Решение № 146 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2010 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов

Решение № 146 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2010 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов

чл. 292 АПК

Касаторът е обжалвал решението от 7.07.2010 г. по адм. д. № 279/09 г. на Видинския административен съд, в частта, с която е отхвърлен искът му против ДНСК и са прекратени останалите му искове, че не дължи премахването на гараж, построен без проект и строително разрешение, заповедта за което е влязла в сила, поради вредите от премахването му за цялата сграда.

Ответниците не са взели становища по касационната жалба, прокурорът заключава, че е неоснователна.

1. Решението в частта си за отхвърлянето на този иск е недопустимо.

Съгласно чл. 292 АПК дължимостта на изпълнението може да се оспори само въз основа на факти, настъпили след влизането в сила на изпълнителното основание, станало в случая с потвърждаването от съда на заповедта за премахването на гаража. Твърденият факт на нарушаване на целостта на сградата, дори и да съществува, не е ново обстоятелство, тъй като е бил наличен и преди този момент. По тази причина исковете на основание на него са били недопустими, включително този срещу ДНСК.

Следва решението в тази част да се обезсили, а делото да се прекрати - чл. 221, ал. 3 АПК.

2. По същото съображение решението по тези искове в прекратителната си част е законосъобразно и следва да остане в сила - чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК.

Воден от горното Върховният административен съд,

РЕШИ:

Оставя в сила решението в прекратителната му част по отношение на останалите искове на това основание.

Решението не подлежи на обжалване.

Решение № 669 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11464/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова

Съгласно чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнението може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Когато това изпълнително основание е оспорено по съдебен ред фактите, настъпили до момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество се считат преклудирани.

Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. По принцип давността като институт на правото може да се претендира чрез възражение (чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК) или чрез иск (чл. 292 АПК). Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Милка Панкова Станчева и Емил Петров Станчев, двамата от гр. Варна против решение № 1963/20.07.2012 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2170/2012 г.

С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска неговата отмяна и постановяване на друго по същество.

Ответникът началник на РДНСК - Североизточен район не взема становище.

Ответната страна началника на ДНСК - София не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл. 292 АПК с петитум да бъде признато, че не дължат изпълнение на влезлите в сила заповед № РД-14-1327/05.06.2006 г. на зам. началника на ДНСК и заповед № ДК-02-ВН-23/24.03.2008 г. на началника на РДНСК - Варна за премахване на незаконен строеж поради настъпване след влизането им в сила на факти и изтекла погасителна давност по чл. 285, ал. 1 АПК.

За да постанови този правен резултат, съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че те отразяват факти, които са съществували към момента на влизане в сила на съдебните актове при оспорване на заповедите по съдебен ред и съгласно чл. 292, ал. 1 АПК възраженията на ищците следва да се считат преклудирани. Първоинстанционният съд приема за неоснователни и твърденията на жалбоподателите за погасено по давност задължение за премахване на процесната сграда, тъй като не са изминали пет години от влизане в сила на изпълнителните основания.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнението може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Когато това изпълнително основание е оспорено по съдебен ред фактите, настъпили до момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество се считат преклудирани. Представените от ищците в хода на съдебното производство пред административния съд становища, заключение на вещо лице, конструктивна експертиза и доклад за инженерно-геоложко проучване, отразяват факти, които са съществували към момента на влизане в сила на съдебните актове при оспорване на заповедите по съдебен ред и по силата на чл. 292, ал. 1 АПК възраженията на касаторите следва да се считат преклудирани. Искът по цитираната разпоредба може да бъде основан единствено на нови обстоятелства, които са изменили или погасили подлежащото на изпълнение задължение.

Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на атакувания с нея съдебен акт не могат да бъдат споделени. Административният съд е събрал и подробно коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, проследил е хронологически правнорелевантните факти, посочил е последователно постановените административни и съдебни актове, отнасящи се до спорния въпрос, и след задълбочено обсъждане, е извел правилни и законосъобразни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Обосновано съдът е приел, че представените от ищците документи не установяват

факти, настъпили след издаването на индивидуалните административни актове, поради което нямат за последица изменение, отмяна или погасяване на изпълняемото материално задължение, което е обусловено от изпълнителното основание - влезлите в сила заповеди на зам. началника на ДНСК и на началника на РДНСК - Варна.

Във връзка с възражението за изтекла давност по чл. 285, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви, които се споделят от настоящия състав. Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. По принцип давността като институт на правото може да се претендира чрез възражение (чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК) или чрез иск (чл. 292 АПК). Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението. В случая петгодишният давностен срок не е изтекъл поради следното: заповед № РД-14-1327/05.06.2006 г. на зам. началника на ДНСК е влязла в сила на 11.12.2009 г., а заповед № ДК-02-ВН-23/24.03.2008 г. на началника на РДНСК - Варна на 13.09.2008 г., поради което и не е налице хипотезата на чл. 285, ал. 1 АПК, тъй като не са изминали пет години от влизане в сила на изпълнителните основания - посочените заповеди.

При неоснователност на касационните основания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,

РЕШИ:

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.