Общи норми, които се отнасят до обективното гп, до субектите, обектите и съдържанието на гражданските П/О. Тези н според господстващия възглед в бълг п литература образуват обща­та част на гп

Ц^теК са особен вид движими вещи. Те са пис­мени докум, в` които са закрепени едно или пове­че волеизявления, насочени към пораждане на Г или търг П/О. Те се различават от пис­м<sup>те</sup> докум, които се съставят при сключване на П сделки, по това, че материализират (инкорпорират) в докум С<sup>те</sup>П, които сделки­те, закрепени в`тях, пораждат. Задължит пред­пост за упражн на тези П е предявяването на документа на задълж^то Л. Ст/стта на ЦК се опред не от материала, в` който е написана, а от ст/стта на С<sup>то</sup>П, кое­то тя материализира. При всяка ЦК има П на соб-ст в` нея и друго СП, кое­то произтича от нея.

Различни СП се пораждат от Ц^ниК. В едни случаи това са парични вземания, които мо­гат да се материализират от облигация, чек, запис на заповед, печеливш фиш от тото и др. Коносаментът ма­т-зира П на соб-ст в` превозван то­вар и облигац<sup>то</sup> П да се получи товарът от пре­возвача. П<sup>та</sup> по акцията са елементи от дружественото П/О м` акционера и АД и по обикновените акции те са П на глас, на дивидент, т.е. на участие в печалбата на друж^то, когато общото събрание е взело реш да се разпред печалбата под формата на дивиденти, и на ликвидационна квота при прекрат на друж^то. Печелившият билет от Д^та лотария може да инкорпорира П да се получи предметна печалба.

През посл^те 5 год у нас се разшири приложното поле и се повиши знач^то на Ц^теК по­ради либерализ^то на стоп^я живот. Соц^те функции на тези особени вещи се разкриват в няколко насоки. Някои от тях като чековете и акредитивите се използват като платежно ср-во, като ч` тях се улесняват разплащанията и използв<sup>то</sup> им позволява да се намали масата на наличните пари в оборота. Обли­г<sup>те</sup>, записите на заповед, менителниците са удобни П ср-ва за кредитиране. Д<sup>те</sup> ЦК, освен че са ср-во за кредитиране, могат да се из­ползват като обезпечение на П<sup>ни</sup> задълж, а също така ч` тях се обслужват сполучливо и спестявания­та на широки слоеве от населението.

Ц^теК участват в Г и особено в търг оборот като стоки, които могат да се прев­ръщат в налични пари ч` банковите институции и фон­довите борси.

В нашето законод^во липсват общи правила за Ц^теК. В отделни НА има раз­пор^и за разл^те видове ЦК. Така в ТЗ се съдържат разпор за акциите, облигациите, менител­ницата, записа на заповед, чека, акредитива и др. В Ко­декса на търг^то мореплаване - КТМ - е реглам коносаментът в морския транспорт. Разпор^и за сделките с Ц^теК има и в Зак за публично предлагане на ЦК.

Ц^ниК могат да бъдат издавани по ред, опред в законод^то както от публични институ­ции, напр парите и Д^те ЦК, така и от субекти на Ч^тоП: чекове, акции, застра­хователни свидетелства и др.

Ц^теК биват 3 вида сп` това как се легитимира притежателят на инкорпорираното в доку­мента СП.

При този вид ЦК прехвър^то на П^та, инкорпорирани в тях, е макс-но улеснено и става с предаването на документа. Те могат да се придоб от добросъв владелец на възмездно П основа­ние по чл. 78, ал.1 ЗС. Неблагопр страна в П режим на този вид Ц^ниК е, че при кражба или из­губване на документа може да се затрудни или осуети упражн^то на С^тоП от неговия притежател.

Сп` това дали съставянето на писмения докум е предпост за възникване на инкорпорираното в него СП Ц^теК се делят на учреди­телни (конститутивни) и легитимационно-разпоредителни.

При първия вид С^тоП се поражда със съставяне на писмения докум. Последният е елем от фактич състав, който поражда П^те пос­ледици на Ц^таК. Такива са чекът, записът на заповед, менителницата и др.

При легитимационно-разпоредит^те ЦК С^тоП възниква преди съставянето на до­кум, но неговото упражняване е възможно само след предявяване на последния. Наличието на докум^та е ус­ловие, за да може да се получи изпълнение по него. Такива са облигациите и акциите.

Парите са материални обекти с най-гол практи­ч знач за Г/П живот. Това се дължи на техните соц-иконом функции. Те са все­общ еквивалент и мярка на ст/стта на всички др мат^ни обекти. Ч` тях се оценяват и обезщетя­ват не само имущ^те, но и неимущ^те вреди, които се състоят в засягане на нематериални ценности на Г/П^те субекти.

Парите са универс ср-во за разплащане. Ч` натрупването им като капитал се осигуряват ср-ва за инвестиции в стоп-вото. Ч` влагането им във финансово-кредитни институции или ЦК спес­тителите си осигуряват допълнит доходи.

От състоянието на сметките на П^те субекти в банковите институции се черпи информация в допус­тимите от закона случаи и се упражнява контрол в` имущественото им състояние.

Парите са ЦК на приносител. Изключително П да ги издава има само Д^та, която упраж­нява своята емисионна д/ст ч` БНБ.

Парите са особен вид движими вещи. Понастоящем ст/стта на материала, от който са направени (вът­решната им ст/ст) не е от знач за участието им в П живот. Съществена за оборота е номин^та им ст/ст, която се опред от броя на па­ричните 1^ци, отбелязани в` банкнотата или мо­нетата. Колич<sup>то</sup> на паричните 1<sup>ци</sup> се опред не от броя на книжните или метални пари, а от отбе­лязаната в` всяка купюра ст/ст.

Парите са заместими вещи, при които, за разлика от останалите мат^ни обекти, не се поставя изисква­не за кач^во. Единств от знач е видът на па­ричната 1^ца и колич^то.

От същ^но знач за П^те отнош е и курсовата ст/ст на парите. Тя се опред при конвертируемост на съотв^те парични 1^ци от съотнош^то им с чужди парични 1^ци, на практи­ка с такива, които се х-зират с относит стабилност като щатския долар, англ лира, гер­м^та марка и др.

Обезценяването на лева п` посл<sup>те</sup> няк го­д и свързаната с това несигурност в оборота доведе до установяване на практиката цените на някои вещи, напр. недвижими имоти, и на услуги, особено при догово­ри с продължит изпълнение, да се опред ч` ле­вовата равностойност на чужди парични 1^ци от стабилни валути, за да се съобразява по този н/н % на инфлацията. Парите са вещи, които принадлежат към род, който не погива. Ако едни парични знаци се изтеглят от обо­рот, те се заменят с др.

Парите са делими вещи, защото 1 монета или бан­кнота може да се замести с няколко други, сумата от които е равна на отбелязаната в` нея ст/ст.

В Г оборот парите участват обикн като родово опред вещи, но може да бъде уговорено, че ще се считат за индивид опред.

Парите имат нумизматична ст/ст и в колекции от различни монети те участват като индивидуално определени вещи.

Когато парите се вложат в банкова институция или се дадат в заем, с` броените парични знаци се придо­бива от вложителя или заемодателя парично вземане, т. е. суб^но облигац П.
§ 41. Нематериални блага

1. Понятие и видове

Понастоящем все по-гол практич знач като обекти на П/О^я в областта на Ч^тоП придобиват немат^те блага. Те са идеи или завършени творчески произв или отличит знаци, които могат да се използват за задовол на мат^ни или духовни потребности, поради което имат ст/ст. Немат^те блага могат да бъдат обект на П/О^я след като се обективират по н/н да могат да бъдат възприети и от други Л, раз­л от техните създатели. Така напр. романът е обективиран в ръкописа, картината - в` платното, а му­зик<sup>то</sup> или драматур<sup>то</sup> произведение – ч` изпъл­нението или представянето му. Поради немат^то си естество тези блага не са свързани с опред място в пространството и могат да се използват ед­новременно на много места от различни Л.

Към немат^те блага се отнасят авторските творби по ЗАвПСП. Те представл уникални (непов­торими) съчетания на идейно съдърж и форма, в ко­ято то е изразено, и могат да бъдат произведения на на­уката, лит^та, изкуството, архит^та. В действащия ЗАвПСП са уредени и сродни на авторските творби обекти като изпълнения на артисти, звукозапи­си на продуц по смисъла на чл. 83 от с. з. и програми за радио и телевизия.

Към разглежд^та катег блага се отнасят и иде­ите, резултат на технич^ко и естетич^ко творч^во, които могат да намерят приложение при произв^то на стоки и извърш^то на услуги, предназнач за пазара. Зак. за патентите - ЗП (ДВ, бр. 27/1993 г.) реглам патентоспособните изобретения и полез­ни модели, които са технич решения, нови, на изобре­тателско равнище и промишлено приложими - чл. 6 и 73 ЗП. Промишл дизайн е ново и оригин творч решение за външно оформяне на изделия, произведени по промишлен или занаятчийски н/н, което е съобразено с изискв^та на промишл^та естетика - чл. 3, ал. 1ЗПД (ДВ, бр. 81/1999 г.).

Немат блага са и отличит^те знаци. Те се използват за индивидуализиране или на П субекти, като напр. името на ФЛ, фирма на ЮЛ, търг име, или на стоки и услуги, които се реализират в оборота, като напр търг мар­ка и географските означения - ЗМГО (ДВ, бр. 81/1999 г.).

Голяма част от немат^те блага се поставят под закрила от действащото у нас законод^во, като в` тях възникват спец СП<sup>а</sup>. Раз­лично са уредени предпост<sup>те</sup> за възникване на тези П. При авторските творби за възникване на авторс­ки П или на сродни на авт<sup>те</sup> П в` срод­ните обекти се изисква единствено творч^то произ­в да е обективирано, за да може да се докаже него­вото същ

За изобрет^та, полезните модели, промишл^те дизайни и отличит^те знаци по ЗМГО, които се озна­чават с общото понятие индустриална соб-ст, СП възникват само след като се спазят опред формални изисквания и компетентни ДО ги признаят за годни за закрила или просто ги регистрират.

Обектите на индустриална соб-ст заедно с ав­торските творби и сродните на тях обекти по ЗАвПСП се обедин в общото понятие интелектуална соб-ст. Обектите, които се включват в това поня­тие, се ползват и с междунар закрила по няколко междунар конвенции, от които най-важни са Париж^та конв за закрила на индустр^та соб-ст от 1883 г., Бернската конв за закрила на лит^те и худож^те произв от 1886 г., Все­мирната конв за авторско П от 1952 г., Сток­холмската конв за създ на световна организ по интелект соб-ст от 1967 г., които са ратифиц от нашата страна.

П^та, които възникват в` немат<sup>те</sup> обекти, са в по-голямата си част абсолютни и срочни. Ч` огранич^то им във времето се цели да не се мо­нополизира прекалено дълго използването на немат^те блага. Така напр. авторските П продължават най-мн 70 год след смъртта на автора, ако не е предвиден по-кратък срок в спец разпоредби в ЗАвПСП, патентното П трае 20 год и др.

Обект на П/О^я могат да бъдат и немат блага, които не се ползват с П закрила, т.е. в` тях не възникват уредени от закона СП. Такива са ноу-хау, които представл факти­ч монопол в` производствен опит, тайни на про­изв^то и технич^ка информ, които могат да намерят приложение в произв^то или в търговия­та и да донесат допълнителен доход на Л^та, които ги използват. Такива обекти могат да се отстъпват за използване с лицензионни договори за ноу-хау.

Терминът имущ се употреб както в обикно­в език, така и в законод^то и П ли­т^ра. За лаика имущ^то е притежание на материални блага, на вещи.

В законод^то и в П лит^ра тер­минът имущ се употреб понякога като синоним на вещ, напр. в чл. 225, ал. 2, чл. 226, ал. 2 ЗЗД под имущ се разбира вещ - предмет на договор за дарение.

В Г^то и в Г-проц^то зако­нод обаче терминът имущ се употреб с две специални знач. Легални опред^я на тези спец понятия, означ^ни с един и същ тер­мин, липсват. Съдърж^та им се изясняват ч` логи­ч тълкуване на П^те разпор, в които те са употребени.

Отговор^та за неизпълнение на Г/П^те задълж е имущ^на, тя се насочва не спря­мо личността на задълж^то Л, а в` неговото имущ. Поради това сп` чл. 133 ЗЗД „цялото иму­щ на длъжника служи за общо обезпечение на него­вите кредитори, които имат еднакво П да се удов­летворят от него, ако няма законни основания за пред­почитане”. Кредиторите биха могли да се удовлетворят само от такива П на длъжника, които могат да се прехвърлят на др Л^а и да се осребрят, да се превър­нат в пари. От тази разпор се налага заключ^то, че под имущество в нея и в другите ПН, в които това понятие се свързва с реализ^не на отго­в^ст на задължено Л за неизпълнение на неговите П задълж, следва да се разбира съвкупност от имущ^те П на носителя на неизпълненото П задължение.

В чл. 336, ал. 1 и 3 ГПК също законодателят си служи с понятието „имущ, в` което е насочено изпълне­нието за парично вземане”. Като се има предвид терми­нологията на ГПК в чл. 337 и сл., където се говори за на­сочване на изпълн<sup>то</sup> в` движ и недвиж вещи и вземания на длъжника, се остава с впечатление, че под имущ по смисъла на чл. 336, ал. 1 и 3 ГПК се разбират както вещи, така и имущ П. Подо­бен извод не би отговарял на действит^то П полож. Изпълнит^то произв за осъщ^не на парични притезания всъщност се насочва в` П<sup>та</sup> в` вещи, защото те се продават и осребряват или възлагат на кредиторите. Правилно при вземанията не се говори за предмета на П^то, а за самото облиг П, което се използва за удовлетвор на кредитора. Термин^та на ГПК не е прецизна с цел да се постигне нагледност и достъпност за неспец^ти. От логич и Ю гл.т. следва да се приеме, че и в ГПК под имущ се разбират имущ П^а, а не вещи. Имущ^то не може да бъде съв­купност от разнородни категории - от 1 стр, ма­териални обекти, от др - суб имущ П^а, които не са телесни. Научният подход изисква пос­ледоват^ст при опред на понят^то имущ, в него тр да се вкл или обектите на С^теП или самите П. В т-ята се възпри­ема като господстващо 2^то разбиране.

В посочения вече смисъл непрецизност е допусната и в чл. 614, ал. 2 от ТЗ, където под имущ се разбират и вещи, и П в` вещи. Не само в бълг, но и в западноевр П т-я е възприето разби­рането, че имущ<sup>то</sup> като обект, в` който се на­сочва принудит^то изпълн^ие, е съвкупност от П, които имат ик ст/ст, могат да бъдат придоб и прехвърляни с` пари. Вещи не се вкл в тази катег.

В имущ^то се вкл само П, които имат имущ х-р, т.е. могат да участват в Г^я и търг оборот, поддават се на оценяване в пари. Такива са, на 1^во място, П^то на соб-ст и П^та в` чужда вещ като П^то на полз­ване, П^то на строеж и надстрояване, сервитутите.

Имущ^те облиг П като парични вземания, П^а за прехвърляне на соб-ст и преда­ване на вещи, за извърш на работи и услуги, обезпечит^те П на залог и ипотека също са част от иму­щ^то. Последното вкл и имущ^те П в`немат блага като авторски, патентни, П<sup>ва</sup> в` промиш образци, търг марки, наи­менования за произход, лицензии за използване на обекти на интелект соб-ст.

Към състава на имущ^то се отнасят П^та, инкорпорирани в ЦК като облигации, акции, чекове, коносаменти и др., както и дяловото участие в тър­г друж и кооперации.

Имущ^те потестативни П като П^то да се иска делба на обща вещ, П^то на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, П^то на изкупуване на дял от съсобственост по чл. 33, ал. 2 ЗС и др също се включват в имущ^то. Последното включва и П^а, които не са Г/П^ни, но имат стоп ст/ст, като вземания за социални помощи, за Д субсидии на ЮЛ^а и др.

В имущ^то не се включват лични П като П^о на име, на авторство, на живот и др.

В лит^та се приема, че в имущ^то се вкл и фактически състояния, които имат ст/ст. Такива са владението като упражн на фактич власт в` вещ, която се третира като своя от владелеца, клиентелата на търг<sup>то</sup> предприятие, ноу-хау като фактически монопол в` производствен опит и технич документация, започналите да те­кат срокове на погасит и придобивна давност и др.

По-широко съдърж се влага в понятието имущ в чл. 13 и 14 от ЗН. В тези разпор се урежда възмож^та пълнолетни ФЛ да се разпореждат с имущ^то си за след смъртта си със завещат разпореждания. След смъртта на Ф^тоЛ както имущ^те му П, така и П^те му задълж от имущ х-р преминават в` неговите наследници по закон или по завещание. При Ю^теЛ при преустройства, като напр. сли­ване, вливане, разделяне и отделяне или при прекрат цялото имущ на прекратеното ЮЛ или цялото или част от имущ^то на преобр^то Л премин към друг П субект. В тези слу­чаи също имущ^то вкл не само СП, но и П задълж с имущ х-р.

Имущ^ни са задълж^та за парични суми, за предаване на вещи или извършване на работи и услуги. Имущ^то във 2^я смисъл включва и задълж от публично/П х-р като финансово/П задължения за данъци, такси и др.

Имущ^то и в по-тясното, и в по-шир^то зна­ч винаги се свързва с определен Псубект. Той е фигурата, която обединява около себе си С^теП и П^те задълж, които образуват имущ^то. Всеки П субект има имущ, и то само едно. Няма имущ^во без П субект. Откритото наследство няма носител на П^та и задълж^та до приемане на наследството от наследниците, които сп` чл. 48 ЗН го придобиват с обратна сила от момента на откриването му.

След прекрат на П субект, неговото имущ се превръща в съвкупност от имущ П и задълж, които се включват в имущ^то на друг П субект.

С^теП като част от имущ^то са неговите активи или това е бруто-имущ^то. П^те задълж са пасивите на имущ^то. Ч` прис­падане на тяхната ст/ст от ст/стта на П^та се получава нето-имущ^то – ст/стта на чис­тия му актив.

Когато в имущ^то на даден П субект ст/стта на задълж^та превиш ст/стта на П^та, той се намира в несъстоят. От несъс­тоят^те П субекти следва да се отличават неплатежоспос^те. Неплатежоспособни са длъжниците, които не могат да изпълняват свои изискуеми и ликвидни парични задълж поради липса в определен момент на налични парични ср-ва. Неплатежоспособният длъжник може да не е несъстоятелен, защото има достатъчно активи в имущ^то, но да не разполага в опред период от време със свободни парични ср-­ва. Последица на неплатежосп^та е загубване на преимуществото на срока, тъй като вземането става веднага изискуемо, въпреки че не е настъпил падежът, чл. 71 ЗЗД. Спрямо изпаднали в неплатежосп ЮЛ^а се открива произ^во за обявяването им в несъстоятелност.

Имущ^то е динамична П катег, която непрекъснато се изменя, тъй като П^те субекти из­пълняват едни свои задълж, придоб други, при­добиват П^а и ги упражняват, при което те се прекра­тяват и т.н. Имущ^то може да се определи само към фиксиран момент във времето.

Понятието П сфера на субекта е по-широко от имущ^то. То вкл освен последното и вс лич­ни П и задълж на Л^то и фактически и П състояния.
2. Правно положение на имуществото

Имущ^то не е СП, нито обект на едно СП. П субект не може да се разпор с цялото си имущ приживе. П^ни дейс­твия на разпореждане той може да извършва само с от­делни СП, П задълж или със съв­купности от такива, като напр. продажбата на наследс­тво по чл. 212, ал. 2 ЗЗД, продажбата на търговско пред­приятие и др.

Възможно е в имущ^то на едно Л да има обосо­бени съвкупности от П или от П и задълж, посветени на определени цели. Такива са целевите фондо­ве в имущ^то на някои ЮЛ, две или повече търг предприятия, които притежава един и същ търговец и др. Тези съвкупности от П и задълж не представляват отделни имущества на 1 и същи П субект, те са части от едно и също имущ. Независ от целевото предназнач на опред имущ^ни П, П субект отговаря с тях и за др свои задълж, когато те се отнасят към не­говото секвестируемо имущ. Н^те на Г/процес^то П изключват от имущ^то като обект на принудит изпълнение някои СП, с цел да осигурят физич^то оцеляване на длъжника или продължаване на нормалната д/ст на Ю^теЛ. Имущ^те П, в` които може да се посегне при принудит изпълнение за задължения на длъжника, образуват неговото секвести­руемо имущество.

В имущ^то на един П субект може да има съвкупности от П и задълж, които са подложени на спец П режим в сравнение с останалите му П и задълж. Напр. наследникът, който е приел наслед^то по опис, отговаря за задълж^та на нас­ледодателя само до размера на придоб^те по наследс­тво от същия наследател П. Д^та, когато придоб П ч` конфискация, поради липса на нас­ледници или при прекрат на ЮЛ^е с иде­ална цел, отгов за задълж^та на Л^та, от кои­то придоб П, само до размера на получ^те П.

Кредиторите на наследодателя и заветниците могат да искат отделяне на имущ^то на наследодателя от имущ^то на наследника по реда на чл. 67, ал. 2 ЗН. П^та последица е, че кредиторите и заветниците, които са поискали отделянето, се удовлетвор по предпочитание пред останалите кредитори.
ГЛАВА VII

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО И ГРАЖДАНСКОПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ