Обяснителна записка
Инженерно-геоложки разновидности строителни почви
Изтегляне 3.94 Mb.
|
Инженерно-геоложки разновидности строителни почви Изхождайки от геоложкия строеж и тектониката на територията обобщено могат да се обособят следните инженерно-геоложки разновидности строителни почви:
Пространственото разпространение на така обособените почви е в тясна зависимост от пространственото разпределение на литоложките типове скали, продуктите на тяхното разрушение и транспорт. Всички те носят белезите и промените характерни за зоната на изветряне и циркулация на грунтови води. Гетохническите показатели на разновидностите строителни почви са посочени в геложкия доклад на колектива на инж. Г. Господинов. Категориите им за изкопни работи на територията на центъра са за рахлите наслаги припокриващи коренните скали – III-IV (тежки земни почви) и за коренните скали – VII-IX (средни и здрави скални почви). Посочените геотехнически показатели се базират на архивни данни за съответните инженерно-геоложки разновидности, срещани в региона. Независимо от това, в етапа на ползване при строителството в конкретни терени на територията на спортно-туристическия център, те следва да бъдат проверявани и заверявани с нови опробвания и изпитвания. По препоръка на специалистите в региона за всички обособени зони, обекти, съоръжения и за тунела, в зависимост от поетапния график на изграждане, следва да се планират и изпреварващо изпълняват инженерно-геоложки проучвания в съответствие със специфичните нормативните изисквания за всеки вид строителство. 2.3.4. Хидрогеология инж. Г. Господинов, инж.А. Тахчийски, инж.Ал. Душков Видове подземни води На територията на СТЦ „Перелик” са формирани и циркулират три типа подземни води – грунтови, пукнатинни и карстови.. Грунтовите води се формират и циркулират в рахлите наслаги, припокриващи коренните скали. Техен водоупор са коренните скали. Подхранват се от атмосферните валежи при тяхната инфилтрация от повърхностния отток. При по голяма дебелина на рахлите отложения те са с целогодишен дебит, а при по малка пресъхват през сухия сезон (лято-есен). Такива са повечето от изворите, показани на картата. Водите от тези извори обикновено нямат добри питейни качества и се нуждаят от третиране. Пукнатинните води се формират в условията на тектонската и систематична напуканост сред коренните скали. Те имат дълбочинен характер и са резултат на филтрационната способност на скалните масиви с тяхната тектонска и систематична напуканост. Развити са преобладаващо в риолитите и по малко в седиментите и мраморите. Изворите от този тип са с постоянен дебит и добри питейни качества. В района на Смолянските езера съществува смесен пукнатинно- грунтов тип води. Тези води се зараждат във системите пукнатини на риолитовите венци, разположени дъгообразно от север и продължават развитието си в мощните (60-80 m) кватернерни наслаги, изпълващи територията на Смолянските езера (свлачище „Смолянски езера”). Част от района е вододайна зона на гр. Смолян. Водите са с добри питейни качества. Карстовите (карстово-пукнатинните) води са характерни за масивите от мрамори и мраморните брекчоконгломерати. Такива има в северозападния фланг на спортно-туристическия център. Западно от центъра е известен Мурсалишкия карстов басейн с високодебитни изворни води. От два карстови извора в чертите на с. Мугла са водоснабдени курортен комплекс „Пампорово” и частично гр. Смолян. Карстовите води имат рязко променлив дебит и силно се влияят от атмосферните валежи и повърхностния отток. Качествата им се влошават при валеж поради пряко постъпване на повъхностен отток в тях и рязко покачване на водното ниво. При това се получава физическото и частичното им химическо замърсяване. Описаните три типа води имат място по целия северен склон на Перелишкия дял и представляват вододайната зона на селата Гела, Солища, Стикъл и Стойките. Те могат да се използват и за нуждите от вода в Зони 1, 2, 3, 6, 7, 8 и 9. Грунтовите и пукнатинни води в билните части и южните склонове на Перелишкия нямат водоснабдителни функции за селищата и могат да се използват за обектите и съоръженията, разположени близко до тях след необходими за това технико-икономически разчети. Нанесените на картата извори, чешми и каптажи са по картни материали от топографски и горски карти, както и от личните архиви на авторите при геоложката картировка на тези територии. За класификацията на изворите, определяне на техния дебит и качествата на водите, е необходимо цялостното им и систематично проучване. При това следва да се зададат предварителни критерии кои от изворите ще бъдат привлечени за водоснабдяването на спортно-туристическия център и с какво предназначение. Качества на видовете подземни води Качествата на различните типове води в територията на центъра са представени в приложените по-долу резултати от анализи на единични техни представители.
Таблица 22. Грунтови води
Таблица 23. Пукнатинни води
Таблица 24. Карстови (карстово-пукнатинни) води Следващите стъпки за геоложко, инженерно-геоложко и хидрогеоложко проучване на територията на СТЦ „Перелик” ще се определят по време и обем от разработка, която да съдържа последователност на изпълнение на обектите в центъра и времеви график за това изпълнение. На етапа на сегашния проект за изменение на ТУП-а се предлага следното:
В заключение на база на геоложката, инженерно-геоложката и хидрогеоложката информация, се изготвя окончателен доклад съгласно нормативните изисквания.
В заключение от хидрогеоложкото проучване на водоизточниците се изготвя доклад с оценка на естествените и експлоатационните ресурси на отделните водоизточници или група сближени такива. При това в зависимост от предназначението им докладите се представят заедно с проекти за санитарно-охранителни зони или без такива проекти. 2.3.5. Почви Д-р инж. Ангелина Даскалова За установяване на почвените различия е проведено едромащабно почвено проучване в М 1:10 000 и 1:25 000 от ИППД “Н. Пушкаров” гр. София, резултатите от което, както и съставената почвена карта в М 1: 30 000 са предоставени от Възложителя (Почвена карта на района на СТЦ „ПЕРЕЛИК”). (Графично приложение № 9) Територията на СТЦ „Перелик” е разположена върху билната част и прилежащите склонове на Переликски дял на Западните Родопи. Склоновете на рида са стръмни, прорязани от множество оврази и дълбоки дерета. От 1100 m при гр.Смолян надморската височина достига до над 2100 m в билните части на рида. Южните склонове на Перелишки дял, както и западните части от билото са изградени от порфирокластични риолити. Северно от Смолян палеогенът е представен от долноолигоценски седименти в конгломератно-пясъчников фациес. Около с. Стойките и с. Широка лъка се разкриват мрамори и шисти. Типове почви, разпространение Най-широко разпространение в границите на проекта за изменение на ТУП на Спортно-туристически център „Перелик”, имат кафявите горски почви, основен представител на метаморфните почви (Cambisols - по класификацията на FAO -UNESCO, 1997). Разпространението им в пояса с надморска височина от 1100 до 1850/1900 m е свързано с релефни форми, разнообразни по отношение наклон на склоновете, покрити от продуктите на физическото изветряне (рохляков елувий) на безкарбонатни скали – твърди и песъчливо-глинести. Развити са при хладен и сравнително влажен климат. Влажни широколистни и иглолистни гори имат значително влияние върху почвообразувателния процес. В най-високите и безлесни субалпийски и алпийски части на планината са разпространени планинско-ливадните почви. Камбисолите, разпространени в териториалния обхват на плана, се отличават с плитък профил, свързан със специфичните условия на протичане на почвообрзувателния процес, прекъсван в резултат на ерозията и стопанската дейност. Профилът (тип А0-А-Вc-Cf-D) на кафявите горски почви (КГ), нормално развит, се характеризира се с неголяма мощност (КГ0 - профил 24 в землище Мугла). Хумусно-акумулативният хоризонт - А е с мощност 20-50 cm, рохкав, с неустойчива структура. Най-съществената особеност на камбисолите е наличието на камбик хоризонт Вс (с мощност 20-30 cm), характерен със съвременни процеси на изветряне на минералите на място (метаморфизъм). По механичен състав те са класифицирани като глинесто-песъчливи до леко и средно песъчливо-глинести (съдържание на физична глина – 20-30%), слабо до средно и силно каменисти. Целият им профил изобилства на скелет и скални фрагменти, чието съдържание е около 10% от обема на повърхностния хоризонт и нараства в дълбочина. За тези почви са характерни също така и забавеното разлагане и минерализация на органичните остатъци и съсредоточаването на хумуса в повърхностните 10-30 cm, рязко намаляващ в дълбочина. Кафявите горски почви имат средно до силно кисела реакция (4,4-5,5), нисък сорбционен капацитет и слаба степен на наситеност с бази, което ги прави неустойчиви на химическо замърсяване. По-голямата част от кафявите горски почви върху територията на СТЦ са ерозирани, в средна до силна степен (КГ 3 - 6), както и ерозирани и плитки (КГЕ, КГИ) или силно ерозирани и скали (КГК), в резултат на което не само се скъсява мощността на профила (тип A-AC-C-D) до 20-40 cm, но намалява и съдържанието на хумус и реакцията се вкислява. Кафявите горски почви в териториалния обхват на обекта са представени от следните подтипове:
Кафявите горски почви са от голямо стопанско значение за лесовъдството в района, за развитието на букови и иглолистни гори. Използват се за пасища и ливади. Малък дял от тях имат значение и за земеделието (около профили 138, 143 в землище Широка лъка и Солища; пр. 5, 9, 38, 161І в землище Смолян; пр. 14, 24, 41, 43 в землище Мугла). Планинско-ливадните почви – ПЛ0, ПЛ3 (Umbric Leptosols, medium) (профили 12І, 51 в з-ще на Широка лъка и Солища, профил 57 в з-ще Смолян, пр. 12 в з-ще Мугла ) се намират по заоблените плата в субалпийския и алпийския пояс – над 1950/2000 m н.в., над горния пояс на гората, поради което са слабо площно представени. Образувани са върху елувий на безкарбонатни песъчливо-глинести материали, под влияние на тревна растителност, образуваща непрекъснат, гъст и мощен чим. Суровите климатични условия са дали съществен отпечатък върху почвообразувателния процес и оттам върху свойствата на тези почви. По механичен състав са средно до тежко песъчливо-глинести, слабо до средно каменисти. Поради задържането на вода в сравнително по-мощния Аf хоризонт (до 40-80 cm), минерализирането на органичната маса от тревната растителност е силно забавено. Хумусът е с високо съдържание – 6,89-13% по цялата мощност до твърдата скала, но е груб и некачествен, съставен от непълно хумифицирани органични вещества. Отличават се със стабилна троховидно-зърнеста структура. Реакцията е кисела рН = 4,7-5,2, с висока обменна киселинност. Планинско-ливадните почви се стопанисват главно като високопланински летни пасища. Макроструктурата на планинско-ливадните почви е мозаична и накъсана. Между тях са разпространени ранкери и литосоли, голи скали, сипеи. В депресионните макрорелефни форми сред ПЛ почви са формирани торфенисто-блатните почви – БТС (Fibric Histosols), тежко песъчливо-глинести (профил 35 в землище Смолян). Плитките почви (Rudi-lithi Leptosols, coarse) обединяват профили с много слабо развитие, обусловено от серия лимитиращи фактори. Често имат само един хоризонт, лежащ направо върху твърдата скала, твърде устойчива на изветряне. Плитките почви заемат много голяма част от територията, предмет на устройствения план. Представени са от средно и силно ерозирани кафяви горски почви, рендзини, ранкери и литосоли, ареалите на разпространение на които обикновено са смесени.
Рендзините са покрити с типична ксерофитна тревна, тревисто-храстова и горска растителност. Малката мощност, голямата каменистост, високото съдържание на активни карбонати препятстват ефективното им използване. Естествената растителност върху тях е с ниска продуктивност. Наносните почви (Fluvisols) представляват много малка част от общата площ. Те са резултат от хидродинамични процеси и седиментационни натрупвания на най-различни по големина и състав скални и речни материали. Поради променливия режим на водите, които са ги транспортирали, механичният и минералният им състав са твърде разнообразни (от песъчливи до леко и тежко песъчливо-глинести). Като цяло те са рохкави, добре дренирани и топли почви. В профила им има оформен само един генетичен хоризонт – хумусно-акумулативен (А) с мощност до 45 cm, разграничаващ ги от изходните материали. Съдържанието на хумус е високо – 3,64-5,53%. Реакцията зависи от естеството на наносните материали, но в повечето случаи е кисела.
В делувиално-ливадните и алувиално-делувиално-ливадните почви се създават добри лесорастителни условия, както и подходящи условия за земеделско ползване, особено в местата, където мощността на хумусно-акумулативния хоризонт е по-голяма (профили 1, 47 в землище Мугла). Доминиращи почвени различия в територията на СТЦ „Перелик” :
В контактната зона на населените места (Гела, Стикъл, Солища, Магарджица) със земеделските земи, подлежаща на урбанизиране, се установява наличие на неголеми площи на рендзини, плитки, средно и силно ерозирани (10/ХКИ/226/9; 9/ХКИ/316/11; 10/ХКИ/326/3; 10/ХКИ/426/7), които принадлежат към обработваемия фонд на тези селища и на кафяви горски почви, неерозирани и слабо ерозирани (9/КГ1/305/19)
Следващите по площно разпространение в землището са кафявите горски почви, плитки, средно ерозирани, глинесто-песъчливи (10/КГЕ/307/10).
Малки петна от кафяви горски почви, неерозирани и слабо ерозирани, леко песъчливо-глинести, слабо каменисти (8/КГ1/315/23), сравнително по-подходящи за земеделие, се установяват в съседство с града.
Трайно ползване на земите В териториалния обхват на СТЦ „Перелик” най-голям е делът на горските територии, следван от земеделските и урбанизираните. Земите от земеделския фонд попадат в диапазона на най-бедните - 9 и 10 бонитетна категория (непригодни за земеделие) и са предназначени основно за залесяване, пасища, ливади и по-малко за производство на земеделска продукция (картофи, ръж и др.) - основно в околностите на населените места. От осма категория земи (лоши земи) са представени малки площи, разположени в близост до Смолян. Деградационни процеси, протичащи в почвите и мерки за ограничаването им Антропогенизацията е процес, при който човешките дейности (урбанизация на териториите, обезлесяване на склоновете, горски пожари, транспорт, неправилно земеползване и др.) причиняват изменения в почвите. Когато те са дълбоки, се нарушават мултифункционалността и регулиращите функции на почвите в екосистемите (особено по отношение на водния баланс на територията). Прави впечатление, че много голяма част от почвите в териториалния обхват на СТЦ „Перелик” са с плитък профил и даже на много места масивните скали се появяват на повърхността. Това се дължи както на спецификата на почвообразувателния процес, така също и на водната ерозия, характеризираща се със средна и в повечето случаи със силна степен на развитие. Процесът на ерозиране на почвите е водещ по значимост, тъй като са налице всички предпоставки, обуславящи развитието му. Природните фактори, предопределящи процеса са следните:
Оценката на податливостта на почвите към ерозиране изисква състоянието на почвата и растителността да се разглеждат в комплекс. Това е така, защото плътността на растителната покривка има определящо значение по отношение кинетичния потенциал на повърхностния воден отток, а така също и за механично стабилизирането на почвените структурни агрегати. Унищожаването на растителността и механичните нарушения в почвения профил са в основата на антропогенните фактори, допринасящи за активизиране на съвременната водна ерозия. Във връзка с тава могат да се посочат следните по-важни дейности: изкопно-насипни работи, свързани със строителство, които не са последвани от рекултивационни мероприятия; прокарването на просеки за електроснабдяване, спортно-технически и други съоръжения; безразборната горска сеч, при която често се унищожават почти 100% от дърветата по някои от склоновете; горските пожари, при които се унищожава надземната част на дървесната и храстова растителност, за възстановяването на които са необходими десетки години; с горските пожари силно се нарушава и биогенната активност в почвите, което води до силно забавяне на процесите на образуване на хумусните вещества, които от своя страна са най-мощният структуростабилизиращ фактор; отъпкването на почвите и унищожаването на растителността/ горската постилка по туристическите маршрути, предпоставка за съсредоточаването на повърхностен отток и проявата на локални ерозионни процеси С оглед на опазването на почвите от активизиране на процеса водна ерозия са взети предвид следните съображения:
Увеличаването на туристическия поток може да повиши риска от замърсяване на почвите с битови и техногенни отпадъци. Към настоящия момент не е установено замърсяване в района. Построяването на подемните съоръжения (лифтове) ще спомогне за повдигане на височинната граница на по-интензивно човешко присъствие. Увеличаването на интензивността на автомобилния трафик може да доведе до замърсяване на почвите в крайпътната ивица и около паркингите. Трябва да се има предвид, че разпространените тук почви имат слаба устойчивост спрямо техногенно замърсяване. Вероятността обаче тази потенциална възможност да се реализира е малка, поради очакването тенденцията за ползване на безоловни бензини или газ като горива за автомобилите да се утвърждава, както и да се ползват автомобили, с необходимите добавки към двигателите им за намаляване на вредните емисии. С изграждането на паркинги до долните станции на въжените линии ще се ограничи масовото навлизане с автомобили във високите части на планината. Почвени различия, засегнати от предвижданията на проекта за изменение на териториалноустройствения план на СТЦ «Перелик» Голф игрища:
Затревяването в голф игрищата се отразява много благоприятно по отношение на предпазването на почвите от развитие на водна ерозия. Ски писти и въжени линии : Предвижда се ски пистите и обслужващите ги въжени линии да бъдат разположени върху следните почвени различия:
Както се вижда от направеното описание повечето от трасетата на ски пистите преминават през почви, с напреднала степен на ерозиране, през плитки почви и през плитки почви&скали. Във връзка с това е важно е да се отбележат следните особености, касаещи изграждането и експлоатацията на ски пистите:
Станциите и междинните стълбове на въжените линии заемат малки площи и при една добра рекултивация на нарушените почви около тях не може да се очаква интензифициране на ерозията. Почвата от хумусния хоризонт да се използва при техническата рекултивация, въпреки наличието на едри скални фрагменти, за да се съхранят семената на местните тревни видове. За биологичната рекултивация да се подбира състав на тревните смеси, подходящ за почвените и климатичните условия на района. Застрояване на нови територии:
с. Мугла - по протежението на Мугленска река и около голф игрището върху рендзини, плитки, силно ерозирани, леко песъчливо-глинести, силно каменисти (ХКС/336) и кафяви горски почви, плитки, силно ерозирани и скали, глинесто-песъчливи, средно каменисти (КГK/227); Семеен парк - 10/КГE/227/4 - Кафяви горски почви, плитки, средно еродирани, глинесто-песъкливи, средно каменисти и 9/ДЛM/502/12 Делувиално-ливадни почви, мощни, тежко песъкливо-глинести Конна база върху 10/КГ6/125/5 - Кафяви горски почви, силно еродирани, песъкливи, средно каменисти
Застрояванията ще са локални, на малки площи и след подходящо рекултивиране на нарушените почви, както и с включването на достатъчно зелени площи между тях не се очаква активизиране на водната ерозия. 2.3.6.Растителност Проф. д-р инж. Г. Пухалев, доц. д-р ландш.арх. Г. Цолова и д-р инж. Я. Порязов Районът на СТЦ “Перелик” се намира в Перелико-Преспанската подобласт на Западни Родопи, наричани обикновено Средни Родопи и още по-точно в един от трите дяла на Средни Родопи – Мурсалица (Перелишки дял). Същият е най-висок, като тук е ситуиран най-високият връх на Родопите – Перелик (2191 m). Растителната покривка на Средни Родопи в преобладаващата си част се състои от бореална планинска растителност, най-типични представители на която са иглолистните горски формации на обикновения смърч (Picea abies), белия бор (Pinus sylvestris) и бялата ела (Abies alba). По билата на високите дялове присъства и субалпийска храстова и тревиста растителност (Таблица 25). (Графично приложение № 12)
Таблица 25. Систематично представяне на състава на растителността в СТЦ “Перелик” Източник: Растително-географско райониране (Бондев, 1991 г.) Субалпийската растителност заема билото на Перелишкия дял и е представена главно от две формации – на сибирската хвойна (Juniperus sibirica) и на картъла (Nardus stricta). Формацията на сибирската хвойна заема главно североизточния склон под вр. Голям Перелик и Малък Перелик, като се е появила след унищожаването на клека в субалпийския храстов пояс. Образува самостоятелни асоциации или в комбинация с черната боровинка (Vaccinium myrtillus). По-рядко се наблюдава участие и на връшнякът (Bruckenthalia spiculifolia). В по-ниските части на субалпийския пояс е формацията на ниската хвойна (Juniperus pygmaeus). Тук тя образува самостоятелни асоциации или с черната боровинка. В субалпийския храстов пояс са разпространени и разнообразните формации на черната боровинка (Vaccinium myrtillus) – чисти или в съчетания с връшняк (Bruskenthalia spiculifolia), горски вейник (Kalamagrostis arundinaceae), черна власатка (Festuca nigrescens) и др. Големи пространства в югоизточната, източната и североизточната част на билото са заети от фитоценозите на картъла (Nardus stricta). Доминантно е присъствието на чистата асоциация от Nardus stricta, тъй като плътните туфи на тази житна трева подтискат развитието на други тревисти видове и те са с малко изобилие и честота (обикновена детелина (Trifolium pratense), планинско лютиче (Ranunculus montanus), златист очиболец (Potentilla ternata), хопеанова рунянка (Hieracium hoppeanum), вълнест лопен ( Verbascum pannosum ) и др.). 
Фиг. 17. Преобладаваща растителност Растителността на иглолистния пояс е представена главно от формациите на обикновения смърч (Picea abies)и на белия бор (Pinus sylvestris). Формацията на обикновения смърч е представена от пет асоциации:
Формацията на белия бор (Pinus sylvestris) е представена с две асоциации:
В обхвата на СТЦ “Перелик” растителността на широколистния пояс е представена от формацията на бука (Fagus sylvatica), а тя от своя страна е представена от две асоциации:
Каталог: upload -> documents -> 2016 2016 -> До мррб мосв общ. Съвет царево дпп „странджа становище 2016 -> Държавна агенция по горите дирекция на природен парк „странджа” До мррб мосв 2016 -> Група за изследване и защита на прилепите национален природонаучен музей 2016 -> От д-р Николай Димитров Цанков херпетолог в Националния природонаучен музей към бан 2016 -> Министъра на околната среда и водите Комисия по околна среда към Народното събрание на р българия 2016 -> До мррб мосв общ. Съвет царево дпп „странджа” Становище 2016 -> На “Ресурс 1” ад за извършване на детайлно допроучване на волфрамово находище „Грънчарица” 2016 -> Българска Фондация Биоразнообразие (бфб) е приемник на Българо-Швейцарската програма 2016 -> Зелената фракция в европейския парламент Изтегляне 3.94 Mb. Сподели с приятели:
|