§ 44. Придобиване, изменение и загубване на субективни права и правни задължения

Всички ЮФ и фактич състави на Г^тоП пораждат Г/П после­дици. Такива последици пораждат също и някои ЮФ на други П отрасли като админ актове, конститутивни съдебни решения по Г дела, присъди по наказателни дела и др.

Г/П^те последици на разл^те ЮФ се х-рат с голямо многообр. Някои от тях представл пораждане, изменение, по­гасяване или прекрат на СГП^а и П задълж. При някои фактически състояния като владение и държане по чл. 68 ЗС, ноу-хау на­руш^та им пораждат притезания за защита - чл. 75 и 76 ЗС, иск на договорно основание за защита на ноу-хау. Г/П^то действие на Ю^теФ или състави може да се изразява във възникване, преобра­з или прекрат на ЮЛ^а на Г^тоП като сдружения, ЖСК, фондации. Пораждане или изменение на П качества на Г/П субекти, като напр. ограничаване на П/способ^та или дееспособ^та на ФЛ^а; възникване или изменение на обекти на ГП/О^я, като напр. създаване на нови вещи, разделяне на недвижими имоти и др., също могат да бъдат вид Г/П последици.

Г^тоП, обща част като учебна дисц не може да обхване цялото многообразие от Г/П действия, които могат да се породят. Те се изуча­ват подробно в дисц^те по отдел^те клонове на Г^тоП. В общата част се изясняват само някои принципни ?^и, свързани с най-важните от теоретическа и практич гл.т. Г/П последици - придоб^то, изменението и загуб­ването на СП и П задълж.

Ю^теФ и фактич^те състави, кои­то имат за последица пораждане на СП^а в имущ^то на Г/П субекти се наричат придобивни основания – titulus iuris, titulus acquirendi. Преобладаващият брой придобивни основания са ЮФ^и на Г^тоП. М` тях най-чес­то използваните от П<sup>те</sup> субекти са договорите, при които С<sup>то</sup>П се придобива въз осн на волеизявл<sup>та</sup> както на предишния, така и новия му носител. Такива са продажбата, замяната, дарението, договорът за изработка, прехвърлянето на имот с` задължение за гледане, цесията, даването вместо изпъл­нение и др. Едностранните сделки, като завещанието, също се използват за придоб на П. Изпълнение­то на задължения за внос (апорт) на имущ^ни П в кооперации и ТД води до придоб на внесените П от Ю^тоЛ.

Ю постъпки като произ^во на нова вещ, преработване на чужди мат^ли - чл. 94 ЗС, трайно прикрепване на движими вещи към недвижим имот, присъединяване на принадлежност към главната вещ, нами­ране на съкровище и др са уредени в ЗС като придобивни основания. Придоб^та давност и наследяването са фактич състави, които довеждат до придоб, ако заинтерес^те Л изявят воля за това - владеле­цът да се ползва от изтеклата придоб давност, а наследникът да приеме наследството.

В изрично уредени в закона случаи индивид адми­н актове са основания за придоб на вещ­ни П като напр. подробните устройствени планове по чл. 16, ал. 5 ЗУТ.

Конст^ни съд реш^я са основания за при­доб на СП^а в случаите по чл. 33, ал. 2 ЗС, чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 288, ал. 2 ГПК и др.

Същ^но знач за П^те последици на Ю^теФ - придоб^ни основания, е делението им на първични (оригинерни) и производни (вторични, деривативни). Разгранич^ят признак е дали придо­б^то въз осн на тях зависи от притежанието на определено СП от друг П субект.

При първичните основания за придобиване на СП^а не се изисква, освен осъщ^то на Ю^яФ или фактич състав, друго Л да е притежавало определено СП. Приобретателят не основава своето П на същест­вувало преди това чуждо П. В едни случаи на първично придоб С^тоП за първи път въз­никва при осъществяване на Ю^яФ, който е придоб основание, като напр. при създ на нова вещ ч` преработване на чужди материали по чл. 94 ЗС, при приращението и др. Но за първич^то придоб не се изисква непременно да се придобива П, което преди това не е съществувало. В повечето случаи П^то е било притежавано от друго Л, но за първич^то придоб няма знач дали и от кого то е било при­тежавано. Предишният носител в тези случаи загубва своето П, защото друго Л го придоб по първи­чен н/н. Такива придобивни основания са придоб^та давност, приращението, придоб^то на плодове­те от добросъвестен владелец, присъединяването по чл. 97 ЗС и др.

При първич^то придоб С^тоП се придобива чисто от всякакви тежести, въпреки че в имущ^то на своя предишен притежател то е било обременено напр. с ограничени вещни П на тре­ти Л, със залог, ипотека, облигац П^а за изпол­зване.

За производното придоб е х-рно, че 1 СП, което е било притеж^но от 1 П субект, или премин изцяло в имущ^то на друг, или от него се извежда друго СП, по-тясно по съдърж, в полза на друг П субект. Сп` проф.Таджер фактич състав на производ^то придоб вкл нали­ч^то на С^тоП у Л^е, от което то пре­мин в имущ^то на приобретателя. В това твър­д се допуска неточност, поради това че се изисква придобиваното П да принадлежи на предшестващ носител. Законод^ят не изисква при произв^то придоб П^та на П/дателя и на П/прием­ника да се покриват по вид и съдърж. Придобитото П може да е от др вид и с по-тясно съдърж.

При производното придобиване, за разлика от първич­ното, същ^ва необходима завис м` придо­биването и определено СП^о, притежавано от точно опред Л^е. Последното е обуславяща при­добиването правна предпоставка. Ако тя липсва, не нас­тъпва и производното придобиване от друг П субект.

Погрешен е възгледът, поддържан от Др. Дабев в по-старата цивилистична лит^ра, че производното придобиване винаги почива на волеизявление на предиш­ния притежател на С^тоП. Така е при П^те сделки, но производни придобивни основания са още админ актове за отстъпване на обезщете­ние за отчужден имот, наследяване по закон, произ^во на нова вещ, конфискация с присъда и др., при които придобиването не настъпва като последица от волеизяв­л на предишния притежател на П^то.

В практиката преобл^ят бр придоб ос­нования са производни, като напр. сделките, наследява­нето, констит^те съд реш^я и др.

При всяко производно придобивно основание възниква П/приемство. При него П/О^то възниква м` две Л - едното се нар. праводател и е необх да притежава определено СП. Насрещ­ната страна, която придобива СП^о, притежавано или изведено от П^то на П/дателя, се на­рича правоприемник.

П/приемство не настъпва, когато производното придоб основание загуби П^то си действие с об­ратна сила, поради отмяна на дарение или съдебно реше­ние, унищожаване или разваляне на сделка и др. В тези случаи П^то се връща в патримониума на праводате­ля или отпада с обратна сила и престава да обременява П^то на П/дателя, който възстановява П^то си полож отпреди възникване на производното осно­вание.

П/приемст^то бива 2 вида сп`това дали се прехвърля притеж^то от П/дателя П или въз осн на него се учред и прехвърля др П.

Прехвърлит^то правоприемство (транслативна сукцесия) се х-ра с това, че 1 П, което принадлежи на П/дателя, сменя своя носител - преми­нава у П/приемника. При този вид П/приемство П^то се придоб със същото съдърж и евенту­ално с тежестите, които са го обременявали у П/да­теля. Такъв вид П/приемство настъпва при продажба, замяна, наследяване по закон или завещание и др. Ко­гато при един и същ вид СП^а законод^то установява разлика в съдърж^то, н/ните за упражняване и защитата им в завис от вида на носителя - дали е ФЛ^е, ЮЛ или Д^та, режимът, на който ще бъде подложено П^то след прехвърлянето, ще зависи от това кой е П/при­емникът. Така напр. когато П на соб-ст се прех­върля от Д^та на ФЛ^е, за новопридобитото П няма да се прилагат спец^те ПН, които важат за Д^та соб-ст, и об­ратно - те ще се прилагат, когато Д^та придобие соб-ст от гражданин.

Учредително П/приемство (конститутивна сукце­сия) е налице, когато П/дателят отделя от съдърж^то на притеж^то от него П част от П/­мощията и учредява 1 ново П, по-ограничено по съдърж от неговото, което П/приемникът при­добива. П/дателят запазва своето СП, но то се обременява вследствие на учредителното П/приемство, поради което съдърж^то му се стесня­ва. Учредително е П/приемството при учредяване от собственика на ограничени вещни П в полза на трети Л като П на ползване, на строеж, сервитут, на обезпечителни П като залог и ипотека.

ЗЗД допуска приемство и в Г/П^ни задъл­ж. Смяната на носителя на Г^то задълж се нар. заместване в дълг. Сп` чл. 102 ЗЗД то може да настъпи само със съгласие на кредитора. Тази П^на фигура се различава от встъпването в дълг, кога­то едно трето Л приема да отговаря за чуждо задъл­жение заедно с длъжника.

Г^то законод^во допуска и замества­не в ГП/О^е, при което 1 трето Л замества едната страна на П/О^то, като придобива нейните П и поема задълж^та й. Това също може да стане само със съгласие на другата страна по П/О^то.

В завис от това колко П^а и задълж пре­мин към П/приемника, П/приемството бива универсално или общо и частно или сингуларно.

При универс^то П/приемство всички имущ^ни П^а и задълж на един П субект или дяло­ве от тях (дробни части) преминават в` неговите П/приемници. Напр. при наследяване по закон или по завещание (не и при завет) всички имущ<sup>ни</sup> П и задължения на наследодателя преминават в` наслед­ниците. При Ю^теЛ такова П/приемство настъпва при сливане и вливане.

Частното П/приемство е свързано с преминаване на отделни П, евентуално и П^и задълж към П/приемника, напр. при продажбата, замяната и да­рението само определени П се придобиват от купу­вача, всяка от страните по замяната, дарения.

Производното придобиване е възможно при съблюда­ване на основни правила, установени още в рим^то П по съображения на житейска и правна логика.

Първият пр-п е, че никой не може да прехвърли П, които сам не притеж - „Nemo dat quod non habet”. Ако дарителят не е собственик на подарената вещ, тя няма да може да се придобие въз осн на договора и от дарения. Не е соц^но и П^но оправдано собствени­кът на вещта да бъде лишен от притежанието, защото дарителят се е разпоредил с чужда вещ.

2^то правило е доразвитие на 1^то и гласи, че „никой не може да прехвърли повече П, отколкото сам притежава” - „Nemo plus iuris ad alium transfere potest, quam ipse habet”. Ако П^то, което се прехвърля, е обре­менено с чужди П, като напр. П^о на строеж или ипотечно П, П/приемникът ще го придобие заедно със съответните тежести, които го следват в дадения пример.

Възможно е след прехвърл^то да настъпят такива ЮФ, които предизвикват отпадане с об­ратна сила на П^та на праводателя. Напр. съд^то решение, с което е възложено неподеляемото жилище по чл. 288, ал. 2 ГПК, е било отменено или обезсилено. Принци­път, който действа в тези случаи, е, че с отпадане на П^та на П/дателя, отпадат и П^та на П/­приемника - „Resoluto iure dantis, resolvitur ius accipientis”.

Последоват^то прилагане на тези правила крие опасност от засягане на П^а на Л^а, които не са знае­ли при скл^не на сделката, че П/дателят не при­тежава П^то или не са знаели недостатъка на придобивното му основание. В мн случаи П/приемникът не може да разбере дали П/дателят му притеж П^то, особено при движ^те вещи, поради което при­лагането на споменатите правила би довело до несигур­ност в П^я оборот. За да се избегне несправедливо осуетяване на придоб^то и в интерес на сигурност­та в П^я оборот, законодателят установява редица изключ^я от посочените по-горе пр-пи. Такива са случаите по чл. 17, ал. 2 и 3, 33, ал. 3, 88, ал. 2, 135, ал. 2, 173, 227, ал. 5 ЗЗД, чл. 78 ЗС и др. В чл. 17, ал. 2 ЗЗД е установено изключение от правилото „Nemo dat quod non habet”. Симулативният купувач не придобива П^то - предмет на привидната продажба, но ако го прехвърли на трето Л, което не знае към момента на скл^не на сделка­та, че П/дателят му не е придобил П^то, поради това, че симулативната сделка е нищожна, 3^то Л ще придобие П^то. Ако се отнася до вещно П в` недвижим имот, изискването по чл. 17, ал. 2 ЗЗД е 3^то Л да е придобило и придобивният акт да е впи­сан в нотар^те книги преди вписване на исковата молба за разкриване на симулацията. Когато е налице това условие, 3^то Л не може да разбере за недос­татъка на придобивното основание на П/дателя си, поради което заслужава да бъдат защитени интересите му. Кредиторите на симулативния приобретател също могат да се удовлетворят от имущественото П обект на симулативната сделка, ако са добросъвестни, а при недвижимите имоти се изисква още възбраната да е вписана в нотар^те книги преди вписване на искова­та молба за установяване на привидността.

Също изключение от посочения по-горе пр-п с мно­го широко приложно поле при движ^те вещи е уредено в чл. 78, ал.1 ЗС. Тази разпор урежда придобиването на вещни П в` движими вещи и ЦК на при­носител ч` добросъвестно владение, основано на възмез­дно П основание, макар че П/дателят не е собст­веник. Ч` тази разпор се внася сигурност в П^я оборот на движимите вещи, тъй като за сделките с тях само по изключение се поставят изисквания за фор­ма в ограничен брой случаи, при което участниците в обо­рота в повечето случаи не могат да проверят кой е соб­ственик на вещта.

Изключения от посоч^те по-горе пр-пи могат да се установяват само с изрични ПН. При изключенията придобиването от П/дател несобственик настъпва по първичен н/н въз осн на закона. При осъщ^не на предвидените в съотв^те ПН ЮФ^и, С^теП се придо­биват, независимо че прехвърлит^те актове не мо­гат да породят своя П ефект като производни придобивни основания.

Г^теП/О могат да претърпят изменения под действието на опред ЮФ^и или фактич състави. Промените могат да засег­нат разл страни от съдърж^то на С^тоП и на П^то задълж, стига да не се заме­ня предметът на П/О^то с друг. При новацията - чл. 107 ЗЗД, и при даването вместо изпълнение - чл. 65, ал. 2 ЗЗД, няма изменение на СП^а, а прек­ратяване на едни П^а и заместването им с други. По­родените от един нов ЮФ промени могат да засегнат П/мощията, които се включват в съста­ва на 1 сложно СП, размера на вземане­то или условията за упражняване на П^то, като напр. отлагане на падежа, разсрочване на задълж^то, про­мяна на местоизпълнението и др.

Обикнов промените в същ^щи СП и задълж са резултат от последващо споразу­мение м` стр<sup>те</sup> по П/О<sup>то</sup>. Възможно е да се постигне съгласие м` тях 1^та страна да има П едностранно при определени предпост да променя съдърж^то на С^тоП или да иска от съда да внася такива промени. Договорната прак­тика познава включването в сделката, която поражда П/О^то, на клаузи, по силата на които стра­ните се задължават да внесат промени в нея или да раз­валят договора, ако, поради изменение на иконом^те условия след склю^то на сделката, изпълнението й е станало стопански непосилно за 1^та или и за две­те страни. Такива клаузи се наричат clausula rebus sicstantibus.

Равновесие м` П^та и задълж^та по дого­вора тр да същ^ват не само при скл^то му, но и в момента на изпълнението. Възможно е след скл^не на договора равновесието да бъде съществено нарушено поради настъпили промени в икон^те отнош, които засягат изпълнението на договора. Ако тези промени не са могли да бъдат предвидени при скл^то му и стр^те не са били длъжни да ги предви­дят, в чл. 307 ТЗ е уредено потестативното П на за­интересованата страна по договора да иска неговото изменение или прекрат, ако запазването му проти­воречи на справедливостта и добросъв^та. Раз­пор^та е озаглавена „стопанска непоносимост”, защо­то макар изпълнението на договора да е възможно, него­вото реализиране би поставило 1^та от стр^те по него или и двете в много неблагопр полож, кое­то с оглед на справедливостта и добросъв^та не трябва да се допуска. Чл. 307 се отнася до търг^те сделки, но идеята, заложена в него, е по-обща и следва да намери приложение и спрямо Г/П сделки.

Изменения в П^та и задълж^та по Г^иП/О могат да настъпят и въз основа на НА. Така чл. 266, ал. 2 ЗЗД, който се отнася до договора за изработка, предвижда, че ако по време на из­пълнението на договора цените на мат-лите или на работната ръка се изменят, възнагражд^то на изпъл­нителя се изменя също, макар да е било уговорено изцяло. Възможно е НА да постанови направо как­ви промени настъпват в опред СП^а и П задълж. Такъв е случаят с неколкократното повишаване на лихвата по отпуснати в миналото заеми от ДСК за придобиване на жилища, която първоначално беше 2%.

Алтернативните задължения се превръщат в прости след упражняване на П^то на избор, което може да принадлежи на страна по сделката или на трето Л - чл. 130 и сл. ЗЗД.

Тази П последица представлява или лишаване на П субект от П^то за в бъдеще, или отпадане на П^то с обратна сила, все едно че не е било притежавано.

При някои ЮФ тази П последица настъпва, без да е необх изявяване на воля от притежателя на П^то: погиване на вещта, П^то е било породено от акт, който предвижда прекратителен срок или условие, при смърт на носителя, при отнемане на П^то с властнич акт: съдебен акт за отчуждаване в полза на Д^та, конфискация с присъда и др. При разваляне на двустранен договор, при унищожаване на сделка или при отмяна на дарение загубването на П^то е последица от упражняване на потестативно П от насрещната страна по П/О^то.

По волята на носителя на С^тоП загуб­ването може да бъде П последица на извършени от него разпоредит П действия, които водят до прехвърляне на П^то, т.е. смяна на досегашния носи­тел на П^то с друг. Доколкото за придобиване на СП^о се изисква проява на воля и от приобретателя, такова прехвърляне става ч` договори като продажба, дарение, замяна, прехвърляне на имот с` задължение за гледане и издръжка, даване вместо изпъл­нение и др.

Загубване на С^тоП може да настъпи при едностр волеизявл на неговия притежател за отказ от П^то. Отказ от конкретни имущ^ни П е допустим, макар да не е уреден с обща ПН. Частен случай на отказ от П на соб-ст е предвиден в чл. 99 и 100 от ЗС. В теорията и съд^та практика се приема, че не е допустим отказ от родителски П и други лични П. Също не е допус­тим отказ от възможността за придобиване на отдел­ни СП.
ГЛАВА VIII

ПРАВНИ СДЕЛКИ
§ 45. Понятие за правна сделка и социалните й функции
1. Исторически и сравнителноправни бележки

Въз осн на общите познания за Ю^теФ от общата т-я на П^то начинаещият юрист има възможност в курса по ГП, обща част да задълбочи познанията си и да ги доосмисли ч` запоз­наването си с една много широка по обхват категория ЮФ^и, х-рни за всички отрасли на Ч^тоП - П^те сделки.

Още в ранните стадии от разв^то си ГП съдържа ПН^и за отделни видове сдел­ки, като покупко-продажба, наем, заем, заем за послужване, влог и др Те са онези П ср-ва, ч` ко­ито векове наред П^те субекти най-често задоволя­ват своите потребности. На древните П с-ми, включит и на римското П, не е било познато оба­че общото понят П сделка, което представл теоретична абстракция на толкова високо ниво, че да включи само общите пр-ци на всяка П сделка.

В западноевр П т-я юристите от школата на естественото П въвеждат в употреба общото понятие actus iuridicus, declaration voluntatis - ПА или волеви акт. Пруският всеобщ земски закон от 1794г. за първи път урежда волеизявл^то и негови­те Г/П последици. Понятието П сдел­ка и първите задълбочени познания за тази катег ЮФ^и П^та т-я дължи на творч^те усилия на пандектистите в Герм от XVIII и XIXв, а терминът П сделка (Rechtsgeschäft) е въ­веден в нач^то на XIXв от герм юрист Хуго. Обща П регламентация сделката получава в Г кодекс на Саксония, а след това и подробна уред­ба в ГГЗ от 1896 г. § 104-185. Във ФГК от 1804 г. няма общи правила за сделките. Тъй като институционната систе­ма на Г^тоП няма обща част, при нея няма подходящо място за такава уредба, а освен това и френ­ските теоретици на П^то предпочитат да си служат с научната абстракция „Ю акт”.

Общи правила за сделките липсват не само в Г^те законод^ва, които са създадени по образец на ФГК, но и в преобладаващия брой законод^ва, изградени по пандектната с-ма като тези на Швей­цария, Австрия и др. Обща уредба за П^та сделка като родова категория съдържат сравнително малко съвремен­ни законод^ва като бразилското, гръцкото, полс­кото, чешкото и др.

В стр^те от англосакс^та П фамилия също не се регламентира и използва общата П ка­тег сделка. Договорното П в тези стр се със­тои от хиляди прецеденти и много актове на парламен­тите. В англ П няма общи правила за догово­рите, а т-ята, за разлика от континент^та док­трина, не съдържа 1 общо понятие за тази катег ПА^ве. В бъдеще има изгледи за сближаване на англ П в разглежд^та област с европ^те конт П с-ми ч` П^то на ЕС, което обхваща правилата на Рим^ия дог, реглам^те, директ^те, издадени въз осн на него, и реш^та на Евр съд и има предимство пред всяка противоречаща му Н на статутното или общото англ П.

Ч` разпор^те на чл. 8 - 44 ЗЗД установява пряко П уредба за дог^те и за едностр^те П сделки. За останалите видове сделки, за които няма обща уредба, като напр. реш^та на органи на ЮЛ^а или на общности, следва да се прилагат по аналогия общите правила за дог^те, доколкото това е умест­но с оглед на спецификата на тези особени видове сделки.

В общата част на бъдещия Г кодекс е за пре­поръчване да се създадат правила за волеизявл^то като съществена част на всяка сделка, а не за договора.

2.2. Терминът П сделка съответства на нем^то наименов Rechtsgeschäft. Действащото законод^во не съдържа легално опред на понятието, което се означ с този термин, поради което досега предимно т-ята има принос за изясняването му. П^та сделка не е институт само на Г^тоП, тя намира широко приложение във всички от­расли на Ч^тоП. Поради тази причина, за разлика от досегашните учебници по ГП, в следващото изложение най-напред ще бъде изяснено родо­вото понятие П сделка, което се х-зира с общи пр-ци, които са присъщи на всяка сделка, неза­вис дали е Г/П, търговска, трудов до­говор, лицензионен договор и др. Въз основа на родовото понятие П сделка ще бъде определено и видовото – Г/П сделка.

Съдърж^то на понятието сделка следва да се изве­де от Н^те на действащото П. Като Н^на опора следва да служат разпор^те на чл. 8, ал. 1 ЗЗД в редакцията му след изменението (ДВ, бр. 12/1993 г.), в който е възпроизведено опред^то на договора от чл. 2 на отменения ЗЗД, заимстван от чл. 1098 от стария Итал Г кодекс; чл. 13,14,44, както и Н^те, които опред съдърж^то на дог^те, уредени в спец^та част на ЗЗД. Сп` чл. 44 ЗЗД во­леизявл на 1 П субект може да породи, изме­ни или прекрати П и задълж.

Сп` чл. 8, ал. 1 ЗЗД договорът е „съглашение м` 2 или повече Л”. В това опред едно неизвестно се заменя с друго и налага да се изясни какво се разбира под съглашение. Като се имат предвид разпор^те на чл. 13 и 14 ЗЗД и смисълът, който се влага в този термин в т-ята, следва да се приеме, че дог^рът е съвпада­не по съдърж на волеизявл^та на 2 или повече Л, с които се цели поражд^то на П последици. 1 или повече волеизявл вкл и реш^та на органи на ЮЛ^а или на общности като особен вид сделки.

1) Изводът, който се налага от изложеното, е, че П^та сделка е П/мерен ЮФ, тъй като законод^то я допуска и урежда н/на на скл^то и съдърж^то й. Като ЮФ П^та сделка винаги вкл като свой съществен елем 1 или повече волеизявл^я. Когато волеизявл^та са две или повече, те са взаимно свързани, защо­то не трябва да има противоречия в съдърж^то им. Не е необх да са еднакви по съдърж, но трябва да се покриват по смисъл, да не си противоречат. Така напр. ако „приемането” се отклонява по съдърж от предложението, няма да има сключен договор.

При сделката волеизявл^та се извършват винаги от Л^а, които не са носители на властнич П/мо­щия, т.е. от субекти на Ч^тоП. Волеизявл^та, които ДО^и и длъжн Л^а извърш­ват с цел да породят П последици, не са П сдел­ки, те могат да бъдат НА^ве, админ актове, финансови актове за определяне на данъ­ци и такси, съдебни решения и др.

Едно или повече взаимно свързани волеизявл на субекти на Ч^тоП са минимално необходимият състав на всяка П сделка. За пораждане на П^то действие на сделката законът може да изисква осъ­щ^то и на други ЮФ, като напр. да се спази определена форма, като се състави писмен документ, да се извършат властнич актове за раз­решение на сделката, да се извършат действия по преда­ване на вещи и др.

2) На 2^ро място, за сделката е съществено, че волеизявл^то се извършва с цел да се породят определе­ни П последици в областта на Ч^тоП. Въз­можно е волеизявл^то да породи и други П после­дици, като напр. задължения за плащане на Д^ни и местни такси и др., но тези последици не са пряко жела­ните от Л^та, които извършват сделката.

П^те последици, които волеизявл^то при сдел­ката може да цели, не са уредени изчерпателно в общите разпор на ЗЗД. За тях може да се съди от чл. 8, ал. 1 и чл. 44 ЗЗД. Най-общо те са пораждане, изменение или прек­ратяване на П и задълж.

В обобщ на изложеното П^та сделка може да се определи като П/мерен ЮФ, който има като съществена част от състава си едно или повече взаимно свързани волеизявления на субекти на Ч^тоП, насочени към пораждане на П последици в Ч/П^та област и определящи съдърж^то на тези последици.

Въз осн на родовото понятие П сделка могат да се определят видовите понятия, х-рни за опре­делени отрасли на Ч^тоП.

Г/П^та сделка е П/мерен ЮФ, който има като съществена част от състава си 1 или повече взаимосвързани волеизявления на Г/П субекти, насочени към пораждане на Г/П последици и определящи съдърж^то на тези последици.

Видовите белези на търговските сделки са или че при­надлежат към изброените в чл. 1, ал. 1, т. 1-15 ТЗ, или са сключени от търговец във връзка с упражняваното от него занятие - чл. 286, ал. 1-3 ТЗ.

Трудовият договор се сключва м` работодателя и работника за използване на работната сила на послед­ния и поражда, изменя или прекратява трудови П/О.

Двата същ^ни белега на Г/П^та сделка са волеизявл^то и неговите П последици, които ще бъдат изяснени в следв изложение.

Волеизявл^то е съзнателно осъщесвено човешко повед, с което се изразява желание да се породят оп­ределени П последици. Когато Л^то А, след като е узнало, че собственикът на опред вещ Б я продава, му заявява, че иска да я купи при определена цена, Л^то А съзнателно извършва този волев акт с цел да сключи договор, въз основа на който да придобие собсвеността на вещта с` задължение за него да плати цената.

Волеизявл^я могат да извършват само разумни човешки същества, поради което Г^тоП изисква Л^то, което осъщ^ва този волеви акт, да бъде напълно или огранич дееспособно. Волеизявление като действителен П акт не може да се извърши от Л, което е под действието на упойващи вещества, хипноза, при помрачено съзнание вследствие на болестно състояние, при сомнамбулизъм.

Волеизявл^то като обективиран външно волеви акт се предшества от психич преживявания, които до­веждат до формиране на волево решение за пораждане на П последици. Осъзнатата необх^ст от задово­л^не на опред^ни потребности на Г/П^те субекти играе роля на мотив за формиране на вът­решната воля за пораждане на Ч/П^те последици. Последната е резултат на вътрешни психически про­цеси, при които участват както интелектът, така и волята. Л^то преценява ч` кои П действия може да задоволи своите нужди, кои от тях са най-благопри­ятни за неговите интереси. Психич<sup>те</sup> преживявания остават П ирелевантни докато не се обективира външно волевото решение за пораждане на опред П последици. Това става ч` подходящо човешко повед, което може да се възприеме от др^те П субекти. Волеизявл^то може да се извърши ч` словесни изразни ср/ва - думи или ч` знаци, мимики и др. действия, които по безсъмнен н/н говорят за желание да се породят определени П последици.

Обективираната воля е Ю^ятФ, с който се свързват П^те последици. Целта на волеизявл^то е не само да доведе до знанието на други П су­бекти вътрешното волево решение, но да породи П^те последици на това решение. Волеизявл^то има ка­чеството на окончателен правен акт, пораждащ оп­ределено П действие, което П субект не може вече сам да осуети.

Вътрешното волево решение и волеизявл^то като обектибиран външно волеви акт нямат еднакво значение в Г^тоП. В по-старата западноевр П т-я са известни две крайни разбирания за П^то значение на вътрешната воля и на изявлението.

Представит^те на историч^та школа, основа­на от известния герм юрист Савини, считат за меродавна вътрешната воля. Сп` тях при липса на вътрешна воля следва да се приеме, че волеизявл<sup>то</sup> е недействит - не поражда П последици. Този въз­глед е познат като волева т-я при изясняване на воле­изявл<sup>то</sup>. Обратното разбиране се поддържа от позитивистите Бекер, Колер и др. Сп` тях П^но зна­ч следва да се отдава единств на изявлението, защото не може да се знае какво е вътрешното волево решение, а за него се съди по изявлението.

Наистина, ч` волеизявл<sup>то</sup> се създава възмож­ност на останалите П субекти да узнаят каква е вътрешната воля на Л<sup>то</sup>, което го извършва. Призна­ването на вътрешната воля за единствено меродавна крие опасност от несигурност в П живот, когато тя не е изразена адекватно ч` изявл^то. Съображ^я за сигурност са наложили в съврем^те законод^ва да се отдава преимущ^но знач на изяв­лението. Така напр., ако липсва вътрешна воля, но изяв­лението е извършено при съблюдаване на законните изис­квания, без да е изразено по някакъв н/н нежеланието да се породят П^те последици, те ще възникнат. Това е случаят на мислената уговорка (reservation mentalis). Също така, ако вътрешната воля не е била адекватно изразена ч` изявл<sup>то</sup> и насрещната страна го е въз­приела в онзи смисъл, който следва обективно от казано­то или написаното в предложението, П<sup>те</sup> последи­ци ще се определят съобразно изявл<sup>то</sup> на оферента, а не сп` неговата вътрешна воля. Нашето законод^во обаче отдава П значение и на вътрешната воля. Когато тя липсва или са се намесили обстоятелст­ва като погрешни представи, заплашване, невъзможност да се разбират действията и др., които са попречили на нейното съзнателно и свободно формиране, волеизявл^то се счита за опорочено и поради това недействит. Недост^те на волеизявл^то са или пречка то да породи целените от Л^то П последици, или те се пораждат, но Л^то придобива П да ги унищожи.

Волеизявл^та биват такива, които имат адресат като предлож^то за скл^не на договор, приемане на предлож^то, разваляне на двустр договор извънсъдебно по чл. 87 ЗЗД, потвърждаване на П дейс­твие, извършено от мним представител и др. При този вид волеизявл се изисква да бъде направено необх^то, за да достигнат до знанието на Л^то, до което са адресирани. Докато не се изпълни това изискване, во­леизявл^то не поражда П действие. Тези воле­изявл се нар още нуждаещи се от получаване.

Волеизявл^та, които не се нуждаят от адресира­не, пораждат своите П последици независ дали са доведени до знанието на други Л или не. Такива са отказ от П на соб-ст в` движ вещ ч` изоставянето й, отмяна на саморъчно завещание ч` унищож^не на документа и др.

Адресираните волеизявл могат да се направят непосредствено пред Л^то, към което са насочени, напр. предложение на присъстващ или по телефона. Но те могат да се извършват и посредствено ч` използ­ване на технич ср-ва като телеграма, телекс, факс или лице пратеник (нунциус), което да предаде лич­но изявл<sup>то</sup> на адресата. При предаването на волеи­зявл<sup>то</sup> ч` технич ср-ва или пратеник е възможно да се допуснат неточности и грешки, които да попречат за постигане на желаните П последици. Виновните Л в тези случаи ще носят отговорност за причинените вреди, ако са действали неправомерно.

Волеизявл^та също могат да бъдат главни и доба­въчни. За главните волеизявления е х-но, че те определят съдърж^то на П^те последици, които пораждат. При сделка, сключена от непълнолетен с попечителско съдействие на единия му родител, главно е во­леизявл^то на непълнолетния, тъй като той опреде­ля какъв вид сделка ще сключи и с какво съдържание. Воле­изявл^то на родителя е добавъчно, то играе роля на необходима предпост за настъпване на П^те последици на сделката, за да се избегне увреждане на ин­тересите на непълнолетния поради неопитност.
5. Правните последици на сделката

Вторият съществен елемент на понятието сделка е нейното П действие или П^те й последици.

П^ят ефект на сделките засяга или П/О главно в областта на Ч^тоП, или Ю^теЛ като вид Ч/П субекти, или П качества на вещи.

Във връзка с П/О^та П^то действие на сделките може да се прояви в следните 5 насоки:

Възможно е 1 и съща сделка да породи едновремен­но два или повече различни вида П последици, напр. да прекрати едно П/О и да породи друго като новационния договор, споразумението за даване вместо изпълнение и др.

П^и сделки могат да породят, да доведат до пре­образуване или прекратяване на ЮЛ^а - напр. сдруж^та по ЗЮЛНЦ възникват от фактич състав, в който ролята на главен ЮФ изпъл­нява многостр сделка, решение на ОС на сдруж^то може да предизвика разделянето му, сливането му с друго или прекратяването му.

Много важна х-ка на П^те после­дици, които сделките пораждат, е, че те са желани от страните по П/О^то. Не е задължит обаче сделката да породи само такива П последици. Възможно е в редица случаи да настъпи и П дейст­вие, което страните не са уговорили, но законът урежда, като напр. отговорността за недостатъци и за евикция при продажбата.

Отделните Ю постъпки се различават твър­де съществено 1 от друга. Изработването на нова вещ поражда възникване на нов обект на Г^тоП. Авторството на произвед на лит^та, на­уката и изкуството поражда авторско П. Уведом^то на продавача за скрити недостатъци на вещта е предпоставка за реализиране на отговорността на про­давача. Признанието на задълж^то от длъжника е ос­нование за прекъсване на погасит^та давност и др.

Осъщ^то на някои от Ю^те постъп­ки води до създаване на ново фактич или П със­тояние, до определен резултат. Такива са владението по чл. 68 ЗС, авторството на творба на лит^та, на­уката, изкус^то, изобретение, полезен модел, промиш­лен дизайн, създ^то на нова вещ ч` преработване, смесване, присъединяване. При някои от тези Ю постъпки, когато законодателят поставя определени изисквания само спрямо резултата от този ЮФ, за осъщ^то им не се изисква деесп^ст на Л^то за разлика от режима на П^те сделки. Такива са случаите на авторство на творческо произведе­ние и създ^то на нова вещ, при които П^те пос­ледици настъпват, независ дали осъществилият ги П субект е дееспособен или не. При по-гол^та част от Ю^те постъпки обаче също се изисква деесп^ст за осъщ^то им. Такива са управление на чужда работа без пълномощие, предаване на родовоопред^ни вещи в изпълнение на задълж за прехвърляне на соб-ст, уведомяване на поръчителя, че длъжникът е изпълнил задълж^то, уведом^не от цедента на длъжника по вземането за извърш^та цесия, уведо­м^не за скрити недостатъци при продаж^та, приз­нание на дълг и др.

Поради липса на общи разпор за Ю^те постъпки и тяхната оскъдна специална уредба, общите правила за договорите биха могли да се прилагат за тях по аналогия.

Сделките са най-широко практикуваните способи за придоб на П, защото ч` тях стр^те по Ч/П^те отнош имат възможност гъвкаво, в съответствие със своите интереси да определят П^те последици, които ще ги обвържат, да променят съдърж^то им или да ги прекратят. Практиката по­казва, че сделките са изключит удобно ср-во за всички клонове на Ч^тоП. Не само в Г^то и в търг^то, но и в труд^то П договорът е основният ЮФ, който води до пораждане, изменение или прекрат на трудови П/О.

В Г^тоП субектите упражняват авто­номията, която законът им признава в чл. 9 ЗЗД, ч` сд<sup>те</sup> и същевр обогатяват Г<sup>я</sup> оборот с нови видове сделки. П` посл^те няколко десетил^я в П^я живот се появиха сделки, които в повечето за­конод^ва, както и у нас, нямаха спец^на П уредба, като лизинг, прехвърляне на дълг с` соб-ст, опции, фючърсни сделки, лицензионни дог, сдел­ки с ноу-хау и др. Договорната практика по този н/н привлича вниманието на законод^ля за попълване и доразвитие на обект^то ГП.

П^те сделки могат да обслужват ефикасно соц^те нужди само при икономика, освободена от адми­н^на намеса на Д^та в Ч/П^та сфера. Засилването на икономич^та роля на пазарни­те отнош и приватизирането на значит част от Д^та соб-ст, премахването на монопо­лизма са важни социални предпоставки за оптимално из­ползване на сделките в нашата страна.