Рамковата директива за водите: ново предизвикателство пред политиката на ЕС за водите

1.2. Рамковата директива за водите: ново предизвикателство пред политиката на ЕС за водите

Директивата определя рамката за защита на всички води (включително вътрешните води, преходните води, крайбрежните води и подземните води), която, според Член 1:

• 
  Предотвратява по-нататъшното унищожение на, защитава и подобрява състоянието на водните ресурси;
  
• 
  Насърчава устойчивото използване на водите, основаващо се на дългосрочна защита на водните ресурси;
  
• 
  Цели насърчаване защитата и подобряването на водната среда чрез специални мерки за продължително намаляване на заустванията, емисиите и загубите на приоритетни вещества, както и спирането или постепенното прекратяване на заустванията, емисиите и загубите на приоритетни опасни вещества;
  
• 
  Гарантира продължително намаляване на замърсяването на подземните води и предотвратява тяхното по-нататъшно замърсяване; и
  
• 
  Допринася за преодоляване ефектите от наводнения и засушавания.
  

Като цяло, Директивата има за цел постигането на добро състояние на водите до 2015.

• 
  Да определят индивидуалните речни басейни, разположени в тяхната националната територия и да ги присъединят към индивидуални райони на басейново управление (РБУ), както и да определят компетентни органи до 2003 (Член 3, Член 24);
  
• 
  Да характеризират районите на басейново управление по отношение на въздействието, натиска и икономическите аспекти на водно потребление, включително да регистрират защитените зони, попадащи в района на басейново управление до 2004 (Член 5, Член 6, Анекс ІІ, Анекс ІІІ);
  
• 
  Да извършат, съвместно и със сътрудничеството на Европейската комисия, междинна калибрация на системите за класификация на екологичното състояние до 2006 (Член 2 (22), Анекс V);
  
• 
  Да разработят мрежи за мониторинг до 2006 (Член 8);
  
• 
  Въз основа на солиден мониторинг и анализ на характеристиките на речните басейни, да разработят до 2009 програма от мерки за рентабилно постигане на екологичните цели на РДВ (Член 11, Анекс ІІІ);
  
• 
  Да разработят и публикуват Планове за управление на речните басейни (ПУРБ) за всеки район на басейново управление, включително предназначението на силно модифицираните водни обекти, до 2009 (Член 13, Член 4.3);
  
• 
  Да следват политики за ценообразуване на водите, които повишават устойчивото развитие на водните ресурси до 2010 (Член 9);
  
• 
  Да започнат изпълнение на мерките по програмата до 2012 (Член 11);
  
• 
  Да осъществят програмата за мерки и да постигнат екологичните цели до 2015 (Член 4).
  

Страните членки не винаги могат да са в състояние да постигнат добро състояние на всички водни обекти в рамките на РБУ до 2015, поради техническа приложимост, непропорционални разходи или природни условия. При тези условия, които трябва да бъдат специално обяснени в съответния ПУРБ, РДВ предлага възможност на страните членки да се ангажират в два допълнителни шестгодишни цикъла на планиране и изпълнение на мерки (т.е. до 2027). При неуспешно постигане на целите поради природните условия, периодът може да продължи и след 2027.

• 
  Графикът и работната програма за разработване на планове за управление на речните басейни и ролята на консултациите, най-късно до 2006;
  
• 
  Прегледът на значимите проблеми при управлението на речния басейн най-късно до 2007;
  
• 
  Проекто план за управление на речния басейн, най-късно до 2008.
  

• 
  Интеграция на екологичните цели, обединяваща качествени, екологични и количествени цели за опазване на ценни акватични екосистеми и осигуряваща цялостно добро състояние на останалите води;
  
• 
  Интеграция на всички водни ресурси, обединяваща пресните повърхностни води и подпочвените водни обекти, влажните зони, крайбрежните водни ресурси на ниво район на басейново управление;
  
• 
  Интеграция на всички видове водоползване, функции и ценности на водата в обща политическа рамка, т.е. изследване на водите за околната среда, на водите за здравето и хуманитарното потребление, водите за икономическите отрасли, транспорта, свободното време, водите като социално благо;
  
• 
  Интеграция на дисциплините, анализите и опита, обединяваща хидрологията, хидравликата, екологията, химията, науката за почвите, технологичен инженеринг и икономиката с цел оценка на текущото въздействие и натиск върху водните ресурси и определяне на мерките за постигане на екологичните цели на Директивата по най-рентабилен начин;
  
• 
  Интеграция на законодателството за водите в обща и кохерентна рамка. Изискванията на по-старите закони за водите (например Директивата за речните риби) са преформулирани в Рамковата директива за водите, за да отговарят на съвременното екологично мислене. След преходния период, тези стари Директиви ще бъдат отменени. Други закони (например Директивата за нитратите и Директивата за третиране на градски отпадни води) трябва да бъдат координирани в плановете за управление на речните басейни, където те формират основата на програмите от мерки;
  
• 
  Интеграция на всички значими аспекти на управлението и екологията, отнасящи се за устойчивото планиране на речните басейни, включително тези, които не попадат в обхвата на Рамковата директива за водите, като предотвратяване и защита от наводнения;
  
• 
  Интеграция на широк набор от мерки, включително ценообразуване и икономически и финансови инструменти, в общ управленски подход за постигане екологичните цели на Директивата. Програмите от мерки са включени в Плановете за управление на речните басейни, разработени за всеки район на басейново управление;
  
• 
  Интеграция на заинтересованите участници и гражданското общество в процеса на взимане на решения, чрез насърчаване на прозрачността и информацията за обществеността, и чрез осигуряване на уникална възможност за включване на заинтересованите участници в разработването на плановете за управление на речните басейни;
  
• 
  Интеграция на различните нива на взимане на решения, които засягат водните ресурси и състоянието на водите, а именно местни, регионални или национални, за ефективно управление на всички води; и
  
• 
  Интеграция на управлението на водите от страна отделните страни членки, при речните басейни, които попадат на територията на няколко държави, настоящи и/ или бъдещи страни членки на Европейския съюз.