V. Гарантирано и достъпно здравеопазване

V. Гарантирано и достъпно здравеопазване

• 
  Определяне на дейности и услуги, които ще бъдат включени в основния пакет от здравни услуги

  Актуализирана Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от НЗОК.

  
  
• 
  Усъвършенстване системата на спешната медицинска помощ
  

• 
  Изградени са 27 спешни приемни отделения в рамките на областните болници, съгласно изменение в Наредба №29 за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ.
  
• 
  Утвърден е Правилник за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ.
  
• 
  Изготвена е Наредба за отмяна на Наредба №26 от 1996г. за организацията на консултативната медицинска помощ и взаимодействието между здравните заведения при лечение на хоспитализирани болни
  
• 
  Изготвено е Методическо указание за работата на републиканските консултанти и организацията на консултативната медицинска помощ при спешни състояния - заповед РД09-445/25.08.2006г
  
• 
  Със заповед РД09-445/28.08.06г. са утвърени републиканските консултанти
  
• 
  Изготвено е Методическо указание за действията на екипите на Центъра за спешна медицинска помощ /ЦСМП/-София, Министерството на вътрешните работи и Столична община за осигуряване на бързо придвижване на автомобилите на спешна медицинска помощ- изх. №1/15.06.07г.
  
• 
  Изготвена е методика за финансиране на преобразуваните лечебни заведения с държавно и общинско участие, където е регламентирана и организацията на медицинската помощ в спешните отделение.
  
• 
  С методично указание са съгласувани действията между ЦСМП-София, МВР, КАТ за бързо придвижване на санитарните автомобили в София;
  
• 
  До 15.09.2007 г. приключва етапната доставка на 155 броя санитарни автомобили за ЦСМП за цялата страна;
  
• 
  В изпълнение на Директива 1408 е създадена организация за обслужване на туристическия поток чрез предислокация на екипи на ЦСМП;
  
• 
  Начален етап на интегриране на комуникационна информационна система /КИС/ на ЦСМП към единен европейски телефонен номер 112 за България;
  

• 
  Създадена е актуална електронна карта за наличните /в реално време/ ресурси (брой персонал, санитарни автомобили, оборудване) във всеки филиал на ЦСМП.
  

• 
  Въвеждане на мобилни форми на медицинска помощ за българите, които живеят в отдалечени и малки населени места

  За подобряването на достъпа до качествена медицинска помощ на живеещите в отдалечените и труднодостъпни райони, се осъществява проект по програма ФАР BG 04-IB-SO-04 „Преструктуриране на пилотни многопрофилни болници и развитие на спешна медицинска помощ с цел подобряване на достъпа до здравеопазване на уязвими групи от населението със специален фокус към ромското население”. В рамките на проекта се предвижда да бъдат закупени реанимобили и мобилни устройства - лаборатория, ехограф, апаратура за образна диагностика.

  
  
• 
  Улесняване приема на бедните и уязвимите групи до специализирани здравни услуги
  

• 
  През м. май 2006 г. стартира проект по програма ФАР, BG 04-IB-SO-04 „Преструктуриране на пилотни многопрофилни болници и развитие на спешна медицинска помощ с цел подобряване на достъпа до здравеопазване на уязвими групи от населението със специален фокус към ромското население”. Проектът се изпълнява на територията на общините Смолян и Враца. Той е на обща стойност 5,4 млн. евро за срок от 18 месеца. По него се преструктурират приемните отделения на многопрофилните болници в двата града, които ще се оборудват с апаратура за експресна диагностика и операционни.
  
• 
  Приет е Правилник за дейността на националния съвет по медицинската експертиза към МС на основание чл. 102, ал.3 от Закона за здравето.
  
• 
  Изготвено е методическо указание за предоставянето на услуги на лица с тежки психични разстройства. Подписан е Рамков договор №РД10-41/13.01.06. между Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика за сътрудничество за подобряване положението на хората с ментални увреждания.
  
• 
  Предприети са действия за подобряване достъпа и качеството на дейността в лечебните заведения за психиатрична помощ в областите Русе и Ловеч във връзка с препоръки и посещения на експерти от КПИ /Европейски комитет против изтезания, мъчения и нечовешко отнасяне/.
  
• 
  Подобрено е обслужването и достъпа на лица с психични разстройства до нови терапевтични програми в Държавна психиатрична болница /ДПБ/-Пазарджик чрез увеличаване на персонала с 19 щатни бройки.
  
• 
  Увеличен е броя на местата за субституиращо и поддържащо лечение на лица зависими от наркотични вещества на територията на град София и са разкрити две нови програми в град Варна и град Велико Търново.
  

• 
  Подобряване на комуникацията с ромската общност. Министерството на здравеопазването ще проведе обучение на медицински персонал и ромски медиатори, за да повиши качеството на профилактиката и лечението на болести сред ромите
  

• 
  В изпълнение на проект по Програма ФАР, BG 2003/004-937.01.03 - „Образователна и медицинска интеграция на уязвимите малцинствени групи със специален фокус върху ромите, Компонент 03: Здравеопазване” в пет региона от страната (София, Кюстендил, Ямбол, Пазарджик и Враца) са доставени 5 мобилни единици, с които екипи осигурени от Министерството на здравеопазването са извършили 13 703 прегледа.
  
• 
  Обучени са 48 здравни медиатора, като 38 са получили удостоверение за професионална квалификация „Здравен медиатор”, а до момента в страната са назначени на работа към общините 53.
  
• 
  През 2006 г. и 2007 г. в рамките Компонент 5 на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, продължават да работят успешно 9 ромски неправителствени организации. Обучени са над 150 непрофесионалисти от ромската общност. Тези организации стопанисват и отговарят за функционирането на 8 здравно-социални центрове в ромски квартали и 2 мобилни медицински кабинета.
  
• 
  Успешен подход в работата в ромската общност е създаването на Здравно-социална служба в общността, която е в състояние както да предоставя здравно-образователни услуги така и да съдейства за увеличаване на достъпа на уязвими групи от ромска общност до съществуващите здравни и социални служби.
  
• 
  Създадена беше национална мрежа от организации, работещи в ромската общност за превенция на ХИВ.
  

• 
  Подобряването на координацията между Министерството на здравеопазването, съсловните и синдикалните организации, сдруженията на общините и гражданите при формулиране на политиката в областта на здравните услуги, нейната реализация и оценка
  

• 
  Провеждат се редовни срещи и постоянни консултации с представители на съсловните организации и с представителните организации на работниците, служителите и работодателите.
  
• 
  Проведено бе обсъждане с представители на Икономическия и социален съвет, Националното сдружение на общините и други неправителствени организации на основните стратегически документи в областта на здравеопазването.
  
• 
  Акредитацията на лечебните заведения се извършва съвместно с Българския лекарски съюз /БЛС/.
  
• 
  При изготвяне нормативните актове касаещи дейността на НЗОК се включват и представители на БЛС.
  
• 
  Проведени са срещи със следните пациентски организации: Конфедерация “Защита на здравето”, Българска асоциация за защита правата на пациентите, Национално сдружение на жените с онкологични заболявания, сдруженията на хемодиализираните, на бъбречно-трансплантираните, на болните от хемофилия, на боледуващите от диабет, астма, епилепсия, нервно-мускулни заболявания, паркинсон, Асоциация на пациентите с онкологични заболявания, Асоциация на българите, боледуващи от астма, Фондация на пациентите с хронична бъбречна недостатъчност и хемодиализираните в България, и други
  
• 
  При реализирането на проектите на националните програми по социално значими заболявания участват като партньори съсловни, синдикални, неправителствени, в т.ч. пациентски организации. Проведена е и среща между МЗ и представители на български и чуждестранни неправителствени организации по въпросите на онкологичната помощ.
  
• 
  Като добра практика за подобряване на контрола, включително и чрез засилване на гражданския контрол, в областта на предоставянето на здравни и социални услуги, насочени към превенция на ХИВ/СПИН е функционирането на Националния координационен комитет за борба срещу СПИН и туберкулоза. Комитетът осъществява цялостната координация и контрол върху изпълнението на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, а в бъдеще на програмите за превенция и контрол на туберкулоза. Националният координационен комитет действа като форум за насърчаване на изграждането на истинско партньорство и участието на многобройни организации в състава си, включващи правителствени институции, международни донори, академични кръгове, неправителствени организации, представители на местните администрации. По своята структура Националният координационен комитет е уникален орган, които обединява гледните точки на всички заинтересувани страни. Той е създаден на базата на съществуващия Национален комитет по профилактика на СПИН и ППБ към Министерски съвет.
  

• 
  Системно изучаване на мнението и предложенията на потребителите за нивото и качеството на получаваните здравни услуги
  

• 
  В интернет страницата на Министерство на здравеопазването е разкрит „Дискусионен форум”, чрез който гражданите имат възможност да поставят въпроси и да се информират по всички интересуващи ги въпроси в областта на здравеопазването.
  
• 
  Разкрит е електронен регистър „Сигнали за корупция” в Националния център по здравна информация (НЦЗИ) за сигнали/ жалби за корупционни практики, постъпили в лечебни заведения, Районните центрове по здравеопазване и Районните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве.
  
• 
  При провеждане на акредитация на лечебните заведения се провежда анонимна анкета на гражданите, анализират се резултатите и се докладват на Акредитационния съвет.
  
• 
  В Наредбата за акредитация на лечебните заведения като показател е залегнало задължителното проучване на мнението на пациентите и удовлетвореността им от нивото на извършваните услуги.
  

• 
  Включване на потребителите при оценяване на качеството на здравните услуги

  Потребителите на здравни услуги взимат участие в организирани от Министерство на здравеопазването кръгли маси по проблеми на репродуктивното здраве, майчиното и детско здравеопазване, гарантирането на профилактичните прегледи и диспансеризацията и безплатно лечение на майките и децата. Проведени са 15 обсъждания. Все още не е разработена обективна система за оценяване на качеството на здравните услуги.

  
  
• 
  Обвързване на качеството на медицинските дейности с финансирането им и въвеждане на стриктни правила за контрол върху тях

  Разработена е Методика за реда за субсидиране на лечебните заведения за болнична помощ с държавно и с общинско участие.

  Финансирането и контролът на качеството на медицинските дейности се извършва на базата на медицински стандарти. За отчетния период са въведени 6 нови медицински стандарти и са актуализирани 4 медицински стандарти. Извършена е подготвителна дейност за обвързване на резултатите от акредитацията на лечебните заведения с финансирането им от НЗОК.

  В проекта на „Национална здравна стратегия 2007-2013 г.” са заложени конкретни мерки за обвързване на качеството на медицинските дейности с финансирането им.

  
  
  
  

• 
  Подобряване на финансовата стабилност и икономическата ефективност на здравната система

  Преустановена е тенденцията на увеличаване задълженията на болничните лечебни заведения и е намален размера на съществуващите задължения от 53 984 000 лв. на 38 934 000 лв. Въведена е строга система на отчетност на приходите и разходите на болниците. Определени са задължителните показатели за оценка изпълнението на финансовите планове и дефиниране на новите отговорности на управителните органи.

  Изискани са оздравителни програми от лечебните заведения с просрочени задължения. До момента са представени такива от 9 търговски дружества. Лечебни заведения, които изпълняват оздравителните си програми са постигнали положителни финансови резултати, изразяващи се в реализиране на счетоводни печалби и увеличаване чистата стойност на капитала им.

  Изготвени са анализи за проблемите при финансиране на диспансерната дейност и промяна в методиката за субсидиране в частта за диспансерите. Изготвени са анализи и предложения за промяна на финансирането на спешната помощ и промяна в методиката за субсидиране в частта заплащане на спешните случаи.

  
  
• 
  Публичност и прозрачност във всички решения и действия, свързани с финансирането на здравеопазването

  Започна изпълнението на Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията в областта на здравеопазването с конкретни мерки и индикатори за изпълнението й.

  Създадена е система на отчетност, мониторинг и контрол на здравноосигурителните плащания, с което се засили ефективността на използване на обществените средства за здравеопазване. Чрез тази система се предотврати нецелесъобразно усвояване на средства, което способства да се обезпечи лечението на повече болни при спазване на изискванията на съвременните схеми за лечение с качествени лекарствени продукти и медицински изделия.
  

• 
  Въвеждане на Национални здравни сметки

  Представители на Министерство на здравеопазването участват в съвместни дейности с Националния статистически институт и Министерство на финансите при разработването на Национални здравни сметки.

  
  
• 
  Изграждането на интегрирана информационна система и въвеждането на лични електронни карти

  В края на 2006 г. се подписа договорът за изграждане на интегрираната информационна система на НЗОК и започна неговото изпълнение при ясни изисквания и правила за мониторинг, контрол и оценка на резултатите от изпълнението. Системата трябва да бъде изградена до края на 2008г.

  През месец февруари 2007 г. стартира първият в България „Пилотен проект за внедряване на електронни здравни карти в гр. Сливница”, където ще бъдат тествани за пръв път на Балканите електронни рецепти.

  На 24 април 2007 г. бе подписано Споразумение между Министерството на здравеопазването, Министерството на държавната администрация и административната реформа и НЗОК за стартиране на Проект за изграждане на електронен здравен портал и създаване на персонални електронни здравни записи на държавните служители.

  
  
• 
  Финансиране на дейностите в сектора от единен платец (НЗОК)

  От 01 януари 2006 г. е въведен единен платец на болничната медицинска помощ - Националната здравноосигурителна каса. Това доведе до намаляване на дублираните изследвания в процеса на хоспитализация, стабилизиране на разходите и повишаване качеството и ефективността на оказваната медицинска помощ. Извърши се цялостна оценка на финансовото състояние, формите на финансиране и задлъжнялостта в лечебните заведения за болнична помощ.

  
  
• 
  Запазване на бюджетното финансиране от Министерството на здравеопазването за реализация на национални програми, свързани с лечението и профилактиката на социално значими заболявания

  Запазено е бюджетното финансиране от Министерството на здравеопазването за реализация на национални програми (НП), свързани с лечението и профилактиката на социално значими заболявания.

  Осигуреното бюджетно финансиране чрез Министерството на здравеопазването за тези програми е както следва: 2006 г. – 25 НП с бюджет 5 253 000 лв.; 2007 г. – 25 НП с бюджет 12 986 539 лв.

  Създадени са работни групи за разработване на 10 проекта на национални програми, които ще бъдат финансирани от бюджета на министерството.

  Съгласно бюджетната прогноза за 2008 г. се предвижда нарастване на средствата за национални програми на 14 041 835 лв.
  

• 
  Справедливо решение на проблема с неплатените здравни вноски

  В държавния бюджет са отделени целеви средства в размер на 5 млн. лв. и са създадени механизми за диагностика и лечение на здравно неосигурени български граждани, отговарящи на съответни изисквания.

  
  
• 
  Провеждане на рационална лекарствена политика

  Приет е Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/. Изготвени са и са приети следните наредби, свързани с прилагането му:

  
  

1. 
   Наредба за изискванията към данните и документацията за разрешаване за употреба и регистрация на лекарствени продукти.
   
2. 
   Наредба за определяне на правилата за добра клинична практика.
   
3. 
   Наредба за условията, реда и изискванията към документацията за издаване на сертификат за освобождаване на партида лекарствен продукт от Изпълнителната агенция по лекарствата.
   
4. 
   Устройствен правилник на Изпълнителната агенция по лекарствата.
   
5. 
   Правилник за условията и реда за работа на Централната Комисия по етика към Министерския съвет по ЗЛПХМ.
   
6. 
   Правилник за организацията и дейността на Висшия съвет по фармация.
   

Ежегодно се актуализира Позитивния лекарствен списък и се въведе нов механизъм на заплащане на лекарствените продукти от Министерството на здравеопазването. Приета е и се прилага Наредба № 34/25.11. 2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Прилага се методика за контрол, с което се подобри механизма за осигуряване на лекарствени продукти, предназначени за лечението на:

• 
  злокачествени заболявания;
  
• 
  състояния след трансплантация на тъкани и органи (има 100 % ръст на трансплантациите);
  
• 
  инфекциозни заболявания;
  
• 
  редки заболявания;
  
• 
  болни с бъбречна недостатъчност на диализно лечение.
  

Ясно са определени правомощията и отговорностите на контролните органи. Активира се сътрудничеството с пациентските организации, с което се подобри достъпа до лекарствени продукти. Оптимизира се правилната употреба на лекарствените продукти чрез обхващане на всички участници в процеса.

Промени се редът за доставка на лекарствата до лечебните заведения и се засили контролът по разпределението им, с което се гарантира, че всеки пациент ще получи необходимите му лекарства.

Увеличени са количествата лекарства за деца.

С новите Наредби за договаряне на лекарствата за домашно лечение (заплащани от НЗОК) и за скъпоструващо лечение на злокачествени заболявания (заплащани от Министерство на здравеопазването) се постигна снижаване на цените на лекарствените продукти. В рамките на определения бюджет се гарантира лечението на повече болни при спазване на изискванията на съвременните методи, отговарящи на здравните потребности.

Увеличени са количествата лекарствени продукти, които са включени в основните терапевтични схеми, както и тези за осигуряването на базовата терапия на пациентите с онкологични заболявания. Това дава възможност за осигуряване на терапия на повече пациенти в по-ранен стадий.

Осигурена е широка съвременна алтернатива за лечение на заболяванията при оптимално възможно ниско заплащане от страна на здравно осигурените лица.

Усъвършенствана е системата за отчитане на изписаните и отпуснати лекарствени продукти.

Усъвършенстван е контролът върху цените и референтното ценообразуване на лекарствата в системата на реимбурсиране.

Засилен е контролът по разпределението и отпускането на лекарствата.

За състояния след трансплантации на тъкани и органи за 2007 г. са закупени лекарства с 200 000 лв. повече в сравнение с 2006 г. Пациенти, провеждащи хемодиализа - за 2007 г. ще получат лекарства с 1 200 000 лв. повече, а за лечение на таласемия – със 100 000 лв. повече в сравнение с 2006 г. За лечение на пациенти с хемофилия (за кръвни фактори) - с 1 100 000 лв. повече, а за лекарства за онкоболните пациенти – с 13 000 000 лв. повече през 2007 г.

За заплащаните лекарства от НЗОК - 25% от лекарствената номенклатура за домашно лечение е обновена и осъвременена.

Пациентите имат свободен достъп до най-съвременните инсулинови форми; 100% се заплащат формите с удължено действие, предназначени за лечение на психични заболявания.

Лекарите имат възможност да подбират най-подходящото лечение за своите пациенти и от разширената гама от средства за хипертонии, стенокардии, сърдечна недостатъчност.

Над 100 са продуктите със значимо намаляване на доплащането от страна на задължително здравноосигурените лица. Премахнати са различни ограничения като възраст и пол, намали се доплащането при някои алтернативи за лечение при остеопорозата.

Показателен е факта, че за последното тримесечие на 2006 г. обръщаемостта на хората към системата е нараснала средномесечно с 60 000 пациента, отнесена към различните продукти. НЗОК осигури непрекъсваемост в лечението на над 8 хил. пациента, 2 528 от които се лекуват за първи път.


• 
  Разработване и въвеждане на Национална програма за електронно здравеопазване

  Министерският съвет одобри първата „Национална Стратегия за внедряване на електронно здравеопазване в Република България”. Този документ очертава същността на електронното здравеопазване и представя приоритетните цели за неговото развитие в Република България. За изпълнение на Стратегията е разработен План за действие за периода от 2007 г. – 2012 г.

  Създаден е Съвет за координация, който е съставен от представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на държавната администрация и административната реформа, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, НЗОК, съсловни организации на здравните професионалисти.
  

• 
  Разработване на Национална здравна карта, отразяваща реалните потребности на населението от медицински услуги

  Обсъжда се проект за изменение на Националната здравна карта, изработен на базата на потребностите на населението и регионалната статистика.

  Изготвен е проект на Психиатрична здравна карта.
  

• 
  Оптимизиране на болничната мрежа

  Изготвени са анализ и оценка на собствеността и състоянието на съществуващата материално-техническа база на лечебните заведения. Подготвят се критерии за определяне на лечебните и здравни заведения с приоритетно национално или регионално значение, в зависимост от приемането на актуализираната Национална здравна карта.

  Определят се приоритетите при насочване на финансови ресурси за реализация на инвестиционни програми и проекти – в зависимост от приемането на Национална здравна карта. Дефинират се обектите за продажба, раздържавяване, различни форми на публично-частни партньорства – концесии, освобождаване на лечебните заведения от неоперативни активи.

  Изготвени са доклади за възможностите за модернизирането на съществуващата база на лечебните заведения с оглед съществуващите правни рамки и възможностите за развитие при промяна на законодателството и за дефиниране на обектите (имоти или части от имоти, собственост на лечебни заведения, както и имоти, държавна собственост с предоставени права на Министерството на здравеопазването).

  Дефинират се и се конкретизират групите обекти и дейности за концесиониране. Представен е индикативен списък на обектите за концесиониране. Дефинират се възможните форми на публично-частно партньорство в системата на здравеопазването.