Обяснителен меморандум контекст на предложението

Част I: Определения, отнасящи се за сектора на ориза

I. Термините „неолющен ориз“, „олющен ориз“, „полубланширан ориз“, „бланширан ориз“, „ориз с кръгли зърна“, „ориз със средни зърна“, „ориз с дълги зърна А или Б“ и „натрошен ориз“ се определят, както следва:

1. а) „Неолющен ориз“ означава ориз, запазил обвивката си след очукване;

б) „Олющен ориз“ означава ориз, на който е отстранена само обвивката. В обхвата на това определение попадат видове ориз, известни под търговските наименования „кафяв ориз“, „ориз карго“, „ориз лоонзаин“ и „ориз збрамато“;

в) „Полубланширан ориз“ означава ориз, на който е премахната обвивката, част от кълна и целият перикарп или част от външните слоеве на перикарпа, но не и вътрешните слоеве;

г) „Бланширан (избелен) ориз“ означава ориз, на който са премахнати напълно обвивката, външните и вътрешните слоеве на перикарпа, целият кълн на ориза с дълги или средни зърна, най-малко една част от кълна на ориза с кръгли зърна, но могат да останат бели надлъжни бразди върху максимум 10 % от зърната.

2. а) „Ориз с кръгли зърна“ означава ориз, чиято дължина на зърната не е по-голяма от 5,2 mm и чието съотношение дължина/ширина е по-малко от 2;

б) „Ориз със средни зърна“ означава ориз, чиято дължина на зърната е по-голяма от 5,2 mm, но не по-голяма от 6,0 mm, и чието съотношение дължина/ширина е не по-голямо от 3;

в) „Ориз с дълги зърна“ означава:

i) ориз с дълги зърна А — ориз, чиято дължина на зърната е по-голяма от 6,0 mm и чието съотношение дължина/ширина е по-голямо от 2, но по-малко от 3;

ii) ориз с дълги зърна Б — ориз, чиято дължина на зърната е по-голяма от 6,0 mm и чието съотношение дължина/ширина е равно или по-голямо от 3;

г) „Измерване на зърната“ означава, че измерванията на зърната се правят върху бланширан ориз по следния метод:

i) взема се представителна проба от партидата,

ii) пробата се пресява така, че да останат само цели зърна, включително неузрелите,

iii) извършват се две измервания на по 100 зърна всяко и се определя средният резултат,

iv) резултатът се изразява в милиметри, закръглени до един знак след десетичната запетая.

3. „Натрошен ориз“ означава частици от зърна, чиято дължина е по-малка или равна на три четвърти от средната дължина на цялото зърно.

II. По отношение на целите и натрошените зърна с ненакърнено качество се прилагат следните определения:

А. „Цели зърна“ означава зърна, от които е отстранена само част от края, независимо от характеристиките, получени на всеки етап от бланширането.

Б. „Подкастрени зърна“ означава зърна, от които е отстранен целият край.

В. „Натрошени зърна или парчета“ означава зърна, от които е отстранена част, по-голяма от края; натрошени зърна включват:

• 
  големи натрошени зърна (части от зърна с дължина, не по-малка от половин зърно, но несъставляващи цяло зърно),
  
• 
  средни натрошени зърна (части от зърна с дължина, не по-малка от четвърт зърно, но които са по-малки от минималния размер на „големи натрошени зърна“),
  
• 
  малки натрошени зърна (части от зърна, по-малки от четвъртинка зърно, но които не могат да преминат през сито с отвор 1,4 mm),
  
• 
  парчета (малки части или частици зърно, които могат да преминат през сито с отвор 1,4 mm); разцепени зърна (части, получени при надлъжно разцепване на зърното) попадат в това определение.
  

Д. „Зърна с естествени малформации“ означава зърна, разкриващи естествена малформация, независимо дали е наследствена или не, в сравнение с морфологичните характеристики, типични за вида.

Е. „Бледи зърна“ означава зърна, на които поне три четвърти от повърхността изглежда матова и бледа.

Ж. „Зърна, набраздени в червено“ означава зърна, набраздени надлъжно в червено с различна интензивност и отсенки, дължащи се на остатъци от перикарпа.

З. „Зърна на точки“ означава зърна с добре оформен малък тъмен кръг с повече или по-малко правилна форма; зърна на точки са и тези с леки черни набраздявания само по повърхността; набраздяванията и точките не трябва да имат жълт или тъмен ореол.

И. „Зърна на петна“ означава зърна, които са претърпели очевидна промяна на естествения си цвят на малка част от своята повърхност; петната могат да бъдат с различен цвят (черен, червеникав, кафяв); дълбоки черни набраздявания също се считат за петна. Ако цветът на тези петна е достатъчно наситен (черен, розов, червеникавокафяв), за да се забележи веднага и ако покриват участък, не по-малък от половината зърно, зърната се считат за жълти зърна.

Й. „Жълти зърна“ означава зърна, претърпели по начин, различен от сушене, изцяло или частично, промяна в естествения си цвят и придобили лимонов или портокаловожълт оттенък.

К. „Кехлибарени зърна“ означава зърна, претърпели по начин, различен от сушене, лека еднообразна промяна на цвета по цялата повърхност; тази промяна прави цвета на зърната светло кехлибареножълт.

1. „Хмел“ означава изсушени съцветия, известни също като шишарки, на (женското) увивно растение хмел (Humulus lupulus); тези съцветия, които са зелено-жълти на цвят и с яйцевидна форма, имат дръжка и обикновено достигат дължина от 2 до 5 cm.

2. „Хмел на прах“ означава продукт, получен от смилането на хмел и съдържащ всички негови естествени елементи.

3. „Хмел на прах с повишено съдържание на лупулин“ означава продукт, получен при смилането на хмел след механично отстраняване на част от листата, дръжките, прицветниците и стъблата.

4. „Екстракти от хмел“ означава концентрирани продукти, получени под действието на разтворител върху хмел или хмел на прах.

5. „Смесени продукти от хмел“ означава смес от два или повече продукта от посочените в точки 1—4.

Свързани с лозарството

1. „Изкореняване“ означава пълното отстраняване на всички лозови насаждения от площ, засадена с лозя.

2. „Засаждане“ означава окончателното установяване на лозови насаждения или на части от лозови насаждения, присадени или не, с оглед производството на грозде или за лозов посадъчен материал.

3. „Повторно присаждане“ означава присаждане на лоза, която вече е била подложена на присаждане.

Свързани с продукцията

4. „Прясно грозде“ означава плодът от лозята, използван за производство на вино, зрял или дори леко стафидиран, годен за смачкване и пресоване с обичайни средства на винопроизводството, който може да доведе до спонтанна алкохолна ферментация.

5. „Прясна гроздова мъст в процес на ферментация, спрян чрез добавката на алкохол“ означава продукт, който:

а) има действително алкохолно съдържание не по-ниско от 12 об. % и не по-високо от 15 об. %;

б) е получен чрез добавка на неферментирала гроздова мъст с естествено алкохолно съдържание не по-ниско от 8,5 об. % и произхожда изключително от винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с член 63, параграф 2:

i) или от неутрален алкохол с винен произход, включително алкохол, получен чрез дестилация на сушено грозде, който има действително алкохолно съдържание не по-ниско от 96 об. %,

ii) или от неректифициран продукт, получен чрез дестилация на вино, който има действително алкохолно съдържание не по-ниско от 52 об. % и не по-високо от 80 об. %.

6. „Гроздов сок“ означава неферментирал, но годен за ферментация течен продукт, който:

а) е получен чрез подходяща обработка, която го прави годен за консумация във вида, в който е;

б) е получен от прясно грозде или от гроздова мъст, или чрез възстановяване. Когато е получен чрез възстановяване, той се възстановява от концентрирана гроздова мъст или концентриран гроздов сок.

Разрешава се действително алкохолно съдържание на гроздовия сок не по-голямо от 1 об. %.

7. „Концентриран гроздов сок“ означава некарамелизиран гроздов сок, получен чрез частична дехидратация на гроздов сок, извършена по всеки разрешен метод, освен чрез директно нагряване, по такъв начин, че стойността, указана от рефрактометър, използван съгласно определения метод при температура от 20 °C, да не е по-малка от 50,9 %.

Разрешава се действително алкохолно съдържание на концентрирания гроздов сок не по-голямо от 1 об. %.

8. „Винени утайки“ означава остатъкът:

а) който се натрупва в съдове, съдържащи вино, след ферментация, при съхранение или след разрешена обработка;

б) получен от филтрирането или центрофугирането на продукта, посочен в буква а);

в) който се натрупва в съдове, съдържащи гроздова мъст, при съхранение или след разрешена обработка; или

г) получен от филтрирането или центрофугирането на продукта, посочен в буква в).

9. „Гроздови джибри“ означава остатъчният материал от пресоването на прясно грозде, ферментирало или не.

10. „Пикет“ означава продукт, получен чрез:

а) ферментация на нетретирани гроздови джибри, накиснати във вода; или

б) извличане с вода от ферментирали гроздови джибри.

11. „Подсилено вино за дестилация“ означава продукт, който:

а) има действително алкохолно съдържание не по-ниско от 18 об. % и не по-високо от 24 об. %;

б) е получен изключително чрез добавяне към вино, несъдържащо остатъчна захар, на неректифициран продукт, произхождащ от дестилация на вино и притежаващ максимално действително алкохолно съдържание 86 об. %; или

в) има максимално съдържание на летливи киселини 1,5 грама на литър, изразено като оцетна киселина.

12. „Ферментационна смес (cuvée)“ означава:

а) гроздовата мъст;

б) виното; или

в) сместа от гроздова мъст и/или вина с различни характеристики,

предназначени за направата на определен тип пенливи вина.

Алкохолно съдържание

13. „Действително алкохолно съдържание по обем“ означава броят на обемните части чист алкохол, които се съдържат при температура 20 °C в 100 обемни части от съответния продукт при тази температура.

14. „Потенциално алкохолно съдържание по обем“ означава броят на обемните части чист алкохол при температура 20 °C, които могат да се получат чрез пълна ферментация на захарите в 100 обемни части от съответния продукт при тази температура.

15. „Общо алкохолно съдържание по обем“ означава сумата от действителното и потенциалното алкохолно съдържание.

16. „Естествено алкохолно съдържание по обем“ означава общото алкохолно съдържание по обем на на даден продукт, определено преди всякакво обогатяване.

17. „Действително алкохолно съдържание по маса“ означава броят на килограмите чист алкохол, съдържащи се в 100 kg от продукта.

18. „Потенциално алкохолно съдържание по маса“ означава броят на килограмите чист алкохол, които могат да бъдат произведени чрез пълна ферментация на захарите, съдържащи се в 100 kg от продукта.

19. „Общо алкохолно съдържание по маса“ означава сумата от действителното и потенциалното алкохолно съдържание.

1. „Животни от рода на едрия рогат добитък“ означава живи животни от рода на домашния едър рогат добитък, които попадат под кодове по КН ex 0102 10, от 0102 90 05 до 0102 90 79.

2. „Възрастни животни от рода на едрия рогат добитък“ означава животни от рода на едрия рогат добитък на възраст 8 месеца или повече.

Част V: Определения, отнасящи се за сектора на млякото и млечните продукти

За целите на прилагането на тарифната квота за масло с произход от Нова Зеландия изразът „произведен директно от мляко или сметана“ не изключва маслото, произведено от мляко или сметана, без добавка на складирани материали, по непрекъсната автономна технология, при която маслената субстанция може да премине през етап на концентрация на мазнините и/или на разделяне на фракции на тези мазнини.

1. „Яйца с черупки“ означава птичи яйца с черупки, пресни, консервирани или термично обработени, различни от яйцата за люпене, посочени в точка 2;

2. „Яйца за люпене“ означава птичи яйца за люпене;

3. „Цели продукти“ означава птичи яйца без черупки, дори с добавка на захар или други подсладители, годни за консумация от човека;

4. „Отделени продукти“ означава жълтъци от птичи яйца, дори с добавка на захар или други подсладители, годни за консумация от човека.

Част VII: Определения, отнасящи се за сектора на птичето месо

1. „Живи домашни птици“ означава живи кокошки, патици, гъски, пуйки и токачки, всяка с тегло повече от 185 грама;

2. „Пилета“ означава живи кокошки, патици, гъски, пуйки и токачки, всяка с тегло не повече от 185 грама;

3. „Заклани домашни птици“ означава мъртви кокошки от вида Gallus domesticus, патици, гъски, пуйки и токачки, цели, със или без вътрешности;

4. „Производни продукти“ означава следното:

а) продуктите, посочени в част XX, буква а) от приложение I;

б) продуктите, посочени в част XX, буква б) от приложение I, с изключение на заклани домашни птици и годни за консумация карантии, известни като „птичи дреболии“;

в) годни за консумация карантии, посочени в част XX, буква б) от приложение I;

г) продуктите, посочени в част XX, буква в) от приложение I;

д) продуктите, посочени в част XX, букви г) и д) от приложение I;

е) продуктите, посочени в част XX, буква е) от приложение I, различни от тези под кодове по КН 1602 20 11 и 1602 20 19.

Част VIII: Определения, отнасящи се за сектора на пчеларството

1. „Пчелен мед“ означава естествено сладък продукт, получен от медоносни пчели Apis mellifera от нектара на растенията или от секрети на живите части на растенията, или от екскретите на смучещите насекоми по живите части на растенията, които пчелите събират, трансформират чрез комбиниране със специфични вещества от организма си, отлагат, дехидратират, складират и съхраняват във восъчни пити за отлежаване и съзряване.

Основните разновидности на меда са следните:

а) според произхода:

i) цветен или нектарен пчелен мед: пчелен мед, получен от нектара на растения,

ii) манов пчелен мед: пчелен мед, получен главно от екскретите на смучещи насекоми по живите части на растенията (Hemiptera) или от секрети на живи части на растенията,

б) според начина на производство и/или представяне:

iii) пчелен мед във восъчна пита: пчелен мед, събиран от пчелите в килийките на новоизградени пити без пило или тънки основи за пити само от пчелен восък, и продаван в запечатани цели пити или части от такива пити,

iv) пчелен мед с восъчна пита: пчелен мед, който съдържа едно или повече парчета восъчна пита,

v) отцеден пчелен мед: пчелен мед, получен от отцеждането на разпечатани восъчни пити без пило,

vi) центрофугиран пчелен мед: пчелен мед, получен чрез центрофугиране на разпечатани восъчни пити без пило,

vii) пресован пчелен мед: пчелен мед, получен чрез пресоване на восъчни пити без пило, със или без прилагане на умерено нагряване, непревишаващо 45 ºC,

viii) филтриран пчелен мед: пчелен мед, получен чрез отстраняване на чужди органични или неорганични примеси по начин, по който съществено се намалява съдържанието на цветни полени.

„Индустриален пчелен мед“ означава пчелен мед, който:

а) е подходящ за индустриална употреба или като съставна част на други храни, които след това се подлагат на обработка, и

б) може:

• 
  да има чужд вкус или мирис, или
  
• 
  да е започнал да ферментира или да е ферментирал, или
  
• 
  да е бил нагрят над определеното равнище.
  

ПРИЛОЖЕНИЕ III

А. Стандартно качество за неолющен ориз

Неолющеният ориз от стандартно качество:

а) е с добро качество, подходящо за предлагане на пазара, без мирис;

б) съдържа най-много 13 % влага;

в) дава добив от 63 % бланширан ориз спрямо теглото на целите зърна (с допустимо отклонение 3 % при подкастрените зърна), като процентното съдържание, съотнесено към теглото, на бланширани зърна с по-ниско качество е следното:

мътно бледи зърна от неолющен ориз под кодове по КН 1006 10 27 и КН 1006 10 98	1,5 %
мътно бледи зърна от неолющен ориз под кодове по КН, различни от КН 1006 10 27 и 1006 10 98:	2,0 %
зърна, набраздени в червено	1,0 %
зърна на точки	0,50 %
зърна на петна	0,25 %
жълти зърна	0,02 %
кехлибарени зърна	0,05 %

I. Стандартно качество за захарно цвекло

Стандартното качество на цвеклото е следното:

а) нормално добро качество, годно за търгуване;

б) с 16 % захарно съдържание в момента на приемане за търговия.

II. Стандартно качество за бяла захар

1. Стандартното качество бяла захар има следните характеристики:

а) нормално, здраво и добро качество, годно за търгуване; суха, на хомогенни гранулирани кристали, свободно сипеща се;

б) минимална поляризация: 99,7^о;

в) максимално съдържание на влага: 0,06 %;

г) максимално съдържание на инвертна захар: 0,04 %;

д) общ брой точки, определени съгласно параграф 2 — не повече от 22, при което не повече от:

15 за съдържание на пепел,

9 за цветовия тип, получени по метода на Института за селскостопански технологии Брунсуик (наричан по-долу „метод на Брунсуик“),

6 за цвят на разтвора, определени по метода на Международния комитет за унифициране на методите на анализ на захарта (наричан по-долу „метод на ICUMSA“).

2. Една точка съответства на:

а) 0,0018 % съдържание на пепел, определено по метода на ICUMSA при 28^o Brix;

б) 0,5 единици от цветовия тип, получени по метода на Брунсуик,

в) 7,5 единици цвят на разтвора, определени по метода на ICUMSA.

3. Методите за определяне на посочените в параграф 1 фактори са същите, които се използват за определянето им при прилагане на мерките за интервенция.

III. Стандартно качество за сурова захар

1. Стандартно качество сурова захар е тази, от която при рафиниране се получава 92 % бяла захар.

2. Добивът на бяла захар от суровата захар от цвекло се изчислява, като от степента на поляризация на тази захар се извади:

а) процентното ѝ съдържание на пепел, умножено по четири;

б) процентното ѝ съдържание на инвертна захар, умножено по две;

в) числото 1.

3. Добивът на бяла захар от сурова тръстикова захар се изчислява, като от степента на поляризация на суровата захар, умножена по две, се извади 100.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

— Codex Alimentarius

— Икономическа комисия за Европа на ООН

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ОПРЕДЕЛЕНИЯ, НАИМЕНОВАНИЯ И ТЪРГОВСКИ НАИМЕНОВАНИЯ НА ПРОДУКТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 60

За целите на настоящото приложение, търговското наименование е името, под което се продава даден хранителен продукт, по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2000/13/ЕО.