Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие

Увод

България има опит, оборудване (макар не съвсем модерно) , технологии и работна ръка за следните отрасли на биотехнологиите: ферментационни и фармацевтични биотехнологии (антибиотици и други продукти на ферментационната технология), ензимна технология, неорганични биотехнологии, генно инженерство (растително и микробиологично). Сред тях най-развити са антибиотичната промишленост и неорганичните биотехнологии, а най-обещаващо е генното инженерство.

България има нова система за обучение в областта на биотехнологиите в трите университетски степени (бакалавърска, магистърска и докторска), а така също и два колежа, подготвящи технически кадри за биотехнологиите. Има много изследователски институти и университетски катедри, които по настоящем работят върху много проекти, свързани с биотехнологиите.

Макар биотехнологиите в България да имат огромен потенциал, като цяло те не са развити достатъчно поради остър недостиг на финансови средства.

• Биотехнологии: Какво е това?

• Старите български традиции в биотехнологиите

До 1947 г. повече от 20 000 малки български частни фирми произвеждат и продават вино в България и Европа. Първата голяма фирма за вино (винарска изба) е основана в Сухиндол през 1909. След национализацията (1947) са построени много големи винозаводи в София, Плевен, Русе, Лясковец, Търговище, Преслав, Павликени, Поморие, Бургас, Сливен, Чирпан, Перущица, Асеновград и др. Брането и преработката на грозде се модернизирана и скоро се въвежда и непрекъснатата ферментация. Добивът на вино (спрямо гроздовата суровина) се увеличава от 40-50% при домашното вино до над 73% за виното, получавано по промишлен начин. Винопроизводството е стандартизирано и българските вина стават добре известни на международния пазар. Най-популярни са търговските марки Мискет, Мускат, Каберне, Мавруд, Гъмза, Димят, Кадарка и др.

Пивоварството също е стара промишленост. Първият Бирен картел е основан в София през 1908 г. Той включва 7 бирени фабрики в София, Лом, Пловдив и Шумен. През 1927 г. е основан нов картел (с името Обединени пивоварни) и включва 12 бирени фабрики.

Един от най-старите български ферментационни продукти е “киселото мляко” (неправилно превеждано като “йогурт”. Това е уникален млечен продукт, различен от световно известния йогурт. За разлика от йогурта , българското кисело мляко се прави от две бактерии (Lacobacillus bulgaricus и Streptomyces termophylus) , които живеят в симбиоза. Всеки един от двата микроорганизма произвежда различни биологично активни вещества. Поддържането на тази симбиоза изисква специален млечен състав. Този уникален състав е типичен само за млякото в страни от Балканите. Ето защо, никак не е лесно да се организира стабилно производство на истинско кисело мляко в други страни освен на Балканите. Класическият йогурт е мономикробиологичен продукт. Други традиционни български млечни продукти (типични продукти на ензимната технология) са “бялото сирене” (неправилно превеждано като “сирене фета”) и “кашкавалът” ( жълто сирене).

Първият завод за производство на антибиотици е построен в България (Разград) през 1952-1954, а следващият (в Пещера) през 1959-1960. Те заедно са произвеждали (до 1989) над 25 различни антибиотика и 80% от тяхната продукция е била изнасяна. Приблизително по същото време са открити и няколко спомагателни завода и заводи за фуражна мая.

Първата промишлена инсталация за подземно бактериално промиване е открита в мина “Влайков връх” през 1970.

С цел да задоволи нуждите на българските ферментационни технологии от технологични подобрения, нови технологии и квалифицирани човешки ресурси, много специализирани изследователски институти и катедри към университетите са основани в периода 1950-1960 г. Някои от тях са: Висшият институт за хранително-вкусова промишленост (Пловдив), Научно-изследователски институт по винарство (София), Научно-изследователски институт по винарство (Плевен), Научно-изследователски институт по пивоварство (София), Научно-изследователски институт по млечна промишленост (София) , Научно-изследователски институт за антибиотици

(Разград), Научно-изследователски химико-фармацевтичен институт ( София), т.н.

• Подем на биотехнологиите в България ( 1983-1989)

• 
  Ферментационни технологии
  
• 
  Фармацевтични биотехнологии
  
• 
  Растителни биотехнолотии
  
• 
  Биотехнологии за околната среда
  
• 
  Научна и развойна дейност
  
• 
  Образование
  

• 
  антибиотици за хуманна и ветеринарна медицина;
  
• 
  фуражна мая и морски водорасли;
  
• 
  хлебна мая;
  
• 
  пестициди;
  
• 
  лимонена киселина;
  
• 
  итаконова киселина;
  
• 
  гликонова киселина;
  
• 
  млечна киселина;
  
• 
  лиофилизирана Lactobacillus bulgaricum;
  
• 
  оцет;
  
• 
  етанол;
  
• 
  декстран;
  
• 
  други.
  

• 
  специфични протеини, ензими и хормони;
  
• 
  витамини;
  
• 
  ваксини и антисеруми за хуманната и ветеринарна медицина;
  
• 
  биостимуланти;
  
• 
  биосензори;
  
• 
  други.
  

• 
  пречистването на водата;
  
• 
  очистване на почвата ( биоподобрение);
  
• 
  -звличане чрез промиване ( биометалургия).
  

Таблица 0 Основни звена работещи в областта на биотехнологиите

биотехнологии, София

Научно-изследователски център по био-технологии, София

Научно-изследователси център за био-стимуланти, София

Институт за генно инженерство, Костинброд

Научно-изследователски

институт за анти-биотици, Разград

Научно-изследователски

институт за анти-биотици, Пещера

Секция “Генно инже-нерство”, София

Секция “Хибридоми” , София

Научно-изследователска

група по растително генно инженерство, Пловдив

Център за био-технологии, София

Катедра“Биотехнологии, София

Катедра“Биотехнологии, Пловдив

Катедра “Биотехника”, София

Държавен комитет за

изследвания и технологии

Национален център по биотехнологии

Национален център по биотехнологии

Селскостопанска академия

Фармахим

Фармахим

Институт по имунология при БАН

Пловдивски университет, Факултет по биология

Софийски университет,

Химико-технологичен и металургичен университет, Технически университет

Химико-технологичен и металургичен университет

Висш институт за хранително-вкусова промишленост

Технически университетКоординация на изследванията и приложение на получените по Програмата резултати

Изследователска дейност и производство на собствени или по лиценз биотехнологични продукти

Изследователска дейност и производство на биостимуланти с естествен произход

Извършване на изследователска дейност в областта на растителната генетика и клетъчното инженерство

Научно-развойна дейност в областта на антибиотиците

Извършване на изследователска дейност в областта на антибиотици за ветеринарна медицина

Изследвания в областта на технологиите на рекомбиниращи ДНК

Изследвания върху моноклонни антитела

Изследвания в областта на растителното генно инженерство

Образование и изследвания в областта на биотехнологиите

Образование и изследвания в областта на биотехнологиите

Образование и изследвания в областта на биотехнологиите

Образование и изследвания в областта на биотехниката и биотехнологичното оборудванеМилиони щатски долари са предоставени на горните организации за оборудване, консумативи и обучение на персонала. Над 1500 различни проекта са субсидирани от Програмата в периода 1984-1989 и десетки оригинални технологии са разработени и патентовани в България и чужбина.

С Програмата за развитие на биотехнологиите в България се цели също и създаване на съвременен биотехнологичен парк ( наричан Национален център за високи биотехнологии) в Горни Лозен ( близо до София). НЦВБ се проектира като обединяващ научно-развойната и производствена дейност за високо биотехнологични продукти с 1 500 служители. По финансови причини НЦВБ никога не е изграден.

Образованието в областта на биотехнологиите се огранизира на ниво висше и

следдипломно образование. С цел да отговори на предвижданите потребности от квалифициран персонал в бъдеще се създава специален Център за биотехнологии за обучение по биотехнологии на равнище магистърска степен като междууниверситетско звено между три университета: Софийския университет ( Факултет по биология), Химико-технологичния и металургичен университет (София) и Техническия университет (София). Стартирана е пилотна програма за обучение в този център, съгласно която през първите три години студентите се обучават заедно. След това те се разделят на три потока за по-нататъшно обучение ( две години) в един от трите участващи университета. Накрая те защитават магистърска дипломна работа. Голям брой научни работи са написани в институтите на Българската академия на науките, като Института по молекулярна биология, Института по микробиология, Института по имунология, т.н. В тях също са приети десетки докторанти и университетски асистенти за следдипломно обучение и за докторска степен. Няколко десетки биотехнолози успявват да получат своята магистърска и докторска степен в периода 1984-1990. За съжаление, повечето от тях остават без работа и поради това са принудени да напуснат страната.

Западане на биотехнологиите в България (1989-1997)

Продуктите на българските биотехнологии са предназначени за потребление в страната и на пазарите в страните от бившия Източен блок. Те не отговарят на международно приетите пазарни изисквания и поради това не са подходящи за износ на западните пазари. Ето защо, разпадът на бившия социалистически лагер и на Съветския съюз в частност имат драматичен ефект върху българските биотехнологии. Последните са засегнати също и от резкия преход от контролирана от държавата икономика към икономика на свободния пазар. Липсата на пазар има катастрофален ефект върху българските биотехнологични предприятия.

Най-значителните промени, настъпили в биотехнологите в България след 1989,

са следните:

• 
  Държавният комитет за наука и технологии, Националният център за биотехнологии, образователният Център за биотехнологии и др. са незабавно закрити и биотехнологиите вече не са приоритетна област за българската икономика.
  
• 
  Болям брой малки предприятия рухват, а най-големите ( заводите за антибиотици в Разград и Пещера, заводът за ензими в Ботевград и др. ) ограничават дейността си до състояние на оцеляване.
  
• 
  Много изследователски институти и университети или преустановяват, или рязко намалляват своята научно-развойна дейност.
  
• 
  Стотици специалисти ( магистри и доктори), подготвени в областта на биотехнологиите остават без работа и напускат страната.
  
• 
  Скъпоструващо оборудване за изследователски и промишлени цели е изоставено и е или разграбено, или сериозно повредено.
  

1. Съживяване на биотехнологиите в България (1997-2000)

• Фармацевтични и ферментационни биотехнологии

Списъкът от субстанции включва:

• 
  Тилозин
  
• 
  Апрамицин
  
• 
  Тобрамицин
  
• 
  Сулбактам
  

Понастоящем Балканфарма-Разград натоварва 20-30% от своите технологични мощности. Много от предишните технологии сега са замразени поради нужда от техническо обновление и технологично подобрение, за да отговорят на изискванията на международните пазари.

Научната и развойна дейност в Балканфарма-Разград се извършва в Научно-изследователския институт за антибиотици ( собственост на същата фирма). Тя е концентрирана върху развитието на нови технологии за производството на антибиотици и нови готови форми.

“Биовет” е самостоятелна частна фирма на базата на предишния клон на Фармахим в Пещера. Специализирана е в произовдството на фармацевтични и други продукти за ветиринарнато дело и селското стопанство. Продуктовата гама на Биовет включва и голям брой готови форми, класифицирани в следните пет категории продукти:

• 
  Продукти на Тилозин: Тиловет Т (тилозин тартарат), Тиловет Ф (тилозин фосфат), Тиловет Ф (Тилозин база), Тиловет 10% и 25% ( инжекционни форми на тилозин), Тиловет пулвис, Тиловет форте (тилозин плюс бромхексин), Бромхексотилозин за птици, Бромхексотилозин за свине, др.
  
• 
  Антипаразитни препарати: Булмектин ( съдържащ абамектин), Пандекс
  
• 
  (ивермектин), Абантел, Празимек С и D, др.
  
• 
  Антибактериални: Салинофарм ( салиномецин), Монензин, Юмамицин
  
• 
  ( мадурамицин).
  
• 
  Хранителни добавки: Фармастим ( флавофосфолипол), VAМ-F за свине
  
• 
  ( флавофосфолипол, витамини и минерали), VAM-F за крави и агнета, VAC-22F и др.
  
• 
  Диетични добавки: Биомикс за прасета, риби, птици, зайци, коне, овце и агнета, Витамин C 10% (инжекции), Ентеросан (Lactobacillus bulgaricus и Lactobacillus LAB8).
  

• 
  Химия
  
• 
  Микробиология и биохимия
  
• 
  Анализ
  
• 
  Готови форми
  

“ДеоДан” е малка частна фирма , организирана на базата на бившия Научно-изследователски институт за антиракови антибиотици в София. Нейната дейност включва разработка и производство на:

• 
  Биологичноактивни субстанции и компоненти;
  
• 
  Готови продукти на тази база;
  
• 
  Фармацевтични продукти за хуманна и ветеринарна медицина;
  
• 
  Диетични продукти;
  
• 
  Козметика;
  
• 
  Продукти на здравословното хранене.
  

• 
  Деодан за вътрешно приемане ( препарат с туморонекротизиращо действие);
  
• 
  Деодан крем (при кожни изгаряния, бавно затварящи се рани и варикозни язви, белези от изгаряния и наранявания);
  
• 
  Нощни и дневни козметични кремове, млека и лосиони;
  
• 
  Крем против акне;
  
• 
  Гастрофарм (за лечение на гастрити и язви);
  
• 
  Нормофлор (за нормализиране на чревната флора след продължително лечение с антибиотици );
  
• 
  Йогурт (вид кисело мляко приготвено с щама Lactobacillus tumoronecroticance В51);
  
• 
  Сладолед от соев йогурт ( приготвен с горния щам);
  
• 
  Солакта ( диетична напитка на базата на ферментирало соево мляко).
  

• 
  ваксини;
  
• 
  антисеруми;
  
• 
  кръвни продукти.
  

“Пластхим” е частна фирма на основата на бившия завод за ензимни заготовки в Ботевград. Продуктовата й гама включва следните продукти:

• 
  Ензими
  
• 
  Амилази ( от Bacillus subtilis, Aspergillus orizae и Aspergillus niger);
  
• 
  Протеинази ( алкални протеинази от Bacillus subtilis, неутрални протеинази от Bacillus mesentericus, киселинни протеинази от Aspergillus niger);
  
• 
  Целулази ( ксиланази от Aspergillus niger, цеаза от Т. viridae);
  
• 
  Пектинази ( от Aspergillus niger мацераза от Aspergillus niger);
  
• 
  Липази ( от Rhizopus arrhizus);
  
• 
  Оксиредуктази ( липооксигеназа от Penecillium sp.)
  

• 
  Пивозин ( за пивоварството);
  
• 
  Апрозим ( за текстилната и кожарската промишлености и производството на перилни прерапарати);
  
• 
  Протизин ( хранителна добавка за телета и крави);
  
• 
  Стабилин ( за винарската промишленост);
  
• 
  Целутен ( за текстил и пране);
  
• 
  Авапан ( хлебни добавки).
  
• 
  
  

• 
  Гастрофарм ( за лечение на гастрити и язви);
  
• 
  Нормофлор ( за лечение на колити, диарии, проктити, др.);
  
• 
  Биолакт 65 ( биостимулант подобряващ възстановяването на спортисти);
  
• 
  Витасан Р ( профилактик за артериосклероза);
  
• 
  Фаринголакт ( за лечение тонзилити, ларингити, др.);
  
• 
  Хепатосан ( за лечение на чернодробни заболявания ).
  

Неорганичните биотехнологии и тези за околната среда се занимават с извличането чрез бактерии на тежки метали ( мед, злато, уран, др.) от бедни руди, микробиологично остраняване на някои нежелателни съставки от руди и минерали, биоподобряване ( пречистване на вода и почви с микробиологични методи ), добив на петролни продукти от бедни източници, добив на газ от оборски отпадъци ( биогаз), др.

Следните заводи и спомагателни заводи функционират ( или са функционирали) за:

• 
  Добив на мед чрез бактериално промиване от бедни или небалансирани руди: “Цар Асен”(“Панагюрски медни мини”); “Асарел” (Стара планина), “Медет” (гр.Панагюрище).
  
• 
  Подземно бактериално промиване: Две промишлени инсталации (най-големите в Европа) функционирали между 1970-1999 в мина “Влайков връх”.
  
• 
  Добив на уран чрез бактериално промиване :
  

- Един спомагателен завод в с. Момино.

• 
  Добив на злато чрез бактериално промиване: Два спомагателни завода (1995-1998) в “Панагюрски медни мини”.
  
• 
  Добив на петролни продукти: Един спомагателен завод (1995-1998) в Тюленово.
  
• 
  Биоподобрение:
  

- Една инсталация за причистване на вода, заразена с амоняк.

• 
  Отстраняване на желязо от кварц и каолин: Един спомагателен завод (1984-1987) в мини “Сеново”.
  
• 
  Биоконверсия на отпадъчни материали от минната промишленост: Един спомагателен завод в гр. Панагюрище.
  
• 
  Пречистване на вода: много съвременни водни стопанства, които доставят питейна вода за големите градове.
  

Единствената българска фирма, посветена на приложението на технологията на рекомбиниращи ДНК е “Фармаген”. Това е малка частна компания, притежаваща патенти (включително в Европа), бактерийни щамове и ноу-хау за производството на рекомбиниращи човешки интерферони алфа1 ( hIFN-1) и гама ( hIFN- ), както и няколко фармацевтични продукти на базата на hIFN-. Продуктовата гама на Фармаген включва следните готови форми:

- Гамаферон ( инжекционна форма на гама интерферон);

- Гамаферон, капки за очи ( за лечение на вирусни очни заболявания);

- Фирогел G ( гел за лечение на вирусни кожни заболявания);

- Рибовасан ( гел за лечение на кожни изгаряния и бавно затварящи се рани).

Въпреки че тези заготовки са показали отлични резултати в клинични условия и са разрешени за продажба в България, те не се продават в търговската мрежа, защото Фармагон не притежава никакви производствени мощности и се нуждае от партньори и инвеститори.

4. Научна и развойна дейност в областта на биотехнологиите

Научната и развойна дейност в България се извършва в следните научно-изследователски институти, изброени в Таблица 0.

Таблица 0 Нучно изследователски институти в областта н абиотехнологиите

Област на биотехнологиитеИнститутПредмет на дейностФерментационни, ензимни и фармацевтични биотехнологии

Висш институт за хранително-вкусова промишленост, Пловдив

Научно-изследователски институт за антибиотици (Разград)

Научно-изследователски институт по винарство (София)

Институт по микро-биология (БАН)

Катедра по биотех-нологии (Химико-технологичен университет, София) Изследвания, свързани с вино и пивопроизводството; селекиция на нови щамове маи с подобрени технологични характеристики; идентификация на нови антибиотици; селекция на щамове Streptomyces с подобрена продуктивност на антибиотици; разработка на нови технологии за производство на амино-киселини, витамини и хранителни добавки; изслед-вания на Lactobacillus bulgaricus; изследвания на ензими при млечните, хлебни и други продукти.

Селекция на производители на антибиотици с повишена продуктивност и технологични преимущества, подобрение на технологии за ферментация на Streptomyces и пречистване на антибиотици.

Разработка на нови подходи за стабилизация на вина и нови методи за анализ; разработка на технология за отделянето на биологически активни субстанции от отпадъчни материали ( семена и люспи).

Селекция на бактериални щамове за производство на органични и етерични аминокиселини, изследвания върху протеолитични киселини.

Биосензори; имобилизация на ензими ( ензимни биореактори); биоконверсия на материали от оборски отпадъци

( производство на биогаз). Неорганични биотехнологии и свързани с околната среда Катедра “Инженерингова биоекология”Бактериално извличане на тежки метали от бедни руди; отстраняване на межки метали от руди и минерали; очистване на отпадъчни води до питейна вода; микробиологично отстраняване на H2S от земен газ; детоксификация на селскостопански земи и замърсени с тежки метали; микробиологично почистване на замърсени с масла почви. Генно инженерство

Институт за молекулярна биология (БАН)

Институт за генно инженерство

( Костинброд )

Катедра “Растителна физиология”, Биологичен факултет

(Пловдивски университет)Строителство на реком-бинираща бактерия за производство на биологически активни протеини за медицински цели

(интерферони, калцитонин, антивирусни протеини, др.); изследвания върху подобряването на генното изразяване; стабилизация на бактериални плазмиди; изследвания на връзката структура-функция; разработка на технологии за пречистване на рекомбиниращи продукти и нови фармацевтични продукти.

Лабораторни и практически опити с трансгенни растения

(тютюн, картофи, др.), създадени от Monsanto, Astra Zeneca и др.; трансформация на лозови и други растения със специфични гени.

Проява на чужди гени в култивирани растения ( тютюн, царевица, др.)Биотехника
Катедра ”Биотехника”

( Технически университет, София)Биосензори за регистрация и количествен анализ на дадени биологически активни и важни вещества.

1. Образование в областта на биотехнологиите

• 
  Софийският университет (Факултет по биология): Годишен прием - 30 студенти. Досега всички студенти са завършвали с магистърска степен ( по старата едностепенна система). От 2001 г. те ще завършват с бакалавърска диплома и се очаква около 20% от тях да се включат в следващата магистърска и/или докторска програма.
  
• 
  Химико-технологичният и металургичен университет в София ( Катедра
  
• 
  “Биотехнологии”): Годишен прием - 25 студенти. Статутът им е както на горните.
  
• 
  Висшият институт за хранително-вкусова промишленост в Пловдив ( Катедра “Биотехнологии”): Годишен прием - 35 студенти. Статутът им е както на горните.
  
• 
  Минно-геоложкият университет (Катедра “Инженерингова геоекология”). Подготвя малко магистри и няколко докторанти в областта на неорганичните биотехнологии и тези на околната среда.
  
• 
  Пловдивският университет (Факултет по биология): Подготвя няколко магистри и докторанти в областта на растителното генно инженерство.
  
• 
  Институт за молекулярна биология ( Българска академия на науките): Подготвя докторанти по бактериално и фармацевтично генно инженерство.
  
• 
  Институт по микробиология ( Българска академия на науките ): Подготвя докторанти по ферментационни биотехнологии.
  
• 
  Съществуват също така и два колежа, подготвящи техници за нуждите на българските биотехнологии:
  
• 
  Колеж за биотехнологии ( при Химико-техтнологичния и металургичен университет в София): Годишен прием - 20 студенти;
  
• 
  Колеж по биотехнологии в Разград ( към Университета в Русе): Годишен прием - 20 студенти.
  

1. Интелектуална собственост и законодателство по отношение на биобезопасността

През 1994 г. в България е създаден Комитет по биобезопасност с цел да изработи правила и предпазни мерки при прилагането на методи на генното инженерство и използването на генетично изменени организми ( ГИО) в страната. През февуари 1995 г. Министерството на земеделието създаде Съвет за контролиране използването на ГИО. Тази година ( 2000 г.) бе изработен и внесен в парламента проект на Закон за ГИО. Той е сходен със законите на други европейски страни и касае правилата, лицензирането и санкциите, прилагани при използването и пускането на ГИО. Очаква се Законът за ГИО да бъде приет през следващата година.

Както вече бе споменато, България има стари традиции в някои класически технологии, свързани с биотехнологиите, и те са сред първите, проявили забележителен напредък при свободната пазарна икономика. Най-обещаващи от тях са следните:

• 
  Винарската промишленост;
  
• 
  Пивоварството;
  
• 
  Месобработващата промишленост;
  
• 
  Млекопреработващата промишленост;
  
• 
  Зърнопреработващата промишленост;
  
• 
  Етерично-маслената и парфюмерийна промишленост;
  
• 
  Фармацевтичната промишленост на базата на естествени продукти.
  

1. Заключителни бележки и прогнози

Генното инженерство на биологически активни вещества за лекарствени цели изглежда ще бъде обещаваща област на биотехнологиите. Отичайки, че тези вещества (повечето от които хормони, имуномодуланти, фактори на растеж и регулатори, т.н.) са надарени с висока биологична активност, тяхното производство изисква по-скоро съвременни спомагателни заводи, отколкото истински големи заводи. Те са печеливши, тъй като както самите те, така и техните завършени ( готови ) форми са все още малко скъпи. Международният пазар за тази категория продукти се оценява на няколко стотици милиарда щатски долара през следващите няколко години. Генното инженерство обаче изисква образовани и висококвалифицирани хора. Както вече бе споменато, такива специалисти има в страната и продължават да се подготвят в българските университети и научни институти. Основното съображение в полза на развитието на такива високи биотехнологии в България е ниската цена на квалифицирания труд и евтините клинични изпитания в страната. Според прогнозите тази ситуация ще остане почти непроменена през следващите няколко години.

1. 
   
   Каталог: uploads -> publication
   publication -> Курсови проекти
   publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
   publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
   publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
   publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
   publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
   publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
   publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
   publication -> Център за икономическо развитие
   publication -> В административното правораздаване целта на концепцията
   
   
   
   Изтегляне 5.27 Mb.
   
   Сподели с приятели: