|
29. Да отстранят пречките, които възпрепятстват ползването на икономически, социални и културни права от неграждани, особено в такива области като образование, жилище, заетост и здравеопазване;
30. Да гарантират, че държавните образователни институции са отворени за неграждани и за децата на имигранти без документи, пребиваващи на територията на държава-страна по конвенцията;
31. Да избягват разделно обучение и различни стандарти на третиране, прилагани към неграждани по признак раса, цвят, потекло, и национален или етнически произход в началното и средното училище, и по отношение на достъпа до висше образование;
32. Да гарантират равноправно използване на правото на жилище за граждани и неграждани, особено като се избягва разделение при жилищното настаняване и се гарантира, че жилищните агенции се въздържат от упражняване на дискриминационни практики;
33. Да предприемат мерки за елиминиране на дискриминацията спрямо неграждани по отношение на условията на труд и трудовите изисквания, включително елиминиране на правила и практики относно заетост с дискриминационни цели или ефекти;
34. Да предприемат ефективни мерки, за да възпрепятстват появата на и да отстранят сериозните проблеми, пред които обикновено се изправят работници - неграждани, по-специално неграждани домашни работници, включително дългова зависимост, задържане на паспорта, незаконно задържане, изнасилване и физическо насилие;
35. Да признаят, че - макар че държавите-страни по конвенцията могат да откажат предлагане на работни места за неграждани, които са без разрешение за работа, то всички физически лица имат право да се ползват от правото на труд и заетост, включително от свободата на събиране и на сдружаване, веднага след установяване на трудово взаимоотношение, до неговото прекратяване;
36. Да гарантират, че държавите-страни по конвенцията уважават правото на неграждани на адекватен стандарт на физическо и психическо здраве, като, между другото, се въздържат от отказване или ограничаване на достъпа им до превантивни, лечебни и палиативни здрави услуги;
37. Да предприемат необходимите мерки, за да възпрепятстват по отношение на неграждани практики, отричащи тяхната културна идентичност, като например юридическо или фактическо изискване, неграждани да сменят името си, за да получат гражданство, и да предприемат мерки, позволяващи на негражданите да запазят и развият своята култура;
38. Да гарантират правото на неграждани, без дискриминация по признак раса, цвят, потекло, и национален или етнически произход, да имат достъп до всяко място или услуга, предназначени да се използват от широката общественост, като например транспорт, хотели, ресторанти, кафенета, театри и паркове;
39. Настоящата обща препоръка заменя обща препоръка XI (от 1993 г.).
Обща препоръка XXXI относно превенция на расовата дискриминация при администрирането и функционирането на системата за наказателно правосъдие
Комитетът за премахване на расовата дискриминация,
Като напомня за дефиницията за расова дискриминация, изложена в член 1 на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация,
Като напомня за разпоредбите на член 5 (a) на Конвенцията, съгласно които държавите-страни по Конвенцията имат задължението да гарантират правото на всекиго, без разлика на раса, цвят на кожата, или национален или етнически произход, на равенство пред закона, особено при ползването на правото на равнопоставеност пред съдилищата и всички други органи, раздаващи правосъдие,
Като напомня за това, че член 6 на Конвенцията изисква от държавите-страни да гарантират на всекиго в рамките на своята юрисдикция ефективна защита и средства за съдебна защита, посредством компетентните национални съдилища и други държавни институции, срещу всякакви актове на расова дискриминация, както и правото да търсят от тези съдилища справедлива и адекватна компенсация или удовлетворяване за всяка щета, претърпяна в резултат на тази дискриминация,
Като се позовава на параграф 25 на декларацията, приета от Световната конференция срещу расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост, проведена през 2001 г. в Дърбан, Република Южна Африка, на която бе изразен “абсолютен отказ от расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост, които продължават да съществуват в някои държави при функционирането на наказателната система и в прилагането на закона, както и в действията и позициите на институции и физически лица, отговарящи за правоприлагането, особено когато това е допринесло за това, че определени групи са свръх-представени между лица, които са задържани или лишени от свобода”,
Като се позовава на работата на Комисията за човешки права и на Подкомисията за насърчаване и защита на човешките права (виж E/CN.4/Sub.2/2005/7) относно дискриминацията в системата за наказателно правосъдие,
Като има предвид докладите на Специалния докладчик за съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост,
Като се позовава на Конвенцията от 1951 г. относно статута на бежанците, по-специално член 16, който постановява, че “[a] бежанецът има свободен достъп до съдилищата на територията на всички държави, страни по Договора”,
Като има предвид забележките относно функционирането на правосъдната система, направени в заключенията на Комитета относно докладите, представени от държавите-страни по Конвенцията и в Обща Препоръка XXVII (2000 г.) относно дискриминацията срещу ромите, Обща Препоръка XXIX (2002 г.) относно дискриминацията по признак произход и Обща Препоръка XXX (2004 г.) относно дискриминацията срещу негражданите,
Като е убеден, че въпреки че правосъдната система може да се счита за безпристрастна и незасегната от расизъм, расова дискриминация или ксенофобия, ако действително съществува расова или етническа дискриминация при администрирането и функционирането на правосъдната система, това съставлява особено сериозно нарушение на нормите на правовата държава, на принципа за равенство пред закона, принципа за справедлив процес и правото на независим и безпристрастен съд, поради прекия му ефект върху лицата, принадлежащи към групи, за които самата роля на правосъдието е да защитава,
Като отчита, че никоя страна не е свободна от расова дискриминация при администрирането и функционирането на системата за наказателно правосъдие, независимо от вида на прилагания закон или на действащата съдебна система, независимо дали обвинителна, разследваща или смесена,
Като отчита, че рисковете от дискриминация при администрирането и функционирането на системата за наказателно правосъдие са се увеличили през последните години, отчасти в резултат на повишаването на имиграцията и движенията на населението, които пораждат предубеждения и чувства на ксенофобия или нетърпимост между някои части на населението и някои служители по правоприлагането, както и отчасти в резултат на политиките за сигурност и мерките против тероризма, приети от много държави, които редом с други неща, насърчиха появата на антиарабски или антимюсюлмански чувства, или – като реакция, антисемитски чувства, в редица страни,
Като е решен да се бори с всички форми на дискриминация при администрирането и функционирането на системата за наказателно правосъдие, от които могат да страдат, във всички страни на света, лицата принадлежащи към расови или етнически групи, по-специално негражданите - включително имигранти, бежанци, търсещи убежище и лица без гражданство - роми/цигани, местни народи, преместени населения, лица дискриминирани поради техния произход, както и други уязвими групи, които са особено изложени на изключване, маргинализация и неинтеграция в обществото, като се обръща особено внимание на положението на жените и децата, принадлежащи към гореспоменатите групи, които са податливи към множествена дискриминация поради своята раса и поради своя пол или своята възраст,
Формулира следните препоръки, адресирани към държавите-страни по Конвенцията:
Сподели с приятели: |
