха сребърния стилон и оловната плоча: остава да се яви ръката — и да напише думата, която вси уши се напрягат да чуят. А вие? Преди векове един от вашите пророци, раби Иермиаху, бе казал с плач: „Като жерав писках от болка по тебе, Израельо; и като стон на лястовица се късаше моят плач!... Ала — чу ли ме някой?" И ето, Аз ви питам: чу ли го някой наистина? Вие чувахте гласа на онези, що ви караха с бич и желязна тояга, защото ви караха, както се кара стадо! Знам: и от Мене чака вашият страх тояга и бич. И от Мене чака клетва и хула. И от Мене чака да ви посоча жестокостта на ново робство. Недейте хули езичниците, които са по-високо от вас! Езичниците ще ви предварят в Царството Божие: това ви говори Онзи, Който е Цар на това Царство! Законник прозелит (на един фарисей). Той отхвърля пророците. Ще го питам вярва ли в тях. Фарисей (тихо). Питай го за пророчеството на Иехойеля143! Законник прозелит (на Иешу бар Иосефа). Нали, Учителю, пророк Иехойел бе предрекъл страшния ден като буря и симун, като ужас и мрак? Нали той бе казал: „Чудеса ще изпълнят небе и земя: кръв и огън, язви и стълпове дим; и самото слънце ще се обърне в мрачно кълбо, а луната — в кървав сърп"? Кога ще дойде, раби, този ден, та да се приготвим? Човек с плащ (на една блудница). Той го пита с желание да го хване в дума. Прозелитът е другар на коен-хагадола: той ще свидетелства против него. Те го мразят поради Мириам от Мигдол. Иешу бар Иосеф. Законник ли трябваше да ме пита за сетния ден? Та кой ще знае кога е ден на съд, ако законникът не знае това? — О, роде хитър и безверен!... Вие искате да ви се каже, че само един ден е ден на съд. И още искате да ви се каже кога е този ден, за да се приготвите. Но ако ви кажа: „Не е утре, ни другиден, нито през дните, когато ще живеете" — вие ще се зарадвате. И ще речете тогава с веселба: „Тежко и горко на потомците ни!" Ала в тази лукава жалба ще светне радост, че вие отбягвате от съд — и вашите потомци ще бъдат съдени вместо вас. О, роде, хитър и безверен! Няма ден на съд, а — дни на съд! Защото всеки миг се върши съд в душата. И по-страшен е този съд от симун и огнена буря, защото пресушва душата и пърли крилете на духа. Тежко и горко на този, що го чака по външна личба, без да го търси с трепет в душата!... (Бавно.) Виждам защо Ме питате, книжници и садукеи! Вашите лакоми и неверни очи ожидат чудеса и тачат паметта на мъртви чудотворци. Вие чакате да метна хула по името на тези чудотворци. Не ще чакате дълго! (Към народа.) Какво чудо искате? Като Моше Законника ли да ви пратя жаби от небето, че да повярвате? И — да плъзнат жабите по леглата ви, в хлебните ви пити, в ястието ви, в гънките на дрехите ви? Та не са ли гнусни чудесата на вашите чудотворци — и мислите ли, че Син Божи е изгубил ум, за да ви набие в душите своята проповед с жаби, скакалци и люти язви? Гнъсни Ми се виждат тези жабешки чудеса: за жаби ми се виждат достойни те!... Вървете при магьосниците по стъгдите — и чакайте там с изпотен лоб и разтворени очи чудеса! Никой не Ме е пратил на света да зачудвам с чудеса неверниците: Та малко ли жаби крякат в душите ви, малко ли скакалци трият мрежести криле в погледа ви, малко ли гущери показват зелен гръб в помислите ви? Вие сами сте чудотворци: препълнихте с погнъса душите си, ала ви не достига вълшебното слово, годно да изчисти душата от всичко чужкдо, натъпкано там. Ишви Бенот, продавач на пауни. Аз неразбирам що говори той. Книжниците ли напада? Мисах, продавач на смоли, благовония и лекове. Не. Той хули човешкото неверие. Ти, Ишви Бенот, не си за тука. Върви си: той не обича продавачите на птици!... Свирачка на кинор. Той мрази всички търговци. Той тебе не обича, Мисах! Мисах. Не ми трябва обич. Но преди три деня една блудница купи от мене алабастър със стакти за четири златни динаря, счупи печата на вазата и разля миризмата по нозете на учителя. Аз нося и сега своята кошница, пълна благовония... Той е мъдър пророк и не презира ароматните смоли... Аз вярвам, че той е Мешиах... Шимеон бар Йона (към Иешу бар Иосефа). Раби, кои са правилата на Закона, що дават спасение? Иешу бар Иосеф. Има закон за добрина. Има – и злина. И двата са лъжа: помнете го! (Вмислено.) Вие строяхте до днес живота си върху Закона и затова знаехте само бедата. Честити ли бяхте до днес? – Аз строя живота ви върху Любовта и ще ви дам блаженство. Знаете ли що е Любов? Говорил ли ви е кой да е до днес за Любов? – На грях ви учеше Иоканаан, когото звяхте Лъв на пустинята защото ви проповядваше покаяние. Вие пълзяхте страхливо пред нозете му и прегръщахте мълвата за покаяние като любима жена, с която може да се преспи... Вие се покайвахте, за да грешите изново. – Моше Законникът на Любов ли ви научи? В цялото Петокнижие думата Любов се премълчава. Под Любов Законът разбираше блуд или брак. А видели ли сте що е Любов? Любов не е да раздереш гърди за другиго, да отидеш в пламъци, да повлечеш коси по прашната улица пред другиго, да дадеш онова парче вселена, що дреме в душата ти, другиму. – Чуйте, безумци, скрижала на Любовта. Любовта е върховна омраза: омраза към себе си, какъвто си, омраза към другите – към това, що са били, към това, що са още! Любовта е устрем да станеш друг – и другия, онзи до тебе, дa промениш c кротка ръка и насълзени очи. Любобта е плач и копнеж по бъдното, което сърцето ожида. Любовта е небесен пламък, що претваря плътта в бренна пепел, а душата прави лъчиста роса. Чули ли сте друг преди мене да ви мълви така ? Вие знаехте Любовта като блудна милувка или саморазкъсване. Аз ви проповядвам Любовта като омраза и ви гоня към класовете, що са притча за вас - и към птиците небесни, що са знамение за душата. — Идете при зелените класове и вижте, кога ги насили буря, как се кротко прегръщат един друг, за да укрепнат и пожълтеят! Тяхната кръшна снага се издига нагоре като бляскава златна тел — и това, що е било трева, Любовта обръща в пшеница. - И друга притча ще ви кажа — о, недостойни за притчи — о, братя със запечатан ум! И друга притча: притчата за птиците небесни, които мълнията умъртвява, защото са полетели твърде високо. Ето ви скрижала на Любовта: Моята реч съска от Любов по вас и дири душите ви - да ги близне с мълниен език. Ала кой от вас е полетял толкова високо? Не виждам, никого не виждам! — Вие криете в пещери душата си — и шъпнете със сластни уста името на Любовта. А за вас Любовта е блудна прегръдка или кално развихрено море, дето тънат вашите безкрили мечти! (Отдалечава се.) Митридат, заможен персиец. Защо той си отива? Той говори нова мъдрост и аз желаех да го запитам... Никодемос Законник144. Да, той каза неща, които не съм от никого чул. През устата му говори Бог. Ромски войник. Той слиза по пътеката към езерото. С него вървят учениците му. Ние не ще го чуем вече. Той отива в Цезарея. Олда Свирачката. Шеломит, Мириам от Мигдол не беше с него. Рибар om Кефар-Наум. Елате c мене: аз ще Ви отведа при Мириам! Каталог: files2012 files2012 -> Българите потомци на царствените скити files2012 -> Няколко думи, относно съдбата на завещаното ни книжовно наследство от великия писател Николай Райнов Изтегляне 5.52 Mb. Сподели с приятели:
|