Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие

Увод

Развитието на автоматизацията определя и нови зависимости между разходите за труд и капитал в производствените функции, тясно е свързана със заетостта, качеството, цените, пазарите, конкурентноспособността и други икономически фактори и от технически проблем се превръща във фактор, засягащ всички страни на технологичното, икономическото и социалното развитие.

Настоящият секторен анализ е насочен основно към автоматизацията в индустриалния сектор. Автоматизацията на процесите в обслужващата сфера е свързана изключително с обработка на икономическа информация, осъществявана на базата на съвременна компютърна техника и съответно програмно осигуряване, които са основни обекти на анализ в секторите микроелектроника и софтуер.

Обект на индустриалната автоматизация са различни по своя характер технологични и производствени процеси ( непрекъснати, дискретни, разсредоточени ), които се реализират във всички отрасли на стопанството. Автоматизацията е свързана с използването на разнообразни технически и програмни средства и устройства от една страна и от разработване и комплектация на системи за автоматизация от друга.

Производството на технически средства и устройства е обособено в отделен производствен отрасъл ( сектор ), докато изграждането на автоматизирани системи е типична инженерингова дейност, включваща проектиране, комплектоване, доставка, монтаж, сервиз, обучение. Тези съображения наложиха да оформим настоящия анализ в два основни раздела:

• 
  Уреди и средства за автоматизация;
  
• 
  Системи за индустриална автоматизация.
  

Реализирането на мероприятията по автоматизация има следните основни задачи:

• 
  - Подобряване на управлението на производството
  
• 
  - Подобряване на качеството;
  
• 
  - Увеличаване обема на производството;
  
• 
  - Икономия на материали, суровини и енергия;
  
• 
  - Икономия на работна сила;
  
• 
  -Увеличаване на сигурността и надеждността на оборудването, отстраняване на вредния физически тежък и еднообразен труд, облекчаване на умствения труд и увеличаване на неговата ефективност.
  

1. Уреди и средства за автоматизация

2. Потребности. Характеристика на българския пазар

Таблица 0 Относителен дял на измерваните параметри при автоматизация на непрекъснати технологични процеси ( % )

ПараметърОтн. дялпо отношение на:Точки на измерванеРазходиТемпература 45,05,0Налягане25,013,0Разход13,034,0Ниво10,012,0Влажност0,30,1Вискозитет0,22,5Честота на въртене12,00,2Аналитични прибори3,032,0Други1,51,2Общо100,0100,0Данните от таблицата показват, че най-големи потребности ( като бройки номенклатура ) има от уреди и технически средства за контрол и измерване на температура, но поради сравнително простото им устройство те заемат малка част от общите разходи за изграждане на системи за автоматизация. Тези прибори се произвеждат с малка добавена стойност и се определят като “нискостойностна автоматизация”. В аналитичните прибори ( около 30% от разходите ) е вградено значително ноу-хау.

Следващата Таблица 0 дава експертна представа за потребностите от основните номенклатурни видове уреди и средства за автоматизация.

Таблица 0 Структура на основните видове уреди и средства за автоматизация в предприятия с непрекъснат производствен процес

Уреди и средства за автоматизацияОтносителен дял в общата стойност (%)Уреди и средства за получаване на информация

( сензори, преобразуватели, датчици )

Уреди и средства за преобразуване, съхранение и обработка на информация ( регулатори, изчислителни елементи, контролери, индустриални компютри, средства за визуализация и др. )

Уреди и средства за използване на информацията

( изпълнителни и регулиращи органи )

Спомагателни елементи

( захранващи блокове, панели, табла, кабели )40,0

30,0

15,0

Горните стойности са осреднени, а конкретните им величини зависят от функциите и структурите на системите за автоматизация, в които те участват.

Сравнително по-ограничени по отношение на обема и номенклатурата са потребностите на предприятията с дискретни производствени процеси ( машиностроене, лека промишленост и др. ), където автоматизацията на производството се осъществява основно чрез въвеждане на машини и линии с висока степен на автоматизация, роботизирани системи, гъвкави системи за автоматизация и др.

Общият спад на промишленото производство в България след 1990г., който засегна в голяма степен химията, черната металургия и други отрасли с непрекъснато производство се отрази неблагоприятно върху обема на българския пазар на технически средства и уреди. Потребностите от тях намаляха значително, което от своя страна, както и загубата на някои традиционни външни пазари, се отрази чувствително на производството. Предприятията на бившето стопанско обединение “ПРИБОРОСТРОЕНЕ” в Русе, Копривщица, Петрич, Монтана, Кнежа и др. значително намалиха своето производство. В резултат на това общият обем на производството на уреди и средства за автоматизация спадна до 1992г. около три пъти, като през следващите няколко години продължи бавно да намалява ( Таблица 0).

Таблица 0 Производство на уреди и средства за автоматизация

Година1990199119921993199419951996199719981999Индекс100583638373031191828Източник: НСИ

В резултат на ръста на общата промишлена продукция на някои отрасли през 1999г. се отчита ръст на производството. По-значителен потребител на уреди и средства за атоматизация е енергетиката както за реконструкцията и модернизацията на съществуващите мощности, така и за изграждане на нови.

Екологичните проекти, в т.ч. и тези, свързани с енергоспестяващи технологии предполагат увеличаването на потребностите на уреди и средства за измерване, контрол и регулиране на топлинна и електрическа енергия, в т.ч. газ, вода и други ресурси.

Сега общият обем на вътрешния пазар експертно се оценява на около 10-12 млн. USD, като не се очаква чувствителното му нарастване през следващите няколко години, въпреки положителните тенденции в тази посока ( в световен мащаб увеличението на производството в сектора е около 20% годишно ).

Перспективите за развитие на износа не са големи, тъй като практически всички промишлени страни произвеждат такива средства и задоволяват основната част от своите потребности. По-големи възможности в това отношение дава износът на машини, линии и комплектни обекти, в които се вграждат уреди и технически средства за автоматизация.

• Производители на технически средства

Наред с това свои представителства у нас имат и много фирми, които са водещи в производството на технически средства: СИМЕНС, ФЕСТО, ХАНИУЕЛ, ХАРТМАН и БРАУН, ФИШЕР-ПОРТЪР, ШНАЙДЕР, БРАУН-БОВЕРИ и др. Това прави пазара твърде конкурентен.

• Продукти

Произвежданите уреди и средства са изпитани в акредитирани лаборатории по отношение на функционални характеристики, електробезопасност и др., но не се провеждат всички изискуеми от европейските норми изпитания - например тези за електромагнитна съвместимост.

Водещите фирми в сектора ( ДЕЛТА ИНСТРЕМЕНТ, УНИСИСТ, КОМЕКО и др. ) са сертифицирани по ISO 9000.

Техническите характеристики на произвежданите уреди и средства отговарят на основните изисквания на европейските потребители. Не се разработват и произвеждат уреди и средства, основани на нови физически принципи, отговарящи на съвременните тенденции, например датчици с повишена интелигентност, прибори за измерване на комплексни параметри и др. Основната част от произвежданите изделия се реализира на вътрешния пазар. Наред с българските промишлени предприятия между потребителите са и редица чужди фирми, които ги използват за комплектоване на внедряваните от тях системи за автоматизация.

Голяма част от фирмите освен производство, реализират и внос на технически средства, най-често от водещи европейски и световни производители, между които са СИМЕНС, ИМТ, СЕНСОРАТ - ГФР, СЕНСОТЕК - САЩ, ВАФ - Холандия и др. Много от българските производители имат статут на изключителни представители или дистрибутори за България на тези фирми.

Само някои от производителите ( ДЕЛТА ИНСТРУМЕНТ, КОМЕКО ) осъществяват износ на част от продукцията си в страни като Испания, Португалия, Румъния, Украйна, Македония и др.

• Производство

Положителна стъпка в тази насока е изграденото производствено предприятие на ДАНФОС за производство на термостати, предприятието ЕПИК в Ботевград за производство на сензори и автомобилна електроника и др., изградени от чуждестранни инвеститори.

Производителността на труда ( около 30 хил.лв на 1 лице годишно ) е около 10 пъти по-ниска от тази в развитите европейски страни. Това определя ниска конкурентноспособност на сектора.

• Иновационен потенциал. Технологични и пазарни стратегии.

• 
  Кадри
  

• 
  Ноу-хау
  

• 
  Материално-техническа база
  

• 
  Финансиране
  

Фирмите в сектора разчитат на пазарна стратегия, основана на “ниска стойност”, основно в резултат на сравнително ниско заплащане на труда, бърза доставка и добър сервиз.

Не се очаква усилване на конкурентната мощ на фирмите от увеличаване мащаба на производството в близките 1-2 години поради несигурност в пазарите и в резултат на това чувство за висок риск от евентуални инвестиции.

Технологичната стратегия³¹ по отношение на продуктите е догонваща. Това се определя от липсата на изследвания в тази област и на инфраструктура, даваща възможности за продуктова диференциация.

По-успешна стратегия би била свързаната с търсенето на технологични ниши ( фокуси ) в отрасли, в които можем да имаме конкурентни предимства ( биотехнологии, зелено инженерство, екология и др. ), свързани с по-развити “клъстери” и такива на основата на международно сътрудничество.

• Обща оценка на сектора

1. Изградени са действащи малки и средни частни фирми, които произвеждат сравнително широка номенклатура от уреди и технически средства за автоматизация с добро качество.

2. В страната функционират представителства на световно известни фирми - производители на уреди, средства и системи за автоматизация. Това определя българския пазар като отворен и с висока степен на конкуренция.

3. Преодолян е спадът в производството и от 1999г. е отбелязан ръст на обемите на произвежданите уреди и средства за автоматизация.

4. Налице са високо квалифицирани специалисти с висше и средно специално образование, които са ангажирани в сектора. Има сравнително добра образователна система, която произвежда такива кадри.

5. Съществуват някои свързани производства ( производство на печатни платки, мощности за механична обработка на метали и пластмаса и др. ), които са кооперирани с уредостроителите и увеличават техния производствен капацитет, гъвкавост и бързина.

6. Една част от фирмите са разположени в технологични центрове и паркове, което се отразява благоприятно на тяхното функциониране.

7. Фирмите разполагат с богата информация, водещи са в използването на компютърна техника в процеса на проектирането и управлението, използват Интернет мрежата.

• 
  Секторът се характеризира с ниска производителност и конкурентноспособност.
  
• 
  Българските фирми разполагат с технологии на продукта и производството, които осигуряват “ниска стойност”. Няма продукти с отличаващи се от конкурентните продукти качества, които да осигуряват голяма добавена стойност.
  
• 
  Липсват приложни изследвания, не се закупуват лицензи, които да осигурят обновяване на номенклатурата с уреди и средства за автоматизация с принципно нови технически характеристики.
  
• 
  4Продукцията на българските фирми се реализира основно на българския пазар, който е ограничен и не може да гарантира оптимални мащаби на производството.
  
• 
  Предприятията произвеждат дребносерийна продукция и не разполагат със съвременна техническа база за изследване, производство и изпитания. Не се инвестира в технологично оборудване за осигуряване на производство в оптимални серии.
  

• 
  Стратегията на “ниската стойност” може да има бъдеще още няколко години. Ниското заплащане на труда не може да се разглежда като конкурентно предимство за дълъг период от време, особено в тази технологична област. Ако стратегията на водещите фирми не се промени, фалитът на фирмите, особено като се има предвид тяхната големина, е неизбежен.
  
• 
  Ако своевременно не се изградят лаборатории за изпитване качеството на продукцията (особено за електромагнитна съвместимост ), произвежданите български уреди и средства трудно ще се експортират на европейски пазар.
  
• 
  Свиването на производството и големината на фирмите няма да позволи да се възпроизвеждат качествени специалисти в тази област.
  

• 
  Очаквано увеличение на производството и услугите в енергетиката, битовото топло-, електро- и водо- снабдяване, туризма, екологията, хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, увеличаването на експорта на мошиностроителна продукция и комплектни обекти, изграждането на инфраструктурни обекти ще увеличи пазара за уреди, средства и системи за автоматизация.
  
• 
  Разработката и финансирането на национални междусекторни програми може да стимулира изследването, разработката и производството на специфични високо стойностни уреди и средства за автоматизация за биотехнологиите, екологията, здравеопазването и други технологични отрасли.
  
• 
  Развитието на мрежа от технологични инкубаторни центрове ще стимулира създаването на нови фирми в сектора и ще спомогне за разкриване на локални, регионални потребности.
  

• Системи за индустриална автоматизация

• Потребители. Характеристика на българския пазар

Таблица 0 Разходи за автоматизация в отраслите на икономиката

Енергетика

Металургия ( черна, цветна )

Циментова промишленост

Целулозно-хартиена промишленост

Лека промишленост

Хранително-вкусова промишленост

Стъкларска промишленост25,0

20,0

17,0

15,0

10,0

• 
  Първо ниво - управление на отделни процеси, машини и съоръжения;
  
• 
  Второ ниво - оперативно управление на производството, координиране, оптимизация ( SCADA-системи );
  
• 
  Трето ниво - управление на предприятието като цяло ( планиране, финансова дейност, кадри, снабдяване, реализация на продукцията ).
  

Като най-големи в момента могат да се оценят потребностите от системи за автоматизацията в енергетиката, която се развива със сравнително устойчиви темпове и където по редица причини инвестициите сега са най-големи. Извършва се модернизация в циментовите заводи, в някои химически предприятия ( Солвей - Соди - Девня ) и др.

Очакваният ръст на инвестициите ще бъде свързан и с ръст на потребностите от системи за автоматизация.

В машиностроителните предприятия автоматизацията се осъществява чрез въвеждане на машини и линии с висока степен на автоматизация, гъвкави производствени системи, роботизирани участъци и др. Поради липса на конкурентни продукти и пазари обемите на производство са минимални, което ограничава силно потребностите от системи за автоматизация.

Нарастват потребностите от системи за автоматизация на процесите на разпределение на енергийни ресурси ( електро- и топло- енергия, газоразпределение, водоснабдяване, управление на транспортни системи, градски транспорт, метро, аерогари, магистрали и др. ).

Експорт на промишлени системи може да се очаква само при износ на комплектни обекти или чрез участие на български фирми в изграждане на обекти в чужбина като подизпълнители.

• Фирми на българския пазар

Сега в Каталога на електронните фирми в България³² фигурират 35 български фирми, работещи в областта на автоматизацията, като някои от тях са посочени в Таблица 0. Основната част от фирмите ( 20 броя ) са разположени териториално в гр. София, а останалите в някои от промишлените центрове ( Пловдив-3, Стара Загора - 5, Хасково - 2, Русе- 2, Бургас - 1 и др.).

Като по-значими фирми могат да се посочат:

• 
  СТАРТ ИНЖЕНЕРИНГ- работи основно в областта на топлоенергетиката. Има много добри контакти със специалисти от Химико-технологичния университет, както и с фирма МИКОНТ по внедряване на микропроцесорни системи МИК. Има производствени връзки и с водещи западни фирми ( напр. СИМЕНС ).
  
• 
  СИКОНТ - работи основно в областта на химията, черната и цветната металургия, енергетиката и др., като е внедрила над 40 системи. Има дългогодишни производствени връзки с фирма СИМЕНС.
  
• 
  ПОЙНТ-Л - има ноу-хау за изграждане на разпределени системи за автоматизация от 4-то поколение, както и патент за безконтактно отчитане на положението на изпълнителните механизми.
  
• 
  САТ - работи основно в циментовата и стъкларската промишленост.
  
• 
  ТЕЛЕКОНТРОЛ, ДИСИ - работят в областта на автоматизация на транспортни системи ( метро, електроразпределение и др. ).
  

Някои от фирмите произвеждат в единични бройки и малки серии специфични технически средства за нуждите на внедряваните от тях системи.

Наред с тях на пазара присъстват и чужди фирми, много от които имат лидерски позиции на европейския и световния пазар в областта на автоматизацията (СИМЕНС, ФЕСТО, ФОКСБОРО, ХАНИУЕЛ, ШНАЙДЕР и др.). Те разполагат със значително по-големи финансови възможности и материална база от българските фирми. Разработваните от тях системи в различни отрасли ( вж. Таблица 0 ) се изграждат на основата на произвеждани от тях технически средства и комплексни устройства. В редица проекти те използват български фирми като подизпълнители на отделни части или доставят необходимите им технически средства, когато те са главни изпълнители.

В областта на дискретните процеси съществуват отделни предприятия, които произвеждат автоматизирани машни и линии за нуждите на хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост ( пълначни, дозиращи, етикиращи машини ). Тези предприятия по принцип не се причисляват към сектора автоматизация. Необходимите им технически средства за комплектоване на произвежданите от тях машини те доставят в по-голямата част от специализираните фирми.

За нуждите на машиностроенето се внедряват програмни продукти ( предимно вносни ) за реализиране на системи от типа CAD-CAM. Това се извършва от специализирани фирми, които освен внедряване осъществяват и адаптиране на продуктите към конкретните производствени условния.

• Иновационен потенциал. Технологични и пазарни стратегии

• 
  Кадри
  

• 
  Ноу-хау
  

• 
  Материално-техническа база
  

• 
  Финансови средства
  

Основната стратегия на фирмите е свързана с осъществяването на тясно технологично и производствено коопериране с водещи фирми.

1. Обща оценка на сектора

• 
  На българския пазар функционират български и чуждестранни фирми, които формират високо конкурентен пазар.
  
• 
  Редица български фирми имат добър имидж и утвърдени пазарни позиции на основа на реализираните от тях системи и предоставяни допълнителни услуги.
  
• 
  Редица български фирми са сертифицирани по ISO 9000, съществуват кооперативни връзки с университети и чужди фирми, което осигурява високо качество на услугите.
  
• 
  Налице са високо квалифицирани кадри с голям професионален опит, както и развита за подготовката им система.
  

• 
  Българският пазар е силно ограничен. Ограничени са и възможностите за работа на външни пазари.
  
• 
  Българските фирми нямат финансови възможности за участие в търгове за значими обществени поръчки.
  
• 
  Не се извършва изследователска и развойна дейност.
  

• 
  Разширяване на българския пазар, обусловено от висок и стабилен икономически растеж.
  
• 
  Разкриване на нови пазарни сегменти, свързани с конкурентни технологии и продукти ( биотехнологии, екология и др. ).
  
• 
  Поява на нови потребности, определени от развитието на съвременна инфраструктура.
  
• 
  Широко навлизане на информационни технологии в изследването и проектирането, сервиза, договарянето и др.
  

• 
  Загуба на пазари от ликвидирането на големи предприятия и производствени мощности - обекти за автоматизация.
  
• 
  Чуждите инвеститори в редица случаи предпочитат да използват услугите на фирми, с които имат отдавна установени контакти.
  

• Общи проблеми на сектора “Автоматизация”.

• Човешки ресурси. Възможност на образованието да генерира нови кадри.

Данните в Таблица 0 показват, че в сектора продължават да работят голям брой научни работници ( научни сътрудници, доктори на науките, професори, доценти, асистенти, основно във ВУЗ и БАН ).

Таблица 0 Научни работници в сектор “Автоматизация”

1. 
   Научни работници1994г.1996г.1997г.1998г.Автоматика, изчислителна техника и системи за управление
   

в това число:

- в предприятия

- в държавния сектор

- във ВУЗ

2. 
   Електроника и електронна техника
   

в това число:

-в предприятия

- в държавния сектор

- във ВУЗ
882
154

240

1 081
122

468

490
572

116

396

146

262

107

Специалисти за нуждите на сектора се подготвят основно в Технически университет - София, където са застъпени най-широк кръг от специалности, свързани с индустриалната автоматизация във всички отрасли и на всички нива, ХМТУ - София, Техническите университети - Варна, Русе и Габрово и др.

Всяка година завършват около 250 специалисти по автоматика и автоматизация, електронна и изчислителна техника и др., които напълно задоволяват нуждите на сектора.

Специалисти със средно специално образование се подготвят основно в техникумите по електротехника и електроника ( 26 броя ) и частично в някои техникуми по машиностроене и уредостроене.

В перспектива специалистите с висше и средно образование ще удовлетворяват потребностите на сектора.

1. Връзки с ВУЗ и БАН

Значителен научен потенциал има и в БАН, къдете съществуващият по-рано Институт по техническа кибернетика и роботика ( ИТКР ) беше реорганизиран в 4 самостоятелни научни звена, в които работят повече от 250 специалисти, много от които с висока квалификационна степен.

Дейността на тези институти не е свързана с практически проблеми в сектора, с изключение на решаването на някои отделни задачи. Този потенциал би могъл да се използва по-ефективно чрез възлагане на държавни поръчки, свързани с нуждите на индустрията.

Според някои проучвания основната пречка за по-тесни контакти между фирмите в сектора и научните кадри във ВУЗ и БАН е липсата на финансови средства. Изненадващо около 50% от анкетираните фирми смятат, че такива връзки нямат съществено влияние върху иновационните процеси.

1. Малки и средни предприятия в сектора

Опитът в България от функционирането на иновационни технологични центрове (БИЦ-ИЗОТ, ИПМТ, ЦНИКА) показва, че голяма част от фирмите в тях са от разглеждания сектор. Опитът на Германия потвърждава това заключение.

Инструментът “технологични центрове и паркове” може да съдейства за подпомагането на създаването на нови фирми в сектора и техния растеж, за трансфера на технологии и за ускоряване на регионалното развитие.

1. Предложения

1. Държавната стратегия и политика в тази област да се осъществява на основата на дългосрочната Национална програма за изследване и технологично развитие, като в отделните секторни програми се включат задачи по създаване на технически и програмни средства и системи за автоматизация, с оглед получаване на сенергичен ефект.

2. За ускоряване на технологичното развитие, в т.ч. и на разглеждания сектор:

• 
  Да се увеличат средствата в държавния бюджет за наука и технологични изследвания, които основно да се използват за финансиране на задачите от националната програма;
  
• 
  Да се освободят от мита и такси вносът на научна апаратура и вносът на апаратура за реализиране на българско участие в международни проекти и програми;
  
• 
  Да се намалят сроковете за амортизация на изчислителната техника, софтуера, научната и изследователската апаратура, високо технологичното оборудване, в т.ч. уредите, средствата и системите за автоматизация.
  

4. Да се стимулира изграждането на регионално разпределена мрежа от технологични центрове и паркове, както и създаването на сдружение на технологичните центрове и паркове.

5. С оглед на развиването на приложно насочени изследвания за подпомагане на технологично ориентираните фирми и производства да се изгради мрежа с използване на модела и опита на Дружество ФРАУНХОФЕР - Германия.

6. Планирането и управлението на процесите в сектора изисква събирането и обработването на специализирана информация от НСИ и други организации, с каквато сега не се разполага.

Таблица 0 Производители и вносители на уреди и технически средства за автоматизация

№ФИРМАСедалищеПредмет на дейност1АЛФАТЕХСт.ЗагораВнос на техн. средства: датчици за температура, ниво, налягане, изп.механизми2ДЕЛТА ИНСТР.СофияПроизводство на датчици, преобразователи, регулатори за температура, налягане, ниво, концентрация и др.;внос и износ на техн.ср.3КОМЕКОПловдивПроизводство и внос на широка гама от датчици, преобразователи, контролери.4МИКРОСИСТПловдивПроизводство на сензори, трансмитери, pH-метри и др.5ПРИБОРКопривщицаПроизводство на термосензори, регулатори за температура и ниво.6СТС-ХОЛДИНГ ГРУПГабровоПроизводство на индуктивни, капацитивни и оптични датчици.7УНИКОМ МИКРОСИСТЕМИСофияПроизводство и внос на технически средства за разпределени системи за управление.8УНИСИСТСофияПроизводство на технически средства за измерване на разход, термопреобразователи, регистриращи уреди, регулатори и др.Таблица 0 Български фирми за ситеми за автоматизация

№ФИРМАСедалищеОбласт на дейност1АКВАСИСТСофияПречиствателни станции, енергопотребление.2АСИ-ИнженерингСофияВодоснабдяване и водоразпределение, хранително-вкусова промишленост.3ВЕРЕЯ ЕлектрониксСт. ЗагораХранително-вкусова промишленост,

машиностроене.4ВЕРКОНСт. ЗагораТекстилна промишленост,

фуражна промишленост.5ИЗОМАТИК КОМПЛЕКТПловдивЕнергетика.6МЕГА ИнженерингХасковоХранително-вкусова промишленост,

климатични системи.7МИКОНТСофияЕнергетика, нефтохимия.8СБМ - 2ХасковоХранително-вкусова промишленост,