Нещо не е наред
Изтегляне 1.11 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Тогава ще видиш
- ИЗ ПРАКТИКАТА НА ИВАНКА
ОРЕХ“Корена му разравяш на пролет, заостряш го – като клин. После плътно го пъхашв бутилка с черно таниново вино. С пчелен восък замазваш отвора. И я заравяш в земята – дълбоко – съединена с дървото... Само след месец, /когато слънцето се разкали/ - отвори я... Тогава ще видиш –вино в бутилката няма ни капка – то е отишло в дървото – в листата – широки и груби, в ядките – плътни и твърди. Буйно под вятър клонакът се люшка. Пияно в короната дроздове пеят, чернеейки се в зеленината... Ако отвориш бутилката нейде през късната есен – ще видиш – отново е пълна с тръпчива загадъчна течност – орехът й я е върнал. Вече това не е вино, друго е – тайна на ореха... То е отрова. Ако посегнеш да пиеш... Пийвай си денем по глътка и ще почувстваш сила. И ще започнеш да дишаш равно, широко, свободно – Всичко това ми разказа старец в балканското село. И аз не случайно си спомних всичко това, но за тебе.. Пламък тръпчив ти ми даде, млади мечти и надежди... И нищо не хвръкна на вятъра. Минаваха те през сърцето ми, през разума мой, моите нерви, моите мускули, кожа и чувства и се възвръщат към тебе – с женствена сила... Чувствам, че ти си способна да продължаваш живота като земя, като природа... Някога баба Мара гледаше пчели в Раковица. Заварих все още няколко кошера, поставени в края на градината зад къщата – където дворът се отделяше от боровата гора с гъсталак от леска и къпинак. Бе по времето, когато се запознахме с Иванка. Помня как през втората си българска зима настинах в планината, докато бродих с пушка на рамо да търся зайци. Тогава специален – баян от бабата мед и гореща ракия прогониха простудата ми за една нощ. Скоро бабата даде пчелите на малката си дъщеря – вече я изморяваха грижите за тях. Лелята на Иванка, Пена, закара кошерите в друго село, Царпетрово, където мъжът й Иван имаше къща и земя. През следващите години се снабдявахме с мед именно от Царпетрово. Вадеха по трийсет-четирийсет килограма годишно: само за домашни нужди и никога за продан. Веднъж Иванка поиска от леля си пчелен рой, като й каза, че смятала да държи пчели в Раковица. Когато вечерта жена ми се залови да си “играе” с донесения от леля й пакет, аз се качих в мансардата – непоносимо беше да слушам как пчелите бръмчат като бесни под ръцете на Иванка. Когато се върнах след час и открехнах леко вратата на хола, видях Иванка още наведена над пакета и тихо шепнеща своите “заклинания” на усмирилите се пчели. Заранта тя върна пакета на леля си, заяви й, че се е отказала от идеята си, но я предупреди: - Искам мед именно от тези пчели! Следващата година лелята ни даде само един буркан, оказа се, че раздала останалия мед: сред познатите се пръснал слухът, че Пена има някакъв особен лечебен мед. Почнало се оттам, че един неин съселянин, който страдал от безсъние, взел да заспива половин час след като е изяждал лъжица мед, а друга роднина пила седмица чай с този мед и гастритът й изчезнал. Когато сравних меда от този кошер с другия, се учудих: дори и във вкуса се долавяше явна разлика. В този мед се бе появила някаква кисела жилка. След още година получихме от лелята три буркана от “прочутия” кошер и благополучно го изядохме. Лелята каза, че вече на никого не дава от “лечебния” мед – яде го с мъжа си и двамата се чувстват подмладени. Интересно, че и аз, колкото и да бивах преуморен от литературните си занимания, щом изядях лъжица от меда, усещах прилив на сили: главата ми просветляваше, умората се стопяваше. - Все пак сигурно загадката е в самовнушението – споделих аз с жена си. - А нима е самовнушение, че медът, обработен от мен, за няколко часа лекува силна хрема, само като се намажат челото и ноздрите на носа? Нима моят мед е самовнушение за хората, които чрез него се отървават от язвите си, на които помага при тумори и нервни разстройства? ИЗ ПРАКТИКАТА НА ИВАНКАЧетиригодишната дъщеричка на една от пациентките на Иванка бе нападната от куче на улицата – повалило я и забило зъбите си в бузката. Детето се оказало в шоково състояние от уплахата. Веднага след произшествието започнало да заеква, вдигнало висока температура, бузата започна да се възпалява. Разтревожената майка се обади на Иванка. Тя заръча да дадат на детето от меда, обработен за майката – с вода и лимонов сок; а също – да намажат с меда челцето на момиченцето и бузата, ухапана от кучето. След два часа температурата спаднала, момиченцето престанало да заеква, успокоило се и заспало дълбоко с меда на пострадалата бузка. На сутринта не останала дори следа от ухапването. - Обикновено по три дена работиш с всеки буркан мед, като приготвяш лекарство за пациентите си. Този път обаче е друго – уточних аз, - ти работи не с меда, а с пчелите, при това преди две години. - Ако знаеше само колко ми е необходима лаборатория! Мисля, че бих могла да променя генетичния код на пчелите, и те ще изпълват меда с необходимата ми информация. Това ще е вечно лекарство, което ще оставя на хората – мед “Иванка”. Но са необходими опити, опити, необходими са научни доказателства за промените, които стават с пчелите и меда. Трябват доста пари за експериментите! Но ще видиш, рано или късно ще имам свой изследователски център. Тогава ще посветя по-голямата част от времето си на кристалите, на пчелите, на растенията... - А семената? - Да, и на семената. Ако докажа, че се променя генетичният код на семената, това ще означава преврат във фармакологията: рано или късно ще получим лекарство против рака, против другите тежки болести... А може и да настъпи ден, когато учените ще могат да отделят единицата биологическа енергия, ще се научат да възпроизвеждат тази енергия – не моята сила, а именно биоенергията, лишена от индивидуалността на носителя; ще се научат да я усилват. И това ще бъде най-мощният, екологично чист източник на енергия на земята, във вселената... - Ха де, сега пък мечти! - Защо не? Спомни си опитите ни с Валентин Сичов върху семената. Това е само началото.
Изтегляне 1.11 Mb. Сподели с приятели:
|