Сведенията за поведенчески и психични проблеми разкриват влиянието на тревожността, промените в настроението, нарушенията във вниманието и хипе- рактивността, импулсивността, натрапливите мисли и компулсивното поведение. Те са често срещани във възрастта на тинейджърите и изискват осигуряване на подходящите мерки за подкрепа и въздействие с цел „овладяване“ на възможните конфликтни контакти с действителността.
Оценяване на семейното функционириане и начина на живот
Познаването на семейните потребности, на силните страни на членовете на семейството е един от съществените етапи в разработването на педагогическите стратегии за успешната образователна интеграция и училищните постижения на децата. С подчертано значение е стимулираната подкрепа на детето от страна на всички страни, родители, учители, приятели (Olds, 2006).
Актуалната ориентация на технологиите и процедурите по оценяване на ау- тистичния спектър на развитие е отдалечена от специализираните медицински изследвания.
Изложените предписания за комлексно оценяване на индивидуалните спо- собности (и умения) изискват избора на адаптирани методики за определяне на потребностите на детето в условията на неговото социално участие в образова- телния процес. С оглед на необходимостта от вникване в индивидуалността и раз- познаване на потенциала за изява на училищни постижения, програмата за оценя- ване на познавателното, комуникативното и социалното развитие се оказва добър модел за поставяне на началото в по-точното определяне на образователните цели. Оттам нататък може да се мисли и да се знае, че целта на оценяването не се състои в провеждането на процедури по изследване на основните характеристики на „ау- тизма“, нито на неговото установяване с максимална сигурност. Постигната цел идва след резултата от оценяването. Тя се състои в смисъла и значимостта на съз- дадените социални и професионални контакти и обмен, както и на придружава- щите ги форми на взаимодействие с децата. Генералният продукт на комплексното оценяване на тенденциите и особеностите в развитието е разработената индиви- дуална програма за обучение, адаптирана в максимална степен към потребностите на детето и неговото семейство.
Данните от изследването на всяко дете показват изразеността на доминиращи
характеристики и при необходимост се провеждат допълнителни наблюдения с цел разширяване на представите за уменията за социално взаимодействие и кому- никация.Често се оказва, че ниското ниво на ползване на речта е придружавано от завишената изява на общия познавателен капацитет, което е достатъчно условие за прецизиране на необходимостта от адаптиране на образователните цели. В този случай процесите на преподаване и учене се основават на разработването на обра- зователна програма синхронна на индивидуалната динамика на развитие.
Сподели с приятели: |
