Предмет на договора за издръжка и гледане

Можем да се запитаме, само недвижим имот ли може да бъде предмет на този договор? Преди години, недвижимите имоти бяха най-ценното нещо. Сега обаче, едва ли е така. Може ли сума пари да бъде предмет на договора или ценни книжа? Някои казват не, защото това щяло да бъде рента, а като е рента, рентата била забранена.

Първо, няма да е рента и второ, рентата едва ли е забранена. Трето, няма как да приемем, че е налице рента, защото престацията, която се дължи от гледащия не е парична сума, а нещо друго.

Така, че, според мен, предмет на договора за издръжка и гледане може да бъде всяка ценност, която приобретателя желае да получи чрез договора за издръжка и гледане, а отчуждителя има и желае да жертва срещу спокойните си старини. Особено днес развитието на отношенията, на нещата, които са в оборот и на ценностите, създава много по-разнообразни ценности от недвижимите имоти. Няма никаква причина приобретателя да наследи например бизнеса на стареца, който последния не може вече сам да върти – бизнес, който по никакъв начин не е нужно да е свързан с недвижим имот – нещо, което съответства на традицията на храненичеството.

Вторите задължения са по-прости. Те могат да са свързани с вещното право (а именно с продажбата) или до обещаването за бъдещ договор за съответно прехвърляне (предварителен договор). В зависимост от това как е сключен договора за издръжка и гледане, като такъв, с който се обещава в бъдеще да се прехвърли един имот или веднага се прехвърля недвижимия имот, ще имаме значи техническите задължения за прехвърляне на един имот от предварителен договор, респ. задължение на продавача, като типичен случай на прехвърляне при възмездните договори. Тъй като прехвърлянето е възмездно, при недостатъци, било то правни или фактически, на прехвърленото право, ще прилагаме правилата за евикция или отговорността за недостатъци.

Мислимо е, също така, да се прехвърли не едно право, а съвкупност от права и задължения (например наследство).

Типични задължения: те би следвало да бъдат посочени в договора. И при липсата на диспозитивна правна уредба, договора е този, който трябва да определи какво трябва да разбираме под полагане на грижи, какъв стандарт и т.н. Оттук огромното значение на текста на договора. Само, че в много случаи този текст е доста пестелив.

От съществено значение е в тези случаи както тълкуването на договора спрямо юзанса, така и съдебната практика. Но тези случаи, тези решения излизат от конкретната хипотеза.

Общата насоченост на задължението на гледащия е дадена в т. р. 96/66г. Там е казано, че договорите за издръжка и гледане имат социално предназначение и цел – да обезпечат на кредитора по това задължение по-добри социални условия на преживяване. Задълженията по тях и отношенията на двете страни са наситени с нравствено-етични и социално-битови изисквания. Това тълкувателно решение дава да се разбере, че идеята е стареца да бъде гледан и обслужван като собствен старец.

Макар да не се основава на традицията на храненичеството, имплицитно като че ли това решение включва неговата идея. Тук е първия парадокс на този договор – очакваме стареца да заживее с приобретателя в едно семейство, в едно домакинство. В България обаче, примера на естественото семейство е доста плачевен. В повечето случаи млади и стари, които живеят в един апартамент не се разбират много добре. Модела на средното естествено домакинство се оказва значи, доста подвеждащ.

Трябва да си дадем сметка обаче, че семейната среда, в която трябва да потопим стареца, не е неговата естествена среда – това не са неговите деца. Това е една купена семейна среда и следователно ние не можем да караме стареца да се съобразява с този среден модел, който всъщност е естествен. Трябва да приемем, че стареца има правото на една добра семейна среда, която за съжаление няма да се окаже типичната семейна среда.

Значи, основните задължения са задължението за гледане и издръжка. Гледане означава подсигуряване на подслон, храна, обслужване, дрехи, лекарства и в крайна сметка и джобни пари, плюс топлотата и потапянето в семейна среда.

Задължението за издръжка е доставянето на горното (гледането) за сметка на гледащия.

Може да се каже, че съчетанието “издръжка и гледане” е диспозитивно. Възможно е страните да се уговорят (ако такава е била идеята и желанието им) и да посочат в договора, че приобретателя ще дължи само гледане, няма да дължи издръжка. Това ще рече, че той трябва да върши тези работи, но без да влага средства за доставянето на неща отвън – стареца дава парите.

Възможно е нещата да бъдат смесени – дължи се гледане, дължи се и издръжка, но отчасти. Казано иначе, стареца да дава някакви пари за издръжката си.

Не може обаче, да се предвиди, че по този договор ще се доставя само издръжка, т.е само пари, без никакви лични грижи.

Някои смятат, че това е недопустимо, защото това би било рента. Това може и да е така. Но трябва да се каже, че договора за издръжка и гледане не би могъл да бъде ограничен само до издръжката, защото в такъв случай не би бил договор за издръжка и гледане – тогава по-скоро наистина би бил договор за рента, който макар и да не е забранен е договор, различен от договора за издръжка и гледане.

Първото задължение е да му осигурим подслон на стареца, т.е. някъде, където да живее и където всъщност да изпълняваме останалите неща. Това е втория парадокс на договора за издръжка и гледане, защото обикновено стареца има жилище – жилището, което прехвърля срещу задължението за издръжка и гледане, а приобретателя е този, който трябва да му осигури жилище.

Излиза, че всъщност стареца се лишава от жилището си, което прехвърля на приобретателя, който пък трябва да му осигури жилище - доста деликатна ситуация. От тази гледна точка, се оказва, че е за предпочитане стареца да се осигури като, прехвърляйки имота, учреди за себе се право на ползване върху имота, което би позволило той да бъде сигурен, че няма да остане без подслон. Защото, прехвърляйки собствеността върху приобретателя, не се знае утре какво ще стане с тази собственост – приобретателя може да го отчужди, а може и в крайна сметка да бъде принуден да се раздали с имота (принудително изпълнение). Ако обаче, приобретателя е получил само голата собственост, при подобни ситуации, прехвърлянето на имота си върви със стареца.

Обикновено, значи, се приема, че стареца ще живее в това жилище, в което до сега е живял и което е прехвърлил. Но би могло да се уговори и нещо друго.

Не е невъзможно и страните да живеят в известна степен разделени – стареца да си живее там, където до сега си е живял, а пък гледащия – също да си живее там където си е живял. Значи, географската отдалеченост ще трябва да бъде обаче, избягвана – могат да се гледат по този начин съседи или ако са в рамките на един квартал и т.н. Няма как да гледате стареца от САЩ. Определянето на това къде ще живее стареца, включително и в договора, ще се окаже доста съществено, защото от общите правила на изпълнението на задълженията, ако друго не е посочено, следва, че: “във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението” (чл.68 б.в). Излиза, че ако нищо не е казано, длъжника е този, който ще трябва да приеме стареца да живее при него – там, където длъжника живее и там да оказва гледането и издръжката.

От идеята, че те образуват нещо като едно семейство, би следвало да се стигне до извода, че стареца като член на семейството, приема досегашния стандарт на семейството на гледащия. Това е общо взето, твърдата практика (защото стареца си избира този, който го гледа).

Като си дадем обаче, сметка, че стареца си купува семейство, a priori да приемем, че той приема стандарта на чуждото семейство, може да се окаже малко подвеждащо. Не би следвало да приемем, че стареца се примирява със стандарта на гледащото семейство, особено ако той е по-нисък от досегашния му стандарт. Напротив, той жертва имота си за да продължи да живее общо взето, така охолно и според собствените си разбирания, както е живял до сега.

Изменение в материалното положение на гледащия. Тези изменения са също така едно относително ново нещо. Какво става, когато гледащия обеднее – ще се отрази ли това на стандарта, по който трябва да бъде гледан стареца? Логиката на семейното право ни показва, че може би да, защото по СК издръжката се дава до колкото може да се дава и в рамките на това, което може да се дава.

Като се сетим, че това е купеното семейство на стареца, на което той е платил да бъде гледан и обграден от грижи – вижда се, че от тази гледна точка, чл.81 ал.2, дето казва, че липсата на парични средства за изпълнението не извинява длъжника, ще трябва да ни покаже, че след като сме се обвързали с този договор ще трябва да поддържаме поне онзи стандарт, който е бил налице при сключването на този договор и заради който стареца е сключил този договор. От тази гледна точка, значи обедняването на гледащия не би следвало да носи риск за стареца. И ако гледащия не изпълни задължението си, поради това, че е обеднял, ще се окаже, че той е в неизпълнение и ще прилагаме последиците на неизпълнение на задължението си за издръжка и гледане.

Ако гледащия забогатее? Ако гледаме към предната хипотеза, ще излезе, че стареца не би трябвало да му се вдигне стандарта. Но стареца трябва да е потопен в семейната среда. Потапяйки го в семейната среда, ние не можем да го дискриминираме. Следователно, стареца ще се облагодетелства от вдигането на стандарта на гледащия.

Тази недискриминация ще трябва да ни покаже и още нещо – от съществено значение е и това къде се гледа стареца. Защото, ако според договора стареца е трябвало да бъде гледан в едно определено жилище и това гледане може да продължава дистанционно, ако стареца не живее заедно с него, то от никъде не следва, че трябва да обзаведем жилището му по съответния начин. Все пак, в някакви рамки ще е нормално да подпомагаме стареца повече отколкото сме го подпомагали до сега.

Те, обаче не са, според практиката, незаместими. Те биха могли да бъдат изпълнени както от близките, така и в крайна сметка от трето лице. Нещо повече, приема се, че когато стареца сключва договора, той има предвид, че бидейки потопен в семейната среда, макар да сключва договор с единия съпруг, то и неговата съпруга ще участва в гледането.

Задълженията за гледане имат и една много важна характеристика – те са някак си незаменими. Можем да ги разглеждаме като заместими, в смисъл, че могат да бъдат изпълнени не само лично от длъжника, но и да бъде той подпомаган от други лица, но те са незаменими в смисъл, че тяхното късно изпълнение се оказва някак си безполезно. Ако сте оставили стареца некъпан една седмица, не може да компенсирате това като на другата седмица го къпете по четири пъти на ден.

Наред със задължението за гледане и издръжка, върху приобретателя тежи и едно задължение за съответно отношение. Гледането и издръжката биха могли да доведат до нормалното задоволяване на потребностите на стареца. Той обаче, трябва да бъде потопен в семейната среда и т.н., от което следва, че би било недобросъвестно изпълнение, ако вие се ограничите само в това или извършвайки действията, които се предполага, че трябва да извършвате, се отнасяте зле към него. По същия начин, ще бъде нарушение на договора и липсата на съответно отношение у близките на длъжника.

На всичкото отгоре и стареца има задължение за съответно отношение. Бидейки потопен в семейната среда, той дължи съдействие като кредитор за да могат да се изпълняват задълженията правилно. Стареца не би действал съгласно договора, не би бил изправен, ако би имал едно грозно отношение към гледащите го. Тук обаче, има един деликатен момент – можем да упрекнем стареца, ако сме сигурни, че той ментално е добре и сме сигурни, че той нарочно се държи така. А при развитието на неговата възраст, той малко или много е съвсем естествено да склерозира и да става все по-досаден. И когато липсата на съответно отношение се дължи на неговото ментално състояние, ние не можем да го упрекнем, че той няма съответно поведение, защото риска от влошаване на неговото състояние също така тежи върху нас.

Смята се, че задълженията за гледане и издръжка са и неделими, т.е когато са поети по отношение на няколко лица, те трябва да бъдат престирани на тези лица общо и неизпълнението по отношение на едното лице е неизпълнение на целия договор.

Ако стареца е постъпил в болница, според мен, никакъв проблем не възниква – той ще бъде гледан в болницата, така както се гледа собствения старец в болницата. Следователно, аз не виждам причина да се трансформира задължението в пари в тази ситуация.

Възможно е обаче, стареца да отказва получаването на грижите не по обективна причина – например, отива с гадже на море. Според ВС, нещата стоят по следния начин: ако стареца не дава съдействие, по каквато и да е причина, ние трябва да плащаме за да изпълним своето задължение. Защо да му плащаме? Ами, защото забавата на кредитора не прекратявала задължението. Според мен, когато сте поставили кредитора в забава, вие самите не сте в забава. И следователно, една такава трансформация не само няма да ни се наложи, ами тя е излишна и немислима. След като стареца не е там, където сме се разбрали, че ще го гледаме, а е заминал с гадже на море, ние няма как да го гледаме. Следователно, идеята че когато стареца не дава съдействие по каквато и да е причина, ние трябва да трансформираме гледането в пари е твърде опасна и тя изхожда от казуси, при които съда е сметнал, че трябва да даде възможност на стареца да прекрати договора и да сключи договор с някой друг.

Независимо от това, според мен, правилното решение е прилагането на института на забава на кредитора във всички случаи и забавата на кредитора не прекратява задължението, но тя във всички случаи, докато кредитора е в забава, не позволява длъжника да бъде поставен в забава. Следователно, когато стареца излезе от нашия контрол и не дава съдействие да бъде гледан, нищо няма да трансформираме – трябва да изчакаме и да продължим да го гледаме след като се върне.

Но проблем би възникнал в ситуацията, в която няма кой да гледа стареца. В този случай, може би, действително можем да твърдим, че задължението може да бъде трансформирано в пари и то при положение, че стареца е съгласен. По-правилното решение е да се замести с някой, защото няма откъде стареца да бъде осигурен при неполагане на грижата за него.

Дори невъзможността да е обективна (гледащия постъпил в болница), в такъв случай е налице една временна невъзможност, която винаги ще бъде частична и за стареца ще възникне правото да развали договора, поради частична невъзможност за изпълнение като установи, че няма интерес от запазването му.

Ако стареца е бил гледан, всяка последваща невъзможност ще се окаже частична и ще трябва да разваля договора по съдебен ред.

Разбира се, стареца би могъл да иска и изпълнение по чл.80. Всъщност, трансформацията в пари, би могла да се разгледа като приложение на чл.80, според който кредитора би могъл да иска изпълнение за сметка на длъжника.

Така се стига до извода, че дори временната невъзможност лично да го гледаме, която се дължи на външна причина, не ни оневинява, защото изпълнението на задължението е възможно чрез трето лице и обстоятелството, че ние не сме наели трето лице да гледа стареца, вместо нас може да се обясни единствено с това, че нямаме пари, а липсата на пари не извинява.

Така погледнато, ще достигнем до хипотезата, че единственото положение на оправдано неизпълнение на задължението е забавата на кредитора от страна на стареца.

Средства за защита на стареца. Във всички случаи, той разполага с иска за реално изпълнение на задължението. Но като си представим характера на задължението и това колко време ще се точи делото, а и психологическия момент, ще видим, че иска за реално изпълнение е някак си безпрдметен.

Това, с което стареца може най-много да плаши насрещната страна е развалянето на договора. В тази хипотеза на неизпълнение, която както се видя в повечето случаи ще се окаже виновна, стареца би могъл да развали договора. Развалянето, в повечето случаи, ще бъде по съдебен ред, защото предполагаме, че е прехвърлен недвижим имот. Действието на развалянето, според Кожухаров, ставало за в бъдеще, защото задължението за гледане и издръжка е едно перманентно задължение, т.е при него сме в хипотезата на чл.88.

Кожухаров, обаче е единствения, който поддържа това. Всички останали автори и съдебната практика е твърда, че развалянето на договора за издръжка и гледане има обратно действие, независимо от това, че едната престация е продължителна. За да има развалянето действие само за в бъдеще е необходимо двете насрещни престации да бъдат продължителни (както е например при договора за наем). При договора за издръжка и гледане, само едната престация е продължителна. Това поставя въпроса за реституцията при развалянето на договора. Приобретателя трябва да върне имота. Той ще върне имота изцяло. Обаче пък, ако се допусне това без нищо друго, ще е налице неоснователно обогатяване. Следователно, стареца ще трябва да даде на гледащия паричната сума, която представлява равностойността на грижите, които той е положил за него. Нещо повече, практиката приема (основателно), че в този случай длъжника ще може да каже на стареца, че той ще върне имота, но срещу даването на равностойността на грижите. Когато се предяви иска за разваляне на договора, той може да направи възражение за неизпълнен договор.

Този въпрос практически намира изход и следната ситуация: понеже в повечето случаи развалянето на договора за издръжка и гледане се основава на претендираното лошо гледане, с цел да си върнем имота и да го дадем на някой друг, който обещава, че ще ни гледа по-добре, то нещата обикновено се развиват като този новия, който ще гледа стареца дава тези пари.

В такъв случай може да се окаже, че един от разумните ходове е да иска изпълнение в пари, т.е. трансформация на гледането в пари.

Според П. Венедиков, можело да се вписва ипотека върху прехвърления имот, която ипотека да може да обезпечи реституирането на имота след развалянето на договора. И той се основава на чл.168 б.а. Само, че вземането за реституиране на апартамента не е вземане по договор, а е вземане поради разваляне на договора. Следователно, според мен, вписването на тази ипотека е по-скоро едно пожелание от страна на П. Венедиков. По-скоро такава ипотека може да се впише не заради реституцията, а за обезпечаване на паричното задължение (да се трансформира в парично задължение).

По-деликатен е въпроса, когато длъжника умре преди стареца. Тъкмо с оглед тази хипотеза е възникнал проблема дали задължението на гледащия са intoito personae. Ако приемем, че задълженията на гледащия са intoito personae, то с неговата смърт ще настъпи една невъзможност за изпълнение на договора. Ако настъпи тази невъзможност за изпълнение на договора, тя винаги ще бъде частична, защото до сега е бил гледан. Следователно, ще излезе, че договора трябва да се развали по съдебен ред, поради частична невъзможност за изпълнение на насрещната престация. Тази ситуация създава голямо неудобство и за двете страни. Поради тази причина едно тълкувателно решение на ОСГК развива тезата, че при сключване на договора страните са имали предвид, че стареца ще бъде подпомаган от семейството на длъжника. Това е едно изключително разумно решение. То обаче, се оказва уязвимо от гледна точка на това, което всъщност става, защото как можем да приемем, че стареца се е съгласил да бъде гледан от жена ми, като аз все още на съм бил женен, когато съм сключил договора. Все пак това решение на ВС може да бъде подкрепено и с някои легални аргументи чрез аналогия на закона, защото има един текст (чл.269), който гласи: “Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението.

При прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение”. Този текст би могъл да бъде легално обяснение и да даде конструкцията на преминаването на договора в ръцете на неговите наследници. И прилагайки този текст, стигаме до следните две алтернативи: смъртта не прекратява сама по себе си договора – договора може да бъде продължен, ако наследниците пожелаят да го продължат (стареца, понеже договора не е intoito personae не може да се противопостави на това гледане). Наследниците, обаче не са длъжни да го приемат – тогава ще бъде налице частична невиновна невъзможност и договорът ще бъде развален.
Дарение. Понятие. Видове. Отграничения от спонсорството.

Сключване. Форма.
Договора за дарение е уреден в чл.225-227 ЗЗД. Легална дефиниция на договора за дарение ни дава чл.225: “С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема”. С израза “веднага” се подчертава, че дарението е договор между живи, а не mortis causa, че ефекта на дарението настъпва сега, а не както е при завещанието, след откриването на наследството. Дарението е безвъзвратно в смисъл, че веднъж извършено, то обвързва и не може да бъде произволно прекратено (към него се прилага чл.20а ал.2).

Типична характеристика на дарението е, че то е безвъзмездно разпореждане, едно безвъзмездно облагодетелстване.

Има два възгледа за безвъзмездно и възмездно: според единия, безвъзмездно е нещото без насрещна престация; според другия, безвъзмездно е нещото без еквивалент; според трети, който може да се разглежда като вариант на първите, безвъзмездно е даването на една облага даром, т.е безвъзмездността предполага намерението да се прояви щедрост (animus donandi).

Има обаче, дарение (т.нар. дарение с тежест), което според различните възгледи създава или не задължения за надарения. Има и други хипотези, в които се смята, че надарения е задължен.

Идеята е, че безвъзмездно е това разпореждане, което е проява на една щедрост. И при дарението тази щедрост се споделя от двете страни. Например, аз искам да ви подаря нещо и вие приемате това нещо тъкмо като знак на щедрост. В този смисъл насрещно някакво задължение и други ангажименти, които възникват за надарения не се разглеждат като еквивалент, дори и всъщност да се стигне до положението да са на практика еквивалентни.