Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие

Численост на персоналаОбщоДо 1011-5051-100101+Общо8362.82278.3135922163.4468169.6Индустрия25988.3312.29458.227126.7462422.7НОК 27: Производство на химични продукти-2979.7199.92861666141.7-143594.9НОК 34: Производство на машини, оборудване и домакински уреди, без включените в други отрасли и раздели90155289.2351710616.6148794.9НОК 35: Производство на канцеларска и електронно-изчислителна техника 24451.64812.712945.410207210919.6НОК 36: Производство на електрически машини и апарати-21932.33380.59455.5-31197.2-536590.7НОК 37: Производство на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника 30899.8680716724.117353.1310483.5НОК 38: Производство на медицинско оборудване , прецизни апарати и инструменти-8767-440.911543.413214.2-159959.3НОК 39: Производство на автомобили, ремаркета, полуремаркета, части и принадлежности за тях7880.73906.827398.5-45860.3107009.3НОК 40: Производство на транспортни средства, без автомобили -3095.9-4014.3156.942947-28544.1Услуги5092.32159.223420.227474.7717580.7НОК 68: Поща и далекосъобщения6579221884.913596.27454.623173712НОК 76: Дейности по проекто-програмно осигуряване и свързани с тях услуги3197.42555.65890.696727.3210965.7НОК 77: Научни изследвания2063.1-5050.7-3699.1-11010.399197.8Приложение 6 Външнотърговски режим на Р. България

До 1998 г. бяха направени временни промени в митническите такси, в зависимост от недостига или излишъка на определени стоки, основно потребителски стоки. Тези мерки спомогнаха за постигане на стабилен вътрешен пазар за сескостопански стоки и налагане на контрол върху инфлационните процеси.

Износът на високотехнологични продукти не се обмитява и България не налага количествени ограничения върху вноса и износа. В случаите, когато по силата на дадени международни споразумения се използват квоти, при сделките в рамките на тези квоти се прилага неавтоматичен режим за лицензиране. Правителството издава разрешителни за сделките с ограничен брой стоки, свързани със защитата на живота и здравето на хората, растителния и животински свят, според изискванията на Общото споразумение по митническите тарифи и търговия (ГАТТ).

Постигнат е и значителен напредък по отношение на извън тарифните мерки. Всички настоящи забрани върху износа или вноса са на основание на закон, международен инструмент или специална правителствена разпоредба. Регистрационният режим на вноса и износа се използва единствено за наблюдаване търговията на стоки с най-широка употреба. Гамата продукти, попадаща под този режим, е значително свита. Режимът на разрешителни за внос, износ или транзитен превоз на определени продукти се използва изключително за опазване на обществения морал, обществения ред и националната сигурност, живота и здравето на хората, растителния и животински свят, както и за опазване на националните художествени, исторически и архитектурни паметници и произведения на изкуството. Процедурите за издаване на съответните сертификати са oпростени, а както срокът за издаване (понастоящем само 2 дни), така и броят на лицензиращите агенции е съкратен. В резултат на допълнителна либерализация на външнотърговския режим, лицензирането е заменено с регистриране по отношение на сделки за износ или внос на ценни метали и скъпоценни камъни и износа на суров дървен материал. Броят на стоките, подлежащи на регистриране по този режим, също е намален значително.

Въвеждането на либерален и стабилен режим на външната търговия е тясно свързано с превръщането на митническите тарифи в първостепенен инструмент на националната търговска политика. Българските митнически тарифи се изцяло въз основа на Хармонизираната система за описание на стоките и кодиране на Съвета за митническо сътрудничество, Брюксел. Митническата тарифа съдържа две колони, като първата се прилага за най-привилегированите нации, докато втората предлага преференциални мерки, известни като UNCTAD-GSP. Съществуват тарифни квоти с намалени мита за внос, в съответствие на задълженията на България към Международната търговска организация. Прилагат се по-ниски тарифи за страните от ЕС, EFTA, CEFTA, Турция и Македония.

Тарифният режим е опростен и облекчен чрез намаляване броя на тарифните групи, разпределение на таксите и корекции в нивата на някои тарифи. Включените в Митническите тарифи мерки са изчерпателни, логични и целят постигане на стабилна и последователна търговска политика. По силата на задълженията по тригодишното споразумение с международния валутен фонд и в рамките на Международната търговска организация, както средните такси по отношение на най-облагодетелстваните нации, така и максималните митнически такси се намаляват всяка година.

Към началото на 2000 г., средното ниво на митото за най-облагодетелстваните нации възлиза на 13,88% (спрямо 15,2% за 1999 г. и 17,85% за 1998 г.), в това число за промишлени стоки 10,99% (от съотв. 12,56% и 15,25% за двете предходни години) и за селскостопански продукти 24,00% (от 24,61 и 27,31%). Не трябва да пренебрегваме факта, че промишлените стоки съставляват около 90% от националния износ, докато селскостопанските продукти достигат едва 10% от вноса. Понастоящем, максималното мито е 30% за промишлени стоки и 74% за селскостопанските продукти. Броят на митническите тарифи вече е намален до 25.

Произведените в България промишлени стоки (осветителни тела, мебели, стъкло и керамика, порцелан, текстил, обувки, перилни препарати и хартия) се облагат с най-високи мита. Тези стоки възлизат на 10% от всички продукти. Същевременно почти 16% от всички стоки изобщо не се обмитяват. Тази група стоки включва суровини и оборудване за енергетиката, медикаменти, компютри и телекомуникационно оборудване. 18,3% от общия внос на промишлени стоки се обмитяват по най-ниската тарифа – 5%, 23,3% от стоките се обмитяват с 10% и 15,5% от този внос се обмитяват с 15%.

В рамките на постоянно разрастващата се търговия с ЕС и според задълженията по Европейското споразумение, тарифите върху внасяните от ЕС стоки са намалени значително (като повечето внасяни промишлени стоки не се обмитяват). Намаленията на тарифите също така са в съответствие със споразуменията с Международната търговска организация, EFTA, CEFTA. Така, средните стойности са 2,09% по отношение на промишления внос от страните на ЕС към началото на 2000 г., 2,08% за страните на EFTA, 1,97% за Турция, 0,92% за Унгария, 0,08% за Полша, 0,01% за Румъния и 4,98% за Македония. Вносът на промишлени стоки от Република Чехия, Словакия и Словения не се обмитява.

Средните мита върху вноса през първата половина от 1999 г. (изключвайки преференциалния режим) е 8,56% (7,05% за индустриалните стоки и 24,3% за земеделски продукти). При включване на преференциите по силата на различни споразумения за свободна търговия, средното мито е още по-ниско, тъй като над 60% от търговията е със страни, подписали подобни споразумения с България.

Най-важните действия в областта на външнотърговската политика са насочени към допълнително намаляване на митническите тарифи за определени видове продукти и към намаляване диференцирането на митата, налагани върху определени продукти, внасяни от различни групи страни. Понастоящем се проучват възможностите стоките без стратегическо значение за производството, но засегнати от външнотърговския режим, както и стоките извадени от списъка на митата за внос от дълго време, да бъдат записани в Митническата тарифа и приложенията към нея с нулеви или намалени мита. С оглед подпомагане преструктурирането на българската икономика, в момента се обсъжда допълнително намаляване на митата върху произведените извън България продукти и суровини. Така ще се постигне по-голяма стабилност и последователност на външнотърговския режим и ще се премахнат отклоненията при прилагането му.

Връзките на България с Европейския съюз се основават на Споразумението за асоцииране към ЕС, подписано с България на 8 март 1993 г. и влязло в сила на 1 февруари 1995. Според разпоредбите на това споразумение, България и Евросъюзът се задължават да образуват безмитна търговска зона в рамките на 10-годишен преходен период по правилата на ГАТТ. Асиметричното намаляване на митата за внос в полза н на България създаде възможност към края на 1998 г. да отпаднат еквивалентните мита и такси за промишлени стоки произведени в България и изнасяни в ЕС. На практика, митата върху българските промишлени стоки бяха вдигнати още от 1 януари 1998 г.

Понастоящем вносът на промишлени стоки, в т.ч. високотехнологични продукти произведени в ЕС, се обмитяват по три схеми за либерализация:

• 
  нулево мито за стоките по първата либерализираща схема, влязла в сила непосредствено след подписването на Споразумението (машини и оборудване, торове, пластмаси и някои други);
  
• 
  нулево мито за стоките по втората либерализираща схема (МПС, някои неорганични киселини, перилни препарати, часовници и др.);
  
• 
  30% от базовите мита за 1 януари 2000 г. за стоките по третата либерализираща схема (медикаменти, минерални торове, химични азотни торове, домакински уреди, електромотори и трансформатори, медицински и хирургични инструменти и др.).
  

Бързото развитие на търговията с ЕС ни дава възможност да направим някои изводи. Първо, премахването на повечето митнически и таксови ограничения върху вноса от страните на ЕС е показателно за възможностите на българската икономика да посрещне предизвикателството на натиска на конкуренцията. Второ, нарастващият дял на ЕС в българския износ се дължи в голяма степен на успешната адаптация на българските производители към изискванията на западноевропейския пазар. Трето, в момента тече прилагането на всички режими и мерки, прилагани от ЕС по отношение на трети страни и привеждането на търговските договори в съответствие със законите на ЕС, като в процеса на осъществяване на горното не се очакват особени трудности.

България е страна по многостранни споразумения за свободна търговия между страните-членки на EFTA. По силата на споразумението от 1 януари 1998 г., българските промишлени стоки богат да се внасят от страните на EFTA в безмитен режим. България изравни преференциалния пакет мерки към ЕС с този към EFTA относно вноса на определени видове текстил, произведени в страните на EFTA с оглед предоставяне на еквивалентен митнически режим с този спрямо ЕС. Продължаващата либерализация в рамките на EFTA предполага образуването на безмитна търговска зона за петте страни от 1 януари 2002 г.

На 17 юли 1998 г. България подписа споразумение със CEFTA. Страните-членки се договориха през преходния период постепенно да премахнат всички мита върху вноса и износа и еквивалентните им такси, количествени ограничения и други подобни мерки и да не прибягват към въвеждане на подобни мерки в търговията помежду им. Осъществяването на това условие по отношение на конкретни продукти и сроковете за премахване на митата се договарят на взаимна основа.

От 1 януари 1999 г. са вдигнати митата от над 80% от всички промишлени стоки. Митата върху останалите обмитени стоки също ще бъдат премахнати, като понастоящем размерът на митата се движи между 25 и 60% от базовия размер на митата. Търговията с промишлени стоки между страните-членки ще стане напълно безмитна от 1 януари 2002 г. По отношение на търговията със земеделски продукти, Споразумението предвижда формирането на три групи продукти: продукти с нулеви мита; продукти, търгуващи се при по-ниски уеднаквени мита; продукти, за търговията с които страните си предоставят взаимни концесии.

Присъединяването на България към CEFTA дава тласък на търговията й със страните-членки. Всъщност, известно покачване на обема търговия се дължи основно на внос от страните на CEFTA. Намаляването или пълното премахване на митата върху вноса на определени български промишлени стоки подобри пазарния достъп и премахна дискриминираното положение спрямо останалите източноевропейски продукти, но не доведе автоматично до съществен скок в търсенето на български продукти. Това се дължи на разликата в потенциала за износ, произтичащ от различната скорост на възстановяване на националните икономики в другите страни, както и на по-бавната скорост на реформите в България в сравнение с другите страни.

На 11 юли 1998 г. България подписа споразумение за образуване на безмитна търговска зона с Турция. 90% от българския износ на промишлени стоки в Турция става безмитен от дата на влизане в сила на споразумението, 1 януари 1999 г. Двете страни се задължават да либерализират търговията си с промишлени стоки до 1 януари 2002 г. По отношение на търговията със земеделски продукти, двете страни постепенно ще намаляват митата в рамките на договорените тарифни квоти.

Споразумението за свободна търговия с Македония е подписано на 13 октомври 1999 г. и влезе в сила на 1 януари 2000 г. То предвижда образуването на свободна търговска зона до 1 януари 2005 г.

Всичко това дава основание да приемем, че активната търговска политика, насочена към образуване на свободни търговски зони на взаимна основа, с оглед премахването на извънтарифните пречки за развитието на търговията, представлява стъпка в правилната посока. Преговорите по образуването на свободните търговски зони с другите балкански страни все още са на ниво експертна оценка, като се очаква тези проекти да се развият в бъдеще. Постигнат е напредък и в подготовката на нови споразумения за свободна търговия с Израел, Мароко, Литва, Латвия и Естония.

• Членство в Международната търговска организация

България участва в преговорите на МТО за допълнително либерализиране на търговията с основни телекомуникации. По силата на споразумението за основни телекомуникации от четвъртия протокол за услуги, България се задължава да либерализира обществените гласови телефонни, телеграфни и телексни услуги до 2003 г. Същото се отнася и до цифровите и аналогови клетъчни телефони.

Наскоро бе променено и обновено българското законодателство по отношение на търговските аспекти на правата върху интелектуалната собственост, така че по отношение на актуалните закони за патенти и авторски права, заедно с предвидените наказания във връзка с нарушаването им, българските закони за интелектуална собственост са адекватни на европейските норми. При влизането си в МТО, България се съгласи да приложи Споразумението за търговските аспекти на правата върху интелектуалната собственост (TRIPS) без междинен преходен период.

Признавайки ролята на информационните технологии за успешното развитие на икономиката и адаптирането й към световните икономически тенденции, България започна подготовка за присъединяване към министерската декларация за търговията с продукти на информационните технологии, приета на първата Министерска конференция на МТО в Сингапур, 1996 г.

Либерализирането на външната търговия, преговорите за благоприятни концесии посредством споразумения за свободна търговия и твърдото спазване на задълженията към МТО прокарват път за по-голямо увеличение на външната търговия с високотехнологични продукти.

1. Инвестиционен климат

Обемът непосредствени чуждестранни инвестиции е комплексен макроикономически показател, който дава обща представа за развитието на икономиката във всяка страна. Чуждестранните инвестиции са не само източник за външно финансиране, но и вид мост към нововъведения, технологии, корпоративна организация и пазари. Те допринасят за създаване на конкурентна среда за местите производители на високотехнологични продукти. Те също така формират пазарната инфраструктура и увеличават обема на износа.

Притокът на външни инвестиции в България спомогна за изграждането на жизнеспособна пазарна икономика и осигури успешното й развитие.Чуждестранните инвестиции в страната за периода 1992 – 1999 г. възлизат на 2,7782 млрд. щ.д. Само през последните три години в България бяха инвестирани 2,0115 млрд. щ.д., или 72,4% от общите чуждестранни инвестиции за осемте години преходен период (след 1992 г.). Значителна част от тези инвестиции идва от приватизацията (1,1415 млрд. щ.д.). По-голяма част обаче идва под формата на инвестиции за основаване на нови предприятия и като допълнителни инвестиции в смесени дружества (1,4897 млрд. щ.д.). Това е положително развитие, тъй като инвестициите от този вид, както и тези по инфраструктурните проекти се очаква да останат най-разпространения вид външни инвестиции в близко бъдеще. 2000 г. се очаква да бъде последната година със значителен приток от приватизационни инвестиции. Ниското ниво на инвестициите на капиталовия пазар (147 млн. щ.д., или едва 5% от общия обем инвестиции) и спадът му през 1999 г. се разглеждат като недостатък.

България има един от най-либералните закони за чуждестранни инвестиции в региона. Законът е приет през 1997 г. и е изменен и допълнен през 1998 г., като създава благоприятен инвестиционен климат в страната. Законът разширява националното обслужване на чуждестранните инвеститори, гарантира компенсации в случай на отчуждаване и позволява репатриране (изнасяне) на доходите. Не съществуват ограничения за размера или обема чуждестранно участие в дружествата и контролно-ограничителни механизми върху чуждестранната валута. Чуждестранни предприятия могат да откриват банкови сметки както в чужда валута, така и в български лева. Чуждестранните дружества, учредени като български корпоративни юридически лица, могат да закупуват и притежават земя за промишлени и селскостопански цели. Законът също така предвижда предимство на международните инструменти, гаранции срещу последващи неблагоприятни промени в законодателството и най-строго спазване на принципа за най-облагодетелствана нация и прилагането на принципа за равноправието, приети по силата на двустранни споразумения за насърчаване и защита на чуждестранните инвестиции. Законът изрично признава интелектуалната собственост и съкровищните бонове като чуждестранна инвестиция.

Част от процеса за насърчаване на чуждестранните инвестиции в България е сключването на споразумения за взаимна защита и насърчаване на инвестициите. Такива споразумения са подписани или са готови за подписване с над 40 страни.

Въпреки всичко, обемът на чуждестранните инвестиции не е достатъчен. Причините за тази ситуация са в нестабилността на региона; бавната приватизация на определени структуроопределящи дружества; недостатъчната степен на развитие на националния капиталов пазар; честите промени в законодателството в следствие на усилията за привеждането му към европейските и международни стандарти; наличието на бюрократични процедури спъващи осъществяването на инвестиционните проекти; ограничената покупателна способност на населението; елементите на нелоялна конкуренция; широкоразпространената корупция и др. Една от основните задачи на правителството за следващата година е намаляването на административните пречки.

• 
  
  Каталог: uploads -> publication
  publication -> Курсови проекти
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
  publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
  publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
  publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
  publication -> Център за икономическо развитие
  publication -> В административното правораздаване целта на концепцията
  
  
  
  Изтегляне 5.27 Mb.
  
  Сподели с приятели: