В такъв случай „името на бащата" не може да даде ба­ща на детето, което няма такъв?

Не, „името" може само да го накара да мечтае за този баща, когото поставя на пиедестал, понеже липсва действи­телният субект, който да заеме мястото на идеалния. Впро­чем за присъстващите обикновено не говорим, говорим са­мо за отсъстващите. Ако майката реши да не-отглежда де­тето си и го остави на бащата, последният също ще му гово­ри за „името" на Другата (която няма да е там) и тогава детето ще идеализира майка си.

Не е добре, защото детето свиква да подменя действи­телността с мечтата и страда, когато установи колко далеч­но е мечтаното от истинското. Всяко възпитателно усилие има тъкмо обратната цел: да приучва растящото дете да вижда нещата такива, каквито са, а не каквито би желало да бъдат. Детето трябва да се задоволи с родителите, които има, стига да ги има! За момичето е зле да идеализира баща си, защото изграденият по негов образец вътрешен образ на Мъжа се превръща в синоним на „този, който запълва всяка празнота". По-сетнешното разочарование от реалния мъж ще бъде .толкова по-голямо, колкото на по-висок пие­дестал е бил издиган бащата.

Ако се боря срещу това явление - жените сами да възпи­тават децата си, - то е, защото подобно възпитание кара както момченцето, така и момиченцето да надценява то­зи, който Липсва, тоест Мъжа, а това има тежки последи­ци за бъдещото разбирателство между вече зрелите мъже и жени.

Добре виждате, че мъжът е поначало обект на благопри­ятни за него предразсъдъци, ширещи се както сред побра­тимите му, така и сред жените. Това е така, защото той ви­наги е бил измислян и оттам - разкрасяван и идеализиран. Децата трудно могат да кажат КОЙ и КАКЪВ е баща им, но затова пък умеят прекрасно да говорят за майка си, коя­то е постоянно с тях, занимава се с тях, от която най-често и най-дълготрайно зависят. Те не мечтаят за нея. Не трябва да си я въобразяват, да я измислят. Всяко дете познава май­ка си... И мечтае за баща си, когото вижда от време на вре­ме. Раздялата с бащата е най-често срещаният случай при повечето разведени двойки (според едно изследване на френ­ския статистически институт от 1985 г. 81% от децата на разведени родители живеят с майка си). А при водещите съвместен живот двойки бащата на практика също отсъст­ва, тъй като посвещава твърде кратко време на децата си. Късият отрязък от време, който бащата прекарва с детето си, не му позволява да изпълнява бащинската си функция и така жената майка, със съгласието на закона, на медицина-

За тези, които не отчитат ролята на несъзнаваното, пре­късването на бременността по желание действително е не­обяснимо действие. Особено за мъжете, на които не се е случвало да носят в утробите си плода на невъзможна лю­бов. Жените по-добре разбират проблема, това е повече от очевидно.

Жената никога не е по-близко до своето несъзнавано, от­колкото в момента, когато казва на мъжа: „Толкова бих искала да имам дете от теб." Всъщност тя му казва: „Дай ми ДОБРИЯ обект, който нито баща ми, нито майка ми са ми дали..." Страшничка е привилегията да заместиш баща­та и Майката и мъжът трябва да помисли над това, което току-щр е чул, защото изречените от жената думи са може би грешка, избликнала направо от несъзнаваното й. Всичко зависи от конкретния контекст. За момента жената е „из­вън контекста" и ще си остане там дотогава, докато разбе­ре, че менструацията й закъснява и че може би... Боже мой, възможно ли е? Дали онази вечер не съм забравила да си взема хапчето? Тя трескаво брои колко хапчета са й оста­нали -има повече, отколкото се полага! Значи е забравяла да ги пие по-често, отколкото си е мислела! Грабва телефо­на, спешно търси лекаря. Защото е заболяла от нещо, което не е болест: болестта на пълнотата, нали знаете, болестта на детето! Продължението ви е известно... Години по-къс­но жената все ще пресмята наум на каква възраст би било „то", ако го беше запазила!

Понякога, още на другия ден след аборта жената изпада в депресия - отново е ПРАЗНА. Толкова тревоги за нищо! Истината е, че жената не прекъсва доброволно бременността си за забавление, и каквото и да казват лекарите, тя възпри­ема аборта като тъжно събитие! Но не всички мечти могат да станат действителност!

На всичкото отгоре точно тази мечта на жената се пре­късва публично на операционната маса По-скоро да лицен-зират R.U. 486, предизвикващите аборт таблетки, та отка­зът на жената да има дете да си остане „личен" въпрос! На­шите мечти засягат само нас.

Доста сте снизходителна към оеиствие, което често е обявявано за осъдително. Смятате ли, че женското несъз­навано е „необуздаемо"?

Не съм далеч от мисълта, че всяко доброволно прекъсва­не на бременност както при девойка, така и при жена изра­зява потребността им да бъдат „сигурни", че чудото да имат дете е възможно. Защото ако съществува нещо, което пос­тоянно да е поставяно под съмнение през ранното детство на момичето, това с положителност са детеродните му ор­гани. За тях никой нищо не споменава и то ги открива само отчасти и често случайно. Така че в паметта на женското несъзнавано се е загнездила следната мисъл: не съм момче, това е сигурно, но какво женско имам? Не ВИЖДАМ ни­що. .. Може би затова на жените от време на време им хрум­ва, били те осемнайсет или четирийсетгодишни, да прове­рят, че наистина имат необходимото, за да бъдат жени: те искат да ВИДЯТ!

Нима мъжете, уморени от жените си, не отиват понякога да се „изпробват? в нечие друго легло, различно от брачно­то ложе? Всеки пол си има своите тревоги, нали така?

Трябвали да завършим тази глава, заключавайки, че же­ланието за дете е нещо ужасно сложно и осеяно с клопки?

Да, така е, сексуалната наслада и детето са двете точки, в които се срещат някогашното „ангелско" момиченце и жената, чийто генитален живот е изумително реалистичен. Жените живеят с мисълта, че цялата тази кръв - от менс­труацията, от раждането - сигурно разстройва мъжа, не­съмнено защото те първи са били разстроени от нея. В ге­ниталната исторюгна жената има нещо крайно: тя или ня­ма НИЩО, или има ПРЕКАЛЕНО, или НЕ СЪЩЕСТВУ­ВА изобщо, или СЪЩЕСТВУВА прекалено много! И тряб­ва да приемаме това положение с усмивка, нали? Защото от времето на библейската, раждаща в мъки Ева нещата много са се променили. Децата ни не идват случайно и мо­жем да ги раждаме под упойка. Зачеваме свободно и дава­ме живот с радост.

Вярно! Несъзнаваното не бездейства и в този момент, въп­реки че физическите явления заемат първо място и принуж­дават жената, независимо какво чувства, да изхвърли дете­то от себе си.

Краят на бременността дотолкова възпрепятства обичай­ната дейност на жената, че тя може само да желае, напълно съзнателно, no-скоро да се освободи от този товар. Ето за­що тя брои нетърпеливо дните, делящи я от термина, посо­чен й още при първата консултация!

Повечето от жените обаче изпитват архаичен страх, пре­даван от жена на жена още от прародителката Ева. Бремен­ната знае, че раждането ще й причини болка, и понякога тази болка й пречи да оцени чудото, да се наслади на факта, че от утробата й излиза живо същество (точно за тази при­вилегия ни завиждат мъжете, точно заради това искат да ни обвържат завинаги с децата, които те не могат „да родят").

Всеизвестно е, че раждането е болезнено и че може да продължава дълго. Но през последните години науката ни дойде на помощ със средства, позволяващи да се ускори про­цесът и да се премахне всяка болка. Терминът „безболезне­но" раждане вече не означава да се научим да овладяваме болезнените си контракции, а да не изпитваме никаква бол­ка. Като психоаналитик аз съм решително „за" този метод, защото ние, жените, не бива да таим горчивина към детето, което ни е накарало да страдаме. Не бива да започваме съв­местния си живот с упрек към него, обвинявайки го за стра­данията ни, защото добре знаете, че вменяването на вина е лош възпитател. Затова ми се ще детето да носи само ра­дост на тези, които са го пожелали, очаквали и родили!

Но освен страха от страданията, който може да възпре желанието за скорошно раждане, има и друга, по-коварна спирачка, действаща при някои жени. Колкото повече им е харесвало да живеят с бременността си, колкото по-силно е чувството им, че са достигнали върховното блаженство, но­сейки детето в утробата си, толкова по-трудно ще се отпри-

щи родилният процес. Всъщност съзнателни те искат да ви­дят детето си, но несъзнателно биха желали то да не ги на­пуска никога

Понякога, преценявайки, че бебето е достигнало до пред­видения термин и че оттук нататък бременността става опас­на, лекарят решава да предизвика раждането по медицинс­ки път. Той определя ден за постъпване в болницата и бре­менната е изправена пред ултиматум, който не оставя ни­какви шансове за продължаване на телесната симбиоза май-ка-дете. Тогава контракциите на матката нерядко започват от само себе си и в болницата постъпва родилка! Хич не е глупаво несъзнаваното! И е толкова могъщо! Позволява на жената да роди едва когато раздялата му с плода става не­избежна!

Добре е, че когато е необходимо, медицината може да прекъсва връзката между майката и детето. И толкова по-зле за безкрайната бременност, която несъзнаваното на май­ката е желало!

А какво е мнението ви за присъствието на Бащата по време на раждането?

Бащата най-после е там, където ТРЯБВА да бъде. След девет месеца игра на криеница бащата ще ВИДИ детето си. Майката е имала привилегията да го носи в утробата си. Бащата има честта и изключителното право да припознае детето, което става „дете на двамата" и най-сетне добива смисъла, придаван му при зачеването: трайна връзка на те­лата на мъж и жена, конкретизация на любовта между чо­вешки същества. Детето е върхът, до който може да стигне смесването на два живота.

Макар да не е задължен, в интерес на бащата е да помага при израждането на детето. Той е притеснен, изплашен от това чудо и се страхува, че няма да се справи. Но ще съумее да прегърне детето, защото вече го обича като самия себе си. Ние знаем как да прегръщаме децата си, защото ги оби­чаме, и Бащата не прави изключение от това правило. Ба­ща и Майка ще си помагат взаимно, за да извадят на белия свят детето си, както ще си помагат и в бъдеще като отго­ворни родители.

майката е поизпреварила оащата в близостга си с детето и сега той трябва да навакса загубеното време, като преповива бебето, като го храни с биберон колкото е възможно по-често. Така той ще открие радостта от грижите за малкия човек, тревогата от неговия плач, желанието да го задоволи и неж­ността към телцето, чието щастие изцяло зависи от родители­те. Смятам, че новият Баща, макар да е все още рядко срещан вид, установява с детето здрава родителска връзка, изключва­ща всяко желание, което не би било свързано с доброто му. Имам предвид по-специално кръвосмесителните отношения, които се появяват, когато на детето се гледа като на „желан обект", а не като на „обект на родителска обич".

ГЛЕДНА ТОЧКА НА ГИНЕКОЛОГА Оплождане и загнездяване

Ако пубертетът е приключение, независещо от волята на подрастващата девойка, това не важи за бременността, за­щото девойката е станала вече жена и има властта да про­грамира идването на детето. Всяко забавяне на менструа­цията, забелязано от жената двайсет дни след като е имала полов акт, е знак за възможна бременност.

Прекъсването на менструалния цикъл е основен признак, но то не винаги е единственото и напълно достатъчно дока­зателство за настъпила бременност. Затова трябва да се из­върши незабавно тестуване, за предпочитане в лаборато­рия, тъй като, макар и лесно използваеми, фармацевтични­те тестове не са напълно сигурни в самото начало на бре­менността.

През първите седмици на бременността масираната ата­ка на хормоните може да предизвика гадене, понякога по­връщане и в по-редки случаи извънредно обилно отделяне на слюнка. При някои жени обаче не се проявява нито един от тези симптоми.

Гърдите на жената наедряват и цялото й тяло проявява тенденция да задържа вода под въздействието на хормони­те, произвеждани в големи количества през първите месе­ци, и в частност на прогестерона, който играе определяща роля при подготовката на матката за загнездяването на оп-

лодената яйцеклетка, жената започва да изглежда „дооре под благотворното въздействие на естрогените, които спо­собстват за хидратирането на кожата.

Както естрогените, така й прогестеронът се произвеж­дат от яйчниците, които продължават своето ендокринно действие в случай на оплождане.

Жълтото тяло, което произвежда прогестерона, може да се смята за първия благодетел на детето, защото осигурява добрата организация на маточната среда - то командва на­растването на ендометриума, където ще се загнезди яйце­то, и същевременно блокира контракциите на матката, ка­то по тоз» начин не й позволява да отхвърли плода като случайно попаднало чуждо тяло.

Жълтото тяло преустановява действието си едва през тре­тия месец от бременността, когато плацентата поема ща­фетата и осигурява необходимите за поддържането на жи­вота на детето хормони.

Механизъм на оплождането

На 13-ия ден от началото на менструалния цикъл силно нарасналият фоликул, вече приближил се до повърхността на яйчника, се пръска и освобождава яйцеклетката при тръ­бата, чийто край завършва с фуниевидно разширен отвор с дълбоко нарязани подобно на ресни ръбове, който сякаш забраждат яйчника.

Ресните всмукват яйцеклетката и я насочват по тръбата към матката.

„срещата се осъществява в тръбата, при условие че още през първата третина от пътя си яйцеклетката попадне на сперматозоиди - те стигат до тръбата до четвърт час след половия акт и изчакват там 4-5 дни преминаването на гото­ва за оплождане яйцеклетка. За разлика от сперматозоиди­те, ако не е оплодена, яйцеклетката умира за 24 до 48 часа.

От стотиците или хилядите сперматозоиди в яйцеклетка­та ще проникне един-единствен. Носител на хромозома Х или У, той ще определи още от този миг пола на детето.

Обогатената със сперматозоида яйцеклетка продължава пътя си през тръбата към матката. Това пътуване трае 3-4 дни и се извършва благодарение на трептенето на власин-ките и на вълнообразното движение на самата тръба. Меж­дувременно веднага след оплождането си яйцето нараства чрез деление надве, после на четири, после на осем... Деле­нието се извършва на всеки 24 часа и когато на четвъртия ден яйцето достигне до матката, то вече се състои от 16 клетки и прилича на черничев плод (невидим с просто око), откъдето произтича и името му: морула¹.

В матката клетъчното деление продължава, като в същото време се извършва и известно организиране на клетките: тези от центъра са по-едри и се струпват на куп, образувайки ем­брионалната пъпка, а другите, по-малките, остават в перифе­рията и от тях ще се зародят плодните обвивки и плацентата

В продължение на три дни яйцето обикаля маточната ку­хина, докато намери идеалното място, на което да се уста» нови. Това най-често е близо до дъното на матката, там, където лигавицата (ендометриумът) е най-богата на кръво­носни съдове.

Загнездяването на яйцето става на седмия ден. За някол­ко часа то пробива покривния слой на маточната лигавица и прониква дълбоко в нея благодарение на дейността на пе­риферията си - последната смила клетките на лигавицата и издълбана ниша, която ще играе ролята на гнездо. В края на деветия ден яйцето е напълно „заровено" в маточната лигавица и ще са му нужни цели девет месеца, за да се пре­върне от зародиш в живо бебе.

След загнездяването яйцето продължава да се развива и да се диференцира, докато се образуват всички системи: сър­дечна, костна, нервна, храносмилателна и т. н., които до ед­на участват в живота на зародиша, а сетне и на пълноценно­то човешко същество.

Няма да правим цялостен преглед на развитието на «мб-риона през деветте месеца на бременността, тъй като тази материя се разглежда в многобройни специализирани учебници. Ще приложим само две схеми на зародиш позволяващи да се добие представа за бързината, с която се разви­ват нещата през първите месеци на бременността.

- Половият акт трябва да се осъществи през дните, пред­шестващи или съвпадащи с предполагаемата овулация на жената. ' . - '

- Спермата на мъжа трябва да съдържа достатъчен брой сперматозоиди.

- Спермата трябва да може да се изкачи по влагалището до матката през шийката й: преминаването й е възможно само при наличието на цервикална слуз. От матката спер­матозоидите се насочват към тръбите, чиято проходимост е абсолютно необходима.

- В последната част на тръбата сперматозоидът трябва да срещне яйцеклетката, чието наличие зависи от това дали хормоналната система на жената е програмирала добре ову-лацията и дали яйчникът е способен да я доведе докрай.

- Загнездяването на яйцето може да се осъществи само в здрава матка и с постоянната помощ на хормоните: естро-гени и прогестерон.

От тези условия става ясно, че причините за безплодието са лесно установими както при мъжа (35% от случаите),

така и при жената (40% от случаите). Произходът му е или централен - хипофизата не издава необходимата за произ­веждането на хормони команда, или местен - „виновникът" е само един от органите, необходими за оплождането или за загнездяването.

В редки случаи причините за безплодието могат да са вън­шни, например при систематичното разрушаване на спер­матозоидите от цервикалната слуз - става дума за имунна реакция, която прави оплождането невъзможно.

Безплодие •

Установяване на безплодието

Процедурите са дълги, обстойни и често неприятни за же­ната, но са абсолютно необходими, за да се разбере какво става с нея. На тяхна основа лекарят поставя диагноза, без която не би могъл да помогне на двойката в стремежа й да има потомство.

1. Кривата на температурата: с рязкото си покачване при овулацията тя сигнализира, че действително има така­ва

2. Спермограмата и изследването на цервикалната слуз след полов-акт позволява да се провери наличието на спер­матозоиди и състоянието на слузта.

3. Дозировката на хормоните в кръвта дава сведения за евентуални смущения в производството на хормоните, от­говорни за редовността на менструалния цикъл.

4 Ехография на тазовата област: тя може да покаже евентуалните аномални на матката, на тръбите или на яйч­ниците.

5. Рентгенов преглед на матката, който единствен може да потвърди или Отхвърли предположението за запушване на едната или на двете тръби. През маточната шийка се инжектира контрастна течност, чието преминаване, следе­но от рентгеновия апарат, позволява да се установи прохо­димостта на тръбите.

6. Селиоскопия: преглед чрез хирургическа интервенция, който се извършва в клиника. Светещата тръба, вкарана през пъпа, позволява да се прегледат директно вътрешните полови органи.

7. Биопсия на ендометриума: от матката се изваждат ен-дометриални клетки, за да се провери състоянието им и да се установят евентуални увреждания на маточната лигавица.

Лекуване на безплодието

Подтиквани от отчаянието на жените, които не могат да заченат, медицината и хирургията направиха гигантски крач­ки напред, така че днес лекуването - МЕСТНО или ХОР­МОНАЛНО в зависимост от причината за безплодието - е доста успешно. •

При липса на резултат след проведено продухване на тръ­бите се прибягва до микрохирургическа интервенция (из­вършвана под микроскоп), чрез която се възстановява пов­редената тръба.

При невъзможност да се въздейства върху едната или вър­ху двете повредени тръби единственото оставащо средство

е да се заобиколи препятствието. В този случай яйцеклет­ката и сперматозоидът, взети от двамата родители, се сре­щат in vitro - в епруветка. Впоследствие оплодената яйце­клетка ще бъде вкарана в матката.

При слабо наличие на сперматозоиди от мъжа се взима сперма, която се центрофугира, за да се получи концентра­ция и обогатяване на състава й; след това жената се оплодя-ва директно със сперматозоидите на своя партньор.

При пълна липса на сперматозоиди и при изричното же­лание на двойката може да се приложи изкуствена инсеми-нация от „непознат донор".

Липсата на овулация при жената и на сперматозоиди при мъжа поставя пред двойката, която наистина иска „да си направи" дете, трудния проблем за въвеждането на трето, „непознато" лице, което ще фигурира в историята на дете­то. Какво ще бъде мястото на този непознат в отношенията родител-дете?

То може да бъде временно и да се дължи на блокиране на хипоталамуса (тоест на хипофизата), предизвикано от стрес или много силно вълнение, а може да е. и окончателно, ако между партньорите съществува постоянен несъзнаван кон­фликт. .

При всяко „необяснимо" безплодие е важно двойката да е съгласна да разбере с помощта на трето лице какъв несъз­нателен механизъм е задействан - тогава става дума за пси­хотерапия.

Ако се установи, че няма никакво решение, остава един-единствен изход за тези, които са решили на всяка цена да си имат дете: осиновяването, Осиновителите трябва да зна­ят, че афективната връзка, изтъкана с детето през години­те, е също толкова силна, колкото и „гласът на кръвта..."

След като дълги години е било правено в пълна нелегал­ност и понякога при непоносимо тежки за жената условия, доброволното прекъсване на бременността най-после полу­чи законен статус, като разноските по него "се поемат от общественото осигуряване. Вече всяка жена може да поис-ка при необходимост да бъде прекъсната бременността й и да бъде сигурна, че желанието й ще бъде изпълнено при задоволителни медицински условия.

Понастоящем доброволното, прекъсване на бременност­та може да се извърши, преди да са изтекли 10 седмици от началото й (за малолетните момичета е необходимо разре­шение от родителите). То трябва да бъде предшествано от лекарски преглед, последван от седмица за размисъл, като пациентката поема задължението да се яви в центъра по семейно планиране или да се срещне със социален работ­ник, за да изложи случая си и да обсъди с него мотивите за искането си. Това искане НИКОГА не се отхвърля, ако же­ланието за прекъсване на бременността е твърдо и ясно из­разено. Самият аборт се извършва в центровете за семейно планиране и в частните клиники.