СТРАТЕГИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА УСТОЙЧИВО ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ НА РАЙОНИТЕ И ЗА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА РАЗВИТИЕ

5. СТРАТЕГИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ПЛАНИРАНЕ НА УСТОЙЧИВО ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ НА РАЙОНИТЕ И ЗА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА РАЗВИТИЕ

Стратегическите насоки за разработване и актуализиране на регионалните планове за развитие са предложени, за да могат участниците в регионалното планиране и развитие да идентифицират ключовите елементи в европейските насоки на политиката за сближаване в ЕС и по-успешно да “впишат” развитието на българските региони в рамките на стратегическите цели на Общността за периода до 2013 г. Насоките се стремят към акцентиране върху идентичността, сравнителните предимства, специфичния профил и потенциал за развитие на българските райони от ниво 2 и въздействието на фондовете на Европейския съюз за подпомагане на развитието им.

1. 
   Аналитичната част на регионалните планове за развитие следва да се актуализира, като се отчете новия териториален обхват на районите на ниво 2. Необходимо е да се провери доколко старите оценки са актуални и как се променя потенциала на района след промените в обхвата. При изготвянето на анализа следва да се отчетат и териториалните аспекти на развитието, особено що се касае до икономическото развитие и ролята на различните териториални центрове и осите на урбанизация;
   
2. 
   Анализът следва да се фокусира повече върху областите на интервенции на оперативните програми като градското развитие, степента на развитие и качество на услугите, въвеждане на нови технологии и иновации, развитие на инфраструктурата с регионално значение, в частност транспортната достъпност, оценката на потенциала за развитие на устойчиви форми на туризъм, развитието на сътрудничество с други региони в ЕС, развитието на човешките ресурси, развитието и подобряване условията за живот в селските райони, опазването на околната среда и разширяване използването на ВЕИ;
   
3. 
   Необходимо е да се направи точна оценка на процесите и на вътрешнорегионалните различия в регионите по отношение на социалното, икономическото, инфраструктурното развитие и състоянието на околната среда. С оглед на преодоляването на тези различия е необходимо да се оцени динамиката на процесите, както и рисковете за различните региони;
   
4. 
   При актуализацията на РПР да се отчете Стратегията на ЕС за Дунавския регион, с оглед прилагане на интегриран подход за развитие и осъществяване на взаимодействие и координация с другите участници в стратегията, както и отчитане на техните интереси относно проекти и дейности, отнасящи се за територията на България.
   
5. 
   Промените и новите изводи от аналитичната част следва да се отразят в SWOT анализа, за да се отчете влиянието им върху стратегията за развитие на района и необходимостта от други промени в плана;
   
6. 
   Възможни са промени по отношение на целите и приоритетите на развитие, определени с действащите регионалните планове за развитие. Отчитайки новите изисквания, условия и териториален обхват в стратегическата част е необходимо да се прецизират визията, целите и приоритетите за развитие до края на периода на действие – 2013 г.
   
7. 
   За да се постигне по–добра координация, съгласуваност и взаимовръзка на стратегическите планови документи, с оглед приложимостта им и ефективното използване на финансовите ресурси за подпомагане на регионалното развитие, при актуализацията както на аналитичната, така и на стратегическата част следва да се обърне внимание на засилването на стратегическата ориентация в контекста на финансовите инструменти и техните оперативни цели.
   
8. 
   Необходима е по-прецизна оценка на финансовите ресурси необходими за интегрираното устойчиво развитие на района в седемгодишния период 2007-2013 г. Следва да се отчете приносът, които ще имат отделните оперативни програми по отношение финансиране на дейностите на територията на района. Основният принос следва да се очаква от Оперативната програма „Регионално развитие”, като се постигне добра координация и взаимодействие с операции по други програми, които също ще имат съществен принос за развитието на районите като „Развитие на човешките ресурси”, „Конкурентоспособност”,„Околна среда”, „Развитие на земеделието и селските райони”.
   
9. 
   В целият процес на актуализация на регионалните планове за развитие следва да се прилага принципът на партньорството както между представителите на властите на различни териториални нива, така и с икономическите и социални партньори. По-широкото участие на представители на бизнеса е основа за бъдеща реализация на публично-частни проекти особено в сферата на услугите и развитието на регионалната и местна бизнес-инфраструктура.
   
10. 
    Необходимо е изграждането на надеждна система за наблюдение и оценка на изпълнението на регионалните планове за развитие, която в бъдеще да служи за по-добра ориентация на регионалната политика и на финансовите инструменти за нейната реализация. Наблюдението на регионалните планове за развитие ще има важно значение за отчитане изпълнението на главния стратегически документ – Националната стратегия за регионално развитие, който определя държавната политика за регионално развитие в дългосрочен план. Информационното осигуряване на наблюдението на регионалните планове за развитие следва да се осигури като част от Единната информационна система за управление на регионалното развитие (ЕИСУРР).
    
11. 
    Регионалните планове за развитие следва да осигурят добра основа за взаимодействие между регионалната и секторните политики за развитие.
    

Съгласно Концепцията за програмиране на Република България, в процес на подготовка е Национална програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020. В съответствие с Концепцията, НСРР за периода след 2013 г. следва да бъде формулирана като стратегически документ- част от интегрираната система за планиране на регионалното развитие, регламентирана със Закона за регионалното развитие, който определя целите и приоритетите на държавната политика за регионално развитие, като отчита целите и приоритетите на секторните политики и осигурява добро взаимодействие и синергия на политиките на регионално ниво.

Подходящо е процесът на определяне на териториалните измерения на правителствените политики да съчетава подходите „отдолу-нагоре” и „отгоре-надолу”. Според Концепцията за програмиране на Република България, подготовката на Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 предхожда подготовката на националния програмен документ на Република България по политиката за сближаване за периода 2014-2020 г., като същевременно отчита актуалното развитие на дискусиите и тенденциите за реформиране на политиката за сближаване на ЕС за периода 2014-2020 г.

Концепцията не определя как моделът на документите за програмиране на икономическото и социалното развитие се прилага на съответните териториални нива – райони от ниво 2, съответно на областно и на общинско ниво. В тази част Концепцията подлежи на бъдещо развитие, което пряко зависи от развитието на модела за управление на регионалното развитие, от напредъка в процеса на децентрализация на държавното управление, включително от модела за управление на средствата по политиката за сближаване за следващия програмен период 2014-2020 г.

Новият модел за междуинституционална координация на развитието, определя Съветът за развитие към Министерския съвет като основен център за координация на политиките на национално ниво. В този смисъл, е подходящо да бъде използван положителният опит от регионалната координация, като Регионалните съвети за развитие станат част от общата система за координация, оглавявана от Съвета за развитие към Министерския съвет и функционално да засилят ролята си за осигуряване съответствие между националните цели и местните интереси и за засилване на териториалния фокус на секторните политики, като за целта се разширят правомощията на тези органи по отношение формулирането на секторните стратегии. Да се утвърди ролята на Регионалните съвети за развитие като органи, които не само обсъждат и съгласуват, но и приемат документите за стратегическо планиране при провеждане на политиката за регионално развитие. Областните съвети за развитие следва да се превърнат в основен център за обсъждане на местните аспекти на секторните политики, тяхното финансово осигуряване и координиране на действията и мерките за изпълнение.

При подготовката на Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 сe отчита новият стратегически програмен подход за политиката на сближаване¹⁹ с оглед на постигането на по-тясно интегриране на политиките на ЕС за изпълнение на Стратегията „Европа 2020“. Този подход включва:


• 
  на ниво ЕС: обща стратегическа рамка, която ще бъде приета от ЕК, в която общите и конкретните цели на Стратегията „Европа 2020“ намират израз в инвестиционни приоритети. Рамката ще обхваща интервенциите по структурните инструменти на ЕС – ЕФРР, ЕСФ, КФ, ЕЗФРСР и ЕФР;
  
• 
  на национално ниво: договор за партньорство за развитие и инвестиции, който въз основа на Националната програма за реформи определя инвестиционните приоритети, разпределението на националните ресурси и ресурсите на ЕС между приоритетните области и програми, съгласно договорените условия и целите, които трябва да бъдат постигнати.
  

Факторите, изброени по-горе, определят както условията за разработване на Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 и актуализацията на НСРР, програмирането на новия програмен период 2014-2020 г. по политиката за сближаване и същевременно задават обща рамка и на националната политика за регионално развитие.

За да се гарантира резултат на бъдещата НСРР по изпълнението на Стратегията „Европа 2020”, заедно с общата целева рамка на национално ниво е подходящо да се определят и целеви рамки за всеки от регионите, като се отчете тяхната специфика. В тази връзка, при разработването на стратегическите и планови документи за следващия планов период следва да се формулират конкретни цели по „регионален дневен ред 2020” за всеки от регионите и на по-ниско териториално ниво²⁰, с цел да се идентифицират задачите и ангажиментите, които предстоят във връзка с изпълнението на Стратегия „Европа 2020”. Това се налага, тъй като потенциалите за използване на ВЕИ при производството на енергия са различни в отделните региони. Друг аргумент е ангажирането и обединяването на усилията на националните, регионалните и местни власти по отношение реализацията на определените национални цели във връзка със Стратегията Европа 2020 и отчитането им в стратегическите документи за интегрирано регионално и местно развитие. Също така е необходимо стратегията за развитие на регионите в България да включва приоритети и мерки, които да подпомогнат регионите за адаптирането им към климатичните промени²¹, които са едно от големите предизвикателства на следващия програмен период.

В контекста на описаните по-горе условия, могат да бъдат направени следните препоръки и предложения относно разработването на НСРР за периода след 2013 г.:

• 
  НСРР следва да отчита ключовите секторни инициативи и проекти, които да бъдат взети предвид при разработването на стратегическите документи за регионално и местно развитие;
  
• 
  Да се идентифицират мащабните проекти на територията на регионите, свързани с реализацията на стратегията за развитието им, които ще търсят подкрепа от бъдещите оперативни програми;
  
• 
  Във фокуса на целите на НСРР трябва да бъде преодоляването на вътрешнорегионалните различия, по които напредъкът в настоящия период е силно ограничен. Целесъобразно е да бъде създаден финансов инструмент и механизъм за консултиране и подпомагане на изоставащите общини с цел балансиране процесите на развитие вътре в регионите;
  
• 
  При програмирането на новия планов период, предвид констатираното изоставане в икономическото развитие на регионите, следва да се включат по-разнообразни и широкообхватни приоритетни оси в повече оперативни програми, целящи създаване и подпомагане развитието на иновативни клъстери и структури в регионите;
  
• 
  Препоръчва се да продължи процесът на подобряване на административния и експертен капацитет за разработване и управление на проекти, особено в изоставащите в това отношение общини;
  
• 
  При разработването на РПР за периода 2014-2020 да се отчетат резултатите от анкетите, проведени с членовете на РСР, касаещи определянето на стратегическата рамка за развитие.
  
• 
  Да се въведе механизъм за координация и ефективно взаимодействие на Регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2 и Областните съвети за развитие в районите от ниво 3 със Съвета за развитие към Министерския съвет;
  
• 
  Необходимо е да се организират информационни кампании в регионите и общините, за да бъдат представени и обсъдени предложенията на ЕК относно новата кохезионна политика на ЕС за следващия период.