Общи препоръки неофициален превод от английски език на български език !
II. Стъпки, които трябва да се предприемат за превенция на расовата дискриминация по отношение на жертви на расизъм
Изтегляне 429.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Б. Докладване на произшествия пред органите,компетентни за приемане на жалби
- В. Започване на съдебно производство
- Г. Функциониране на правосъдната система
- III. Стъпки, които трябва да се предприемат за превенция на расовата дискриминация по отношение на обвинените лица, които са обект на съдебно производство
- В. Съдебният процес и съдебната присъда
- 1. Правото на презумпция за невинност
- 2. Правото на правна помощ и правото на преводач
- 3. Правото на независим и безпристрастен съд
- Г. Гаранция за справедливо наказание
- E. Изпълнение на присъди
II. Стъпки, които трябва да се предприемат за превенция на расовата дискриминация по отношение на жертви на расизъмA. Достъп до закона и до правосъдие6. В съгласие с член 6 на Конвенцията, държавите-страни по Конвенцията са задължени да гарантират правото на всяко лице, в рамките на своята юрисдикция, на ефективно средство за съдебна защита срещу извършителите на актове на расова дискриминация, без каквато и да е дискриминация, независимо дали са извършени от частни физически лица или от държавни служители, както и правото да търсят справедлива и адекватна компенсация за понесените щети. 7. За да улеснят достъпа до правосъдие за жертвите на расизма, държавите-страни по Конвенцията следва да се стремят да предоставят необходимата правна информация на лицата, принадлежащи към най-уязвимите социални групи, които често пъти не познават своите права. 8. В това отношение, държавите-страни по Конвенцията следва да насърчават, в районите, в които живеят тези лица, такива институции, като например центрове за безплатна правна помощ и консултация, центрове за правна информация и центрове за помирение и посредничество. 9. Държавите-страни по Конвенцията следва освен това да разширят сътрудничеството си със сдружения на юристи, университетски институции, центрове за правни консултации и неправителствени организации, специализирани в защита на правата на маргинализираните общности и превенция на дискриминацията. Б. Докладване на произшествия пред органите,компетентни за приемане на жалби10. Държавите-страни по Конвенцията следва да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че полицейските служби имат адекватно и достъпно присъствие в съседства, региони, колективни обекти, лагери или центрове, където живеят лица, принадлежащи към групите, цитирани в последния параграф на уводната част, така че жалбите на тези лица да могат бързо да се получат. 11. Компетентните служби следва да бъдат инструктирани да приемат жертвите на актове на расизъм в полицейските участъци по удовлетворителен начин, така че жалбите да бъдат регистрирани незабавно, разследванията да се осъществяват без забава и по един ефективен, независим и безпристрастен начин, и досиетата относно расистките или ксенофобски произшествия да се запазят и включат в бази данни. 12. Всеки отказ на полицейски служител да приеме жалба, засягаща акт на расизъм, следва да доведе до дисциплинарни или наказателни санкции, и тези санкции следва да бъдат увеличени, ако има замесена и корупция. 13. И обратно, следва да е право и задължение на всеки полицейски или държавен служител да откаже да се подчини на заповеди или инструкции, които изискват от съответния служител да извърши нарушения на човешките права, особено такива по признак расова дискриминация. Държавите-страни по Конвенцията следва да гарантират свободата на всеки служител да изисква прилагането на това право, без страх от наказание. 14. В случаи на предполагаемо мъчение, малтретиране или екзекуции, разследванията следва да се провеждат в съгласие с Принципите за ефективна превенция и разследване на непредвидени от закона, произволни и незабавни Екзекуцииi и Принципите за ефективна разследване и документиране на мъчение и друго жестоко, нехуманно или унижаващо третиране или наказание.ii
16. Преди започване на производството, държавите-страни по Конвенцията биха могли освен това да насърчат, с оглед спазване на правата на жертвите, използването на парасъдебни процедури за решаване на конфликти, включително обичайните процедури, съвместими с човешки права, посредничество или помирение, които могат да послужат като полезни алтернативи за жертвите на актове на расизъм и на които може да се придаде по-малко клеймо. 17. За да се улесни за жертвите на актове на расизъм завеждането на дела в съдилищата, стъпките, които трябва да се предприемат, следва да включват следното: (a) Предлагане на процесуален статут за жертвите на расизъм и ксенофобия и сдружения за защита на правата на тези жертви, като например възможност да се сдружават в наказателното производство, или в други аналогични процедури, които биха могли да им позволят да отстояват правата си в наказателното производство, без разходи за тях; (б) Предоставяне на жертвите на ефективно съдебно сътрудничество и правна помощ, включително безплатна помощ от адвокат и преводач; (в) Удостоверяване на факта, че жертвите имат информация относно хода на производството; (г) Гарантиране на защита за жертвата или за семейството на жертвата срещу всяка форма на заплаха или репресии; (д) Предвиждане на възможност за временно прекратяване на функциите, за цялата продължителност на разследването, на представителите на държавата, срещу които са подадени жалбите. 18. В страни, където съществуват планове за оказване на помощ и за компенсации на жертви, държавите-страни по Конвенцията следва да гарантират, че такива планове се предоставят на всички жертви без дискриминация и независимо от тяхната националност или статут на пребиваване.
19. Държавите-страни по Конвенцията следва да гарантират, че правосъдната система: (a) Предоставя подходящо място за жертвите и техните семейства, както и за свидетелите, през целия период на производството, като позволяват на жалбоподателите да бъдат изслушвани от съдиите през време на производството по разследване и съдебното изслушване, да имат достъп до информация, да провеждат очна ставка със свидетели на противната страна, да оспорват доказателства и да бъдат информирани за хода на производството;
(г) Гарантира на жертвите справедлива и адекватна компенсация за материалните и морални щети, претърпени в резултат на расова дискриминация. III. Стъпки, които трябва да се предприемат за превенция на расовата дискриминация по отношение на обвинените лица, които са обект на съдебно производствоA. Разпитване, разпит на свидетели и арест20. Държавите-страни по Конвенцията следва да предприемат необходимите стъпки за възпрепятстване на разпити, арести и разследвания, които се основават на практика единствено на физическия външен вид на лицето, на цвета на кожата на това лице или на особености или членство в расова или етническа група, или всякакво профилиране, което излага лицето на по-голямо подозрение. 21. Държавите-страни по Конвенцията следва да възпрепятстват и максимално сериозно да наказват насилието, актовете на мъчение, жестоко, нехуманно или унижаващо третиране и всички нарушения на човешките права, засягащи лица, принадлежащи към групите, цитирани в последния параграф на уводната част, извършени от държавни служители, особено от персонал на полицията и армията, от митнически органи, както и от и лица, работещи на летища, наказателни институции, както и социални, медицински и психиатрични служби. 22. Държавите-страни по Конвенцията следва да гарантират спазване на общия принцип за пропорционалност и строга необходимост от прибягване към сила срещу лица, принадлежащи към групите, цитирани в последния параграф на уводната част, в съгласие с Основните принципи за използване на сила и огнестрелни оръжия от служители по правоприлагане.iii 23. Държавите-страни по Конвенцията следва освен това да гарантират на всички арестувани лица, независимо от това, към коя расова, национална или етническа група принадлежат, ползване на основните права на защита, залегнали в съответните международни инструменти за човешките права (особено Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права), по-специално правото да не бъдат произволно арестувани или задържани, правото да бъдат информирани за причините за техния арест, правото на помощ от преводач, правото на помощ от адвокат, правото да бъдат заведени бързо пред съдия или пред орган, упълномощен със закон да изпълнява съдебни функции, правото на консулска защита, гарантирана с член 36 на Виенската конвенция за консулските отношения и, що се отнася за бежанците, правото да се свържат с Офиса на Върховния комисар за бежанците към ООН. 24. Що се отнася за лицата, поместени в административни центрове за задържане или в зони за задържане на летищата, държавите-страни по Конвенцията следва да гарантират, че те се ползват от достатъчно достойни условия за живот.
Б. Досъдебно задържане26. Като имат предвид статистиката, която показва, че задържаните лица в очакване на съдебен процес включват изключително голям брой лица без гражданство и лица, принадлежащи към групите, цитирани в последния параграф на уводната част, държавите-страни по Конвенцията следва да гарантират: (a) Че самият факт на принадлежност към расова или етническа група или към някоя от гореспоменатите групи не е достатъчно основание, юридически или фактически, да се задържи лице под стража преди съдебния процес. Такова предсъдебно задържане може да бъде оправдано само по обективни причини, предвидени в закона, като например риск за бягство, риск, че лицето би могло да унищожи доказателства или да повлияе върху свидетели или риск от сериозно смущаване на обществения ред; (б) Че изискването за депозиране на гаранция или на финансово обезпечение, с цел освобождаване в очакване на съдебен процес, се прилага по начин, подходящ за положението на лицата, принадлежащи към такива групи, които са често пъти в затруднени икономически обстоятелства, така че да се предотврати това, че това изискване ще доведе до дискриминация спрямо тези лица; (в) Че гаранциите, които често пъти се изискват от обвинените лица като условие за оставането им на свобода в очакване на съдебен процес (постоянен адрес, декларирана заетост, стабилни семейни връзки) се претеглят в светлината на несигурното положение, което може да произтича от членството им в тези групи, особено когато става въпрос за жени или непълнолетни лица,; (г) Че лицата, принадлежащи към тези групи, задържани в очакване на съдебен процес, се радват на всички права, които затворниците имат съгласно съответните международни норми и особено на правата, специално адаптирани към техните обстоятелства: правото на спазване на техните традиции, по отношение на тяхната религия, култура и храна, правото на връзки с техните семейства, правото на помощ от преводач и, при необходимост, правото на консулска помощ.
28. По принцип, държавите-страни по Конвенцията трябва да гарантират това, че лицата, принадлежащи към групите, цитирани в последния параграф на уводната част, както и всички други лица, се радват на всички гаранции за справедлив съдебен процес и равенство пред закона, така както са залегнали в съответните международни инструменти за човешките права, и особено: 1. Правото на презумпция за невинност29. Това право предполага, че на полицейските и съдебни органи, и на други държавни органи трябва да се забрани да изразяват мненията си публично относно вината на обвинения, преди съдът да излезе с решение, а още по-малко да хвърлят предварително съмнение по отношение на членовете на конкретна расова или етническа група. Тези органи имат задължението да гарантират, че средствата за масова информация не разпространяват информация, която би мога да заклейми определени категории лица, особено такива, принадлежащи към групите, цитирани в последния параграф на уводната част. 2. Правото на правна помощ и правото на преводач30. Ефективното гарантиране на тези права предполага, че държавите-страни по Конвенцията трябва да създадат система, по която адвокати и преводачи ще се назначават безплатно, заедно със службите за правна помощ или съвет и превод за лица, принадлежащи към групите, цитирани в последния параграф на уводната част. 3. Правото на независим и безпристрастен съд31. Държавите-страни по Конвенцията следва да се стремят непоколебимо да гарантират отсъствие на всякакви расови или ксенофобски предубеждения от страна на съдии, съдебни заседатели и друг съдебен персонал. 32. Те следва да възпрепятстват всяко пряко влияние от групи за оказване на натиск, идеологии, религии и църкви върху функционирането на правосъдната система и върху решенията на съдиите, които могат да имат дискриминационен ефект върху някои групи. 33. Държавите-страни по Конвенцията могат в това отношение да вземат под внимание Принципите от Бангалор за съдебно поведение, приети през 2002 г. (E/CN.4/2003/65, приложението), които препоръчват по-специално, че: − Съдиите следва да са осведомени относно многообразието на обществото и разликите, свързани с обкръжението, по-специално относно расовия произход; − Те не следва, с думи или поведение, да показват никакво предубеждение спрямо лица или групи на основание на техния расов или друг произход; − Те следва да изпълняват своите задължения със дължимото уважение към всички лица, като например страните, свидетелите, адвокатите, съдебния състав и техните колеги, без неоправдана диференциация; и − Те следва да се противопоставят на проявата на предубеждения от страна на лица под тяхно ръководство и от страна на адвокати или на приемането на дискриминационно поведение спрямо лице или група на основата на цвят на кожата, расов, национален, религиозен или сексуален произход, или въз основа на други неуместни основания.
35. В това отношение, специално внимание следва да се обърне на системата за минимални наказания и задължително задържане, приложимо за определени нарушения и на смъртното наказание в страни, които не са го отменили, като се отчетат докладите, че това наказание се налага и изпълнява по-често срещу лица, принадлежащи към определени расови или етнически групи. 36. По отношение на лицата, принадлежащи към местните народи, държавите-страни по Конвенцията следва да дадат предпочитание на алтернативи на лишаването от свобода и на други форми на наказание, които са по-добре адаптирани към тяхната правна система, като се вземе предвид по-специално Конвенция № 169 на Международната организация на труда относно местните и племенните народи в независимите страни. 37. Наказанията, насочени изключително към лица без гражданство, които са допълнителни към наказанията съгласно обичайното право, като например депортиране, експулсиране или пропъждане от съответната страна, следва да се налагат само в изключителни обстоятелства и по подходящ начин, поради сериозни причини, свързани с обществения ред, които са заложени в закона, и следва да се отчете необходимостта от уважаване на частния семеен живот на засегнатите лица, както и международната защита, на която имат право. E. Изпълнение на присъди38. Когато лицата, принадлежащи към групите, цитирани в последния параграф на уводната част, излежават присъдите си в затвор, държавите-страни по Конвенцията следва да: (a) Гарантират на тези лица ползване на всички права, на които затворниците имат право съгласно съответните международни норми, по-специално на правата, адаптирани специално за тяхното положение: правото на уважаване на техните културни и религиозни практики, правото на уважаване на техните обичаи по отношение на храната, правото на връзки с техните семейства, правото на помощта на преводач, правото на основни помощи от благотворителни фондове и, при необходимост, правото на консулска помощ. Медицинските, психологични или социални услуги, предлагани на затворниците, следва да отчетат тяхното културно обкръжение; (б) Гарантират на всички затворници, чиито права са били нарушени, правото на ефективно средство за съдебна защита пред независим и безпристрастен орган; (в) Спазват, в това отношение, нормите на Обединените нации в тази област, и особено Стандартните минимални правила за третирането на затворници,iv Основните принципи за третирането на затворнициv и Съвкупността от принципи за защита на всички лица при всяка форма на задържане или лишаване от свобода;vi (г) Позволят на тези лица да се възползват, ако е необходимо, от разпоредбите на националното законодателство и на международните или двустранни конвенции за преместване на чуждестранни затворници, като им се предложи възможност да излежат срока на наказанието си със затвор в своите страни на произход. 39. Освен това, независимите органи в държавите-страни по Конвенцията, които отговарят за надзираване на затворническите институции, следва да включват членове, които имат опит в областта на расовата дискриминация и достоверни познания по проблемите на расовите и етнически групи и на други уязвими групи, цитирани в последния параграф на уводната част; ако е необходимо, тези надзорни органи следва да притежават ефективен механизъм за посещения и жалби. 40. Когато лица без гражданство бъдат осъдени на депортиране, експулсиране или пропъждане от тяхната територия, държавите-страни по Конвенцията следва да изпълняват изцяло задължението за отказ от принудителна репатриация, възникващ от международните норми за бежанците и човешките права и да гарантират, че тези лица няма да бъдат върнати в страната или на територията, където биха били подложени на риск от сериозни нарушения на човешките им права. 41. И накрая, по отношение на жените и децата, принадлежащи към групите, цитирани в последния параграф на уводната част, държавите-страни по Конвенцията следва да обърнат максималното възможно внимание с оглед да гарантират, че тези лица се ползват от специалния режим, на който имат право по отношение на изпълнението на присъди, като се отчитат особените трудности, пред които са изправени майките на семейства и жените, принадлежащи към определени общности, особено местни общности. i Препоръчани от Икономическия и социален съвет в неговата резолюция 1989/65 от 24 май 1989 г. ii Препоръчани от Генералната асамблея в нейната резолюция 55/89 от 4 декември 2000 г. iii Приети от Осмия конгрес на ООН за превенция на престъпността и третиране на правонарушителите, Хавана, 27 август -7 септември 1990 г. iv Приети от Първия конгрес на ООН за превенция на престъпността и третиране на правонарушителите, Женева, 22 август - 3 септември 1955 г., и одобрени от Икономическия и социален съвет в неговите резолюции 663 C (XXIV) от 31 юли 1957 г. и 2076 (LXII) от 13 май 1977 г. v Приети и провъзгласени от Генералната асамблея в нейната резолюция 45/111 от 14 декември 1990 г. vi Приети от Генералната асамблея в нейната резолюция 43/173 от 9 декември 1988 г. Съдържа се в документ A/87/18. Съдържа се в документ A/87/18. * Съдържа се в документ A/90/18. Съдържа се в документ A/32/18. Съдържа се в документ A/37/18. Съдържа се в документ A/40/18. Съдържа се в документ A/45/18. * Съдържа се в документ A/46/18. * Съдържа се в документ A/48/18. Съдържа се в документ A/48/18. * Съдържа се в документ A/48/18. Съдържа се в документ A/48/18. Съдържа се в документ A/48/18. Съдържа се в документ A/49/18. Съдържа се в документ A/50/18. Съдържа се в документ A/51/18. Съдържа се в документ A/51/18. Съдържа се в документ A/51/18. Съдържа се в документ A/52/18, приложение V. Съдържа се в документ A/54/18, приложение V. Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> materiali -> Komitet%20za%20premahvane%20na%20rasovata%20discriminacia materiali -> Решение на Съда от 22 април 1997 г към кратка библиографска справка Celex номер 61995J0180 Автентичен език Немски език Дати materiali -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г materiali -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм” materiali -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7 materiali -> Агенция за основни права, г-н Нирадж Натуани Komitet%20za%20premahvane%20na%20rasovata%20discriminacia -> Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация Изтегляне 429.5 Kb. Сподели с приятели:
|