§ 33. Правоспособност и управление на юридическото лице

Историята на Г^тоП и съвр^те Г законод^ва познават 2 вида П/Сп на Ю^теЛ. До края на XIX в. преоблад спец^та П/Сп на Ю^теЛ, която и до днес е х-рна за тези от тях, които не развиват стоп. д/ст, насоче­на към реализ и разпред на печалби м` чл<sup>те</sup> им. При този вид П/Сп Ю<sup>то</sup>Л може да встъпва като страна само в такива П/О, които са свързани с предмета му на д/ст или с целите и зад<sup>те</sup>, които то преследва. П<sup>те</sup> действия, които не са свързани с д/стта му, ако се извършат от органите му, са недействит - не пораждат П последици. Сп` англ^то П Ю^теЛ, създадени с акт на парла­мента, могат да бъдат носители само на такива П и задълж, които са необх за постигане на опред^те в устава им цели. Сделките, които не са свър­зани с тези цели, са П действия ultra vires, те са недействит като излизащи извън П^те възмож^ти на Ю^тоЛ да бъде техен носител. Спец^та П/Сп е гаранция, че предост^те имущ^ни ср-ва на Ю^тоЛ ще се използват от неговите органи само за целите, за които то е създадено. За Ю^теЛ на търг^то П ограничаването на П/Сп^та им се оказва нецелесъобразно, поради което за тях поспенно се възприема общата, универсалната П/сп. При нея е възможно Ю^тоЛ да бъде носител на всякакви П и П задълж с изключ единствено на тези, за които се изисква субектът да бъде човешко същество. Този вид П/Сп е уреден за Ю^теЛ сп` чл. 51 от ШГК. Такава П/Сп притеж в Англ Ю^теЛ, създадени със спец акт на краля. В стр^те, в които законод^то установява с ПН^и спец^та П/Сп, съд^та практика и т-ята обосновават тезата, че целите на Ю^тоЛ, определени в устава му, следва да имат П знач само във вътрешните отнош. Това важи напр за Герм. Актове, приети от органи на ЕС, също са насоче­ни към утвърждаване на общата П/Сп на Ю^теЛ на търго^то П в стр^те от Съюза.

У нас до 1988 г. всички ЮЛ бяха с огра­нич, спец^на П/Сп. При стоп^те организ тя се означаваше като планова П/Сп и се обосноваваше с тяхната ик^ка функция на изпълнители на Д^я стопански план. Изхождаше се от погрешния възглед, че планирането не допуска конкуренция, при която неоправдано се изразходват сили и време. Огранич^то на П/Сп^та на стоп^те организации - ЮЛ, се прилагаше ч` опред предмета на тяхната д/ст и установяване правилото на чл. 26, ал. 3 ЗЗД (отом.), че дог<sup>те</sup>, които не са свързани с предмета на д/стта им, са нищожни. Предметът на д/ст се определяше ч` естеството на д/стта, ч` изделелията, които могат да произвеж или продават, или услугите, които могат да извършват, ч` района, където осъщ-ват д/стта си. Постеп теорията и практиката проявяваха стремеж да разширяват предмета на д/ст на стоп^те организ ч` прибавяне на допълнит и спомагат д/с­ти към него. Спец^та П/Сп на Ю^теЛ, които произвеждат и реализират стоки и услуги за пазара, е пречка за рентабилна търг д/ст, при която следва да се оползотворяват всички мат^ни ср-ва, остатъци от осн^то произ­^во и работната сила. С Указа за стоп^та д/ст № 56 беше изоставена спец^та П/Сп за Ю^теЛ, за които той се отнася. Отменена беше и ал. 3 на чл. 26 ЗЗД (ДВ, бр. 30/1990 г.). Ю^теЛ на търг^то П понастоя­щем се ползват с обща П/Сп. Те могат да извършват разл по естеството си стоп д/ст, включит и външнотърг. Предметът на д/стта им може да се разшир по реш на ком­пет техен орган, след което следва да се регистрира. Но дори да не е променен предметът на д/ст­та им, П^те действия, които не са свързани с него, са действителни и обвързват Ю^тоЛ.

Управл^то следва да се отличава от непоср^та стоп, админ, преподавателска и др. д/ст, която се осъщ^ва от Ю^тоЛ ч` ФЛ, които се намират в трудови или Г/П отношения с него.

Упр^то се състои във вземане на решения за организ^та и ръков^то на д/стта на Ю^тоЛ, в действия по осъщ^не на тези реш, по контрол и санкц^не на наруш^те. Към упр^то се отнася и д/стта по формиране волята на Ю^тоЛ във връзка с извършване на П действия спрямо др П субекти и самото извършване на такива действия.

Органът на Ю^тоЛ представл едно или повече ФЛ, които са овластени и обвъзани сп` закона и вътрешния устройствен акт да извършват определени действия на управление от името на Ю<sup>то</sup>Л. Органът не е отделен П субект като състав от ФЛ<sup>и</sup>, той е част от Ю<sup>то</sup>Л, поради което не може да влиза в П/О с него. Такива П/О може да има м`отделните ФЛ от състава му и Ю^тоЛ.

Сп` броя на органите стр-рата на Ю^тоЛ може да бъде едностепенна, напр. АД със съвет на дир^те; двустеп - АД с надзорен и управит съвет; многостеп при коопер^те по ЗК, които имат 4 органа: общо събр, управит съвет, председ на управит съвет и на коопер^та , надзорен съвет, а могат да имат и изпълнит^ни ди­ректори и др ръководни Л, когато това е предви­д в устава.

Сп` броя на Ф^теЛ, които се включват в органа, той може да бъде едноличен или колегиален (ко­лект). При корпорациите преоблад колег^те органи, докато еднол^те органи са по-х/р­ни за Ю^теЛ-учреждения.

Сп` н/на на формиране състава на органа той може да бъде изборен или назначаем. При корпорат устроените ЮЛ преобл изборните органи, докато при учрежденията - назначаемите.

Сп` естеството на функциите, които изпълняват, органите на Ю^теЛ могат да се разделят на 3 групи:

Някои ЮЛ имат и органи с изключит изпълнителски функции като изпълнит^те дир в коопер^те и др. - чл. 26 ЗК. Изпълн^те органи може да са един или повече.

Ю^тоЛ извършва П действия спрямо други П субекти, извън неговия състав, ч` органите, които имат представителни функции, т.е. овластени са да действат от името на Ю^тоЛ и да пораждат П последици за него. Тези органи се нар представит органи. Както и всички останали органи, те се състоят от 1 или повече дееспособни ФЛ. Един от изпъл­нит^те органи на Ю^тоЛ е негов представител. Спец^те ПН за отделните видове ЮЛ определят кой е представителни­ят им орган. При корпорат устроените ЮЛ в едни случаи това са колегиални органи, като управит съвети при сдруж^та по ЗЮЛНЦ, акц^ни и др ТД, или еднол ор­гани, като председ^те на управит^те съвети при коопер^те - чл. 26, ал. 3 ЗК. При учрежд^та представит^те органи са обикн еднолични - техните ръководители, като напр. директори или ректори на учебни завед и др. При някои ЮЛ законът предост автономия в устава да се предвиди и нещо различно за представит^то на Ю^тоЛ - представит орган на А^тоД може с одобрение на надзорния съвет да овласти едно или няколко Л от състава си да представлява дружеството - чл. 235, ал. 2 ТЗ.

Представит орган на Ю^тоЛ има пълна представит власт в границите на неговата П/сп^ст. Той може както да извършва П действия, така и да приема волеизявл и изпълнение на задълж спрямо Ю^тоЛ, т. е. пред­ставит му власт е активна и пасивна. Последната не може да се ограничава с актове на органите на Ю^тоЛ. Огранич^та не могат да се противопост на 3^ти Л, те имат П знач само в отнош^та м` Ю^тоЛ и Ф^теЛ от състава на органа, за да обосно­ват при несъблюд^то им отгов^та на последните.

Когато представит орган е колегиален, П^те действия следва да бъдат извършени с участието на всички ФЛ, включени в него. В тези слу­чаи е налице колективно, съвместно представит^во. Тъй като то може да представл неудобство при участието в П живот, възможно е колег^ят орган да упълномощи Л^а от своя състав, или служители на Ю^тоЛ, като закупчици, домакини снабдители и др., или трети Л, които се намират в Г^ки П/О с Ю^тоЛ, като пласьори на продукцията му и др., за да действат от името на Ю^тоЛ и да го обвързват с П^те последици от действията си.

Освен общите въпроси, свързани с П катег „ЮЛ”, в учебника ще бъде разгледан Г/П режим само на тези видове ЮЛ, които не се отнасят към търг^то П. Това са Д^те учреждения, които не осъщ-ват стоп д/ст, общините, ЖСК, сдруженията и фондациите по ЗЮЛНЦ. Д^та като особен Г/П субект ще бъде предмет на изложението след раздела за Ю^теЛ.
§ 34. Гражданскоправен режим на държавните учреждения и общините
1. Държавните учреждения ( ДУ ) като субекти на гражданското право

Д^теУ са особен вид ЮЛ^а. Те имат видовите белези на Ю^теЛ - учреждения, защото нямат членствен състав, но представл по-тясна катег от тях, тъй като имат специфика, ч` която се отличават от останалите ЮЛ без членствен състав.

Д^теУ имат за основен предмет нестоп д/ст, която осъщ-ват в инте­рес на широк кръг Л или даже в общонац ин­терес. Целта на тяхната д/ст не е реализиране на доходи, поради което тяхната издръжка е главно за сметка на Д бюджет.

Като ЮЛ^а Д^теУ се х-рат с опред организация, която включва органите, ч` които действат и други вътрешни служби и звена, както и с имущ^то, което им е пре­доставено.

Д^теУ осъщ-ват функции в разл^те области на соц^я живот: Д^то управление - НС, МС и мин-вата и др.; защита на П^та на П^те субекти - съдилища, прокура­тура, нац полиция; здравеопаз - болници, поликлиники, балнеосанаториуми и др.; образование и просвета - Д уч. завед, библиотеки; кул­тура - музеи на Д издръжка, Д театри, Д предприятия за разпростр^ие на филми и др.

Д^теУ като ЮЛ^а са предимно субекти на Ч^тоП, те не са носите­ли на власт. Д^иО са само някои от длъжн^те Л, които са в служебни П/О с Ю^тоЛ. Напр НС като ЮЛ е П субект, който притежава имущ^то, което обслужва народните представители и има свой орган - председателят, който може да извършва П действия от негово име, а като орган на Д^та власт НС вкл нар^те представители, председат^то, комисиите, т.е. длъжн^те Л, които могат да издават разл властнич актове с опред П последици.

Д^теУ възникват по разпоредит^та система въз осн на акт на изпълнит власт и по-рядко въз осн на НА. Те не подлежат на регистрация и с възникването си придоби­ват Г^ка П- и деесп^ст, т.е. стават правосубектни. Това кач^во им е необх, за да могат да изпълняват своите осн функции, които изискват скл^не на сделки за мат^то им обез­печаване, извършване на др П действия по упраж^не на П и изпълнение на П задълж. Г^та П/субектност освен това позвол на тези учрежд, които имат възможност, да развиват като допълнит и стоп д/ст, ч` която да си набавят имущ ср-ва. Така нап­р. ВУЗ създават и реализират с` възнагражд по договори с нуждаещи се Л научни продукти.

Г^ка П/субектност притежават само те­зи ДУ, които са признати за ЮЛ^а. За някои видове ДУ това е предвидено в Н^теА типово, като нап­р. сп` чл. 42 ЗСВ всички съдилища са ЮЛ на бюджетна издръжка.

ДУ, които имат по-голямо общ^но знач, индивидуално са обявени с изрични ПН за ЮЛ, като напр. БАН със ЗБАН, Главна прокуратура с чл. 111 ЗСВ и др.

Г^ка П/субектност на ДУ освен с изрична ПН може да бъде призна­та и косвено с предоставяне на неговия ръководител на кач^то на самостоят разпоредител с бюджетни ср-ва. Външният П белег в тези случаи е откриването на банкова с-ка с бюдж ср-ва на Д^тоУ. По този н/н последното е имущ^но обособено от Д^та като фиск и за своите задълж то само отгов с предост^те му ср-ва. Този критерий за опред дали Д^тоУ е ЮЛ, се подкрепя от чл. 18, ал. 2 ГПК, сп` който „когато Д<sup>то</sup>У няма отделна с/ка в БНБ, съдопроизв<sup>те</sup> действия се извършват от и с` учрежд^то, което има такава с/ка и на което първото е не­посредст подчинено”. Тази разпор се основава на идеята, че самостоят П субект може да бъде само учрежд, което има отделна с/ка във фин^ва институция. Като се има предвид х-рът на д/стта на Д^теУ и обстоят^то, че дори тя да е свързана с реализир на приходи, те се внасят в Д бюджет, очевидна е необх^та от предост^не ср-ва на учрежд^то, за да се счита то за П/субектно. Действащото законод^во установява случаи, при които се допуска Д^иУ да имат извънбюджетни ср-­ва, които могат да изразходват за опред цели. В тези случаи специален НА опред източ­ниците на ср-вата, които постъпват в извънбюдж^та с/ка, и целите, за които те могат да се използват. Като имаме предвид и тази възможност, считаме, че не е задължит Д^тоУ да има бюдж с/ка, достатъчно е да има предос­т ср-ва и с/ка на негово име, от която ръ­ководителят му може да тегли суми, без оглед на това какъв е произходът на ср-вата, за да може да бъде признато за ЮЛ.

Управл^то на Д^теУ като ЮЛ^а се подчинява в повечето случаи на пр-па на единоначалието, с изключ на изрично предвид случаи, като напр ВУЗ, ръководните органи на които се избират от общо събрание, в което са представени преподавателите, служителите и студентите.

Ръководителят на учрежд^то е негов представителен орган. Това е изрично предвидено в чл. 18, ал. 2 ГПК за Г^я процес, но би трябвало да важи и за ма­т^то ГП.

Д^теУотговарят за своите задълж със ср-вата, които имат по сметките си. С` тях не може да се предприема принудително изпълнение - чл. 399 ГПК.

Когато няма предвидени ср-ва за опред цели, напр за изпълнение на опред задълж, та­кива следва да се осигурят в бюджета на учрежд^то п` следващата година.

Името на общината е името на населеното място, което е неин административен център.

Действащата Конст уреди общинската соб-ст като отделен вид соб-ст наред с Д^та и частната соб-ст. Общината като самостоят П субект има П на соб-ст и самостоят бюджет - чл. 14 ЗМСМА.

Соб-ст на общината са имоти, които са й пре­дост със закон, включени са в уставните фондове на общински фирми или са придобити от нея със ср-ва на общината или с доброволен труд или със ср-ва на нас^то и, подарени или завещани на общ съвет или на селища, включени в общината, възста­н ч` реституция, преотстъпени от Д<sup>та</sup> и др. С влизане в сила на ЗМСМА станаха соб-ст на общ<sup>те</sup> имотите, изброени в § 7 от Прех<sup>те</sup> и заключ<sup>те</sup> правила на този закон, като напр местни водоизточници, язовири, езера, плажове, карие­ри за инертни и др. материали, незастроени парцели, придобити ч` отчуждително произв^во и др., кои­то преди това бяха Д соб-ст.

Всяка община има свой бюджет, в който се внасят приходи от собствено имущ, субсидии и др це­леви ср-ва от Д бюджет, заеми, емитиране на акции и облигации и др източници, определени с Н^иА.

Общ^ят съвет е орган на общината, който при­ема решения по придоб, стопанисване и разпор с общинско имущ, определя П/мощията на кмета в тази област и приема наредби за използване на общ^та соб-ст. Решения за продажба на земя извън регулационния план се вземат след референдум на населението.

Общината може да образува общински предприятия - ЮЛ^а, като използва уредените в законод^то П/организац форми, на които да предоставя за използване вещи - общинска соб/ст.

Общините могат да се сдружават ч` договор за Г^ко дружество или като създават съвместни предприятия, за постигане на общи цели в интерес на населението им.

Представителен орган на общината е председателят на общинския съвет.
§ 35. Жилищностроителни кооперации

1. Понятие и правна уредба

Жилищностроителните кооперации (ЖСК) притежават някои от белезите на общото понятие „коопера­ция”, определено в чл. 1 ЗК. В тях доброволно се обединяват Ф и ЮЛ - чл. 2 от Закона за ЖСК (ЗЖСК). Те си поставят за цел ч` взаимопомощ и сътруднич<sup>во</sup> да задовол интересите на своите членове. Наред с общите белези ЖСК има специф черти, които я отличават от останалите видове коо­перации. Сп` чл. 1 ЗЖСК този вид коопер се об­разува за снабдяване на чл^те и със собствени жи­лища, гаражи, ателиета и помещения за стоп^ки, ад­мин и др общ^ни нужди, когато такива помещения са предвидени в строителния план на сградата, построяването на която ЖСК организира. От тази разпор се вижда, че ЖСК не е трайна П/организац форма за осъщ^не на стоп д/ст, насочена към реализиране на доходи. Тя е П ср-во за придоб на недвиж имоти в 1 сграда, поради което има преходен х-р като ЮЛ. С постигане на поста­вената цел - снабдяване на член-кооператорите с нота­р^ни актове за отделните обекти в сградата, ЖСК се прекрат. ЖСК сп` действащия П режим у нас няма като функция трайното притежание на сграда­та и нейното стопанисване. Нейната д/ст се изчер­пва с организ^не строит^то на сградата и осъ­щ^не на предпост^те за издаване на нотари­ални актове на членовете й.

Поради своите особености ЖСК не се подчин на общия режим за коопер^те по ЗК, а за нея има спец П уредба в ЗЖСК (обн., ДВ, бр. 55/1978, изм., бр. 102/1981 г., бр. 45/1984 г., бр. 75/1988 г., бр. 21/1990 г., бр. 60/1992 г., бр. 104/1996 г., бр. 117/1997 г., бр. 59/ 1998 г.).

В ЖСК могат да се обединяват доброволно както Ф, така и ЮЛ - чл. 2 и 10, т. 2 ЗЖСК. Чл. 5 ЗЖСК изрично признава този вид кооперация за ЮЛ.

Въз основа на изложеното ЖСК може да се определи като добров обединение на Ф и ЮЛ, което има кач^то Ю личност, и си поставя за цел с мат^ни ср-ва и труд на чл^те си да организира построяване на сграда, в която всеки от тях да придобие собвст в` помеще­ния, обособени като отделни недвижими имоти.

Сп` чл. 3 и 4 ЗЖСК Д<sup>та</sup> и общините следва да подпомагат ЖСК и да им отстъпват П<sup>а</sup> на строеж в` урегулирани Д и общински имоти по предвидения в законод^то ред.

ЖСК възниква по Н^но-контролната с/ма. За учред^то й е необх най-малко 6 Л да изявят воля, да приемат предварително изготвения проектоустав и да изберат управителния и контрол­ния съвет на бъдещата ЖСК. Тези волеизявления се пра­вят обикн на учредит събрание, което не е орган на кооп^та, а технич ср-во за осъ­щ^не на първия елемент от фактич състав при създ на ЖСК, който по П^та си същност е многостранна сделка, насочена към общата цел - да въз­никне ЖСК като ЮЛ.

Уставът на бъдещата кооперация следва да съдържа правила, които определят индивидуализиращите я бе­лези, състава, продължит^та на мандата и П/мощията на управителния и контролния и съвет, съдърж^то на П^та и задълж^та на чл^те и н/на за изпълнение на последните, основания за прекрат на ЖСК преди завършване на строежа и др. разпор, които не противор на повелителни правила на закона.

Волеизявл^та на учредит^те за създ^то и, за приемане на устава и избор на органите се обективиат в писмен докум, който в ЗЖСК се нарича „про­токол на учредит^то събрание” и следва да се подпи­ше от всички учредители.

С изменението на ЗЖСК (ДВ, бр. 21/1990 г.) отпадна­ха изискванията чл^те на ЖСК да са картотекирани като нуждаещи се от жилище и да са жители на нас^то място, където ще се строи сградата, които се поставяха до 1990 г. за окръжните градове и други градове по списък, одобрен от МС. След това изменение на ЗЖСК не се изисква повече разрешение от длъжностно Л на общинската админ, което преценява­ше целесъобр^та на учредяването.

Вторият необходим ЮФ за учред^то е охранит^то произв^во за регистрация пред окръжния съд, където ще бъде седалището на ЖСК. То се открива след сезиране от управителния съвет и към молбата следва да се приложат препис от докум^та, в който е обективирана многостранната учредит сделка, уставът и другите документи, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗЖСК.

Във фирмения регистър се вписват: наимен^то и седалището на ЖСК, имената и адресите на пред­седателя, секретаря и другите членове на управителния и контролния съвет и от кого се представлява тя. Пос­ледващите промени в тези данни и в устава на ЖСК също подлежат на регистрация.

ЖСК възниква като ЮЛ, след като бъде регистрирана.

М` ЖСК и чл^те възникват членствени П/О. Ю^теФ, които ги пораж­дат, са: участие в учред^то на кооп^та или последващо приемане в нея въз осн на писм молба на Л^то до управит съвет и реш на общото събрание (ОС). Нови членове се приемат само когато има свободни обекти в сградата.

сградата на ЖСК помещения, предназначени за сто­пански, админ и други обществени нужди.

Член на ЖСК може с негово съгласие да бъде замес­тен изцяло или частично от негов съпруг, а с решение на ОС и от негови деца - чл. 16, ал. 1 ЗЖСК.

При прекрат на съпруж^та имущ^на общност, ако и двамата съпрузи са страна по членствено П/О в ЖСК, но то им дава П да придобият само един недвижим имот, който не може да се раздели на два самостоят обекта, в едномес срок от прекрат на общността всеки от бившите съп­рузи може с иск пред съда да иска на него да му се разре­ши да продължи членството в ЖСК - чл. 15 ЗЖСК. Ако се уважи този иск, членственото П/О на дру­гия съпруг се прекратява и той не става съсобственик на обекта, за който се отнася П/О^то.

Когато в окончателния архитектурен план на сгра­дата на ЖСК се намали броят на самостоят^те обекти, които могат да се придобият в соб-ст, става нужда да се прекратяват чл-ните П/О на някои член-кооператори - или като се за­почне от тези, които са приети последни - чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЖСК, или от тези, за които са били предназнач отпадналите от плана имоти - чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗЖСК, ч` освобожд^то им от членство с решение на ОС.

Тъй като чл-ното П/О е зародиш на бъдещо П на соб-ст, чл. 23 ЗЖСК допуска то да преминава по наследство. При смърт на кооператор той се замества в чл-ното П/О от чл^те на неговото семейство. Ако те се откажат от членуване, в чл-ното П/О могат да встъпят низходящите му по права линия, а когато няма такива - възходящите му по права линия до първа степен, ако в едномес срок от смъртта на наследодателя или от отказа на членовете на сем^то му уведомят писм управит съвет на ЖСК. Ако не настъпи заместване на починалия от тези Л, на негово място се приема нов член, като наслед^те на починалия имат П да получат имущ-ната вноска, направена от техния наследодател.

Чл-ното П/О в ЖСК е комплексно Г П/О, то включва имущ^ни и неимущ П^ни задълж и СП на чл^те и на ЖСК като ЮЛ.

Коопер^те са задължени още съгласно чл. 18, ал. 2 ЗЖСК да съдействат с д/стта си за постигане целите на коопер^та и да изпълняват разпор^те на закона, устава на коопер^та и реш^та на не­йните органи.

П^то очакване за придоб на соб-ст се ползва със защита още преди да е прераснало в П на соб-ст. С чл. 38а (нов, ДВ, бр. 21/1990 г.) се пред­види възможността кооператорът да предяви иск за изваждане на всяко Л, което се намира без основание в опред^то за него жилище, с реш^то на ОС - разпределение. За уваж^то на този иск е достатьчно да се докаже, че нарушителят упражнява фактич власт в` жилище, което е определено с разпредението за член-кооператора.

Този иск може да се проведе успешно, докато спорни­ят обект е соб-ст на ЖСК - Р. 750/2000г, II г.о., Бюл. № 5/2000г, с.16.

Членът на ЖСК има и неимущ^ни П, като напр съуправителните П да участва в ОС с П на глас, да избира и да бъде избиран в управителния и контролния съвет, да иска свикване на О^тоС в предвидените в закона случаи, както и П^то да иска отмяна на противозаконни и противоуставни ре­шения на управителния съвет и на общото събрание - чл. 17, ал. 2-5 ЗЖСК.

Чл-ното П/О се прекрат при добров напускане с постъпване на молбата в ЖСК, без да е необх приемането й (Р. 210/1998 г., II г. о., Сб. 42, 1998), при освобождаване по реш на ОС, при смърт и при изключване. Реш за изключване се взе­ма, когато кооператорът не внесе в срок дяловата си вноска или системно не изпълнява задълж^та си по закона или по устава и с това пречи за постигане цели­те на ЖСК. На мястото на изключения се приема нов член само след като реш^то за изключ влезе в сила - ако то е обжалвано, когато жалбата е оставена без уважение.

При прекрат^не на членстното П/О на бившия кооператор или на неговите наследници се връщат направените вноски, при незапочнат строеж в двуседмичен срок от прекрат на членството, а при започнат строеж - не по-късно от 3 мес след прекрат на членството - чл. 24 ЗЖСК
6. Органи на ЖСК

ЖСК има 3 органа: ОС, управителен и контролен съвет - чл. 25 ЗЖСК.

ОС на ЖСК е върх^я ръководен орган, който взе­ма решения по най-важните въпроси от д/стта на Ю^тоЛ, като приемане и изключване на чле­нове, определя размера на имущ^те вноски, вида и обема на строежа, н/на за извърш^то му, разп­ред^то на обектите и др. - чл. 28 ЗЖСК. ОС се свик­ва от управит съвет, ако той не стори това - от контролния съвет или по искане на 1/3 от чл^те на ЖСК. Ако не се свика от управит съвет, по изклю­ч е предвидена възмож да бъде свикано от ра­йонния съдия - чл. 36, ал. 1 ЗЖСК. ОС взема решения с обикновено мнозинство, освен по въпросите по чл. 28, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 10 ЗЖСК, за които се изисква квалифиц мноз 2/3 от всички членове. Ако ОС не вземе реш по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, такова се постановява от районния съдия по молба на някой от чл^те на коо­перацията - чл. 36, ал. 2 ЗЖСК.

Реш на ОС, които противоречат на закона или устава, се отменят от районния съд по молба на чл^ве, която следва да бъде подадена в 2седм срок от деня на вземане на реш^то, а за непоканените на съб­р^то - от деня на узнаването - чл. 39 и 40 ЗЖСК.

При обжалване на решение на ОС на ЖСК както жалбоподателят, така и присъединилите се кооператори могат да посочат нови основания за отмяна. Непредявените основания се преклудират, но това не важи за основанията за нищожност - Р. 338/1999, II г. о., Бюл-ВКС, № 3-4/1999, с. 25.

ОС не може да пререшава ?^си, решени от съда освен при нововъзникнали обстоят - чл. 41, ал.1 ЗЖСК. Когато ОС не се съобрази с тази разпор, съдът по молба на кооператор отменя реш^то и може да постанови като санкция да не бъде открито или бъде спряно финанс^то на строежа за срок до 3 месеца. Реш^то на районния съд подлежи на въззивно обжалване пред окръжния съд. Постановеното от него решение е окончателно - чл. 42, ал. 1 ЗЖСК.

Управителният съвет се състои от 3 до 7 членове и не може да включва Л, лишени от П^а по чл. 37, т. 6 НК, които не могат да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност, или които се намират с членове на контролния съвет в брак, родство по права или съребрена линия до втора степен - чл. 31 ЗЖСК. Управителният съвет организира изпъл­нението на реш^та на ОС, решава оперативните ?^и и представлява ЖСК. Всеки член на ЖСК може да обжалва реш^та на управителния съвет пред ОС в 7 дневен срок от узнаването им - чл. 33, ал. 1 ЗЖСК.

Контролният съвет се състои от 3 членове. Той упражнява надзор в` действията и реш^та на управителния съвет и когато установи нарушения, с които се засягат интересите на коопер^та, следва незабавно да свика ОС. Чл^те на контролния съвет могат да участват в заседанията на управителния съ­вет със съвещателен глас - чл. 34 ЗЖСК.

ЖСК се прекратява, когато всички членове се снаб­дят с нотариални актове. Реш^то на ОС за прекра­тяване подлежи на регистрация във фирмения регистър.

Ако след прекрат на ЖСК останат неизплате­ни задълж, за тях отговарят бившите кооператори. Когато ЖСК е прекратена преди започване на стро­ежа, бившите й членове отговарят за нейните задъл­ж поравно, а в останалите случаи - Л^та, получили или за които са били предназначени имоти, съразмерно на стойността им.