Общински план за развитие на община Гълъбово за периода 2014-2020

2.8.ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ И РИСКОВЕ

Опазване чистотата на атмосферния въздух е от изключителна важност, тъй като пряко влияе върху човешкото здраве. В тази връзка основните замърсители в атмосферния въздух вредни за човешкото здраве, дефинирани като такива от Министерство на околната среда и водите (МОСВ), са следните: азотен диоксид, серен диоксид, общ прах и фини прахови частици (ФПЧ10), бензен, олово, кадмий, арсен, полиароматни въглеводороди (ПАВ), толуол, стирол, амоняк, фенол и серовъглерод. Следвайки Закона за опазване на околната среда, МОСВ е разработило Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), която осигурява своевременна и достоверна информация за състоянието на елементите на околната среда и факторите, въздействащи върху нея, въз основа на която се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната среда от вредни въздействия. Качеството на атмосферния въздух (КАВ) се оценява чрез норми, т.е. определени нива (стойности) за концентрациите на основните замърсители в атмосферния въздух, регистрирани за определен период от време (1 час, 8 часа, 24 часа, 1 година), установени с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на вредни въздействия върху здравето на населението и /или околната среда, като тези нива следва да бъдат постигнати в определен за целта срок, след което да не бъдат превишавани.

Със заповед № РД-1046/03.12.2010 г. на министъра на околната среда и водите община Гълъбово е включена в район за оценка и управление на КАВ „Югоизточен“ заедно с общините Стара Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол, Бургас, Камено, Раднево, Пещера, Велинград, Панагюрище, Айтос, Карнобат, Хасково, Димитровград, Пазарджик и Несебър. За разлика от част от останалите общини в „Югоизточен“ район, община Гълъбово спада към общините със сериозен проблем, свързан със замърсяване на атмосферния въздух и в тази връзка има изготвена и действаща „Програма за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, намаляване емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества“ в района, разработена на основание чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и чл.31 и 32 от Наредба № 7/1999 г.

Местната система за наблюдение и контрол на КАВ на МОСВ в град Гълъбово се състои от един постоянен пункт за мониторинг. Той осигурява данни за концентрациите на основните показатели характеризиращи качеството на атмосферния въздух в реално време. При необходимост контрол се извършва във временни пунктове с мобилна автоматична станция в останалата част от територията на община Гълъбово, за която данните от автоматичните измервателни станции не са представителни. Автоматична измервателна станция (АИС), гр. Гълъбово е промишлен/градски фонов пункт, разположен в застроената част на гр. Гълъбово, с преобладаващо влияние на емисии от комплекса „Марица изток” и емисии от битовия сектор. АИС „Гълъбово” се обслужва от Регионална лаборатория – Стара Загора към Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към МОСВ. Пунктът функционира от 1992 г. и е с денонощен режим на работа, като регистрира данни в реално време. Контролираните показатели са ФПЧ₁₀, ОСП, SO₂, NO₂, NO, NOx. В допълнение пунктът следи и за скорост и посока на вятъра. Данните от автоматичния пункт се предават в реално време към регионалния диспечерски пункт в Регионална лаборатория – Стара Загора и централния диспечерски пункт в ИАОС – София.

По данни на РИОСВ – Стара Загора регистрираните нива на показателя ФПЧ₁₀, от пункта в гр. Гълъбово са с тенденция на увеличение през 2013 г. като са отчетени 69 броя превишения. В сравнение през 2012 г. регистрираните превишения са били 47. Пунктът е разположен в застроената част на гр. Гълъбово и отчита емисиите от битовия сектор и промишлеността В тази връзка през 2013г. се наблюдава увеличаване на замърсяването по този показател за агломерацията. В допълнение, през 2013 г. са отчетени 45 превишения на прагова стойност /ПС/ на средночасова норма /СЧН/ по показател серен диоксид и 4 превишения на ПС на средноденонощна норма /СДН/, при нормативно лимитирани респективно 24 пъти и 3 пъти за една календарна година. В сравнение с 2012 г., когато регистрираните превишения на ПС на СЧН са 48, на ПС на СДН са 2, е налице намаляване на замърсяването по този показател за агломерацията.

Основни източници на серен диоксид в региона са топлоелектрическите централи (ТЕЦ) от комплекса „Марица изток”. За периода е извършван всекидневен, детайлен анализ на КАВ и са се вземали навременни мерки за издаване на предписания до четирите ТЕЦ от комплекса „Марица изток“ за редуциране на емисиите в случаите, на регистриране на завишени концентрации на серен диоксид в гр. Гълъбово. И все пак все още не е постигнато желаното намаляване на нивата на замърсяване на атмосферния въздух в района на гр. Гълъбово по този замърсител. На таблицата по-долу е представен броя превишения на Средноденонощната норма по показател серен диоксид за седем години, от която се вижда че в сравнение с 2007г. показателя бележи значителен спад към днешна дата, но от друга страна в сравнение с миналата година се отчита увеличение на превишенията ( за 2012г. са 47 на брой, а за 2013г. – 69 на брой).

Най-общо казано произходът на замърсяването се характеризира със следните основни замърсители:

• 
  Суспендирани частици (общ прах, включително сажди и фини прахови частици), като основните източници на емисии са производствените процеси, изгаряне на изкопаеми горива с цел добив на енергия, автомобилен транспорт, местни емисии от технологични процеси, разрушаване на сгради, емисии от открити площи и други;
  
• 
  Серен диоксид с основни източници на емисии от изгаряне на изкопаеми горива с цел добив на енергия, изгаряне на горива с високо съдържание на сяра, промишлени процеси и др.
  

Съгласно Програмата за намаляване нивата на замърсители и за достигане на утвърдените норми за наличие на вредни вещества в атмосферния въздух на община Гълъбово, качеството на атмосферния въздух в района на общината се формира под определящото влияние на следните антропогенни дейности на територията й:

• 
  промишлени производства и дейности;
  
• 
  транспортна дейност;
  
• 
  отопление (битово и комунално);
  
• 
  селскостопански дейности.
  

За експлоатацията на горивната инсталация „Брикел“ ЕАД е издадено Комплексно разрешително № 40/H1/2011г. От представените доклади пред РИОСВ – Стара Загора става ясно, че всички средномесечни стойности са в нормата, с изключение на емисионните показатели, при които през месец февруари е регистрирано едно превишение на средноденонощната НДЕ за въглероден оксид, а през месец юни е регистрирано едно превишение на средноденонощната НДЕ за прах.

За експлоатацията на горивна инсталация „Ей И Ес – 3С Марица изток 1“ ЕООД е издадено Комплексно разрешително №27/2005г. Според предадените доклади в РИОСВ – Стара Загора няма несъответствия с регламентираните стойности.

Неблагоприятен фактор е, че гр. Гълъбово, както и повечето населени места в общината, се намират в непосредствена близост до мините, от които при силни ветрове, въпреки реализираните мерки за ограничаване на емисиите, се осъществява изнасяне на фини прахови частици и натрупването им по откритите площи в населените места. От там, на по-късен етап, е възможно възникването на вторичен унос и образуване на високи концентрации на ФПЧ10. От друга страна, замърсяването на атмосферния въздух в общината, не трябва да бъде разглеждано самостоятелно. Значително влияние оказва и преносът на замърсители от съседни райони. Затова прилаганите мерки по отношение на целия енергиен комплекс се отразяват благоприятно върху качеството на атмосферния въздух както на територията на общината, така и на територията на съседните общини.

Община Гълъбово е сравнително богата на водни ресурси, които са представени както от повърхностно течащи, така и подземни води. През територията й протичат реките Сазлийка и притоците й Овчарица и Соколица. Водите в района на община Гълъбово са от Беломорския водосборен басейн.

За анализ на състоянието на водните тела се извършва мониторинг, като съществуват няколко вида програми за мониторинг – контролен, оперативен и проучвателен. Съгласно чл.169, ал 2 от Закона за водите, Басейновите дирекции изработват и предлагат за утвърждаване програмите за мониторинг, като мониторинговите пунктове са определени след оценка на риска, натоварването, натиска и въздействието от антропогенна дейност върху водните тела. Изборът на показатели за анализ е извършен въз основа на определяне на вида и количеството на значителния натиск, който се изразява в концентрацията на наблюдаваните замърсители като емитери, които заустват в реките. При оценката на химичното състояние на повърхностните водни тела, са разглеждани т.нар. приоритетни вещества като са съпоставяни с определените стойности на стандартите за качество, въведени от Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, транспонирана в Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители. Река Сазлийка е включена в Единната национална система за наблюдение и контрол, като наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се извършва от Националната система за екологичен мониторинг на околната среда (НСМОС). На територията на община Гълъбово се извършва контролен физико-химичен мониторинг за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води в пункт след гр. Гълъбово на р. Сазлийка. Най-близките пунктове за оперативен мониторинг са при с. Обручище на р. Соколица и на р. Сазлийка преди устие.

Рамковата Директива за водите (РДВ)³ въвежда нов подход в управлението на водите, като въвежда екологични норми и цели за качеството, обезпечаващи структурата и функционирането на водните екосистеми. За целите на анализа на антропогенното въздействие и натиск и определяне на състоянието на водите, съгласно РДВ, е приета т.нар. условна класификационна система за качеството на водите. Съгласно нея екологичното състояние на повърхностните водни тела се оценява в пет класа: много добро, умерено, лошо и много лошо.

Детайлна информация за състоянието на водите в община Гълъбово съгласно РДВ е представена в таблицата по-долу.

Наименование	Биологични елементи	Екологично състояние	Химично състояние	Общо състояние
Яз. Розов кладенец		Лошо	Добро	Лошо
Река Соколица средно течение до язовир Розов кладенец	Лошо	Лошо	Добро	Лошо
Р. Блатница и притоци до вливането в р. Сазлийка	Умерено	Лошо	Добро	Лошо

Табл. 51. Състояние на част от водните ресурси на територията на община Гълъбово, Източник: РИОСВ - Стара Загора

От направените изследвания, ясно личи, че всички от посочените пунктове се характеризират с лошо общо състояние на водите. По данни на РИОСВ – Стара Загора, лошо екологично състояние се констатира и в пунктовете на р. Сазлийка при гр. Раднево, с. Любеново, след гр. Гълъбово и на устие. Изместващи параметри са: БПК, разтворен кислород, азот амониев, азот нитратен, азот нитритен, общ азот, ортофосфати и общ фосфор. В пункта на р. Сазлийка след гр. Гълъбово два пъти през годината е констатирано превишаване на максимално допустимата концентрация на стандартите за качество на околната среда (СКОС) за показателите хром шествалентен и хром тривалентен. В тази връзка е важно да се отбележи, че в Плана за управление на речните басейни 2010-2015г. е предвидена мярка за изграждане на градска пречиствателна станция за отпадни водни (ГПСОВ) за над 10 000 еквивалентни жители и доизграждане на канализационна мрежа за гр. Гълъбово, подобряване експлоатацията и стопанисването на сгуроотвал и депо на „Брикел” ЕАД гр. Гълъбово. За изпълнението на мярката изграждане на ГПСОВ над 10000 еж на гр. Гълъбово има одобрен проект в изпълнение, който все още не е завършен.

По данни на РИОСВ – Стара Загора, причината за лошото екологично състояние на река Соколица средно течение до яз. „Розов кладенец“ е вливане на непречистени битови и промишлени отпадъчни води от населени места и производствена дейност на ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток-3”. При сравняване на резултатите от проведения биологичен и физико-химичен мониторинг през 2013г. с данните от 2012г. не се наблюдава подобряване на състоянието на водното тяло. Изместващи параметри са: електропроводимост и манган. В Плана за управление на речните басейни 2010-2015г. за това водно тяло е предвидена мярка за модернизиране на индустриална ПСОВ и проучване за дифузно замърсяване от индустрията върху повърхностни води. В Басейновата дирекция е подадена информация, че модернизирането на индустриална ПСОВ на ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток-3” е завършено.

На територията на общината са разположени и немалък брой микроязовири общо 41, като общият размер на залятата площ от язовирите е около 1,5 хил. дка. По-голямата част са общинска собственост. Два от тях – яз. „Червена река” и „Розов кладенец” са държавна собственост и един частна собственост. Оценките за общото състояние на мрежата от язовири е задоволителна и добра. Те са изграждан в различни периоди – през петдесетте и шестдесетте години на миналия век. Разположението и площта са описани в таблица по-долу:

Община Гълъбово се водоснабдява основно от „Червенаково” – Сливенско. От там чрез стоманени тръбопровод ф 700 водата се довежда до разпределителен възел „Каразгьоз могила” и се разпределя по няколко направления:

• 
  с. Априлово – по етернитов водопровод
  
• 
  гр. Гълъбово – чрез стоманен водопровод ф 426 – 4 км.
  
• 
  Направление за ТЕЦ – 3 ф 426 – 13 км.
  
• 
  с. Разделна
  
• 
  с. Великово
  

За питейни нужди се използват и частните сондажни кладенци по селата, чието общо състояние е крайно незадоволително. Подаваната вода от сондажните кладенци до с. Искрица не отговаря на български държавен стандарт (БДС) 2823/83 „Вода за пиене” по някои показатели. Питейните води в някои други райони на общината също не отговарят на стандарта БДС 2823-83 - вода за пиене. Наблюденията за питейните води в района ТЕЦ 3 показват периодични отклонения от пределно допустимите норми (ПД). Наличието на нитрати над ПДН в питейните води е в резултат от въздействието от азотни торове. Нестандартното качество на питейните води се дължи на антропогенното въздействие и хидроложките особености. Въглищните залежи и интензивния добив могат да обуславят също наличието на азотни съединения (амоняк, нитрати и нитрити) и повишена окисляемост на подпочвените води в този район.

Техническото състояние на водопроводната мрежа е лошо. Особено по участъците с етернитов водопровод авариите са много чести. Изградената канализационна мрежа в по-голямата си част е от 60-те години и представлява около 80% от града. Голяма част от нея е строена по стопански начин, безразборно без изграждане на цялостен проект и спазването му.

В района на община Гълъбово липсва пункт за мониторинг на подземните водни тела. Общите естествени ресурси на подземните води се оценяват на около 8100 l/s на кm2. Средният модул на подземния отток е 3.0 до 3.2 l/s на кm2. Подземните води в кватернера са разпространени в алувиалните отложения на реките Овчарица, Соколица, Сазлийка и Блатница. Подземните води в поречието на р. Сазлийка се използват интензивно, предимно в частните стопанства, както и за комунално-битови и селскостопански цели.

Съгласно Общинската програма за опазване на околната среда, основните приоритети свързани с подобряване състоянието на повърхностните, подземните и питейните води в региона са следните:

• 
  Предприемане на мерки за недопускане по-нататъшното замърсяване и влошаване качеството на питейните води;
  
• 
  Провеждане на мероприятия за предотвратяване замърсяването на водите с опасни вещества;
  
• 
  Осигуряване на постоянен контрол върху състоянието и качеството на питейните води;
  
• 
  Осигуряване на питейна вода със стандартни качества;
  
• 
  Недопускане възможността за появата на епидемични ситуации, вследствие замърсяването на питейните води;
  
• 
  Изграждане на цялостна канализационна и водопроводна мрежа и на ГПСОВ.
  

На територията на община Гълъбово са разпространени чернозем смолници с мощен хумусен слой (в по-заравнените територии), канелени горски почви (в хълмистите части) и алувиално (делувиално) - ливадни в подножията на терасите на реките. В хълмистите части се срещат още и канелено-подзолисти (псевдоподзолисти) почви. Освен това нагънатият релеф създава условия за проявлението на денудационни и ерозирани, заблатени и засолени почви.

По данни на РИОСВ – Стара Загора от ежегодно провеждания мониторинг на почвите в контролираната територия може да се направи изводът, че те са незамърсени с тежки метали, металоиди и органични замърсители. Контролът на почвите в района се осъществява от РИОСВ – Стара Загора, като за пункта в с. Помощник, община Гълъбово последно е правено изследване, свързано със замърсяване на почвите с тежки метали през 2011. На базата на предоставените резултати, може да се направи заключение, че почвите в контролираната територия са незамърсени с тежки метали и металоиди. Установява се тенденция на задържане нивата на наблюдаваните индикатори, които са много под границите на максимално допустимите концентрации.

По отношение на нарушените терени, основно значение има откритият добив на подземни богатства, който се извършва на територията на общината. Откритият способ при добива на въглища в района определя и големия относителен дял на териториите, използвани за добив на полезни изкопаеми. Те възлизат на 614,9 хектара, което представлява 17,6% от общата площ на общината. През последните години се наблюдава слаба тенденция към намаляване на дела на тези земи поради рекултивация на териториите, на които е приключило изземването и частичното свиване на въгледобива. Нарушени са терени пряко от добивните работи, от сгуроотвали, кариери, строителни площадки, водоеми, пътища, ж.п.линии. Релефът има специфичен техногенен характер с оформени негативни и позитивни форми. Отработените котловини се запълват от вътрешни насипища. Хоризонталните части на насипищата представляват заравнени площи с наклон около 30. Естествено получените наклони при насипването са разнообразни и варират от 120 до 300. Характерно е получаването на пропадания поради неравномерно насипване на горното стъпало, поради уплътняване от булдозери, автотранспорта и др. Като последица по-късно тези участъци се преовлажняват.

Биоразнообразието включва в себе си цялата жива природа в три основни нива на организация: 1) генетично – обхваща огромното разнообразие от генни комбинации във всички живи организми, 2) видово – включва видовете и разновидностите от всички групи живи организми и 3) екосистемно – обхваща не само разнообразието от живите организми в природата, но и сложните им взаимоотношения и разнообразни връзки помежду им и със заобикалящата ги природа. Съгласно националното законодателство, в България биоразнообразието се опазва главно чрез Закона за защита на биологичното разнообразие, съгласно който биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите. Биологичното разнообразие е част от националното богатство и опазването му е задължение с приоритетна значимост. Същността на приоритетите по опазване на биологичното разнообразие може да се систематизира главно в следните няколко аспекта: опазване на местообитания по типова характеристика и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни и животински видове, представителни за Р България и Европа, нормативно уредено в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

По отношение на растителността районът на общината е сравнително еднообразен, тъй като природните дадености като релеф, климат и почвени ресурси осигуряват отглеждането на голям брой земеделски култури – пшеница, ечемик, слънчоглед, силажна царевица, памук, царевица на зърно. В резултат от осъществена горскостопанска рекултивация са формирани чисти и смесени горски култури с участието на следните видове:

Pinus nigra (черен бор), Quersus vidra (черен дъб), Quersus robir (летен дъб), Beluta pendula (бяла бреза), Tilia tomentosa (сребролиста липа), Platanus acerifolia (хибриден платан), Robinia pseudoacacia (бяла акация). Единично и групово участие имат и следните видове: Fraxinus ornus (мъждрян), Fraxinus oxucarpa (полски ясен), Populus Xeuroamericana (топола), Ailantus glandulosa (айлант). От храстите различна степен на участие имат видовете: Syringa vulgaris (люляк), Amorha fruticosa (аморфа), Tamarix tetrandra (тамарикс), Ligustrum vulgare (птиче грозде) и др.

Основните проблеми, свързани с биоразнообразието в района, са в резултат от антропогенизацията на териториите, при което се получава влошаване на състава и структурата на естествената растителност поради разширяване на участието на плевелни видове и на антропофитни съобщества и групировки в нея, което води до намаляване на продуктивността и качествата на получаваните ресурси. В резултат от увеличаване на застрояването и антропогенизирането на териториите се нарушава и променя биоразнообразието в тях, осъществява се миграция на замърсителите по хранителните вериги и се получава фрагментитране на хабитатите и местобитанията, унищожаване на местата за гнездене, безпокойство и прогонване на животински видове, както и интрудуциране на нови не-местни видове, които са агресивни и по-приспособими в конкретните условия за живот и конкурират и заместват видовете които естествено се срещат в териториите. Внимание изисква и нарастващият проблем с разпространяването на инвазивни видове (като обща тенденция за Европа, Средиземноморието и страната ни, в частност). От голямо значение за опазване на природните ресурси на общината е повишаването на информираността и общественото съзнание на населението.

По отношение на националната екологична мрежа (НЕМ), в община Гълъбово не попадат защитени територии, съгласно Закона за защитените територии, но има четири защитени зони по НАТУРА 2000: 1) Река Овчарица (по директивата за местообитанията), 2) Река Соколица (по директивата за местообитанията), 3) Река Сазлийка (по директивата за местообитанията) и 4) Язовир Розов кладенец (по директивата за птиците).

• 
  Защитена зона Река Овчарица BG0000427 по Директивата за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директивата за птиците, е с площ 1163,72 ха и заема части от гр. Гълъбово и с. Обручище. Основните видове, предмет на опазване в рамките на ЗЗ, са следните: видра, мишевиден сънливец, дългоух нощник, лалугер, пъстър пор, червенокоремна бумка, ивичест смок, обикновена блатна костенурка, голям гребенест тритон, маришка мряна, европейска горчивка и бисерна мида;
  
• 
  Защитена зона Река Соколица BG0000440 по Директивата за местообитанията е с площ от 141,54 ха и заема части от с. Искрица, с. Медникарово, с. Мъдрец и с. Обручище. Основните местообитания, които представляват предмет на опазване са крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis, Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големите реки, Балкано-панонски церово-горунови гори и Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. Основните животински видове, които са предмет на опазване се припокриват с тези на ЗЗ Река Овчарица с малки допълнения от обикновен сечко, бръмбър рогач, буков сечко, алпийска розалия, шипоопашата и шипобедрена костенурка и др.;
  
• 
  Защитена зона по директивата за местообитанията – река Съзлийка BG0000425 заема площ от 991,77 ха и е разположена в части от гр. Гълъбово и с. Обручище. Основните животински видове, които са предмет на опазване съвпадат с тези на предните защитени зони, а основните природни местообитания, предмет на опазване са следните: Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p., Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, Низинни сенокосни ливади, Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis, Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големите реки и Крайречни гори от Salix alba и Populus alba.
  
• 
  Защитена зона по Директивата за птиците – язовир „Розов Кладенец“ BG0002022 с обща площ 1265,12 ха е разположен в землището на гр. Гълъбово и с. Обручище. Язовирът е орнитологично важно място за зимуването на малкия и големия корморан (Phalacrocorax pygmaeus, Ph. Carbo) и световно застрашените къдроглав пеликан (Pelecanus cpispus) и белоока потапница (Aythya nyroca). Срещат се и още два световно застрашени вида – белошипа ветрушка (Falco naumanni) и ливадния дърдавец (Crex crex).
  

Твърдите битови отпадъци са важен екологичен проблем, чието управление е сложен процес, който ако не се осъществява правилно, води до проблеми, произтичащи от замърсяването на основните компоненти на околната среда (въздух, води, почви) и чрез тях въздейства на качеството на живот на хората и развитието на екосистемите. В резултат на протичащите в периода на натрупването им физични, химични и биологични процеси, отпадъците се превръщат в многофакторен замърсител на околната среда, оказващ силно негативно въздействие върху повърхностните и подземни води, въздуха и почвите, с което създават сериозен здравен риск за населението. От друга страна, отпадъците са ценен енергиен и суровинен източник и тяхното минимизиране и повторна употреба води до съхранение на природни ресурси. Ето защо управлението им е сложен и многообхватен процес, изискващ интегрираност на подходите, внедряване на нови технологии, създаване на подходяща икономическа среда и нормативна база, и не на последно място висока обществена отговорност.

За територията на община Гълъбово, съгласно чл. 79 от Закона за опазване на околната среда и чл. 29, ал. 1, т.1. от Закона за управление на отпадъците, има изготвена и действаща Актуализирана програма за управление на отпадъците за периода 2010-2020г. Дейностите по управление на отпадъците, включващи организация по събиране, транспортиране и депониране на твърдите битови отпадъци (ТБО) на територията на общината, се осъществява от общинска фирма „Благоустройство и чистота“ ЕООД – гр. Гълъбово, отдел „БКС и ООС“.

На територията на община Гълъбово се генерират различни по вид и количества отпадъци – производствени, битови, опасни, строителни, отпадъци с растителен произход, болнични. Към момента депонирането е основният метод за обезвреждане на отпадъците в общината. На територията й е разположено депо за неопасни и строителни отпадъци, стопанисвано от общинска фирма „Благоустройство и чистота“ ЕООД. Депото е разположено в местност „Еркесене“ и отстои на 0,9 югоизточно от града. Свободният обем на депото е 31152 тона и то подлежи на закриване, но ще се експлоатира до изграждането на претоварна станция – Гълъбово. По данни на РИОСВ – Стара Загора, 100% от населението на общината (13 394 души) е обхванато в системата по сметосъбиране и сметоизвозване като както е видно от графиката по-долу, въпреки големия ръст през 2010г. през последващите две години се отбелязва лек спад в годишното количество генерирани отпадъци.

Друг сериозен проблем е свързан с района на депото, който представлява бивша кариера за пясък. В тялото на депото е установено наличие на подземни води с ниво на 5,70 м от повърхността. Като бивша кариера целият инфилтрат се просмуква в земята. В близост до депото минава бързотока след преливника на яз. „Розов кладенец“ и се влива в р. Соколица. Съответно съществуващото депо не отговаря на изискванията на Наредба №8/2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и следва да се предприемат своевременни мерки за отстраняване на нередностите и рекултивация на депото. В тази връзка ключов проект е изграждането на регионално депо за отпадъци, като община Гълъбово участва в сдружение с нестопанска цел „Регионално сдружение за управление на отпадъците Стара Загора“. За проекта „Управление на отпадъците в регион Луковит, Стара Загора и Костенец“ е избран консултант-консорциум RNEP с датско участие с договор за техническа помощ EuropeAID124484/D/SV/BG, с който са проведени множество работни срещи и са изработени всички доклади по проекта, а именно: проекти на идейно фаза за изграждане на претоварна станция и закриване на съществуващото сметище. Финансирането на Фаза 1 на проекта „Изграждане на регионално депо за управление на отпадъците” се предвижда да се извърши по Приоритетна ос 2 на Оперативна програма „Околната среда“.

На регионалното депо са предвидени следните основни елемента:

• 
  Клетки за депониране на неопасни отпадъци - 4 броя с общ обем 5,29 мил.куб. м.;
  
• 
  Инсталация за предварително сепариране на отпадъците, включваща; линия за ръчно сортиране (30 000 т/год.); линия за механично сортиране (шредиране и пресяване) (30 000т/год.);
  
• 
  Съоръжение за компостиране от закрит тип, с инсталация за компостиране на зелени отпадъци и инсталация за компостиране на биоразградими материали от смесени битови отпадъци;
  
• 
  Площадка за временно съхранение и шредиране на едрогабаритни отпадъци с капацитет 3 530 т/год.
  

Друг мащабен проект е свързан с изграждането на претоварна станция за отпадъци (ПСО) в община Гълъбово, който ще е с площ от 18 дка и ще се разположи в имот №000043, находящ се в землището на с. Обручише. Отстоянието от населените места е над 2000 м. при нормативно определен минимум от 1000 м. Станцията е предвидена да е с капацитет от 5400 т/год. общо количество приемани отпадъци и включва:

• 
  Съоръжение за приемане, временно съхранение и предварително третиране с цел намаляване на обема на смесени битови отпадъци - 5000т/год.;
  
• 
  Площадка за открито компостиране на зелени отпадъци - капацитет 250 т/год.;
  
• 
  Площадка за временно съхранение и шредиране на едрогабаритни отпадъци - 120т/год.;
  
• 
  Изграждане на външните връзки на ПС – път, ток и вода.
  

Съгласно Закона за защита на шума в околната среда, РИОСВ Стара Загора контролира промишлени обекти, източници на шум в околната среда, с цел спазване на граничните стойности за нива на шум в съответните зони и територии, както и в най-близките места за въздействие. За територията на община Гълъбово основен източник на шумово замърсяване е големия транспортен поток, преминаващ през града, както и промишлените предприятия. Основни промишлени източници на шум, които могат да създадат наднормени шумови нива са: „Брикел” ЕАД гр. Гълъбово, „Контур Глобал Марица Изтак 3” АД, с. Медникарово, Рудник „Трояново 3”, с. Медникарово. Източници на шум в топлоенергетиката и брикетопроизводството са товарните машини, транспортьорните ленти, различните помпи, електромотори, вентилатори, транспортни средства, котлите, турбините и пресите в основното производство, както и струговете, шмиргелите, шлайфмашините и дървообработващите машини в спомагателните цехове и работилници. Друг локален източник на шум е изграденият електропровод „Соколец“ с мощност 400kv, намиращ се до обходния път на града, който нарушава спокойствието на разположените в близост домове.

Към настоящия момент община Гълъбово няма изготвена стратегия за ограничаване на шума, въпреки наблюдаваните проблеми свързани с акустичната обстановка.

Радиация и йонизиращи лъчения

Националната система за следене на йонизиращите лъчения има мониторингови пунктове в цялата страна. Данните от представителните точки във всеки град се обобщават ежегодно. Основните цели, които по същество са водещи в действията на общините по проблема са:

• 
  Да се сведе облъчването на населението до възможния минимум, на базата на единна стратегия и политика за радиационна защита;
  
• 
  Да се насърчи участието на обществеността при обсъждането и вземането на решения по екологични въпроси, свързани с опасността от облъчване с йонизиращи лъчения.
  

Водещо значение по проблема за характеристика на радиационния фон на територията на общината имат съществуващите находища на млади лигнитни въглища и открития способ на въгледобива, брикетната фабрика „Брикел” ЕАД, както и електропроизводството в ЕК „Марица Изток 3”. Известно е, че в залежите от лигнитни въглища се натрупват естествени радионуклиди. Правените през годините измервания на еквивалентната доза радиация в басейна „Марица Изток“ показват стойности между 0,14-0,18 мSv/ч. и не дават основание да се определя като повишен радиационен фон за района.

С оглед изясняване на степента на риска от замърсяване в резултат от производствената дейност на „Брикел“ ЕАД и ЕК „Марица Изток 3“ периодично се анализират пепелни проби от електрофилтрите. Резултатите от направените анализи показват, че специфичната радиоактивност на естествените радионуклиди (основно Уран-238 и Радий-226) варира в диапазона от 156-170 Бекерела/кг, което дава основание хвостохранилището да се определи като потенциален източник на повишена радиоактивност, но без особен риск за здравето на хората.

Най-общо казано радиационният гама фон в региона на общината се обуславя от типоморфни и климатогенни условия на района, както и от антропогенното въздействие на околната среда. На територията на община Гълъбово няма участъци засегнати и компроментирани от дейността на бившия уранодобив. За всички радиоактивни източници имат необходимите разрешения от Инспекцията за безопасно използване на атомната енергия (ИБИЕАЕ) за съхранение и работа с тях.