Молекулярна биология и наследствени болести при домашните животни проф дсн Лилян Сотиров


Хиперкалемична периодична парализа (Hyperkalemic periodic paralysis - HYPP)



страница16/27
Дата18.05.2017
Размер4.07 Mb.
#21516
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   27

Хиперкалемична периодична парализа (Hyperkalemic periodic paralysis - HYPP) – това е заболяване на мускулатурата при конете от породата Куотър (Quarter). Преди повече от 20 години един жребец от тази порода на име Импресив (внушителен, правещ впечатление) печели всички изложбени състезания. Той е имал изключително добре оформена мускулатура на тялото. Не след дълго развъдчиците забелязват нещо много неприятно в потомството на този прочут жребец – интермитиращи епизоди на слабост, колапс и дори смърт. Ветеринарните лекари установяват, че тези атаки са винаги придружавани от високи нива на калий в кръвта и поради това именуват заболяването Хиперкалемична периодична парализа (Hyperkalemic periodic paralysis - HYPP). Трябва винаги да се помни, че Калият е основният катион (положително зареден йон) на вътреклетъчното пространство - 98% от него се намират в клетките и само 2% в извънклетъчната течност (2,4 mmol/l). Това заболяване и днес е бич (някои го наричат дори чума) в развъждането и търговията с коне от породата Куотър и породите създадени с участие на Куотър като Апалусас, Американски петнист кон и Паломино. Болните коне имат много добре развита мускулатура, но са предразположени към мускулен колапс при стресово въздействие. Установено е, че специфичен ген контролира развитието на специфични „канали” за обмен на калиевите йони в клетките. Мутантният алел осигурява слабо развитието на тези „канали” и движението на калиевите йони става трудно и мускулите извършват неконтролирани контракции. Подобно заболяване има и при хората. Тези повтарящи се контракции играят ролята на „тренировка” и поради това мускулите стават големи и добре изразени. Ако конете се използват само за изложба това е добре, но ако се използват и за езда това е нежелателно, защото коня може да изпадне в колапс. Заболяването се причинява от автозомно доминантен мутантен алел и затова може да се прояви дори когато животното е хетерозиготно т.е. в генома му има един нормален и един мутантен алел. Хомозиготните индивиди (с два мутантни алела) боледуват по тежко. Както при повечето наследствени заболявания HYPP има различна степен на фенотипна проява при отделните животни т.е. има различна пенетрантост. Учени от Университета в Калифорния и Питсбърг са разработили молекулярно-генетичен тест за откриване на коне носители на мутантния алел.

Признаци:



    • Мускулен тремор

    • Пролапс на третия клепач

    • Генерализирана мускулна слабост

    • Слабост на задните крайници – конят заема стойка на седящо куче

    • Тотален колапс

    • Ненормално цвилене – мускулите на гласовия апарат също са засегнати и поради това конете цвилят по необичаен начин

    • Понякога смърт

Диагноза:

  • Изследва се нивото на калия, когато е под HYPP атака – установяват се високи нива на калий. Когата животното е в ремисия нивото на калия е нормално (2,4 mmol/l).

  • N.B. Опасно е да се дават високи дози калиеви препарати за да се провокира HYPP, защото това може да даде фалшиви резултати!!!!!

  • Може да се направи електромиограма, но затова е необходимо да има съответната апаратура.

  • Решаващо значение има молекулярно-генетичния тест за който се спомена по-горе.

Най-точно диагнозата се поставя след ДНК тест:http://www.laboklin.co.uk/laboklin/index.jsp (Англия), - цените са 55-60 паунда.

В диференциално-диагностично отношение трябва да се имат следните болести:



    • Повтаряща се рабдомиолиза след физическо натоварване на конете

    • Припадъци с друг произход

    • Сърдечни проблеми

    • Когато конете получат атака на HYPP те обикновено са в съзнание и това е важно за да се различи HYPP атаката от припадъци с друга етиология.

Лечение:

    • Първото нещо, което трябва да се направи е да се приложи Декстроза венозно. С профилактична цел може да се дава на конете захар орално за да се стимулира връщането на калия от плазмата в кръвните клетки.

    • Декстрозата може да се комбинира с бикарбонати, които в случая имат адитивен ефект.

    • Ако атаката е тежка може да се приложи и калций венозно. Той е антагонист на калия. Много подходяк препарат е Калциевия глюконат, защото съчетава глюкоза с калциеви йони.

    • Ако въпреки всичко не се получи положителен ефект може да се приложи Инсулин за да се избегне хипергликемията, която може да се развие след прилагането на Декстрозата.

    • Като крайно средство може да се приложи Аcetazolamide – това е диуретик, който ще стимулира отделянето на калий с урината.

Комбиниран тежък имунодефицит (Severe combined immunodeficiency disease - SCID) – Тежкият комбиниран имунодефицит (SCID) при конете е тежко протичащо имунодефицитно наследствено заболяване, което се характеризира с пълна неспособност на придобития имунитет да изгражда, координира и поддържа подходящ имунен отговор поради липса или атипично образувани Т и В лимфоцити. Това е едно от шестте известни наследствени заболявания при Арабския кон и породите създадени с негово участие. Това е рядък генетичен дефект при Арабските коне, при който засегнатите животни губят имунната си защита. Болните животни умират в рамките на три месеца след раждане в резултат на банални инфекции от вирусен, бактериен или гъбен произход. Заболяването се нарича тежък комбиниран имунодефицит, защото са увредени както клетъчния така и хуморалния им придобит имунитет. Заболяването се причинява от автозомно-рецесивен мутантен алел и поради това боледуват само хомозиготните животни. Хетерозиготните индивиди не боледуват, но са носители и разпространители на заболяването. В САЩ около 8% от Арабските коне са носители на мутантния алел. Преди откриването на мутантния алел диагнозата се поставяше чрез изброяване на лимфоцитите и определяне концентрацията на имуноглобулините. Сега учени от Университета в Тексас са разработили молекулярно-генетичен тест за откриване на хомозиготни и хетерозиготни коне. Проби за изследване може да се изпращат и в лабораторията на VetGen - http://www.vetgen.com/about.html (САЩ) или http://www.laboklin.co.uk/laboklin/index.jsp (Англия), където може да се ДНК идентифицират още седем наследствени заболявания (цените са 55-60 паунда).

Основни клинични признаци: диария, трудно дишане, треска, липса на имуноглобулин М (IgM), силно намален брой на белите кръвни клетки <1,000/mm3.

Системен епидермолизис булоза (Junctional epidermolysis bullosa - JEB) – това е наследствено заболяване на кожата при породите Белгийските тежковоз, Американски тежковоз (American Cream Draft), Бретон, Комтоа и Американски Садлбред (American Saddlebred). Мутацията е свързана с инсерция на цитозин в позиция 1368 на гена, кодиращ полипептид ламинин γ2. Заболяването се причинява от автозомно-рецесивен мутантен алел и поради това боледуват само хомозиготните животни. При болните новородени кончета по кожата се образуват лезии и струпеи, които се инфектират и това води до смърт на кончетата. Хетерозиготните индивиди не боледуват, но са носители и разпространители на заболяването. Това заболяване при Белгийските тежковози е много сходно със същото заболяване при хората. Мутантният алел е открит от френски учени, които разработват и ДНК тест за откриване на хетерозиготни и хомозиготни индивиди. JEB се характеризира с това, че поради увреждане на ламинин γ2 полипептид се нарушава връзката между дермата и епидермиса на кожата. Основните признаци на заболяването са:

  • Загуба на кожа и космена покривка особено на места изложени на налягане като копита, крайниците под лакътната и колянна става. Загубата на кожа в посочените места се увеличава с възрастта.

  • Отлепване на копитния рог и язви в зоната на венеца.

  • Язви в устата и особено около зъбите.

  • Показват се млечните резци още при раждане.

Няма лечение за това заболяване. Кочетата обикновено се евтаназират след поставяне на диагнозата. Тези, които не се евтаназират обикновено умират в рамките на две седмици след раждане. http://www.laboklin.co.uk/laboklin/index.jsp (Англия), - цените са 55-60 паунда.

Наследствена регионална кожна слабост при конете (Hereditary equine regional dermal asthenia - HERDA) – това е рядко срещано дегенеративно заболяване на кожата при конете от породата Куотър и се среща изключително при потомците на жребеца Кинг. Открито е сравнително скоро – през 1971 г. Заболяването се причинява от автозомно-рецесивен мутантен алел и поради това боледуват само хомозиготните животни. Хетерозиготните индивиди не боледуват, но са носители и разпространители на заболяването. Кончетата се раждат нормални, но на възраст около 1,5 години по кожата им се образуват лезии най-често вследствие на леки ожулвания, които може да се инфектират. Учените от Университета в Калифорния са картирали мутантния алел и са разработили ДНК тест за откриване на хетерозиготни и хомозиготни индивиди. http://www.laboklin.co.uk/laboklin/index.jsp (Англия), - цените са 55-60 паунда.
Летален бял синдром (Lethal white syndrome – LWS; Оvero lethal white syndrome – OLWS; Lethal white overo – LWO; Overo lethal white foal syndrome - OLWFS) - Заболяването се причинява от автозомно-рецесивен мутантен алел при породата Американски петнист кон (American Paint Horse). Хомозиготните кончета се раждат на външен вид нормални с бял или почти бял цвят на космената покривка и със сини очи. Те обаче имат нефункциониращ колон. След няколко часа показват признаци на колика и умират в рамките на няколко дни. Смъртта е особено ужасяваща и смайваща за развъдчиците, защото кончетата се раждат нормални на вид след нормална бременност. Поради това, че смърта им е мъчителна те обикновено се евтаназират. Това заболяване е много сходно с болестта на Хиршспрунг при хората. Понякога има съответствие между цвета на животните и носителството на мутантния алел, но това не винаги е така. Може да се родят и нормални бели или почти бели кончета. Някои коневъди считат, че конете с цвят „фрейм” или „оверо фрейм” са хетерозиготни, но това рядко е така. Това налага ДНК идентификация на хомозиготните (боледуващите) и хетерозиготните индивиди. Белите възрастни коне също могат да боледуват от колики, но те са лечими и нямат нищо общо с това заболяване. В диференциално отношение е важно кога се проявява заболяването – ако е няколко часа след раждане при бели или почти бели кончета и с остро протичане това е Летален бял синдром. http://www.laboklin.co.uk/laboklin/index.jsp (Англия), - цените са 55-60 паунда.
Наследствен дефицит на ензим GBE (Glycogen branching enzyme deficiency - GBED) - Заболяването се причинява от автозомно-рецесивен мутантен алел при породите Куотър и Американски петнист кон и се характеризира с нарушен метаболизъм на гликогена. Това е причина за нарушаване функциите на мозъка, сърдечната и скелетната мускулатура и това води до смърт на засегнатия индивид. Най-често хомозиготните кончета се абортират и ако не умрат веднага в най-добрия случай живеят не повече от няколко месеца. Учени от Ветеринарномедицински Факултет при Университета в Минесота са разработили ДНК тест за откриване на носителите на тази опасна мутация. Изследванията на същите учени показват, че около 10% от конете принадлежащи към породата Куотър са носители на мутантния алел. http://www.laboklin.co.uk/laboklin/index.jsp (Англия), - цените са 55-60 паунда.
Нарушено отлагане на полизахариди в мускулите при конете (Equine polysaccharide storage myopathy - EPSM или PSSM) – това заболяване най-често се среща при тежковозните породи коне като Клайдсдейл, Шаир, Белгийски тежковоз, Суфолк пънч и Першерон. По рядко се среща при породите Куотър, Стандартбред, Арабски кон и Чистокръвен английски кон. Клиничните признаци са мускулна слабост, нарушена походка, неспособност за работа или езда, дискоординация и др. Заболяването се причинява от автозомно-рецесивен мутантен алел и поради това боледуват само хомозиготните животни. Хетерозиготните индивиди не боледуват, но са носители и разпространители на заболяването. Установено е, че около 48% от конете с нервномускулна болест и принадлежащи към породата Куотър имат PSSM. Няма лечение на това заболяване, но засегнатите коне трябва да се хранят с храна, която има ниско съдържание на скорбяла. http://www.laboklin.co.uk/laboklin/index.jsp (Англия), - цените са 55-60 паунда.
Възпаление и дегенерация на поддържащите връзки при конете (Degenerative Suspensory Ligament Desmitis - DSLD) – този синдром се характеризира с възпаление и дегенерация на връзките в тялото на конете, което води до тяхното удебеляване и втвърдяване. Най-тежко се засягат ставните връзки на крайниците особено задните. Обикновено тези изменения са билатерални. Вследствие на това конете не могат да се използват за работа или спорт.

Етиология. Доскоро фермерите, собственици на болни коне, не допускаха изследователите до информация отнасяща се до родословния произход на тези коне. Въпреки това учени от Университетите в Джордижия и Кентъки установиха хромозомни различия (аберации) между кариотипа на здравите и болните коне. Счита се още, че причина за клиничната манифестация на заболяването значение има и анормалната реакция на организма дори при нормално стресово въздействие. Установено е, че дори при това въздействие се нарушава образуването на нов колаген, който е необходим за възстановяването на малките разстежения и разкъсвания във връзките. Вместо новообразуваните колагенови фибри да се разполагат линейно като снопчета във връзките в тях се отлага хрущял, който нарушава тяхната сила и еластичност. Без да имат възможност връзките да се разтягат дори при нормално тежките коне те след време се разкъсват. Важно е да се запомни, че е без значение степента на стреса и уврежданията на връзките, крайният ефект е замяна на колагеновите нишки с хрущял. Най-често страдащите породи са Арабски кон, Американски садлбред (American Saddlebred), Национален изложбен кон (National Show Horse), Пасо фино, Перуанско пасо и Куотър. Диагностицирано е още при Чистокръвния английски кон, някои топлокръвни и тежковозни породи.

Признаци. Най-често страданието е билатерално (двата предни или двата задни крайника) и тежестта му варира при различните коне от едва забележимо до добре изразено. При палпиране конете реагират с болка особено добре изразена в разклоненията на връзките. При по-тежките случаи свирките като че ли “потъват” особено когато конете се движат. Тъй като заболяването постепенно се задълбочава бабките става почти успоредни със земята и се образуват костни нарастъци в копитната и бабковата стави. В по-късните стадии бабковите стави се засягат по-тежко и конете губят желание да се движат дори до мястото за хранене или водопой. Някои коне копят дупки в конюшнята или ливадата и стоят на върха на копитата с високо вдигнати петки. При движение върху твърди повърхности конете може да се люлеят напред-назад, прехвърляйки се от крак на крак. Други коне се залежават поради силната болка.

Диагноза. Палпирането на връзките показва билатерална болка, удебеляване и втвърдяване на връзките. Ултразвуковата картина показва малко количество колагенови фибри в краищата и разклоненията на връзките. Перифериите на разклоненията може да са удължени билатерално. На радиографиите се вижда, че сезамовидните кости са разположени по-ниско от нормалната постановка, което е във връзка със съответната става и е възможно да се види билатерална минерализация на връзките. Може да се забележат и дегенеративни изменения в копитната става и увеличена сублуксация в нея. Термографията показва значително затопляне над разклоненията на връзките.

Лечение. Няма лечение.

Лавандулов” синдром при кончетата (Lavender Foal Syndrome – LFS; Coat Colour Dilution Lethal - CCDL) – това заболяване се наследява като автозомно-рецесивен признак и е с фатален край при хомозиготните животни. Името му идва от по-светлата космена покривка. Върхът на космите, а понякога и целите косми са светло оцветени. Като цяло космената покривка е розово-сива, а отделни косми изглеждат сребристи. Някои кончета са необичайно червеникаво-сиви с вариране до бледо лавандулово синьо. Диагнозата може да се затрудни от това, че кончетата се раждат трудно, трудно се приспособяват към околната среда и много от тях имат силен рефлекс за бозаене. Цветът на космената покривка обаче е указание за наличие на описвания синдром. Заболяването е установено при новородени кончета от породата Арабски кон и кръстоски с тази порода особено ако са потомци на коне с египетски произход. В Австралия заболяването е установено и при потомци на жребеца Crabbet. Този синдром трябва да се подозира при всяко новородено арабско конче (или кръстоска с Арабски кон), което не може да става или показва неврологични признаци и има описания по-горе цвят. Обикновено умират в рамките та няколко дни или ги евтаназират. Създаден е ДНК тест за диагностика и профилактика на заболяването чрез метода Restriction Fragment Length Polymorphism (PCR–RFLP). Използвайки този метод е установено, че честотата на хетерозиготните индивиди от породата Арабски кон с Египетски произход е 10,3%.



Основни клинични признаци: аркообразен гръб и изпъната шия, трудно раждане, еднообразно светло оцветяване с виолетов оттенък, плуващи движения на крайниците, когато кончето лежи, припадъци, невъзможно или трудно ставане.

Церебрална абиотрофия (Cerebellar abiotrophy – CA; Сerebellar cortical abiotrophy - CCA) – подобно на SCID и LFS също се наследява като автозомно-рецесивен признак. С най-висока честота заболяването е установено при Арабския кон, Миниатюрния кон (Miniature horse), Готланд пони, Ерескей пони и вероятно при породата Олденбург. Кончетата може да се родят нормални, но на възраст около 4 месеца показват силна дискоординация, широкопочвена постановка, паралитично треперене особено когато кончето се опитва да се фокусира в нещо. Липсва нормалният рефлекс за мигане. Кончетата може да вдигат високо предните си крайници (хиперметрично движение). Това непохватно и тромаво движение се нарича гъша стъпка като вдигането на краката става от лакътната става при ходене или тръс. Върхът на копитата може да удря земята и животното да пада. Патологичните изменения са основно в малкия мозък. Болните кончета не губят живо тегло, няма загуба на мускулна маса и проява на слабост. Не показват болка или летаргия. Гръбначният мозък не е засегнат. Поради трудности в балансирането и определяне на разстоянията те може да изглеждат паникьосани и неуравновесени. Често кончетата се втурват към ограда или стена и може да паднат по гръб. При удар в ограда или стена може да си наранят главата и това да затрудни поставянето на правилна диагноза. Ако се поставят в постоянна среда те могат да се адаптират доста добре, но промени ли си средата състоянието на конете се влошава. Тежестта на заболяването варира и степента на физическите увреждания зависи от мястото където се отглеждат кончетата. Заболяването е следствие от умиране на клетките на Пуркиние в малкия мозък. Тези клетки започват да умират скоро след раждане на кончетата. Известно е че в малкия мозък се намират центровете, контролиращи двигателните функции на организма. Тези клетки започват да умират скоро след раждане на кончетата. Вече е разработен тест за откриване на хомозиготните и хетерозиготните носители на мутантния патологичен алел.

Основни клинични признаци: тремор на главата, хиперреактивност, рязко движение на главата при вървене, липса на чувство за това къде са краката, загуба на баланс, липса на чувство за вътрешно възприятие, проблеми при определяне на скоростта и разстоянията, твърда походка с високо вдигане на предните крайници, широкопочвена постановка при стоене на едно място.

Оксипитална атланто-аксиална малформация (Occipital Atlanto-Axial Malformation - OAAM) – причина за това заболяване е сливане на шийни прешлени и образуване на подутини към гръбначния мозък, коитo го пресират. Вследствие на това засегнатите животни показват различни по степен нервни признаци – от умерена дискоординация на движенията до пълна парализа на всички крайнизци. Отначало някои кончета не могат да стават за да се хранят, а други не показват нервни симптоми в продължение на няколко седмици. Диагнозата се поставя чрез радиография или постмортем. Няма единно мнение за причината, пораждаща това заболяване – според едни автори това е конгенитален дефект, който се образува през феталното развитие, но други считат, че причината е автозомно-рецесивен ген по аналогия с други видове животни както е при кучетата например, но самият ген все още не е установен.

Основни клинични признаци: невъзможност за ставане, слаба координация и слабост на крайниците, парализа на крайниците.

Ювенилна епилепсия при конете (Equine Juvenile Epilepsy или Juvenile Idiopathic Epilepsy; някои автори определят заболяването като “доброкачествена епилепсия”) - признаците на заболяването може да се проявят от два дни до 6 месеца след раждане на кончетата. Между припадъците кончетата изглеждат нормални и някои от тях може да “израстат” заболяването на възраст между 12 и 18 месеца, когато припадъците спират. Ако се използват седативни медикаменти тежестта на атаките може да бъде намалена. Последните изследвания предполагат автозомно-доминантен тип за наследяване на заболяването (Aleman Monica, 2006, Juvenile idiopathic epilepsy in Egyptian Arabian foals: 22 cases (1988-2005), Journal of Veterinary Internal Medicine, 20 (6): 1443). Други автори установяват, че ювенилната епилепсия при конете понякога се проявява заедно с Лавандуловият синдром при кончетата (Fanelli, "Coat Color Dilution Lethal", Equine Veterinary Education 2005, 17, 5, 260-263). Страдат преди всичко конете от Арабската порода и други породи създадени с участието на Арабския кон.

Основни клинични признаци: припадъци, които варират от треперене и леки спазми до загуба на съзнание и силни мускулни контракции. След припадъците често се наблюдава слепота и депресия.

Образуване на гърлена торбичка при конете (Guttural Pouch Tympany - GPT) – от това заболяване страдат преди всичко млади коне от раждането до 12 месечна възраст. При тях фарингеалният отвор на Евстахиевата тръба е увреден и функционира като еднопосочна клапа. Когато въздухът влезе в белия дроб и не може да излезе се образува торбичка в областта на гърлото, която не е болезнена. Ако животното е по-тежко засегнато дишането е шумно, а гълтането на храната може да е затруднено. Диагнозата се поставя на базата на клиничната находка и радиография. Лечението е чрез хирургическа интервенция. Обикновено оперираните животни живеят нормално. Чрез комплексен сегрегационен анализ при Арабския кон е установено, че начина за наследяване на заболяването е полигенен или смесем поли-моногенен (I. Blazyczek, H. Hamann, B. Ohnesorge, E. Deegen and O. Distl, Inheritance of Guttural Pouch Tympany in the Arabian Horse, J Hered (2004) 95 (3): 195-199).

Основни клинични признаци: трудно гълтане, шумно и трудно дишане, перзистиращи инфекции на горните дихателни пътища, голямо неболезнено подуване зад долната челюст.

Наследствено заболяване на съединителната тъкан при коня (Inherited connective tissue disease in the horse - ICTD) - заболяването е наблюдавано при два коня от Hardy и др. (1988). Те намират, че кожата в различни части на тялото (най-често горната част на корема) е силно разтеглива, тънка и лесно се разкъсва. Хистологичното и електронномикроскопско изследване на изменените участъци в дълбоките слоеве на кожата показва наличие на снопчета колагенови фибри, които са слабо свързани помежду си. Самите фибри най-често са криви и не са успоредни. Диаметърът на фибрите е по-голям от здравите коне. В някои участъци те са необичайно дебели и имат неправилни контури в местата, където се кръстосват. Колагеновите типове I и III са в нормално съотношение както при здравите така и при болните коне. Това заболяване е много сходно със същото заболяване установено при кучетата, норките, котките и човека. Фамилният анализ показва, че заболяването вероятно съществува под две форми, които се наследяват различно – автозомно-рецесивно и автозомно-доминантно. Най-често боледуват конете от породата Куотър и свързаните с нея породи. Източник - Hardy MH, Fisher KR, Vrablic OE, Yager JA, Nimmo-Wilkie JS, Parker W, Keeley FW. An inherited connective tissue disease in the horse. Lab Invest. 1988, 59(2):253-62.



Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница