Наредба №24 от 7 юли 2004 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "психиатрия"
Изтегляне 2.04 Mb.
|
|
6.8. Препоръки за профилактика на агранулоцитоза при лечение с клозапин Следене на левкоцити от психиатър и личен лекар по определената от фирмата производител периодика: всяка седмица първия месец, след това всеки месец. 6.9. Електроконвулсивна терапия се прилага във всички етапи на лечението при спазването на стандартите за тази процедура. 7. Препоръки за рутинни изследвания в началото и по време на психофармакологичната медикаментозна терапия
• = брой на контролите; 1 = при пациенти над 50 години и при сърдечно-съдови заболявания 2 = при пациенти с органични мозъчни заболявания 8. Психотерапията е показана при всички етапи на боледуването 9. Рехабилитация е задължителен елемент в терапията. 5. Лечение на органични психични разстройства - деменция Обхваща следните рубрики на МКБ 10 ревизия: F 00,.F 01.F 02, F 02.0, F 02.1 F 02.2, F 02.3 F 02.4 F 02.8 F 03 1. Определение: деменцията е синдром, характеризиращ се с множествено засягане на когнитивните функции, без помрачение на съзнанието 2. Засегнатите функции са: - интелект; - способност за заучаване; - памет; - лингвистични възможности; - способност за справяне с проблеми; - ориентация; - нарушение в сетивата, вниманието и концентрацията; - нарушение във възможността за преценка; - нарушено социално функциониране. 3. Процедури при диферинциалната диагноза. 3.1. Основни: - анамнеза; - физикален преглед; - витални показатели - пулс, арт. налягане, тегло и др.; - психичен статус; - параклинични показатели (ЕКГ); - рентген на гръден кош; - КАТ, ЕЕГ; - невропсихологична оценка. 3.2. При необходимост: - лумбална пункция; - ММSE-скалиране; - скрининг за обща интоксикация (медикаменти, наркотици, алкохол, тежки метали) (ако се налага от прегледа и анамнезата); - ЯМР; - скрининг за вирусни и автоимунни заболявания; - ендокринен статус. 5. Лечение. 5.1. Лечението и обслужването на пациенти с деменции може да става само в системи, с преки ангажименти и на общините. 5.2. Основното ядро е екип, ръководен от психиатър и включващ задължително клиничен психолог и социален работник. 5.3. Правила за медикаментозна терапия
6. Лечение на невротични (тревожни), свързани със стрес и соматоформни разстройства Обхваща следните рубрики на МКБ - 10 ревизия: F40, F41, F42, F43, F44, F45, F48 1. Определение: Най-честите психични разстройства, обединени в една обща група поради своята историческа връзка с концепцията за неврозата и наличието на съществено участие на психологична причинност. 2. Основни правила. 2.1. Важни практически аспекти на лечението са изборът на терапевтична служба, изборът на терапевтична стратегия, справянето с резистентност. 2.2. Поради необходимостта от специфични познания за генезата, преплитаща по сложен начин множество психични, биологични и социални фактори, както и поради нуждата от високоспециализирани терапевтични подходи, т. нар. невротични състояния (тревожни разстройства) се лекуват от психиатър (самостоятелно или от ръководен от него екип). 2.3. Не е целесъобразно лечението да се води от специалисти с друга медицинска специалност (невролог, общопрактикуващ лекар, кардиолог и др.). 2.4. Клиничните психолози могат да провеждат психологично изследване със специализирани тестове за подпомагане на диференциалната диагноза и оценка на тежестта на тревожните разстройства. 2.5. Лечението е предимно в амбулаторни условия, което изисква повишено внимание поне в следните три области: 2.5.1. за наличие на депресивни симптоми или състояния, които нерядко се пропускат при диагностичната оценка; 2.5.2. за изграждане на зависимост у пациента: - коморбидните соматични заболявания могат да припокриват симптомите на заболяването или да поддържат психичното разстройство въпреки лечението; - приемът на алкохол е чест модел за понижаване на тревожността, но симптомите на интоксикация/абстиненция могат да доведат до рязко влошаване на състоянието и да провокират суицидни тенденции; - бензодиазепините и барбитуратите, особено в съчетание с алкохол, са рисков фактор за хронифициране на състоянието, но имат и самостоятелен депресиогенен ефект; - приемът на наркотици може също да е модел за справяне с тревожността; 2.5.3. за терапевтичното сътрудничество, особено при абнормна личностова структура; 2.5.4. режимът "дневен стационар" дава възможност за включване на системна психотерапевтична интервенция там, където има обучени специалисти; 2.5.5. режимът на отделение "отворени врати" с денонощен престой на пациента е подходящ само за тежки и/или резистентни случаи. Опасността от хоспитализъм следва да се има предвид при всички пациенти с тревожни разстройства, особено тогава, когато е налице зависима личност. 3. Диагностични критерии заболявания в групата са според МКБ - 10 ревизия. 4. Оценка на типа и тежестта на функционалната увреда. 4.1. В оценката на тежестта и изграждане на терапевтичния план трябва да се има предвид честото съчетание с депресия, зависимости, личностови разстройства, сърдечно-съдови заболявания и други соматични заболявания. 4.2. Дори при отзвучаване на сърцевинните симптоми може да остане съществена функционална увреда и остатъчна симптоматика, която изисква специфични интервенции. 5. Лечение. 5.1. Изграждане на трайна терапевтична връзка - особено важно е интензивното мотивиране на пациента през първата седмица на лечението, затова през този период са необходими 2 - 3 прегледа. Обучението на пациента и близките му е задължителна част от лечението. За тази цел трябва да се предвиди отделно време (респ. отделни срещи с лекаря). 5.2. Наблюдение на психичното състояние на пациента: 5.2.1. при добро начално подобрение наблюдението и срещите с пациента следва да продължат с честота поне веднъж седмично до изчезване на симптомите, а след това веднъж месечно за 3 - 6 месеца; 5.2.2. пациентите с невротични разстройства са склонни към депресивни епизоди, злоупотреба с алкохол и лекарства, които могат да се приемат, за да се преодолее остатъчната тревожност. 5.3. Обучение на пациента и семейството в механизма на възникване на симптомите, приемането на нужда от психиатрична намеса, независимо от отсъствието на тежко телесно заболяване. 5.4. Обучение за ранно разпознаване на релапс от пациента - често явление при понижаване на дозите на лекарствата или цялостно прекъсване на лечението, поради което пациентът следва да е запознат с ранните симптоми и да потърси незабавно лекарска помощ. Той трябва да знае, че своевременното лечение води до бързо подобрение на състоянието. 5.5. Медикаментозно лечение: 5.5.1. начална фаза - от 3 до 6 месеца; прегледите са поне 1 - 2 пъти седмично; медикаментозното лечение се стартира с антидепресанти, бензодиазепини, невролептици с отношение към серотониновата или епинефриновата трансмисия; лечението с бензодиазепините самостоятелно или в комбинация следва да е с продължителност до два месеца поради риск от лекарствена зависимост, като след 6 месеца се обсъжда терапевтична резистентност с консултант-психиатър; комбинацията между антидепресант и бензодиазепин е допустима в първите седмици на лечението, тъй като бензодиазепините имат по-бърза изява на ефект. Продължителното приложение на бензодиазепини в комбинираната терапия също следва да се избягва поради висок риск от развитие на зависимост; 5.5.2. фаза на стабилизация - от 6 до 12 месеца; следва да се продължи ресоциализацията и да се преодолее остатъчната симптоматика; прегледите са 1 - 2 пъти месечно; по принцип дозата на медикаментите не се редуцира; 5.5.3. фаза на стабилност - от 1 до 2 години; обичайна периодичност на прегледи от психиатър - 1 - 3 месеца; 5.5.4. критерии за резистентност - два последователни обичайно продължителни лечебни курса с два медикамента от различни фармакологични групи, без или със минимален терапевтичен ефект; 5.5.5. стратегии при резистентност: - промяна на групата на антидепресантите; - добавяне на втори антидепресант; - лечение с тимостабилизатори; - добавяне на невролептици; - добавяне на други средства с доказан ефект; - транскраниална магнитна стимулация; - ЕКТ; - преосмисляне на диагнозата. 5.6. Психотерапевтични интервенции. Показани са още от началото на медикаментозната терапия поради по-добра повлияемост при съчетаване на медикаментозната терапия с психотерапията, отколкото при лечение само с медикаменти или само психотерапевтично. Приложението на методи, свързани с повлияване на вътрешните конфликти, негативното мислене, личността и семейната система, изисква по-голяма продължителност във времето и осигурява повлияване на предпоставките за възникване на релапси. Психотерапията се практикува от квалифицирани психиатри или клинични психолози. 7. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) Лечение на синдром на зависимост към опиоиди с опиеви агонисти и агонист-антагонисти. 7.1. Основни понятия и дефиниции Опиоидната зависимост е психично и поведенческо разстройство с комплексна биопсихосоциална генеза и хронично-рецидивиращ ход на протичане. Както при всички останали хронични състояния лечението на зависимостта е дълготраен процес за постигане на стабилна ремисия и трайно възстановяване. Успешно лечение на опиоидната зависимост е възможно при прилагане на съвременни лечебни технологии, подходи и стандарти за добра практика. Медикаментозно асистирано лечение е лечение на опиоидна зависимост, което включва медикаментозно асистирано лечение при детоксикация и поддържащо лечение. Неупотребата/въздържанието в рамките на това лечение означава неупотреба на алкохол и нелегални наркотици и липса на злоупотреба с предписани лекарства. Медикаментозно асистираното лечение се извършва с опиеви агонисти, агонист-антагонисти (парциални агонисти) и антагонисти. Лечение с опиеви агонисти и агонист-антагонисти означава предписване на лекарствени продукти (опиеви агонисти и агонист-антагонисти) в съчетание с широк спектър от медицински и рехабилитационни услуги за облекчаване на неблагоприятните медицински, психологични и физиологични ефекти, присъщи на опиоидната зависимост. Лечението с опиеви агонисти и агонист-антагонисти включва разнообразни лечебни технологии, като краткосрочна и дългосрочна детоксикация, поддържащо лечение и съпътстващи психосоциални интервенции. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 2.04 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||