§ 47. Сключване на сделките. Форма

Скл^то на сделките в много случаи се предшества от установяване на контакти м` бъдещи страни по тях и воденето на преговори за определяне на съдър­ж<sup>то</sup> им. Макар да не е осъществен още фактически­ят състав на сделката, отнош<sup>та</sup> при водене на пре­говорите имат правен х-р. Това следва от разпор<sup>та</sup> на чл. 12 ЗЗД, сп` който „при воденето на преговори и скл^то на договори страните тряб­ва да действат добросъвестно. В противен случай те дъл­жат обезщетение”.

Институтът на преддоговорната отговорност в П^та т-я се обосновава с различни аргументи. Пръв Р. Иеринг п` 2^та полов на XIX в. обясня­ва института с изискването за diligentia in contrahendo, т.е. за грижа и коректност спрямо другия или другите участници в преговорите. Който не съблюдава това изис­кване, осъществява укоримо поведение, което обоснова­ва санкцията отговорност за вреди.

Известният фр юрист Р. Салей в нач^то на XX в. обосновава преддоговорната отговорност с нару­шаване на принципа на добросъвестността, който е ос­новен в уредбата на договорните отношения.

В бълг^та П лит^ра А. Кожухаров при­ема, че още преди сключване на договора, когато страни­те са установили контакт помежду си със сериозното намерение да го сключат, м` тях възниква П/релевантна връзка, която включва взаимни задълж за добросъвестно поведение, т.е. за почтено и коректно отнош спрямо останалите участници в преговори­те. В противоречие с това изискване ще бъде повед^то на участник, който укрива обстоятелства, които са от значение за действит^та на сделката или имат знач за друг участник, когато преценява дали да я сключи; който преустановява преговорите без сериозни причини за това; който не изпълнява условията, които зависят от него, за да може да скл сделката; който не осуетява причиняването на вреди на друг участник, когато е било във възможностите му и др.

За причинените вреди от недобросъвестното си пове­дение участниците в преговорите дължат обезщетение. В бълг^та П т-я преобладава разбирането, че преддоговорната отговорност е специално приложение на чл. 45 ЗЗД, т.е. че има деликтен х-р. Съд^та практика отхвърля тази теза. В няколко съдебни реш на ВКС на РБ (р. 51-94-У, Сб. № 88, р. 307-98-У, Сб. № 104 и др.) се отстоява разбирането за специалния х-р на преддоговорната отгов^ст. Сп` тези решения, когато договор не е сключен, поради недобросъ­вестно поведение на участник, той дължи обезщетение за претърпените загуби от друг участник.

Понятието сключване на П сделка се употребя­ва в законод^то, в лит^та и в съд^та практика в смисъл на извършване на едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на П после­дици. Това понятие се свързва с волевите актове на една­та или и на двете страни по П/О^та, които сделките пораждат. Така в чл. 8-20а ЗЗД, които са вклю­чени в подраздела, озаглавен „Сключване на договорите”, се регламентират освен договорната автономия в чл. 9, воденето на преговори м` страните и режимът на предложението и приемането, ч` които се постига съг­ласието при двустр^те сделки. Чл. 61 КТр, който урежда скл^то на трудовия договор, също се отнася само до волеизявл^та на П^те субекти, които пораждат трудовото П/О.

Скл^то на сделката е извършване на тези воле­изявл^я, които определят съдърж^то на П^те й последици. Когато законодателят установява изисква­ния за форма на волеизявл^та като условие за дейст­вит^ст, те следва да се извършват при съблюдаване на опред^те от закона правила за това. В тези слу­чаи в действията по сключване на сделката ще се вклю­чат и волеизявл^та на ДО^и, ч` които се спазва изискваната форма - нотариален акт, нотари­ална заверка на подписите на страните и др.

В лит^та е застъпено и едно по-шир разби­ране за понятието скл^не на сделка. Сп` проф. Таджер „под сключване на сделка се разбира н/нът, по който тр да се осъществи фактич<sup>ят</sup> състав, за да могат да възникнат желаните П последици”. Сп` нас това е по-шир^то понятие осъщ^не на фактич^я състав на сделката, т.е. на всички ЮФ, от които зависи настъпв^то на П^те й последици. Без съмнение за участниците в сделката е от знач да знаят какви други ЮФ освен волеизявл^та на стр^те следва да се осъщ^вят, за да може сделката да породи П^то си дейс­твие, фактич^ят състав на сделката може да вкл и волеизявления на други Л, които не участват в скл^то й. Това могат да са Г/П субекти, напр. родител на непълнолетен, или длъжн Л^а, напр. разреш от Р^я съд. Страните по сделка­та вземат инициативата за осъщ^не на всички допълнителни ЮФ, които предпоставят действието и.

Терминът „сключване” се използва главно при догово­рите, защото при тях се постига съгласие, съвпадане на волеизявл^та на насрещните страни или на участни­ците в него.

При едностр^те сделки се говори за извършване, а не за сключване, напр. прави се завещание, дава се пълно­мощно и др.

Решенията, като вид сделки, се постановяват, вземат от участниците в органа или в общността.

В следващото изложение използваме термина сключ­ване, защото разглеждаме ?^те общо за всички сдел­ки. Имаме предвид тясното знач на понят^то, за­щото то важи за всяка сделка без изключ, докато до­пълнит^те ЮФ от фактич със­тав на сд^та са разл.

Само дееспособни Л могат да участват в скл^то на сделката или да извършват допълнит П действия, които се включват в нейния фактич състав. Непълнол^те Л лично извършват П^те действия, но за сделките извън тези по чл. 4, ал. 2 ЗЛС се изисква и волеизявление на единия от родителите или на попечител.

Волеизявл^то е осъществено, когато външно се обективира волевото решение. Това най-често става ч` произнасяне на думи в опред смисъл или с изразяване­то им с писмени знаци в документ. Освен с думи волеи­зявл<sup>то</sup> може да бъде външно изразено със знаци, с ръкостискане, с кимане с глава, т.е. с н/ните, ч` ко­ито в Г^я оборот е прието (обичайно) да се из­разява воля. Знач^то на думите и действията на П^те субекти задължит следва да се схващат във връзка с обстоят^та, при които са извършени. Освен по общоприетите н/ни, желаещите да сключат сделка могат предварит да уговорят пом` си зна­ци (шифър, код), ч` които да направят волеизявл^та си.

Ч`думи или действия, които са насочени пряко към обективиране на съзнат волеви актове, волеизяв^та се извърш изрично.

Сделките могат да се сключат освен изрично и ч` конклудентни действия (facta concludentia). Това са та­кива действия, които пряко са насочени към друга цел, но ч` тях косвено и по безсъмнен н/н, се изразява воля в опред смисъл. От конклуд^те действия по не­двусмислен н/н следва обективирането на определен волев акт. Когато пътникът се качи в превозно ср-во на градския транспорт и перфорира билета си, очевидно, че с тези действия той изявява воля да скл превозен договор. Също ч` конклудентни действия се сключва сделка в супермаркета, когато клиентът вземе стоката от рафта и предложи на касата да плати цената и, а касиерът приеме подадената му парична сума. Действие, което може да се схваща в различен смисъл, не е конклудентно. Ако адресатът на офертата за продажба при опред цена преведе на предложителя тази сума, но ако той има и парично задълж към оферента в този размер, не може да се счита, че с това действие е приел предложението. Ч` конклуд^ни действия могат да се сключват само неформални сделки.

В житейските отнош хората се ръководят от правилото, което има произхода си в древните общ-ва „Qui tacet consenentire videtur, ubi loqui potuit ac debuit” -„Който мълчи, се съгласява, защото може и тр да говори”, т.е. да възрази, ако не е съгласен.

В Ч^тоП мълчанието по правило е липса на волеизявление. Само по изключ то може да се счита като обективиране на воля в опред смисъл. Въз­можно е законодателят с изрична ПН при оп­ред^ни обстоят да го третира като волеи­зявление. Такива са случаите по чл. 16, ал. 3, 204, ал. 2 и 3 ЗЗД и др. Ако е била сключена продажба при уговорка за опитване на вещта от купувача, вещта му е била преда­дена и той не се е произнесъл до изтичане на уговорения срок или, ако такъв няма, веднага след като е бил пока­нен, вещта се счита одобрена и продажбата поражда П действие - чл. 204, ал. 3 ЗЗД.

Страните предварит могат да уговорят, че вся­ка от тях при опред обстоят^ва, ако изрично не отговори, ще се счита, че приема адресираното до нея П действие, което може да е предложение за сключ­ване, изменение или прекрат на договор, или да цели други П последици. Мълчанието може да се трети­ра за волеизявление само спрямо дееспособни П су­бекти.

Често скл^то на сделка се предхожда от прего­вори м` участниците в нея или техни представите­ли. Не винаги ясно може да се разграничи при неформални­те сделки до кой момент все още се преговаря и кога е постигнато съгласие. За да се избегнат недоразумения, които могат да обтегнат отнош<sup>та</sup> м` участ­ниците и да осуетят скл^то или изпълн^то на сделката, в практиката се използват П^те ср-ва на заявяването на протест и резерви. Това са волеи­зявл^я на Л, които участват в преговорите и ч` които те предупреждават останалите участници да не свързват техните изявления с определени П после­дици. Ч` заявяване на протест Л^то предупреждава, че не желае изявленията му да се схващат като предложение или приемане на предложение за сключване на сдел­ка. Заявяващият протест счита изявленията си за П^но ирелевантни, не желае те да породят П последи­ци.

Заявяването на резерви е волеизявление, с което Л^то, което го прави, предупреждава, че неговите изявле­ния не следва да се схващат като отказ от негови СП или като признаване на чужди СП.
4. Допълнителни волеизявления при сделката

Освен волеизявл^та, които определят съдърж^то на П^те последици на сделката и имат знач на главни ЮФ^и от нейния фактич със­тав, последният може да вкл и П действия на други П субекти като неглавни ЮФ. Изискването за допълнит^ни волеизявл^я може да е предвидено с цел да се упражни контрол за законосъобр или целесъобр на сделката от длъжностни Л с издаване на властнич актове, като напр. разреш от Р^я съд за сделките по чл. 73, ал. 2 СК, разрешение за създаване на ЮЛ^е с идеал­на цел по чл. 133а ЗЛС. Допълнит^ят факт може да е волеизявл^е на Ч/П субект като волеизявл^то на родител или попечител за сд^те на непълно­летен с изключ на тези по чл. 4, ал. 2 ЗЛС. Възможно е законод^ят да опред точно кога следва да се из­върши този допълнит П акт. Ако това не е ус­тановено изрично, допълнит^то волеизявление може да се извърши преди или след скл^не на сделката. Ко­гато се извършва преди скл^то й, се нарича разре­шение, а когато се извършва след това - одобрение на сделката. Допълнит^то волеизявление, извършено преди сключване на сделката, може да се оттегли, ако няма законна пречка за това, докато за одобрението обикновено няма такава възможност, защото с даването му настъпват П^те последици на сделката.

Във фактич^я състав на сделката могат да се включват и такива допълнит действия, които ня­мат х-р на разрешения или одобрения. Отлагателното условие на сделката може да е уговорено като бъде­що действие, което зависи от волята на едно трето Л, напр. издаване на строително разрешение от техничес­ките органи на общината или вида на застрояването за даден имот по дворищнорегулационен план, който предс­тои да бъде одобрен.
5. Понятие за форма на сделката

Формата на сделката не е н/нът на обективиране на всяко волеизявл^е. Тя представлява спец^те изисквания, които законод^ят поставя за н/на на извършване на волеизявл^та при опред сделки и на съблюд^то на които той отдава определено П знач.

В едни случаи спазването на установените от закона формални изисквания е елем от фактич състав за пораждане на П^те последици на сделката. Форма­та в тези случаи има конститутивно действие, тя е ус­ловие за действит^ст на П^та сделка. Тази фор­ма се нар форма за действителност или форма ad substantiam, ad solemnitatem. Сделки, за които е устано­вена такава форма, се нар. формални сделки.

В други случаи законодателят предписва спазването на определена форма, за да могат да се докажат опреде­лени ЮФ, напр. договори на ст/ст над 1000 лв., ако не са сключени м` съпрузи или роднини, посочени в чл. 133, б. „в” ГПК, привидни сделки по чл. 134, ал. 1, изр. първо ГПК и др. Формата за посочените в тези разпор обстоятелства има знач не за П<sup>те</sup> им последици, а само за това с какви доказателствени ср-ва те могат да бъдат доказвани при спор м` страните, поради което се нарича доказателствена форма или форма ad probationem.

В лит^та са изяснени както предимствата, които изискванията за форма на сделката предлагат, така и техните недостатъци. Положит^то знач на формата се разкрива в няколко насоки. Съблюдаване­то й осигурява по-сериозно обмисляне на съдърж^то на волеизявл^та и така предпазва от прибързаност. Спазването на формалните изисквания дава възмож за точно възпроизвеждане на волеизявл^та с отбеляз­ване на датата на извършв^то им и съхраняване на документа за дълго време. Тук се проявява знач^то на лат^та сентенция „Verba volant, scripta manent” - „Думите отлитат, написаното остава”. Ч` формата се създава доказателство за сключената сделка и стра­ните при бъдещ спор са улеснени при доказването й.

Ч` формата ясно се разграничават преговорите, по време на които още се спори по съдърж^то на сделка­та, от окончат^то й извършване. Наличието на доку­мент за сделката улеснява контрола за изпълнението и, дава възможност на Л^а, които не са участвали в скл^то й, но са заинтересовани от нея, да узнаят точно­то и съдържание, напр. упълномощителя или членовете на ЮЛ^е, които не са негови представители.

Участието на длъжностно Л при оформяне на сделката, като напр. нотариус или районен съдия, пред­ставлява гаранция, че сделката не нарушава повелителните правила на закона.

Формата е свързана и с неблагоприятни последи­ци за страните. Ако не се знаят точно изискванията, които трябва да се спазят, може да се окаже, че въпреки старанието на Л^та, формата не е спазена и сделката е нищожна. Съблюд^то на формата е свързано с раз­ходи - при участие на длъжностни Л^а те са значит по размер - и със загуба на време и забавяне на сключ­ването. Формата не предразполага към доверие Л^та, които участват в сделката.

Поради практич^те неудобства на формата не е оправдано тя да се установява като правило за всяка сдел­ка. Само тогава, когато общественият интерес налага нейното прилагане, законодателят я предвижда със спе­циални ПН. Необх^та от съблюд^то и се обуславя от изисквания за П сигурност, ко­гато предмет на сделките са вещи със значит ст/ст и когато е целесъобр за някои сделки да се из­вършват офиц записвания, от които всеки може да черпи информ, като напр. нотар^те книги за актовете за прехвърляне на вещни П в` недвижими имоти, записванията в ДАИ за моторните превозни средства и др.

В Ч^тоП формата на П^те действия е предвидена като изключение. Но докато в търг^то П формата на сд^те има огранич прил поле, в Г^тоП тя е предвидена за значит брой сделки, като напр. всички сделки на разпорежд с вещни П в` недвиж имоти са формални, като същеврем форма се установ и за сделки с някои движ вещи като кораби, леки коли, едри дом. животни и др.
7. Видове форма на сделките

Целта на формата на сд^те в съврем^те зако­нод^ва е да служи на практич нужди, а не да придава тържественост на скл^то им, поради кое­то са изоставени ритуалите, спазвани сп` по-стари­те П с-ми. Разл^те видове форма, които понастоящем се прилагат, имат този общ белег, че при всяка от тях се съставя писмен док, в който се обективират волеизяв^та на участниците в сделката. Общите изисквания, които важат за писм^та форма, следва да се съблюдават при всеки от отделните видове форма.

За писм^та форма е х-но, че съдърж^то на сделката се изразява с писм знаци в документ, датиран и подписан от участн^те в нея. Няма значе­ние как е написан документът, с изключ на саморъч­ното завещание, дали на ръка, на пишеща машина, на ком­пютър или по друг н/н. В текста на документа следва да се посочат имената и другите индивидуализиращи белези (адрес, местожит, паспортни данни, ЕГН), които определят самоличността на Л^та, чиито воле­изявления са изразени в документа.

С подписа под текста на документа се удостоверява кой е извършил волеизявл^то. Нашето законод^во изисква подписът на докум^та да се постави само­ръчно. Това означ, че не може подписът да се постави с печат с името или парафа на Л^то, нито да се напи­ше на машина или да се подпише от друго Л. Само в изрично предвид в закона случаи подписът може да се постави не саморъчно, а ч`печат или др механични ср-ва напр. чл. 183, ал. 2 ТЗ (ДВ, бр.63/1995) предвижда за акциите такова изключ. Няма знач дали подписът възпроизвежда името или е само параф, с какви писм знаци е положен, дали е четлив или не.

Писм^та форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ при съблюдаване на разпор^те на специалния Закон за електронния документ и елект­ронния подпис (ДВ, бр. 34/2001 г.), който влиза в сила на 6.10.2001 г. Електр^ят документ не може да се изпол­зва, когато законът изисква квалифицирана писмена фор­ма: с нотариална заверка на подписа, нотариален акт, саморъчно изписване на изявлението, участие на свиде­тели или на длъжностни Л при извършване на изявл^то. Същото се отнася, когато държането на документа или на екземпляр от него има П значение - чл. 1, ал. 2 ЗЕДЕП.

Когато в докум^та е изразено волеизявл^е на не­грамотен, той вместо подпис полага отпечатък от дес­ния палец, приподписан от двама свидетели. Ако негра­мотният не може да постави такъв отпечатък, поставя се отпечатък от друг пръст, като се отбелязва при­чината за това - чл. 151 ГПК. Тази разпор би следвало да се прилага по аналогия и за Л, които поради болест (инвалидност) не могат саморъчно да поставят подпис под документа.

Не е задължит волеизявл^та на участниците в сделката да са изразени в 1 документ. Разменените писма м` предложителя и приелия предложението за­едно удовлетворяват изискването за писмена форма.

Ако сделката е сключена при използване на технич съобщителни ср-ва като телеграми, телекси и др. подобни, които не носят подпис на подателя, изискване­то за писмена форма ще бъде спазено, само ако те си раз­менят и писма, подписани от участниците в сделката.

В писм^я документ съдърж^то на волеизявл^та се излага свободно, без да има изисквания за точно определени елем в него. Само в някои случаи законо­дателят установява какво задължит следва да съдържа писменият документ - това са необходими рекви­зити, при липсата на някой от тях сделката е нищожна поради липса на форма. Сп` чл. 535 ТЗ необх^те реквизити на записа на заповед са: 1) наименованието „за­пис на заповед” в текста на документа, написано на ези­ка, на който документът е написан; 2) безусловно обеща­ние да се плати опред^та сума пари; 3) падеж - този реквизит може да липсва, когато се счита, че записът е на предявяване; 4) място на плащане, ако липсва, за та­кова се счита мястото на издаването; 5) името на Л^то, на което или на заповедта на което трябва да се пла­ти (поемател); 6) ден и място на издаването; 7) подпис на издателя.

Когато при съблюд^то на писм^та форма не се изисква участие на длъж^ни Л, които като ДО^и извършват опред удостоверявания, тя се нарича частна писмена форма. При нея докумен­тът се подписва само от Л^та, чиито волеизявления са изразени в него. Такава форма като условие за дейст­вителност е предписана за договора за поръчителство, за уговорката за лихва при договора за паричен заем, за договори при общи условия и др.

Писм^та форма, която изисква за съблюд^то й участие на длъж^но Л - нотариус, районен съдия и др. се нарича официална писмена форма. Тя може да бъде: писмена форма с нотариална заверка на подписите. Фактическият състав на такава сделка обхваща освен волеизявл^то на участниците в нея и удостоверителното волеизявление на нотариус (районен съдия) за това, че подписите са положени от Л^та, които са извърши­ли волеизявл^та по докум. Тези докум имат и достоверна дата, установена ч` волеизявл<sup>то</sup> на длъж<sup>то</sup> Л. Такава форма като условие за дейс­твителност е предвидена за продажба на наследство по чл. 212, ал. 2 ЗЗД, за доброволна делба на недвижими имо­ти по чл. 35 ЗС, припознаване по СК, учредяване на П<sup>о</sup> на строеж м` съсобственици или етажни собствени­ци - чл. 183 ЗУТ.

При писм^та форма с нотариална заверка на дата­та удостоверителното изявление на длъж^то Л се отнася до датата, на която документът е предста­вен пред него. Писменият документ придобива вследст­вие на заверката достоверна дата, поради което в опре­делени от закона случаи П^те последици на сделката могат да се противопоставят на добросъвестни трети Л, напр. чл. 156, ал. 2, 292, ал. 2 ЗЗД.

Нотар^ят акт като офиц писм форма, се изисква при сделки за прехвърляне или учредяване на вещни П в` недвиж имоти, при нотар завещания. В тези случаи нотариусът по реда на спец нотар произ^во извършва проверка дали са налице законните изисквания за скл^не на сделка­та, включит дали П/дателят притежава вещно­то П, с което се разпорежда при сделките с недвиж имоти. При тези сделки компетентен да оформи сдел­ката е само нотариусът, в чийто район се намира недви­ж^ят имот.

Има сделки, които пораждат П^те си последици само ако се одобрят от съд или длъжн Л^е от ад­министрацията. Това е също квалифицирана писмена фор­ма. Такъв е случаят със съдебната спогодба, с която стра­ните по едно висящо дело ч` взаимни отстъпки уреж­дат отнош^та си, и след като съдът одобри спогод­бата, ако тя не противоречи на повелителни Н на закона или на добрите нрави, с определение прекратява делото.

Практич знач има въпросът могат ли стр^те по бъдеща сделка да уговорят форма като условие за пораждане на действието й. Допустимостта на договорноопределената форма не се поставя под съмне­ние в Г^тоП. Тя представлява резултат от прилаг^то на дог^ната автономия на Г/П^те субекти. Щом като стр^те по бъдеща сдел­ка могат да обусловят настъпването на П^то й дейс­твие от срок или условие, няма пречки то да се постави в завис от съблюд^то на формални изисквания, които не са предвидени в закона.