Методика за функционална оценка и
Недостатъци на стандартизираните методики за оценяване на интелектуалните умения
Изтегляне 416.21 Kb.
|
Свързани:
обучение на деца с множественни увреждания, лекции-Когнитивна и специална психология
- Навигация на страницата:
- Лекции по Психология на лицата с увреждания
- Прегледът на експертното мнение на специалистите се позовава на изследването на
Недостатъци на стандартизираните методики за оценяване на интелектуалните уменияУтвърденият маниер за създаване профила на интелектуално и индивидуално развитие, основан на стандартизираните методи и средства за „измерване“ на ин- телектуалния капацитет и способностите, не покрива очакванията на учителите и психолозите от практиката. Съществуващото разминаване между методическите указания и стандартите за функционално оценяване поражда необходимостта от „проверка“ на всеки от аспектите на развитие, независимо от това дали детето е със, или без интелектуална недостатъчност. Резултатите от последните изследвания показват и съществените недостатъци на стандартизираните методики за оценяване на интелектуалното функционира- 15 Лекции по Психология на лицата с увреждания. Раздел: Диагностика и оценяване на интелектуалното развитие. UMONS, 2007.;UCL, 2011. N. Nader-Grobois, J. Grégoire. 16 Прегледът на експертното мнение на специалистите се позовава на изследването на C. Lemire „Fidélité et validité de contenu des nouveaux domaines duProgramme eis évaluation intervention suivi (eis) : littératie etNumératie“, 2013. не.16 Редица автори посочват, че отделните тестови задания (айтеми) са твърде абстрактни и нямат връзка с реалните изисквания на всекидневния живот. Според Gao и Grisham-Brown (2011) това е „изкуствена“ диагностична процедура, която води до „заблуди“ и получените отговори нямат връзка с реалната действителност. Този елемент на „изкуственост“ се подсилва от неумението на психолозите да про- веждат обективното оценяване. Освен това, стандартизираните тестовене дават представа за нивото на формиране на самостоятелността на децата (Bagnatoetal., 2010; Bricker, 2006; Macy, Bricker, & Squires, 2005), което прави приложението им практически излишно. D. Bricker (2002) насочва вниманието към това, че е препоръчително стандар- тизираните тестове да се провеждат на всеки две години, поради което се оказва невъзможно да бъдат регистрирани малките подобрения в развитието на децата, особено при тези, които имат бавен темп на развитие. Тези тестове не разкриват реалните умения на децата (Gao & Grisham-Brown, 2011). В изследването си C.Lemire изброява и други „неприемливи страни“ на стан- дартизираните методики и последствиията, които могат да окажат на детето и ро- дителите му. Например: Изследването на детето се провежда с предварително определени матери- али и в последователност от дейности, които не могат да бъдат променени с оглед на адаптирането им към индивидуалните особености; Измерва се нивото на постижения без да се отчита спецификата на конте- кста на средата (Thurman & Mc Grath, 2008); Предизвиква се стрес и неочаквани резултати, влияещи на самочувствие- то на детето (Gao & Grisham-Brown, 20 Il; Meisels, 2007); Провежда се при „затворени врати“ и в условията на индивидуален кон- такт на детето и специалиста, което изключва участието на значимите за детето лица (Bagnatoetal., 2010); Заключителният доклад често е неразбираем за родителите и учителите (Gao & Grisham-Brown, 2011). Поставя се акцент на „неспособността“, а не на прогреса (Bagnato и сътр., 2010), поради което резултатите се оказват „излишно“ ненужни за образо- вателната практика (Gao & Grisham-Brown, 2011). По тази причина, авторката дава следното обобщение относно препоръките, изведени от проученото експертно мнение на специалистите в областта на изу- чаване на интелектуалната недостатъчност и на редица служби, чиито услуги са свързани с развитието на децата: Прекратяване на приложението на статндартизираните тестове в пе- риода на детството (Meisels, 2007; National Association for Educationof Young Children & National Association of Early Childhood Specialistsin State Departmentsof Education, 2003); Дефиниране на същността и смисъла на оценяване на индивидуалното развитие, основано на създаване на „портрета на индивидуалните способ- ности и потребности“ с цел постигане на най-добрите решения по отноше- ние на педагогическата интервенция (National Association for Educationof Young Children & National Association of Early Childhood Specialistsin State Departments of Education, 2003); Оценяването да бъде основано на принципите за етика, валидност и на- деждност; Методите на оценяване да бъдат адаптирани и приложими за децата с раз- личен културен и езиков статус, с различен вид атипично развитие; Оценяването да бъде свързано с всекидневните дейности на детето и да се проведе с отговорността на специалистите и с участието на родителите; Оценяването да бъде в услуга на взетите решения за организираното обу- чение и да води към подобряване на програмите за индивидуално обучение. Изтегляне 416.21 Kb. Сподели с приятели:
|