Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
Изтегляне 5.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Разработка на макроикономическа рамка за технологично развитие на България ”.
- Силно високотехнологичен производствени отраслова група
- Средно-високотехнологични производствени отраслови групи
- Високотехнологични услуги
Методологичен подходАнализът е разработва по проект “Макроикономическа рамка за технологичното развитие на България’ за да очертае основните тенденции на технологичното развитие на България през последните години. Проектът се изпълнява в съответствие с рамкова спогодба между правителството на Република България и правителството на Федерална Република Германия. Страна по проекта от България е Министерство на икономиката, а от Федерална Република Германия Германското дружество за техническо сътрудничество. Настоящата разработка покрива информационните нужди на проекта и е ключов етап към постигане на основната цел на проекта:”Разработка на макроикономическа рамка за технологично развитие на България”. Поради тази причина от нея не се очаква да има формата на перфектно печатно издание. Материалите са представени във формата в която са написани от съответните автори без да се прави пълно стилово хармонизиране на цялото изследване. Основните достижения са в представените анализи и информация. Авторският колектив се състой от утвърдени експерти в съответната област, като методологията на анализа и голяма част от анализите са разработени от Центъра за икономическо развитие с консултантската помощ и съдействие на Фраунхофер сервисес, Берлин. Целта на настоящия анализ е да очертае основните тенденции наблюдавани в технологичните отрасли на българската икономика през последните 3-4 години, като успоредно с това се прави и сравнителен анализ с индикаторите и факторите характерни за Германия, ЕС и някои страни кандидат членки за ЕС. При изследването е следван подход, който да произведе практически ориентирани резултати и да структурира изложението по такъв начин, че то да обхване, колкото е възможно повече фактори влияещи върху технологичното развитие на България. Анализът е построен на базата на т. н. SWOT (Strengths, Weaknesses, Opportunities and Threats) метод, което в буквален превод значи (силни страни, слаби страни, възможности и заплахи). Обикновено силните и слабите страни се свързват с характеристиките на вътрешната за отраслите среда (например технологично ниво на самия отрасъл, наличие на квалифицирани специалисти и др.), а възможностите и заплахите с обкръжаващата среда (напр. наличие на модерна инфраструктура, качество на образователната система и др.). Когато изследването се прави на ниво отрасли и отраслови групи е много трудно да се определи границата между вътрешната и обкръжаващата среда, тъй че е възможно различно третиране и преливане между силните страни и възможностите и между слабите страни и заплахите. За да се избегне един такъв чисто теоретичен спор, който не предмет на настоящия анализ, на много места в текста е следван един по-практичен подход и вместо за силните страни, възможностите, слабите страни и заплахи се говори за достижения и проблеми. В голямата си част информацията и данните използвани в анализа са получени от много надеждни и достоверни източници като: НСИ, Евростат, ЕС, ОИСР, Световен икономически форум Давос и др.. Една голяма част от информацията е структурирана и обработена от Националния статистически институт и Центъра за икономическо развитие специално за този анализ и до този момент не е била публикувана и анализирана. Използването на такива източници крие и някои слабости като например липса на окончателни данни за 1999 и 2000 година за определени индикатори, но има и определени предимства като възможност за международни сравнения и построяване на устойчиви динамични редове. Информацията е най пълна за периода 1996 - 1998 година, като там където е възможно се дават и данни за 2000 г.. Поради физическа невъзможност в рамките на два - три месеца да бъдат анализирани всички отрасли на промишлеността и услугите анализа е фокусиран върху т. н. високотехнологични отрасли. Изборът на високотехнологичните отрасли се базира на 2-цифрено ниво на NACE (NACE е статистическата класификация на икономическите дейности на Европейският съюз) приведена към НОК (НОК е националната отраслова класификация възприета от Националния статистически институт). Силно високотехнологичните и средно технологичните сектори на индустрията са взети от последната класификация на ОИСР без да се правят изследвания за интензитета по отношение на НИРД за тези сектори в България. Изборът на високотехнологични сектори на услугите е направен на база на техните връзки с високотехнологичните индустрии. По-този начин се постига пълен синхрон и сравнимост на данните между настоящия анализ и изследванията на Евростат и ОИСР. Високотехнологичните отрасли са групирани в следните отраслови групи: Силно високотехнологичен производствени отраслова група:
Средно-високотехнологични производствени отраслови групи:
Високотехнологични услуги:
Световната практика доказва че това са отраслите, които развиват в най-голяма степен НИРД и са основен генератор на устойчив икономически растеж. В допълнение на тези отраслови групи е направен анализ на четири перспективни и структуроопределящи сектора, където анализите се базират на експертни оценки и на по-широк кръг от информационни източници. Тези сектори не са изцяло съпоставими с методологията и отрасловата класификация, използвана от статистиката. В някои от скучайте, например при биотехнологиите и автоматизациите, т. н. сектори включват дейности от различни отрасли и отраслови групи.
|