На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
Изтегляне 3.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.3 Опорни точки
- 2.3.2 Мащаб
- 2.3.3 Различни начални точки
- 2.3.4 Групиране на водните обекти
- 2.3.5 Отчитане на несигурност
- 2.3.6 Разбиране на целите
- 2.3.7 Влажни зони
2.2 Основни понятияДокато от РДВ става ясно, че въздействията са резултат на видовете натиск, нито едно от понятията не е ясно дефинирано. Поради тази причина трябва да бъде създадено общо разбиране за понятията и най-ефективен подход. В настоящото ръководство е възприета аналитична рамка за широко използваните двигател, натиск, състояние, въздействие, реакция (ДНСВР), а дефинициите са представени в Таблица 2.2. и са илюстрирани с пример на фигура 2.3. Таблица 2.2 Рамката ДНСВР, използвана за анализа на видовете натиск и въздействия.
От тези дефиниции става ясно, че в анализа на натиска и въздействията трябва да включим информация за двигателите, промените в състоянието, но няма да разглеждаме реакциите. Разграничаването, което тук направихме между състояние и въздействия разграничава ефектите, които понякога са обединени или объркани. Една причина за това е, че тъй като много от въздействията не могат да се измерят лесно, състоянието често се използва като показател за въздействието. Това се прави в много съществуващи методологии (например качествени цели и системи за класификация), при които физикохимичните параметри се използват за остойностяване на екологичното състояние. Доколкото тези методи предполагат добре разбрано взаимоотношение между състояние и въздействие, на практика, случаят не е такъв, и подлежи на непрекъснато научно изследване. В допълнение към тази несигурност, параметрите, дефиниращи екологичното състояние, няма да бъдат окончателно установени до приключването на първия преглед на натиска и въздействията. Подходът, възприет в настоящото ръководство, следователно, очертава рамката за анализ, който отразява съществуващото разбиране за това как функционират акватичните екосистеми и дава възможност в бъдеще да бъдат включени специални екологични критерии.
Ръст на населението 
Заустване на отпадни води
Повишени концентрации на хранителни вещества 
Растеж на водорасли и растения
Контрол на заустванията 
Фигура 2.3 Пример за аналитичната рамка ДНСВР (имайте предвид, че реакцията не се включва в анализа на натиска и въздействията, представен в настоящото ръководство). Трябва да отбележим в контекста на рамката ДНСВР, описана по-горе, че целите, дефинирани в РДВ се отнасят към състоянието и въздействието, а стандартите от целите за качеството на водата в останалото европейско законодателство, се отнасят към концентрацията на замърсители във водния обект (т.е. неговото състояние), докато биологичните елементи на РДВ ясно указват въздействията. Независимо от този номенклатурен проблем, значението на РДВ е ясно. Ако водният обект не постигне своите цели или е изложен на риск от непостигане на целите, трябва да се проучи причината за този неуспех (т.е. натиска или комбинацията от видове натиск). Следователно, когато Директивата казва, че трябва да бъдат идентифицирани значимите видове натиск, това може да означава, че всеки натиск, който самостоятелно или заедно с други видове натиск, може да доведе до неуспешно постигане на определената цел. Това тълкуване въвежда зависимостта от мащаба, който се разглежда в част 2.3.2. Трябва да отбележим също така, че реалният критерий, използван за оценка на значимите видове натиск за повърхностните и подпочвените води, е дали те са изложени на риск от непостигане на целите. Процесът на анализиране на видовете натиск и техните въздействия е процес на “оценка на риска”, но в настоящото Ръководство, той се нарича анализ на натиска и въздействията. В речника, представен в Анекс ІІ са дефинирани и други понятия. 2.3 Опорни точки2.3.1 Дефиниция за воден обектИзискванията, описани по-горе се отнасят за повърхностни водни обекти или подпочвени водни обекти. РДВ дефинира двете понятия и като част от дефиницията, отбелязва, че повърхностните водни обекти трябва да бъдат отделни, но не задължително, например цяла река, докато подпочвените водни обекти, трябва да бъдат явни. В рамките на ОСИ беше разработено проекто Ръководство за идентифициране на отделните и явните водни обекти: Хоризонтално ръководство за приложение на понятието “воден обект” в контекста на Рамковата директива за водите (РДВ Ръководство № 2). В него се обсъждат въпроси за мащаба и значението на дефинирането на водните обекти не само по отношение на техния вид и морфологична промяна, но и по отношение на натиска и въздействията. Тъй като липсват окончателни дефиниции за водните обекти, в настоящото ръководство се обсъжда процеса на анализ на натиска и въздействията, който трябва да бъде независим по отношение на нерешените аспекти от дефиницията на водните обекти. 2.3.2 МащабРазличните видове натиск не въздействат на различните водни обекти в един и същи пространствен и времеви мащаб. Следователно трябва да бъде извършен анализ на видовете натиск, за да се гарантира, че а) заключителното отчитане въз основа на събраната информация, съответства на целите на РДВ и б) събирането на данни е приложимо в дългосрочен план. Повечето въздействия не могат да бъдат проследени и дори да бъдат оценени директно. В много случаи, тяхното идентифициране се извършва чрез наблюдение на промените в състоянието и вероятността тези промени да бъдат причинени от неизвестни видове натиск. Точното време и пространство за събиране на данни във връзка с видовете натиск и състоянията са най-важните точки, които осигуряват стабилни (и следователно признати за верни) взаимоотношения, и следователно подходящи програми от мерки. Оценката на съответния пространствен и времеви мащаб е по-лесна, когато се има предвид, че резултатите от натиска, оказван през определен период от време върху определена цел, има специфичен размер. Например, черпенето на определен обем вода може да няма въздействие, ако се изпомпва през годината, но може да бъде значителен натиск, ако е почерпен от дадена река само през летните месеци. Точното идентифициране на видовете натиск изисква последователно идентифициране на съответните цели, техния размер и податливостта им на въздействията. Пространственият мащаб се дефинира от тези идентификации. От практическа гледна точка, трябва да се правят компромиси, за да се минимизират трудностите при събирането на данни. Имайки предвид множеството източници на информация, които биха могли да осигурят ад-хок данни за оценката на видовете натиск и могат да бъдат използвани за анализа въздействието върху повърхностни и подпочвени води, могат да се изведат няколко общи правила. По отношение на времевия мащаб е важно да се възприемат подходящите времеви мащаби за анализа на натиска и въздействията, тъй като много видове натиск могат да доведат до въздействия за много години напред, а някои бъдещи въздействия ще се свържат с минали видове натиск, които вече не съществуват. Повечето източници на данни, обаче, осигуряват годишна информация. Този мащаб често може да е подходящ за предвиждането на дългосрочните въздействия. Например, големите езера или подпочвените водни обекти се въздействат от натрупващите се замърсявания, продължаващи десетки години. За разлика от това, замърсяването на речния или морския бряг, въздействието от черпенето на вода за туристически или селскостопански нужди, са резултат от пиковото търсене на ограничени ресурси. В последния случай, годишните данни не осигуряват информация за значимите видове натиск в рамките на по-кратък период от време. По отношение на времевия мащаб точното характеризиране на всички въздействия изисква:
По отношение на пространствения мащаб, основните аспекти на данните, са местоположението, особено ако водният обект включва различни компоненти (например коритото на основната река и нейните притоци, зона за възстановяване на ограничени подпочвени води и др.), които реагират различно на натиска. Местоположението на натиска може да бъде анализирано като точна информация или обща информация. В първия случай, се идентифицират съответните елементи на водния обект. В последния, се идентифицира територията, на която се извършва натиска, като е достатъчно малка, за да осигури възможност за обвързване на натиска с неговата цел. Например, при разглеждането на ограничен подпочвен воден обект, важните данни са само емисиите в зоната за възстановяване, а не по цялата линия на водния обект. В следващите глави тези принципи са допълнително разяснени. 2.3.3 Различни начални точкиГрафикът за извършване на първите анализа на натиска и въздействията и отчитането на техните резултати е прекалено кратък. Следователно, първите анализи трябва основно да разчитат на съществуващата информация за въздействията и натиска и на съществуващите методи за оценка. Тъй като и преди са съществували нормативни актове на общността за замърсяването, информацията и познанията върху видовете натиск и техните въздействия е много различна между и дори в различните страни членки, в зависимост от националното законодателство и политики. 
Нерискови водни обекти Водни обекти, които се нужаят от допълнителна оценка за определяне на риска Рискови водни обекти Проучване на риска По-специални оценки Нерискови водни обекти Водни обекти, които се нужаят от допълнителна оценка за определяне на риска Рискови водни обекти Подробни оценки  
Фигура 2.1 Анализите на натиска и въздействията трябва да бъдат така провеждани, че усилията за оценка дали даден воден обект или група водни обекти са изправени пред риск от непостигане на екологичните цели, да бъдат пропорционални на трудностите, изпитани при взимането на това решение. 2.3.4 Групиране на водните обектиГрупирането на водните обекти, в случай че се извършва на стабилна научна основа, също е важно, за да се осигури най-рентабилен подход към анализите на натиска и въздействията. Способностите на групата обекти ще зависят от характеристиките на района на басейново управление и вида и степента на натиск върху него. 2.3.5 Отчитане на несигурностПървите анализи на натиска и въздействията трябва да бъдат завършени до края на 2004. Екологичните условия, обаче, необходими за изпълнение на повечето от целите на Директивата, няма да бъдат ясно дефинирани до тази дата. Например, стойностите за границите между класовете екологично състояние на повърхностни води не се очаква да бъдат окончателно завършени след края на междинната калибрация (РДВ Анекс V 1.4) и началото на мониторинговите програми през 2006 (Член 8). Нормите за екологично качество за приоритетните субстанции, които формират част от дефиницията на добрия химически състав на повърхностните води няма да бъде завършено до приемането на спомагателните директиви по член 16. Елементите на целите за подпочвените води също чакат разяснение в спомагателна директива по член 17. Достоверността и точността при оценката на екологичните ефекти на различните видове натиск също ще бъде много различна, в зависимост до голяма степен от качеството на националната и местна информация и познанията и опита за оценка. Това е така, защото отчитането на множеството видове натиск и въздействия съгласно Рамковата директива за водите преди не е било предвидено в останалите нормативни актове на общността по отношение на водите. Страните членки трябва да завършат първите анализи чрез подходящи проекто оценки на видовете натиск и въздействията, но те трябва да знаят и да отчетат несигурностите в екологичните условия, необходими за постигане целите на Директивата и несигурностите на прогнозираните въздействия. В резултат на тези несигурности заключенията на страните членки за водните обекти, които са изправени и които не са изправени пред риск, могат да съдържат повече грешки при първия доклад за натиска и въздействията (доклада ‘IMPRESS’), отколкото в последващите планови цикли. За страните членки е важно да са запознати с неситурностите, за да могат техните мониторингови програми да бъдат разработени и насочени към осигуряване на необходимата информация за подобряване достоверността на оценките. Ако оценката съдържа значителна несигурност, тези водни обекти трябва да бъдат категоризирани като рискови за постигането на целите си. Очевидното непостигане на целите не означава несигурност. 2.3.6 Разбиране на целитеДо тук споменахме, че видовете натиск, които ще бъдат включени в анализа са тези, които самостоятелно или в комбинация, причиняват въздействия, които възпрепятстват постигането на целите. За да направим това, очевидно е необходимо разбиране на целите, което ще представим в настоящия раздел. За да обобщим, прегледът на въздействието от човешки дейности трябва да включва всички екологични цели на член 4 от РДВ, които са:
ако те налагат по-малко строги цели:
а за втория преглед през 2013 и следните:
РДВ дефинира четири типа цели; екологично състояние, екологичен потенциал, химичен състав и количествено състояние, но не всички те са приложими за всички водни обекти (виж Таблица 2.3). Ясно е, че подпочвените води имат различни цели; няма концепция за екологично състояние, дефиницията на химичния състав е доста различна от дефиницията за повърхностните води, и само при подпочвените води има отделна оценка на количественото състояние. Както е посочено по-долу обаче, за повърхностните води, е необходима количествена информация като част от хидроморфоложката оценка. Екологичният потенциал се отнася само за повърхностните водни обекти, обозначени като изкуствени или силно модифицирани. Преди обозначаването, което трябва да приключи през 2009г., анализът на натиска и въздействието най-вероятно ще възприеме критерия за естествен воден обект (т.е. екологично състояние). Естеството на целите се разглежда поотделно за повърхностните и подпочвените водни обекти в настоящия раздел. За всички водни обекти се прилагат редица общи точки: I. За всяка от приложимите цели, основното е да се постигне, като цяло, “добро състояние” до 2015. Отговорът на въпроса дали водният обект е изправен пред риск от непостигане на тази цел, следователно включва две решения; първоначално трябва да бъде определено текущото състояние на водния обект, а след това трябва да се направи оценка дали ще може да постигне своите цели до 2015. За повърхностните водни обекти, срокът до 2015 предоставя възможност за идентифициране на видовете натиск, за въвеждане на мерки за постигане на целта и за провеждане на контрол, за да се докаже, че тя е постигната. Но това означава, че до известна степен трябва да се отчетат промените във видовете натиск, които възникват през този период. Докато това е вярно и за подпочвените води, дългите периоди на задържане на вода в множество водоносни слоеве означава, че анализът на натиска и въздействията трябва да отчете текущите видове натиск, причиняващи проблеми в бъдещето. Този въпрос се разглежда по-подробно в раздела за подпочвените води по-долу. II. Може да се заложат и допълнителни цели, ако други нормативни документи на общността обозначават водния обект като защитена територия; този въпрос също се разглежда по-долу. III. Все още не са предвидени ограничения за дефиниране границите на всеки отделен елемент на състоянието, въпреки че те ще бъдат определени с ръководството на работната група за референтни условия и при междинната калибрация (съответно РДВ ОСИ Ръководства № 10 и 6). Междувременно, компетентните органи трябва да използват експертни оценки за определяне междинните стойности за използването на тези първи оценки. Препоръчва се, ако е възможно, междинните стойности да бъдат приемливи прогнози на крайните стойности. Възприемането на прекалено ограничени стойности може да доведе до излишен мониторинг и мерки, а приемането на прекалено свободни стойности, ще забави необходимите дейности. Ако се използва експертна оценка, тя трябва да бъде открита и прозрачна. IV. Доколкото това ръководство описва процеса на анализ на натиска и въздействията срещу тези цели, трябва да отбележим, че РДВ също предвижда обстоятелства, при които може да има освобождаване или ограничаване действието на разпоредбите (член 4, точки 6 и 7). Най-общо казано, става въпрос за временно влошаване на състоянието и влошаване, причинено от ново устойчиво развитие. Тези обстоятелства, обаче, трябва да бъдат идентифицирани като част от анализа на натиска и въздействията, и да не се приемат за обосновани а приори за заобикаляне на анализа. Таблица 2.3 Цели, приложими за различните видове водни обекти.
Цели за повърхностните води Екологичното състояние и екологичният потенциал съдържат три елемента; биологични, химични и физични (или физикохимични) и хидроморфоложки. Цялостното екологично състояние се определя от по-малкото от биологичните и химичните елементи. Имайте предвид, че целта за повърхностните води не е само постигането на добро състояние, но също и липса на влошаване качеството на водите. Следователно, ако екологичното състояние на водния обект в момента се оценява като “високо”, то не трябва да се влошава до “добро” в бъдеще. Биологични елементи Те отново се поделят на три елемента: флора, бентосни безгръбначни и риби (този компонент не се отнася за крайбрежните води). Всички те се използват за класифицирането на водния обект в една от петте категории: високо, добро, средно, лошо, много лошо. Процесът за класификация е описан от работни групи REFCOND (вижте РДВ ОСИ Ръководство № 10) и Междинна калибрация (вижте РДВ ОСИ Ръководство № 6) в рамките на ОСИ. Като цяло високо означава “непокътнато” или “почти непокътнато”, добро означава “леко влошаване”, средно означава “леко влошаване”, лошо означава “основни изменения”, а много лошо означава “сериозни изменения”. След като бъде дефиниран процесът, анализът на контролираните данни позволява класификацията на водния обект и може да предвиди условия за проучване защо водният обект не може да постигне своята цел. Доколкото това вероятно е постижимо, обратното е много по-трудно, т.е. ще бъде доста по-трудно да се каже дали промяната на химичното или хидроморфоложкото състояние ще причини влошаване на биологичното състояние (например, връзката между хранителния състав и наличието на много риба като цяло не се разбира добре). Изключение от това е сериозното надвишаване (т.е. много над факторите за безопасност) на ограниченията за приоритетни вещества, които имат пряк токсичен ефект върху видовете, включени в биологичната оценка. Химични и физикохимични елементи Разглеждат се двата компонента, общи и специфични замърсители (виж Таблица 2.4). Докато за специфичните замърсители могат да бъдат заложени стандарти за екологично качество (РДВ предвижда ръководство), за общите компоненти не съществуват числени ограничения. Както казахме за биологичните елементи, взаимоотношенията между тези общи аспекти на качеството на водата и биологичното състояние не се разбират добре. Таблица 2.4 Компоненти на химичните и физикохимичните елементи на екологичната оценка
Хидроморфоложки елементи Компонентите, използвани в тази оценка са различни за различните видове водни обекти, но класификацията е същата като при общите химични елементи (т.е. високо, добро и средно) с подобни дефиниции за категориите (Таблица 2.4). Хидроморфоложките елементи не се използват при определянето на екологичното състояние, но могат да бъдат причина за непостигането на добро или високо екологично състояние. Значения за анализа на натиска и въздействията за повърхностни води Доколкото е необходимо анализът да отчете ефектите от видовете натиск върху биологичните елементи, ще съществуват несигурности във връзките между биологията, химията и хидроморфологията. Страните членки трябва да отчетат тези несигурности при извършване на оценките. Следователно класификацията на химичните и хидроморфоложките елементи е обвързана с биологичното състояние (виж Таблица 2.4), но без да бъдат дефинирани критичните стойности. Това, което е необходимо като минимум в краткосрочен план е набор от числени стойности за общите химични компоненти, които се считат задоволителни съгласно експертната оценка, в даден регион или еко-регион, за да се покаже риска от непостигане на добро екологично състояние. В настоящото ръководство не се предвиждат такива стойности, но приемайки че те съществуват, могат да се опишат методи за анализ, а вниманието да бъде насочено към съществуващите примери за подобна класификация. Силно модифицираните водни обекти и графика При водните обекти, обозначени като изкуствени или силно модифицирани, основната цел е да се постигне добър екологичен потенциал, а не добро екологично състояние. Водните обекти, които са обозначени като силно модифицирани трябва да бъдат подложени на две оценки на риска: (1) оценка на риска от непостигане на добро екологично състояние поради физически изменения, и (2) оценка на риска от непостигане на добър екологичен потенциал. Съществуват сериозни практически трудности, обаче, при осъществяването на тези оценки при всички евентуални силно модифицирани водни обекти преди края на 2004г. Имайте предвид, че само водните обекти, които не могат да постигнат добро екологично състояние поради сериозни физически изменения, могат да бъдат подложени на обозначаване като силно модифицирани водни обекти съгласно Член 4.3. Следователно, първите анализи на натиска и въздействията ще идентифицират потенциалните силно модифицирани водни обекти. Цели за подпочвените води. Целите за подпочвените води най-общо са: 1. Да се въведат мерки за предотвратяване или ограничаване замърсяването на подпочвените води и за предотвратяване влошаването на състоянието на подпочвения воден обект (състоянието на подпочвените води се състоят от две части: количествено състояние и химичен състав, а цялостното състояние на подпочвения воден обект се определя от по-лошото от двете); 2. Да се защитят, подобрят и възстановят всички подпочвени водни обекти и да се осигури баланс между черпенето и възстановяването на подпочвени води, с цел да се постигне добро състояние на подпочвените води до 2015 в съответствие с разпоредбите, предвидени в Анекс V; 3. Да се прекратят значимите и устойчиви тенденции на увеличение концентрацията на замърсяване в резултат от човешка дейност, за да се намали трайно замърсяването на подпочвените води.
В допълнение към целите от Таблица 2.3 е необходимо целите за защитените територии, предвидени от законодателството на общността, също да бъдат постигнати. Например, ако водният обект попада в територия, уязвима от нитрати, тогава трябва да се постигнат и целите, предвидени в Директивата за нитратите (1991/676/EEC). В този случай, за подпочвените води Директивата за нитратите предвижда критерий от < 50 мг/л NO3, а за повърхностните води, критерият е предвиден в Директивата за питейна вода (75/440/EEC), която предвижда същата задължителна горна граница от 50 мг/л NO3. Следователно, доколкото РДВ въвежда нова концепция за добро екологично състояние, то включва и числените ограничения от други нормативни документи (Таблица 2.5). Член 7 от РДВ изисква от страните членки да създадат защитени територии за питейна вода по отношение на повърхностни и подпочвени водни обекти, осигуряващи повече от 10м3 на ден средна стойност или обслужване на повече от 50 души, или обекти, които са предназначени за тази цел в бъдеще. Целта на тези територии е да се предотврати влошаване на качеството, за да се намали необходимата степен на пречистване. Таблица 2.5 Съществуващи нормативни документи на общността, обозначаващи защитените територии.
Първият етап при провеждането на тази част от оценката, изискуема от РДВ е разбираем, тъй като единствената необходима информация е дали водният обект е защитена територия. Ако да, се извършва и отчита необходимият анализ. Ако не, не са необходими действия. Съществуващото законодателство, което дефинира защитените територии, е представено в Таблица 2.5. Вече споменахме, че РДВ изисква създаване на регистър на защитените територии. При някои защитени територии, обаче, особено включените в Натура 2000 обекти, съгласно Директивата за местообитанията, изискването е да се постигнат биологичните критерии на дадено местообитание, свързани с водата. Това очевидно е по-сложно начинание от сравняване на праговите стойности, както е указано по-горе по отношение на Директивата за нитратите, но отново докладите, предвидени в Директивата трябва да осигуряват основа за провеждане на необходимия анализ. Резюме на целите Екологичните условия, необходими за изпълнение на целите на водния обект, зависят от вида на водния обект и се получават от редица източници. Целите могат да бъдат съществуващи числени ограничения или да бъдат получени от концепцията “добро състояние”, която изисква по-ясна дефиниция. За анализа на всеки вид натиск и въздействие е необходимо да се поставят числени ограничения за общите химически елементи (например разтворен кислород), въпреки че в РДВ такива не се предвиждат. Тези стойности трябва да бъдат определени с експертна оценка в рамките на компетентното ведомство. Препоръчва се тези оценки да представят стойности, които да се използват в дългосрочен план. 2.3.7 Влажни зониЕкосистемите на влажните зони екологично и функционално са част от водната околна среда, играещи важна роля за постигане на устойчиво управление на речните басейни. Рамковата директива за водите не предвижда екологични цели за влажните зони. Влажните зони, обаче, които зависят от подпочвените водни обекти и формират част от повърхностния воден обект, или са защитени територии, ще се използват предимствата от задълженията по РДВ за опазване и възстановяване състоянието на водите. В хоризонталното ръководство за водните обекти в рамките на ОСИ (РДВ Ръководство № 2) са разработени съответните дефиниции, които са засегнати и в Ръководството за влажните зони, което в момента се разработва. Натискът върху влажните зони (например физическа модификация или замърсяване) могат да доведат до въздействия върху екологичното състояние на водните обекти. Следователно може да е необходимо като част от плановете за управление на речните басейни да се предвидят мерки за управление на този натиск, когато те са необходими за постигане на екологичните цели на Директивата. Създаването и подобряването на влажните зони при определени обстоятелства може да предложи устойчиви, рентабилни и социално приемливи механизми за подпомагане постигането на екологичните цели на Директивата. В частност, влажните зони могат да спомогнат за намаляване въздействието от замърсяване, да допринесат за елиминиране ефектите от засушаванията и наводненията, да подпомогнат постигането на устойчиво управление на бреговете и да подпомогнат възстановяването на подпочвените води. Мястото на влажните зони в програмите от мерки се разисква допълнително в отделно хоризонтално ръководство за влажните зони, което в момента се разработва. Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12 Изтегляне 3.18 Mb. Сподели с приятели:
|
