Предимства на стандартизираните методики за оценяване на интелекту- алните умения.
Психологът достига до определяне на относителната диференциация на ком- понентите на интелектуална активност и умения, проявена в посока на:
Мисловната активност и речевата способност (сила и обем на отразител- ните процеси; анализ, синтез, обобщения и логични операции; речево раз- витие, телесна схема и активна ръка);
Динамиката на мисловните процеси (устойчивост, разнообразие, йерар- хия);
Познаване на индивидуалните различия е определящият подход за пе- дагогическата дейност: прогнозира трудностите, бариерите, подкрепата и насочва към подходящата среда в клас и училище; Избор на образователно съдържание и насоки за самостоятелна работа;
Гарантиране на социалното и емоционалното благополучие за детето;
Открояване на основните тенденции в изоставането на интелектуалното развитие и прогнозиране на постиженията и успеваемостта;
Освен диференциалната диагностика и разграничаването на дадено ниво и вид състояние от друго, психологът следва да съобразява възрастовите особености и културната принадлежност на изследваните лица, които биха могли да оказват влияние на получените резултати. Освен това, личностните и „некогнитивните ха- рактеристики“ също определят нивото на регистрирания неуспех.
В заключение следва да се има предвид, че „мерките за IQ или QD“ несаедин-ствените, които оценяват, определят и прогнозират индивидуалното разви-тие. Нещо повече – те не са константна величина!15 По време на оценяването, психологът наблюдава:
