№ 180 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15802/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова

Определение № 1516 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15340/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на "Мобилтел" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Кукуш" № 1 срещу определение № 5147 от 12.11.2012 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 10834/2012 г.

С обжалваното определение съдът отхвърлил искането на "Спектър Нет" ЕАД за спиране на изпълнението на покана за доброволно изпълнение, изх. № 12- 1.4904 от 5.09.2012 г., на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.

Частният жалбоподател - "Мобилтел" ЕАД (Мобилтел), счита определението за незаконосъобразно. Съдът служебно следи за процесуалната легитимация на страните, но не констатирал, че считано от 9.11.2012 г. "Спектър Нет" ЕАД е заличено в търговския регистър при Агенцията по вписванията, поради преобразуване чрез вливане в "Мобилтел" ЕАД, и не конституирал универсалния правоприемник. Съдът необосновано отхвърлил искането за спиране на поканата за доброволно изпълнение, тъй като не отчел, че решение № 1361 от 31.05.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, което е основание за изпълнението, е оспорено пред съда за неговата законосъобразност и производството е висящо. Не отчел, че изпълнението на процесната покана би лишило това висящо съдебно производство от предмет и довело до изгубване на правния интерес от оспорване на административния акт, което е именно вредата, която би настъпила при изпълнение на поканата за доброволно изпълнение. Съдът не отчел, че под заплахата от налагане на имуществена санкция, в изпълнение на разпореденото от Комисията и в предоставения едномесечен срок "Спектър Нет" ЕАД предприел действия по изменение на договорите за взаимно свързване. Сочи, че и в двата възможни случая е налице вреда за дружеството - ако изпълни поканата за доброволно изпълнение ще загуби активната си легитимация в съдебното производство срещу решение № 1361, а ако не изпълни поканата - ще подлежи на имуществена санкция. Моли съда да отмени обжалваното определение. Частният жалбоподател се представлява от адв. Елена Енчева-Атанасова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по частната жалба - Комисията за регулиране на съобщенията (Комисията), счита същата за неоснователна. "Спектър Нет" ЕАД не посочил каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимостта от спиране на изпълнението на оспорената покана за доброволно изпълнение. Декларирано е единствено, че съществува възможност да настъпят значителни или трудно поправими вреди, без да се сочат конкретно техния вид и размер и без да се представят доказателства за това. При доказана незаконосъобразност на оспорения административен акт твърдяните и недоказани вреди от имуществен характер биха могли да бъдат претендирани от молителя и обезщетени от страна на административния орган по исков ред. Счита, с оглед разпоредбата на чл. 277 ГПК, за неоснователно твърдението за неконституиране на правоприемника на "Спектър Нет" ЕАД в съдебното производство. Моли съда да остави без уважение жалбата. Ответникът се представлява от юрисконсулт Елица Байчева.

Върховният административен съд счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение съдът приел от фактическа страна, че на "Спектър Нет" ЕАД е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 12-01-4904 от 5.09.2012 г., на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. С поканата дружеството било задължено да изпълни задълженията си, произтичащи от решение № 1361 от 31.05.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията в определения срок. Приел, че в съдебното производство дружеството не посочило каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимостта от спиране на изпълнението на оспорената покана за доброволно изпълнение. Декларирало единствено, че съществува възможност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди, без да се сочи конкретно техния вид и размер и без да се представят доказателства в подкрепа на това. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че спирането на изпълнението на акт на орган на изпълнението е вид обезпечение на оспорването, което цели да предотврати осъществяването на порочно разпоредени с акта правни последици и с оглед на разпоредбата на чл. 297, ал. 4 АПК съдът може да го разпореди, но при наличие на предпоставките на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 АПК. Тъй като последните не са налице съдът приел искането за неоснователно и го отхвърлил.

Обжалваното определение е недопустимо.

Релевираните от частния жалбоподател отменителни доводи са два - неправилно конституиране на страна в производството и необоснованост на извода на съда за липса на доказани значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на поканата за доброволно изпълнение.

По конституирането на страните:

От доказателствата по делото е видно, че:

1. С протоколно решение № 25 от 23.08.2012 г. Комисията за регулиране на съобщенията, на основание чл. 276, ал. 1 и чл. 277, ал. 1 АПК, решила да започне изпълнително производство срещу "Спектър Нет" ЕАД за изпълнение на задълженията, произтичащи от решение № 1361 от 31.05.2012 г. на Комисията и възложила на председателя на Комисията да изпрати покана за доброволно изпълнение на дружеството.

2. Поканата била получена от "Спектър Нет" ЕАД на 17.09.2012 г.

3. Жалбата срещу поканата с искане за спиране на нейното изпълнение била подадена до съда от "Спектър Нет" ЕАД на 18.09.2012 г.

4. На 9.11.2012 г. "Спектър Нет" ЕАД бил заличен в търговския регистър поради преобразуването му чрез вливане в "Мобилтел" ЕАД.

5. Обжалваното определение е постановено на 12.11.2012 г.

Видно от доказателствата безспорно е, че към датата на постановяване на обжалваното определение "Спектър Нет" ЕАД е престанал да съществува поради вливането си в Мобилтел. Налице е приемство в процеса - чл. 227 ГПК, който следва да намери приложение в съдебното производство по обжалване на действията на органа по изпълнението макар и в дял пети "Изпълнение на административните актове и съдебните решения" на Административнопроцесуалния кодекс да няма изрично препращане към разпоредбите на Гражданскопроцесуалния кодекс така, както това е направено в дял трети "Производства пред съд" чрез разпоредбата на чл. 144 АПК. Безспорна е аналогията с правоприемството в съдебното производство по оспорване на административни актове, поради което празнотата следва да бъде запълнена чрез прилагане по analogia legis на нормата на чл. 227 ГПК.

При прекратяване на съществуването на юридическото лице поради вливането му в друго приемащото дружество става негов законен правоприемник - чл. 262 от Търговския закон. Следователно от датата на вписване на вливането именно частният жалбоподател е страна в производството по оспорване на поканата за доброволно изпълнение и по искането за спиране на нейното изпълнение като е обвързан от положението, в което процесът се е намирал в деня на заместването. Съдебното производство е образувано по искането за спиране на изпълнението на поканата за доброволно изпълнение, и с оглед на разпоредбата на чл. 297, ал. 4 във вр. с ал. 1 АПК, няма изискване да бъде проведено открито съдебно заседание, поради което съдът се произнесъл в закрито заседание, без да призовава страните. С оглед на това той не би могъл да получи информация за прекратяването на юридическото лице и да предприеме действия за конституиране на правоприемника освен ако самият правоприемник не го информира надлежно. Това той не е сторил, но правата му са надлежно защитени, тъй като първо, не са извършени каквито и да било процесуални действия от страна по делото без участието на правоприемника, и второ, именно поради правоприемството неговата частна жалба е допустима и това гарантира защитата на правата му.

Видно от изложеното липсата на нарочно определение за конституиране на правоприемника в случая не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е довело до нарушаване правото на защита на частния жалбоподател.

По необосноваността на съдебния акт:

Частният жалбоподател счита за необоснован извода на съда, че не са доказани значителни и трудно поправими вреди.

Преценката за обосноваността на изводите на съда задължително се прехожда от преценка за допустимостта на искането за спиране на изпълнението на поканата за доброволно изпълнение, тъй като именно тази преценка предопределя допустимостта на обжалвания съдебен акт. Преценката за допустимост съдът е длъжен да извърши преди да провери правилността на обжалвания съдебен акт.

Практиката да се разделят в две отделни, самостоятелни съдебни производства оспорването на акта и на искането за неговото спиране ярко илюстрира в настоящия случай трудностите, пред които съдът е изправен. По принцип спирането на изпълнението на един административен акт е способ за защита правата и интересите на адресата му, но само тогава, когато самия акт подлежи на обжалване. Т. е. съдът не може да се произнесе по искането за спиране на изпълнението на един акт, без да вземе отношение по допустимостта на неговото обжалване.

Какво показва настоящият случай?

На частния жалбоподател е връчена покана за доброволно изпълнение на невлязъл в сила, но с допуснато предварително изпълнение административен акт. Какво поискал частният жалбоподател - оспорил законосъобразността на поканата и поискал спиране на изпълнението й.

Поканата за доброволно изпълнение не е нито акт, нито действие на органа по изпълнението, което подлежи на съдебен контрол.

По принцип създадените с годно, по смисъла на чл. 268 АПК, изпълнително основание задължения подлежат на доброволно изпълнение. Тогава, когато то не е осъществено в определения срок законодателят е създал възможност целения материалноправен резултат да бъде осъществен чрез упражняването спрямо длъжника на държавна принуда. За да се гарантират правата на органа по изпълнението и на длъжника законодателят е създал изпълнителното производство. То е сложен динамичен състав, поредица от актове и действия на изпълнителния орган и на длъжника.

За да гарантира правата на длъжника и като ярка демонстрация на предпочитания от държавата способ на доброволно изпълнение на задълженията законодателят е приел, че първото действие на органа по изпълнението, след като вземе решение за започване на изпълнението по смисъла на чл. 276, ал. 1 АПК и преди да пристъпи към действията по принудително изпълнение, е отправянето до длъжника на покана за доброволно изпълнение.

Какъв е характерът на поканата за доброволно изпълнение? Е ли тя действие или акт (постановление) на органа по изпълнението, който с оглед на разпоредбата на чл. 294 АПК подлежи на обжалване по съдебен ред?

Видно от наименованието на акта той има характер на уведомление за съществуването на дължимо задължение. Този му характер се установява и от съдържанието на поканата. Тя не определя нито дължимостта и размера на задълженията, нито е основание за предприемане на принудително изпълнение по аргумент от чл. 268 АПК. Поканата само информира длъжника за субективното право на вземане на органа и за възможността доброволно да погаси кореспондиращото на това право задължение. Целта на поканата е да даде възможност на длъжника доброволно да погаси задълженията преди да се пристъпи към действията по принудителното изпълнение.

Освен че не е пораждащ задълженията акт, че не е основание за образуване на принудителното изпълнително производство поканата сама по себе си не засяга по какъвто и да е начин права и законни интереси на длъжника в процеса на изпълнение на задълженията. Тя се явява негова (на процеса на принудителното изпълнение) задължителна законова предпоставка, елемент от динамичния фактически състав на изпълнението и неизпращането й може да опорочи образуваното изпълнително производство, но тя не е акт, който едностранно определя материално правоотношение между адресата и адресанта. Тя не е и действие по принудително изпълнение, тъй като към тези действия органът може да пристъпи едва след като изпрати поканата.

Следва ясно да се разграничат релевантния за изпълнителното производство юридически факт - връчването на поканата за доброволно изпълнение (1), който поражда право на защита на длъжника било срещу удостовереното в изпълнителното основание материално право, било срещу незаконосъобразното, с оглед наличието на законови пречки, принудително изпълнение, от съдържанието на поканата (2), което има само известителна функция. Известителния, уведомителния характер на поканата прави обжалването й, при липса на изрична правна възможност, недопустимо, а осъществяването на релевантния юридически факт - връчването, е гарантирано от заплахата за опорочаване на следващите действия на сложния фактическия състав и с оглед на това на цялото изпълнително производство.

Какво по принцип може да обжалва длъжникът? Той или оспорва задължението, предмет на изпълнението, и тогава защитата му следва да се осъществи по реда на чл. 292 АПК, или счита, че макар да е налице годно изпълнително основание съществуват други обстоятелства - погасяващи или отлагателни, които налагат прекратяване на изпълнителното производство, и тогава защитата му ще се осъществи по реда на чл. 294 АПК.

Когато длъжникът счита, че е налице липса на изпълняемо материално задължение той ще се защити чрез отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК. Макар да не е посочено изрично в чл. 293 АПК безспорно по искане на длъжника в това производство съдът може да спре принудителното изпълнение. Т. е. в рамките на срока на поканата за доброволно изпълнение длъжникът може да защити правата си включително и чрез спиране на изпълнителното производство.

Когато длъжникът, след като получи поканата за доброволно изпълнение, счита, че изпълнителното производство е недопустимо или е налице порочно действие или бездействие на изпълнителния орган, поради които изпълнителното производство не следва да бъде осъществено трябва, за да защити правата си, незабавно да поиска от органа прекратяване на производството на някое от визираните в чл. 282, ал. 1 АПК основания. Отказа на органа по изпълнението да прекрати изпълнителното производство подлежи на обжалване в седемдневен срок от постановяването му, а ако в седемдневен срок от сезирането органът не се произнесе бездействието му подлежи безсрочно на обжалване. Т. е. в рамките на срока за доброволно изпълнение (четиринадесет дни) длъжникът може да осъществи защитата на правата си, които счита, че са нарушени от образуването на изпълнително производство, за което са налице основания за прекратяване. В хода на съдебното производство по обжалване на отказа да се прекрати производството по искане на длъжника съдът може да разпореди спирането му - чл. 297, ал. 4 АПК. Законодателят не е посочил обстоятелства, при които това е допустимо, т. е. преценката е предоставена изцяло на съда.

Следователно с връчването на поканата за доброволно изпълнение длъжникът се поставя във възможност да защити правата си. Те обаче са нарушени не от поканата, а от други юридически факти. Поради това действието по връчване на поканата за доброволно изпълнение не отговаря на основния критерий за допустимост на обжалването - засягането на права и законни интереси. Общата разпоредба на чл. 294 АПК не следва да се тълкува в смисъл, че всеки акт, действие или бездействие, независимо дали засяга или не права на длъжника подлежи на обжалване. Такова разширително тълкуване противоречи на конституционния принцип за обжалваемост на административните актове при наличие на засягане, както и на целта на изпълнителното производство - да осигури в разумен срок признатото на органа право на изпълнение при защита правата на длъжника. Тези действия, които не засягат правата на длъжника не подлежат на обжалване.

Видно от изложеното поканата за доброволно изпълнение не е акт, който подлежи на обжалване. Тя е действие на органа по изпълнението, което обаче не отговаря на изискванията за допустимост на обжалването. Щом действието не подлежи на обжалване недопустимо е и искането за неговото спиране. Съдът счита за необходимо изрично да посочи, че изоставя практиката си в постановените от него определение № 14541 от 1.12.2009 г. по административно дело № 13211/2009 г. и определение № 7916 от 5.06.2012 г. по административно дело № 5921/2012 г.

Като не съобразил изложеното, а се е произнесъл по основателността на искането за спиране на изпълнението на поканата за доброволно изпълнение съдът постановил недопустим съдебен акт. Същият следва да бъде обезсилен и съдебното производство прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 5147 от 12.11.2012 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 10834/2012 г.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело № 15340/2012 г. по описа на Върховния административен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.