§ 48. Съдържание на сделката. Тълкуване

Съдърж^то на сделката това са П^те после­дици, към които тя е насочена, и други уговорки, свърза­ни с последиците й като момента на преминаване на соб­-стта, кач^то на стоките и др. Всеки вид сдел­ка има свое специфично съдърж. Едновременно с това има и някои общи моменти в съдърж^то на всички или на голяма част от сделките. В лит^та се обосно­вава катег^та общи съществени елем на сделките. Сп` някои автори такива са дееспос<sup>та</sup>, съгласието или волеизявл<sup>то</sup>, предметът, основанието и формата. При този възглед сп` нас се смесват елем^ти от фактич състав на сделката със съществените елем от съдърж^то и.

Дееспос^та не принадлежи към съдърж^то на сделката. Тя е предпоставка за действит на сделката, но не може да се счита за елемент от съдър­ж^то й.

Волеизявл^то или съгласието при договорите - това е самата сделка, те определят съдърж^то й, поради което не е логично да се разглеждат като съществени елементи на съдърж^то.

Формата на сделката също не се включва в нейното съдърж. Съблюдаването и е условие за настъпване на П^те последици, но тя сама по себе си не е приз­нак или част от тях.

Единствено предметът на сделката и основанието при каузалните сделки могат да се определят като общи съществени елементи от съдърж^то на сделките. П^те последици на сделката са тясно свързани с нейния предмет и с основанието.

Ч` съществ<sup>то</sup> съдърж сделката същевр се и индивидуализира, тъй като при всяка конкр сделка от даден вид има и х-рни само за нея белези - конкретната вещ, която се продава, размера на цена­та, стр<sup>те</sup> и др. При спор ищецът следва да докаже, че е налице сделка от даден вид ч` съществ^то й съдър­жание.

Към несъществ^то, случайното съдърж - accidentalia negotii на сделката се отнасят онези части от съдърж^то, без които сд^та може да същ^ва, но те са предвидени, за да обслужват по-пълно ин­тересите на стр^те. Това могат да бъдат уговорки, които не противоречат на повелит правила на зако­на или на добрите нрави. Към този вид съдърж на сд^та се отнасят условието, срокът, тежестта, по­насянето на разноските по скл^не или изпълнение на сд^та, редът за предаване и приемане на стоките, разсрочва^то на задълж^то за цената, гаранц^та отгов^ст и др. Действието на тези уговорки се доказва от стр^та, която черпи П^а от тях.

П^те последици на сделката, които настъпват въз основа на закона, без да е необх те да бъдат уговорени от стр^те, се нар. естествено съдържание – naturalia negotii на сделката. Към него се отна­сят напр. отговорността за недостатъци и за евикция при продажбата.

Договорната автономия на Г/П^те су­бекти е уредена в чл. 9 ЗЗД в определени граници. От тази разпор се налага изводът, че императ^те ПН и добрите нрави определят съдърж^то на сдел­ките. От 1 стр, те го определят по негативен н/н, като не допускат да се породят П последици от сделка, която излиза извън опред^те в чл. 9 ЗЗД граници - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Но повелит^те ПН определят и по позитивен н/н съдърж^то на сделката. Когато такива Н определят П^те пос­ледици на сделката, страните могат да избират или изоб­що да не я сключват, или да я сключат с предписаното от закона действие.

В границите на договорната автономия П^те су­бекти са овластени с волеизявл^та си да опред съдърж^то на сделките, които сключват. Диспозит^те Н уреждат последиците на сделките, когато страните по тях не са се възползвали от възможността да се отклонят от предписанията им и сами да определят действието на сделката.

Тъй като не всички участници в Г^я оборот имат П знания и опит и достатъчно време да об­мислят съдърж^то на сделката си, улеснение при скл^то на сделките е използването на предварит подготвени текстове за различни видове сделки: пълномощно, договор за наем, за продажба, за строителст­во, лицензионни договори и др. Това са т.нар. договори-образци (Musterverträge). Те би трябвало да се изготвят от опитни юристи, които да формули­рат ясно и Ю^ки прецизно възможните клаузи на даден вид договор. Договорите-образци нямат задължит сила и не представляват ПА^ве докато не бъдат приети от страните по конкретна сделка. Те се отпечатват на бланки, в които се оставят и празни мес­та за включване на допълнителни уговорки от страни­те. Последните могат да зачеркват някои текстове, ко­ито считат, че не отговарят на техните интереси. Сдел­ката образец се превръща в конкретна П сделка само ч` волеизявл^та на страните, които възприемат текста от образеца като съдържание на П^те пос­ледици, които желаят да ги обвържат.

Общите условия са друго ср-во за предварит формулиране на съдърж^то на сделките. Те се изгот­вят от субекти на Ч^тоП, които сключват го­лям брой сделки от даден вид, като напр. доставка на го­ривни материали, електроенергия, топлинна енергия, зас­траховки, банкови сделки и др. Най-често търговците - еднолични или ТД - използват общи ус­ловия. Те се изготвят от едната страна по бъдещи сдел­ки и се предлагат на клиентите, които желаят да склю­чат такива. Насрещната страна може да приеме изцяло предлаганите й общи условия, да поиска да се предвидят в конкретния договор някои отклонения от тях или да откаже да сключи договор със страната, която ги пред­лага. Общите условия сами по себе си не обвързват, освен ако се предлагат на трети Л, когато имат обвързва­щата сила на предложение за скл^не на договор по ЗЗД. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗД, когато предлож^то включва общи условия, приемането му е действит, ако съдържа писмено потвърждение на тези условия. Едва след като последва писмено приемане на предлож^то, ще има сключен договор при общи условия. При тези догово­ри е възможно по искане на насрещната страна в догово­ра да се включат уговорки, които се отклоняват от об­щите условия. Допълнително вписаните клаузи пораж­дат П действие дори уговорките в общите условия, на които те противоречат, да не са заличени - чл. 16, ал. 2 ЗЗД.

В нашето законод^во П^та уредба на дог^те при общи условия не е задоволит. Общите ус­ловия крият опасност стр^та, която ги изготвя, ч`тях да се постави в привилегировано полож спрямо насрещната стр и да налага своята воля при опред на съдърж<sup>то</sup> на сделката, особено когато тя има и монополно полож в стоп<sup>я</sup> живот. За да се осуети злоупотребата с използв<sup>то</sup> на общите условия, се налага да се упражнява контрол в`съдърж^то им, което е предвидено напр. със специален закон в Герм от 1976 г.

Законод^та на САЩ и на всички Д от ЕС съдържат спец^ни ПН с` неравноправните, злоупотребителни уговорки в сделките. Такова е предназнач на чл. 2-302 от Еднообразния ТК на САЩ от 1962 г., озаглавен „неоправдани условия или договори”.

Закони за общите условия при дог^те имат Швеция от 1971, Вел от 73, Дания от 74, заедно с омбудсман за защита на потребит^те, Герм от 76, Фр от 78 и др.

Европ^то П съдържа и специална Директива на Съвета на ЕО № 93/13 от 5.04.1993 г. относно злоупотребителните клаузи в договори с потребителите, насочена към хармони­зиране на законод^та на страните-членки. У нас П уредба, която има за непосред цел санк­циониране на злоупотребителните клаузи в дог^те с потребители, бе създ в чл. 35-37 ЗЗППТ. Разпор^те намират прилож само спрямо договори с потребители. Такива са Л^та, които придоб стоки или ползват услуги за свои нужди или за такива на свои близки, а не за продажба, произ-во или упраж^не на професия или занаят.

Чл. 35, ал. 1 ЗЗППТ установява общи критерии за преценка дали уговорките с потребителите са неравноправни. Такава квалификация сп` текста следва да се даде на уговорки, кои­то: 1) са във вреда на потребителя, 2) не отговарят на изисква­нето за добросъвестност, и 3) водят до значително неравновесие м` П^та и задълж^та на страните по договора. От тази разпор следва да се направи изводът, че неравноп­равни са уговорките, които значително злепоставят потреби­теля за сметка на неговия договорен партньор и са резултат на недобросъвестно повед на търговеца при сключване на договора спрямо потребителя.

Сп` чл. 37, ал. 1 ЗЗППТ санкция за неравноправни клаузи се предвижда само когато те не са уговорени индивид<sup>но</sup>. Такива са уговорките, които предварит са били формулирани от търговеца и приети от потребит, без да е било преговаряно по всяка от тях и потребит не е имал възмож да влияе в` съдърж^то им.

Когато търговецът твърди, че условие в договора е индиви­дуално уговорено, тежестта за доказване на това обстоятелс­тво е за него - чл. 37, ал. 4 ЗЗППТ.

Когато в конкретен договор са включени клаузи, неуговорени индивидуално, които следва по чл. 35 и сл. ЗЗППТ да се преце­нят като неравноправни, те са по П^о нищожни и не пораждат П действие. При спор м` страните съдът следва да бъде сезиран с установителен иск.

Нищожните неравноправни клаузи не водят до нищож на скл^я м` търговеца и потребителя дог, когато останалите уговорки могат да породят П действие.

Ако дог м` търговеца и потреб съдържа неясни или двусмислени уговорки, те следва да се тълкуват в смисъл, благопр за потреб - чл. 36, ал. 2 ЗЗППТ. Това е оправдано, защото търг^ът формулира обикнов усло­вията, а чл. 36, ал. 1 ЗЗППТ установява задълж те да бъдат редактирани по ясен и недвусм н/н.

В сравнително редки случаи част от съдърж^то на сделката може да се определи от съда или от трето Л. Ако в сделката е уговорено, че длъжникът ще изпъл­ни, когато има възможност, кредиторът може да поис­ка от съда да му определи подходящ срок, след изтичане на който длъжникът ще изпадне в забава, ако не изпълни.

При факултативни задължения, ако изборът е предос­тавен на трето Л, то ще определи коя ще бъде дължимата престация - чл. 130, 131 ЗЗД.

Понастоящем действащото законод^во не до­пуска с индивидуални админ актове или с ре­шения на арбитраж да се определя съдърж^то на сдел­ката, независимо от волята на страните по нея.

Съдърж^то на сделката може да се определи само след като се вникне и се изясни смисълът на волеизявл^то. Това налага, преди да се пристъпи към изпълне­ние на сделката, тя да се тълкува.

Правилата за тълкуването понастоящем са уредени единствено в чл. 20 ЗЗД пряко за договора. Те се прила­гат съответно за всички видове сделки, тъй като са пред­назнач да разкрият смисъла на волеизявл^та като съществен елем на всяка сделка.

Тълк^то на П^те сделки има някои сходни чер­ти с тълк^то на П^теН. То също е мисловна д/ст, ч` която се разкрива смисълът на обективирана мисъл и воля, поради което има вторичен, зави­сим х-р. При тълк^то не могат да се внасят промени във вече осъществени волеви актове. Грамати­ч^то и логич^то тълкуване се прилагат и при сдел­ките.

Тълк^то на сделките има и свои специф осо­бености. Обект на тълк^то са конкретни волеизяв­ления на определени Л. При изясняване на техния сми­съл се държи сметка за някои субективни моменти като вътрешната воля и намерението на тези Л.

При спор по сделката, отнесен пред съда, дейността по доказването на фактическия състав на сделката предхожда тълк^то. Тя се състои в представяне от стра­ните и допускане и събиране от съда на доказателстве­ни ср-ва: свидетелски показ, писм докумен­ти, обяснения на стр^те, заключения на вещи Л, от които съдът черпи факти, за да приеме дали сделката е извършена.

От тълк^то се разл П^та квалиф на сд^та, която се извършва след като ч`тълку­ват д/ст се разкрие смисълът на волеизявл^та.

Тълк^то на сделката се основава освен на повед^то на страните, ч` което те са обективирали вът­решната си воля, и на други факти и материали, които са свързани със сделката, като напр. преговорите, кои­то предхождат скл<sup>то</sup> на тълкуваната сделка, други сделки с аналогично или близко съдържание м` същите страни или на една от страните с други Л. Тези факти и мат-ли, макар да не са предмет на тъл­к^то, могат да послужат като източник на косвени доказателства за смисъла на сделката.

Сп` чл. 20 ЗЗД целта на тълк<sup>то</sup> е да се разк­рие действит<sup>та</sup> обща воля на страните при догово­рите, а не да се ограничи с буквалния смисъл на думите, знаците или действията, ч` които е изявена волята. При едностр^те сделки следва да се установи дейст­вит^та воля на Л^та, които ги извършват. Дейст­вит^та воля на страните се отнася до желаните от тях П последици.

Чл. 20 ЗЗД изисква сделката да се тълкува във всички нейни относително обособени части, нар^ни уговорки или клаузи. Тъй като те са част от единното волеизявле­ние на едно или повече Л, те следва да се тълкуват не сами за себе си, а като едно логическо цяло в този смисъл, който произтича от цялата сделка.

Както отделните уговорки, така и цялата сделка след­ва да се схващат в смисъла, който отговаря най-добре на целта й. Сделката е П ср-во за задоволяване на потребности, които се обслужват с постигане на пос­тавената от страните цел.

Освен субективни моменти, свързани с волята, наме­рението и целите на страните по сделката, чл. 20 ЗЗД насочва тълкувателя и към два обективни критерия, които следва да се използват при изясняване на волеизявл^та - обичаите в практиката и добросъвестността.

Под „обичаи в практиката” по смисъла на чл. 20 ЗЗД следва да се разбира онова повтарящо се поведение при сключване на сделки от даден вид и онзи смисъл, който се в влага в тях обикновено в мястото, където е сключена сделката. Ако от изявената воля не може да се направи категорично заключение за смисъла на волеизявл^та, логично е да се предположи, че страните са желали с тях да постигнат онези последици, които обикновено в дого­ворната практика на съответното място П^те субекти уговарят. Ако една от страните по П/О^то твърди, че смисълът на сделката е различен от този, който обичайно се влага в такъв вид сделки, тя трябва да докаже отклоненията от обичаите.

Добросъв^та представл изискване при сключване на сделките да се действа коректно и честно. При съмнение изявлението следва да се схваща в смисъла, който следва от едно почтено повед, а не от стремеж да се измами и увреди насрещната стр.

Чл. 20 ЗЗД не урежда изчерпат правилата, които могат да се използват при тълк^то. В отменения ЗЗД тълк^то на договорите беше уредено по-подроб­но. Макар и отменени, неговите разпор съдържат полезни указания, които и понастоящем могат да се при­лагат. Ако една уговорка може да се тълкува в смисъл, при който не поражда П действие, и в друг, при който би имала П последици, предпочитание следва да се даде на втория смисъл.

При двусмислие отделните уговорки следва да се тъл­куват в смисъла, който най-много отговаря на предмета на сделката.

При съмнение относно смисъла на уговорката, тя следва да се схваща против този, който я е предложил, и в полза на страната, за която тя поражда П задъл­жения.

Когато страните при сключване на сделката са упот­ребили общи изрази, П^те последици следва да се изяс­нят, като се имат предвид предметите, за които стра­ните са постигнали съгласие.

Ако в сделката е посочен един случай като пример за изясняване на волята на страните, с това не бива да се изключва действието й и спрямо други непосочени слу­чаи, ако има основание и спрямо тях да се разпрострат П^те й последици.

Тъй като при скл^то на сделките някои от стр^те употребяват диалектни и жаргонни изрази, при тълк^то следва да се изясни какъв смисъл се влага в тези думи. Макар Бълг да не е голяма, в нея същест­вуват разл диалекти, при които едни и същи думи могат да имат разл^о знач, напр. диня се употре­б в смисъл на любеница, а в някои области на Сев Б^я и като синоним на пъпеш

В резултат от тълк^то може да се разкрие, че всъщност не е постигнато съгласие от страните и до­говор липсва.

Ако Л^то, до което е адресирано предложението, го е приело, но твърди, че го е схванало в друг смисъл, а не в този, който е вложен от предложителя, как следва да се тълкува сделката? Съображения за П сигурност изискват в подобни случаи да се даде предимство на изяв­л^то и то да се тълкува в смисъла, който обективно следва от него, т. е. онзи смисъл, който следва от външнообективираното поведение на страните за един нор­мален човек.

При сключване на сделката страните са свободни да определят кога в бъдеще ще настъпят нейните П последици, дали ще претърпят промени и докога ще бъ­дат в сила. Когато Л^та, които извършват сделката, не желаят възникването, изменението или прекрат^то на П^те й последици да зависи от допълнит обстоят^ва, които в бъдеще ще се осъществят, действието на сделката е чисто, не е обусловено и пора­ди това не е ограничено по волята на участниците в нея.

П^те субекти могат да обусловят настъп^то, изменението или прекрат^то на П^то дейс­твие на сделката от бъдещи обстоят. Те се обх­ващат от волеизявл^то и се включват като клаузи от съдърж^то на сд^та. Ч` тях се усложнява действието на сд<sup>та</sup>, поради което те се нар. модалитети. Тяхното П действие не се отраз в`съдърж^то на П^те последици, а засяга в повечето случаи само настъп^то или прекрат^то на последните. Ч` модалитети може да се внесе и промяна във вече настъпили П последици на сд^та.

Действащото Г законод^во урежда 3 вида модалитети: условие, срок и тежест (модус).

Ч` модалитетите се придава гъвкавост на П^та уредба на сделките. Страните по тях имат възможност да съобразяват П^те последици с определени обстоятелства, които имат значение за техните интереси.

Най-широко приложение намират модалитетите при договори с облигац и вещно действие, доколкото с обуславящото действие не се накърнява обществения интерес. В областта на сем^то П волеизявл^та не могат да бъдат обусловени от условия или срокове, напр. недопустими са бракове, осиновяване, припознава­не при такива модалитети. В наследст^то П при­емане и отказ от наследство не могат да се правят под условие или срок.

При едностр^те сделки модалитетите не са изк­лючени, но намират по-огранич приложение. Всяко за­вещание се извършва под отлагателен срок - смъртта на завещателя, - а в него може да се предвиди условие и тежест за наследника или заветника. Пълномощие може да се даде под срок или условие, развалянето на двустра­нен договор по чл. 87, ал. 1 ЗЗД се извършва с даване на подходящ срок за изпълнение, публичното обещание на награда поражда П последици при настъпване на опред бъдещи обстоят, едностр^то во­леизявление за одобряване на вещта по чл. 204 обикновено се свързва със срок и др.

Спрямо обуславящите обстоят се поставя изис­кв^то да са възможни и да не противоречат на повели­т ПН или на добрите нрави. Тези изисква­ния не са формулирани общо, има спец^ни разпор за дарението - чл. 226, ал. 2 ЗЗД, и за завещ^то - чл. 42, б. „в” ЗН. При нищожност на уговорката на модалитета, поради посоч^те основания, не във вс случаи ще следва да се приеме, че цялата сделка е нищожна. Ще на­мери прилож чл. 26, ал. 4 ЗЗД и, ако при тълк на предполаг^та воля на стр^те има основание да се приеме, че те биха скл^ли сд^та и без нищожните клаузи за обуславящите обстоят, сд^та ще породи П действие без тях.

Терминът условие (condicio) се употреб с 2 зна­чения. От 1 стр, то представл част от волеизявл^то, уговорка в сделката, по силата на която настъпв^то, изменението или прекрат^то на П^те й последици се поставя в завис от едно бъде­що обстоятелство. Под условие се разбира, на 2^ро мяс­то, и самото бъдещо обстоятелство, което обуславя действието на сделката.

Сп` чл. 25, ал. 1 ЗЗД условието е бъдещо несигур­но събитие. В тази разпор терминът „събитие” е употребен в широк смисъл като синоним на ЮФ. В лит^та и в практиката се приема, че ус­ловието може да бъде както проява на природни сили и да не зависи от човешко повед, т.е. събитие в собстве­ния смисъл на думата, така и съзнателно човешко действие.

Условието тр да бъде бъдещо обстоятелство - то следва да настъпи или не след скл^не на сд^та. Ако към този момент то се е осъщ^ло, няма да могат да се породят П последици на условието, ма­кар стр^те да не са знаели за преждеврем^то му сбъдване.

Условие може да бъде само бъдещо несигурно съби­тие - такова, за което не се знае дали ще настъпи. Ако към момента на сключване на сделката е станало ясно, че то не може да се осъществи, уговорката ще бъде нищожна.

Освен като модалитет при сделките терминът усло­вие се употребява и с други 2 разл знач. Условия на П^то condicio iuris се наричат тези допълнит ЮФ, от настъп^то на които зависи П^то действие на сделката. За разлика от условието като модалитет, те не се уговарят от стр^те, необ­ходимост от тяхното осъществяване се предвижда в за­кона. Настъп^то им не поражда обратно действие, което е предвидено за условието в чл. 25, ал. 2 ЗЗД.

Терминът условие се употребява и като синоним на уговорка или клауза на сделката.
3. Видове условия

Сп` П^те последици от настъп^то на бъ­дещото несигурно събитие, условието бива отлагателно и прекратително.

При отлагат^то условие настъп^то на П^те последици на сд^та се поставя в завис от сбъдването на бъдещо несигурно събитие. При скл^то си сделката не поражда желаните от стр^те П последици. Те настъпват едва, ако условието се сбъдне. Възможно е от отлагателно условие да бъде обус­ловена промяна в настъпилите при скл^не на сдел­ката П последици, напр ако се повишат цените на мат-лите и работната сила, ще се увеличи размерът на дължимите от член-коопер^те в ЖСК имущ^ни вноски.

Прекратит^то условие има за последица при сбъд­ването му прекрат на П^те последици на сдел­ката, породени при нейното скл^не. Този вид условие има знач за това докога ще продължава действието на П^та сделка. Това деление на условието има най-важно практич знач.

В завис от това как е формулирано условието, дали се изисква да настъпи промяна, да се осъществи опре­делен факт или обратно - да не се променя същ^то положение, - условието може да бъде положително, напр. ако се реализира доход, ако се завърши строе­жът, ако Л^то положи изпита успешно, и отрицател­но, напр. ако не си измени местожит^то, ако не си намери работа, ако не се прекрати трудовото му П/О и др. Тази класиф има знач, за да се изясни дали се е сбъднало условието.

Сп` това дали сбъдването на условието зависи от повед^то на определено Л или не, то бива потестативно (произволно), казуално (случайно) и смесено. Сбъдването на потестативното условие зависи от воля­та на 1 от страните по сделката или на друго Л, напр. ако продавачът смени местожит^то си, ако вещта - предмет на продажбата, бъде одобрена от купу­вача и др.

Казуалното условие не зависи от човешкото поведе­ние, а от природни сили и закономерности, напр. ако сла­на повреди насажденията, ако падне сняг и др.

Смесено е условието, когато сбъдването му зависи ед­новременно и от човешко поведение и от обективни фак­тори, напр. ако бъде изменен застроителният и регула­ционен план за даден имот. Това деление има знач за приложение на фикциите, предвидени в чл. 25, ал. 1 ЗЗД.

В периода от време, п` който не се знае дали услови­ето ще се сбъдне, П^то положение на сделката е раз­лично при отлагателното и прекратителното условие.

Сделката, сключена под отлагат^то условие, не поражда П действие, но тя не е недействит, нито може да бъде развалена. Тя се намира във висящо положение – in pendente condicione. Въз основа на нея се поражда П очакване за придобиване на П^а. От нищожната сделка тя се различ по това, че не е опороче­на и в 1 бъдещ момент може да породи П^те си последици. Тя е П състояние противопол на унищож^та сделка, която поражда П последици, ко­ито могат да отпаднат поради недостатъка й. От ви­сящата недействителност се различава по това, че по волята на страните П^те й последици са поставени в зависимот от бъдещо несигурно събитие.

Сделката, сключена под прекратително условие, поражда П последици при скл^то си, но същ^ва несигурност докога те ще траят. Тя се отличава от унищож^та сделка по това, че няма порок и отпа­дането на П^те й последици не винаги зависи от во­лята на страна по сделката.

Когато отлагат^то условие се сбъдне, настъпват П^те последици на сделката или обусловената от страните от него промяна в П/О^то им. Сп` чл. 25, ал. 2 ЗЗД сбъдването на условието има об­ратна сила и П^те последици на сделката се пораждат от момента на сключване на сделката, а не от деня на сбъдване на условието.

Сбъдването на прекрат^то условие води до от­падане на последиците на сд^та също с обратна сила. Ако сделката е имала прехвърлителен ефект, С^теП отново се връщат в патримониума на прехвърлителя и се счита, че не са били отчуждавани.

Правилото на чл. 25, ал. 2 ЗЗД е диспозитивно, поради което стр^те могат да уговорят изрично, че действи­ето от сбъдването на условието ще настъпи за в бъдеще – ex nunc.

Чл. 25, ал.1, изреч. 2^ро ЗЗД установява фикцията, че макар условието да не се е сбъднало, ако стр^та, която има интерес от несбъдването му, е попречила не­доброс^но то да се сбъдне, отнош^та м` стр^те по сделката ще се уредят, все едно че условието се е сбъднало. За да настъпи действието на уредената от закона фикция, тр да е уговорено условие, което да не зависи от волята на стр^та, която има интерес от несбъдването му. Повед^то на тази стр тр да се намира в причинна връзка с несбъдв^то на усло­вието. Освен това нейното повед тр да бъде не­добросъв. В Г^тоП под недобросъвес­тност се разбира умишлено повед или такова при груба небрежност. Обикнов^та небрежност (непредпаз­ливост) не се счита за недобросъвестност.

От чл. 25, ал. 2, изр. 2^ро ЗЗД има основание логичес­ки да се изведе и една 2^ра фикция - ако едната страна има интерес условието да се сбъдне и недобросъвестно помогне да стане това, отнош^та м` стр<sup>те</sup> следва да се уредят, все едно че условието не се е сбъднало. Предпост<sup>те</sup> при 2<sup>та</sup> фикция са сбъдването на условието да не зависи сп` волята на стр^те от тази от тях, която има интерес от сбъдването, нейно­то недобросъвестно повед да се намира в причинна връзка със сбъдването на условието.

Когато стане ясно, че условието няма да се сбъдне, последиците са различни при 1^те два вида условие. При отлагат^то условие П^те последици на сделката или обусловената от условието промяна не настъпват. По волята на стр^те сделката остава лишена от П действие. Последиците са като при нищожна сделка, но основанието за това не е порок на волеизявл^та.

Несбъдването на прекратителното условие води до запазване на П^те последици на сделката.
5. Социални функции на условието

Условните волеизявления могат да изпълняват полез­ни соц функции. Уговарянето на условие позволява на страните по-добре да задоволяват своите интереси, като се съобразяват с несигурни обстоятелства, които могат да ги засегнат.

Потестативните условия могат да играят положи­т роля на стимул за постигане на опред резул­тати в стоп^я или в личния живот. В приватизац^те сделки сп` чл. 37, ал. 4 ЗПСК могат да се угово­рят отлагателни условия. В личните отнош могат да се насърчават интелектуални постижения, хармонич­ни брачни отношения и др.
6. Срок - понятие, видове, действие

Срокът - dies е обуславящо обстоят, което може да има знач за пораждане, изпълнение или прек­рат на П^те последици на сделката. Той се предвижда по волята на стр^те, които участват в скл^то на сделката. Срок се нарича уговорката в сделката, която придава П значение на изтичането на оп­ред време. Срок е също така и периодът от време или датата, с които се свързва П^то действие на уговорката в сделката.

Срокът, за разлика от условието, е бъдещо, но сигур­но събитие. Може да не се знае при сключване на сделка­та кога точно ще настъпи обстоят^то, но тряб­ва да е сигурно, че то ще се осъществи.

Срокът се отнася към несъщественото съдърж на повечето сделки, но има и такива, за които той е част от съществ^те им белези. Такива са договорът за наем, за изработка, за строит^во, за превоз, лизинг и др. При някои дог законът предвижда прекратителен срок, ако стр^те не са го уговорили - чл. 229 ЗЗД установява правилото, че договорът за наем не може да бъде сключен за повече от 10 г. или, ако се сключва от Л^е, което може да извършва само действия на управление - до 3 го­д.

При сделки с периодично изпълнение обикновено се предвиждат междинни срокове за отделните престации, така при договора за наем наемната цена може да се уговори на ден, седмица, месец и др., доставките на опред хранит стоки в един магазин могат да се извърш­ват в опред дни в седмицата или в месеца и т. н.

Сп` П^то им действие сроковете се разделят на 3 вида: отлагателен (начален) е срокът, с нас­тъп^то на който се пораждат П^те последици на сделката. С уговарянето на такива срокове се цели отлагането на П^те последици до бъдещ момент.

Уговореният срок може да има П знач за из­пълнение на задължение по сделката, това е падежът на задълж^то, когато то става изискуемо. В този слу­чай срокът е уговорен в полза на длъжника, което означ, че той може да изпълни, но кредиторът може да тър­си изпълнение само след настъпване на падежа. Ако преди това предяви иск, той ще бъде отхвърлен като преждевременно предявен. Но ако длъжникът изпадне в неплате­жоспособност, той губи предимството на ненастъпилия падеж и задълж^то му става изискуемо - чл. 71 ЗЗД.

Срокът може да бъде уговорен в полза на кредитора, тогава той може да иска изпълнение по всяко време, задълж^то е изискуемо, но не е изпълняемо, длъжникът ще може да изпълни само след срока. Ако срокът е угово­рен в полза на двете страни, задълж^то не е нито изис­куемо, нито изпълняемо преди срока. Настъп^то на срока за изпълнение има важно значение за отговорност­та на длъжника за неточно изпълнение във временно от­ношение и за забавата на кредитора.

Третият вид срок е прекратителен (краен). С нас­тъп^то му се прекратяват за в бъдеще П^те пос­ледици на сделката.

П^те последици на сроковете настъпват по пра­во (eo ipso) за в бъдеще, а не с обратна сила.

Срокът може да бъде определен точно ч` периода от време, който тр да изтече, или с фиксиране на дата­та по календара. Този срок се нарича абсолютно опре­делен. Относително определеният срок се свързва с настъпване на някакво сигурно събитие, като напр. пър­вия ден на Великден п` 2003 г.

Начинът на изчисляване на сроковете е определен в чл. 72 ЗЗД.

Уговорката за тежест се вкл в съдърж^то на безвъзмездни сделки като дарения и завещания. Въз осн на нея стр^та, която получава безвъзмездно иму­щ^на престация, се обвързва да направи или да даде нещо в полза на др^та страна по сделката или трето Л. Тежестта поражда П^о задълж за стр^та по сд^та, която получ даром имущ^на об­лага. С оглед на своята ст/ст това задълж не представл еквивалент на получ^та от неговия носител облага, поради което сд^та с тежест не се прев­ръща във възмездна.

Тежестта може да поражда задължение да се извър­шат действия, напр. надареното Л да придобие опре­д квалификация или образование, да постави плоча на гроба на дарителя и др., или да се даде нещо, напр. да предостави част от завещаната сума за благотвори­т цели, да предостави П на ползване в` част от подарената къща за определени цели и др. Няма значе­ние кой извлича облаги от изпълнение на задълж^то, породено от тежестта.

За тежестта има специални разпоредби при дарение­то - чл. 226, ал. 3 ЗЗД, и при завещанието - чл. 17 ЗН.

Сделката, сключена при тежест, поражда незабавно действието си - безвъзмездното придобиване не е обусло­вено от изпълнение на П^то задължение, породено от клаузата за тежест.

Сп` чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако в дарението е уговорена невъзможна тежест, цялото дарение е нищожно. Това Н^но решение с П се критикува от проф.Таджер като противор^що на здравия разум. Тази раз­пор следва да се тълкува във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и уредената в нея П последица - нищожност на ця­лата сделка - следва да настъпи, само ако има основание да се смята, че дарителят не би сключил сд^та, ако знаеше, че тежестта е невъзможна. В останалите слу­чаи, когато от предполагаемата воля на дарителя след­ва, че той би извършил дарението и без клаузата за тежест, сделката ще остане действителна въз основа на чл. 26, ал. 4, предложение 2^ро ЗЗД.

Чл. 18 ЗН установява правилото, че всеки заинтересо­ван може да иска изпълнение на наложените със завещ^то тежести. Същото правило следва да се прилага и при дарението. При липса на доброволно изпълнение на общо основание ще може да се търси и защита по съде­бен ред, щом като се приема, че тежестта поражда съ­щинско П задължение. Обратното становище зас­тъпват в учебниците си Л. Василев и В. Таджер. Като аргумент се привежда разпор^та на чл. 18, изреч. 2^ро ЗН, сп` която неизпъл^то на тежестите не влече след себе си унищожение на завещат^то разпореждане. Но това, че неизпъл^то на тежестта не води до отпадане на завещат^то разпореждане, не значи, че не подлежи на принудит изпълнение П^то задължение, възникнало поради тежестта. Щом като не може да се унищожи завещанието и придобито­то безвъзмездно имущество се запазва, още по-неоправ­дано и несправедливо е да се откаже принудит^то изпълнение на тежестта, когато това е възможно.

В Г^то ни законод^во в бъдеще следва по-ясно да се уредят П^те последици на тежестта.