Облигационно право – специална част

В контекста търговец – потребител, гаранционната отговорност е уредена в чл.20 – 24 ЗЗППТ, но за гаранционен сервиз говори и ТЗ при продажбата (чл.322).

За хранителни стоки, срока на годност е срока за тяхната гаранция.

Чл. 21. “(1) Производителите са длъжни да осигуряват резервни части за поддържане и ремонт в гаранционните срокове.

(2) Търговецът е длъжен да предлага стоки, ако са осигурени с резервни части и консумативи за срок, съответстващ на продължителността на тяхната употреба”. Оттук виждаме смешното положение – значи, търговеца е длъжен да осигурява резервни части за срока на употреба, докато производителя е длъжен да произвежда резервни части за срока на гаранцията. Като си дадем сметка колко са все още сроковете за гаранция, вкл. и за автомобили, у нас, а и колко време ги използваме, ще видим какво недоразумение се получава.

ЗЗППТ за пръв път урежда т.нар. възможности за публични искове – исковете, свързани с дефект на стоките да се предявяват от сдружения на потребителите. Присъденото обезщетение на тези сдружения, можело да бъде, според чл.17 ал.6, използвано само за защита интереса на потребителите.

Неясно е обаче, следното положение: нали се обезщетяват само имуществените вреди, които трябва да бъдат доказани конкретно за всеки увреден. Ако това е така, какво друго обезщетение ще бъде присъдено на Съюза на потребителите?

Закона не урежда изрично наказателните обезщетения, признати изрично в американското, пък и в други права, които имат за цел да изземат дохода на производителя, да удовлетворят чувството за справедливост, тези обезщетения, може би, присъдени на Асоциацията на потребителите има смисъл да кажем, че се използват за защита интересите на потребителя. Но след като нашия закон има предвид само имуществените, при това преките имуществени вреди, аз не доумявам как тези обезщетения ще се използват за тази цел и как въобще ще се присъдят в полза на Асоциацията на потребителите.

Интересно е и следното нещо: когато предявите иск по този закон, можете да искате публикация в средствата за информация. В едномесечен срок от уведомяването, всеки потребител или сдружение на потребителите може да заяви пред съда, че желае да вземе участие в процеса. Ако направи това, решението има сила и за него. За да няма сила и за него, трябва изрично, в този срок да заяви, че няма да участва в този процес. И се получава следния процесуален парадокс: ако аз съм загубил делото срещу производителя за един дефект на стоката и съм направил публикация, а вие не сте заявили, че няма да участвате (в този срок) в процеса, решението имало сила и за вас и вие не може да съдите производителя, респ. търговеца. Ясно е, че не това е смисъла на закона, нещо друго изглежда да се е имало в предвид, но така, както са формулирани разпоредбите се стига тъкмо до този извод.

Има и едно помирително производство – помирителни комисии, които имат за цел да изследват въпроса, едва ли не доброволно и само, ако не са удовлетворени страните от него, от постигнатия компромис, да се предявява иск. Не е обаче, уредено това като изрична предпоставка, а и се отнася това само до някои случаи – неизпълнение на задълженията по гаранционните срокове например. По отношение на обезщетенията, те не са обхванати от това помирително производство.

Купувача има две основни задължения: 1) да плати цената и 2) да получи вещта, да си вземе вещта, да освободи продавача от грижите за тази вещ.

Ако продавача е предал вещта без да получи цената, съгласно ал.3: “Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема”. Значи това ще бъде една възнаградителна лихва, защото той не е в забава.

Кожухаров разглежда това нещо като възстановяване на правото на задържане.

Ако си дадем сметка, че продавача не задържа вещта с право на задържане, а прави възражение за неизпълнен договор, малко трудно бихме се съгласили с тази теза. Всъщност, това е по-скоро едно особено разваляне на договора, което може да се упражни във въпросния 15-дневен срок.

Текста продължава, че: “Това право не може да се упражни във вреда на кредиторите на купувача, наложили запор върху вещта или получили същата в залог, без да знаят, че цената не е платена”.

Втората възможност на продавача е иска за реализиране на задължението за плащане на цената. Такъв иск би имал правно основание в чл.200 във връзка с чл.79. Цената очевидно ще може да се иска заедно с лихвите за забава и с обезщетение, ако може да се докажат вреди над законната лихва.

Третата възможност, която съществува само при недвижимите имоти е законната ипотека по чл.168 т.1.

При неплащане на цената, продавача има право да развали договора, съгласно общите правила на чл.87.

При движими вещи обаче, е създадено едно допълнително улеснение. По чл.87 трябва да се направи покана за плащане и ако не се плати в този срок, тогава се счита договора за развален. Развалянето, ако е за недвижим имот, ще върви по ал.3 на чл.87. Но за движими вещи, чл.201 съдържа едно облекчение: “При продажбата на движима вещ продавачът може да развали договора без спазване изискванията на чл. 87:

а) ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената;

б) ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ.

И в двата случая той трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора”, т.е. без да дава допълнителен срок. Като си дадем сметка, че задължението е парично, то за паричните задължения винаги се отговаря. Така, че едва ли бихме могли да виждаме някаква особеност по отношение на евентуална вина на купувача. “Ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената”. Значи това е облекчената възможност да развалите договора, защото купувачът не носи парите, а иска да си вземе вещта. Имате възможност да направите и възражение за неизпълнен договор, но също така и може да развалите договора.

Задължение на купувача да получи вещта. Като си дадем сметка, че купувача има и правото да получи вещта, на което право съответства задължението на продавача да му я предаде, ще видим че при неизпълнение на задължението да се получи вещта, купувача ще изпадне в двойна забава – забава за неизпълнение на задължението си (забава на длъжника) и в забава за приемане чуждото изпълнение (забава на кредитора). Това са случаи, в които се кумулират двете правни последици на двете забави.

Какво представлява самото задължение за получаване на вещта? – То зависи от това, какво е уговорено, а също така, до някъде и от характера на вещта, която трябва да се вземе. В единия случай купувача трябва да отиде в магазина и да вземе вещта от там. В другия случай, ще трябва да се яви там, където вещта се е намирала по време на възникването на задължението и да си я вземе оттам (кочината, дето е прасето, което продадох във влака). В други случаи това ще означава да изпрати транспорт, да осигури представител за приемането или най-досадната работа – да си стои вкъщи и да чака да му донесат хладилника.

Средствата за защита на продавача срещу неизпълнение на задължението за получаване на вещта са от една страна общите средства за неизпълнение на всяко задължение, но факта, че купувача ще изпадне и в забава на кредитора, ако не получи вещта облекчава твърде много положението на продавача (последиците на забава на кредитора). Възможността чрез института на забава на кредитора, продавача да изпълни задължението си и без съдействието на купувача, без приемането на вещта от купувача, обезсмисля иска за реално изпълнение на това негово задължение. Безсмислено е да предявите иск, с който искате да бъде осъден ответника да дойде да си вземе вещта, защото вие можете да постигнете този ефект като вложите вещта на хранение, съгласно правилата за забава на кредитора. Ако направите това, вие сте изпълнили вашето задължение и следователно може да задържите цената, а и никой не ви пречи да я искате, ако до този момент тя не ви е платена. На всичкото отгоре, вещта ще се смята предадена по това време, по което сте я вложили и оттогава ще започнат да текат сроковете на купувача във връзка с доставката, т.е. сроковете за рекламация. Все пак, продавача има избор – той ще постъпи така, ако предпочита да запази договора, защото добре е продал вещта. В другите случаи, в които той не държи толкова много на този договор, особено пък ако не е получил още цената – той има възможност да развали договора за продажба, при това при движимите вещи, при които ще бъде най-вече от значение получаването на вещта, защото тях продавача ще трябва да пази, чл.201 ал.1 б. б създава един улеснен начин за разваляне: “ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ …той трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора”. Следователно, ако не си взема вещта има възможност по този облекчен ред да бъде развален договора за продажба.

В един особен случай, купувача има още едно задължение, извън това да получи вещта и да плати цената – това е т.нар. отговорно пазене по чл.198: “Когато купувачът прави възражение за недостатъци на продадената вещ, която му е изпратена от друго място, той трябва да я държи на разположение на продавача и да се грижи привременно за нейното запазване.

Ако вещта е изложена на развала и отлагането е свързано с опасност или ако пазенето е свързано със значителни разноски или неудобства, купувачът, след като уведоми продавача, може да поиска от районния съд разрешение да я продаде”. Това означава, че вие сте длъжни да получите фактически вещта, която ви е изпратена от друго място, да разтоварите транспорта, да я складирате някъде и не можете директно да я върнете на продавача заради това, че тя е имала недостатъци. Логиката на текста е следната: когато нещо е пратено от някъде, например едни лалета са ви изпратени от Холандия и вие ги рекламирате, защото ви изглеждат увехнали, вие не можете да ги върнете отново в Холандия, защото те много по-лесно биха могли да бъдат реализирани тук, макар и с намалена цена, отколкото биха могли да бъдат реализирани в Холандия. Плюс това се спестяват транспортните разноски. Така, че купувача по една дистанционна продажба не може да върне стоката директно, а трябва да я приеме фактически, макар да не я приема правно и да се грижи за нея докато получи нарежданията на продавача, да я държи на разположение на продавача и да се грижи за нея. Разбира се, когато вещта е изложена на развала или отлагането е свързано с опасности или ако пазенето е свързано със значителни разноски или неудобства, купувача може да действа съгласно чл.198 ал.2, която възпроизвежда принципа за действие при забава на кредитора, по отношение на вещи, които са неудобни за влагане и бързо се развалят, след като уведоми продавача, да поиска от РС да я продаде.


Особени правила за някои продажби по ЗЗД

Т.4 от раздела за продажбата гласи: “Особени правила за някои продажби”. В нея са включени няколко особени видове продажби, в смисъл, че имат нещо специфично.

Вещта се счита одобрена, ако е била предадена на купувача и той не се произнесе до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача”. Например, купувате автомобилна част и казвате: “Абе, тя ще стане ли на моята кола?”. Понеже има всякакви стандарти, се уговаряте с продавача, че ще отидете да видите дали тя става там и ако става, я купувате, ако не става, ще я върнете. Понеже сте получили вещта, от никъде не следва, че след като видите, че става, трябва да отидете при продавача и да му кажете.

Обратната хипотеза: когато вещта не е дадена на купувача, значи вие я купувате и искате да я одобрите като помислите дали да я купите. Разликата между това дали е предадена или не идва от действието на договора. Той и в двата случая се смята за сключен под отлагателно условие, но това условие се смята несбъднато, ако вещта не е предадена и вие не се върнете да кажете: “Харесва ми”, обратно – смята се сбъднато, ако вещта ви е предадена и вие не се върнете да кажете, че не я одобрявате.

Продажба със запазване на собствеността (чл.205). При тази продажба, движимата вещ (тя се отнася само за движими вещи) се продава без да се плаща цената веднага – плащането на цената е отложено или разсрочено, но собствеността се прехвърля не в момента на предаването на вещта (ако става въпрос за родово определени вещи), а след пълното плащане на цената. Интереса от такава една продажба е обстоятелството, че оставайки собственик на продадената вещ до заплащането на цената, продавача няма да конкурира с останалите кредитори на длъжника. Те не могат да насочат принудителното изпълнение към тази вещ, защото тя не е на длъжника, а на продавача. За да може да се противопостави условието за запазване на собствеността, на трети лица е необходимо да има писмен документ с достоверна дата (ал.2 чл.205).

Чл. 206 съдържа правила, които изключват действието на някои уговорки в хипотезата на такава продажба: “Макар и да има противно съглашение, неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора.

Ако договорът бъде развален поради неизпълнение от страна на купувача, продавачът може да иска възнаграждение за ползуването от вещта независимо от правата му на обезщетение.

Уговорката, платените вноски да останат за продавача като обезщетение, е недействителна”. Казано иначе, при една продажба със запазване на собствеността, до пълното плащане на цената не можете да уговорите, че неплащането на една вноска е основание да се развали договора – неплатените вноски трябва да са повече от 1/5 от общата стойност на вещта.

И второто нещо, ако развалите договора, поради неплащане на цената в срок, поради нарушение на графика за изплащане, вие не можете да кажете, че платените до този момент вноски ги задържате като обезщетение на вредите от разваления договор.

Периодични продажби. Те са уредени в чл.208: “При договорите за периодични доставки цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях.

Срокът, определен за отделните доставки, се предполага уговорен в интереса на двете страни”. Потребителската продажба, макар едната страна по нея да е търговец, не е търговска продажба, а има редица потребителски продажби, които са периодични – например, доставянето на газ по домовете на определени периоди от време.

В ТЗ, обаче тя се урежда в чл.333: “Продажбата с уговорка за изкупуване трябва да бъде в писмена форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. След изтичането на срока правото на изкупуване се погасява”. На основата на този текст, може би биха могли да се обосноват отношенията с т.нар. заложни къщи. От гледна точка на ГП, една подобна дейност би била забранена. От гледна точка на ТП обаче, тя съществува.

В обратния случай, когато цената е определена общо, също съществува възможност за отказване от страна на купувача: “Когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с повече от 1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора” (чл.210 ал.2). Казано иначе, отклонение по-малко от 1/10 се оказва ирелевантно, но повече от 1/10 води до изравняване или до отказ от договора.

Към особените правила за продажбата можем да отнесем и продажбата на вземане (тя е разгледана във въпроса за цесията). Няма специални правила за продажбата на спорно вземане и днешния закон не вади от тази възможност никакви други последици, в частност, осъдения длъжник да заплати продажната цена на цесионера и да се освободи от задължението да не плаща номинала на вземането.

Също така като особена продажба, бихме могли да разгледаме и продажбата на ценни книги. Когато тези ценни книги са на заповед, собствеността се прехвърля не чрез предаването, не по силата на самия договор, ами чрез джиро. Ще се окаже, че договора за продажба тук има чисто облигаторно действие, а прехвърлянето на правата става с един допълнителен абстрактен акт.

Продажбата на наследство е последния вид особена продажба. За нея, обаче има отделен въпрос.
Продажба на наследство. Страни, предмет, форма, действие

Правната уредба е в чл.212 и чл.213 ЗЗД. Особеността идва от предмета на продажбата – не се продава отделно право, не се продава отделна вещ, продава се наследство, като съвкупност от имуществени права и задължения (“Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети…”).

Договорът е алеаторен. Това следва както от самата конструкция на договора и предмета, така и от ясния текст на чл.212 ал.1: “Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник”. Казано иначе, той не обезпечава състава на наследството. Когато продавате един отделен предмет и се окаже, че този предмет не е ваш или е обременен с права на трето лице, купувача може да реализира вашата отговорност за евикция, защото вие не сте му доставили обещаното, не сте му доставили правото такова, каквото то е трябвало да бъде – необременено с чужди права, по начин че купувача да може да стане собственик. При продажбата на наследство тази гаранция не се носи – вие не гарантирате състава на наследството, а гарантирате единствено качеството си на наследник, което означава, че ще отговаряте за евикция в една-единствена хипотеза – ако се окаже, че наследството, което сте продали не е ваше. Например, продавам наследството на баща си. Аз съм наследник на баща си и го продавам изцяло на едно трето лице, с всички неща, които влизат в това наследство. Ще отговарям за неизпълнение на задължението си, единствено ако се окаже, че аз не съм наследник на баща си.

Това, което не се гарантира значи, е състава на наследството. Страните може да си мислят, че в наследството влизат хубави имоти. Оказва се обаче, че баща ми никога не е имал тези имоти, че те са били негови, но той отдавна ги е изял и изпил, при все че е останал да живее още в тях или пък, че тези имоти са ипотекирани и сега вече ги изнасят на публична продан и т.н. Ние значи, не продаваме имотите, а продаваме наследството. И понеже не се носи гаранция за състава на наследството, договора е алеаторен, тъй като нито цената, нито което и да е друго условие на договора може да бъде редуцирано и да се рекламира това, че наследството имало повече задължения, отколкото права, това че в наследството не влизали имоти, които страните са си мислели, че влизат в туй наследство.

Договора е транслативен, възмезден.