Заключение
32
Втори вариант за изследване е обслужване с
универсална техника, със смесенвид сложно комисиониране – статично за обекти класове В и С, и динамично за клас А. Този вид обслужване използва зоната за съхранение и като част от зоната за комисиониране. Това позволява на сравнително малко пространство да се разположат работни места за оформяне на клиентски палети, като се предвиди и място за ПЕ с динамично комисиониране. Като недостатък в случая може да се посочи смесената работа по отскладяване и комисиониране в рамките на зоната за съхранение. Това затруднява работата на персонала, и налага по-голяма
широчена на коридорите, което води до по-нисък коефициент на използване по обем. В този вариант акцентът би бил поставен върху раположението на артикулите в зоната за съхранение.
Трети вариант е разглеждането също на обслужване с универсална техника, но с изцяло динамично комисиониране, без връщане на палетите. Това означава, че ще бъде обособена зона за комисиониране заемаща по-голямо пространство от тази в предишния вариант.
Веднъж отскладени, палетите трябва да се съхраняват в нея. Предимствата на този вариант са освобождаването на зоната за съхранение от комисионерска работа, и отделянето на същата в друго помещение. Това води до повишаване ефективността на съхранение (по-тесни коридори) и отскладяване (по-улеснена работа).
В самата зона за комисиониране в този случай, има по-големи възможности за реализация на действията. Например възможно е отскладените палетни единици да се съхраняват и манипулират като такива, чрез използване на кръгови транспортьори, или артикулите да се депалетизират и да се съхраняван във вид на уедрени единици. Във втория случай е възможно използването на гравитационни складове в отделена среда за
съхранение с ниска температура, докато работните места са в нормална за работа среда.
В този вариант на изследване, акцентът естествено ще бъде поставен върху зоната за комисионеране, нейната структура и връзки с другите елементи на системата – зона за отскладяване, зона за изчакване и рампа.
Тези три варианта подсказват само принципната
насока на изследване, в която може да се включат и допълнителни частни решения. Такива са например споменатата в точка 5.1 зона D, или схемата на двустъпално комисиониране.
Заключение
33
След вземане на решение за обекта и същността на изследването, могат да бъдат изработени конкретни планове на работа и да се разработят симулационни модели за тях. След това да се състави цялостен модел и да се извършат посочените в точка 5.3 етапи на верификация и валидация. След приключване на тези етапи, следва планиране на експеримент на анализа. Планирането изисква дефиниране съдържанието и обхвата на експеримента, както и степента на оценяване. Това включва изясняване
целите на експеримента, определяне вариране на параметрите, хипотези за действия и очакван ефект и др.
След провеждане на експеримента следва анализ на получените от него резултати. В този анализ се определя качеството на симулационните резултати, и се формулират изводи и препоръки.
Заключителен етап е оформянето на документация са експеримента и получените от него резултати. В последната фаза е и представянето на резултатите пред заявителя на изследването.
В случай, че проведеното изследване даде добри резултати, документацията на експеримента и изводите от анализа могат да бъдат използвани за създаването на проект за
модернизация и реконструкция, чиято цел ще бъде да наподоби максимално оптималния симулационен модел.