§ 26. Дееспособност на физическите лица

Субектите могат да участват пълноценно в П живот само когато със свои волеви актове въздей­стват в` съдърж<sup>то</sup> на П<sup>те</sup> последици, ко­ито се пораждат. За това е необх те да могат да осъзнават съдърж<sup>то</sup> на П<sup>те</sup>Н и разумно да насочват повед<sup>то</sup> си към едни или др П действия. Както е известно, психо-физическото разв на човешките същ<sup>ва</sup> преминава п` 1 нач стадий от техния живот, п` който те не са спо­собни да действат изобщо или достатъчно разумно. Постеп човешките същ^ва съзряват физиологически, натрупват знания, умения и соц опит, които им позволяват да разбират П^те предпис и да формират и изразяват воля, която може да предизвика опред П последици. Едва когато достигнат такова интелект и волево състояние, обек^то П им признава наред с П/спос^та кач^то да участват с лични действия в П живот, което се нар. дееспособност.

Изискв^то за деесп^ст е предвид както в инерес на участниците в П/О^та, така и в обществен интерес. Извърш^то на П действия от Л, които не могат да осъзнаят техните П последици и разумно да насочват волята си, крие опасност от увреждане на техните интереси, но заедно с това би създало несигурност в П^та действит^ст, би нарушило соц^та насоченост на П^те явления.
2. Правна уредба и определяне на понятието

П^та уредба на дееспос^та се съдържа в чл. 2-5 ЗЛС и чл. 72, чл. 73 СК. Тя се състои от импера­тивни ПН, поради което Ф^теЛ не могат да внасят промени в своята деесп^ст въз основа на свои волеизявления.

В посочените разпор липсва легално определение на Г^та деесп^ст, поради което т-я­та следва да я изведе от тях. На пръв поглед чл. 2 ЗЛС би трябвало да бъде осн^та разпор, на която се ос­новава понятието деесп^ст, защото в нея се имат предвид Л, които са придобили вече това кач^во. Сп` чл. 2 ЗЛС деесп<sup>та</sup> е спос<sup>ст</sup> на едно ФЛ ч` своите действия да придобива П и да се задължава. Когато тази разпор се съпос­тави с чл. 3 и 4 ЗЛС, се установ, че нейната редакция е неоправдано тясна, поради което понят^то деесп^ст, изведено само от нея, е неточно. В чл. 3, ал.2 и в чл. 4, ал.2 ЗЛС се говори за извършв на П дейс­твия, т.е. същността на деесп^та е свързана с извършване на П действия, а не конкр с придоб на П и поемане на задълж. Деесп^та в светлината на чл. 2-4 ЗЛС е годността в едно Л да извършва П действия. За да се изясни понят^то деесп^ст, следва да се опред какво се разбира под П действия по смисъла на посоч^те разпор. В т-ята единодушно се приема, че деесп^та намира прилож спрямо правомерни П действия, следоват под действия тр да разбираме такива волеви актове на Ф^теЛ, които са съобразени с П^те предписания. За да придобият те х-ра на П действия, е необх П^теН да свързват с осъщ^то им П последици. Последните не се състоят само в придоб на П и поемане на П задълж. Внасянето на промени в същ-щи П/О като изменение, погасяване или прекратяване, а също и съхраняване, т.е. осуетяване на погасяването или прекратяване на П и П задълж, са също П действия. Следоват деесп^та е год­ност да се извършват правомерни П действия, ч` които могат да се пораждат, съхраняват, изменят, погасяват или прекратяват П и задълж. Деес­п^та е П кач^во, което се урежда и на­мира приложението в почти всички отрасли на П^то, включит и в публ^то П, като конст^но, админ^но, процесуално.

Г^та деесп^ст е признато и гаранти­рано от ГЗ кач^во на Ф^теЛ със свои П/мерни действия да пораждат П последици, които могат да бъдат възникване, съхра­няване, изменение, погасяване или прекратяване на С^иГП и Г/П задъл­ж.

Деесп^та следва да настъпи в такъв момент от разв^то на чов^то същ^во, когато то е достигнало необх^та психо-физическа и интелек­туална зрелост. Ако се държи сметка за различията в разв^то на отделните хора, би трябвало в различни моменти от живота им да настъпва тяхната деесп^ст. Конкретният подход при възникване на деесп^та е свързан с несигурност в П живот, поради което не се възприема в законод^то. Много по-практичен е абстрактният подход, при който се отчита възмож^та за психо-физическо съзряване на значит част от чл^те на общ^во на даден етап от разв^то му, като се държи с/ка за постиж^та на науката в областта на биолгията, психол^та и др. При абстрактното опредляне на възрастовата граница на необх^то съзряване на личността се има предвид и ускоряването на духовното развитие (акселерацията) на младежта под влияние на технич прогрес и средствата за масо­ва информация. Докато в миналото, само преди 5 десетил тази граница в преобладаващия брой стра­ни беше 21 години, от 60^те год насам в развитите западноевроп страни, като напр Фр, Великобр, Герм и др., тя е вече 18 год. В Швейц е 20 год, в някои от Северноамерик щати е също 18 год, докато в други е 20 год.

У нас сп` чл. 2 ЗЛС от 9.IX. 1949 г. Г^то пълнолетие настъпва на 18 год. Деесп^та е от мн голямо знач за пълноц^то участие на Ф^теЛ не само в Г оборот, но и в останалите области на соц^я и полит^я жи­вот. Недеесп^те Л са лишени от такова учас­тие и са зависими при задоволяване на своите потреб­ности от волята на други ФЛ.

Деесп^та се намира в определено взаимоот­нош с П/спос^та. Тя може да възникне само за П/спос^ни Л и се упражнява само в границите на П/спос^та. Следоват докато П/спо­с^ст може да същ^ва без деесп^ст, обратното е невъзможно.След като е възникнала, деесп^та може да бъде напълно отнета при опред^ни предпост и тогава П/спос^та се упражнява ч` действията на други ФЛ.

П^то знач на деесп^та се проявява главно при склю^то на П сделки и извършване на такива други правомерни П действия, за които законът, изисква нейното наличие.

Деесп^та следва да се отличава от деликтоспобността като предпост за Г отгов^ст при непозволено увреждане. Сп` чл. 47, ал.1 ЗЗД неспособният да разбира или да ръководи постъп­ките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от него. Такова Л не е деликтоспособно, т.е. законът не го счита за годно да носи Г отго­в^ст, защото не е соц^но оправдано неговото лич­но поведение да се санкционира. При преценката за на­личие на деликтосп^ст законодателят възприема неформален, конкретен подход. Съдебната практика у нас счита Л^та под 14 год за деликтонеспособни, а тези от 14 до 18-год възраст за деликтоспособни по правило, освен когато не са разбирали знач^то на постъпките си или не са могли да ги ръководят - т. 4 от Постан на Пленума на ВС № 7/1959 г. и др. Следоват деликтосп^та зависи от интелек­т^те и волеви кач^ва на конкр^то Л и проявява своето П знач при извършване на непра­вомерни П действия.

При уреждане на деесп^та законодателят е имал възмож^та да избира м` две възможни Н^ни реш. Или да допусне нейното пълно възикване в опред момент, а преди настъп^то му Л^то да се счита за напълно недееспособно, или най-напред на опред възраст да възникне ограничена десп^ст, а след време при пълното съзряване на Л^то и пълната деесп^ст. Първият подход се

възприема във Фр, а вторият - в Герм, Великобр, Русия, Полша, Унгария и др.

У нас деесп^та възниква постеп, поради което се различават 3 степени в нейното развитие: до 14-год възраст период на малолетие, когато Л^та са напълно недееспособни; от 14 до 18-год възраст п-д на непълнолнолетие, когато Л^та са ограничено дееспособни, и пълнолетие - навършване на 18-год възраст, когато настъпва пълната Г деесп^ст.

Режимът на деесп^та е усложнен освен по­ради диференцираната уредба на всяка от изброените степени, още и поради особеностите, които са предвидени при извършване на П действия в отделните клонове на Г^тоП: семейно, наследствено, облигац, за които също трябва да се държи сметка при изясняване на разглежданото П явление.

Тъй като с навършване на 18-год възраст отпада ограничението на П/спос^та, само пълнолетните могат да извършват безвъзмездните разпоредителни действия по чл. 73, ал. 3 СК и да правят завещания. Г^то пълнолетие по чл. 2 ЗЛС важи по правило за всички клонове на Г^тоП и за останалите отрасли на Ч^тоП. Същата възраст важи за придобиване на деесп^ст и в конст^то П, освен когато изрични разпоредби изискват по-висока възраст.

По изключение Л, навършили 16-год възраст могат да сключат брак, ако важни причини налагат това, с разрешение на председателя на районния съд по местожит^то на Л^то, след като изслуша непълнолетния, неговите родители или попечителя му. С встъпването си в брак непълнолетният придобива десп^ст с единств^то ограничение, че П действия на разпореждане с недвижим имот може да извършва само с разрешение на районния съд по место­жит^то си. Скл^то на брак от непълнолетен има за последица еманципирането на последния, което представл придоб на деесп^ст пре­ди навършване на Г^то пълнолетие, когато се из­пълнят предпост^ки, предвидени в закона. СК допуска еманципация на встъпилия в брак непълнолетен поради съображения за целесъобразност. Когато вече е създал свое семейство и може да стане и родител, не е оправда­но непълнолетният да зависи при извършване на П действия от други Л.

Волеизявл^та на непълнолетни Л пораждат П последици в изрично посочените в закона случаи. Така за осиновяване на навършило 14 год. дете се изисква неговото съгласие - чл. 54, ал. 1, т. 4 СК. За изме­нение на собственото име на осиновено Л, навърши­ло 14 год, също се изисква то да изяви воля - чл. 18, ал. 1 ЗГР.

Деесп^та за членство в кооперация настъпва на 16 год, а за ученик-кооператор - на 15 год - чл. 8 3К.

Трудовата деесп^ст настъпва съгласно чл. 301 от Кодекса на труда на 16 год, а по изключение при спец предпост могат да бъдат приемани на работа и навършили 13 и 14 години Л.

Г^та деесп^ст се прекратява със смъртта или с поставянето на Л^то под пълно запрещение.

Режимът на деесп^та на непълнолетните се съдържа главно в чл. 4 ЗЛС и чл. 73, ал. 1 и 2 СК. Той обхваща 3 групи сделки, които непълнол^те могат да извършват при различни условия.

• Обикновени дребни сделки за задоволяване текущите нужди на непълнолетния. Това са сделки, които се сключват за задовол на ежедн^те нужди от храна, предмети за бита и духовни потребности, за тях изразходват неголеми по колич^во ср-ва. Тези сделки се изпълняват още със скл^то си и П/О^та по тях се прекратяват. Както законът не визира никакви стойностни величини, така и практиката не поставя такива изисквания, защото при преценката дали сделката е обикновенна и дребна следва да се съобра­зят и обстоят^та на конкр случай. В тази насока имат знач потреб^те на непълнолетния във връзка с неговите занимания – необх^ст непре­къснато да си купува материали за рисуване или моделиране, ноти, спец лит^ра и др., неговата възраст - дали е на 14 год и няколко месеца или на 17 го­д. Когато се преценява дали сделката е дребна, има значение с какви ср-ва за издръжка разполага непъл­нол^я, ако той има възможност, може за обикн^те сделки да изразходва и повече ср-ва, за да задоволява с по-кач^ни стоки ежедневните си нужди.

• Непълн^те могат сами „да разполагат с това, което са придобили със своя труд”. Законодателят има предвид сделки на разпореждане със ср-ва, които непълнол е получил с` вложен от него труд. Това може да е труд възнагражд или възнагражд за труд по Г договор; хонорар за авторс­ка творба или изпълнение на худож<sup>но</sup> произведение; ср-ва, получени с` продадени вторични суровини, гъби, билки; стипендии и др. С такива ср-ва непълно­л не може да извършва сделките по чл. 73, ал. 3 СК, тъй като законодателят ги обявява за нищожни, когато са сключени от ненавършили пълнолетие или от тяхно име.

Редакцията на чл. 4, ал. 2 ЗЛС насочва към идеята, че непълнол може сам да се разпорежда само с непоср^но придобитото с` труда си. Когато с тези ср-ва той е придобил вече някакво благо, с него повече сам не може да се разпорежда. Разбирането, че чл. 4, ал. 2 ЗЛС не обхваща и трансформираните вече ср-ва в друг обект отговаря на интересите на непълнолетния, които се защитават ч` спец^те изисквания за попечителско съдействие и разрешение от ра­йонния съд.

За отчуждаване на плодове и вещи, които подлежат на бързо разваляне, не се изисква разрешение от районния съд. Не ни се виждат убедителни аргументите, с които А. Станева подкрепя разбирането си, че под „плодове” следва да се разбират не само естествените плодове, но и Г^те такива, като наеми, лихви и др. СК не е възприел идеята за П^о на плодоползване на родителя по отнош на имотите на децата му и едва ли ч` изключението по чл. 73, ал. 2 СК е търсил някаква компенсация за това. За плодовете се допуска изключение, което не тр по тълкуват път да се разширява. Г<sup>те</sup> плодове могат да са на голяма ст/ст и не е оправдано при прехвърлянето на движима вещ на неголяма ст/ст, която не подлежи на бързо разваляне, да се иска разрешение от съда, а за Г плодове на голяма ст/ст да се прилага изключението. Сп` нас под „плодове” по смисъла на чл. 73, ал. 2 СК следва да се разбират движими вещи, които се отделят от друга вещ, без да се засяга нейната цялост.

Сделки, сключени от непълнолетни при несъблюдаване на изискв^та по чл. 73, ал. 1 и 2 СК, са унищожаеми по чл. 27 ЗЗД. Режимът на деесп^та на непълн^те се нуждае от усъвърш^не. Уместно е да се допуснат и безвъзмездни разпореждания със ср-ва, придобити от непълн^те с техен труд. Няма смисъл да се считат за унищожаеми сделки, от които се ползват непълн^те, само защото липсва съгласие на родител или попечител или разрешение на съда. Щом като сделката е очевидно в интерес на непъл­н^я, тя следва да се счита за действителна. При спор това ще следва да се прецени от съда.

Малолетни Л от 10 до 14-год възраст, когато се допуска от съда осиновяването им, се изслушват, освен ако те знаят осиновяващия за свой родител - чл. 55, ал. 1 СК. Извън този случай малол^ни Л сп` нашето законод^во не могат да извършват валидни П действия. Като се има предвид, че децата тръгват на училище на 7 или даже на 6-год възрас очевидно е, че има нужда да се признават за дейсвителни сключените от тях сделки за задоволяване на елементарни нужди от закуска и учебни пособия. При досегашното състояние на законод^то се налага да се търсят изкуствени конструкции, като напр. тази, че детето е пратеник на родителя, за да се признаят тези дребни сделки за действителни.

Редица законод^ва допускат ФЛ^а под 14-год възраст да извършват П действия за задоволяване на свои потребности. В Англия още ми­налия век е било установено правилото, че ненавършили пълнолетие Л независ от възрастта си могат самостоят да сключват сделки за придоб на необх предмети и услуги на разумна цена. За необ­х вещи и услуги от 1840 г. се считат не само тези, ч` които се осигурява физич^то съществуване на ненавършилия пълнолетие, но и такива, предназначени за поддържане на общественото положение и социалния статус на Л^то.

Сп` герм^то ГП Л^та от 7 до 18 год са ограничено дееспособни. Те могат сами да сключват сделки, които им доставят П изгода или ср-вата са им предоставени за тази цел, или разпореждане по тяхно усмотрение (джобни пари).

У нас законодателят може да избере едно от двете разрешения - или ограничената дееспособност да настъпи още на 7-год възраст, като обикнов^те дребни сделки се съобразяват с потребностите на непълнолетните на съответната възраст, или да се признаят за действителни и сделките, сключени за задовол на текущи нужди от ненавършили пълнолетие Л при разумни условия, без да се фиксира долна възрастова граница за настъпване на ограничената деес­пособност.