След Я. А. Коменски той разработва в детайли методите за обучение и възпитание в училище. Създава методиката на началното училище. Поставя началото на институтите за подготовка на учители.
Според Песталоци основната задача на възпитанието и обучението е развитието на човешките заложби у децата.
Възпитанието
постига своята цел, когато развива едновременно ума, сърцето и ръката.
В своята теория на възпитанието Песталоци поставя семейството като естествен център и начало на възпитанието като педагогически феномен.
Той изтъква, че отношенията между членовете в семейството са от решаващо значение за образованието и възпитанието на децата. Според изтъкнатия педагог всички други видове образование се надстройват над домашното.
Педагогическите схващания на Песталоци за ролята на семейството са в основата на възгледите му относно нравственото възпитание. За развитието на човещината трябва да се съдейства с всички средства. Отправна точка на нравственото възпитание е обичта на детето към майката и обратното.
В педагогическото творчество на Песталоци нравственото възпитание е свързано с трудовото. Изоставените синове и дъщери, които
растат като скитници и крадци, могат да се върнат към нормален живот чрез възпитание в полезен труд.
В теоретичните си разработки, както и
в практическата си дейност, Песталоци отделя основно място на идеята за
елементарното образование. Под елементарно образование той разбира не само началните стъпки на възпитанието и обучението, а основните елементи и
средства за умствено, нравствено и физическо образование. Той привлича много ученици от различни страни в
Европа,
които идват, за да се учат от него.
По-известни негови произведения са: “Вечерните часове на един отшелник” (1780), “Линхард и Гертруда” (1781 - 1787), “Как Гертруда учи децата си” (1801), “Лебедова песен” (1826) и др. (15, 491).
Сподели с приятели: