§ 37. Държавата като субект на гражданското право

Д^та преди всичко е организирана с-ма от органи с властнич П/мощия (Imperium). Ч` тях тя установява задължит правила за повед за всички П субекти, осигур съблюд^то им и санкционира неизпълн^то им с принудит ср-ва, установява контакти с други Д и междуна­р институции и изявява воля за издаване на меж­дудържавни П актове. Като носител на власт Д^та е субект на П/О в областта на публ^то П и нейното П полож и х-стика в тази област се изучава от дисциплините на тези П отрасли - конституц^но, админ^но, фин^во, междунар^но и процес^те П.

За да може да упражнява своите властнич функ­ции, Д^та се нуждае от имущ ср-ва, които придоб, разпред и използва. Д^та е организ, която следва да защитава интересите на цялото общ-во, поради което се оказва целесъобраз­но тя да притеж онези материални обекти, които се използват в общонац^ен интерес. Това са осн^те причини, които налагат Д^та да бъде П субект и в областта на Г^тоП, а и по-широко - в областта на Ч^тоП. Многоотрасловата П/способност на Д^та е възприе­та не само у нас, но в преобладаващия брой съвременни П системи.
2. Държавата като особен субект на гражданското право, различен от юридическите лица

Д като страна по Г^и П/О не се явява носител на власт и от тази гл.т. тя е равнопост на останалите Г/П субекти. Формално тя и в миналото се смя­таше за такъв Г/П субект, но същевре­менно беше крупен собственик на мат^ни блага и с админ актове се намесваше в Ч/П^та сфера. Тези погрешни идеи, на които беше изграде­но П^то полож на Д^та в продълж на 45г, бяха отхвърлени от преоблад^те поли­т сили, от Конст и новото законод^во. Пр-път за свобода на инициативите в стоп^та и във вс останали области на Ч/П^та сфера, за ненамеса на Д^та с власт­нич актове в тях, ще може да се приложи в соц^та практика само ч` осъщ^не на привати­зацията, която понастоящем все още не е приключена.

Равнопост^та на Д^та на останалите Г/П субекти не заличава съществените различия м` тях. Придържаме се към възгледа, че Д<sup>та</sup> не е ЮЛ, а своеобразен П субект с особен П статут и в областта на Г<sup>то</sup>П. Д<sup>та</sup> установ ч` свои орга­ни П режим на вс видове П/О, на който са подчинени вс П субекти, включи­т и тя със своите органи. Като последица от П/мощията на Д^та да издава Н^иА и индивид властнич А^е, има ЮФ^и, въз ос на които само Д може да придоб СП, тя може да упражн су­б^те си П и ч` властнич А^е, с кои­то предост или отнема използв^то на Д вещи от други П субекти. С^теП на Д^та в опред случаи се ползват с по-ефикас­на защита. Тези и др особености в режима на Д^та като субект на Ч^тоП, които се изуча­ват в съотв^те дисципл, ни дават основание да считаме като правилен възгледа, че Д^та не е прос­то вид ЮЛ, а особен, трети вид субект на Г^то и Ч^тоП.

Като субект на Г^тоП Д^та пред­ставл имущ^то, което е свързано с нея, като хазна, като фиск, и Д^теО, които от ней­но име могат да извършват П действия с последи­ци в областта на Г^тоП. Белезите, ч` които тя се индивидуализира като Г/П субект, са наименованието й, столицата и държавният печат.

Д^та следва да се отличава от Д^те ЮЛ, които тя създава ч` свои органи, за да бъдат самостоятелни П субекти, обособени от нея имуществено и с оглед на отговорността им.
3. Държавата като субект на гражданското право

Д^та може да бъде страна по всички видове Г П/О с изключение само на тези, които възникват единствено м` ФЛ, като семейните и личните П на гражданите.

Д^та притеж и може да придоб П^о на соб-ст и др вещни П в` всякакви по ес­теството си и предназнач<sup>то</sup> си вещи. Тя упражн тези П или ч` свои органи, които действат от нейно име, или като предост упражн^то им на създадени от нея Д ЮЛ, които извършват П действия от свое име. По правило при бюдж^те учрежд и при някои Д пред­приятия, които не са търг друж^ва, Д^та запазва П^то си на соб-ст, а предост само П^а на използване и стопанисване в` прите­ж<sup>те</sup> от нея вещи. Понастоящем законод<sup>то</sup> познава изключения от това правило, последова­т прилагано в миналото и при Д учрежд, напр. със ЗБАН беше признато П на соб-ст на Академията в` вещите, които са и пре­дост от Д^та за осъщ^не на нейна­та д/ст. Използването на П^та форма на тър­г^ко друж за Д^те ЮЛ също налага премин^то на Д^та соб-ст в` предоставените вещи в частна соб-ст на друж^то.

Чл. 18, ал. 1 от Конст опред вещите, които са изключ Д соб-ст, защо­то могат да се притеж само от Д^та. Това са подземните богатства, крайбрежната плажна иви­ца, републик^те пътища, водите, горите и парко­вете с нац. знач, природ^те и археологич резервати, опред със закон. Това са мат^ни обекти, които тр да се използват в общонац интерес, тъй като имат много важно значение за интересите на цялото общество.

Д^та има изключит П^а и при осъщ^не на опред д/сти и при отстъпване на П^а на др П субекти да извличат облаги от тях. Сп` чл. 18, ал. 2 и 3 от Конст Д<sup>та</sup> има изключит П<sup>а</sup> за проучване, разраб, използв, опазване и стопанисване на биологич<sup>те</sup>, минер<sup>те</sup> и енергийните ресурси на континен­т<sup>я</sup> шелф и на изключит<sup>та</sup> икономич зона. Тя осъщ<sup>ва</sup> суверенни П в` радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за РБ с международни спора­зумения.

Със закон Д може да установява свой мо­нопол в` ЖП транспорт, нац^те пощенски далекосъобщ мрежи, използв^то на ядрена енергия, произв^во на радиоакт продук­ти, оръжие, взривни и биологично силно действащи ве­щества - чл. 18, ал. 4 от Конст.

Д^та отстъпва вещни или облигац П ч` свои органи на други П субекти в` притежавани от нея вещи, с изключение на тези, които са предназначени за обществено ползване, като национал­ни пътища, паркове и др.

За Д като Г/П субект са ус­тановени предимства при придобиване на имущ^ни П и тяхната защита.

Само Д^та може да придоб соб-ст и други имущ П ч` конфискация, отчуждаване за особено важни нужди на Д^то по ЗДС и за градоустройствени нужди по ЗУТ за обекти с национал­но знач, реквизиция и други случаи, предвидени в закона.

Вещи, Д публична соб-ст, не могат да се придоб от други П субекти по придобивна давност, за да не се излага на рискове Д^то иму­щество при небрежност от Д^те служители, които се грижат за него.

Д^та соб-ст се ползва с админ защита по реда на чл. 80 и сл. от Закона за Д^та соб-ст (ДВ, бр. 44/1996 г.), поради което Д не се явява в П^то полож на ищец, а в по-благопр позиция на ответник по искове­те за защита П^то на соб-ст или на др вещ­ни П.

Д^та може да упражнява владение по смисъла на чл. 68 ЗС в` чужди вещи и да ги придобие по придобибна давност ч` действията на свои органи.

Д^та може да бъде страна по облигац отнош^я както с бълг П субекти, така и с чуждестр Д^и или Л^а. По тези П/О тя може да бъде както кредитор, така и длъж­ник. Несъбираеми Д вземания се опрощават от президента - чл. 98, т. 12 от Конст.

Д^та може да притеж дялове в търг друж и П^а, инкорпорирани в ЦК, като акции, чекове, коносаменти, облигации и др. Тя може да придоб П^а на интелектуална соб/ст - ав­торски, патентни, П^а в` търг марки, про­мишлен дизайн и наимен^я за произход

Д^та се явява длъжник по издаваните от нея облигации, Д съкровищни бонове и др Д ЦК, за изплащане на дължимите по тях парич­ни суми.

В областта на наследственото П Д^та придоб имущ^те П и поема П^те за­дълж на починали граждани, които нямат наслед­ници по закон и по завещание или те са се отказали от наслед^то. В тези случаи Д^та е универсален правоприемник на починалия, но отговаря за неговите задълж само до размера на активите на наслед^то. Аналогични П последици, без да се отнася до наслед^не, настъпват при прекрат на полит партия с решение на СГС.

Д^та може да наследи въз осн на завещателно разпореждане, извършено приживе от ФЛ в нейна полза.

Д^та може да бъде страна по процесуални П/О като ищец, ответник или взискател по изпълнит дела. Сп` чл. 18, ал. 3 и 4 ГПК в Г^я процес тя се представл от мин на финансите, а от мин на регион^то разв и благоустр^то, когато се отнася до спорове за Д недвижими имоти.

В законод^то няма обща разпор от кого се представлява Д в мат^те Г П/О. Специални разпор има за уп­ражн П^то на Д соб-ст в` дя­лове и акции на търг друж и в` непреобразувани Д предприятия. В тези случаи Д се представлява от МС и министрите и председа­т^те на комитети съобр отрасловата им ком­пет - чл. 3 и сл. ПРУПСДП. Когато липсва из­рична ПН за представит^то на Д, следва да се приеме, че министърът на фин^те следва да я представлява и в мат^те Г П/О. Този извод се налага от функции­те, които изпълнява той по изпълн^то на бюджета и по упражн^то на контрол при използването и съх­ран^то на Д^та соб-ст.

В Г^тоП не подлежи на съмнение иму­щ^та отговорност на Д за вреди, при­чинени виновно от повед^то на ФЛ^а, ч` които тя изпълнява свои задълж или на които тя е възложила извършв^то на опред работа. Тя носи имущ отгов-ст по общите правила както на договорно, така и на деликтно основание по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.

В чл. 7 от Конст имущ^та отгов-ст на Д се предпоставя от вреди, причине­ни от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжн Л, без да се поставя изискване за вина. Имущ^та отгов на Д за вреди, причинени от нейни длъжн Л неправом, без да се изисква вина, е уредена в спец^я закон - ЗОДВПГ (ДВ, бр. 60/1988 г.). В него са ограничени случаите, при които се дължи такава отгов. Тя възниква за вреди, причинени: от незаконни действия или бездейст­вия при или по повод на админ д/ст - чл. 1 ЗОДВПГ или от незак^те действия на органи на дознанието, следствието, прокурат^та и съда, като задържане под стража, впоследствие отменено, непра­вилно осъждане, последвано от оправдаване на Л^то, и др^те случаи, изброени изчерпат в чл. 2 ЗОДВПГ. Предпост за възникване на отгов^та е неза­конният акт или действие да са отменени или да са ус­тановени по надлежния ред тяхната нищожност или незаконосъобр. Сп` чл. 5 ЗОДВПГ отговорност не възниква, когато вредите са причинени поради из­ключит^та вина на пострадалия.

Отгов^та се реализира ч` предявяване на Г иск от пострадалия пред съда по мястото на увреждането или по местожит<sup>то</sup> на увреде­ния с` органите, от чийто незак актове или действия са причинени вредите. Облекчение за постра­далия е, че такси и разноски по делата не се внасят пред­варит, ако обаче искът бъде отхвърлен, ищецът дължи такси и разноски по делото. Исковете се разглеждат задължит с участие на прокурор. При уважаване на иска обезщет^то включва всички имущ и неимущ вреди, които са пряка и непоср последица от уврежд^то - чл. 4 ЗОДВПГ. Ако пострадалият е допринесъл за уврежд^то, обезщ^то се намалява - чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ.

Виновните длъжн Л отговарят пред Д за изплатените обезщетения по ЗОДВПГ.

Особеност в П статут на Д като субект на Г^тоП е още, че с` нея не може да се предприема принудит изпълн от съдията-изпълнител по реда на изпълнит^то произв^во по ГПК. Изпълнит^те листове се предявяват от правоимащите в Мин^то на фин^те и сумите се изплащат, ако има целеви ср-ва. При лип­са на такива Мин^то на фин^те осигур в бъдеще изпълн^то на П^то задълж.

Обектът на Г^тоП/О се отна­ся към дискусионните понятия в т-ята на П^то. Някои автори отричат необх^та от тази П катег. Сп` А. Кожухаров облигац^то от­нош няма предмет.

Възприемаме разбирането, което се споделя от множ автори, че всяко П/О има обект (предмет). В чл. 129, ал. 1 ЗЗД се говори за „предмет на неделимото задължение”, в чл. 132 ЗЗД - за предмети на задълж^то с П^о на избор, от които личи, че законо­дателят възприема тази П катег. Сп` В. Ганев, обектът на П<sup>то</sup> е съществен и необходим елемент на П<sup>то</sup> явление. Той е предметът, около който се движи цялото идейно съдърж на Ю<sup>я</sup>Ф, на П<sup>та</sup> и задълж<sup>та</sup> и П/О<sup>та</sup>, породени от него.След своето осъщ<sup>не</sup> той представл „известна материална или духовна ценност”, ч` която П^то явл се свързва с общест­вения и културния живот и придобива обществен смисъл и човешко значение.

С^тоП без съмнение е П ср-во за задовол на чов^те потребности. То изпълн тази своя соц роля поради това, че съдърж^то му е свързано с опред обект, който е годен да обслужва интереси на П^те субекти. Обектът на Г^тоП/О може да бъде от различно естество - материален или не, - но винаги притеж ка­ч^то полезност. В т-ята той се означ освен като ценност и като благо.

Обектът на Г^тоП/О е опреде­лена ценност (благо), с която е свързано съдърж^то както на С^тоП, така и на П^то задълж. Но различно е отнош^то към тази ценност на страните по Г^тоП/О. Носите­лят на С^тоП се ползва от нея, докато задълж^то Л е обвързано или да съдейства за реализи­рането й, или да не я накърнява.
2. Видове обекти

Два различни възгледа са застъпени в т-ята при определяне на обекта на П/О^то. Сп` ня­кои автори обект на всяко П/О е повед<sup>то</sup>, за което е обвързано задълж<sup>то</sup> Л. Сп` този възглед обектът се опред по еднообразен н/н без ог­лед на вида и съдърж^то на П/О^то и ви­наги представлява човешко повед - действие или без­действие. Това разбиране сп` нас не е приемливо пора­ди следните причини. При него обектът по съдърж твърде много се доближава до П^то задълж и няма смисъл като самостоят П катег. Освен това предлаганият н/н за опред на обекта не дава възможност за разгранич на отделните П/О, които се отнасят до разл имущ^ни или неимущ блага, но при всяко от тях задълж^то Л е обвързано за бездействие, какъвто е случаят с разл^те абсолютни СП^а: вещ­ни, лични, авторски и др.

Г^теП/О са много на брой и разнообр по съдърж. Те задовол чов^те потребности ч` разл мат^ни или немат предмети. Вторият възглед държи с-ка за тези обстоят, поради което включва в обектите на Г^теП/О всички възможни имущ^ни или неимущ^ни блага, във връзка с които се пораждат такива П/О.

Една голяма част от Г^теП/О имат за предмет вещи. Това се отнася за всички вещни П/О. Но и П^та по много от останалите ГП/О са свързани с предаване и използване на вещи, като напр. П^то на купувача да придобие в соб-ст продадената вещ и да получи вла­дението в` нея, П<sup>то</sup> на наемателя да използва наетата вещ, съпруж<sup>та</sup> имущ<sup>на</sup> общност в` опред вещи и др.

Други ГП/О имат за обект не­мат^ни блага, като напр. автор^те творби, във връзка със създ^то и използв^то на които възник­ват авторски П. Обект на Г^ки П/О могат да бъдат както нематериални блага, кои­то се ползват с П^на закрила като авторските произ­в^я и сродните им обекти по ЗАвПСП, търг^те марки, промишл^те дизайни и др., така и технич и друга информ, която не се полза със закрила, но П^те субекти имат интерес да имат достъп до нея.

Облигац^те отнош винаги имат за обект човешко повед - действие или безд/е - или обек­тивен резултат от такова повед, в много случаи съ­четано с вещи или немат^ни блага. Така купувачът е задължен да плати цената на вещта, наемодателят да не пречи на наемателя да използва наетата вещ и др.

Обект на прехвърлит сделка и на породеното от нея П/О могат да бъдат отделни СП и/или П задълж, като напр цесията на вземане, залогът на вземане и др., или съвкупности от П и/или П задълж, напр. продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД и др. От изложеното се вижда, че възможните обекти на Г^те П/О могат да се разграничат в няколко вида:

1) вещите като обособени, самостоят^но същ-щи материални предмети;

2) немат^те блага, които се ползват с П закрила, като авторски произв и сродни блага по ЗАвПСП, търг марки и географски означения, про­мишлен дизайн, както и ноу-хау и всякаква информ, от която П^те субекти имат интерес;

3) човешко поведение - действия или бездействия, как­то и обективирани резултати от човешко повед, ко­ито не са вещи;

4) отделни СП и/или П задълж и съвкупности от такива;

5) съчетания от изброените видове обекти, като нап­р. човешки действия и вещи или немат блага или СП^а.

Чов^те същества не могат да бъдат обекти на Г^и П/О, те са единств субекти на П/О^я - това е разбирането, което господ­ства в лит^та и съдебната практика.

Г^то законод^во регламентира обек­тите както с П^теН, въз основа на които се пораждат Г^ки П/О, така и с отдел­ни правила, уреждащи техни кач^ва, на които законо­д^лят отдава П знач, като напр. чл. 38, 98, 110 от ЗС, чл. 3 и 4 от ЗАвПСП, чл. 200 ЗУТ и др. П^теН, които се отнасят до обектите на Г^те П/О, са сравнит малко на брой и не са достатъчни за тяхната пълна х-ка, поради което голямо както теоретич, така и прак­тич знач придоб тяхното задълбочено изяс­няване в общата т-я на Г^тоП и в ли­т^та в` отделните негови клонове.

Следващото изложение е посветено на общата х-ка на вещите, немат^те блага и имущ^то. Чов^то повед и резултатите от него, както и С^теП, П/О^та и съв­купностите от тях като обекти на Г^киП/О се разглеждат в лит^та по проблеми­те на отделните клонове на Г^тоП.

Вещите са материални, телесни предмети. По това свое кач те се отличават от онези обекти на Г^ки П/О, които не представл мат^на субстанция, и поради това могат да се възприе­мат не физически ч` допир до тях, а само ч` разума като немат^те блага, С^теП, П^те задълж и П/О^та.

Не вс предмети, които същ-ват обективно в природата като мат^на субстанция, са вещи по смисъла на Г^тоП. Сп` т-ята П^то понятие за вещ вкл изискв^то мат^ят обект да е обособен от остан^те предмети в прос­транството. Това не означ, че течностите и газове­те не могат да бъдат вещи, защото нямат своя форма и граници като твърдите тела. С помощта на др твър­ди предмети те могат да бъдат отграничавани и така да придоб кач^то вещ, като обект на Г^тоП. Така атмосферата и дъждът не са вещи по смисъла на Г^тоП, но газове, поставени в бутилки, или течности в съдове отговарят на изисква­нията за вещ в П смисъл.

За вещи има смисъл да бъдат признати само мат^ни обекти, които са достъпни за човека и той може да извлича облаги от тях. Небесните тела от космоса, в` които човекът не може да упражнява фактич власт, като звезди, метеорити и др. подобни, не се смя­тат за вещи в П смисъл на това понятие.

Земната кора в границите на нашата Д е разг­ранич на отделни части в резултат на Ч/П актове, като напр. сделки с полски недвиж имоти, или с публично/П А^ве като застроит^те и регу­лац планове за нас^те места, с които се очер­тават урегулираните имоти. Така обособените поземле­ни участъци са отделни вещи - недвижими имоти.

Законодателят обявява енергията за движима вещ - чл. 110, ал. 2 ЗС. Въз осн на тази разпор вс ви­дове енергия, не само електрич^то, но и топлинна­та, атомната и др. видове енергия се считат за вещи.

Живите чов същ-ва не са вещи. Органи или кръв, отделени от чов^то тяло със съгласие на Л^то или на неговите наследници след смъртта му, могат да бъ­дат обект на Г^и П/О и се считат за вещи. Вещ може да бъде само материален обект, който има потребит и икономич ст/ст, поради което някои предмети само като чифтове или в опред брой­ка се считат в оборота за една вещ: обувки, чорапи, ръка­вици, колода карти и др.

Съвкупностите от вещи (universitas rerum distantium) не се считат за 1 вещ, въпреки че в оборота често заедно са предмет на сделки: сервиз за хранене, колекция от марки или монети, библиотека от книги и др. Всяка вещ от такива съвкупности е самостоятелен обект на П^то.

Г^то законод отдава знач на редица кач на вещите, които обуславят особенос­ти в П режим на П/О^та, на които те са обекти. Няколко такива П релев кач^ва на вещите са положени в осн^та на класифик^те, които ще разгледаме в следващото изложение.

Действащото вещно законод не признава недвиж вещи по предназнач, напр. сечивата, които се използват единствено за обработката на един пол­ски имот, каквито признаваше отмененият ЗИСС.

Тази класиф на вещите има най-гол прак­тич знач в Г^тоП. Сделките, кои­то се отнасят до вещни П с недвижими вещи са фор­мални, докато обратното важи по принцип за сделките, засягащи движими вещи. Голяма част от актовете за при­добиване и прекрат на вещни П в` недвиж имоти се вписват в специални книги в нотар<sup>те</sup> служби или в районните съдилища. Срокът на придоб<sup>та</sup> давност при недобросъвестно владение на недвиж имоти е 10 год, а на движ - 5 г. Само движими вещи могат да се придобивдат ч` добросъвестно владение на възмездно П основание - чл. 78, ал. 1 ЗС.

Недвиж^те имоти биват земеделски земи, гори и имоти, включени в застроит^те и регулац пла­нове на нас^те места и служат за застрояване и дру­ги градоустройствени цели. Значит различия има в П режим на тези 3 вида недвиж имоти. За земеделските земи действа спец закон - ЗСПЗЗ, а се­лищните имоти са под режима на ЗУТ.

Сградите са делими, ако в тях са обособени два или повече самостоятелни обекта: жилища, ателиета, гаражи и др. или ако се одобри архитектурен проект за обосо­б на такива в съответствие с действащите в мо­мента строителни правила и Н.

Вещите, които не отговарят на посочените две изисквания за делимост, са неделими. По естеството си са неделими лека кола, пиано, TV и др. По силата на закона са неделими общите части в етажната соб-ст. Знач^то на тази класиф се прояв при делба на общи вещи - единствено при делими вещи е възможно всеки съсобственик да придобие реална част от вещта. Само при делимите вещи могат да се извършват сделки на разпореждане с реални части от тях.

Д. Потребими и непотребими вещи. Вещите, при използването на които се засяга тяхната субстанция така, че те се унищожават или съществено намаляват техните полезни свойства, са потребими. Такива са хра­нит^те продукти, горивните материали, суровини и полуфабрикати в производството и др.

Непотребимите вещи при използването им се износ­ват бавно и същ^нето им продължава по-дълго вр. Такива са недвиж^те имоти, пиано, касетофон, пералня и др. Непотребимите вещи по-продължит време са обект на Г^иП/О. Някои СП^а могат да имат за обект само непот­ребими вещи. Такива са вещното П на ползване, обли­гац^то П на използване въз осн на дог. за наем.

Облаги от вещите могат да се извлекат не само ч` лично служене с тях. Чл. 93 ЗС визира като добиви от вещ­та плодовете, прираста от добитък, наема и др та­кива. Под „добив” или доход - термин предпочитан в ли­т^та, се разбират облаги, получ^ни от вещ или по повод на вещ, без да се засяга съществено нейната ця­лост. Някои от вещите са плододаващи - вещи-майки.От тях се отделят движими вещи, без да се накърнява тях­ната цялост, които се наричат естествени плодове. Такива са млякото и вълната от овцата, яйцата от ко­кошките, реколтата от нивите, плодовете от овощ^те дървета и др. Плододаващите вещи могат да бъдат движими или недвижими, но плодовете винаги са движими вещи.

Плодовете могат да са органически произведения, когато движ^те вещи се отделят от вещта-майка в резултат на биологич процеси, които протичат в нея, напр. роденото от кравата теле, снесените от кокошка­та яйца, плодовете на овощ^то дърво и др

Като плодове се третират и добиваните от мината въглища или руди, пясък и камъни от кариерите и др., въпреки че при извличането им бавно и постеп се за­сяга и целостта на вещта. Тези плодове представляват неорганични произведения.

Докато не са отделени от вещта майка, плодовете са част от нея. Когато се отделят, те се превръщат в са­мостоят движими вещи. Във вещното П дейст­ва пр-път, че плодовете принадл на собствени­ка на плододаващата вещ, доколкото не е установ в закона или уговорено от страните по сделката друго. Изключ от това правило е напр. чл. 72 ЗС, сп` кой­то добросъвестният владелец придоб плодовете от чуждата вещ до предявяването на иск за соб-ст с` него.

От плодовете се отлич прирастът на 1 вещ. Той представлява увелич на теглото и ст/ст­та на вещта вследствие на биологич процеси в нея. Прираст е увелич на теглото на добитък. От при­раста следва да се отличава приращението. При него към една вещ се прикрепват друга или др вещи от дейст­вие на човека или вследствие на природни сили. Поникв^то на трайно насажд от семе, донесено от вятъ­ра, е приращение, а не прираст. В резултат на прираще­нието също се увелич ст/стта на вещта.

Доходите, които се получават въз осн на облига­ц^ни отнош във връзка с използването на една вещ, като напр. наем, лихва, се наричат Г^ки плодо­ве. За разлика от естествените плодове те са вземания, т. е. облигац П^а.

Доходи са и заместващите облаги, придобивани въз основа на облигац П/О^я при увреждане или погиване на вещта, като напр. застраховат^то обезщетение, поради повреждане или погиване на застра­хована вещ.

Всички доходи от или по повод на вещта принадлежат на собственика и, освен ако е установено в закона или уго­ворено друго - чл. 93 ЗС.