Общи препоръки неофициален превод от английски език на български език !

8. Право на образование

(тт) Да намалят процентите на отпадналите от училище деца от всички общности, по-специално по отношение на деца от засегнатите общности, като специално внимание се обърне на положението на момичетата;

(уу) Да се борят с дискриминацията от страна на държавни или частни органи, както и с всяко преследване на студенти, които са членове на общности по признак произход;

(фф) Да предприемат необходимите мерки, в сътрудничество с гражданското общество, за възпитаване на населението като цяло в дух на недискриминация и уважение към общностите, обект на дискриминация по признак произход;

(хх) Да преразгледат всяка формулировка в учебниците, която предава стереотипни или унижаващи изображения, източници, имена или мнения относно общности по признак произход и да ги заменят с изображения, източници, имена и мнения, предаващи послание за вътрешно присъщо достойнство на всички човешки същества и равенство на техните човешки права.

Обща препоръка ХХХ: Дискриминация срещу неграждани

01.10.2004г.

Като се позовава на Декларацията от Дърбън, в която Световната конференция против расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост признава, че ксенофобията спрямо неграждани, по-специално преселници, бежанци и търсещи убежище, съставлява един от главните източници на съвременен расизъм и че нарушения на човешките права спрямо членове на такива групи се случват на различни места в контекста на дискриминационни, ксенофобски и расистки практики,

Като отбелязва, че на основата на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и на Общи препоръки XI и XX, от прегледа на докладите на държавите-страни по Конвенцията се разбра, че групи, които не са преселници, бежанци и търсещи убежище също предизвикват тревога, включително неграждани без документи и лица, които не могат да докажат националност по отношение на държавата, на чиято територия живеят, дори когато тези лица са живели през целия си живот на същата територия,

Като организира тематична дискусия по въпроса за дискриминацията срещу неграждани и получи мнения от членове на комитета и държавите-страни по конвенцията, както и мнения на експерти от други органи на Обединените нации, от специализирани агенции и от неправителствени организации,

Като съзнава необходимостта от изясняване на отговорностите на държавите-страни по Международната конвенция за елиминиране на всички форми на расова дискриминация по отношение на неграждани,

Като основава своето действие на разпоредбите на Конвенцията, по-специално на член 5, който изисква държавите-страни да забранят и елиминират дискриминацията по признак раса, цвят, потекло, и национален или етнически произход при ползване от всички лица на граждански, политически, икономически, социални и културни права и свободи,

Потвърждава, че:

I. Отговорности на държавите-страни по Конвенцията

1. Член 1, параграф 1 на Конвенцията дефинира расовата дискриминация. Член 1, параграф 2 предвижда възможността да се прави разлика между граждани и неграждани. Член 1, параграф 3 обявява, че относно националност, гражданство или натурализация, правните разпоредби на държавите-страни не трябва да са дискриминационни спрямо никоя конкретна националност;

2. Член 1, параграф 2 трябва да се тълкува така, че да се избегне подкопаване на основната забрана на дискриминацията; следователно, той не следва да се тълкува като намаляващ по някакъв начин правата и свободите, признати и провъзгласени, по-специално, във Всеобщата декларация за човешките права, в Международния пакт за икономически, социални и културни права и в Международния пакт за граждански и политически права;

3. Член 5 на Конвенцията включва задължението на държавите-страни по нея да забранят и елиминират расовата дискриминация при ползване на граждански, политически, икономически, социални и културни права. Въпреки че някои от тези права, като например правото на участие в избори, правото на гласуване и на кандидатстване на избори може да бъде ограничено за граждани, човешките права се ползват по принцип от всички лица. Държавите-страни не са задължени да гарантират равенство между граждани и неграждани при ползване на тези права в степента, призната по международното право;

4. Съгласно Конвенцията, диференцираното третиране въз основа на гражданство или имиграционен статут съставлява дискриминация, ако критериите за тази диференциация, оценена в светлината на целите и замислите на Конвенцията, не се прилагат в съответствие със законова цел и не са пропорционални на постигането на тази цел. Диференциацията в обхвата на член 1, параграф 4 на Конвенцията, отнасяща се за специални мерки, не се смята за дискриминационна;

5. Държавите-страни по конвенцията имат задължението да представят пълен отчет за законодателството по отношение на неграждани и неговото изпълнение. Освен това, държавите-страни по конвенцията следва да включват в периодичните си доклади, в подходяща форма, социално-икономически данни относно населението - неграждани в рамките на тяхната юрисдикция, включително данни, разделени по пол и национален или етнически произход;

Препоръчва,

На основата на тези общи принципи, държавите-страни по Конвенцията, съобразно техните специфични обстоятелства, да приемат следните мерки: