§ 27. Поставяне под запрещение. Настойничество и попечителство

Не всички пълнолетни ФЛ, които формал­но са дееспособни, могат да извършват достатъчно зря­ло и разумно П действия. При формалния и авто­матично действащ критерий за придобиване на Г^та деесп^ст необх допълнение на ней­ния П режим е възмож^та за огранич^то й при определени предпоставки и ред.

Отнемане или ограничаване на Г^та деес­п^ст на Ф^теЛ може да се постанови само ч` поставянето им под запрещение. Това е мярка с много сериозни последици за Л^то, тя го лишава от пълноценно участие в соц. живот и го поставя в завис^ст от волята на други Л. Прибягването до нея се налага както в интерес на Л^то, което не е спо­собно на разумни действия, така и за осигуряване на сигурност и стабилност в П живот на общест­вото.

П^та уредба на поставянето под запрещение е комплексна, тя включва една мат^но/П Н – чл. 5 ЗЛС, и процес^те правила за особеното исково производство - чл. 275-277 ГПК, при съблюд^то на които съдът се произнася по иска. Тъй като П^та уредба е оскъдна, а съдебната практика по някои от въпросите е противоречива, подробни указания за внасяне на единство в нея Пленумът на ВС е дал в Постановл № 5/79 г., Сб. 1979 г , с. 25.

Под запрещение могат да бъдат поставени непъллетни и пълнолетни ФЛ при две условия, уредени в чл. 5 ЗЛС:

а) Първото изискване е свързано с болестно състояние на Л^то, което засяга интелекта, психиката и волята. В чл. 5 ЗЛС изчерпателно са споменати само 2 групи заболявания: слабоумие или душевна болест. Слабоумието сп` медицинската наука има различни степени на умствено недоразвитие по рождение: идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения. Душевните бо­лести (психопатиите) представляват разстройство на психиката на нормално развити умствено Л. Те би­ват разл видове: шизофрения, епилепсия, циклофрения и др. Други болести, както и физическите недоста­тъци след изменението на чл. 5 ЗЛС през 1953 г., не са основание за поставяне под запрещение. Алкохолизмът и наркоманиите, ако са причинили душевни болести,също могат да послужат като основание за запрещение.

б) От същ^но знач за пост^то под зап­рещ е как се отразява болестното състояние в` възмож^те на Л^то за съзнат действия и насочване на волята. Чл. 5 допуска поставяне под запре­щ само когато болестта е причинила неспообност на Л^то да се грижи за своите работи или е намалила възмож^те му за това. Втората мат^но/П предпост за запрещ^то ще бъде налице, кога­то страдащият от слабоумие или душевна болест не може да възприема съдърж^то на П^теН, знач^то на постъпките си и тези на други Л, не може съзнат да насочва волята си или да я управлява за постигане на опред цели. Когато интелектът и волята са по-слабо засегнати, вследствие на което е намалена възмож^та Л^то да се грижи за своите работи, ще бъдат налице предпоставките за поставяне под ограничено запрещение.

До огранич на деесп^та ч` запрещ се прибягва, когато болестното състояние и последиците от него не са краткотрайни, няма изгледи сравнит бързо да преминат, като напр при халюцинации вследствие употреба на свръхдози наркотици, травми, трески и др.

Разточителството или пиянството не могат да послужат като предпоставка за запрещение, обратно­то е предвид в § 6 ГГЗ.
2. Ред и правни последици от поставянето под запрещение

Пълнолетни Л могат да бъдат поставяни както под пълно, така и под огранич запрещ. Същото важи за еманципираните непълнолетни. Непълнолетни Л могат да бъдат поставяни само под пълно запре­щ, защото те са ограничено дееспособни.

Иск за поставяне под запрещ пред окръжния съд по местожит^то на засегнатото Л могат да предявят съпругът, близките роднини, всяко заинте­рес Л, напр кредитор и прокурорът, който действа в обществен интеред или в интерес на Л^то, чието запрещение се иска. Това Л е ответник по предявения иск. Съдопроизводствените правила по чл. 275-277 ГПК съдържат гаранции с` злоупотреби на не­добросъвестни Л при поставянето под запрещ. Участието на прокурора е задължит, независ кой е предявил иска, и той може да обжалба реш^то на първоинстанционния съд без значение в какъв смисъл е то.

Много важно изискване е Л^то, чието запрещ се иска, да бъде разпитано лично от съда, при нужда да се доведе принудит, а ако се намира в болнично заведение и състоянието му не допуска да се доведе, съдът следва да отиде при него, за да го разпита. Ако след разпита съдът намери за необх, му назначава временен печител, който следва да се грижи за личните му и имущ^ни интереси до назнач^то на настойник или попечител.

Съдът преценява дали се налага назнач^то на вещо Л. Медицинското заключение на експерта не обвързва съда с изводите си, но ако той го отхвърли, следва да изложи мотиви за това, като посочи недостатъците му.

Съдът не е обвързан с вида на запрещението, претендирано в исковата молба. Той определя степента на ог­раничаване на деесп^та самостоятелно въз ос­нова на събраните и преценени по съвкупност доказа­телства по делото.

Реш^то, с което се уважава искът, има за после­дица отнемане на Г^та деесп^ст при пъл­ното запрещение - Л^то се приравнява на режима на малолетните - чл. 5, ал. 3 ЗЛС във връзка с чл. 3, ал. 2 ЗЛС; приравняване на ограничено запретения на режима, кой­то важи за непълнол^те ФЛ по чл. 4, ал. 2 ЗЛС. Реш^то има конститутивно П дейст­вие спрямо всички П субекти.

Реш^то, с което се отхвърля искът, не засяга де­есп^та на ответника и няма конститутивно действие.

Съпругът, а при липса на такъв родителите са по П настойници или попечители на поставеното под запрещение Л. Ако последното е настанено в обществено заведение, управителят му е по П настойник или попечител на поставения под запрещ. В тези случаи не се образуват дела за настойничество или попечителство в общината - чл. 128 СК.

Във всички останали случаи след влизане в сила реш^то за поставяне под запрещ съдът съобщава за това на органа по настойничеството и попечителството при съответната община.

Когато има основание за промяна на вида на запрещ^то или за прекрат^то му, съдът може да бъде сезиран освен от Л^та, които могат да искат поставяне под запрещ, още от органа по настойнич^то или от настойника. Спазва се същото произв^во както при допускане на запрещението.
3 Настойничество и попечителство

П^та уредба на настойнич^то и попеч^то се съдържа в чл. 109-128 СК. Извън случаите по чл 128 СК органът по настойн^то и попеч^то, а това е кметът на общината или опред^но от него длъж^но Л, образува дела за назнач на настойнически съвет на постав^те под пълно зап­рещ или попечител и заместник-попечител на пос­тав^те под огранич запрещ. До назнач^то на такива Л длъжн^то Л извършва опис на имущ^то на запретения и предприема други ох­ранителни мерки за личността или имущ^то на последния - чл. 114 СК.

Поради липса на морални и делови кач^ва Л^та, изброени в чл. 116 СК, не могат да бъдат членове на нас­тойническия съвет или попечители.

На поставени под пълно запрещ се назнач нас­тойнически съвет, който се състои от настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на Л^то, като при възможност се включват и Л с педагогическа подготовка. Настойникът е длъжен да се грижи за запретения, да управлява имущ^то му и да го представлява пред трети Л. Той може да се разпорежда с П^а на запретения само при нужда или очевидна полза за него с разрешение на районния съд, което се изисква и за теглене на суми от влогове на Л^то. Към молбата за даване на разрешение се прилага и мнение на настойническия съвет. Настойникът е длъжен да внася на влог получени парични ср-ва на запретения, като за несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва. Всяка година до края на м. февруари настойникът дава отчет за своята д/ст пред настойнич^я съвет, след което го представя на длъжн^то Л.

Заместник-настойникът извършва П действия от името на запретения, когато настойникът е възпрепятстван или ако възникне противоречие м` интересите на последния и тези на запретения.

Попечителят се грижи за личността и за имущ^то на поставения под огранич запрещ. За разлика от настойника той не е законен представител на запретения, а дава съгласие за сключваните от него сделки. Разпоредителни действия ограничено запретеният може да извършва при условията на чл. 73, ал. 2 СК. 3аместник-попечителят действа, когато попечителят е възпрепятстван или има противоречие м` неговите и интересите на запретения.

Длъжностите на Л^та от настойническия съвет и на попечителите са безвъзмездни и почетни.

Длъжн^тоЛ по настойнич^то и попеч^то упражнява надзор в` д/стта на настойника и попечителя и при необх^ст ги освобождава и заменя с други Л.

Важно изискване за участието на Ф^тоЛ в социалния и П^ен живот е различаването му от всички останали П субекти. Това се постига ч` съвкупност от индивидуализиращи пр-ци, които сп` чл. 1, ал. 2 ЗГР го отличават от другите Л в общ^вото и сем^то му в кач^то на субект на П^а - име, гражд^во, семейно полож, роство, местожит^во и др. В тази разпор не са изброени изчерпат индивидуализ^те Ф^теЛ пр-ци. При индивид^ята на Г/П^те субекти следва да бъдат съобразени всички пр-ци, на които Г/П^те Н отдават П значение. Превръщането им от законодателя в П кач^ва или П/О^я е от знач както за интересите на субектите, така и за осигуряване на стабилност и сигурност в П живот.

Индивидуализ^те П белези търпят промени. В миналото у нас са имали П знач религиозната принадлежност във връзка с компетентността на църквата при сключване на брак, развод и др., народ­ностната принадлежност заради ограничения на П/спос^та на Л от еврейски произход и др. За­конод^та на някои страни установяват разли­чия в П/спос^та и деесп^та сп` пола, имущ^то положение и др.

У нас понастоящем Г/П статут на Ф^теЛ обхваща следните пр-ци и П/О: име, пол, произход и родство, семейно поло­ж, гражд^во, възраст, двата вида адрес, здравос­ловно състояние и грамотност. Поради голямото им значение за Г^тоП името и адресът ще бъ­дат разгледани подробно след другите индивид^щи пр-ци.

Всяко ФЛ принадлежи към един от двата пола - мъжки или женски.

С Наредба-закон от 17.X. 1944 г. бяха изравнени по П/спос^ст и деесп^ст Л^та от двата пола. Сп`чл. 6 от Конст не се допускат никакви привилегии или ограничения, основани на пола. Общ<sup>те</sup> интереси и справедл<sup>та</sup> налагат жената майка да се ползва от особена закрила на Д<sup>та</sup> ч` безплатна медицинска помощ, отпуски и соц помощи – чл. 47, ал. 2 от Конст.

В Г^тоП знач^то на пола се проявява при определяне името на Л с установен произход по баща - бащиното и фамилното име на това Л се опред сп` собственото и фамилното име на бащата; брак може да се сключи само м` Л от различен пол.

Произходът на Ф^тоЛ се определя от родителите. Произходът от майката се определя от раждането и тогава, когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена - чл. 31, ал. 1 СК.

Произходът от бащата, когато майката е сключила брак, се опред въз осн на обор^та презумпция, че съпругът на майката се счита за баща на детето родено по време на брака или преди изтичане на 300 дни от неговото прекрат - чл. 32, ал. 1 СК. Тази презумпция може да бъде оборена въз основа на иск за ос­порване на бащинството от съпруга на майката и от нея самата.

При липса на брак произходът от бащата се устано­вява ч` припоз^не пред длъж^то Л по Г^то състояние или с иск по съд ред.

Бълг^то Г законод^во не допус­ка ограничения в П^та на Л^а с извънбрачен произ­ход, когато е установено бащинството.

Произходът е свързан с важни П последици: въз­никване на П/О м` родител и дете, опред на името сп` името на бащата, а когато не е известен, по името на майката, наследяване и др.

СК урежда три вида родство: родство по права ли­ния е връзката м` две Л, от които едното произхожда пряко или непряко от другото, напр. баща, син, внук и т.н; родство по съребрена линия е връзка м` две Л, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото, напр. брат и сестра, чичо и племенник и др., родство по сватовство - ронините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини. Родството има знач при пречките за брак, при П^та и задълж^та за издръжка, при наследяването и др.

Сем^то положение на Ф^тоЛ се определя от това дали в момента се намира в брачна връзка и дали е имало брак и на какво основание той е бил прек­раен. Видовете семейно положение са неженен, женен, неомъжена, омъжена, разведен, разведена и вдовец, вдовица. Сем^то полож има П знач за личните и имущ^ни отнош м` съпрузи или бивши съпрузи, при извърш^то на П действия на разпореждане от съпрузи с имущ^ни П, кои­то се включват в съпруж^та имущ^на общност, при наследяване и др.

Гражданството е публично/П връзка с Д^та. То се урежда от Н^те на конст^то П и се изучава в тази П дисциплина.

Възрастта на Л^то е от значение за неговата пра­во- и дееспособност.

Здравословното състояние на Ф^тоЛ е от значение при ограничаване на деесп^та ч` пос­тавяне под запрещение само ако е засегната психиката или умствените способности на Л<sup>то</sup>. Такива стра­дания, както и болести, представляващи сериозна опасност за здравето на поколението, са пречки за сключва­не на брак по чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3 СК. Физическите недъ­зи имат знач за н/на на оформяне на писм документи, ако са пречка да се постави подпис, документът се оформя ч` поставяне на отпечатък от десния палец или при невъзможност от друг пръст и документът се приподписва от 2^ма свидетели - чл. 151 ГПК

Грамотността има знач за Г^тоП при оформяне на документи. Неграмотните не могат да поставят подпис, поради което той се замества с отпечатък от палеца на дясната ръка, приподписва се от двама свидетели - чл. 151 ГПК.

Поради равноправието на всички бълг гражд независ от етническия или расово-племенен произход народността загуби до голяма степен своето П знач. Тя не се вписва в докум^те за самоличност и в регистрите за нас^то. Нейното знач се проявява единствено при опред на името, като бащиното име на лица с небългарски етнически произход може да не окончава на наставките -ов, -ова, -ев -ева. Сп` Конст^та Л, които не принадлежат към бълг^та етническа общност, имат П да изучават майчиния си език.
2. Определяне на името и внасяне на промени в него, псевдоним

Името е най-важният индивидуализ^щ белег за всяко ФЛ. Понастоящем П режим на името се съдържа в ЗГР (ДВ, бр. 67/99)

Името е словесно наимен^е, което е админ^но задължено да има всяко ФЛ и което се образува по н/н, импер^но уреден в ЗГР.

Името се състои от 3 части: собствено, бащино и фамилно. Собственото име се определя свободно от двамата родители, а ако те не могат да постигнат съг­ласие, длъжностното Л по Г^то състояние вписва в акта за раждане едно от предложените от ро­дителите имена, което счете за подходящо. Собстве­ното име на дете с неустановено бащинство се опред от майката, а ако и майката не е известна, трите части на името на детето се определят от длъжн^то Л.

Длъжн^то Л следва да откаже вписването на име, което е осмиващо, като напр Телефонка, Бригадирка и др.; опозоряващо, което е свързано с престъпна или неморална д/ст на друго Л; обществено неприемливо, което е свързано с известна личност в общ^то, напр Хитлер, Сталин; както и име, което е несъвместимо с нац^та чест на бълг народ, напр еничарин, паша и др.

Бащиното име се образува от собственото име на бащата с наставките -ов, -ова, -ев, -ева съобразно пола на детето. То се образува без тези наставки, когато собственото име на бащата не позволява поставянето им или те противоречат на именните традиции - чл.13 ЗГР.

Дете с неустановено бащинство приема за бащино и фамилно име собственото име на майката с наставка за мъжко име и фамилното име на майката. Със съгла­сие на бащата на майката неговото собствено име може да се впише като бащино име на детето - чл. 15, ал. 2 ЗГР.

Фамилно е името на дядото или на рода на бащата, с което той е известен в обществото - чл. 14, ал. 1 ЗГР.

Трите части на името се вписват в акта за ражда­не, от този момент за Ф^тоЛ възниква П^то на име.

Записаното в акта за раждане име може да се проме­ня само в случаите, изрично уредени в закона. При устан^не произхода на Л^то ч` припознаване, или по съд ред, или при опровергаване на презумпцията по чл. 32 СК, името се променя при съблюд на чл. 12-15 ЗГР. При установ на произхода промяната на име­то се извършва със съгласие на детето, ако е навършило14г. При осиновяване личното име на осиновения може да се промени по искане на осиновит^те и със съгласие на осиновения, ако той е навършил 14 г.

При пълно осиновяване бащиното и фамилното име на осиновения се определят сп`имената на осиновителя. При непълно осинов такава промяна може да се допусне по искане на осиновителя и със съгласие на осиновения, ако е навършил 14 г.

При прекрат на осинов^то името на осиновения се възстановява от преди осинов^то, освен ако осиновителят се съгласи или важни обстоят налагат осиновеният да запази името си – чл. 18, ал. 2 ЗГР.

Сп` чл. 19, ал. 1 ЗГР промяна на всяка от 3^те части на името се допуска, ако тя е осмиваща, опозоряваща, обществено неприемлива или важни обстоят налагат това. Промяната се извършва въз осн на писмена молба до районния съд.

Лице от бълг произход, придобило или възстановило бълг^то си гражд^во, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов, -ев и окон­чание сп` пола, както и да побългари собственото си име по реда на бързите произв^ва по ГПК, които се освобождават от Д такса - чл. 19, ал. 2 ЗГР.

При придобиване или възстанов на бълг гражд^во такива промени могат да се извършат в името на Л^то, като се отразят в указа на президен­та за възстановяване или придобиване на гражданство - чл. 20 ЗГР.

Чл. 19а ЗГР (ДВ, бр. 28/2001 г.) в сила от 1.07.2001 г. предвиди възможност за възстанов на принуди­т изменени имена на бълг граждани по адми­н ред. Молителят следва да подаде писм заявление с нотар заверка на подписа му до длъж­н^то Л по Г^то състояние в община­та. Промяната се допуска с решение на длъж^то Л, което подлежи на обжалване от заинтерес^те Л и прокурора по реда на ЗАП. По същия ред могат да се възстановят или променят имената на ненавършили пълнолетие, ако имената на техните родители или на единия от тях са принудит променени. Сп` чл. 19а, ал. 3 ЗГР заявл<sup>то</sup> се подава от родит<sup>те</sup> или настойниците. Неправилно в този текст не се прави разлика м` малолетни и непълнолетни. Тъй като последните са огранич дееспособни, за промяната е необх и съгласие на Л^то, навършило 14 г.

При брак името на единия съпруг може да бъде променено по негово искане, като в акта за Г^ки брак се впише като фамилно име фамилното име на др^я съпруг или към името на единия съпруг се прибави фамилното име на др^я- чл. 11 СК.

При развод се възстановява името отпреди брака, ако сключването му е било изменено. По изключение при условията на чл. 103 СК промяна може да не настъпи.

От името следва да се отличава псевдонимът. Това е свободно избрано име, с което могат да се изявяват пред общ^то Л^а, които развиват научна, лит^на, худож^на, журналист^ка и др твор­ч д/ст. Известни псевдоними са Ран Босилек, Елин Пелин, Багряна и др. Псевдонимът не е част от името, но може да се присъедини към него ч` изменение на името - чл. 14, ал. 4 ЗГР.
3. Правото на име и неговата гражданскоправна защита

Името е немат^но благо, което е предмет на С^тоП на име. Последното е лично неимущ^но П, непрехвърлимо и ненаследимо. В свое­то съдърж то включва възмож^та само носи­телят да си служи с името и да изисква от всички други Л да не го използват и да не му пречат при упраж^то му. П^то на име може да бъде нарушено, когато трето Л отрича същ^то му, служи си с чуждо име или пречи на носителя на П^то да си служи с името.

При оспорване на П^то защита може да се получи ч` предявяване на установителен иск. При наличие на П интерес и трето Л може да предяви отрицателен установителен иск за несъществуване на П^то.

При неправомерно използване на чуждо име защитата осъщ^ва ч` осъдителен иск, при уважаването на които нарушителят се осъжда да прекрати неправомерното служене с името. Когато нарушението извършено виновно и е причинило имущ^ни или неимущ вреди, с осъдителния иск може да се претендира и обезщетение. Със същата защита се ползва при нарушение и Л^то, което първо по време е използвало даден псевдоним.

Ако осъденият продължава да си служи с чуждото име или псевдоним и след влизане в сила на съдебното решение, съдията-изпълнител може по искане на правоимащия да налага на нарушителя глоби за всяко нарушение по чл. 422 ГПК.
4. Постоянен и настоящ адрес

До влизането в сила на ЗГР в чл. 7 ЗЛС се даваше опре­деление на местожит^то и се изхождаше от раз­бирането, че всяко ФЛ, което пребивава на терит^та на РБ, тр да има само едно местожит. Въпреки, че чл. 35 КРБ урежда П^то всеки свободно да избира своето местожит, ЗГР отме­ни чл. 7 ЗЛС и в неговите текстове никъде не се споме­нава за местожит^во. Вместо него в ЗГР са уредени два вида адреси на Ф^теЛ: постоянен и нас­тоящ.

Сп` чл. 89 ЗГР адресът е еднозначно описание на мястото, където Л^то живее или получава кореспон­денцията си. Адресът се състои от името на областта, общината и нас^то място и може да включва наименов на улица, площад, булевард, жилищен коплекс, квартал, № на сградата, вход, етаж, апарт. Когато адресът е извън регулацията на нас^то място, вместо изброените данни в чл. 89, ал. 3 ЗГР се вписва името на местността от землишето му.

Постоянен адрес е адресът в нас^то място, което Л^то избира да бъде вписано в регистрите на нас^то. Той е винаги на тер^та на РБ и всеки бълг гражд може да има само един пост адрес.

Бълг гражддани, които живеят предимно в чужбина не са вписани в регистрите на нас^то и не могаг да посочат постоянен адрес, се вписват служебно в регистрите на нас^то на район „Средец” на гр. София - чл. 95, ал. 4 ЗГР.

Постоянният адрес се придобива ч` подаване на заявление за вписване в регистъра на населението от Л^то лично или от упълномощено изрично за случая Л което следва да представи пълномощно в писм форма с нотар заверка на подписа на упълномощителя. Образецът на заявл^то се утвърждава от МС. Кметът на общината или овластено от него Л се произнася с разпореждане за вписването. Ако последва изричен или мълчалив отказ, той може да се обжалва по реда на ЗАП.

Л^та, които по отменената уредба са били вписа­ни в регистъра на нас^то, не е необх да подават наново заявления, те по П придобиват постоя­нен адрес в общината, в която са записани.

Постоянният адрес на новородено дете съвпада с постоянния адрес на родит^те му, а ако те имат раз­лични такива адреси, те избират един от тях за дете­то.

В чл. 95, ал. 3 ЗГР е допусната грешка, когато се установява правилото, че за малолетни, непълнолетни и поставени под запрещ заявл^то за вписване на пост адрес се подава от законните им представители. Това може да важи само за малолетни и поставени под пълно запрещ. Непълнол^те и поставените под огранич запрещ нямат законни представи­тели, а попечители, поради което следва да се приеме, че те лично, но със съгласие на родител или попечител следва да подадат заявл^то.

Настоящият адрес е този, на който Л^то пребивава и всяко Л може да има само един такъв адрес - чл. 94, ал. 1 и 2 ЗГР.

Настоящият адрес се придобива ч` подаване на адресна карта до общинската администрация лично или ч` пълномощник с изрично пълномощно с нотар заверен подпис на упълномощителя. За малолетни и поставени под пълно запрещ адресната карта се подава от законните им представители, а за непълнолети и поставени под огранич запрещ лично от тях със съгласие на родител или попечител.

Настоящият адрес на новородено дете съвпада с този на родителите, а ако те имат различни настоя­щи адреси, детето има адреса на майката.

Както постоянният, така и настоящият адрес мо­гат да се променят по искане на Ф^тоЛ. За­явл^то за промяна на постоянния адрес се подава в общината или кметството, където Л^то желае да бъде вписано в регистрите на населението. Промяната се съобщава ч` Нац^та база данни „Население” на общината по предходния постоянен адрес, на общи­ната, където е настоящият адрес, и на МВР. Община­та по новия постоянен адрес получава личния регист­рационен картон на Л^то.

Л^та са длъжни в 30-дневен срок да заявят промя­ната на настоящия си адрес ч` подаване на адресна карта в общ<sup>та</sup> или кметството, където Л<sup>то</sup> пребивава. В 5-дневен срок адресната карта се изпраща на хартиен или електронен носител за отразяване в Нац<sup>та</sup> база данни „Население”, ч` която се уведомява МВР - чл. 99, ал. 1 и 2 ЗГР.

В Г^то законод^во се отдава П знач на местожит^то, въпреки че то не е уредено понастоящем. Така напр. в чл. 68, т. 1 и 3 ЗЗД местоизпълнението на облигац^те задълж се определя сп` местожит<sup>то</sup> на кредитора по време на изпълнение на паричното задълж или сп` местожит^то на длъжника при пораждане на задълж^то. Сп` чл. 1 ЗН наследството се открива в момента на смъртта в „последното местожит^во на умрелия”. В ЗГР следваше да се укаже кой адрес следва да се има предвид, когато в законод^то се споменава за местожит^во. При липса на такава разпор, смятаме, че в първия случай под местожит^во следва да се има предвид настоящият адрес на Л^то.
§ 29. Актове за гражданско състояние. Регистри за населението
1. Исторически бележки и правна уредба

Осн^те факти от живота на човека - раждането, скл^то на брак и смъртта, имат важно П знач, защото са свързани с много сериозни П последици. Това е обусловило създ^то на П режими за документирането на тези обстоят. Първонач тази д/ст е била предадена в компе­тентност на църквата. Постеп с отделянето на църквата от Д^та д/стта по съставяне на писм документи във връзка с Г^то състоя­ние на Ф^теЛ премин към Д^вата или местната администрация. Във Фр това става от 1804 г.

У нас се въвеждат актове и регистри по Г^то състояние за пръв път със Закона за забелязване ражданията, женитбите и умиранията от 1.01.1893 г., като духовните Л на църковните общности изпълняваха само функции по документиране на най-важните обстоят от живота на хората, но пред тях се сключваха браковете и те решаваха разтрогването им. След 1944 г. въз осн на Наредбата-закон за брака от 28.05.1945г. и Закона за заменяване на кръщелните свидетелства с други документи за Г^ко състояние местната Д админ пое функциите по удостоверяване Г^то състояние на Ф^теЛ.

П^та уредба на актовете за Г състояние (АГС) и на регистрите за населението се съдържа в чл. 1-7, 22-88 ЗГР, чл. 6-13 СК, чл. 271-274, 436-422 ГПК. Тя е едностепенна, защото включва ПН^и само от законови източници.

Терминът „акт за Г^ко състояние” е П/технически, той е добил широка популярност не само у нас, но и в редица др страни. Той възниква като П акт в резултат от властнич-^то волеизявл на орган на местното самоупр^е, който се нарича „длъжностно Л по Г^то състояние”. При действащото законод^во тази функция се изпъл­нява от кмета или от др длъжн Л от общ^та админ^ия, на което той със заповед е възложил това.

АГС за военнослужещи при извънредни случаи се със­тавят от военнослужещи, определени от командването да изпълняват тези функции при съблюдаването на чл. 63-65 ЗГР.

За обстоят^ва, настъпили на кораб, плаващ под бълг флаг извън бълг^те териториални води, АГС се съставя от капитана на кораба - чл. 66-68 3ГР.

Когато АГС за бълг гражданин е съставен от органи на чужда Д, той е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от 6 мес. след съставянето му да го предаде или изпрати на бълг^я дипломатически или консулски представител в тази страна. Бълг^ят гражданин може да предаде офц заверения документ с легализиран превод на бълг език направо в общината по постоянния си адрес.

Дипломатич и консулски представител на РБ, който узнае, че са настъпили на терит^та на чуждата стр обстоятелства, за които се съставят АГС, е длъжен служебно да се снабди с офиц заварени преписи от съставените актове, а ако не са съставени - да поиска служебно да се съставят - чл. 71 ЗГР.

Заверени преписи от съставени от бълг дипломатич и консулски представители АГС на бълг граждани или получените извлечения за съставени такива актове от чуждата Д се изпращат в срок от 3 месеца в Мин^то на външните работи, което ги препраща не по-късно от 15 дни в съотв^те общини по постоянния адрес на Л^та. Длъжн^те Л по ГС в съответните общини съставят въз осн на изпратените им документи АГС и въз осн на тях удостоверения, които ч` Мин^то на външ работи се изпращат на дипломатич^то или консулско представит^во, което го връчва на заинтересованите Л.

АГС се съставят по ред и във форма, определени с по­велителни ПН. Те са писм документи, кои­то се изготвят в` листовете на спец. книги, оформени по образец, одобрен от мин^ра на право­съд^то, подвързани, прошнуровани и заверени с посочване точния брой на страниците, които съдържат, от Районен съдия.

Длъж^то Л по Г^то състояние е задължено да състави АГС само за 3 вида обстоят^ва - раждания, бракове и смърт. То изпълнява Д^та удостоверит^на функция, неговите актове са индивид админ актове и имат кач^то на офиц документи. Те служат като доказат^во за фактите, които се удостоверяват ч`съдърж^то им.

В обощение на изложеното, АГС могат да бъдат определени като офиц писм документи, които се съставят от компетен орган на местната администрация по ред, опред от закона, за да се удотоверят ч` тях опред факти от Г^то състояние на Ф^теЛ. АГС служат като доказ^во за фактите, до които се отнася тяхното съдърж както в областта на различните по вид П/О, така и при осъщ^не на всякаква друга политич и соц д/ст.
3. Видове АГС - ред за съставяне и съдържание

Действащият П режим познава три основни АГС: за раждане, за граждански брак и за смърт. Специа­лен акт се съставя за мъртвородено дете, който има белезите и на акт за раждане и на такъв за смърт. Ч` допълнит записвания в` вече съставените три вида актове се отразяват в` тях промените, които засягат удостоверените в тях обстоятелства.

Компет^но да състави АГС е само длъж^то Л по Г^то състояние в тази община, на те­рит^та на която са се осъщ^ли съотв^те факти, независ от местожит^то на Л^та. Ако няма данни на терит^та на коя община или кметство е настъпило събитието, АГС се съставя в общината или кметството, където е установен фактът.

АГС се съставят въз осн на обявяване от пълно­летно Л, което не е поставено под запрещ, пред длъж^то Л по Г^то състояние. Последното не може да състави АГС, по който то е обявител, страна или свидетел.

Акт за раждане се съставя въз осн на обявяне факта на раждането от бащата, управителя на заведението или Л^то, в дома на което е станалото. Актът за раждане съдържа съгласно чл. 45 ЗГР името на новороденото, пол и гражданство, година, месец и ден на раждането, нас място и адрес, където детето се е родило, имената на родителите, възрастта им, техните местожит^ва и гражд^во, ЕГН на детето и на родит^те и др данни.

Актът за гражд брак се съставя след като длъж^то Л провери самол^та и възрастта на стр^те, увери се, че няма пречки за встъпването в брак и след като те заявят, че са съгласни да встъпят в брак един с друг в присъствието на 2 свидетели. Актът се подписва от скл-щите брак Л, свиде­телите и от длъж^то Л. Бракът се счита склю­чен с подписването на акта, поради което последният има конст действие. Липсва ли акт за граж­д брак, подписан от встъпващите в брак и длъж^то Л, липсва и брак.

Актът за гражд брак трябва да съдържа съг­ласно чл. 53 ЗГР: имената на встъпващите в брак, на длъж^то Л и на свид^те, год^та, месе­ца, деня и мястото на скл^не на брака, възрастта, месторожд^то, местожит^то, гражданст^то, сем^то полож и ЕГН^та на встъпващите в брак; изявление на всеки от бъде­щите съпрузи запазва ли името си или приема фамилно­то име на другия съпруг, опис на представените книжа и докум - лични паспорти, медиц свидетелс­тва, писм декларации, разреш^я и др. дан­ни.

Актът за смърт се съставя не по-късно от 48 ч. от настъпването на смъртта, освен когато се наложи съдебномед^ко освидет^не на трупа или др причини забавят издаването на медиц удостовер. Актът се съставя въз осн на съобщ^ие за смъртта и медиц свид^во, издадено от орган на здравно завед. Л^то, което представя медиц^то свид^во, подписва акта като обявител.

Актът за смърт тр да съдържа сп` чл. 60 ЗГР: годината, деня, часа и минутата, когато е настъпила смъртта; името, датата на раждане, месторожд^то, занятието, местожит^то, гражданството и ЕГН на починалия; причината за смъртта, когато не е забранено посочвнето и; името и местожит^то на обявителя; имената и местожит^то на родителите на починалия, ако са известни; данни за медиц^то ссвидет^во и др документи, установяващи смъртта.

От АГС следва да се отличават удостовер^та и препис-извлеченията, които се издават въз осн на тях. Те възпроизвеждат част от съдърж^то на акта и служат като доказ^во за включените в съдър­ж^то им факти.

ЗГР урежда реда за поправяне на грешки, допуснати при съставяне на АГС. Изтривания и поправки ч` за­личаване на част от текста не се допуска. Установен е различен ред за извършване на поправките в завис от това кога са открити грешките и дали могат да се явят пред длъж^то Л всички, които са участ­вали при съставяне на акта.

Под грешки в съдърж^то на АГС следва да се раз­бира неправилно записани дати, имена и др данни, които актът съдържа, или пропуснати такива данни.

По админ ред не могат да се извършват поправки на данни, които променят смисъла на съставения вече акт. По този ред не могат да се променят името на титуляря, датата на раждане, брак или смърт и полът. Такива поправки се извършват въз осн съдебно решение. В останалите случаи технически гешрки и неточности в изписването на името се отстраняват по искане на заинтерес^те по админ ред.

Унищожаване на образци или съставени вече актове се допуска само при мн груби грешки, отнасящи се до акта по същ^во. В тези случаи в` целия акт се вписва „анулиран” , причината за анулирането, поставя се дата, подпис на длъж^то Л и пе­чат.
5 Съставяне на АГС въз основа на съдебно ре­шение

Г^то законод^во допуска в няколко случая АГС да се съставят и въз осн на влязло в сила съдебно решение. Една част от случаите са предвидени в чл. 38, ал. 4 ЗГР. Актовете за раждане и смърт нямат конст^но знач и поради това, ако своеврем^но не са съставени, следва да се допусне по-късно да бъ­дат издадени. П^та сигурност изисква това да става след авторитетна проверка на Д правораздават орган, за да не се правят грешки и злоупотреби от недобросъвестни Л. Акт за гражд брак не може да се съставя въз осн на съд решение, за­щото, ако той не е съставен при скл^не на брак, липсва Г^ки брак.

На 2^ро място, АГС се издава въз осн на съд реш, когато първонач съставеният акт е бил изгубен в общ^та, унищожен или повреден, поради непредвид обстоят като пожар, наводнение и др подобни. Това основание за съставяне на нови актове се отнася и за трите вида АГС.

В тези случаи районният съд в спец произв^во по установяване на факти с призоваване на заинтер^те Л, след като изслуша прокурора и събере необх^те доказ, установява събитието, което е възможно и само въз осн на свидет^ки показания. Съд^то реш тр да съдържа онези данни, които се вписват в съответния АГС.

При пълното осиновяване по реда на чл. 54 СК въз осн на заверен препис от съд^то реш за допускане на осиновяването се съставя нов акт за раждане в текущия регистър с дата датата на съставяне на акта за раждане, като за обявител се подписва единият от осиновителите. В новия акт за раждане като родители се вписват осиновит^те или осиновителят. Предишният акт за раждане се анулира и промяната се съобразява и в регистъра за населението по постоянния адрес на осиновявания и на осиновителя. При отмяна на осиновяването се обезсилва последващият акт за раждане и се възстановява действието на първоначалния.

При обявяване на смърт по чл. 14-16 ЗЛС с решение на районния съд също въз осн на заверен препис от реш^то се съставя акт за смърт в общината или кмет­ството по последното местожителство на отсъства­щия.

Промените в Г^то състояние на Л^та, които се отнасят до обстоят^ва, вписани в съста­вен вече АГС, се отбелязват встрани на този акт на определено за това място - чл. 74 ЗГР. Отбелязванията са също админ актове, но те имат вторичен х-р, тъй като се извършват допълнително в` вече съставен акт. Те са също П актове, ч` които се внасят изменения в съдърж^то на АГС въз осн на други ЮФ, които пораждат промяната. В много случаи това са влезли в сила съдебни реш, но законод^то допуска да настъпят промени и въз основа на други факти, напр. припознаване на дете с неустановен произход – чл. 36 СК. По реда на отбелязванията следва да се съобразят напр. следните промени: установяване или оборване със съдебно реш на произход, признаване за неистинско на припознаването, промяна на името, прекратяване или обявяване на брака за недействителен, прекратяване на осиновяването, обезсилване на реш^то за обявяване на смърт и др.

Съставените по установения ред АГС представляват пълно доказат^во за фактите, които длъж^то Л е отбелязало в акта до доказване на тяхната неистинност по реда на ГПК - чл. 34, ал. 2 ЗГР. Доказателствената сила на АГС се основава на достоверността на заявленията на Л^та, от които се черпят сведенията, отразени в АГС. Обявителите или знаят със сигурност за настъпване на обстоят^та, или оставят на длъж^то Л авторитетни пис­м доказ^ва, удостоверяващи факти, които се включват в съдърж^то на акта. Чл. 34, ал. 2 ЗГР ус­тановява една оборима презумпция за истинност на данните, които се съдържат в АГС. Доказат-на­та сила на АГС е задължит за всички ДО и частни Л до оборването и по съдебен ред.

Съдърж^то на АГС може да се опровергае с установителен иск по чл. 97, ал. 3 ГПК или по реда на чл. 154-156 ГПК.

Актът за гражд брак има и конст^вно П действие за разлика от другите два вида акто­ве.

Действащият закон внесе промени относно публич­ността. Сп` чл. 88 ЗГР справки от регистрите за ГС могат да се правят и преписи и дубликати от тях могат да се издават само на Л^та, за които се отнасят сьставените актове, на изрично упълномощени от тях Л или по реда на ГПК и НПК въз осн на съдебно удостоверение. Дубликати и преписи от актовете могат да се издават и при служебно писмено поискване от общината по постоянния адрес на заинтересуваните Л или от други ДО във връзка с административното обслужване на Л^та.
8. Регистри на населението

Освен АГС законод^то предвижда и водене на регистри на нас^то - чл. 22-30 ЗГР. Това се налага, за да се документира пълно Г^то състояние на Ф^теЛ от местната админ^я по местожит^то им. АГС може да са съставени за едно Л в разл общини или кметства, ако документираните факти са настъпили на терит^та на различни общини. Гол^то знач на фактите от личния статут на Л^та изисква данните да са събрани на 1 място, там, където е постоянният им адрес. Регистрите за нас^то се водят по сем-ва или домакинства, като се отразяват и родствените връз­ки м` Л^та, живеещи заедно. В регистъра на нас^то се вписват не само данни от АГС, но такива, които се отнасят до право- и деесп^ст, трудови данни, П^ни ограничения, военен отчет - чл. 25 ЗГР.

Всички промени в данните за Г^то състоя­ние на Л^та се нанасят и в регистрите на население­то.

Регистрите на нас^то се съставят въз осн на други официални документи, поради което не са пър­вична документация и не се ползват с пълната доказа­телствена сила на АГС. Те също служат като източник на данни за Г^то състояние на Ф^теЛ и за издаване на необходими удостоверения, напр. удостоверения за наследници.

Разв^то на Г^то общ-во към по-цивилизовано състояние се намира в тясна връзка с непрекъснато обогат и усъвърш П^та защита на личността, на всички нейни ценности и лични и обществени прояви. Историята на П^то ни убеждава, че в продълж на векове Г^те законод^ва са отдавали предпочитание на имущ^те интереси на П^те субекти. Неимущ^те блага, с които е тясно свързана човешката личност, първонач са били закриляни и защитавани изключит от наказ^то П. Постепенно з Зап Евр п` Втората полов на XVIII в. те започват да се превръщат в обект на закрила и от Н^те на Г^тоП.

Неимущ^теП на човешката личност и тяхната П защита придобиват актуалност след ІІ^та Св.В. Обществената съвест е пот­ресена от толкова много човешки жертви и като естествена последица се проявява стремежът както в от­делните Д, така и в междунар^те отнош към по-пълна и ефикасна защита на неимущ^теП на човешката личност. Не случайно състоянието на тази защита в законод^то и в съд^та и админ практика се превръща в мерило за демократ^ия и цивилизован х-р на полит^та и П^та система на отделните Д.

Важна роля за обогатяване на нац^те Г/П режими за защита на личността изигра­ха междунар^те връзки и организ като ООН, Съветът на Европа и др формални и неформ междунар инициативи. Само в с-мата на ООН след Всеобщата декларация за П^та на човека от 1948 г. са били договорени повече от 60 споразумения, които покриват един широк спектър от интереси на човешката личност. Като по-важни заслужава да бъдат споменати Междунар^ят пакт за икон^те, соц^те и култ^те П, Междунар пакт за Г^те и полит^те П и Факултативният протокол към него, Европ^та конвенция за защита П^та на човека и осн^те свободи. И 4^те акта са ратифиц от нашата Д като след влизането в сила на последните два от тях всеки бълг гражданин може да се обърне към меж­дунар^те институции, ако не е получил достатъч­на защита на своите П от бълг^те правоза­щитни О.

Редица причини обуславят особената актуалност на неимущ^теП на личността на съврем^я историч етап. Всяко човешко същ-во още преди навърш^то на Г пълнолетие установява множество соц контакти и взаимоотнош, които, от 1 страна, му дават възможност да черпи опит и да си сътрудничи с други Л, но от друга, са източник на противоречия и създават условия за зася­гане на различни неимущ-ни блага и интереси на личността. У нас понастоящем преходният период на постепенно и бавно изграждане на по-демократ по­лит и П система допълнит изостря со­ц^те противоречия, които водят до груби посега­т^ва в` най-ценните блага на личността, като живот, здраве, гражданска и авторска чест, добро име и др.

Усъвърш^то на техниката и достъпът до удобни за използване и малки по размери записващи и възпроизвеждащи технич устр-ва улеснява из­вършването на нарушения на личните П ч` фик­сиране и разпространяване на сведения от личния и семеен живот или на неверни данни, които засягат чест­та и доброто име на Л<sup>та</sup>, ч` публикуване на пос­редствени творби под името на известни творци и др. У нас п` последните 12 год. значит се повиши ролята на ср-вата за масова информ с разширяване на техните възможности за изразяване на неза­вис мнения. Липсата на ПН^и, които регламентират обхвата на П^то на журналиста в своите публикации да засяга обществените прояви на известни личности, е също причина за преминаване на до­пустимите граници и засягане на закриляни неимущ-ни блага на личността. Стремежът към сензации и недостатъчната полит култура са често причи­ни за такива нарушения.

В областта на Г^то П личността с ней­ните неимущ ценности и прояви се поставя под П закрила, като й се признаят суб^ни неиму­щ П ч` П^теН.

В сравнително/П аспект са известни два различ­ни подхода, които законод^та и съд^та практика възприемат при закрилата на личността. В много от съвр^те европ Д в консти­туциите и в Г^то законод^во се уреждат отделни суб^ни неимущ П, които имат за обект човешкия живот, чов^то тяло, об­раз, външност, глас, име и др, индивидуализиращи личността, рода или сем^то знаци, чест, достойн­ство, добро име, творчески и др лични прояви и др. В едни случаи изброяването на личните блага, които са непосредствен обект на закрила, е изчерпателно, а в др - само примерно.

Друг подход бе възприет във ФРГ след 1949 г. Тъй като законод^то не съдьржаше изброяване на личните неимущ СП, съд^та практика въз осн на чл. 1 и чл. 2 от Конст на ФРГ обоснова същ^то на едно всеобщо П на личността в` всички свързани с нея блага и нейни про­явления. Приема се, че това П възниква по силата на обичайно/П^а Н. Неговият обхват и съдърж не са достатъчно конкретизирани, но съдилищата изясняват неговия смисъл във връзка с всеки спор за лич­ни П, по който се произнасят. Наред с всеобщото П на личността герм^то Г законод^во урежда и 4 спец лични П, кои­то имат за обекти живота, тялото, здравето и свобо­дата на човешката личност. Когато са засегнати тези блага, съд^та практика прилага спец^те СП. Във всички останали случаи на засягане на човешката личност Г^та отговорност и изобщо защитата се обосновава с всеобщото П на личността. Предимството на този подход е, че при него не се огранич закрилата на личността само в кръга на изрично уредените отделни лични П. Разв^то на общ^то в областта на техниката, ик^та и култ^та изискват разширяване и на закрила­та на личността.

У нас П^та закрила на личността се съдържа на първо място в действащата Конст, гл. II (чл. 25-61), озаглавена „П^а и задълж на гражданите”. Във връзка с подхода на нашия законодател при закрилата на личността заслужава да се обсъди общата разпор на чл. 4, ал. 2 от Конст. С нея се х-зира РБ освен като П^ва Д - чл. 4, ал. 1 от Конст, като хуманна и цивилиз^наД, която гарантира „живота и достойнството и П^та на личността и създ условия за свободно разв на човека и на Г^то общ^во”. В тази разпор интересите на човека и на Г^то общ^во са поставени в центъра на грижите и задълж^та на Д^та. Уместно човекът се схваща като соц същ^во в неразривна връзка с Г^то общ^во. Въпреки по-общото съдърж на тази разпор, идеята на законод не е била с нея да се уреди всеобщо П на човека в` негова­та личност. В гл. II конст<sup>ят</sup> законодател урежда цяла поредица от лични неимущ П, ч` които се стреми да осигури цялостната закрила на личността като единство от физическо тяло и духовен живот, свързан с множество социални отнош. В редакционно отнош уредбата в гл. II от Конст не е достатъчно системна, на места е прека­лено казуистична (чл. 29, ал. 1, чл. 32, ал. 2 и др.) и страда от многословие. Някои от П^та са уредени пряко (чл. 28, чл. 30, чл. 33, чл. 34 и др.), а други косвено ч` зак­рила на отделни обекти или забрана за засягането им.

В гл. II на Конст са уредени лични П като същински СГП. Те са аб­солютни и могат да се противопост от носителя на всеки друг П субект. Поради прякото действие на Н^те на Конст (чл. 5, ал. 2) защитата на тези П може да се основава непоср на тези Н. В този смисъл се произнесе изрично и Кон­ст съд на РБ с реш № 10 от 6.10.1994 г. по конст дело № 4/1994 г.

4. Отделните лични неимуществени права

В чл. 28 от Конст е закрепено С^тоП в` най-ценното благо на човека - живота. Нарушение на това П е не само посегат<sup>то</sup>, но и опасността за засягането му. Посягането в` човешкия живот е най-тежкият деликт от гл.т. на Г^тоП и се санкционира спрямо нарушителя независ от кач^то му на ДО и длъжн Л. Д^та също носи отговорност за вредите, причинени при такива деликти от натоварени от нея Л да изпълняват Д служ­ба - чл. 7 от Конст.

В чл. 29 и 30 от Конст е уредено П на физическа и духовна неприкосновеност на личността. На това П съответства задълж на вс. ос­танали П субекти да не подлагат на никакви въз­действия в` тялото, в` х-ра, възгледите, психиката и волята чов^та личност без нейно съг­ласие. Казуистичните изброявания в чл. 29 и чл. 30, ал. 2 от Конст следва да се схващат като пример­ни.

В чл. 32, ал. 1 от Конст е признато П на неприкосновеност на личния и семеен живот. Ч` него се защитават проявите на личен и сем живот и по това то се различава от П<sup>то</sup> на неприкоснове­ност на личността по чл. 29 и чл. 30 от Конс. Нарушения на П<sup>то</sup> на интимна сфера са не само възд<sup>та</sup> в` личността или в` Л^а от не­йния сем кръг, с цел да се мотивират към опред прояви, но и проявяването на интерес към обстоятелс­тва, свързани и с личността или сем кръг на Л^то, събиране на инфор за такива факти, разпрос­траняването им и др.

В чл. 32, ал. 1 от Конст са закрепени П на чест, достойнство и добро име. Тези три понятия обикнов се употреб заедно, защото с тях се оз­начават три близки по съдърж неимущ цен­ности на личността. Независ от близостта всяка от тях има своя х-ка. Честта е съвкупност от положит кач^ва на х-ра и духовния живот на Л^то, въз осн на които останалите хора в общ^то оценяват личността и определят отнош^то си към нея. Интерес представл въпросът имат ли чест Л, които са извършили престъпни или неморални деяния. Доколкото всеки човек има и положит кач^ва, и недостатъци, сп` нас всеки има чест, която следва да бъде зачитана. Честта е нераз­ривно свързана с човешката природа и незачитането й води до принизяване на човека като съзнателно същес­тво.

Наред с живота и свободата е от най-ценните блага на личността, поради което конст^ят зако­нод^л й е отделил централно място, като е уредил освен П^то на лична свобода в чл. 30, още няколко по-конкр СП, които закрилят личност­та в нейните социални взаимоотношения и прояви.

П^то на лична свобода вкл възмож^та човекът самостоятелно да определя своето повед, да се придвижва в пространството, да определя место­пребиваването си, включит да напуска пределите на страната. Съгласно чл. 35 от Конст всеки има П свободно да избира местожит^то си.

Много гол знач за демократизирането на на­шето общ^во и за култ^то му разв имат П^та, уредени в чл. 37-40 от Конст, с обекти свободата на съвестта и на формиране на възгледи без страх от преследване и ограничения, свободата на изразяване на мнение и разпростр^то му по вся­какъв н/н, без да се допуска цензура в` печатните издания и ср-вата за масова информ.

лица, които преследват позволени от законод^то и морала цели.

Необходими допълнения на П^то на лична свобода са П^та на неприкосновено жилище - чл. 33 от Конс­т, и на свободна и тайна кореспонденция и други съобщения - чл. 34 от Конст.

За Л^та от небългарска народност е уредено П на изучаване на майчиния език - чл. 36, ал. 2 от Конст.

В действащата Конст са предвидени и две лични СП, които са нови за нашето зако­нод^во. Това са П^то на всеки да търси, да по­лучава и да разпространява информ - чл. 41 от Кон­, и П^то на здравословна и благоприят­на околна среда - чл. 55 от Кон.

В Конст са уредени и П, насочени спря­мо публични институции, като П на здравно осигу­р, на образов, на защита и др., ч` които се закрилят и защитават С^те ГП.

Всички неимущ П, уредени в Конст, могат да се упражн само доколкото не се накърняват нац^те интереси, установения в страната П порядък и П^та на другите П субекти.

Освен Конст и някои Г^ки и др закони уреждат също неимущ П на личността - ЗАвПСП (ДВ, бр. 56/1993 г.) регламентира неимущ^те П на авторите на произведения на науката, лит^та и изкуството в чл. 15 в 8 точки. От тях заслуж да се споменат П^то на авторство, П^то на автора сам да реши кога, къде и как ще бъде разгласено произведението му и дали това да стане с името му, под псевдоним или анонимно; П^то за не­изменяемост на творбата от други Л и др. В чл. 75 ЗАвПСП се признава П на артиста-изпълнител да иска изпълнението да се свързва с неговото име, а в чл. 87 от същия закон е уредено аналогично П на проду­ц^те на звукозаписи. В ЗП (ДВ, бр. 27/1993 г.) е уре­дено П на авторство на създат^те на изобрете­ния и полезни модели.

Защитата при нарушение на личните П има ком­плексен х-р. Нейната П уредба вкл Н на наказ^то, админ^то, процес^то и Г^тоП.

За Г/П^та защита няма общи правила поради липсата на Г кодекс у нас. Правила за защита на отделни лични П има в ЗАвПСП - за авторските П, и в ЗП - за П^то на авторство в` изобретение и полезен модел. Тези спец ПН могат да се прилагат по аналогия и при защита на останалите лични П.

Ср-вата за защита и съдърж^то й се нами­рат в завис от х-ра и съдърж^то на лич­ното П и от естеството на нарушението.

В случаите, когато наруш^то се състои в отри­чане същ^то на С^тоП, защитата се осъщ^ва ч` установителен иск, въз основа на който съдът с реш<sup>то</sup> си установява същ<sup>то</sup> или несъщ<sup>то</sup> на П<sup>то</sup>. Също с установителен иск следва да се търси защита при разгласяване на неверни обстоят, ч` които се засягат неимущ П на личността. Когато в процеса се установи, че разгласените обстоят отговарят на истината, със съд^то реш следва да се установи не само това, но да се задължи наруши­телят публично да опровергае разгласените сведения и да се извини на пострадалия. Когато ч` критични публикации са разгласени неверни сведения, засягащи лич­ността, в същите издания нарушителите са длъжни да публикуват опровержение, веднага след като се докаже неистинността.

Когато наруш^то в` неимущ^ни П не е завършено, защита може да се търси с осъдителен иск. С петитума на иска може да се претендира преустан^не на наруш^то, осъждане на нарушителя да извърши изявление, с което да опровергае твърденията си, да се извини на ищеца и да публикува опроверж. Ако наруш^то е причинило вреди, с осъдителен иск може да се претендира и обезщетение. Докато осъждането да се преустанови нарушението не се предпоста­вя от вина на ответника, обезщетение за вреди може да се присъди само ако наруш^то е извършено винов­но. Наруш^та на лични П могат да причинят както неимущ вреди, които се изразяват във физич болки, душевни страдания, опозоряване на Л^то, подбиване на доверието, което други Л имат в него, накърняване на честта и доброто име и др., така и в имущ вреди, които се проявяват в намал на имущ^то или пропускане да се реализират мат облаги от Л^то. За неимущ^те вреди съдът присъжда обезщ^ие по справедливост – чл. 52 ЗЗД.

Когато накърняването на неимущ^те П на Л^то е прекратено, засегнатият П субект може да има П интерес да предяви осъдителен иск за обезщетение, ако са причинени вреди.

При нарушения, които се състоят в неправомерно изготвяне на снимки, видео- или звукозаписи, негативи, матрици, клишета, екземпляри от ръкописи и др подобни предмети, с които се нарушават лични П, защитата се осъщ^ва ч` осъдителен иск, целта на който е изземване и унищожаване на тези предмети по аналогия на чл. 95, т. 2 ЗАвПСП, който се отнася пряко за нарушения на авторското П. Ако носителят на С^тоП има интерес да придобие неправомерно изготвените от нарушителя предмети, той може да ги изкупи по цена, равна на тяхната себест/ст. Тази цел може да бъде постигната, ако заинтерес^то Л предяви конститутивен иск за изкупуване на предметите. Ако са причинени от наруш^то и вреди, може да се предяви иск за присъждане на обез­щетение, от размера на което се приспада дължимат от ищеца цена на предадените му вещи. Възмож^та за изкупуване е предвидена изрично в чл. 95, т. 4 ЗАвПСП при нарушаване на авт^то П, но тази разпор може да се приложи по аналогия и при нарушения на лични П.

При нарушения, извършени ч` отнемане на вещи принадлежащи на носителя на С<sup>то</sup>П като напр записи, снимки, ръкописи, писма, дневници и др., защитата се осъщ<sup>ва</sup> ч` осъдителн иск, който може да се основава на притежанието на вещно П или на договор, сключен с нарушителя, или на нарушението на владение в` тези вещи. При уважване на иска нарушителят се осъжда да предаде фактическата власт в` предметите на ищеца.

В бъдеще се налага да се създадат общи правила за Г/П^та защита на неимущ^те П на личността.