§ 46. Видове гражданскоправни сделки

Този вид сделки се състоят от волеизявл^то само на 1^та страна по П/О^то, което пораждат. 1^та от стр^те на Г^тоП/О със своя волеви акт предизвиква пораждането му и определя въз осн на закона неговото съдърж. От чл. 44 ЗЗД се налага изводът, че едностр^те волеизявл пораждат П последици само когато П^теН допускат това. За едностр^те сделки има спе­ц^ни правила, които уреждат н/на на осъщ^то им и П^те им последици. Тези сделки се различа­ват съществено една от друга и често има непълноти в спец^та им уредба. Това налага съответното при­лагане на общите правила за дог^те спрямо тях, след като се приспособят към тяхната специфика.

За някои от едностр^те сделки се изисква, за да породят П действие, да бъдат адресирани до др П субекти, т.е. да се направи необ^то, за да достигне волеизявл^то до знанието на опред ад­ресат. Това са сделки, които се нуждаят от получаване. Но получ^то не представлява изискване адресатът да заяви, че ги приема. Такива са упълномощ^то, раз­валянето на двустр дог по чл.87 ЗЗД, приемане­то и отказът от наследство и др. Има едностр сдел­ки, които задълж тр да бъдат извършени пред ДО, за да породят П^те си последици. Това се отнася за отказ от П на соб-ст в` недвиж имот, който се вписва в нот^те книги, отказ от наследство, който се извършва в Р^я съд и се вписва в спец книга, припозн^не на дете, кое­то се депозира пред длъж^то Л по Г^то състояние.

Родовото понятие договор се х-зира с това, че включва две или повече взаимно свързани воле­изявления, насочени към пораждане на П последи­ци в областта на Ч^тоП, които засягат по прин­цип Л^та, които извършват волеизявл^та. Тези Л са страни по П/О^та, които договорът поражда. Понят^то „съглашение” в чл. 8, ал.1 ЗЗД е упот­ребено като синоним на съгласие и означ покриване по смисъл на волеизявл^та на две или повече Л, които се включват във фактическия състав на договора.

За тези сделки е х-но, че два П субекта извършват волеизявления един спрямо друг - взаимни во­леви актове. Всеки от тях е задължит адресиран до насрещния П субект. Всяко от волеизявл^та има свое наименование: едното се нарича предложение (офер­та), а др^то - приемане (акцепт). Предлож^то може да бъде отправено до опред^ни Л или до неопред кръг Л. Сд^та се скл^ва, ако адресатът на предлож^то го приеме и отправи своето волеизявл до предложителя. 2^те насрещни волеизявл не са еднак­ви по съдърж, но задължит тр да съвпадат по смисъл, напр. продавачът предлага да продаде опред вещ за посоч^та цена, дог^рът ще се сключи, само ако адресатът на предлож^то приеме да купи същата вещ при опред^та цена, като се задължи да я плати.

Тъй като на практика двустр^те сделки са тези видове договори, които имат най-голямо практич приложение, в теорията и в съд^та практика терми­нът договор се употребява и с по-тясното значение като синоним на двустранна сделка.

2.2. Едностранни и двустранни договори
Делението на договорите на едностранни и двустран­ни се основава на съдърж^то на техните П пос­ледици.

Едностр^те договори пораждат П задълж само за едната страна по П/О^то или изобщо не пораждат П задълж, а само СП^а за др^та страна по П/О^то. Таки­ва са заемът за послужване, дарението, влогът и др. При настъпване на допълнит ЮФ^и някои едностр договори се превръщат в несъвършено двус­тр договори. С това понятие се означават случаи­те, когато при едностр договор по изключение се пораждат задълж и за стр^та, която обикновено черпи само П^а от него, напр. влогодателят, който има П^о да получи обратно дадената за пазене вещ, дължи обезщетение за разноските, които влогоприемателят е направил за съхраняване на вещта, доверителят при договора за поръчка също дължи възстановяване на разнос­ките, които довереникът е направил при изпълнение на задълж^то да извърши определени П действия за сметка на доверителя.

Двустр^те договори пораждат както СП^а, така и П задълж и за двете страни по П/О^то. Такива са преобладаващият брой двустранни сделки, като напр. продажбата, замяната, наемът, договорът за изработка, договорът за превоз и др.

Едностр^те и двустр^те сделки могат да включват две или повече Л на една от страните по П/О^то. Когато двамата съпрузи прехвърлят собствеността в` общата си лека кола или всички наследници упълномощават един адвокат да ги представлява по заведения с` тях иск от кредитор на наследо­дателя, това са съвместни сделки. Изискванията за дейс­твителност на сделката се преценяват спрямо всеки участник по нея.

Тези сделки включват две или повече волеизявления които имат или еднакво съдържание или са взаимно свър­зани и са насочени към постигане на общи цели. Тези договори нямат 2 страни, а двама или повече участници. Всеки от участниците е обвързан спрямо всеки от оста­налите, сключили договора. Тези договори не пораждат насрещни задължения за размяна на престации, а за из­вършване на имуществени вноски или за опред пове­д, ч` които се осигурява постигането на общи цели. Към този вид договори се отнасят учредит^те дого­вори за създаване на корпоративни ЮЛ, като напр. сдружения, кооперации, ТД. П^теН изрично уреждат възможните многостран­ни договори. За тях се прилагат и общите правила за до­г^те по ЗЗД след приспособяване към спецификата им.

Това са П/мерни ПА^ве, които представ­л волеизявл^е на органи на Ю^теЛ като ОС на полит партия, управит съвет на ЖСК и др. или на органи на общности от Л, които не са пер­сонифиц, като напр ОС на етажна соб-ст по ЗС. Тези волеизявл се правят от Л, които нямат властнич П/мощия, те са Ч/ПА^ве за разлика от реш^та на Д^теО, регла­ментирани от отраслите на публ^то П.

Реш^та в областта на Ч^тоП представ­л едно или повече волеизявления, направени от субек­ти, които са оправомощени да пораждат П после­дици за всички или за част от Л^та в дадена общност. Спец^ни ПН регламентират реда за извърш­ване на този особен вид сделки. Предпост за валидно­то постановяване на решения от колегиални органи е кворумът - необходим брой Л, които следва да при­състват, за да се вземе валидно решение. Реш^та на колегиалните органи, за да бъдат действит, се изисква да включват опред брой еднакви по съдърж волеизявления на оправомощени да изявят воля Л. За различните видове решения се прилагат две правила, кои­то определят колко волеизявления са необх за пос­тановяване на реш^то. При принципа на единоду­шието е необх всички чл^ве на органа да изявят воля за пораждане на П^те последици. На нуждите на практиката в по-голяма степен отговаря принци­път на мноз^то, който се прилага по-често при вземане на решения в областта на Ч^тоП. При него в завис от това какво мноз^во е предвиде­но - обикнов или квалифиц^но - и как то се изчисля­ва - от списъчния състав на органа или от присъства­щите - реш^то се постановява с волеизявл^та на Л^та, които образуват мноз^то.

Реш^та на органите на Ю^теЛ или на общностите пораждат П последици главно за чл^те на общността в техните вътрешни отношения и в отнош^та им с Ю^тоЛ. В предвид^те от закона случаи тези решения по изключение могат да породят П последици и за трети Л, които не са участвали при постановяването им.

Спец^ни ПН определят реда за постано­вяване на реш^та, контрола за тяхната законосъоб­разност и П^те им последици.

Общите правила за договорите по ЗЗД се прилагат по аналогия и ч` съответно приспособ към този осо­бен вид П сделки.

Това са такива сделки, които пораждат поне едно задължение да се извърши или да се даде нещо, което има иконом ст/ст. Достатъчно е за едната стра­на по сделката да възникне такова задълж, за да се признае тя за предоставяща имотна облага. Такива сделки са дарението, заемът, влогът, лизингът, лицензионният договор и др.

Сделките, пораждащи П последици, които не са свързани с имуществени блага, са непредоставящи имот­на облага. Такива са упълномощаването, припознаването, отмяната на завещание, отказът от права и др.

Само сделките, предоставящи имотна облага, участ­ват в следващите две класификации.

В завис от това дали въз основа на сделката имотна облага следва да получат и двете страни по нея или само едната от тях, сделките биват възмездни, без­възмездни и смесени.

При възмезд^те сделки всяка от стр^те поема задълж за осъщ^не на имущ^на престация, защото насрещната стр й дължи имотна облага. Про­давачът прехвърля П^то в` вещта, за да получи насреща цената. При замяната всяка от стр<sup>те</sup> прех­върля соб-ст в` своя вещ, за да придобие соб-стта на прехвърлената и вещ от насрещната стр. При възмез^те сделки стр^те третират дължимите взаимно престации като еквивалентни, равностой­ни една на др. Не е необх тези престации да са и обективно равностойни.

При безвъзм^те сделки едната страна дава или се обвързва да направи нещо с иконом ст/ст, като знае, че няма да получи нищо от насрещната страна. Такива сделки са едностр^те сделки като завещание­то и някои дог^ри като дарението, договорът за по­ръчка, заемът за послужване и др.

Законодателят установява съществени различия м` режима на двата вида сделки. При безвъзмездните сдел­ки интересите на страната, която получава нещо даром са по-слабо защитени. Не се носи при тях отговорност за недостатъци и евикция. Л<sup>та</sup>, чиито интереси са засегнати ч` сключване на такива сделки, по-лесно мо­гат да ги отменят, така напр. за уважаване на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД не се изисква знание за уврежда­нето у получилия безвъзмездно имотна облага по сделка­та. Завещанието и дарението, с които наследодателят е накърнил запазената част на наследник по закон, по негово искане подлежат на намаляване или отмяна по ЗН. Вината на Л, което се е задължило безвъзмездно, се пре­ценява с оглед на по-леки изисквания и обратно, този, кой­то използва чужда вещ безвъзмездно, е длъжен да предпо­чете нейното запазване пред съхраняването на своите вещи - чл. 244, ал. 1 ЗЗД.

Има договори, които по волята на страните могат да бъдат безвъзмездни или възмездни, като напр. догово­рът за поръчка, цесията, лицензионният договор и др.

Смесени са сделките, по които дължимата от една­та страна имотна облага се равнява само на част от получената от нея престация по същата сделка, напр. дължи се само половината от нормално уговаряния наем или от цената на продадената вещ. В тези случаи сдел­ката следва да се третира като безвъзмездна за полови­ната от дължимата наемна или продажна цена, като се прилагат съответно отчасти правилата за продажба или наем, отчасти за дарение.
6. Каузални и абстрактни сделки

Преобладаващият брой сделки, които са насочени към предоставяне на имотна облага, са действителни, само ако имат основание (causa). Тези сделки се нар. кау­зални. Ч` изискването за основание законодателят до­пуска да се извършват такива размествания на имущес­твени блага, които преследват социално оправдани цели. Основанието като условие за действит<sup>ст</sup> на каузалната сделка е възприето у нас под влияние на фр<sup>то</sup> и итал<sup>то</sup> ГП. Съгласно чл. 1108 и 1131 ФГК договор, който не съдържа законно основание, е недействителен. Същото изискване се поставя и в чл. 1325 ИтГК, като това понятие се опред ч` соц^та и икономич^та функция на даден вид П сделки, призната за полезна и заслужаваща защита. Основание­то на сделката като предпоставка за нейната П валидност е регламентирано и в чл. 1261-1274, 1275, 1277 ИспГК.

В нашата П т-я основанието на сделка­та се схваща като типичната и непоср^на П цел, която се преследва с предост^то на имущест­вена облага с каузалната П сделка. Мотивите и край­ните ик-ки цели при сключване на вс каузална сделка са разл. Те по правило нямат П знач за действит^та на сделката. Непоср^та П цел, към която са насочени всички каузални сдел­ки от даден вид, е еднаква. При продажбата тази цел е придоб^то на едно П, при дарението - безвъзмез­дното облагодетелстване на едно Л, при даването на нещо вместо изпълнение - да се погаси същ^що П задълж. При двустр^те дог основа­нието на всяко от задълж^та е да се придобие нас­рещно П. При безвъзмездните каузални сделки осно­ванието е свързано с това, което е общо в мотивите за извършването им - дарственото намерение на Л^то, което отстъпва едно П, без да желае да получи иму­щ^на облага насреща. В тези случаи също конкр^те мотиви на сделката, които са обусловили дарстве­ното намерение, не са основание на сделката.

В П^та т-я и в съд^та практика се разгра­нич 4 вида непосредствени П цели, кои­то каузалните сделки могат да преследват. Това са и възможните основания на тези сделки:

Основанието на сд^та не се формулира изрично в нея, то се извежда от вида и съдърж^то й. С` чл. 26, ал. 2 ЗЗД основанието се предполага до доказване на против^то. Съд^та практика сочи, че изискв^то за основание на сд^та няма оправдано практич знач.

Основанието на сделката следва да се отличава от основанието при исковете за неосноват обогатява­не по чл. 55-59 ЗЗД. Основанието за даване или извършва­не на нещо, което има ик-ка ст/ст, е наличи­ето на П задължение, което може да има за източ­ник не само каузална сделка, а и други ЮФ като непозволено увреждане, задълж^е за издръжка по СК, водене на чужда работа без натоварване, админ акт, съдебно решение. Следоват основанието при исковете по чл. 55-59 ЗЗД е от различно П естество и има много по-широко приложно поле. Връзка­та м` тях е, че при липса на основание на каузалната сделка, тя е нищожна, поради което, ако е извършена имуществена престация, тя следва да се върне като по­лучена без основание поради липса на П задължение за осъществяването й - чл. 34 ЗЗД.

Основанието на сделката трябва да се отличава от насрещното удовлетворение (consideration) по англо­сакс^то П. То се изисква, за да може да се осъ­ществи принудит дадено обещание при неформална сделка, и се състои в това, че Л^то, което се ползва от обещанието, тр да предостави нещо, което има ик-ка ст/ст, или да претърпи някаква загуба в замяна на обещанието на др^та страна. Насрещното удовлетворение почива на идеята за реципрочност, вза­имност при поемането на П^и задълж.

Сделките, предоставящи имотна облага, за които от П^та им уредба личи, че законод^ят не поставя изискване за основание като условие за валидността им, се нар. абстрактни. В нашето законод^во те са малко на бр и сред тях преобл едностр сделки. Единодушно се приема, че записът на заповед, ме­нителницата и чекът са абстрактни сделки, защото от уредените в закона за тях реквизити не личи каква е не­посредствената цел, която се преследва с поемането на имущ^ни задължения по тях. Сп` нас абстракт­ни са още договорите за цесия и за заместване в дълг (чл. 99 и 102 ЗЗД), защото законът не изисква от съдърж<sup>то</sup> на договора да личи какво е неговото основание. Ч` абстрактните сделки се постига разнообразие и гъвка­вост в Ч/П^те отнош.
7. Сделки с оглед на смърт и между живи

Сделките, които пораждат своите П последици след смъртта на Л^то, което е извършило волеизявл^то, са сделки с оглед на смърт (mortis causa). При тях е необходимо Л^то, в чиято полза е извършена сделка­та, да надживее този, който извършва волеизявл^то. Сделките с оглед на смърт са формални, при тях зако­нът предписва опред форма като условие за действит^ст, защото след смъртта на Л^то трудно може да се докаже какво е било точно съдърж^то на неговото волеизявление. Тези сделки не пораждат П/О^е м` автора на волеизявл<sup>то</sup> и ползва­щото се от него Л. След смъртта на извършилия воле­изявл<sup>то</sup> се поражда П/О<sup>е</sup> м` ползващото се Л и П/приемниците на починалия или неговите кредитори. Сп` нашето законод^во сдел­ки с оглед на смърт са завещ^та в 2^те разновидности: като разпореждане с опред имущ^ни П - завета или с цялото или с дял от цялото имущ^во на завещателя, договорът за застраховка за в случай на смърт на застрахования в полза на посоченото от него Л.

Сд^те, по които П^те последици не зависят от смъртта на стр по тях, са сд м`живи. Такива са по-гол част от сд^те в Ч/П^та обл.

Тази класиф има практич знач освен с оглед на изискванията за форма при сделките с оглед на смърт, още и поради други спец^ни правила за послед­ните, като напр. завещание може да се извърши само от навършило пълнолетие ФЛ.

Сделките, при които е достатъчно да се извършат едно или повече волеизявления, за да се породят П^те им последици, се наричат консенсуални. Наименованието им произтича от „консензус” - съгласие, защото при дог^те от този вид съгласието е достатъчно, за да се породят П^те последици на сделката. Такива са продажбите на движими вещи, за които не е предвиде­на форма за действит^ст, договор за наем, за изра­ботка, за поръчка и др.

Сделките, за които законодателят установява спе­ц изисквания за н/на на извършване на волеизяв­л^та - форма, за да могат да породят П дейст­вие, се наричат формални. Такива са сделките за прех­върляне или учредяване на вещни П в` недвижим имоти, тъй като по правило те се извършват с нотар акт. Несъблюд^то на изискв^то за форма води до нищожност на сделката.

Има сделки, които включват във фактическия си със­тав освен волеизявления и действия по фактич пре­даване на вещи, които са предпоставка за пораждане на П^те им последици. Такива сделки се наричат реал­ни. Такива са залогът, заемът за послужване, превозни договори на товари в ЖП транспорта и в крайбрежния воден транспорт, влога и др.

Класиф^та на сделките на консенсуални, формал­ни и реални има практич знач, за да се знае какви ЮФ следва да се осъществят, за да се по­роди П^то действие на сделката.
9. Сделки на управление и сделки на разпореж­дане

Разгранич признак е съдърж^то на П^те последици на сделката. Сделките на управление са насочени към упражняване на П^а с цел да се извлича доход от тях, без носителят им да се лишава от тях, или към съхраняване от повреждане и защита на П^а от нарушение. Такива са договорът за наем със срок до 3 го­д, влогът, заемът за послужване, договорът за ремонт на вещ и др.

Тази класиф има важно П знач поради разликата в реда на извършване на двата вида П сделки от съпрузите с имущ^ни П от съпружес­ката имущ^на общност; при реда за извършване на сделки от непълнолетни ФЛ и от законните представители на малолетни; при извършването им ч` пълномощник - за сделките на разпореждане се изисква специално пълномощно и др.

Действието на главните сделки не се поставя в зави­си от други сделки. Такива са продажбата, замяна­та, дарението, наемът, поръчката и др.

Зависимите сделки пораждат П действие само доколкото друга главна сделка е породила П задълж^е, от размера на което зависи и задълж^то по завис^та. Завис^те сделки се сключват самостоя­т и в режима им има ПН^и, които се отлича­ват от уредбата на главните. При тях следва да се държи с/ка както за тази относителна самостоят^ст, така и за зависим^та на П/О^та по тях от П^то действие на главната сделка. Зависими сделки са дог^те за залог, ипотека, поръчит, гаранция, клаузата за неустойка и др.
11. Комутативни и алеаторни сделки

Сделките, предоставящи имотна облага, се делят на комутативни и алеаторни.

При скл^то на комутативните сделки стр^те по тях знаят точно какво ще получат при упражняване на П^та си и какво дължат при изпълнение на задълж^та по тях. Такива са продажбата, наемът, из­работката, заемът и др. При двустр^те комутатив­ни сделки се прилага принципът за еквивалентност на престациите на стр^те. Когато той е съществено нарушен, в предвидените от закона случаи сделката може да се унищожи - чл. 33 ЗЗД.

За алеаторните сделки е х-но, че една от стр^те по тях не знае точно размера на задълж^то си или не знае дали и колко ще получи като насрещна престация с` това, което е дала или извършила по съща­та сделка. Такива са прехвърлянето на имот с` задълж^е за издръжка и гледане, игра на спортен тота­лиз или лотария, покупка на реколтата, която ще се роди, или на рибата, която ще се улови на въдицата на рибаря и др. При тези сделки не се прилага пр-път за еквивалентност на престациите.