§ 43. Понятие за юридически факти на гражданското право и видове

Терминът ЮФ е теоретичен, той не се използва в законод^то. Чл. 97, ал. 3 ГПК урежда установителния иск за „факти с П значение”, т.е. ЮФ^ти. Като синоним в лит^та се из­ползват още термините правнорелевантни или П значими факти.

Ю^ятФ е нещо реално същ-що в действит^та. Фактът е опред състояние на разл^те проявни форми на неорганичната или орга­ничната материя към даден момент във времето. Той може да се състои в човешко действие, в природно явл, в процес в жив организъм, включит в човешката психика. Фактът може да се състои в промяна в същ-ващо състояние или обратно - в липса на промяна. Сп` В. Ганев Ю^ятФ трябва да може да се възприеме с човешките сетива поне в някои негови еле­менти, за да може да се докаже същ^то му.

Обект^то П придава Ю х-р на фактите, като свързва с тяхното настъпване опред П последици. Ю^теФ привеждат в действие във всеки конкр случай П^таН и пораждат въз осн на нея опред П последи­ци. Връзката м` Ю^теФ и П^те им последици не е причинно-следствена, а Н^на, тъй като е установена по волята на законо­дателя. Динамиката на соц^те отнош води до промени в състава на Ю^теФ и на техни­те П последици. Роля на ЮФ^и в Г^тоП могат да играят и П/О или отделни СП и П задълж. Ю^теФ трябва да се отличават от доказателс­твените ср-ва в Г процес като писм доказат^ва, свидетелски показания, обяснения на стр^те и др., от които се черпят сведения за осъщест­вени ЮФ^и.

По пр-п П^таН не може сама да породи П последици без осъщ^не на ЮФ. Тя съдържа предпост^те, т.е. фактите, оп­ред^ни в хипотезиса й, при наличието на които настъп­ват предвид^те в диспозицията и П последици. В законод^то и в лит^та понякога се сре­ща изразът, че П^те последици настъпват „по П”, ex lege, по силата на закона - напр. чл. 36, ал. 1 ЗЗД. Смисълът, който се влага в тези изрази, не е, че П^те последици настъпват, без да е необходим ЮФ, а че не е необх волеизявл от заинтересов^те Л. Напр. представит власт по силата на закона възниква от ражд^то на дете в полза на роди­т^те до навършване на 14г. от детето.

Видов белег на Ю^теФ на Г^тоП е, че те в преоблад^я брой случаи са волеизяв­ления на Г/П субекти или резултати от повед на такива субекти. Те никога не са властни­ч актове на ДО^и. Такива актове могат да пораждат Г/П последици, като отчуждаване на имот частна соб-ст с властни­ч акт, конфискуване на имущ П^а с присъ­да и др., но те са ЮФ^и на отраслите на публ^то П.

За Ю^теФ на Г^тоП е х-но това, че те се уреждат от ПН^и на Г^тоП. Тези Н определят как следва да се осъществи фактът, кога П^теА имат не­достатъци (пороци) и какви са П^те последици как­то на правомерните, така и на неправомерните ЮФ на Г^тоП. Типични ЮФ на Г^тоП са П^те сделки и Ю^те постъпки (П^те действия в тесен сми­съл).
2. Видове юридически факти на гражданското право

В общата т-я на П^то се изучават множество класиф на Ю^теФ. Тук ще разгледа­ме само някои от тях, х-ни за Ю^теФ на Г^тоП..

/ Сп` В. Ганев П^те действия са чисти, когато П^те последици се пораждат единствено от активни съзнат преживявания и тяхното външно проявление. П^те действия са примесени, когато участват във фактич състав и други добавъчни елем, които могат да бъдат природни сили или/и нови преживявания на Л^то, осъществило Ю^то действие, или на друго Л. Добавъчните елем се намират в пълна завис от Ю^то действие. Тази завис може да бъде причинна или/и Н^на. В завис от това Ю^те действия биват каузално примесени, каузално Н^но примесени или Н^но примесени. В посоч^те от В. Ганев случаи на примесени Ю действия всъщ­ност има не един ЮФ, а фактич състави, които включват, освен Ю действие, и Ю събития или други Ю действия на същия П су­бект или на друг./

Сп` това дали са осъщ^ни в съотв^ие с предписанията на повелит ПН^и или ги на­рушават, Ю^те действия се делят на П/мер­ни и неправом. П/мерни П действия са П^те сделки, Ю^те постъпки като воденето на чужда работа без натоварване, упражн^то на СП в границите, установени в закона. П/­мерните действия пораждат или желани от страните П последици, или, макар и да не са специално целени и желани, те са благоприятни за П^те субекти, кои­то осъществяват Ю^яФ или за други Л.

Неправом са тези П действия, които про­тиворечат на повелит ПН^и, които са заповядващи или забраняващи. Несъобраз^то с овластяващи ПН не е неправомерно повед. Непра­вом действия са неизпълнение на П^но задълж, непозвол увреждане, упраж^не на СП^а в противоречие с чужди П и интереси. Тези П действия са скрепени със санкционни П последици, които са неблагопр за правонарушителя.

Принадлежността на ЮФ към една от тези разновидности не следва да се абсолютизира, тъй като един ЮФ може да бъде едновременно и П/пораждащ и П/прекратяващ, като напр. придобивната давност, въз основа на която владелецът придо­бива П^то на соб-ст, а предишният собственик го загубва.

Ю^теФ на Г^тоП проявя­ват своето действие след осъщ^то си за в бъде­ще. Действието им може да бъде отложено във времето, когато в договора е предвиден отлагателен срок. В този случай П^те последици на сделката ще се породят едва при настъпване на срока.

Важно практич знач има отговорът на ? могат ли ЮФ на Г^тоП да имат действие от минал момент, който предшества осъщ^то им. В законод^то има уредени такива случаи. Напр. сбъдването на предвидено в сдел­ката условие има действие с обратна сила от скл^то й - чл. 25, ал.2 ЗЗД. Сбъдването на отлагателно условие води до пораждане на П^те последици на сделка­та от момента на скл^то й. Прекратит^то условие при сбъдването си предизвиква заличаване на П^те последици на сделката с обратна сила.

П^о действие от минал момент имат и съд^те решения за унищожаване на сделка, страдаща от по­роците по чл. 27-33 ЗЗД, за разваляне на договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за отмяна на дарение по чл. 227 ЗЗД и др.

Извън изрично уредените в закона случаи обратно дейс­твие на ЮФ^и на Г^тоП не е допустимо да се уговаря от П^те субекти, защото такава възможност би застрашила П^та сигурност и П^та и законните интереси на други Л.
4. Действие на юридическите факти на гражданското право спрямо лицата

В Г^то законод^во няма обща разпор, която да урежда това действие. Правилото е форму­лирано за действието на договорите в чл. 20а и 21, ал. 1 ЗЗД. Сп` 2<sup>та</sup> разпор „договорът поражда действие м` страните, а спрямо трети Л - само в предвидените в закона случаи”. От 2^те разпор може да се направи изводът, че Ю^теФ на Г^тоП пораждат пряко действие за П^те субекти, които са участвали в осъщ^то им и са изявили воля да бъдат обвързани от тях. Това важи за правомерните ЮФ. Представителят и родите­лят на непълнолетно Л не са обвързани от Ю^теФ, които осъществяват, защото не са изяви­ли воля за това.

Едностр^те П сделки обвързват Л^то, ко­ето ги извършва, но не и това, до което са адресирани. Упълномощит^та сделка не поражда задълж^я за пълномощника. В редица случаи даже придоб^то на П^а въз осн на такава сделка зависи от волята на Л^то, което е посочено като облагодетелствано. Така наследникът по завещание придоб наследствени П, ако приеме наследството.

Неправомерните ЮФ пораждат П последици за осъществилите ги Л независ от тяхната воля. Те пораждат благоприятни П после­дици за Л^та, чиито блага са били засегнати от непра­вомерното поведение.

Това действие на Ю^киФ спрямо Л^та, които са ги осъ­ществили, или спрямо тези, които са засегнати от тях, се нарича пряко действие на ЮФ.

По изключ ЮФ пораждат П последици и за П^ни субекти извън обвързаните от прякото действие. Те са трети Л спрямо ЮФ и за тях се пораждат П последици, когато е предвидено в изрични ПН. Договорът в полза на трето Л, уреден в чл. 22 ЗЗД, е случай, при който договор, сключен м` уговарящ и обещател, поражда само П^а за трето Л, което не е страна по дог^ра.

Но взаконод^то има уредени и случаи, кога­то за трети Л се пораждат не само П, но и задъл­ж. Сп` чл. 25, ал. 2 СК за задълж, които едини­ят съпруг е поел за задоволяване нужди на семейството, отговаря солидарно и другият съпруг.

Сп` чл. 237 ЗЗД договорът за наем на недвижим имот, сключен преди прехвърляне на имота, обвързва пос­ледващия приобретател, въпреки че той не участва в до­говора. Ако договорът е вписан в нотар^те книги, той обвързва приобретателя за срока, за който е склю­чен - чл. 237, ал. 1 ЗЗД. Ако договорът има достоверна дата, той обвързва приобретателя за срока, за който е сключен, но не за повече от 1 год от прехвърляне­то - чл. 237, ал. 2 ЗЗД.

Действието на Ю^теФ на Г^тоП спрямо трети Л се означава като отразено или рефлексно действие.
5. Понятие за фактически състав

Сложните ЮФ са били обосновани пър­вонач в наказат^то П, където те намират най-широко приложение. Съставите на престъпленията по НК представляват съвкупност от ЮФ от обективен и субективен х-р, които заедно обуславят необх^та от прилагане на наказат реп­ресия спрямо извършителя. В Г^тоП също в редица случаи П^те последици са резултат от дейс­твието на два или повече ЮФ. За факти­ч^те състави е х-рно това, че за настъпване на опред П последици е необхо осъщ^то на два или повече отделни ЮФ. Възможно е Ю^теФ, вкл^ни в състава, по­отделно осъществени, да имат свои П последици. П^то действие на фактич^я състав е различно от последиците на отделните негови съставни елем и настъпва само когато са осъществени всички заедно. Тъй като липсата на кой да е от тези елем е пречка да настъпи общото П действие, прието е да се казва, че всеки ЮФ от състава има равностойно знач за пораждане на общите П последици. Но когато се преценява знач^то на отделните факти за съдърж^то на П^те последици на състава като цяло, следва да се признае, че отделните елем изпъл­няват разл роли. Някои от фактите определят съдърж^то на П^то действие на състава, което дава основание да се квалифицират като главни. Др единств обуславят настъпването на това действие, поради което се отнасят към неглавните елем на състава. Така напр при създаване на сдружение по ЗЮЛНЦ многостранният договор м` учредителите определя какъв вид ЮЛ ще създадат и какви правила ще уреждат стр-рата и вътрешните отно­ш м` него и членовете. Регистр^та и разре­шението на изпълнит^та власт в предвидените от закона случаи са неглавни елем на състава, тъй като те имат значение само за възникването на Ю^тоЛ.

Ю^теФ, които като елементи на фак­тическия състав са предпоставка за пораждане на П^те му последици, без да определят тяхното съдържание, се наричат в П^та т-я условия на П^то (condicio iuris).
6. Видове фактически състави

А. Сп` отрасловата принадлежност на отделни­те ЮФ, включени във фактич състав, различаваме еднородни (хомогенни) и разнородни, смесе­ни (хетерогенни) фактически състави.

Еднородните фактич състави вкл 2 или повече ЮФ^а, които принадлежат към 1 и същ П отрасъл. При тях целият състав се регла­ментира от Н^те на 1 П отрасъл. Такъв фак­тич състав на Г^тоП е скл^то на сделка от непълнолетен със съдействие на 1 от родителите. Той се състои от волеизявления, които по н/на на осъщ^то си и по П^те си последи­ци се уреждат от Н^те на Г^тоП.

Смесените фактич състави вкл ЮФ^и, които се уреждат от ПН^и на разл отрасли. Такива са сделките, скл с нотариален акт, фактич^те състави по учредяване на ЮЛ^а по Н^но-контролната с-ма, сделката на разпореждане, сключена от непълнолетен с разреше­ние на районния съд и др. При тези състави трябва да се държи сметка за П^теН, които намират приложение при различните ЮФ и които пред­писват как следва да се осъществят те.

Б. При следващата класиф разгранич^ят признак е кога във времето се осъществяват отделните елем на фактич^я състав. В едни случаи законодателят изисква всички съставни елементи да се осъщес­твяват едновременно (симултанно). Така е при сключване на сделка по нотариален ред, при сключване на брак и др.

В др случаи Ю^теФ от състава се осъществяват последователно (сукцесивно). Така е при погасит^та давност - най-напред изтича срокът от време, след което задълж^то Л може с възражение да предизвика погасителния ефект. При сукцесивните фактич състави е възможно законодателят да предписва в какъв ред следва да се осъществят отделни­те ЮФ. Наруш^то на тази последова­т ще бъде недостатък на състава. Така при учре­дяване на ЖСК най-напред се постига съгласие м` уч­редителите и се приема уставът, а после се подава иска­не за регистр. При Ю^теЛ по чл. 133а ЗЛС разреш^то от МС предшества регистр^та.

Когато задължителна последоват при осъщ^не на Ю^теФ не е установена, важно е единствено да се осъществят вс факти. Докато това не е станало, фактич състав е незавършен и последиците му не се пораждат. Когато само някои от фактите са осъществени, възниква П^но очакване, че ще бъде завършен.

В. Фактич^те състави биват още статични и ди­намични сп` това дали отделните им елем се обуславят взаимно или не. При статичните фактич състави няма взаимно обуславяща връзка м` отдел­ните им елем. Динамичните, развиващи се факти­чески състави представл верига от взаимно свърза­ни ЮФ, които последоват се осъщ^ват. Въз осн на осъществен ЮФ се пораждат П и задълж, ч` упражн^то на които се реализират нови ЮФ, които на свой ред пораждат П и задълж, и по този н/н фактическият състав се разбива, в него самият законо­дател е заложил вътрешна динамика, която осигурява неговото завършване. Такива фактич състави са про­из-вата по ГПК за защита на СП^а - исковият и изпълнителен процес, произ-вата пред Конст съд и др.

Г. Фактич^те състави могат да се разграничат сп` това дали пораждат П последици само в об­ластта на Г<sup>то</sup>П или и в други П от­расли. При някои от фактич<sup>те</sup> състави, които пораждат Г/П последици, те се съпътстват с пораждане на задължения от публ/П<sup>но</sup> естест­во. Така при наследяване, което вкл откриване на наследството и неговото приемане от наследника, възниква, освен универсално или частно правоприемство, и фин-во задълж за данък в` наследеното иму­щ^во; при сделки, за които се изисква официална пис­мена форма, също се пораждат финансови задължения за заплащане на Д и местни такси.
7. Смесени гражданскоправни фактически със­тави

В миналото смесените Г/П фактич състави намираха широко прилож в областта на Г^тоП поради намесата на Д^та в голяма част от Г^теП/О. С инди­вид админ актове бяха определяни кла­узи от договори както м` организ от общ-ния сектор, така и при прехвърляне на вещни П в`недвиж имоти по ЗСГ, за скл^не на външнотър­г сделки се изискваше издаване на предварит разреш от мин на външноиконом^те отнош, коопер^те се създаваха по разрешит^та с-ма и др. Въпреки настъпилите промени п`посл год, които доведоха до отпадане на някои от огранич^та на договорната свобода, все още в мн случаи властнич актове обуславят настъпва­нето на Г/П^те последици на сделки или възникв^то на ЮЛ^а. Действител^та на приватизац^те сделки зависи от властнич ак­тове на ДО^и, които определят кои Д^и и общински имущ^ва могат да бъдат предмет на такива сделки. Контрол за целесъобр се упражнява от изпълнит^та власт както при създаване на ня­кои ЮЛ, така и при определени сделки. Пора­ди тези причини и понастоящем смесените фактически състави с Г/П действие са запазили свое­то практич знач.

Смесените Г/П фактич състави се х-рат със следните белези: те са фактичес­ки състави, което означава, че се състоят от два или повече ЮФ^и; те са нееднородни фак­тически състави, които включват най-малко 1 Г/П и 1 неГ/П ЮФ. Практич знач имат главно онези смесе­ни Г/П фактич състави, които вкл властнич актове, т.е. ЮФ^и от отраслите на публ^то П. Те могат да бъдат ин­дивид админ актове, като напр. реше­ние на МС, заповеди на отделни министри или на други длъжн Л от специа-лизираната администр. НеГ/П^ят ЮФ може да бъде също съдебен охранит акт или акт, постановен в исковия съдебен процес.

Смесените Г/П фактически състави пораждат като цяло Г/П последици.

Осъщ^то на разглежд вид фактич състави започва с Г/П^я ЮФ. Той представлява П действие на дееспособни Г/П субекти, които са равнопоставени. Тъй като Г/П^те елем от фактич състав определят съдърж^то на неговите П пос­ледици, те изпълняват главната функция в него. Приме­ри за смесени Г/П фактич състави са: учредяване на сдружение или на ЖСК, скл на брак, оформяне на продажба на недвижим имот по нотар ред, скл на сделка от непълнолетен с разреш на районния съд, скл на сделка м` местно и чуждестранно Л с разреш на мин^ра на фи­нансите, съдебната спогодба и др.

В нашето законод^во няма обща уредба за сме­сените Г/П фактич състави. Редът за осъщ^то им и за атакуването на опорочените ЮФ, елементи от състава, се регламенти­ра по правило от Н^те на П^я отрасъл, към кой­то те принадлежат. Г/П^те ЮФ от състава и Г/П^те последици на целия състав се намират под действието на Г/П^те Н.