В такъв случай „името на бащата" не може да даде баща на детето, което няма такъв?
Не, „името" може само да го накара да мечтае за този баща, когото поставя на пиедестал, понеже липсва действителният субект, който да заеме мястото на идеалния. Впрочем за присъстващите обикновено не говорим, говорим само за отсъстващите. Ако майката реши да не-отглежда детето си и го остави на бащата, последният също ще му говори за „името" на Другата (която няма да е там) и тогава детето ще идеализира майка си.
Значи според вас не е добре да се изгражда образ на родителя, който не съвпада с действителността?
Не е добре, защото детето свиква да подменя действителността с мечтата и страда, когато установи колко далечно е мечтаното от истинското. Всяко възпитателно усилие има тъкмо обратната цел: да приучва растящото дете да вижда нещата такива, каквито са, а не каквито би желало да бъдат. Детето трябва да се задоволи с родителите, които има, стига да ги има! За момичето е зле да идеализира баща си, защото изграденият по негов образец вътрешен образ на Мъжа се превръща в синоним на „този, който запълва всяка празнота". По-сетнешното разочарование от реалния мъж ще бъде .толкова по-голямо, колкото на по-висок пиедестал е бил издиган бащата.
Ако се боря срещу това явление - жените сами да възпитават децата си, - то е, защото подобно възпитание кара както момченцето, така и момиченцето да надценява този, който Липсва, тоест Мъжа, а това има тежки последици за бъдещото разбирателство между вече зрелите мъже и жени.
Добре виждате, че мъжът е поначало обект на благоприятни за него предразсъдъци, ширещи се както сред побратимите му, така и сред жените. Това е така, защото той винаги е бил измислян и оттам - разкрасяван и идеализиран. Децата трудно могат да кажат КОЙ и КАКЪВ е баща им, но затова пък умеят прекрасно да говорят за майка си, която е постоянно с тях, занимава се с тях, от която най-често и най-дълготрайно зависят. Те не мечтаят за нея. Не трябва да си я въобразяват, да я измислят. Всяко дете познава майка си... И мечтае за баща си, когото вижда от време на време. Раздялата с бащата е най-често срещаният случай при повечето разведени двойки (според едно изследване на френския статистически институт от 1985 г. 81% от децата на разведени родители живеят с майка си). А при водещите съвместен живот двойки бащата на практика също отсъства, тъй като посвещава твърде кратко време на децата си. Късият отрязък от време, който бащата прекарва с детето си, не му позволява да изпълнява бащинската си функция и така жената майка, със съгласието на закона, на медицина-
Но не всички са на вашето мнение за аборта по желание, който най-често се отъждествява с умъртвяването на невинно дете...
За тези, които не отчитат ролята на несъзнаваното, прекъсването на бременността по желание действително е необяснимо действие. Особено за мъжете, на които не се е случвало да носят в утробите си плода на невъзможна любов. Жените по-добре разбират проблема, това е повече от очевидно.
Жената никога не е по-близко до своето несъзнавано, отколкото в момента, когато казва на мъжа: „Толкова бих искала да имам дете от теб." Всъщност тя му казва: „Дай ми ДОБРИЯ обект, който нито баща ми, нито майка ми са ми дали..." Страшничка е привилегията да заместиш бащата и Майката и мъжът трябва да помисли над това, което току-щр е чул, защото изречените от жената думи са може би грешка, избликнала направо от несъзнаваното й. Всичко зависи от конкретния контекст. За момента жената е „извън контекста" и ще си остане там дотогава, докато разбере, че менструацията й закъснява и че може би... Боже мой, възможно ли е? Дали онази вечер не съм забравила да си взема хапчето? Тя трескаво брои колко хапчета са й останали -има повече, отколкото се полага! Значи е забравяла да ги пие по-често, отколкото си е мислела! Грабва телефона, спешно търси лекаря. Защото е заболяла от нещо, което не е болест: болестта на пълнотата, нали знаете, болестта на детето! Продължението ви е известно... Години по-късно жената все ще пресмята наум на каква възраст би било „то", ако го беше запазила!
Понякога, още на другия ден след аборта жената изпада в депресия - отново е ПРАЗНА. Толкова тревоги за нищо! Истината е, че жената не прекъсва доброволно бременността си за забавление, и каквото и да казват лекарите, тя възприема аборта като тъжно събитие! Но не всички мечти могат да станат действителност!
На всичкото отгоре точно тази мечта на жената се прекъсва публично на операционната маса По-скоро да лицен-зират R.U. 486, предизвикващите аборт таблетки, та отказът на жената да има дете да си остане „личен" въпрос! Нашите мечти засягат само нас.
Доста сте снизходителна към оеиствие, което често е обявявано за осъдително. Смятате ли, че женското несъзнавано е „необуздаемо"?
Не съм далеч от мисълта, че всяко доброволно прекъсване на бременност както при девойка, така и при жена изразява потребността им да бъдат „сигурни", че чудото да имат дете е възможно. Защото ако съществува нещо, което постоянно да е поставяно под съмнение през ранното детство на момичето, това с положителност са детеродните му органи. За тях никой нищо не споменава и то ги открива само отчасти и често случайно. Така че в паметта на женското несъзнавано се е загнездила следната мисъл: не съм момче, това е сигурно, но какво женско имам? Не ВИЖДАМ нищо. .. Може би затова на жените от време на време им хрумва, били те осемнайсет или четирийсетгодишни, да проверят, че наистина имат необходимото, за да бъдат жени: те искат да ВИДЯТ!
Нима мъжете, уморени от жените си, не отиват понякога да се „изпробват? в нечие друго легло, различно от брачното ложе? Всеки пол си има своите тревоги, нали така?
Трябвали да завършим тази глава, заключавайки, че желанието за дете е нещо ужасно сложно и осеяно с клопки?
Да, така е, сексуалната наслада и детето са двете точки, в които се срещат някогашното „ангелско" момиченце и жената, чийто генитален живот е изумително реалистичен. Жените живеят с мисълта, че цялата тази кръв - от менструацията, от раждането - сигурно разстройва мъжа, несъмнено защото те първи са били разстроени от нея. В гениталната исторюгна жената има нещо крайно: тя или няма НИЩО, или има ПРЕКАЛЕНО, или НЕ СЪЩЕСТВУВА изобщо, или СЪЩЕСТВУВА прекалено много! И трябва да приемаме това положение с усмивка, нали? Защото от времето на библейската, раждаща в мъки Ева нещата много са се променили. Децата ни не идват случайно и можем да ги раждаме под упойка. Зачеваме свободно и даваме живот с радост.
Говорихте ни за желанието на всяка жена оа оъое оре-менна, за бременността, която я умножава по две, и за тъгата, която някои от нас изпитват, когато детето излезе от утробата ни, но не ни казахте нищо за раждането и за съпровождащите го чувства.
Вярно! Несъзнаваното не бездейства и в този момент, въпреки че физическите явления заемат първо място и принуждават жената, независимо какво чувства, да изхвърли детето от себе си.
Краят на бременността дотолкова възпрепятства обичайната дейност на жената, че тя може само да желае, напълно съзнателно, no-скоро да се освободи от този товар. Ето защо тя брои нетърпеливо дните, делящи я от термина, посочен й още при първата консултация!
Повечето от жените обаче изпитват архаичен страх, предаван от жена на жена още от прародителката Ева. Бременната знае, че раждането ще й причини болка, и понякога тази болка й пречи да оцени чудото, да се наслади на факта, че от утробата й излиза живо същество (точно за тази привилегия ни завиждат мъжете, точно заради това искат да ни обвържат завинаги с децата, които те не могат „да родят").
Всеизвестно е, че раждането е болезнено и че може да продължава дълго. Но през последните години науката ни дойде на помощ със средства, позволяващи да се ускори процесът и да се премахне всяка болка. Терминът „безболезнено" раждане вече не означава да се научим да овладяваме болезнените си контракции, а да не изпитваме никаква болка. Като психоаналитик аз съм решително „за" този метод, защото ние, жените, не бива да таим горчивина към детето, което ни е накарало да страдаме. Не бива да започваме съвместния си живот с упрек към него, обвинявайки го за страданията ни, защото добре знаете, че вменяването на вина е лош възпитател. Затова ми се ще детето да носи само радост на тези, които са го пожелали, очаквали и родили!
Но освен страха от страданията, който може да възпре желанието за скорошно раждане, има и друга, по-коварна спирачка, действаща при някои жени. Колкото повече им е харесвало да живеят с бременността си, колкото по-силно е чувството им, че са достигнали върховното блаженство, носейки детето в утробата си, толкова по-трудно ще се отпри-
щи родилният процес. Всъщност съзнателни те искат да видят детето си, но несъзнателно биха желали то да не ги напуска никога
Понякога, преценявайки, че бебето е достигнало до предвидения термин и че оттук нататък бременността става опасна, лекарят решава да предизвика раждането по медицински път. Той определя ден за постъпване в болницата и бременната е изправена пред ултиматум, който не оставя никакви шансове за продължаване на телесната симбиоза май-ка-дете. Тогава контракциите на матката нерядко започват от само себе си и в болницата постъпва родилка! Хич не е глупаво несъзнаваното! И е толкова могъщо! Позволява на жената да роди едва когато раздялата му с плода става неизбежна!
Добре е, че когато е необходимо, медицината може да прекъсва връзката между майката и детето. И толкова по-зле за безкрайната бременност, която несъзнаваното на майката е желало!
А какво е мнението ви за присъствието на Бащата по време на раждането?
Бащата най-после е там, където ТРЯБВА да бъде. След девет месеца игра на криеница бащата ще ВИДИ детето си. Майката е имала привилегията да го носи в утробата си. Бащата има честта и изключителното право да припознае детето, което става „дете на двамата" и най-сетне добива смисъла, придаван му при зачеването: трайна връзка на телата на мъж и жена, конкретизация на любовта между човешки същества. Детето е върхът, до който може да стигне смесването на два живота.
Макар да не е задължен, в интерес на бащата е да помага при израждането на детето. Той е притеснен, изплашен от това чудо и се страхува, че няма да се справи. Но ще съумее да прегърне детето, защото вече го обича като самия себе си. Ние знаем как да прегръщаме децата си, защото ги обичаме, и Бащата не прави изключение от това правило. Баща и Майка ще си помагат взаимно, за да извадят на белия свят детето си, както ще си помагат и в бъдеще като отговорни родители.
майката е поизпреварила оащата в близостга си с детето и сега той трябва да навакса загубеното време, като преповива бебето, като го храни с биберон колкото е възможно по-често. Така той ще открие радостта от грижите за малкия човек, тревогата от неговия плач, желанието да го задоволи и нежността към телцето, чието щастие изцяло зависи от родителите. Смятам, че новият Баща, макар да е все още рядко срещан вид, установява с детето здрава родителска връзка, изключваща всяко желание, което не би било свързано с доброто му. Имам предвид по-специално кръвосмесителните отношения, които се появяват, когато на детето се гледа като на „желан обект", а не като на „обект на родителска обич".
ГЛЕДНА ТОЧКА НА ГИНЕКОЛОГА Оплождане и загнездяване
Ако пубертетът е приключение, независещо от волята на подрастващата девойка, това не важи за бременността, защото девойката е станала вече жена и има властта да програмира идването на детето. Всяко забавяне на менструацията, забелязано от жената двайсет дни след като е имала полов акт, е знак за възможна бременност.
Прекъсването на менструалния цикъл е основен признак, но то не винаги е единственото и напълно достатъчно доказателство за настъпила бременност. Затова трябва да се извърши незабавно тестуване, за предпочитане в лаборатория, тъй като, макар и лесно използваеми, фармацевтичните тестове не са напълно сигурни в самото начало на бременността.
През първите седмици на бременността масираната атака на хормоните може да предизвика гадене, понякога повръщане и в по-редки случаи извънредно обилно отделяне на слюнка. При някои жени обаче не се проявява нито един от тези симптоми.
Гърдите на жената наедряват и цялото й тяло проявява тенденция да задържа вода под въздействието на хормоните, произвеждани в големи количества през първите месеци, и в частност на прогестерона, който играе определяща роля при подготовката на матката за загнездяването на оп-
лодената яйцеклетка, жената започва да изглежда „дооре под благотворното въздействие на естрогените, които способстват за хидратирането на кожата.
Както естрогените, така й прогестеронът се произвеждат от яйчниците, които продължават своето ендокринно действие в случай на оплождане.
Жълтото тяло, което произвежда прогестерона, може да се смята за първия благодетел на детето, защото осигурява добрата организация на маточната среда - то командва нарастването на ендометриума, където ще се загнезди яйцето, и същевременно блокира контракциите на матката, като по тоз» начин не й позволява да отхвърли плода като случайно попаднало чуждо тяло.
Жълтото тяло преустановява действието си едва през третия месец от бременността, когато плацентата поема щафетата и осигурява необходимите за поддържането на живота на детето хормони.
Механизъм на оплождането
На 13-ия ден от началото на менструалния цикъл силно нарасналият фоликул, вече приближил се до повърхността на яйчника, се пръска и освобождава яйцеклетката при тръбата, чийто край завършва с фуниевидно разширен отвор с дълбоко нарязани подобно на ресни ръбове, който сякаш забраждат яйчника.
Ресните всмукват яйцеклетката и я насочват по тръбата към матката.
„срещата се осъществява в тръбата, при условие че още през първата третина от пътя си яйцеклетката попадне на сперматозоиди - те стигат до тръбата до четвърт час след половия акт и изчакват там 4-5 дни преминаването на готова за оплождане яйцеклетка. За разлика от сперматозоидите, ако не е оплодена, яйцеклетката умира за 24 до 48 часа.
От стотиците или хилядите сперматозоиди в яйцеклетката ще проникне един-единствен. Носител на хромозома Х или У, той ще определи още от този миг пола на детето.
Обогатената със сперматозоида яйцеклетка продължава пътя си през тръбата към матката. Това пътуване трае 3-4 дни и се извършва благодарение на трептенето на власин-ките и на вълнообразното движение на самата тръба. Междувременно веднага след оплождането си яйцето нараства чрез деление надве, после на четири, после на осем... Делението се извършва на всеки 24 часа и когато на четвъртия ден яйцето достигне до матката, то вече се състои от 16 клетки и прилича на черничев плод (невидим с просто око), откъдето произтича и името му: морула1.
Загнездяване
В матката клетъчното деление продължава, като в същото време се извършва и известно организиране на клетките: тези от центъра са по-едри и се струпват на куп, образувайки ембрионалната пъпка, а другите, по-малките, остават в периферията и от тях ще се зародят плодните обвивки и плацентата
В продължение на три дни яйцето обикаля маточната кухина, докато намери идеалното място, на което да се уста» нови. Това най-често е близо до дъното на матката, там, където лигавицата (ендометриумът) е най-богата на кръвоносни съдове.
Загнездяването на яйцето става на седмия ден. За няколко часа то пробива покривния слой на маточната лигавица и прониква дълбоко в нея благодарение на дейността на периферията си - последната смила клетките на лигавицата и издълбана ниша, която ще играе ролята на гнездо. В края на деветия ден яйцето е напълно „заровено" в маточната лигавица и ще са му нужни цели девет месеца, за да се превърне от зародиш в живо бебе.
След загнездяването яйцето продължава да се развива и да се диференцира, докато се образуват всички системи: сърдечна, костна, нервна, храносмилателна и т. н., които до една участват в живота на зародиша, а сетне и на пълноценното човешко същество.
Няма да правим цялостен преглед на развитието на «мб-риона през деветте месеца на бременността, тъй като тази материя се разглежда в многобройни специализирани учебници. Ще приложим само две схеми на зародиш позволяващи да се добие представа за бързината, с която се развиват нещата през първите месеци на бременността.
Условия за оплождането и загнездяването
- Половият акт трябва да се осъществи през дните, предшестващи или съвпадащи с предполагаемата овулация на жената. ' . - '
- Спермата на мъжа трябва да съдържа достатъчен брой сперматозоиди.
- Спермата трябва да може да се изкачи по влагалището до матката през шийката й: преминаването й е възможно само при наличието на цервикална слуз. От матката сперматозоидите се насочват към тръбите, чиято проходимост е абсолютно необходима.
- В последната част на тръбата сперматозоидът трябва да срещне яйцеклетката, чието наличие зависи от това дали хормоналната система на жената е програмирала добре ову-лацията и дали яйчникът е способен да я доведе докрай.
- Загнездяването на яйцето може да се осъществи само в здрава матка и с постоянната помощ на хормоните: естро-гени и прогестерон.
От тези условия става ясно, че причините за безплодието са лесно установими както при мъжа (35% от случаите),
така и при жената (40% от случаите). Произходът му е или централен - хипофизата не издава необходимата за произвеждането на хормони команда, или местен - „виновникът" е само един от органите, необходими за оплождането или за загнездяването.
В редки случаи причините за безплодието могат да са външни, например при систематичното разрушаване на сперматозоидите от цервикалната слуз - става дума за имунна реакция, която прави оплождането невъзможно.
Безплодие •
Установяване на безплодието
Процедурите са дълги, обстойни и често неприятни за жената, но са абсолютно необходими, за да се разбере какво става с нея. На тяхна основа лекарят поставя диагноза, без която не би могъл да помогне на двойката в стремежа й да има потомство.
1. Кривата на температурата: с рязкото си покачване при овулацията тя сигнализира, че действително има такава
2. Спермограмата и изследването на цервикалната слуз след полов-акт позволява да се провери наличието на сперматозоиди и състоянието на слузта.
3. Дозировката на хормоните в кръвта дава сведения за евентуални смущения в производството на хормоните, отговорни за редовността на менструалния цикъл.
4 Ехография на тазовата област: тя може да покаже евентуалните аномални на матката, на тръбите или на яйчниците.
5. Рентгенов преглед на матката, който единствен може да потвърди или Отхвърли предположението за запушване на едната или на двете тръби. През маточната шийка се инжектира контрастна течност, чието преминаване, следено от рентгеновия апарат, позволява да се установи проходимостта на тръбите.
6. Селиоскопия: преглед чрез хирургическа интервенция, който се извършва в клиника. Светещата тръба, вкарана през пъпа, позволява да се прегледат директно вътрешните полови органи.
7. Биопсия на ендометриума: от матката се изваждат ен-дометриални клетки, за да се провери състоянието им и да се установят евентуални увреждания на маточната лигавица.
Лекуване на безплодието
Подтиквани от отчаянието на жените, които не могат да заченат, медицината и хирургията направиха гигантски крачки напред, така че днес лекуването - МЕСТНО или ХОРМОНАЛНО в зависимост от причината за безплодието - е доста успешно. •
Липса на овулация: лекува се с медикаменти, стимулиращи директно яйчниците, за да се предизвика овулация, без да се преминава през присъщия на здравата жена процес. Жените, подложени на подобно лечение, трябва да знаят, че при него рискът от зачеване на повече от едно дете е увеличен.
Аномалии на шийката на матката: уврежданията и инфекциите се лекуват местно; при установени аномалии на слузта лечението е хормонално.
Слепване на стените на матката: при подобно слепване загнездяването на оплодената яйцеклетка е невъзможно; стените могат да се отлепят чрез поставяне на спирала.
Инфекция на ендометриума: подобно на всяка друга инфекция ендометритът се лекува с антибиотици. След унищожаването на микробите пораства нова и вече здрава мат точна лигавица.
Запушване на тръбите: това е обичайна последица от възпалението на едната или на двете тръби на матката, дължащо се при 60% от случаите на инфекции, предизвикани от предавани по полов път болести, които достигат през влагалището до матката и накрая засягат и тръбите. Сред многобройните причинители на подобни инфекции можем да посочим на първо място хламидията и гонококите.
При липса на резултат след проведено продухване на тръбите се прибягва до микрохирургическа интервенция (извършвана под микроскоп), чрез която се възстановява повредената тръба.
При невъзможност да се въздейства върху едната или върху двете повредени тръби единственото оставащо средство
е да се заобиколи препятствието. В този случай яйцеклетката и сперматозоидът, взети от двамата родители, се срещат in vitro - в епруветка. Впоследствие оплодената яйцеклетка ще бъде вкарана в матката.
Безплодие на мъжката сперма
При слабо наличие на сперматозоиди от мъжа се взима сперма, която се центрофугира, за да се получи концентрация и обогатяване на състава й; след това жената се оплодя-ва директно със сперматозоидите на своя партньор.
При пълна липса на сперматозоиди и при изричното желание на двойката може да се приложи изкуствена инсеми-нация от „непознат донор".
Липсата на овулация при жената и на сперматозоиди при мъжа поставя пред двойката, която наистина иска „да си направи" дете, трудния проблем за въвеждането на трето, „непознато" лице, което ще фигурира в историята на детето. Какво ще бъде мястото на този непознат в отношенията родител-дете?
Психогенното безплодие
То може да бъде временно и да се дължи на блокиране на хипоталамуса (тоест на хипофизата), предизвикано от стрес или много силно вълнение, а може да е. и окончателно, ако между партньорите съществува постоянен несъзнаван конфликт. .
При всяко „необяснимо" безплодие е важно двойката да е съгласна да разбере с помощта на трето лице какъв несъзнателен механизъм е задействан - тогава става дума за психотерапия.
Ако се установи, че няма никакво решение, остава един-единствен изход за тези, които са решили на всяка цена да си имат дете: осиновяването, Осиновителите трябва да знаят, че афективната връзка, изтъкана с детето през годините, е също толкова силна, колкото и „гласът на кръвта..."
Прекъсване на бременността по желание
След като дълги години е било правено в пълна нелегалност и понякога при непоносимо тежки за жената условия, доброволното прекъсване на бременността най-после получи законен статус, като разноските по него "се поемат от общественото осигуряване. Вече всяка жена може да поис-ка при необходимост да бъде прекъсната бременността й и да бъде сигурна, че желанието й ще бъде изпълнено при задоволителни медицински условия.
Понастоящем доброволното, прекъсване на бременността може да се извърши, преди да са изтекли 10 седмици от началото й (за малолетните момичета е необходимо разрешение от родителите). То трябва да бъде предшествано от лекарски преглед, последван от седмица за размисъл, като пациентката поема задължението да се яви в центъра по семейно планиране или да се срещне със социален работник, за да изложи случая си и да обсъди с него мотивите за искането си. Това искане НИКОГА не се отхвърля, ако желанието за прекъсване на бременността е твърдо и ясно изразено. Самият аборт се извършва в центровете за семейно планиране и в частните клиники.
Сподели с приятели: |