Приложение 7 Обзор на българската данъчна система

Приложение 7 Обзор на българската данъчна система

Българската данъчна система до голяма степен е в крак с европейските стандарти. С данъци се облагат дохода - на физическите лица и на фирмите, потреблението и собствеността.

Някои от основните принципи на българския данъчен режим са: неутралност ( липса на данъчни изключения или облекчения ) , годишно облагане на дохода и собствеността, самооблагане ( всеки данъкоплатец сам декларира своето задължение пред държавата) и тенденция към намаляване на разликата в данъчните ставки.

От началото на икономическите реформи в България, данъчното законодателство беше променяно многократно във връзка с краткосрочни, главно фискални причини. Поради общата макроикономическа стабилност в последните години данъчните закони са коригирани в съответствие с новите условия и с цел постигане на главната цел на фискалната политика - устойчиво икономическо развитие.

1. Корпоративно подоходно облагане

2. Облагаем доход

Като необлагаем се определя следният корпоративен доход:

• 
  Печалби на търговските фирми, разпределени под формата на нови дялове и акции в търговските фирми, а също и печалбите, разпределени във формата на увеличение на стойността на съществуващите дялове и акции;
  
• 
  Разпределена печалба чрез която е увеличен капитала на предприятието с нови дялове и акции или капиталът е бил увеличен в резултат на увеличаване стойността на съществуващите дялове и акции.
  

• Особени данъчни режими

С 15% окончателен данък при източника се облагат печалбите на чуждестранни лица, получени от продажбата на дялове и акции на български фирми, недвижима собственост и финансови активи. С данък се облага разликата между продажната цена и балансовата стойност на активите. Местните лица включват такива печалби в своя облагаем доход.

• 
  инвестицията е направена под формата на придобиване, модернизация или реконструкция на дълготрайни материални активи ( сгради, оборудване, предаватели, електропроводи и телекомуникационни линии) и
  
• 
  средствата за тази инвестиция са получени чрез вноски от страна на акционерите за придобиване на нови акции.
  

• 
  Дивиденти и ликвидационни дялове;
  
• 
  Лихви, включително по договори за финансов лизинг;
  
• 
  Капиталова печалба от продажбата на недвижима собственост, дялове от капитала на дружества с ограничена отговорност, ценни книжа и финансови активи;
  

• 
  20% за машини, производствено оборудване, компютри и програмни продукти;
  
• 
  15% за всички амортизируеми активи, в случаите когато не са предвидени специални норми;
  
• 
  8% за моторни превозни средства ( без автомобили);
  
• 
  4% за сгради, съоръжения, инсталации, електропроводи и телекомуникационни линии.
  

Българският данък върху доходите на физическите лица се основава на принципа на местоживеенето. Местните лица се облагат за техния доход получен и в чужбина, докато чуждестранните лица се облагат върху дохода с произход в България. Местните лица, ако вече са обложени с данък в чужбина могат да получат обратно данъка, платен за доход, получен в другата страна до размера на тяхното задължение по българското законодателство.

Данъкът върху доходите на физическите лица е твърде неутрален – без или с малко данъчни облекчения.

Той се основава на годишно изчисление на получения брутен доход. Спрямо лицата на трудов договор се прилагат месечни авансови плащания и 15 % авансови вноски за всички други при надхвърляне на необлагаемото ниво.

Облагаемият брутен доход включва доход, получен от трудови възнаграждения, от дейности като едноличен собственик, занаятчийство, услуги, хонорари от свободни професии, авторски възнаграждения, доходи от наем и други доходи , които не са изрично упоменати като “необлагаем доход”. Необлагаемите даходи са: пенсии, стипендии, лихви от банкови депозити и държавни ценни книжа, дивиденти, които са обложени при източника и доход от наследство (обаче се дължи местен данък върху наследство).

1. Облагаем доход

• 
  Доходът по трудови договори подлежи на данък върху трудовото възнаграждение. Той се прилага съгласно прогресивна скала с максимален размер от 40% (виж “Промени в съществуващия данъчен режим”), събиран върху месечния облагаем доход, надхвърлящ 1 400 лева. Данъкът върху дохода от трудови договори се удържа от работодателя при изплащането на възнаграждението;
  
• 
  Доход по нетрудови договори подлежи на облагане, прилагайки годишна прогресивна скала с необлагаем минимум от 960 лева. Облагаемата сума се намалява с определени поцент разходи, признати от закона. За получателите на такъв доход се изисква авансово удържане на данъка. Авансовото удържане се извършва от платеца на дохода, ако той е юридическо лице.
  
• 
  Удържа се 15% данък при изплащането на дивиденти, лихви, наеми, хонорари, капиталови печалби и възнаграждения за технически услуги,изплатени от местни юридически лица на чуждестранни физически лица.
  

• 
  Изплатени лихви – 20%;
  
• 
  Изплащане на хонорари и възнаграждения за технически услуги – удържа се 15% данък, когато са платени на чуждестранни лица;
  
• 
  Плащания по договори за лизинг, факторинг и франчайзинг – 20%;
  
• 
  Доход по граждански договори – при плащането се дължи 15% авансов данък. С предварително платените суми се намалява окончателното данъчно задължение. 35% от дохода се счита за необлагаем;
  
• 
  Друг доход – доход не упоменат в ЗОДФЛ и доход от случайни сделки – удържа се данък в размер на 20%.
  

• Намаления

Допуска се намаление на облагаемия доход с направените дарения, ако са изпълнени определени условия.

1. Необлагаем доход

1. Непреки данъци

Съществува възможност за доброволна регистрация в случаи на по-нисък облагаем оборот, ако лицето е извършило износ за над 50 милиона лева.