ПРЕДИ ДА ПРОЧЕТЕШ ТАЗИ КНИГА

Този Орден е основан от Майка Тереза и следователно неговите членове са обучавани от нея и имат нейната подкрепа. Така че, делото и отношението на монахините и монасите, които разказват в тази книга, носят отпечатъка на простичката философия на Майка Тереза. Нейният заразителен пример може да бъде открит и в споделения опит на доброволците, помагащи на Ордена на милосърдието навсякъде по света. Работейки с братята и сестрите, те също са усвоили това отношение към света. Ето защо техните свидетелства също са изключително ценни и вдъхновяващи.

Размишлявайки и практикувайки някои от предложените в книгата възможности, ние също бихме могли да оценим необходимостта от такъв обикновен път – и не е задължително да сме католици или религиозни, за да го постигнем. На следващите страници има няколко практически стъпки, които всеки може да приложи. Ако открием, че мълчанието и молитвата са неестествени за нас и не сме особено сигурни дали вярваме силно в Бог, Майка Тереза ни предлага да започнем с прости актове на любов и милосърдие към другите – и тогава сърцата ни ще се разтворят. Най-важно е да правим нещо добро, каквото и да е – чрез този акт на любов ще обогатим себе си и останалите.
Молитвата е плод на мълчанието.

Вярата е плод на молитвата.

Любовта е плод на вярата.

Служението е плод на любовта.

Покоят е плод на служенето.
МОЛИТВАТА Е ПЛОД НА МЪЛЧАНИЕТО
Ние всички трябва да отделяме време за мълчание и съзерцание, особено онези, които живеят в големи градове като Лондон и Ню Йорк, където всичко се движи толкова бързо. Затова реших да открия първия дом за сестрите, отдадени на съзерцание. Тяхното призвание е да се молят през по-голямата част от деня не в Хималаите, а в Ню Йорк, тъй като усещах, че мълчанието и съзерцанието са по-необходими в големите градове. Започвам винаги молитвата си с мълчание, защото само в тишината на сърцето Бог проговаря. Той обича тишината – трябва да се вслушваме в Него, защото значение има не онова, което говорим ние, а онова, което Той казва на нас и чрез нас.

Молитвата подхранва душата – за нея тя е като кръвта за тялото – и те приближава до Бога. А също пречиства сърцето ти. Само чистият по сърце може да види Бога, може да говори с Бога и да съзира Божията любов у другите. Чистото сърце означава, че си открит и честен с Бога, че не криеш нищо от Него и Го оставяш да вземе онова, което иска от теб.

Ако търсиш Бога, но не знаеш от къде да започнеш, научи се да се молиш и полагай усилие да го правиш всеки ден. Можеш да се молиш по всяко време и навсякъде. Не е необходимо да се намираш в параклис или църква. Можеш да се молиш, докато работиш – работата не бива да спира молитвата и молитвата не бива да спира работата. Можеш да потърсиш съвет от свещеник или пастор, или да се опиташ да се обърнеш направо към Бога. Просто говори. Кажи Му всичко. Говори Му. Той е наш Отец. Всички ние сме създадени от Него, Негови творения сме. Трябва да вярваме в Него и да Го обичаме, да вярваме в Него и да работим за Него. Ако се молим, ще получим всички отговори, от които се нуждаем. Без молитва не мога да работя дори половин час. Получавам силата си от Бога чрез молитвата, разбираема от всички сестри.

Сестра Долорес е в Ордена от 35 години и сега ръководи Нирмал Хриди, нашият дом за умиращи в Калкута: „Всяка сутрин сестрите се събуждат със съзнанието какво трябва да свършат през деня, което понякога е много тежко за тях. Молитвата им дава сила, тя ги поддържа, помага им, дава им сили и ведрост, за да извършат всичко, което трябва. Започваме деня с молитва и богослужение и го завършваме с едночасово преклонение пред Христа. За да служим и да даваме, постоянно имаме нужда от Божията милост – не бихме могли да живеем без нея.”

Например, в нашата общност има сестри и братя, които предлагат молитвата си на останалите нуждаещи се от сила, за да продължат активната си работа. Има и сестри, и братя, отдадени на съзерцание, които се молят за нас през цялото време. Съществуват толкова много истории за силата на молитвата и за това, как Бог винаги й отговаря! Един свещеник, отец Бърт Уайт, ни посети в Калкута, защото се интересуваше от нашата дейност. Той дойде в най-подходящия момент: „Идвах да видя какво правят Майка Тереза и братята и сестрите на милосърдието, и реших да отслужа литургия в дома на майката. Щом стигнах пред портите му, една сестра ме поздрави и ми каза: „Слава Богу! Ти си тук, отче. Заповядай вътре!” Аз попитах: „От къде знаете, че съм свещеник?”, тъй като не бях облечен в Богослужебни одеяния, а тя отвърна: „Свещеникът, който обикновено отслужва литургията, не може да дойде, и ние се молихме на Господа, да ни изпрати друг.”

Сестра Терезина, регионален супериор на Британските острови и Ирландия, споделя своя опит в това: „От своето семейство детето трябва да получи началното си духовно определение. От семейството си трябва да бъде възпитано и отгледано. Това почти не се случва в днешно време. Повечето родители, които идват при нас са загубили вярата си, а така и всяко упование в Бога. Лишени са от всички дарове, които може да им изпрати Бог, за да възпитат правилно децата си. Лишени са от мъдрост и проникновение, за да ги водят, както е необходимо. Много родители ми казват: „Съжалявам, просто не мога да контролирам децата си. Невъзможно ми е.”

В днешно време толкова много семейства по света са нещастни! Затова е важно да се молят и да си простят. Хората ми искат съвет за брачните двойки, нещастни в своите взаимоотношения – винаги им казвам: „Молете се и си простете!” Казвам го и на младите хора, познали насилието в собствените си домове: „Молете се и си простете!” И на самотните майки, останали без семейна подкрепа: „Молете се и си простете!” Можеш да кажеш: „Боже мой, аз Те обичам. Боже мой, искам Ти прошка! Боже мой, вярвам в Теб. Боже мой, оставям се в Твоите ръце. Помогни ни да се обичаме помежду си, както Ти ни обичаш!” Нека се помолим за семейството си със следната молитва:

„Небесни Отче, дал си ни пример с Твоето семейство от Назарет. Помогни ни, Татко, в семейството ни да царуват любов, спокойствие и радост, да бъде отдадено на съзерцание, пречистено и тръпнещо от радост. Помогни ни да останем заедно в радост и скръб чрез семейната молитва. Научи ни да припознаваме Исус в членовете на нашето семейство, и особено зад скръбната Му маска. Нека чистото сърце на Исус направи нашите сърца кротки и смирени, както Неговото, и ни помогне да изпълним семейните си задължения в святост! Нека се обичаме помежду си, както Бог обича всеки от нас – по-силно и по-силно с всеки изминал ден! И прости вините ни, както си простил греховете ни! Помогни ни, о, Любящи Отче, да приемем това, което ни даваш, и с усмивка да отдадем, каквото ни вземаш! Нека ангелите Ти да бдят над нас и да ни закрилят! Амин.”

„Като сестра от Ордена на милосърдието нямам много възможности да се усамотя. Да избереш живота в бедност обикновено означава да се лишиш от възможност за уединение –нямаме собствени стаи за молитва и размисъл. Появи ли се обаче, някаква възможност да остана сама за един ден, първото нещо, което наистина ми се иска, е да чета. Обичам книгите, но обикновено съм толкова заета, че не мога да чета, колкото и да ми се иска. Скоро ми попадна една книга, която беше дар от Бог, защото беше точно онова, от което имах нужда – сборник с написаното от света Катерина от Сиена. Тя се е намирала в същото затруднение през ХІV век в Италия. Опитвала се е да се моли и да остане в мълчание в къщата, където са живеели 25 деца. Тя пише за това, как всеки от нас се нуждае от малка „килия” в себе си, където да отива за молитва и среща с Бога. Повечето от нас, казва тя, не могат да заминат в планината и да останат като отшелници в пещера, затова трябва да създадат такова усамотено място в себе си. Вярвам, че можем да последваме съвета й. Според останалите си житейски задължения ние трябва да се научим да се молим и да се потапяме в тишината дори намирайки се в центъра на шумна къща или град. При моите седмични посещения в местния затвор срещнах хора, жадуващи за усамотение. Обикновено се молехме заедно и бе толкова хубаво да видиш как тези закоравели мъже, много от които са убивали и са водили живот на престъпници, скланят глави като деца и искрено се молят. Знаех, че щом се потопят в тишината, ще намерят мир.”

Сестра Долорес също предлага своя съвет: „Ако всеки по света отделя пет или десет минути на ден, за да се спре и замисли, това би ни помогнало да се приближим към Бог, защото всекидневно имаме нужда от размисъл, в който да поискаме Божията благословия и да поканим Господ в своя живот, за да Го покажем после и на останалите. Когато Господ е дошъл в живота ни, всичко се осмисля и оползотворява. Отсъствието на Господа е причина за несъвършенствата в света.”
МОЛИ СЕ ВСЕКИ ДЕН
Опитай се често да усещаш нужда от молитва дори през деня и прави усилие да се помолиш! Молитвата разтваря сърцето, за да приеме то в себе си Божиите дарове. Моли се и търси Господа, и сърцето ти ще се разтвори достатъчно, за да ги приеме и да ги запази като свои! Ето няколко молитви от молитвеника ни, които казваме всеки ден. Надявам се да са ви полезни, ако не знаете други или ако искате да научите нови: „Нека всички се превърнем в истинна и плодородна клонка на лозата Исус, приемайки Го в живота си и молейки Го да дойде:

като Истина – за да бъде изговаряна;

като Живот – за да бъде живян;

като Светлина – за да бъде разпръсквана;

като Любов – за да бъде давана;

като Път – за да бъде извървян;

като Радост – за да бъде споделяна;

като Покой – за да бъде постигнат;

като Жертва – за да бъде предлагана

в нашите семейства и по целия свят!”

„Господи, ние вярваме, че си тук. Прекланяме се пред Теб и Те обичаме с цялото си сърце и душа, защото Ти най-много заслужаваш любовта ни. Копнеем да Те обичаме като благословените на Небето. Прекланяме се пред Твоето величие и се предаваме изцяло но Твоята свята воля. За Теб обичаме ближния си както себе си. Искрено прощаваме на всички, които са ни наранявали и искаме прошка от онези, които сме наранявали. Господи Исусе, помогни ни да отнесем благоуханието Ти навсякъде, където отиваме! Изпълни душите ни със Своя Дух и живот! Вземи цялото ни същество! нашият живот може да е само сияние на Твоя. Сияй чрез нас! Бъди с нас, така че всяка душа, която срещнем, да усети присъствието Ти в нашите души. Накарай ги да поглеждат и да виждат вече не нас, а само Исус! Остани с нас и ние ще засияем като Теб. Ще засияем, за да станем светлина за другите; и тази светлина, Исусе, ще бъде цялата от Теб; Ти ще си онзи, който сияе за другите чрез нас. Нека Те възхвалим така, както Ти би искал, сияейки над тези край нас. Нека проповядваме за Теб не чрез проповед, не чрез думи, а чрез примера си, чрез увличащата сила на нашите дела. Нека цялата любов на сърцата ни се насочи към Теб! Амин.”

„Освободи ме, Исусе, от копнежа да бъда обичан, от копнежа да бъда възхваляван, от копнежа да бъда уважаван, от копнежа да бъда оценяван, от копнежа да бъда предпочитан, от копнежа да бъда одобряван, от копнежа да бъда известен, от страха да не бъда съжаляван, от страха да не бъда порицаван, от страха да не бъда злепоставян, от страха да не бъда забравен, от страха да не бъда грешен, от страха да не бъда подиграван, от страха да не бъда подозиран.”
ВЯРАТА Е ПЛОД НА МОЛИТВАТА
Бог е навсякъде и във всичко и без Него не бихме могли да съществуваме. Никога не съм се съмнявала дори и за миг в съществуването на Бог, но знам, че има такива хора. Ако не вярваш в Бога, можеш да помогнеш на другите, като вършиш за тях неща с любов. Плодът на твоите дела ще бъде Божията благодат в душата ти. И ти бавно ще започнеш да се открехваш и да приемаш Божията любов... Аз избрах да следвам Христа: Исус е моят Бог. Исус е моят Жених. Исус е моят Живот. Исус е моята единствена Любов. Исус е навсякъде за мен. Исус е всичко за мен. Поради това аз никога не се страхувам. Върша всичко с помощта на Исус. Правя го за Исус – резултатите са Негови, а не мои. Ако се нуждаеш от водачество, само трябва да погледнеш към Исус. Трябва да Му се отдадеш и изцяло да се уповаваш на Него. Ако сториш това, всички съмнения ще се разсеят и ти ще се изпълниш с увереност. Исус казва: „Докато не станеш дете, не можеш да дойдеш при мен.”

Сестра Терезина обяснява това: „Посветили сме живота си на Царството Божие и работим за Него и поради това със сигурност Той ще ни води, упътва и закриля. Ние никога например, няма да загубим Божието провидение, затова не трябва да крадем нещата, от които се нуждаем, а да се задоволяваме с онова, което имаме. Така няма да секне Божията благодат за нас, особено ако не изпадаме в крайност и не се увличаме в мисли за бъдещето, вместо да присъстваме изцяло в настоящето. Трябва да сме гъвкави – щом е настъпило Божието време, нещата стават лесно, а ако още не е дошло Неговото време – те са трудни. Наистина трябва да се вслушваме в поканите на Бог, които Той отправя към нас по различен начин.” Сестра Катерина описва как се чувства човек, поверил живота си в ръцете на Бог: „Получаваш някаква свобода, повярваш ли наистина в Божието провидение. Опитваме се да живеем в настоящето и да не се безпокоим за утрешния ден, макар че да планираш е част от това да поемаш отговорност. Но ако другите правят планове за година напред, ние никога не постъпваме така. А понякога поемаме непредвидени неща, които другите не биха извършили, защото не са ги планирали предварително. Според нас трябва поне да опиташ – и често се получава.” Остави Исус да действа чрез теб, макар и да не разбираш какво става. Нека извърши онова, което иска от теб. Затова приеми каквото ти дава и с усмивка отдай, което ти взима. Приеми Божиите дарове и бъди дълбоко благодарен. Ако ти е дал добро здраве, използвай го, сподели го с останалите, с онези, които нямат нищо. Винаги споделяй с останалите, защото дори с малко помощ можеш да ги спасиш от страданието. И не вземай повече, отколкото се нуждаеш, това е всичко.

Просто приеми каквото дойде. Сестрите в Ню Йорк са получавали голяма помощ от един зъболекар на име Марк. Веднъж той ни разказа следната история, която илюстрира моето отношение към приемането: „Вярвам, че нещата са най-добри такива, каквито са: проблемите идват от моето отношение към тях. Спомням си, че веднъж си приказвах с една от сестрите, бременната съпруга имаше проблем и съществуваше опасност да пометне. Първоначалната ми мисъл бе: трябва да се моля бебето да е добре. После разбрах, че това е неправилна молитва. Молитвата трябваше да бъде да получим сила да приемем Божия план за нас.” Като мисионери от Ордена на милосърдието ние сме тук да помагаме на най-бедните и страдащите, зад чиято скръбна маска винаги се крие Христос.

Не приемаме дори една рупия за работата, която вършим, защото я вършим за Исус. Той се грижи за нас. Ако иска да направим нещо, осигурява ни средствата за това. Ако не ни даде средствата, значи не иска да го вършим. Така е с всички, независимо дали са мисионери от Ордена на милосърдието или не, казва отец Бърт Уайт: „Според мен, ако съсредоточиш вниманието си върху парите и собствеността, ще поемеш по пътя на материалния свят, по път, чието мото е „По-голямо, повече и още”. Това се превръща в твоя единствена цел и тогава вярата се изпарява. Трябва да вярваш и да се доверяваш на Божията реалност – на това, че нещата ще се подредят. Няма два свята – физически и духовен – съществува само един: Царството Божие, както на земята, така и на Небето.

Много от нас се молят: „Отче наш, който си на Небесата”, мислейки си, че Бог е там горе, това създава дуализъм – появяват се два свята. На много хора на Запад им е страшно удобно да си мислят, че материята и духът са разделени. Истината е една, реалността е една. Щом получим просветление от Бог чрез личността на Исус Христос, започваме да възприемаме нещата сериозно.”
БОГ НИ ПОДЛАГА НА ИЗПИТАНИЯ
Открити сме и за доброто, и за злото. Не сме родени зли: всеки таи нещо добро у себе си. Някои го прикриват, други го пренебрегват, но то си съществува. Бог ни е създал да обичаме и да бъдем обичани. Божие изпитание е да изберем един от двата пътя. Всяка небрежност в това ще ви накара да се съгласите със злото, а трудно бихте си представили колко далеч може да се разпространи това.

Ако някой избере злото, появява се преграда между този човек и Бог и той вече не може ясно да Го вижда. Затова трябва да избягваме всяко изкушение: то може да ни унищожи. Ще получим сила за това от молитвата, защото ако сме близо до Бога, ще носим радост и любов на хората край нас. Ако злото обсеби някого, той на свой ред го предава на околните. Ако контактуваме с такъв човек, трябва да се опитаме да му помогнем и да му покажем, че Бог се грижи за него. Усърдно се молете, за да се върне молитвата при него и той отново да види Бог у себе си и у другите. Така ще помогнете на лошия човек, защото всеки – без значение кой – е създаден от същата любяща ръка.

Христовата любов винаги е по-силна от злото на света, затова трябва да обичаме и да бъдем обичани: просто да обичаме, а не да се стремим да придобием нещо.
ВСЕКИ ЖИВОТ Е БЕЗЦЕНЕН ЗА БОГА
Неродените деца са сред най-страдащите. Те също са близо до Бога. Винаги моля лекарите в болниците на Индия да не убиват неродено дете. Ако никой не го иска, ще го взема аз. Виждам Бог в очите на всяко дете – всяко нежелано дете е добре дошло при нас. После се опитваме да намерим дом за тези деца – някой, който да ги осинови. Хората непрекъснато се тревожат за убиването на невинни деца по време на война и се опитват да го предотвратят. Но какъв смисъл има от това, щом майки убиват собствените си деца? Всеки живот е безценен за Бог, каквито и да са обстоятелствата.

В Исая 43:4 Бог казва: „Понеже си скъп за мен и Аз те възлюбих.” В многото наши центрове по света учим семействата на бедните на естествено семейно планиране. Даваме мъниста на жените, за да отброяват дните на цикъла си. Съпругът и съпругата трябва да се обичат и уважават, за да са способни да се пазят през фертилните дни. Както казва сестра Долорес, тези неща се решават от Бог: „Докато вярваме, че всеки от нас е уникален и безценен за Бога, Бог ще бъде край нас, ще присъства в живота ни и ще ни помага да си вършим работата. Той е главният и Той определя какво да правим. Всичко е толкова просто, но понякога Го забравяме и смятаме, че всичко зависи от нас.”