Облигационно право – специална част

Продава се наследството, а не качеството наследник – предмет на продажбата е наследственото имущество или тази част от наследственото имущество, което представлява наследствения дял на продавача. Например, аз мога да ви продам моята наследствена част от наследството на баща ми, която представлява ½ от наследството, защото имам и брат и т.н. Но продавам това наследствено имущество, а не качеството си на наследник. Това изрично не е казано в закона, но всички го поддържат еднозначно. Изглежда тази формула следва различието, което се е правило в римското право при продажбата на наследство. Там е можело да се разпродаде едно наследство преди приемането му и след приемането му, като е имало някаква разлика в последиците.

Модерното право, в това число и българското, продавайки едно наследство се приема, че вие сте го приели (значи наследника приема наследството и тогава продава цялото наследствено имущество). Поради тази причина той продава само имуществото, но не и качеството наследник.

От това, че се продава наследството, а не качеството на наследник следват няколко положения:

1. 
   Купувача е титуляр на имуществените права и задължения, но той не е наследник и вече не може да продава тази съвкупност като наследство. Значи, наследство може да се продава само веднъж.
   
2. 
   Ако последва отказ от наследство от другите сънаследници, увеличението се пада на продавача, на наследника, който е запазил качеството си на наследник, а не на купувача.
   
3. 
   Наследника, а не купувача на наследството има право на наследяване по заместване, съгласно чл.10 ЗН: “Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените”. Значи, умрял баща ми. Аз продавам неговото наследство. Дядо ми, обаче е жив. Като умре и дядо ми, негов пряк наследник е баща ми. Но понеже баща ми не е жив към момента на откриване на наследството на дядо ми, аз ще заместя по силата на чл.10, баща си и ще получа пряко наследството на дядо ми, който не ми е пряк наследодател.
   

Купувача на едно наследство не може да изкупува по чл.288 ал.3 ГПК неподеляемия жилищен имот, понеже тук закона е създал изискване при откриване на наследството да е живял в него.

Съгласно чл.213: “Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото.

Купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството”.Тези два текста регулират последиците от идеята, че се продава изцяло наследството и какво би станало, ако междувременно аз съм платил някое задължение, респ. съм продал (унищожил съм) някой от елементите на наследството – за тях се дължи обезщетение.

От тях може да се изведе и положението, че страните могат все пак да се отклонят от идеята, че се продава цялото наследство, в смисъл да изключат от него конкретни вещи. Продавам наследството на баща си, обаче искам да запазя за себе си неговата пишеща машина. Според мен, е допустимо да се уговори, че продавам цялото наследство по реда за продажба на наследство, но да се извади от наследството пишещата машина и това ще бъде съобразено при цената. Закона формално не го допуска, но от тези правила на чл.213 можем да стигнем до този извод.

Чл.90а ЗН: “Завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти”. Доста неясен текст. Хипотезата е следната: дядо ми умрял през 1965г. Баща ми продал неговото наследство. Защо продал неговото наследство? – Защото през 1965г той би могъл да бъде до голяма степен сигурен, че всъщност никакво наследство не е получил, защото имотите на дядо ми са били одържавени. Баща ми, значи продава това наследство, като смята, че на практика продава пишещата машина на дядо ми, дълговете му и още нещо. Идва реституцията. Оказва се, че наследството на дядо ми вече включва и тия неща на дядо ми, които някога са били одържавени, а сега се реституират. Това увеличаване на наследството няма да се падне, поради изричния текст на чл. 90, на купувача на наследството, а на наследника на дядо ми, респ. на неговите наследници, т.е реституцията ще могат да я искат оригиналните наследници, а не този, който е купил по времето, когато много хора се надяваха, че тази работа не е вечна, но не бяха много склонни да го разглеждат като една фактически очаквана промяна в скоро време.

Ако обаче, вече е възстановена собствеността на тия имоти, тогава този текст няма да се отнесе към тях.


Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка

и гледане. Характеристика. Предмет. Страни. Сключване.

Определение: С договора за издръжка и гледане едно лице прехвърля или обещава да прехвърли на друго лице някакво имущество, срещу което приобретателят поема задължението да гледа и издържа прехвърлителя и/или друго лице до края на живота му.

Значи, договора за издръжка и гледане може да бъде сключен и като договор в полза на трето лице. Аз да ви прехвърля моя апартамент за да гледате баба ми (мен няма да гледате). Но бих могъл аз да ви прехвърля моя апартамент за да ме гледате мене и съпругата ми. В този случай, договора ще бъде едновременно и в полза на стипуланта, и в полза на съпругата му, която не е страна по договора.

Договора за издръжка и гледане има две разновидности с оглед задълженията на прехвърлителя, с което можем да обогатим определението като кажем, че договора за издръжка и гледане е този, по който едно лице (прехвърлител) прехвърля или обещава да прехвърли… Значи договора за издръжка и гледане може да бъде предварителен договор за издръжка и гледане, при който грижите започват веднага, но имота ще се прехвърли след малко. Кога? – Когато назреят условията за това.

И вторият случай, без предварителен договор (директно) прехвърляне на имота и да започват грижите от този момент.

И в двата случая обаче, имота се прехвърля, респ. придобива от приобретателя, от длъжника на гледането и издръжката приживе на прехвърлителя. Договора за издръжка и гледане не е договор mortis causa, които договори mortis causa, както знаем са нищожни (чл.26 ал.1). Договора за издръжка и гледане не е договор върху неоткрито наследство – имота се прехвърля сега, към момента на сключване на договора или в по-късния момент къмто момента на изпълнение на предварителния договор за издръжка и гледане от страна на прехвърлителя.

Характеристика на договора. Договора за издръжка и гледане е ненаименован – няма развита легална уредба.

При липсата на правна уредба в специалната част на ЗЗД, извличането на приложими към този договор правила ще се окаже доста относително. Той черпи силата си от принципа на свободата на договаряне (чл.9, респ. чл.20а). При липсата на легална уредба, значи към него ще бъдат приложими общите правила на ЗЗД. Само, че тези общи правила малко са насочени към това екзотично задължение за гледане и издръжка. В такъв случай, от съществено значение ще бъде тълкуването на самия договор, съгласно чл.20. Би могло да се смята, че при тълкуването на договора, както е казано в чл.20, ще бъде от значение и юзанса (правилата в практиката). Тези правила не е много лесно да ги издирим, че да ги смятаме включени в договора, но все пак, обилната съдебна практика по този договор би могла да се разглежда и като такава, която отразява юзанса.

На всичкото отгоре, както е известно, от 1993г. насетне обичая, обичайното право, правния обичай, а не юзанса, беше най-после посочен като източник на правото.

От 1997г, с изменението на чл.4 ГПК, отношението на действащото законодателство към обичая като източник на правото е променено: “Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта”. Така, че обичая вече е санкциониран от писаното право като източник на правото. Във всички случаи, при липсата на писано право, ще бъдат от изключително значение тълкуванията, дадени от съдебната практика.

Има значи, няколко общи съдебни акта – тълкувателни решения, които третират тази материя. Има и множество решения по конкретни казуси. Всички тези решения, според мен, имат една обща слабост. В много случаи, включително и общите актове, излизат от конкретния интерес, от конкретния казус в една, иначе деликатна откъм морални съображения, област и не е много ясно дали отчитат идеите за справедливост и за морал. Така, че те малко трудно заместват липсващата обща абстрактна уредба на договора. Това обстоятелство, както и това, че този договор е силно конфликтен, са дали възможност съдебната практика да излиза преди всичко от интереса на наследниците и до голяма степен да отчита само тези казуси, които са свързани с това малко нетипично или нежелано развитие на отношенията.

А договора е конфликтен от още една гледна точка – той винаги е носил един доста голям потенциал за заобикаляне на закона и за увреждане на чужди интереси.

2) Пожизнена рента е тази, при която се прехвърля един имот или се плаща една сума пари, отново срещу периодично плащане на рентиера, но тази рента е обвързана с живота на рентиера и се прекратява след неговата смърт.

Престацията на длъжника е пари, но стария ЗЗД, отчитайки обичаите в България, е приел, че рентата може да се състои в пари, но може и да се състои в припаси, което е било наречено в практиката натурална рента.

Храненичеството е бил един обичаен институт в българските села и в по-малките градове. При него заможни бездетни лица са приемали храненици. По принцип, една от идеите на храненичеството е да замести опцията осиновяване, да даде на една бездетна двойка радостта от чужди деца, които да разглеждат като свои. В този смисъл обичайното осиновяване е било храненичеството. Но храненичеството е преследвало и други цели. Имало е редица случаи, в които се вземат като храненици не малки деца, които ги взимаме с цел да получим тръпката от това, че имаме все пак деца, но пълнолетни и дори семейни вече храненици. В този случай, идеята е била следната: бездетната двойка или този от тях, който е останал, да получи все едно вече пораснали деца, които да го гледат в старините му дето вече са настъпили, да поемат бизнеса му и след неговата смърт да го наследят. Приживе, храненика не получава нищо, но след смъртта наследява благодетеля си.

От комбинацията на тези две неща можем да видим договора за издръжка и гледане. От рентата – незабавното прехвърляне на правото срещу което се получава издръжката и гледането, а от храненичеството, престацията на този, който гледа и издържа.

Приложно поле на договора. Действителните цели, които договора преследва имат за последица да удовлетворят следните два насрещни интереса: на стареца – желанието той да бъде гарантиран в битово и имуществено отношение, включително и емоционално до края на дните си (да не бъде сам и да не бъде принуден да продава на части имуществото си, че да плаща на части да му помагат и т.н). Защо стареца има такава нужда, можем да си отговорим твърде лесно – това днес, освен проблем на бездетието, е типично за България и поради емиграцията на младите хора. За това има много стари хора, които нямат друг изход, освен да търсят такъв ерзац на подкрепата, която би трябвало да очакват от собствените си деца.

Обратното, за този, който поема задължението за гледане и издръжка, това е един способ, един шанс да се сдобие с имущество, с което той по друг начин не може да се сдобие сега, да получи сега един приличен имот, който той каквото и да прави, в близко бъдеще няма как да си позволи.

Наред с това, този договор има възможност да удоволетворява и много други цели, включително и симулативни.

Наред с това, договора за издръжка и гледане е един от елегантните начини да се обезнаследят необходимите наследници (тези със запазена част), защото прехвърлянето е възмездно.

В много случаи този договор се сключва като смесен – за бъдещи и за минали грижи, което още повече обърква нещата и създава конфликт както между бабичката и наследниците и, в частност и този, който е сключил договора, така и след смъртта на бабичката – между наследниците и приобретателя.

Следователно, това е един конфликтен договор.

Болшинството от другите решения приемат, че е валиден такъв предварителен договор.

Договора е алеаторен. Той е договор на шанса. Алеята идва от това, че е известна престацията, която получаваме (апартамента), но е неизвестно колко време ще гледаме бабичката и колко усилия и средства ще ни коства това. Ако бабичката умре сравнително бързо, тристайния апартамент, който получаваме срещу нейното гледане, ще ни излезе евтино, т.е ще бъдем на печалба и обратното.

Освен това, ние поемаме един значителен риск, сключвайки договора, защото трябва да гледаме бабичката каквото и да става с нея. А състоянието на бабичката може да се влоши значително.

Значи, алеаторността идва от неизвестността колко време ще продължи гледането и какви усилия, включително и финансови ще ни коства.

Договора е възмезден. Макар алеаторността да ни пречи да оценим престациите на двете страни като еквивалентни, трябва да си спомним, че при все че някои казват, че възмездни са тези договори, при които двете насрещни престации са еквивалентни, поне в очите на страните, други пък казват, че безвъзмездни са тия договори, с които едната страна иска да даде на другата една облага даром, да прояви щедрост. И тъй като в този договор не е съществен елемент щедростта – нито една от страните няма намерение да прояви щедрост, да направи дарение, той е възмезден, въпреки невъзможността да оценим еквивалентността на престациите поради неговия алеаторен характер.

Договора е intoito personae с оглед бабичката. Аз съм сключил договора върху нейния живот и съм се ангажирал тази бабичка да гледам или евентуално бабичката заедно с стареца и, но не съм се задължил да гледам някоя друга бабичка, на която тази бабичка би и хрумнало да цедира вземането си. В този смисъл договора за издръжка и гледане е intoito personae, спрямо кредитора на задължението за издръжка и гледане.

Той би могло да се разсъждава дали не е intoito personae и с спрямо длъжника, защото създава някакви особени емоционални отношения. Но по-практично е да приемем, че задължението на гледащия е заместимо, което е направила и съдебната практика, а не така тясно свързан с личността му.

Не може да се отрече, че в тази работа има нещо, на пръв поглед съмнително и социалистическо – да е имал нужда, значи да бъде гледан, значи да е нетрудоспособен.

Като се обърнем обаче, към произхода на договора, към храненичеството, не можем да не забележим следното нещо: че възрастта на гледания някак си се връзва с нормалното положение, че той ще умре преди гледащия. И когато сключваме договор за издръжка и гледане върху едно младо лице, точно този елемент липсва, поради което може да се каже, че има някаква логика в тези решения, макар трудно квалификацията да би могла да бъде липса на основание. Обаче, нека си помислим и нещо друго – ако това е така и като се има предвид, че задължението за гледане може да се окаже наследимо, прехвърлимо и във всички случаи заместимо, дали не би могло да се разсъждава и по следния начин: вярно е че аз със своите 40г съм по-възрастен от този 30г певец, дето го гледам за да ми прехвърли там нещото, от което се нуждая. Но при положение, че това е наследимо задължение, може би аз да умра преди него, но децата ми ще продължават да го гледат и така интереса и на двете страни е осигурен. Така, че идеята, че единия трябва да умре, по-скоро би могла да бъде заобиколена с тези разсъждения. И като си дадем сметка, че практиката не ограничава възрастта тогава, когато става въпрос за инвалиди, а има и млади инвалиди, ще се види, че разсъжденията че трябва да е в особено състояние, че да бъде гледан не винаги издържа.

По-старата практика приемаше също така, че договора за издръжка и гледане е недопустим, защото няма основание, когато се сключва между лица, които и без това си дължат издръжка. Например, между съпрузи, между възходящи и низходящи. Аргументацията е много ясна – те, съпрузите си дължат, може би не само издръжка, но и взаимност. Обаче сега стареца, дето имал удоволствието като е бил на 60г да се ожени за някоя своя студентка, сега, след като е станал на 70г, хем не може да се гледа, хем студентката не му е особено вярна. Ако тя не го издържа и не го подпомага, санкцията на семейното право е развод. Като се разведе обаче, той пак няма да има кой да го гледа. Защо тогава да му пречим да сключи този договор със съпругата си и така ще бъде гледан, при това не от кой да е. И този някой ще бъде вързан наистина да го гледа, защото ако не го гледа ще бъде развален договора за издръжка и гледане.

За да бъде действителен договора, трябва лицето, което ще бъде гледано и издържано да е живо към момента на сключване на договора, защото ако не е живо, договора има невъзможен предмет, защото няма как вие да гледате баба ми, която не е жива.

Собствено, и договора за пожизнена рента е нищожен, ако е сключен върху живота на лице, което към момента на сключване на договора е умряло, по същата причина.

Българската практика приема, че договора няма да бъде действителен и ако страната (стареца) умре скоропостижно след сключване на договора, защото договора отново бил без основание – стареца умрял една седмица след сключване на договора.

Трябва да се признае, че ФГК продължава идеята за нищожност на договора за пожизнена рента, сключен при положение, че рентиера е умрял и в хипотезата, в която рентиера умре в един кратък срок от болест, от която е бил болен към момента на сключване на рентата.

Също така обаче, е добре да се отбележи и следното нещо: там практиката не приема, че това се отнася за ненаименования договор за издръжка и гледане, а също така стария ЗЗД не е възприел това правило на ФГК. Ето защо, въпроса дали договора за издръжка и гледане е нищожен или е без основание, ако бързичко умре стареца е един деликатен въпрос. Той подозира една измама, а тази измама не винаги е основателно да подозираме. Причините, които могат да доведат до това стечение на обстоятелствата (да се сключи договора и стареца бързичко да умре) могат да бъдат различни и ние не можем да им даваме еднаква оценка. Никак не е известно дали стареца е разбирал, че ще умре скоро и дали този, който сключва договора наистина вярва, че ще умре скоро. Ако той е бил убеден, можем да кажем, че договора, някак си, е нарушена неговата алеаторност, защото той все едно играе с белязани карти. Но може и да не му е било известно. Може тази смърт да е била случайна. С оглед морално-етичната страна, стареца може би е схващал, че няма голям шанс да живее дълго време – стареца току що е преживял третия си инфаркт в болницата и все още е в реанимация. Шансовете му да живее не са много големи. Той самият си дава сметка за това. Обаче, въпреки това иска да сключи договор за издръжка и гледане, защото ако оживее, какво ще прави. И можем ли ние да приемем, че е неморално да сключи той този договор и да разглеждаме този договор за нищожен и да го караме да се моли да умре, а не да преживее третия си инфаркт.

В крайна сметка, подобна теза е развита и в едно решение от 1999 на II ГО, от което излиза, че модерната практика вече започва да отчита тези неща.

Към момента на сключване на договора, стареца може наистина да знае, че не му остава много време и приобретателя може да си дава сметка за това., но той може вече да е започнал да гледа, да го е гледал за минало време, договора за издръжка да се изповяда като едно задължение за минали грижи и като насрещна престация за бъдещи грижи. Тоя смесен характер на договора на може да изключи неговата валидност само от това, че стареца е позакъснял да изпълни задължението си да прехвърли. В крайна сметка, това прехвърляне може да е било обещано устно или с предварителен договор. Ако предварителния договор е сключен преди години и вие сте гледали стареца, сега, когато стареца е тръгнал да умира, той най-сетне е се е решил да подпише и да сключи окончателния договор, да приемем, че такъв договор е нищожен защото стареца умрял скоро е вече прекалено. Нещо повече, практиката приема, че предварителния договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане би могъл да бъде изпълнен принудително и след смъртта на стареца. Така, че ако вие разполагате с предварителен договор и стареца умре преди да е прехвърлил имота, вие можете да искате да ви се прехвърли имота, защото облигационната страна (гледането докато стареца е жив) не е последица от нотариалния акт, а е последица от уговорката между вас. Срещу това ваше задължение стареца ви е обещал прехвърлянето на имота и сега, когато е умраял всъщност е изчерпана облигационната част на договора с оглед грижите, но остава да се изпълни задължението за прехвърляне, което ще може да бъде изпълнено и срещу наследниците, т.е да предявите иска по чл.19 ал.3 срещу тях.

В крайна сметка обаче, договора за издръжка и гледане би могъл да бъде сключен след като стареца знае, че умира и другата страна знае това, обаче стареца иска да обезнаследи своите наследници. В този случай, според мен, не може да се каже, че договора е нищожен, поради липса на основание. По-скоро, той е симулативен и наследниците ще могат да се борят срещу него, разкривайки тази симулация, ако успеят да докажат, че това е била целта на страните и че всъщност се прави едно дарение, а не a priori да се твърди, че ако стареца умре скоро, договорът е лишен от основание.

Накрая, може стареца да не знае, че ще умира скоро, а приобретателя да знае. И точно, знаейки го, да търси този старец, че да сключи с него договор за издръжка и гледане. В този случай, очевидно, че дефекта на договора ще бъде някаква измама, а не липсата на основание.

Следователно, хипотезите са много различни и ако съдебните актове са изхождали от някои от тях, то е трудно да бъдат отнесени към всички.