Изучаването на състоянието наинтелектуална недостатъчност, нейните форми, степении типология на функционалнихарактеристики се основава на интердисци- плинарния подход, систематизиран в новото определение на Американската асо- циация за интелектуална и развитийна недостатъчност (Аmerican Association on Intellectual and Developmental Disabilities (AAIDD, 2011).
Определение на интелектуалната недостатъчност
През последните десет години определението за интелектуална недостатъч- ност претърпява значителни промени, което насочва към нов начин на разбиране и интерпретация на състоянието и определено може да послужи за формирането на нови знания и нов тип професионално отношение към лицата в състояние на интелектуална недостатъчност.
Интелектуалната недостатъчност (англ. ез. Intellectual Disabilities; фр. ез. déficience intellectuelle) се характеризира с изразена редукция на интелектуално функциониране, значително по-ниско от средностатистическата норма и се асоци- ира с ограничения в най-малко две от областите на адаптивното функциониране: комуникация, грижи за себе си, домашни умения, ползване на обществени услуги, автономност, здраве и сигурност, функционални училищни нагласи, развлечения и работа. Манифестира се до 18-годишна възраст (1992).2
Степента на изразеност на ограничениятасе установява по стандартизирани процедури и класира нивата на лека, средна, умерена и тежка степен, с предпоста- веното изискване за определяне на капацитет за интелектуално и адаптивно функ- циониране по всяка една от визираните области на живот и житейска активност.
Новото определение на интелектуалната недостатъчност
Като правило установяването на това дали детето е в състояние на интелекту- ална недостатъчност или не се осъществява от екип от различни специалисти. Един от начините, по който се случва това, е „измерването“ на интелектуалния коефициент. Когато той е със стойности под 70-75 IQ, това показва ограничения в интелектуалното функциониране. Стандартизираните тестове за определяне на ограниченията в адаптивното поведение са допълнителни средства за оценяване
2 Превод на автора на определението за интелектуална недостатъчност по Международната класификация на болестите (МКБ-10).
на три групи индивидуални способности (компетентности):
Концептуални – речева активност и грамотност; формиране на понятия за време, цифри и пари; формирани умения за саморегулация и целенасоче- ност на действията и дейността.
Социални и междуличностни отношения, социална отговорност и само- чувствие, съвместно решаване на проблеми, следване на правила, спазване на закони и избягване на виктимизация поради изразена доверчивост и на- ивност.
Практически – всекидневни дейности: поддържане на лична хигиена, грижа за здравето, пътуване и транспорт, спазване на разписание, боравене с пари, използване на телефон, безопасен начин на живот и професионални умения.3
Основните измерения на интелектуалната недостатъчност са представе- ни в наблюдаваните значителни ограничения в интелектуалното функциониране (мислене, учене, решаване на проблемни ситуации) и на адаптивното поведение (свързано с ежедневните социални и практически умения). Те се конкретизират при следните условия:
Различни нива на интелектуално функциониране се наблюдава тогава, ко- гато лицата на една и съща възраст и от една и съща културна общност са поставени в условията на посещаваната от всички тях среда.
Допълнителни характеристики при определянето им постъпват от среда- та на дадена общност (езиково многообразие, културни различия в начина на общуване, реакции на поведение и взаимоотношения).
Ограниченията в интелектуалния капацитет винаги са придружавани от
„силните страни“ на индивида.
Познаването им е базата за определяне на необходимата подкрепа.
Сподели с приятели: |