§ 36. Юридически лица с нестопанска цел

На нуждата от съвременна П уредба за този вид ЮЛ бе отговорено с приетия от 38^то НС закон за Ю^теЛ с нестоп цел - ЗЮЛНЦ, публикуван в ДВ, бр. 81/2000 г. и влязъл в сила на 1.01.2001 г. Този закон отмени разпор^те за сдруженията и фондациите в ЗЛС, чл. 134-154.

Новата П уредба възприе традиционно устано­в^то у нас деление на Ю^теЛ с нестоп цел на сдружения - корпорат устроени ЮЛ с нестоп цел, и фондации - ЮЛ без членски състав.

Нова х-рна черта в П^та уредба на Ю^теЛ с нестоп цел е разграничението им в 2 вида сп` целите, които преследват: ЮЛ с нестоп цел за общественополезна д/ст и ЮЛ с нестоп цел за д/ст в част­на полза (интерес). На Ю^теЛ с нестоп цел е предост^но сами да се определят като принадлежащи към единия или другия вид с устава или уч­редит^я акт, а за заварените със съответно изме­нение на тези актове. Самоопределянето обаче не е ме­родавно за придоб на кач^то ЮЛ с нестоп цел за общественополезна д/ст. Тъй като ЗЮЛНЦ поставя спец изисквания спрямо тези ЮЛ, за спазването им следи министърът на правосъдието или натоварено от него Л и кач^то на Ю^тоЛ с нестоп цел за общес­твенополезна д/ст се придоб след вписване в цен­трален регистър, който се води в Министерство на пра­восъдието.

В следващото изложение най-напред ще бъде изяснен режимът на Ю^теЛ-сдружения. ЗЮЛНЦ съдържа в гл. I общи разпор за всички ЮЛ с нестоп цел. Те ще бъдат разгледани подробно във връзка със сдруж^та. В раздела за фондациите са включени само особеностите на този вид ЮЛ. В отделни раздели разглеждаме разпор^те, кои­то важат само за Ю^теЛ с нестоп цел, за общественополезна д/ст и за политическите пар­тии.

Възмож^та на П^те субекти свободно да се сдружават, изрично установена в чл. 44, ал. 1 КРБ, пред­ставл съществена част от съдърж^то на тях­ната Г/П П/спос^ст. Нейното упражняване става ч` обединяване на Ф и/или ЮЛ за постигане на общи цели, които те предварит определят. В посочения текст П<sup>то</sup> на свободно сдружаване е признато изрично на гражд<sup>те</sup>, но от разума на текстовете на КРБ, ч` които се цели равноправно третиране и на останалите П субекти, може да се направи изводът, че такава възможност е предоставена и на Ю^теЛ.

Субектите на Г^тоП имат свободата да избират П^та форма на обединенията, които създават, д/стта, която ще осъщ-ват, и цели­те, към постигането на които се насочват.

Упражн^то на възмож^та за сдружаване може да има за резултат възникване на асоциации, дви­жения, клубове, комитети и др., които не са ЮЛ.

Използването на П^та форма на сдружението по ЗЮЛНЦ се х-зира с това, че Л^та, които се обединяват, създават ЮЛ - нов П субект, спрямо който те поемат П задълж и придобиват определени СП.

Сдруж^та се създават, за да обслужват главно неимущ интереси на опред кръг Л или с цел да развиват общественопол д/ст.

КРБ забранява създ^то на сдружения, чиято д/ст е насочена с` интересите на Д<sup>та</sup> и на­цията или с` П^та и свободите на отделни Л - чл. 44, ал. 2 КРБ.

Общите Н, които уреждат сдруж^та, са чл. 12 и чл. 44 КРБ и чл. 1-32, чл. 37-52 ЗЮЛНЦ. Специални Н за определен вид сдружения се съдържат в чл. 12, ал. 2, 3, 4 КРБ за партиите, както и в ЗНЧ, ЗПП, КТ и др. Автономията на П^те субекти се проявява при определяне на конкретните цели, които обединението си поставя, и при установ^то на правилата за вът­решните отнош в сдруж^то с устава. Тези пра­вила имат много важно практич знач, защото ч` тях се детайлизират Н^те на законовата уредба, като се съобразяват специф^те черти на сдруж^то и неговата д/ст. В уставите могат да се включват правила, които се отклоняват от диспозит^те ПН и не противоречат на повели­телни предписания и на добрите нрави.

Сп` целите, които преследват, сдруж^та би­ват полит партии, синдик организ, про­фес съюзи като СЮБ, Съюз на писат^те, на композ^те и др., религ сдруж, научни съ­юзи като СУБ, Бълг историч друж^во и др, спортни клубове и друж^ва, културно-просв дру­ж^ва и др.

В завис от вида на чл^те си сдруж^та могат да обединяват само ФЛ, напр. политич партии, само ЮЛ, напр. конфедерации на синдик организ, както Ф, така и ЮЛ, напр. СУБ има члено­ве ФЛ и колективни членове, които са ЮЛ.

Има сдружения, които са общодостъпни за членство в тях, като напр. синдик^те организ, и др, в които могат да участват като членове Л, кои­то притеж опред кач^ва, напр. сп` чл. 4 ЗПП политич партия могат да образуват бъл­г гражд, които имат избирателни П.

1.2. Правила за учредяване на сдружението

Сдруж^та възникват по Н^но-контрол^та с-ма, освен когато е изрично предвидено за ня­кои от тях изискване за разреш от ДО.

Учредители на сдружение могат да бъдат български и чуждестранни ЮЛ и дееспособ­ни ФЛ - чл. 5 ЗЮЛНЦ.

Чуждестр ЮЛ са тези, които са учредени сп` Н^те на чуждестранно законод^во и седалището им не се намира на терит^та на РБ. Дееспособни са Л^та, навършили 18 год, ако не са поставени под запрещение.

Има правила, които уставът задължит тр да съдържа, и такива, които по волята на учредит^те могат да се включат в него. Чл. 20 ЗЮЛНЦ определя подробно съдърж^то на устава. Към задължит^те правила се отнасят:

В устава може да се предвиди и създ^то на друг орган за управление или, че функц^те на управителен съвет ще се изпълняват от едноличен управител - по аналогия на чл. 30, ал. 3 ЗЮЛНЦ.

Ако сдруж^то се учредява под срок, той трябва да бъде определен в устава - чл. 20, т. 11 ЗЮЛНЦ.

Начинът на разпределение на останалото имущ след удовлетвор^то на кредиторите - чл. 20, т. 13 ЗЮЛНЦ не се отнася сп` нас към задължит^то съдържание на устава, защото може да се определи с реш на ОС и след възникване на Ю^тоЛ.

Учредители на сдруж^то са Л^та, които са съг­ласни с устава. Те избират с обикнов мноз^во чл^те на управителния орган или управител. Воле­изявл^та на учредит^те за създаване на сдруж^то, устава и реш^то за избор на управителен орган представляват фактич състав на многост­ранна сделка и следва да се обективират в писмени доку­менти.

ЮЛ^а с нестоп цел, които извърш­ват д/ст, присъща на изповедание, или осъщ-­ват религ или религиознопросв д/ст, мо­гат да бъдат учредени след съгласие на Мин^я съвет - чл. 133а ЗЛС.

Докум^те по учред^то заедно с писм искане за регистрация се подават от управителния орган в окръжния съд по седалището на Ю^тоЛ. Пред този съд въз осн на искането за регистр се образува съдебно-охранит произ^во, в течение на което се провер дали са спазени законните изиск­вания за учред на сдруж^то. Ако искането се уважи в съд^то реш се определят обстоят^та, които следва да бъдат вписани в специалния съде­бен регистър сп` чл. 18 ЗЮЛНЦ.

Клоновете на сдруж^то се вписват в регистъра за Ю^теЛ с нестопанска цел по седалището на клона. На вписване подлежат: наименов, седали­ще и адрес на Ю^тоЛ, седалище и адрес на клона, името на управителя и предвидените в устава ограничения на представит^та му власт по чл. 11, ал. 2 ЗЮЛНЦ.

Реш^то за отхвърляне на искането за регистра­ция подлежи на обжалване пред апелат съд, ако неговото решение е също неблагопр за жалбоподателя, то не подлежи на обжалване пред ВКС.

Вписването на сдруж^то в съд регистър при окръж съд по седалището му има констит знач за възникването му, защото едва след като се осъществи и този ЮФ то се поражда като П/способен П субект. От този момент то при­доб П^та и задълж^та, които са възникнали от действията на учредителите преди регистрацията. Ако тя бъде отказана, Л^та, които са извършили П^ни действия, отговарят солидарно за поетите задължения - чл. 6, ал. 2 ЗЮЛНЦ.

След възникв^то си като ЮЛ сдруж^то може да бъде носител на всякакви СП и П задълж с изключение на тези, които могат да възникнат само за ФЛ^а.

Сдруж^та могат да извършват като допълни­т и стоп д/ст, ако тя е свързана с осн^та им д/ст, за която са регистрирани, напр. изда­ване и разпростр^ие на вестници, списания от пар­тия, научно или спортно сдружение, организ на курсове по музика, балет, чужди езици и др. за читали­щата и т.н. В тези случаи сдруж^то тр да съб­людава действащите ПН за съотв^та стоп д/ст и да използва приходите от нея за опред^те в устава му цели. Печ^та не може да се разпред м` чл^те му - чл. 3, ал. 3-6 ЗЮЛНЦ.

1.3. Членствено правоотношение

Членуването в сдруж^то е доброволно. Чл-ве­но П/О възниква ч` участие в учред<sup>то</sup> или въз осн на молба до органа, който сп` устава се произнася за приемането на нови членове и решение на този орган.

Всеки член има определени СП и П задълж спрямо сдруж^то - чл. 21 ЗЮЛНЦ.

Неимущ^те П на члена са: да участва в управл^то, което включва участие в ОС с П на глас, освен ако се решават въпроси, които засягат него­ви роднини - чл. 28, ал. 2 ЗЮЛНЦ, П да бъде избиран в органите на сдруж^то. Членът има П да получа­ва информ за д/стта на Ю^тоЛ и реш^та на неговите органи, да обжалва пред окръж съд по регистр^та реш^та на ОС, които про­тивор на повелит ПН или на уста­ва. 1/3 от чл^те на сдруж^то в нас^то място, където е седалището му, имат П да свикат ОС.

Имущ^те П на члена са да се ползва от имущ^то на сдруж^то и от резултатите от д/стта му по ред, определен в устава - напр. от пе­чатната база, от спортни съоръж^я, библиот фондове, почивни станции, обуч по чужди езици и комп грамотност и др.

Основно имущ^но задълж на всеки член е да прави имущ^те вноски, които по вид, размер и н/н на изпълнение се определят от устава и реш^та на органите на Ю^тоЛ. За задълж^та на сдруж^то членът отговаря само до размера на дължимите от него имущ вноски - чл. 21, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Извън този случай от него не могат да се тър­сят задължения на сдруж^то.

Неимущ^те задълж на члена са да помага с д/стта си за постигане на целите на сдруж^то, да съблюдава реш^та на органите, да не извърш­ва действия, които накърняват престижа на Ю^тоЛ.

Неимущ^те СП и задълж на члена не са прехвърлими и наследими при смърт. Из­пълнението на членските задълж и упражн^то на членските П може да се възлага от члена на друго Л, ако е предвидено в устава.

Членството в сдруж^то се прекратява в следни­те случаи:

- Когато членът пожелае прекрат^не с едностранно волеизявление, адресирано до управителния орган на сдруж^то.

- При смърт или поставяне под пълно запрещение на члена.

- С изключване като санкция при груби наруш^я, несъвместими с чл-вото. Реш^то се взема от ОС, ако уставът не предвижда друго. Ако сп` него реш^то трябва да се вземе от управителния съвет, то подлежи на обжалване пред ОС.

- При прекратяване на Ю^тоЛ.

- При отпадане, поради невнасяне на дължими иму­щ вноски и системно неучастие в д/стта. Предпост^те за отпадане се констатират по доку­ментите на сдруж^то и решение се взема от компе­тентния орган сп` устава.

ОС е върх орган на сдруж^то и неговите ре­шения са задължит за останалите органи на Ю^тоЛ и за членовете му. В него участват всич­ки членове, освен ако в устава е предвидено друго.

Сп` чл. 25, ал. 1 и 2 ЗЮЛНЦ единствено ОС е компе­т да взема реш: за измен^ие и допълн^ие на устава, за избор и освобожд на чл^ве на управи­т съвет, за преобраз или прекрат на сдруж^то, за приемане на бюджета и на отчета за д/стта на управит съвет, за отмяна на реш на др^те органи, когато те противор на за­кона, устава или други вътрешни актове за д/стта на сдруж^то.

Ако в устава или в решения на ОС не е предвидено друго, ОС взема още решения: за приемане на други вът­решни актове, за приемане и изключване на членове, за откриване и закриване на клонове, за участие в други организации, основни насоки и програма за д/стта на сдруж^то, за дължимостта и размера на имущ^те вноски и др.

ОС се свиква от управит съвет по негова ини­циатива или по искане на 1/3 от чл^те на сдруж^то в населеното място, където е седалището. При искане на малцинството управит съвет тр да отправи в 1-мес срок писм покана за свик­ване на ОС. Ако това не бъде извършено, заинтерес^те членове могат да направят писм искане за свик­ване на ОС от съда по седалището на сдруж^то. В ЗЮЛНЦ не е посочено кой по степен съд следва да свика ОС, защото по седалището може да има и районен, и ок­ръж съд. Смятаме, че в закона се има предвид район­ният, а не окръжният съд, защото не е казано съдът по регистрацията.

Поканата за ОС тр да съдържа дневния ред, да­тата, часа и мястото за провеждане на ОС и по чия инициатива се свиква - чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Поканата се обнар в „ДВ” и се поставя на място­то за обявления в сградата на управлението на Ю^тоЛ най-малко 1 месец преди насрочения ден.

ОС е законно, ако присъстват повече от половината от всички членове. Това е изискв^то за кворум, който е предпоставка за валидно конституиране на ОС. В чл. 27 ЗЮЛНЦ е възприето правилото за спадащия кворум като диспозит Н. При липса на кворум събра­нието се отлага с 1 час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе колкото и чл^ве да се явят, ако в устава не е предвидено друго.

Всеки член на сдруж^то има П на 1 глас в ОС. Такова П няма член на ОС, когато се решават въпроси, отнасящи се до негов съпруг, роднина по права линия без огранич, роднина по съребрена линия до 4 степен или по сватовство до 2 степен включит или до ЮЛ^а, в които той е управител или може да наложи или възпрепятства вземане на решения - чл. 28, ал. 2 ЗЮЛНЦ.

Едно Л може да представлява до трима членове на ОС с писмено пълномощно, ако друга норма на предста­вителство не е предвидена в устава - чл. 28, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Преупълномощаване не се допуска.

Реш^та на ОС се вземат с обикн мноз^во от присъстващите с изключ на реш^та за изменение или допълване на устава и за преобраз или прекрат на сдруж^то, за които се изисква мноз^во от 2/3 от присъстващите - чл. 29, ал. 1 и 2 ЗЮЛНЦ.

Реш^та на ОС, които противор на импера­т ПН^и или на устава на сдруж^то, могат да се обжалват с искане да бъдат отменени пред окръжния съд по регистр^та на Ю^тоЛ от всеки негов член или член на орган на Ю^тоЛ или от прокурора в 1-мес срок от узнаването им, но не по-късно от 1 год. от датата на взе­мане на реш^то - чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ.

Управит съвет е управителен и изпълнит орган на сдруж^то. Той се състои най-малко от 3 Л - членове на сдруж^то, или Л, които са посо­чени от ЮЛ^а, членуващи в сдруж^то. Чл^те на управит съвет се избират от ОС за срок до 5 год., което означава, че в устава може да се предвиди и по-кратък мандат.

Председателят на управит съвет се избира от неговите чл^ве или направо от ОС, ако това е предви­д в устава - чл. 30, ал. 2 ЗЮЛНЦ. По реш на ОС сдруж^то може да се управлява вместо от управи­т съвет от 1 Л - управител - чл. 30, ал.З ЗЮЛНЦ.

П/мощията на управит съвет са определе­ни в чл. 31 ЗЮЛНЦ. Той представлява сдруж^то, но може да предостави със свое решение представит власт в опред обем на отделни свои чл^ве - чл. 31, т. 1 ЗЮЛНЦ. Управит съвет се разпорежда с иму­щ^ни П на сдруж^то, като спазва изискв^та на устава. Той осигур изпълнение на реш^та на ОС, определя реда и организира д/стта на сдруж^то, включит и тази в обща полза и носи отговорност за вредите, причинени от негови реш и действия. Управит съвет подготвя и внася в ОС проекта за бюджет, отчет за д/стта на Ю^тоЛ, определя адреса му, взема решения по всич­ки въпроси, които не спадат към компетентността на друг орган и изпълнява задълж^та, предвидени в ус­тава.

Засед^та на управит съвет се свикват и ръководят от председателя, освен ако уставът не предвижда друго. По искане на 1/3 от чл^те му председа­телят е длъжен да свика заседание и ако той не стори това в 1-седм срок, всеки от заинтерес^те чл^ве на управит съвет може да свика заседа­ние. При отсъствие на председателя засед^та се ръ­ководят от опред от съвета негов член - чл. 32, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Кворумът за засед^та на управит съ­вет е повече от половината негови членове. Сп` чл. 32, ал. 3 ЗЮЛНЦ за присъстващо се счита и Л, с което има двустранна телефонна или др връзка, коя­то позвол установ^не на самоличността му и участие при обсъждането и вземането на реш. Гла­суването на такъв член се удостоверява от председа­телстващия засед^то.

Реш^та на управит съвет се вземат с обик­н мноз от присъстващите с изключ на реш^та по чл. 14, ал. 2 ЗЮЛНЦ във връзка с ликвида­цията и тези за разпореждане с имущество на сдруж^то или за реда и организ^та на д/стта на Ю^тоЛ, за които се изисква мнозинство от всички членове.

Чл. 32, ал. 5 ЗЮЛНЦ предвижда възможност управи­т съвет да взема реш без провеждане на за­седание, ако протоколът за взетото решение се подпи­ше без забележки и възражения от всички членове.

Уставът на сдруж^то може да предвиди и др управителни, изпълнит или контролни органи, като уреди П/мощията им и взаимоотнош^та м` тях.

Сдруж^то може да се преобр в друг вид ЮЛ, което ще осъщ-ва друга д/ст и ще преследва други цели, напр. синдик организ се преобр в полит партия. За всяко преобр е необх да се вземе реш от ОС с квалиф мноз от 2/3 от присъстващите, след ко­ето да се впише в съдебния регистър при окръжния или Софийския градски съд за полит^те партии.

Чл. 12 ЗЮЛНЦ изрично предвижда и възможности за вливане, сливане, отделяне и разделяне като П форми на преобр.

Вливане и сливане се практикуват, когато 2 или повече сдруж ч` ОС решат, че би било полезно да обединят членския си състав и имущ^то си. Чл^те на влялото се сдруж стават чл^ве на поема­щото, а при сливане възниква ново сдруж, което обедин членския състав на слелите се ЮЛ. Погрешно в чл. 12, ал. 3 ЗЮЛНЦ се говори за ново ЮЛ и при вливането, при което поемащо­то ЮЛ се запазва, а влялото се, се прекра­тява.

Отделянето и разд^то на сдруж^я имат за последица възникване на нови ЮЛ с по-ма­лък членски състав и активи на имущ^то и се пред­приемат при възникване на различия м` групи от чл^те по съществени въпроси за д/стта на Ю^тоЛ, или поради други причини, налагащи ре­дуциране на членския състав.

При разделяне чл^те на прекрат^то ЮЛ по свой избор стават членове на нововъзникналите ЮЛ - чл. 12, ал. 3 ЗЮЛНЦ. В закона не се указва как се постъпва при отделянето. Следва да се приеме, че при него към нововъзникналото ЮЛ отиват тези членове на преобразуваното, които пожелаят това.

След отделяне същ-щото и нововъзник^те ЮЛ отговарят солидарно пред креди­торите на преобраз^то сдружение за техни взема­ния, породени преди преобраз^то - чл. 12, ал. 2 ЗЮЛНЦ.

При разделяне такава солидарна отговорност спря­мо кредиторите носят всички нововъзникнали ЮЛ.

Сдруж^то се прекратява на следните основания, предвидени в чл. 13, ал. 1 ЗЮЛНЦ:

Искът за прекрат при основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЮЛНЦ се предявява от всеки заинтересо­ван или от прокурора. Реш^то за прекрат се вписва служебно, като съдът назначава и ликвидатор. При прекрат по решение на ОС с него може да се назначи ликвидатор, ако такъв не е определен, той се назначава с решение на окръжния съд по седалището на ЮЛ. За ликвидацията се прилагат съот­ветно правилата на ТЗ.

Ако при ликвид^та след удовлетвор на кре­диторите останат активи от имущ^то, те се раз­пред м` чл^те, ако това е предвидено в ус­тава, в решение на ОС или решение на ликвидатора.

Ако възможност за разпределение не е предвидена, активите се предават на общината по седалището на Ю^тоЛ, която е длъжна да ги използва за д/ст възможно най-близка до целите на прекрат^то ЮЛ. Л^та, придобили имущ^ни П в резултат на прекрат^то, отговарят за задълж^та на прекрат^то ЮЛ до раз­мера на придобитите активи - чл. 15, ал. 4 ЗЮЛНЦ.

Фондацията е ЮЛ, което се образува добров от Г/П субекти, които не са негови членове. Те предоставят имущ^ни ср-ва за д/стта му, определят целите, към които тя трябва да бъде насочена, и органите, които ще я осъ­ществяват.

Фондацията може да се определи като ЮЛ без членове, на което Г/П^те субек­ти, които го създават, предоставят имущ^во и определят нестоп^те цели, за които то следва да се използва, и органите за това. Неточно е сп` нас фон­дацията да се х-зира като ЮЛ из­ключително ч` имущ^то. Фонд^та възниква като П субект, за да организира използването на имущ^то с опред соц ефект. Ако предос­^то имущ, макар и да се увелич, не се из­ползва за задовол на потребности, фонд^та няма да изпълн своето соц предназ. Ч` д/стта на Ф^теЛ - органи на фонд^та, се постига соц^ят ефект от нея, поради което тяхната роля не тр да се подценява

Фонд^те следва да се отличават от фондовете и други имущ^ва, които могат да се използват само за опред цели, като напр. ср-вата от бюдже­та на етажната соб-ст. Целеви имущества мо­гат да се обособяват с Ч/П^и или публично/П актове и те обикн не са отделни П субек­ти, а част от имущ^то на определени Л. В пове­чето случаи с такива имущ се задоволяват пре­ходни цели, докато фонд^та се създава като отде­лен П субект, за да развива трайно нестоп д/ст и да осъщ^ва опред^те от учредите­лите цели.

Фонд^та се учредява с едностранен акт, с кой­то се предоставят безвъзмездно имущ^ни П за постигане на нестоп цели или приживе, или по случай на смърт ч` завещание или завет.

Когато се предост имущ приживе, учреди­т акт тр да бъде в писм форма с нот^на заверка на подписите. Ако се прехвърлят вещни П в`недвиж имоти, учредит акт се вписва в нотар^те книги от съдията по вписв^та при Р съд по местонахож^то на имота.

В учредит акт тр да се изрази воля от Л, които се разпореждат със свое имущ за създ на фондация. Сп` чл. 34 ЗЮЛНЦ в учредит акт се посочва: наименов^то, седалището и целите, кои­то фонд^та преследва; дали д/стта е обществе­нополезна или е в частна полза; предост^те имущ П; органите на фонд^та и правила за П/мощията им; клонове, ако фонд^та има такива; правила за н/на на представляване и срокът, за кой­то е учредена. Но и учредителен акт, който не вкл пълно това съдърж има П действие, ако опре­деля целите, които Ю^тоЛ ще преследва, и посочва имущ^те П, които учредителят пре­доставя.

Учредители на фондация могат да бъдат както Ф^и, така и ЮЛ^а и Д^та, която в такива случаи ще действа като притежател на имущ П, а не като носител на власт.

Фактич^ят състав за учредяване на фонд^та вкл и охранит^то съдебно произ^во за ре­гистрация пред окръж съд по седалището. То се от­крива по искане на учредителя, овластено от него Л или орган, изпълнителя на завещ^то, наследника или някое от Л^та, които биха се ползвали от д/стта на фонд^та сп` учредит акт - чл. 34, ал.3 ЗЮЛНЦ. Когато се произнася по молбата за регистр, съдът следва да прецени дали са определени доста­тъчно конкретно целите на бъдещото ЮЛ и дали от представените доказат личи, че е предоставено реално имущ. В този смисъл е съдеб­ната практика - Бюлетин на ВС на РБ, № 8/1994 г., с. 23 и сл.

Когато се налага учредит акт да се допълни и не е възможно това да се направи от учредителя или установения от него или закона ред, това следва да из­върши окръж съд по седалището на фонд^та по искане на заинтерес^те заявители и в съотв-вие с волята, изразена в учредит акт - чл. 34, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Съдът следва да определи в тези случаи наиме­нов^то, седалището, органите на бъдещото ЮЛ, ако те не са определени в учредит акт. Когато съдът допусне регистрацията, в съдебния регистър се вписва необх^то съдърж на учре­дит акт: наимен, седалище, адрес, цели, пре­дост имущ, органи; имената и длъжностите на Л^та, представляващи Ю^тоЛ, оп­ределянето за извършване на общественопол д/ст. Фонд^та възниква като ЮЛ от вписването на тези данни в съдебния регистър.

Имущ^то, предоставено с учредителния акт, се придобива от датата на този акт, извършен приживе или от откриване на наследството, когато учре­дяването е извършено по случай на смърт.

Осн^та д/ст на фонд^та е нестоп, тя може да преследва благотворит цели - подпом на соц слаби и болни, закрила на животни и др, еколог цели - грижи за природата и отстран на вредоносни последици; образоват, научни и просветни цели - предост на стипендии или без­лихвени кредити на учащи се, фин^не на научни прояви, обзавежд на библ и др; религ, спортни и др. цели.

Фонд^та не може да извършва търговия като основна своя д/ст, с цел да увеличава своето имущ^во. Това би противоречило на същността на фонд^та.

Фонд^те могат да извършват стоп д/ст като допълнит, но тя трябва да е свързана с осн^та д/ст и цели и да не противоречи на воля­та, изразена в учредит акт. Ч` допълнит^та д/ст не тр да се излага на риск имущ^то на фонд^та и нейното съществуване.

Действащият ЗЮЛНЦ не предвижда упражняване на администрат надзор в` д/стта на фонд^те от отрасловия министър, какъвто бе уреден в ми­налото от ЗЛС.

2.4. Органи на фондацията

Фонд^та тр да има управителен орган, кой­то може да е колективен или едноличен. Той представ­лява фонд^та. Ако учредит акт предвижда повече от 1 орган, правилата за ОС и управителния съвет на сдруж^та се прилагат съответно и за др^те органи - чл. 35, ал. 1 и 2 ЗЮЛНЦ.

Органите на фонд^та могат да вземат решения за попълване на състава си. Ако те не са в състояние да сторят това, всяко Л от състава им или Л, което би се ползвало от д/стта на фонд^та, може да поиска окръжният съд по седалището й да попълни със­тава на органите в съответствие с волята, изразена в учредителния акт.

Възможно е с учредит акт да се запазят опре­д П за учредителя или за трети Л. Аналоги­чен х-р на тежест при дарение или завещание ще има уговореното П трето Л да използва имущ^но П на фонд^та или да получава облага от нея.

Но запазените П могат да се отнасят до възможност да се внасят промени в персоналния състав на ор­ганите от учредителя или да се промени целта на фон­дацията, когато първоначално определената е постиг­ната.

Чл. 36 ЗЮЛНЦ разграничава 2 групи случаи, при ко­ито запазените П се упражняват от органи на фон­дацията.

Когато учредителят или Л^то, което следва да упражни запазеното П, починат, бъдат обявени за отсъстващи или поставени под запрещение или Ю^тоЛ е прекратено, запазените П по силата на тези обстоят преминават в` съответния орган на фонд<sup>та</sup> - чл. 36, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Ако фонд<sup>та</sup> има два или повече органа, запазените П ще пре­минат в` този орган, чиито правомощия отговарят най-сполучливо на х-ра на запазените П.

2^та гр случаи са, когато Л^та със запазе­ни П не ги упраж с необх^та грижа или са в трайна невъзможност да ги упражняват - чл. 36, ал. 2 ЗЮЛНЦ. В тези случаи окръж съд по регистр^та, сезиран от управит орган на фонд^та, преценява дали наистина са налице предпост^те за предост на запазените П на орган на фонд^та и при необх/ст постанов това за известен п-д или завинаги.

За фонд^та се прилагат основанията за прекра­т по чл. 13, ал. 1 ЗЮЛНЦ, които бяха изяснени под­робно при сдруж^та.

Във връзка с прекрат^то при фонд^те след­ва да се обсъди въпроса дали неин орган може да вземе решение за това. От чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗЮЛНЦ се налага изводът, че върховният и орган може да вземе такова решение, но само, при условие че това не е забранено в учредит акт. Правилно в ЗЮЛНЦ се отстоява иде­ята, че реш^та относно фонд^те тр да са в съответствие с волята, изразена в учредит акт. Постигането на целта на фонд^та не следва да води автоматически до прекрат^то и. Ако тя разполага с имущ ср-ва, управителният и орган може да вземе решение за изменение на целите.

При прекрат на фонд^та се извършва и лик­видация от управит орган или от опред от него Л, а когато фонд^та се прекрат с реше­ние на окръж съд, той назнач ликвидатор. След удовлетворяване на кредиторите, ако останат активи от имущ^то, те се предават или разпред сп` волята, изразена в учредит акт. Ако в него не е предв нищо, активите се предават на общината по седалището на фонд^та, която е длъжна да ги използва за д/ст възможно най-близка до целта на прекрат^то ЮЛ. Л^та, придобили иму­щ при ликвид^та, отговарят за задълж^та на прекрат^та фондация до размера на придоби­тото - чл. 15, ал. 4 ЗЮЛНЦ.

В устава на сдруж^то и в учредит акт на фонд^та тр изрично да се предвиди, че се създа­ват, за да извършват общ/пол д/ст.

Ю^теЛ от разглеждания вид тр да отговарят на спец^те изисквания, уредени в гл. III от закона. Възможните цели на д/ст на тези ЮЛ са изброени в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Те са:

1. Развитие и утвържд на духовните ценности, Г^то общ-во, здравеоп, образ, наука, култ, техника, технологии и физ култ.

2. Подпомагане на социално слаби и нуждаещи се отгрижи.

3. Подпомагане на социалната интеграция и лична­та реализация.

4. Защита на човешките П и на околната среда, както и други цели, предвидени в закон.

ЮЛ^а с нестоп цел за общ/­пол д/ст тр да имат колективен върхо­вен орган и управителен орган. Колект орган взема реш^та си по реда на чл. 32, ал. 4 ЗЮЛНЦ, кой­то важи за управителния съвет на сдруж^то. Поне веднъж годишно Ю^тоЛ за общ/пол д/ст трябва да осигурява проверка на д/стта си от лицензиран експерт-счетоводител.

За заседанията на колективния орган следва да се води книга за протоколите, като истинността им се удостоверява от ръководещия заседанието и Л^то, изготвило протокола.

ЮЛ^е с нестоп цел за общ/пол д/ст изготвя веднъж годишно доклад за д/стта си, който тр да съдържа данните, посоче­ни в чл. 40, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Докладът е публичен. В спец бюлетин на централния регистър при Мин^во на правосъдието, където се вписват Ю^теЛ за общ/пол д/ст, се съобщава мяс­тото, времето и начинът за запознаване с доклада. В бюлетина също така се публикува информ за реда и правилата за подбора на Л^та, които се подпомагат от ЮЛ^а и начинът за това.

За безвъзмездно изразходване на ср-ва на Ю^тоЛ за общ/пол д/ст се изисква мотивирано решение на върх^я орган, взето с квали­ф мноз 2/З от всички негови членове, ко­гато то е в полза на: 1) Л^а от състава на другите му органи или техни съпрузи, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до IV степен или по сва­товство до II степен; 2) Л^а, които са били в управи­телните му органи до 2 год преди датата на реш^то; 3) ЮЛ^а, финансирали организацията до 5 год преди датата на реш^то; и 4) ЮЛ^а, в които Л^та по т. 1 и 2 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземане на ре­шение. ЮЛ^е за общ/пол д/ст не може да сключва сделки с Л^та по чл. 41, ал. 3, т. 1 ЗЮЛНЦ, освен ако сделките са в очевидна полза за Ю^тоЛ или се сключват при общи условия, публично обявени.

ЮЛ^е, уставът или учредит акт на което отговаря на посочените изисквания, може да поиска при регистр^та в окръжния съд изрично да бъде вписано като такова за общ/пол д/ст. Също така неговият представителен орган тр да подаде заявление за вписване в Централния регис­тър при Мин^во на правос^то. Към заявл^то следва да се представи препис от съд^то ре­ш за регистр^та, списък на Л^та от управи­т му орган и др. докум, предвидени в чл. 45, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Министърът или оправомощ от него Л вписват заявените обстоята въз осн на мотивирано решение или отказват регистрация. Мъл­чалив отказ за вписване е налице, ако то не бъде извър­шено в 14-дненен срок от заявяването. Отказите се об­жалват пред ВАС в 14-дневен срок. Влезлите в сила отка­зи се съобщават служебно на съда по регистрацията.

От датата на вписване на Ю^тоЛ в Цен­тр регистър то може да ползва данъчни, кредитно-лихвени, митнически и др. фин^ви и ик-ки облекчения, предвидени в законод^то, по­мощ и насърчения от Д^та - чл. 4 ЗЮЛНЦ.

ЮЛ^а за общ/пол д/ст са длъжни да представят всяка година до 31 май информ за д/стта си п` предходната год. пред Цен­тр регистър. Вписването в регистъра може да бъде заличено по искане на прокурора, органи на Д^я фин контрол или служебно от мин. на пра­вос^то, ако Ю^тоЛ системно не пред­ставя в срок информ за д/стта си, нарушава императивни разпор на закона, не изпълнява в срок публичните си задълже или е останало с членове под изискуемия от закона минимум за повече от 6 мес.

Заличено от Центр регистър, Ю^тоЛ може да заяви повторно вписване не по-рано от 1 год. от отпадане на основанието за заличаване. Това П може да се упражни еднократно.

ЮЛ^е за общ/пол д/ст не може да се преобразува в ЮЛ за частна пол­за.

При ликвидация на такива ЮЛ креди­торите се удовлетворяват най-напред за сметка на па­ричните средства, а ако те са недостатъчни, се осреб­ряват движимите и най-накрая недвижимите вещи.

Активите на имущ^то, които са останали след удовлетворяване на кредиторите, не могат да се раз­пределят нито м` чл^те на Ю^тоЛ, или в полза на участници в органите или ликвидатори, освен за възнагражд^я на последните. Остан^те активи се предават на Ю^тоЛ с близка д/ст, опред^но в устава или учредит акт или на Ю^тоЛ, опред със съд. реш за извършв на същата или близка общ/пол д/ст. Ако не се опред от съда такова ЮЛ, активите се предават на общ^та, в която е седалището на прекрат^то ЮЛ. Тя е длъж­на да предостави имущ^то за извършване на въз­можно най-близка до целите на прекрат^то ЮЛ общ/пол д/ст.

Полит^те партии са ЮЛ^а с несто­п цел, които се създават свободно, за да могат ч` тях бълг<sup>те</sup> гражд да формират политич воля, да я изразяват публично ч` избори и други допус­тими от законите н/ни и да участват в полит живот.

Спец^ят П режим за полит^те пар­тии се съдържа в ЗПП (ДВ, бр. 30/2001 г.). В следващото изложение ще разгледаме само особеностите в този ре­жим за разлика от уредбата на другите ЮЛ с нестоп цел.

Образ^то и д/стта на полит^те пар­тии са публични - чл. 3 ЗПП. За учред^то е необх присъствието на не по-малко от 500 бълг граждани с избирателни П. Съставя се списък на учредителите, който тр да съдържа трите име­на, ЕГН, адрес и саморъчен подпис от всеки, с което той израз воля за участие в полит^та партия. Уч­редит^то събрание приема устав и избира ръководни органи. В устава на полит^та партия се опре­делят сп` чл. 6, ал. 1 ЗПП: наимен^то и симво­лите, седалището, целите, правилата за организация и д/ст на партията, редът за възник и прекра­т на чл-вото, П^та и задълж^та на чл^те и редът за прекрат на партията.

Наимен^то на партията тр да се различа­ва от това на вече регистрирана партия. Законът не допуска към наим или абревиатура на вече ре­гистрирана партия да се прибавят думи, числа или зна­ци при регистриране на нова партия. Полит^те партии не могат да използват в своите символи герба и знамето на РБ, на чужда Д или религиоз­ни знаци и изображения.

Полит^те партии се регистрират в отделен регистър в Соф гр съд. За тази цел предста­вит^ят орган на партията подава писм молба за регистр, придружена от учредит акт, ус­тава, списъка на учредит^те с техните подписи и нотар^но заверена декларация от ръков-вото на партията за истинността на представените с молба­та документи.

СГС разглежда молбата в 1-мес срок след депо­зиране на докум^те в открито засед с призова­ване на молителя и участие на прокурор. Реш^то, с което се уважава молбата, може да бъде протестирано от прокурора пред ВКС в 7-дн срок от узнаването му. Отказът да се допусне регистрация подлежи на обжалване пред ВКС в същия срок. При удовлетворяване на молбата СГС вписва в 7-дн срок от обявяване на ре­ш^то полит^та партия в отделен регистър. В него се вписват по реда на ГПК: наименов^то, седа­лището, уставът, имената на чл^те на ръководния орган, както и настъпилите промени в тях, и се прила­гат образци от подписите на Л^та, които съгласно устава я представляват. Реш^то на съда за вписва­не на полит^та партия в регистъра се обнар в „ДВ” в 7-дн срок от представяне­то му. Полит^та партия възниква като ЮЛ от деня на обнар на реш^то - чл. 10, ал. 2 ЗПП.

Полит^те партии не могат да създават свои организации по месторабота в стоп дружества, Д^ни или общински учреждения и да се намесват в управлението и д/стта им - чл. 11 ЗПП.

Полит^те партии се фин-рат освен от свои приходи и от Д субсидия. Това важи за предс­тавените в парламента полит партии, като м` тях ср-вата се разпред съобразно получени­те гласове на последните парлам избори. Д^ни субсидии ползват и непредставените в парламента партии, ако на послед^те парлам избори са получили не по-малко от 1% от гласовете. Ср-ва­та за субсидии се определят в бюджета.

Партиите, които ползват Д субсидии, полу­чават при благоприятни условия и помещения за дей­ността си, като плащат само амортизационните от­числения и експлоатационните разходи.

Чл. 22 ЗПП урежда ограничения за безвъзмездно полу­ч^не на ср-ва от полит^те партии. Те не могат да получават: анонимни дарения в размер по-го­лям от 25% от год^та Д субсидия за съот­в^та партия, а ако тя не получава субсидия - 25% от най-малката Д субсидия; дарения от едно Ф или ЮЛ, ако сумата надхвърля 30 000 лв.; ср-ва от предприятия с над 50% Д или общинско участие или от предприятия и органи­зации, изпълняващи по договор Д или общинска поръчка; ср-ва от чужди правителства или чуждес­транни Д организации.

Полит^те партии нямат П да извършват стопанска д/ст - чл. 23 ЗПП.

Цялостен финансов контрол спрямо полит^те партии се осъщ^ва от Сметната палата. Всяка година до 15 март партиите са длъжни да представят в палатата пълен отчет за приходите и разходите си п` предшестващата год. В 6-мес срок след по­луч на отчета Сметната палата се произнася по редовността на фин-вата документация на парти­ята. Партия, която не представи в срок отчет, не по­лучава Д субсидия за съотв^та година - чл. 28 ЗПП.

Полит партия може да бъде прекратена с ре­ш на СГС по искане на прокурор в следните случаи, предв в чл. 12, ал. 2 ЗПП:

Реш^то на СГС за разпускане на партията подле­жи на обжалване пред ВКС.

Реш^то за прекрат на полит партия се вписва в регистъра при СГС и в 7-дн срок от впис­ването се обнародва в „ДВ”.

При прекрат на полит партия по решение на СГС имущ^то й премин в полза на Д^та, която отговаря за задълж^та на прекрат^та партия до размера на получените активи от иму­щ^то и.

Доколкото няма спец^ни разпор в ЗПП парти­ите са подчинени на общия режим за Ю^теЛ с нестоп цел по ЗЮЛНЦ - § 1 от Заключит^те разпор на ЗПП.